Беше вече късно. Навън се лееше дъжд като из ведро. Даша нямаше настроение. Недояждайки своя сандвич, тя отиде да спи. В стаята беше тъмно и леко прохладно. Даша включи печката и отиде към кревата. Гледайки известно време през прозореца, прошепна: "Това не е края". След това разгърна одеялото и си легна. Едва затворила очи, тя се унесе и видя странен сън...
.... Някога, много отдавна, на Земята имало много голямо и непобедимо стадо бели коне, със своя история и традиции. Те живеели в хармония с природата, скитали навсякъде, където искали, без да се страхуват от вълци или по-големи зверове. Те били непобедими не заради тяхната сила, а защото били много и били винаги един до друг - докрай. Дори един кон можел да отиде до водоема и да се напие на воля, без да се бои за живота си. Всички животни знаели, че ако се случи нещо с него - например, нападне го хищник - цялото стадо ще дойде и ще се разправи с нападателя.
Но по някакъв чуден начин в стадото им пристигнали 9 чужди и черни на цвят коне. Животът на белите се променил кардинално. Черните започнали да им казват, че не знаят много неща за тази земя; разказвали им разни истории за космоса, други планети; разказали историята на древните коне, показали някакви древни документи и казали, че точно така се е случило в действителност. Белите коне разбирали по своето вътрешно усещане, че всичко това не е така и е просто едни красиви думи, но черните били толкова убедителни, че скоро всичките бели им повярвали. Не минало много време - черните станали водачи. Минало още време и черните коне казали, че трябва да се построят училища, в коите те ще обучават на истината. Сега стадото знаело истината - но тази истина, която им разказали черните. По някое време главатарят на черните казал, че трябва стадото да се раздели на части, тъй като да се управлява такава голяма маса е тежко. Били построени обори, конете били разделени на групи и закарани в тях. Към всеки обор бил назначен надзираващ, който трябвало да следи за своя обор и да докладва на черните коне - не нарушават ли белите коне правилата, измислени от черните.
Минало много време и белите забравили всичко за живота си, какъвто бил преди идването на черните. Черните се страхували от тях, понеже силата на белите била в единството и поради това намислили как да ги отслабят. Надзирателят на един от оборите казал, че неговия обор е най-силен и умен, а останалите обори са много по-глупави и слаби. Разбира се, започнала голяма конкуренция между оборите. Преди това конете от различните обори се срещали и били приятели. Сега започнали да слагат себе си над другите и да гледат на събратята си със злоба и неразбиране. Предишното единство било изгубено - точно това което било цел на черните.
Времето вървяло, сменявали се поколенията, а властта на черните укрепнала. По оборите се чувала легендата, че някога са било едно цяло. А в училищата ги обучавали на новата истина и осмивали тази легенда твърдейки, че това било измислено някога от древните и глупави коне. И всички, които смятали така, също били обявени за глупави. Но във всеки обор се намирали коне, които въпреки насмешките считали иначе - те вярвали в единството и свободата. Те разказвали това на останалите, но от хиляди коне се разбирало само от един.
Минало време. Пробудените коне станали повече. Черните се изплашили. Но тъй като властта им принадлежала, те намерили решение. За да не се пробуди стадото, те направили устройства и започнали да подават психотронен сигнал към оборите. Тогава конете ставали послушни и вярвали във всичко, което им казвали надзирателите на оборите, нямали нито сила, нито желание да мислят. Но някъде в дълбините на душата те разбирали, че има нещо много нередно в този свят. Депресията и страхът станали верни приятели на всички коне. Тези, които се били пробудили, разбирали какво се случва и се опитвали да го разяснят на останалите. Но всичко било безрезултатно.
Минавало време. Черните започнали нова игра - решили да въведат по-жестоки правила и да ограничат във всичко белите. Пуснали слуха че се появила "модерната болест" - която трябвало да заразява масово и да води до летален изход. Те принудили всички да се затворят по домовете си в обща карантина. Минало време. Измислената статистика на "модерната болест" поразявала неукрепналите умове със своите цифри. Макар че никой реално не виждал някой болен от "модерната болест", въздействието на психотронните излъчватели дали резултат - мнозина повярвали в това. А и нямали кой знае какъв избор. Но черните допуснали голяма грешка, затваряйки ги по домовете им - с това те само ускорили процеса на пробуждане. Преди това всички били заети с работа, житейски грижи, но ето че сега били у дома си и от безделие започнали да изучават ставащото в оборите. Виждайки това, тъмните пуснали различни фейкове, за да им отклонят вниманието. За съжаление много се подвели, но и много разбрали, че ги подвеждат. Огромно количество започнало да се пробужда от лъжите на черните - все пак истината рано или късно излиза наяве. Черните разбрали това и много се изплашили, разбирайки, че скоро тяхната власт ще свърши. Разбирайки, че пробуждането на белите върви с много бързи темпове, те решили да сменят стратегията на играта. "Сега остава само това - ако белите се пробудят ще трябва всички те да бъдат занулени" - си помисли един от черните и предложил този вариант на останалите черни. Същината била в това, че всички обори ще бъдат занулени, но без да се разрушават. Така те оставили тази перспектива за краен случай - денят "Д". Сега на белите им остават два варианта - да вземат всичко в свои ръце или да очакват зануляването. Границата вече била изтрита....
Зад прозореца се чу гръм и Даша потръпна от ужас и се събуди. Тя отчетливо помнеше своя сън, както никога не е било преди. Даша взе телефона и позвънила. На отсрещната страна вдигнал мъж. Явно тя го събужда със своето обаждане. Даша казва: "Не говори, просто слушай..." и му разказала своя сън. Около 30 секунди било тишина, след което мъжът отговорил: "Дойде нашето време"
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.