сряда, 3 май 2023 г.

"В лудницата видях цялата беснотия и кошмар" - споделяне в предаването на руски блогър

 ...Затвориха ме в лудницата чрез моята лековерна майка, убеждавайки я че имам психологично разстройство, макар и да нямах такова - имах тревожност, страх от резки звуци и от черен цвят. Лежах, бях много слаб, метаболизмът бе силно затруднен и нямах сила да стана от леглото. Дойде майка ми да ме види и след това позвъни в "Бърза помощ" - те дойдоха. Майка ми им отвори и те насила ме подкараха към психо диспансера. Попадайки там, аз се отказвах, казвах, че никъде няма да ходя, а те ме моряха от глад, не ме пускаха, казваха, че няма къде да ходя, защото едва стоя на краката си. В крайна сметка отседях в лудницата 3 месеца...

Принудиха ме да легна на кушетката и санитарят ме набоде с нещо, от което станах сънлив и впоследствие спях постоянно, сякаш преди това не бях спал 1-2 седмици. Сънувах неестествени сънища и времето минаваше много странно. Сънищата бяха като истински и в тях сякаш пребиваваш в миналото - там, където няма друг. С какво ме помпаха не можах да разбера. Времето се точеше като вечност - постоянно лежах и спях, събуждах се за кратко и ми писна от това - нямах сили да спя толкова много. Лежах в някакво мазе на една кушетка, както си го спомням, но когато се събуждах, се оказвах в коридора сред пациентите. Не знам как съм попадал там и какво се е случвало. След това се въстанових от инжекцията и ми се проясни. Извикаха ме в столовата и за пръв път се храних. Ядох такива неща, които не са ми свойствени. 

В лудницата видях цялата беснотия и кошмар. Видях хора, обладани от някакви същества и всяко същество има свой характер. Някой си удряше главата в стената, някой движеше ръцете си натрапчиво и имаше нездрав вид, някой неспокойно и суетливо говореше нещо за кратко време... Видях и хора, в чиито тела някакви твари, подобни на бактерии влияеха на тяхното поведение; видях, че дори и лекарите са обладани от тях. Видях как санитарите издевателстват и се надсмиват над хората. Имаше даже диви маугли, които се държаха като невръстни деца, хващаха всеки за ръката и молеха да ги заведат до тоалетната. Имаше и бесни, имаше и наркомани. В общи линии бе спокойно - ако не провокираш. Мнозина от тези, които бяха там от доста време бяха станали болезнено бели - подобно на децата в детски градини и училища, а и на войниците в армията. Струва ми се, че това е заради излишък на сода или алуминий - там готвеха със сода в големи алуминиеви тенджери. На моменти ставаше ужас - някой мажеше стената със своите екскременти, някой режеше вените си, имаше и религиозни фанатици. Гледах в чернеещите и избледнели очи на хората и виждах в тях тъма. Имаше и отчасти вменяеми - хора на възраст. В болницата присъстваше атмосфера на униние тъга и неизбежност. 

Вечерта всички гледаха телевизора, след което отиваха да спят, след което през нощта около 22 часа ни будеха, за да пием таблетките. Имаше интересен случай - един пациент, узнавайки от мен че съм вегетарианец, по време на разговора ме погледна рязко и каза: "Яж месо, яж месо!" - като във филм на ужасите. А това виждах само аз - в този промеждутък от време никой друг, освен нас не присъстваше и не е чул това. Също така имах един приятел, с който общувах, мюсюлманин, който ми разказа, че е обладан от джинове. Когато му казах за усещането си, че някакви зли духове витаят наоколо и че лекарите убиват пациентите и усещам моменти, когато те искат да довършат някого, то той изведнъж бързо ми пробърбори: "Това ще бъдеш ти!". Не мога да опиша ужаса, който изпитах тогава. 

Някои от тези, които видях, бяха на прага на смъртта - те се тресяха от действието на препарата и се разбираше, че скоро ще умрат. И скоро те тайнствено изчезнаха. Разбира се, аз схванах, че в това място се случват убийства на хора и преди това ги тъпчат с химия, парализиращи препарати. Зловещият глас, с който призоваваха да пием таблетките и до ден-днешен звучи в главата ми, сякаш е било преди миг. Таблетките разбира се не пиех - ако съм пил, то бе в началото, без да ги дъвча. Не всеки път успявах да ги скрия, понеже имаше стриктно наблюдаващи санитари, но в общи линии ги криех зад устната или бузата, след което ги плюех в тоалетната. Имаше и такива, на които им бяха предписани цяла дузина таблетки - заставяха ги да гълтат, стоейки и изучавайки тяхното поведение и реакция. Ако хленчиш и се оплакваш - те увеличават дозите.

Всички прозорци там са затворени, няма свеж въздух, разходка се полага веднъж на 2-3 дни, по усмотрение и в зависимост от времето. Хранеха ни без сол основно с каши - ечемичена, пшенична, от елда, грах, царевица, грис, колбаси, компот, бисквити; сол не даваха. Но незнайно защо можеше да си вземаш майонеза и кетчуп от своя пакет. Всякакви чипсове и сокове също се разрешаваха, а сол ползвахме скришом. Телефоните там бяха забранени, но можеше реално да бъдат внесени, понеже не всекиго и не всеки път обискираха. Свижданията бяха позволени.

Това бе най-страшното, което изпитах в живота си. Видях също, че всички тези санитари изяждат твоите емоции и провокират за изблици на енергия. И ето какво разбрах от всичко това: болшинството хора нямат самообладание, самосъзнание и имунитет към тях. Щом ти покажеш, че си уязвим, те веднага безсъзнателно се заговарят с теб - чрез техните гласове, но не и със собствените мисли, което говори за тяхното обладаване. Голяма част от хората на планетата са обладани от тях и са им под контрол. Разумът на тези хора-ботове е завладян още от самото детство. Какво обединява всички тях - храненето. В тях преобладават патогенни газове, произведени от бактериите и отравящи организма. Всички те ядят кисела храна, мая, амоний и всякакви фосфати. Ето с какво си обяснявам тяхното колективно съзнание: това са съвсем истински разлагачи, които съкращават човешката популация. Аз не виждам у тях никаква индивидуалност, любопитство на ума, заинтересованост от живота, борба за съществувание... Казано по-просто - нямат искрата на Създателя. Изобщо, тогава по чудо оживях, благодарение защитата на светли сили. Считам, че хората в чиито тела няма светимост, са мъртви; те нямат някакъв минерал и съдържат само един гол въглерод, магнитна лента без информация. И се опитват да запишат нещо на нея при взаимодействието с вас, донорите на енергия, т.е. без нас те са мъртви. 

Източник:

https://www.youtube.com/watch?v=_yCmfhl7jE0


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.