Какво е властта? - 5

 Партокрация - власт на организираните над неорганизираните. Всички изследователи на психологията на властта са подчертавали нейния естествен характер, факта, че без нея не може нито един активен индивид, нито едно нормално функциониращо общество, което винаги се нуждае от стабилен ред на отношенията и някакъв вид подчинение. Злото не е в самата власт. Както злото, така и доброто на властта се определят изцяло от технологиите, които печелившата страна използва. Невъзможно е да се избегне партийността, самият факт на появата и съществуването на партии и тяхното влияние върху обществото. В историята на човечеството има системни цикли, в които обществото е стигало до задънена улица: технологията и организацията на производството остаряват, наличните природни ресурси се изчерпват, между хората се натрупват противоречия - властта престава да оправдава своето предназначение. Така се разбра, че властта е способността да предизвикваш промяна. Желанието за промяна се появява, когато обществото осъзнава (разбира се, чрез конкретните представители на доминиращите генотипове на мозъка) своята морална, материална и интелектуална криза. Отговорността за промяната се поема от хора, които са психологически склонни да се обединяват в политически формации, получаващи името партия. Политическите партии са били и все още са естествените създатели на властови модели и се конкурират помежду си, подобно на самолетните компании или компаниите за производство на сапуни, с единствената разлика, че потребителят е свободен да избира между сапуните, но не може да избегне подчинението на господстващата система на власт. Чрез партиите, като единствени и уникални структури, се реализираха функциите и правомощията да "проектират" механизмите на властта, да ги произвеждат и да ги експлоатират. Всичко това се случва в рамките на установената държава. Горки предупреждава: "Няма по-гнусна отрова от властта над хората. Трябва да помним това, за да не ни отровят властите и да ни превърнат в канибали, още по-гнусни от тези, срещу които сме се борили през целия си живот". Но призивите никога не могат да променят природата. Ако държавата е небиологична форма на живот, тя се стреми към собственото си благо. Ако човекът също е живот, той също върви за собственото си добро. И веднъж попаднал във властта на държавата, той смята, че е добре да отиде не там, където му казва идеята, а там, където му заповядва държавата. Всички тези процеси могат да се видят ясно в историята на СССР. Партията започва борба за власт, за да привлече държавата към своята кауза. На практика беше обратното - държавата изправи партията и я принуди да "работи" за нейните цели. Хората бяха като мухи в мрежа. Те или работеха за държавата-паяк, или паякът ги убиваше и поглъщаше. Формулата, която войникът произнася при получаването на една или друга награда, е показателна в този смисъл. В началото на пътя партията (болшевиките) казваше: "Аз служа на трудещите се!" А накрая те еволюираха до "Да служим на Съветския съюз!", което днес е трансформирано в "Да служим на Русия!" В тази промяна има дълбок смисъл. В първото изречение народът е символ на комунизма. Служа на хората - служа на идеята. А на новата - "Служене на Съветския съюз" - ясно е написано "Служене на държавата". По същество те наричаха нещата с истинските им имена - признаваха собственика. Така трансформацията протича и пламенните активисти на революционната партия се превръщат в зъбчати колела на държавната машина - в държавни служители. От трибуната те все така, дори малко по-гръмогласно и с повече патос, казваха, че целта им е комунизъм, но днес тя е "демокрация" и равенство на всички пред "закона!" Кастрирането на идеята променяше кадрите. Партията беше пълна с хора, които носеха обещания за вярност от трибуните, но всъщност целта им беше да се задържат на власт. "Партията се стреми към властта единствено заради себе си". Днес целта, заради която всичко е започнало, е извън полезрението и вече не се движи отвъд трибуните. Сега тя е пременена, облечена в красиви лозунги, и седи на почетно място в червения ъгъл. Създаде се нова атмосфера, в която процъфтяват болестите, свързани с идеологическия вакуум - връзкарство и лицемерие, а оттам и корупция и шуробаджанащина. "По плодовете им ще ги познаете" (Матей 7-20).

Плутокрация - власт на имащите над нямащите. Специфичният характер на общественото мнение принуждава плутокрацията да НЕ злоупотребява заради претенциите си за политическа власт и затова то е опосредствано. Във всеки случай властта на плутокрацията е слабо, рядко и неохотно отразена дори днес в изследвания и публикации. В тази рамка властта е ресурс за обмен. Властта се определя метафорично като способността да се трансформират определени ресурси във влияние в рамките на система от взаимосвързани участници. В този смисъл властта е способността на даден субект да преследва своите интереси в рамките на системата срещу съпротивата на други субекти. Инструментите за това са напълно достатъчни: 1) прекратяване на всяка дейност, ако пределният разход е по-голям от пределния приход, 2) пределният приход е допълнителният разход за очакваните загуби, 3) манипулиране на съотношението между безработицата и инфлацията, 4) купуване на информация, стига очакваната пределна полза да е по-голяма от очакваните пределни разходи за купуване на информация, 5) регулиране на съотношението между заплатите и заетостта, 6) взаимно регулиране на търсенето и предлагането, 7) покупко-продажба на риска, 8) управление на съотношението между цените и брутния национален продукт. Инструментите за влияние на плутокрацията върху политиката, а оттам и върху механизмите на властта, са многобройни. При определени обстоятелства част от властта на плутокрацията се разменя доста успешно срещу част от политическата власт.