Какво ни говори проблемът с космическата радиация в земната орбита?

 От време на време астронавтите ни казват, че една от сериозните опасности за пилотираните космически полети е космическата радиация. Главният апологет на "защитниците на НАСА", бившият космонавт А. Леонов, дори веднъж разказа за това, като вече беше в статута на вицепрезидент на "Алфа-Банк". А съвременните космонавти също потвърждават съществуването на подобен проблем, особено на височини над 500 километра. И затова всички орбитални полети се извършват, като правило, на височини не по-високи от 400-450 километра.

За всичко това наскоро разказа тестовият космонавт Сергей Нефедов пред телеграмния канал "Радиоточка на Националната служба за новини": „Излъчването може да бъде различно: земно, космическо, слънчево, галактическо. Всички тези видове са опасни за всяко живо същество. Космонавтът трябва да осигури безопасност на кораба. Добрата новина е, че Земята задържа по-голямата част от радиацията, тъй като има геомагнитно поле. Нашите космически кораби не летят много високо от Земята, например на 400-450 километра. Планетата гаси някакво космическо излъчване, което влиза в самия космически кораб. Това, разбира се, не е достатъчно".

Оказва се, че радиацията в космоса наистина е голяма опасност и астронавтите в орбита се спасяват от смъртоносни дози само поради близостта до Земята, която ги защитава със своето геомагнитно поле. Също така, според С. Нефедов, нивото на радиация се колебае в различни зони на космическата станция. И там, където се намират местата на астронавтите, нивото й е най-високо поради факта, че те са разположени близо до обшивката. Как астронавтите решават този проблем?

С. Нефедов твърди, че тук се използва истинска руска изобретателност: „Най-добрият начин да се предпазите от радиация е полиетиленът и водата. Момчетата имат специална технология. Те правят настилка от найлонови торбички и мокри дамски превръзки, която се намира точно под мястото за почивка на астронавта. Това е максималната защита, която може да бъде осигурена. Апаратът лети в зона с малко космическо излъчване и нивото на излъчване във всяка точка на полета се наблюдава постоянно. Ако има нещо, веднага се дава аварийна команда и екипажът се събира в една точка на кораба".

Космонавтите, разбира се, заслужават поздравления за използването на допълнителна "свободна" защита от радиацията. И те много добре знаят кое помещение на станцията е най-безопасното в това отношение. Там се събират в случай на тревога. И по време на изграждането на нова руска космическа станция беше решено да се създаде мощен антирадиационен заслон, където астронавтите могат спокойно да изчакат слънчевите изригвания.

Но ще си позволя да задам ясен въпрос на всички защитници на лунната измама на НАСА: ако до този момент дори на височини под 500 км радиацията е толкова голям проблем, то как американските астронавти успяха да достигнат Луната, да поскачат на повърхността й и след това спокойно да се върнат обратно по време на почти двуседмична мисия и при това да не получат смъртоносна доза радиация? А на Aполо е нямало антирадиационна защита. Ето защо този проблем все още е толкова спешен дори при орбитални полети.

И кога най-накрая властите и „Роскосмос“ официално ще ни кажат цялата истина за т.нар. „пилотирана лунна мисия от НАСА“, изпълнена успешно от САЩ (на снимачни площадки в Холивуд) без надеждна антирадиационна защита, реално модифицирани лунни двигатели и дори елементарна космическа тоалетна? Или все пак само ще ни намекват за тази тотална измама от 20-ти век, жертва на която бяха всички народи на нашата планета?