Един от проблемите, с които се сблъскват практикуващите осъзнати сънища, е преходността на тези състояния и понякога липсата на ясна представа за реалността, в която се намират. В този случай някои изследователи съветват да "стабилизираме" позицията си, за да получим по-ясно възприятие и да увеличим продължителността на ОС. Например американският антрополог К. Кастанеда, който изследва изкуството на сънуването, нарича това действие "фиксиране на точката на възприятието".
Ето няколко съвета по този въпрос от руския изследовател В. Радов в книгата му "Изход от тялото": "Споменавам Кастанеда и ученията, които са му били предложени, достатъчно пъти в текста. Въобще не става дума за това, че съм привърженик на това учение. Само че много от нещата, практиките и концепциите, предложени от Хуан, след като бяха изпробвани от мен на практика, се оказаха доста справедливи и работещи. Но не всички.
А сега искам да поговорим за една техника, която Кастанеда предлага във връзка с овладяването на практиката на сънуването. Там той е помолен, след като излезе извън тялото си, незабавно да определи позицията си в стаята или обема, в който се намира. Беше необходимо околното пространство да оживее колкото се може повече, за да стане реално. Потвърждавам с практиката си необходимостта от такова фиксиране на позицията ми. Ако не го направите, пътуването ви в ефирния свят ще бъде краткотрайно и вероятно ще остане само сън. Само будното ви съзнание ще ви подскаже, че това не е сън, и картината ще бъде много размита и нестабилна.
Прекаленото суетене може да доведе до преждевременно желание да напуснете стаята, в която се намирате. А това означава, че е малко вероятно да постигнете висок процент яснота на ума и реалистични, ясни образи. Аз например в началото на практиката си често се изкушавах да напусна стаята, в която се намирах, веднага след отделянето от тялото, което веднага намаляваше шансовете за смислено изследване. Ако сте го направили правилно, пространството около вас ще придобие качеството на пълна реалност, често неразличима от тази на материалния свят. Препоръчвам ви да напуснете въпросния обем или помещение едва след това.
След като го напуснете, следете за яснотата на мисълта. Това е критерият за дълбочината на вашата позиция там. Визуализацията може да се появява и изчезва, например докато се движите бързо. Но яснотата на мисълта трябва да остане с вас. Тази яснота се подкрепя от размисъл и анализ на позицията на човека във финия свят или на процесите, които протичат там. Тя е там, а не в материалния свят. Както знаете, съзнателното връщане към материалния свят става чрез мислене за нещо в материалния свят или чрез опити да усетите физическото си тяло. Например, както препоръчват много хора, опитайте се да усетите част от пръста или ръката си. Затова, ако искате да запазите позицията си във финия свят, трябва да мислите само за това, което се случва там. Това е същото фиксиране на себе си там, както се фиксираме в материалния свят, като мислим за него и използваме думи".
Така че техниката на "фиксиране на точката на възприятие" се състои в разглеждане на заобикалящата картина и обекти, без да се опитваме да се движим, което може да наруши тази "настройка". Освен това някои изследователи съветват, че за да се "закотвим" по-добре в това състояние, трябва да почувстваме и тялото на съня си, което често има желания ефект и картината на възприятието става ясна и отчетлива. Едва тогава можете да започнете да се движите и да изследвате света, в който се намирате.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.