Примерно около 5% от пребиваващите в тази ферма са богове или създатели. Именно срещу тях тече преследване в момента, всичко е концентрирано върху целта те да бъдат изтребени, объркани, настроени срещу своите - тогава и играта ще бъде завършена. Но докато създателите са живи тук - играта продължава.
Ние сме богове и точно това се опитват всячески да го скрият от нас. Те знаят, че само ние можем да изменим ситуацията и да създадем свой свят. Но тогава те вече не ще могат да ни управляват, поради което не могат да допуснат такъв сценарий.
Когато сме сами - ние мислим и можем да намерим себе си. Когато сме в обществото, което са построили те - сякаш попадаме в друг свят и започваме да губим връзка със себе си, затрупани от грижи и проблеми. Излиза, че човек е способен да намери отговорите, намирайки се в определени условия - насаме със себе си. В какви именно условия? - ще попитат някои. Всичко следва да е хармонично, мястото да носи радост и положителни емоции. Може да бъде гора, планина, езеро и т.н. А когато си заобиколен от хора - да направиш това е доста трудно, почти невъзможно. Има постоянна суета, отрицателни емоции, ежечасно те отклоняват да направиш нещо важно за себе си - да се намериш и да се чуеш....
Коректорите на времевите събития съществуват. Сигурно сте го преживяли - когато искате да направите нещо истински важно, изведнъж нещо ви спира и вие преосмисляте, пропада желанието, дори преди това да е било силен порив... Точно това е дело на коректорите на времето и събитията. Те са ви спрели, изтрили паметта, може да скрият и дадена вещ, и т.н. Някой може да каже - щом забравяш, това е склероза. Не - склерозата е тогава, когато забравяш всичко на различни теми, но когато помниш всичко и си забравил само най-важното (и то по нашата тематика) - това вече не е склероза, а явно изтриване на паметта. Нали помните всичко останало, което сте планирали и което не може да навреди на матрицата... Но ако има заплаха - точно това изпада от вашия твърд диск в главата. В най-добрия случай го помните частично или пък рязко губите интерес и превключвате на други дела и теми, които реално за момента изобщо не са ви нужни.
Надявам се, че сте в течение за това, че сме богове и творци... В този свят ние сме боговете и освен нас няма други. Останалото е измислица на матрицата, за да ни подчини и отвлече от главното, а и се явява един от способите да ни застави да смятаме, че сме просто някакви човечета, подобно на малки винтчета в големия машинен механизъм. А и какво се крие зад определението "човек"? Къде е този първоизточник, в който се указва, че именно ние се наричаме "човеци"? Кой е точно този, който най-напред ни е нарекъл "човеци" и откъде го е взел? Нима мислите, че са седели в кръг и изведнъж на един от тях му хрумнало: "Слушайте, а защо да не започнем да се наричаме човеци ?" Не. Това трябва да е взето изначално отнякъде. Аз по-скоро бих считал, че сме богове, тъй като можем да правим много необясними за тази ферма неща. Ние можем да творим и сме творци на съдбата си. Само е нужно да си спомним кои сме.
А на какви неща ни внушават да отдаваме значение - например на напредналите технологии за унищожение. Наистина е сериозно "достижение"! Но способно ли е то да нахрани бедните? Не. Способно ли е да внесе щастие и хармония в тази ферма? Не. Те имат пари за войни и оръжия, но не могат да нахранят бедните. И това носи ново разрушение, страдание и унищожение на всичко живо. И това бива наричано "Венец на Сътворението"? Даже не е смешно. Именно заради това са ни затворили в тази ферма. Свалете розовите очила, огледайте се, вижте какво се случва във фермата сега и накъде води всичко. Нима все така мнозина от вас са все така слепи? Макар че ако 95% от обитателите на фермата са ботове, неспособни да мислят самостоятелно, то за какво да говорим изобщо... Сега сме в нова пиеса от замисления спектакъл. Ще има още промени и да се надяваме, че поне 2 от 5-те процента, които все още мислят в тази ферма ще стигнат до края на това ниво на играта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.