В блокирания Шанхай избухват гладни бунтове

 Началото на 2022 г. , за която мистиците правят много тревожни предсказания, е белязано и от избухването на странна пандемия в Китай, където селищата започват постепенно да се затварят. Първоначално това се тълкуваше като ограничения, свързани с Олимпийските игри, т. е. за да се гарантира, че всичко ще мине гладко и няма да има избухвания. Олимпийските игри обаче приключиха, а блокирането продължава и сега всички световни медии активно обсъждат Шанхай - град с 25 милиона жители, който китайските власти са поставили под ключ:

Доколкото може да се съди по много спорадичната информация, идваща от Китай, от 28 март насам хората са в капан в небостъргачите си, без да могат да излизат навън, и им липсва храна, за която те крещят от балконите си:

https://twitter.com/patrickmadrid/status/1512600420610363394

През деня кучета-роботи се разхождат из града с мегафони и призовават гражданите да се успокоят, а през нощта над града прелитат безпилотни летателни апарати и цялостната картина прилича не на град, а на декор от филм на ужасите. Или град Ухан през пролетта на 2020 г. , но без роботи.

Неидентифицираният младеж, чийто видеоклип вече се разпространява, описва ситуацията кратко и много емоционално. Момчето тича наоколо и крещи, че родителите му и баба му са заключени в жилищата си, което продължава вече два месеца. Те нямат храна, имат проблеми с водата, но този човек не може да направи нищо, за да им помогне, тъй като самият той е поставен под карантина, което окончателно е съсипало както бизнеса му, така и живота му като цяло:

https://twitter.com/i/status/1511936214323982341

Ако този млад мъж просто се е пречупил, той бяга и крещи, някои хора с по-слаба психика сега скачат от прозорците на високи сгради, понякога цели семейства, а някои се самоубиват по друг начин. Но хората, които са по-решени да оцелеят, започват да чупят ключалките на вратите, да се бият с органите на властта, да обират хранителни магазини и т. н:

Въпреки че формално всичко изглежда просто - пандемия, контрол на пандемията и т. н. , в действителност случващото се не е много ясно или по-скоро изобщо не се разбира.

Китай преживява лоши икономически времена и ситуацията там е такава, че има смисъл да се жертват дори астрономическите 10 % от жителите на града, които биха умрели от хипотетичен нов опасен щам, но за да се даде тласък на икономиката. Тоталитарните режими никога не са били известни с хуманното си отношение към поданиците си и традиционно са действали по този начин.

Например, когато през 1941 г. СССР премества заводите си в Сибир, никой не се интересува от логистиката. Няколко хиляди души биват разтоварени от влак насред тайгата и охраната ги пришпорва, за да разчистят пътя за бъдещата фабрика. Няма никакъв подслон от студа, спането е в това, което стоеше в снега, а яденето е това, което са носели със себе си във влака. В рамките на една седмица всички умирали, но пристигал нов влак и нови хиляди хора започвали да копаят основите. И те също умирали, докато дойде новата смяна, изливали бетон, умирали и предавали щафетата на строителите на стени.

Индустриализацията в Китай следваше същия принцип и дори в началото на 90-те години на миналия век изглеждаше по следния начин: първо се изграждаха основите, след това се вкарваха и сглобяваха машините, след това машините се пускаха в действие и едва тогава се изграждаха стените на цеховете и бараките за работниците. Затова е напълно непонятно защо сега има толкова много пандемични церемонии. И там не умират 10% от населението, не е ясно кой и кога умира. Това означава, че определено няма дива смъртност като чумата. А 99% от населението се лекува с "чудодейни" ваксини. Защо тогава затварят хора?