Какво е властта? - 2

 Народът, представен от най-напредналите си хора, вече не можеше да приема информацията, идваща от Църквата, като божествена истина. Оказа се, че титлите са само военни. Императорът е върховен главнокомандващ; принцът е областен командир, като маршал; херцогът е воевода, генерал; графът е полковник; баронът е майор. Техните съпруги са съответно: императрица, княгиня, херцогиня, графиня и баронеса (или на съвременен език: генерал, полковник, подполковник, майор). В тях нямаше повече превъзходство и святост, отколкото в званието на генерал или на съпругата му - генералска съпруга, или на сина им - генералско момче. Магическата мъгла изчезваше пред очите. И точно така нарастна чувството, че всички са измамени. Умът кипеше от възмущение и се готвеше да влезе в смъртна битка. От този момент нататък позицията на елита става несигурна. Старите въпроси вече нямат отговор. Масите питат: на какво основание едни стоят на върха на пирамидата, а други - на дъното? Защо хората се оценяват по същите критерии като конете - по порода? Защо децата, родени от "чистокръвни родители", превъзхождат децата, родени от обикновени хора, граждани, работници и селяни, точно както жребецът, роден от чистокръвна кобила, превъзхожда жребеца, роден от обикновен кон, от момента на раждането си? Защо обикновеният човек, дори да е по-умен и по-талантлив от благородника във всяко отношение, все още се смята за по-нисш от него? Защо мнозинството е в парцали и гладува, а малцинството е в злато и пълнее? Имаше огромен брой такива въпроси. В религиозните времена елитът е давал ясни и прости отговори. След като религията изчезна, нямаше какво да се отговори. Монархическата система се намира в положението на Северна Корея - червена монархия. Властта там се предава на монархически принцип - синът наследява властта от баща си по право на кръвна линия. Но за да признаете това право, ви е необходима религия, която казва, че Бог е устроил нещата така и това състояние на нещата е неговата воля. Но Северна Корея категорично отрича религията. В такава ситуация е невъзможно да се обоснове правото на власт чрез кръвната линия. Единственият изход е да се придържат към щиковете и максимално да изолират хората от ненужната информация (точно това правят севернокорейските власти). Този модел е много крехък. Ако информационната блокада бъде пробита, системата ще започне да се срива лавинообразно.

Властта е оперирането с обем, пропорционален на обекта. Ако под ваше ръководство са десет души, трябва да управлявате личностите. Ако те са десет хиляди, обектът на контрол става масата, няма личности. Ако броят им се увеличи до милиони и повече, обект на контрол са не индивидите или масите, а социалните институции. Тъй като ценностите са в основата на социалните институции, управлението на милионите е свързано с управление на ценностите, създаване на понятия за добро и зло в зависимост от ситуацията. Познаването на същността на това Е пробив в собственото разбиране на основите на изграждането на Обществото в рамките на старата Програма и, като следствие, на това, което се случва около всички нас днес. Ето защо става актуално или дори наложително да се разберат в детайли основите на създаденото управление на хората в миналото чрез идеологията и конструкцията на т. нар. концептуална власт, която обуславя пасивната и паразитна функция на порочното използване на хората като основна присъда към тях, хората - да бъдат използвани. Ако човек не може да предвиди или да намери връзка между фактите от променящата се реалност около него, тогава събитията, които се случват около него, сами по себе си нямат логична и взаимна връзка с него. Такъв индивид (или група от тях, мащабът е без значение) е само случаен пасивен наблюдател и ВТОРОСТЕПЕННО ПРИЛОЖЕНИЕ на случващото се за много кратък период от използването му като обект или инструмент и нищо повече. Такъв беше случаят с процесите на старата програма. Така е и днес в рамките на автономията на човешкото мислене, защото концептуалната власт е властта на идеите, които доминират в човешкото общество от хилядолетия, и властта на хората, които са способни да генерират такива идеи. Тя е най-висшият вътрешнообществен тип власт сред петте съществуващи: концептуална, идеологическа, законодателна, изпълнителна и съдебна. В най-новата историческа перспектива тя се нарича "ПОЛИТИЧЕСКА СИЛА" и се е превърнала в основен инструмент на хегемонията на властта на несправедливо конституирано малцинство, което самостоятелно е установило доминиращата си социална позиция в обществото над абсолютно доминиращото мнозинство. След като това бъде разбрано, е възможно и необходимо всеки, който приеме пътя на знанието и творчеството в случващото се днес, да продължи напред.