Какво е властта? - 6

 Райтокрация - властта на писателя над читателя. "Пишещи" са всички, които произвеждат информация под каквато и да е форма: текстова, визуална, аудио, компютърна и т. н. Много малка част от знанията, които определят политическото поведение на човека, идват от личен опит, общуване и т. н. Дори най-интимната и разкриваща информация, с която се гордеят "читателите", почти винаги е била събрана и публикувана от някой от райтокрацията, за която собственикът ЗНАЕ или НЕ ЗНАЕ, тъй като тази информация беше дадена "отвън" чрез представители на определен генотип на мозъка, поради предизвикателствата на сегашното време. Поведението дори на владетелите на висшата политическа власт се определя от работата на райтокрацията, защото те са възприемащите органи и пазителите на обществената памет. Например, ако в политическия живот на едно общество са се случили някои събития, нека ги наречем: 1, а, 2, б, 3, в, 4, г, 5, д. . . , могат да възникнат неволни или произволни грешки при запомнянето, възпроизвеждането. Грешките могат да бъдат няколко вида: 1) амнезия - някои събития изчезват от текстовете, пропускат се или се забравят; 2) инверсия - нарушава се редът на събитията; 3) персеверация - повтарят се някои събития, които не са се случили в действителност, 4) контаминация - смесват се събития, които са се случили по друго време и на друго място с други хора, 5) реминисценция - чужди събития се вплитат в последователността на събитията, които наистина са се случили, 6) конфабулация - вместо събития, които наистина са се случили, се изброяват събития, които никога не са се случили. Информацията граматически, стилистично и логически винаги изглежда доста правдоподобна. Проблемите на всички политически лидери се дължат на различни видове доброволни или неволни психологически грешки от страна на райтократите.

Автокрацията е власт на силния над слабия. Властта, от една страна, и подчинението, от друга, не са непременно резултат от някакъв вид насилие, от потискането на един индивид от друг. В сложната природа на човека има НЕВЕРОЯТНО желание за власт над самия него, на която той да се подчини. Това е едно от главните постижения на Старата система за управление, върху която се е "работило" повече от две хиляди години, върху всички категории мозъчни генотипове, и се изразява в силата на моралната гравитация, в необходимостта да се въздейства от една душа на друга, да се свързват хората в обществото. Това кара хората да търсят някого, когото да слушат, от когото да се ръководят. Фактът на властта неизбежно е пряко следствие от психическата природа на човека. Анализирайте фактите на автократичната власт, като тази на Цезар, който казва от трибуната: "Родът на леля ми Юлия води началото си от царе, от една страна, и от безсмъртни богове, от друга. . . " и т. н. Според ис(с)ториците след смъртта на Юлий Цезар той бил поставен сред боговете НЕ САМО чрез обявяването на тези, които му оказали тази чест, но и по вътрешно убеждение на народа. В Русия е известно "учението на Йоан Грозни", според което царската власт е дадена, за да насърчава доброто и да наказва злото. Властта на царя не може да бъде ограничавана нито от свещениците, нито от аристокрацията. Царят е отговорен пред Бога. На земята, пред очите на поданиците си, кралят НЕ дава отговор. Петър Велики повтаря тези принципи: "Негово Величество е автократичен монарх, който не отговаря пред никого по света за своите дела, но има власт и авторитет. Властта е атрибут на човека и не съществува без среда. Всеки човек по природа е надарен с две свързани, но не идентични страсти - желанието за власт и желанието за слава. И двете страсти са ненаситни и безкрайни. Това е особено очевидно на етапа на последния етап от развитието на мозъчните генотипове, който не е бил извършван при старата система на управление. Според мен "човешкият мотив" трябва да бъде включен в изследването на причинно-следствените закони на общественото развитие, за да се разбере всичко, което се е случило преди и което се случва днес.