А. Кадикчански: историята умишлено е разкъсана на парчета

 Някога науката беше единно знание, което ни позволява да разглеждаме заобикалящата ни реалност във всичките й взаимосвързаности като единен и неделим свят. Но в определен момент от нашата история науката пое по пътя на „раздробяването“ на единното знание и учените-енциклопедисти бяха заменени от специалисти с „тесен профил“, които абсолютно не са запознати с въпроси извън тяхната тясна „специализация“.

Същото се случва и в историческата наука, в която те не само приемат абсолютно недоказана хронология, но и разбиват първоначално един единствен древен свят на „Древна Гърция“, „Древен Рим“, „Древен Египет“ и т.н., а след това разделят историята на „парче“ от един-единствен свят, което да се изучава отделно. И руският писател, пътешественик, изследовател на тайните на древните цивилизации А. Кадикчански напълно основателно смята, че това е направено не от нечия глупост, а съвсем целенасочено.

Ето например това, което той пише за фрагментацията на официалната версия на историята в книгата си „Малка енциклопедия на великата Тартария“: „Методите на преподаване на академичните дисциплини са идентични в почти всички страни по света. По принцип няма нищо изненадващо в това, защото всички клонове на човешкия живот не се развиват изолирани един от друг, а заемането и копирането на най-доброто и съвършеното е естествен феномен. Но най-доброто не винаги е взаимствано, в ежедневието сме заобиколени от маса примери за широко разпространени неща, които са далеч от положителни явления. Усещането за стадо е присъщо на обществото и често този лош пример се оказва много по-заразен от положителния ...

Човек може да си помисли, че методологията на преподаване на история е също толкова лош пример. Не бива обаче да се бърза със заключенията. Според мен системата, в която първо се преподава история на една страна, после история на друга, е създадена нарочно. Историците по целия свят са сключили своеобразно споразумение, според което те са длъжни да разчитат на единна хронология и в същото време да не дават единна картина на историята на целия свят в един определен период. Историята е съзнателно разкъсана на парчета въз основа на географията и разделянето на някои измислени епохи. Такова учение води до фрагментарно разбиране на историята, при което човек се обърква и не може да свърже цялата картина заедно.

И както знаете, това, което е неразбираемо и трудно за един ученик, не му е интересно. Това е изпълнено с тъжни последици, които наблюдаваме в заобикалящата ни реалност. При липса на памет, човек се превръща в животно, което, стъпвайки върху греблото, забравя последствията от това и веднага отново стъпва върху него. Ако не помни, че скачането от скала е животозастрашаващо, тогава шансовете да оцелее на тази планета за същество, което не помни, неизбежно ще клонят към нула. Следователно примитивизацията на историческото мислене не е нито повече, нито по-малко път към изчезването на човечеството.

Чрез моите собствени исторически изследвания се уверих, че съществуващите методи на преподаване не са разпространение на лош пример. Те са създадени умишлено в тази форма. А обяснението, че „История на Древен Египет“ и „История на Древна Гърция“ се преподават отделно, за да улеснят усвояването на учебния материал, е безскрупулен трик, коварна хитрост. Това е много очевидно за мен, но повечето хора продължават да вярват на учителите".

Нещо повече, мнозинството учители също продължават да вярват в написаното в учебниците и учениците, които задават съвсем логични въпроси, понякога получават неадекватни отговори. Като: "Какво искаш повече от всичко това?" И всичко това, защото всяко независимо изследване на исторически документи и събития от миналото неизменно ни води до множество нелогични „несъответствия“ и откровено неправдоподобни митове от фалшификаторите на историята, с които тези учебници са толкова пълни.

Но как „историците по целия свят“ успяха да се споразумеят за официалната версия на историята? За мен лично фактът е съвсем очевиден, че през изминалите векове е имало определен координационен център, който е осъществявал общото управление на целия проект за тотално фалшифициране на историята. Независимите проучвания по този въпрос недвусмислено ни водят до активната работа на йезуитския орден по целия свят при изкривяване на събития от миналото, пренаписване и подправяне на исторически документи, както и писане на нова история на различни държави и масово унищожаване и конфискуване на артефакти, които противоречат на тази нова история.

Неслучайно много от тях все още се съхраняват в тайни подземни многокилометрови хранилища на Ватиканската библиотека, достъп до които има само много тесен кръг от представители на „върха“ на тайните общества, контролирани от Ватикана. И те усърдно се крият от останалата част от човечеството. Самите тези складови помещения се охраняват повече от всяка военна база с ядрено оръжие. Е, с каква цел официалната история беше изкривена или по-скоро дори фалшифицирана, А. Кадикчански вече ни обясни перфектно. Следователно човек може да разбере колко важно е наистина за цялото човечество да научи истината за събитията от нашето истинско минало.