Какво е властта? - 8

 Психологическата природа на властта днес е такава, че субектът на властта (както и обектът) живее под едновременното и съвместно влияние на разнородни фактори. Например физическото състояние на човека се определя едновременно от атмосферното налягане, активността на магнитните полета, температурата на околната среда, интензивността на светлината и т. н. По същия начин политическото състояние на човека се определя от цяла система от въздействия. В същото време човекът е във властта на бюрокрацията, наукокрацията, регионалната демокрация, плутокрацията и т. н. , които представляват една цялостна система. В рамките на тази система се осъществява непрекъснато взаимодействие между нейните съставни елементи. Съществувайки, притежателите на власт влизат в РАЗЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ, вариращи от опити за взаимно унищожаване до опити за сливане. Първото отношение съответства на политиката на хегемония, второто - на политиката на вето, третото - на политиката на блок, четвъртото - на политиката на консенсус, а петото - на политиката на опозиция. Появяват се четиридесет (!) варианта на политическите отношения между партньорите при оказване на влияние върху съзнанието (дейност, работа, поведение, активност) на обектите на властта. Всичко това е автономия в резултат на старата система на управление, която вече не съществува. Но отново, за да разберете как да изградите новото, трябва да разберете конструкцията на това, което е било и продължава да функционира:

Функцията на хегемонизма е да налага политически възгледи, отношение към законите и механизми на властта от един носител на власт на друг. Тя е възможна между хора, политически и организационни, и социални движения, нации и държави. Политиката на хегемонията се състои в това, че един носител на власт се опитва да се увери, че, от една страна, другите носители на власт нямат никакви различия помежду си, а от друга страна, се стреми да сведе тези различия до различни начини за утвърждаване на едно и също нещо. От психологическа гледна точка това означава, че носителят на властта, който претендира за хегемонистични отношения с партньорите си в оказването на влияние върху СЪЗНАНИЕТО на хората, ги приканва да се движат към една и съща цел, но им позволява да използват различни средства за това. Хегемонизмът разчита на ПСИХОЛОГИЯТА на принудата - организиране на бързо и точно изпълнение на стереотипни действия от страна на партньорите въз основа на традиции, харти и други норми на поведение. Целта на принудата е да се изпълняват безусловно указанията на доминиращия носител на власт. Техниката на принудата има за цел незабавно да забрани нежеланите действия и да посочи единствената допустима възможност за поведение на обекта на властта. Принудата е ефективна, когато партньорите са еднакво задължени от закона да извършат действия, които едната страна е длъжна да извърши, а другата страна е еднакво задължена да ги изпълни.

Функцията на гласуването е да се постигне решение, мнение, получено чрез гласуване под различни форми (пускане на бюлетина, натискане на копчета, вдигане на ръце, одобрителни викове, кампания в пресата, активна работа, доброволна мобилизация и т. н. ). Отношенията на доверие или недоверие възникват в отношенията между притежателите на власт. Те могат да бъдат официални (доверие в правителството) или неофициални (вълна от митинги, демонстрации). Гласуването води до отхвърляне на политическата борба поради признаването на специалните качества на лидера или безупречните действия на един от носителите на властта. В този случай между притежателите на властта се установяват отношения на подчинение. Психологически вотът се основава на механизмите на сугестивното влияние на носителя на властта - неконтролируемото въздействие на партньорите чрез лична комуникация, преговори, медии върху тяхната система на възприятие, емоции, разбиране на политическата реалност и поведение. Тя се възползва от готовността на другите притежатели на власт да заемат позиция на самооценка на своите чувства, възприятия, представи, мисли. Използват се чувствата, нагласите и емоциите на другите носители на власт. Същността на внушението се състои в това, че то е полезно за партньорите да следват предложенията на кандидата за гласуване, което не дава на партньорите основание за възражения или критики. Кандидатът за гласуване НЕ настоява по никакъв начин за незабавно изпълнение на решението, което иска.