Какво е властта? - 10

 Функцията на опозицията е (а) да се противопостави една политика на друга; б) изразяване на несъгласие с мнението на мнозинството или преобладаващото мнение в законодателните, партийните и други структури. Разграничават се умерена опозиция, радикална опозиция, лоялна опозиция (готова за съгласие и подкрепа от страна на властите), конструктивна опозиция (формулираща съществени, делови предложения) и деструктивна опозиция (разрушителна). Противопоставянето се разглежда от гледна точка на връзката между противоречиви съждения. Заедно тези съждения НЕ МОГАТ да бъдат нито верни, нито неверни; от двете противоречиви съждения само едното е вярно, а другото е задължително невярно. Очевидно е, че тази ситуация може да възникне между притежатели на власт, които настояват за изграждането на съгласуван механизъм на политическа власт.  Когато се разглежда системата на властта, най-много всички притежатели на власт да са в опозиция един на друг, но най-често един, двама и т. н. от притежателите на власт са в опозиция. Противопоставянето използва широко психологията на промяната на партньора - комплексно прилагане на психологически средства за премахване или намаляване на нежеланото отношение на партньора към себе си и към своето предложение. Това най-често се постига чрез състояние, подобно на феномена "транс" в неговия немедицински вариант - чрез феномена индукция (психическо замърсяване в претъпкани места или в хода на политическа дискусия). Основната идея за постигане на променено съзнание при опонентите е, че хората се управляват от "образи на постиженията" - положителни образи на собственото си бъдеще. Тези образи са много стабилни, но могат да се променят при определени въздействия. Носителят на властта създава психологическо състояние, при което партньорът изпитва желание да създава нови образи на постижения, които са от полза за носителя на властта. За него е важно да сведе до минимум съпротивата на партньора си, да НЕ се влияе от чужди за него идеи. Носителят на властта използва за въвеждане в  транс материали, които ИЗКРИВЯВАТ представата за времето (разкази с неприятни и приятни преживявания), възрастова регресия (връщане назад в историята), четене на текст "на себе си" (отрицателни гличове), разказване за несъществуващи усещания (положителни гличове) и т. н. Това се използва и в момента в процеса на конфронтация между украинските и руските власти във всички възможни източници на информация, засягащи представителите на двете страни. Системното описание на властта в рамките на нейното практическо унищожаване именно чрез онези, които така задълбочено я изградиха напоследък, ОТКРИВА НОВИТЕ ПРОБЛЕМИ - необходимостта от психологическа технология за съчетаване на осемте носителя на власт с нейните пет функции. Всеки носител на властта взаимодейства едновременно с всички останали седем партньори, като използва всичките пет форми на взаимоотношения с тях: консенсус с едни, блок с други, опозиция с други, хегемония с други и гласуване с други. Създават се общо 40(!) политически отношения, всяко от които изисква различно психологическо решение. Да предположим, че партийната демокрация е влязла в блок с райтокрацията и технокрацията, противопоставила се е на автокрацията, намерила е консенсусни отношения с научната демокрация и е постигнала съгласие с бюрокрацията, демокрацията и плутокрацията. Другите седем носители на властта решават подобни проблеми от своите страни и по такъв начин, че решението им съвпада с това на техните партньори и опоненти. Проблемът е толкова сложен, че политическото му решение стига до решаването на задачи от висшата математика. Всяко от 40-те политически предизвикателства е свързано с трудно психологическо решение. Ако притежателят на властта по някаква причина (непрофесионализъм, липса на време, ресурси, персонал) пропусне дори една клетка "нерешена", отношенията продължават да се формират неволно, а политическият процес за притежателя на властта става НЕОЧАКВАН и неуправляем. Това може да се случи и в днешните реалности, но резултатът няма да бъде прогнозите и предвижданията, направени на този фон от самите организатори, а съвсем различен резултат - насочен именно към окончателното унищожаване както на държавността като такава, така и към преразглеждане на всички принципи на властта в управлението. Емоциите, които сега са обхванали огромното мнозинство от хората, са напълно неуместни тук. От значение е само така наречената "целесъобразност" на протичащите процеси. Но не бива да забравяме това, че в исторически план, дори и днес, бюрокрацията изгражда отношенията си с плутокрацията чрез данъците, с автокрацията - чрез таблицата на ранговете, с партокрацията - чрез службата за сигурност, с демокрацията - чрез съдебната система, с наукокрацията - чрез бюджетното финансиране, с технокрацията - чрез държавния ред, с райтокрацията - чрез цензурата. Във всеки случай бюрокрацията трябва да прилага специален набор от психологически стимули, които предизвикват доста специфични психологически и политически реакции от страна на нейните партньори. При подобен подход прилагането на горепосочените мерки изисква най-високо ниво на професионализъм, а точно такова днес няма, поради процесите, които се извършват извън волята на хората. Този професионализъм може и трябва да започне с разбирането на субекта и обекта на политическата власт. Целта на властта е да създаде цел за обществото, да му придаде смисъл и форма на живот. Без нея властта не би била от полза за никого. Това обаче често се случва. Властта се придобива по различни начини, но се запазва само по един - чрез работа за система, създадена в рамките на държавата. За това тя дава меденки, като в замяна получава време и енергия. Държавата е създадена при Старата система на управление преди всичко като НЕБИОЛОГИЧНА ФОРМА НА ЖИВОТ, решаваща основния въпрос - въпроса за управлението чрез властта на представителите на определени генотипове Мозък, създадени в определен период от време. Създадени са два основни блока, между които са поставени хората, които "тръгват" към светлото бъдеще. Едното е държавата, а другото - религията. Целият живот се стреми към доброто. Следователно отправната точка трябва да бъде стремежът на държавата към нейното ДОБРО. Всичко останало се възприема от нея, от държавата, като материал или инструмент. На фундаментално ниво този стремеж първоначално се изразява в запазване на собственото "аз". Осъществяването на стремежа се изразява в натрупването на власт. Еволюцията е отсяла слабите. Инструментът определя размера на целта. Ако разполагате с ядрени оръжия, не можете да ги използвате за печене на хляб. Ядрените оръжия предопределят размера на целта на своя собственик, геополитическия мащаб на държавите. Подобно е положението и с държавната власт - ако определяш посоката на цялото общество, можеш да го насочиш само към нещо глобално. Ако не е глобално, просто няма да се получи, както не можете да засадите краставици с атомна бомба. Ако целта на управляващите е да увеличат обема на потреблението, то те НЕ са на власт по отношение на обекта на контрол. Те са просто хитруващи филистери. Не е трудно да видим това в случващото се днес както в правителството, така и в самата държава. Целта винаги оправдава средствата. Звучи цинично, чисто макиавелистично, но в същото време това беше реалност. Който е прехвърлил отношенията между индивидите върху отношенията между държавите, не е на място. Онези, които НЕ обмислят дългосрочните последици от начина, по който постигат целта си, онези, които са фокусирани върху непосредствения резултат, също не са на място. Те вземат решения в човешки, а не в национален мащаб. Мащабът на ценностите и логиката на властта се определяха единствено от ефективността и мащаба. Върху това се наслагва и същността на властта. Първоначално тя е била насочена към СПАСЯВАНЕ И УСИЛВАНЕ НА СЕБЕ СИ, а съвсем не към щастието на хората, както си мислят те. Ако правителството не се фокусира върху увеличаването на мощта на страната, а върху щастието на населението, такава страна ще бъде смазана от съседите си. Днес, когато държавата в лицето на своите представители от трибуната уверява, че желае хората да бъдат щастливи, тя го прави не защото има такава цел, а защото това е оптималният начин да накара масите да се движат в правилната посока. Нито една политическа партия, която се е стремяла към властта, за да реализира идеята на световния мироглед (да не се бърка с идеята на местната "Зелена партия"), не е прекарала нито един ден в работа по реализацията на идеята. Първоначално революционерите се борят за власт, като с право вярват, че без ресурс целта не може да бъде постигната. През този период цялата им енергия е насочена към борбата за власт. Веднъж дошли на власт, те не са готови отново за ИДЕЯТА. Сега тя трябва да се поддържа денонощно. Само миг отпускане и захранването ще премине към опонентите. Това е не само крах на революционните надежди, но и лично нещастие - новите управници обикновено екзекутират своите предшественици. Не от злоба, а защото често дори не се познават лично. Това е просто начинът, по който се играе играта. . Единственият начин да се запази властта е да се работи денонощно за укрепване на държавата, което означава да се решават нейните политически, икономически и социални проблеми, да се реагира на машинациите на външните и вътрешните врагове и да се укрепва системата по всички направления. Това е, което беше демонстрирано на всички, които разбират в Съвета за сигурност да оправдаят специалната операция на Русия в Украйна в личните речи на онези, които все още си мислят, че са "управляващи" и "решаващи" нашите съдби. Щом някой приеме ИДЕЯТА за отправна точка и постави интересите на държавата на второ място, както бяха убедени не само участниците в този Съвет за сигурност, държавната структура ще започне бързо да отслабва. След това тя ще бъде смазана от външни сили заедно с управляващата партия в тази държава. . Анализирайки случващото се, стигаме до извода, че е необходим КОНТРОЛИРАЩ ОРГАН, който да постави всеки на мястото му. Образно казано, имате нужда от тяло със здрава глава, което в превод означава пълен мозък.