А. Хатибов: нашата цивилизация в познанието на природата стигна до задънена улица

 След намесата в нашата история на някаква външна и враждебна към човечеството сила, нашата наука се превърна от инструмент за познание на природата в инструмент за контрол на нивото на общественото знание. Именно това е основната причина за кризата в съвременната наука, когато пробивните знания и технологии се забавят и скриват, а реалните изследвания, разширяващи картината на света, се заменят със сляпа вяра в догмите, декларирани от „авторитетите“ от минали епохи, често без реални експериментални доказателства.
Тази ситуация в съвременната наука вече е забелязана от много напреднали учени, които не се страхуваха да се противопоставят на кастовата система от наетите бърборковци и жреци на тайни окултно-религиозни общества, които контролират официалната наука, захранени от паразитна сила. Например, ето какво пише за тази наука покойният руски учен А. Хатибов в своята работа „Има ли наука?“:
"Няма достатъчно основания да наречем физиката наука за природата. Методологията е объркана. Метафизичният метод, допускащ при решението на задачи подмяната на реални явления с въображаеми е пренесен от приложната физика във фундаменталната и философите го наричат "нова диалектика, създадена от самите физици", а самите физици (вж. A.Б.Мигдал "Квантова физика") са разделени на диалектиката на Айнщайн, диалектиката на Бор и т.н.
Разликата между тези "диалектики" се състои само във факта, че Айнщайн е изобретил само математически модели на въображаеми природни явления, а Бор - математически и обективни. Физиците смесиха заедно фундаментални теории, които трябва да отразяват структурата на природата, и псевдонаучни теории, подходящи в най-добрия случай само за решаване на приложни проблеми и всички тези теории започнаха да се представят като резултати от естествената наука. Следователно теориите също са объркани.
Ето няколко примера:
- в курса по физика в Бъркли се твърди, че в природата няма абсолютно обективно движение (спрямо ефира?), тъй като не е било възможно да се открие, а в теориите скоростта на движение се явява като обективна реалност;
- енергията се счита за мярка за движението на материята (спрямо какво?);
- релативистките ефекти се считат за последица от движение със субсветлинна скорост (спрямо какво?);
- законът на инерцията гласи, че тялото, когато всички сили, действащи върху него, са в равновесие, се движи право и равномерно (спрямо какво?), а в Слънчевата система, където според теорията гравитационните сили са балансирани от центробежни сили, планетите необяснимо летят по инерция криволинейно и неравномерно;
- потенциалната енергия на едно и също тяло се счита за положителна (когато тялото пада на Земята) и отрицателна (когато тялото лети в орбита около Земята), въпреки че енергията като скаларна математическа мярка за движение не може да бъде отрицателна; в резултат на това общата енергия на тяло, летящо покрай Земята по параболична траектория с втората космическа скорост, се оказва равна на нула, тъй като нейната кинетична и потенциална енергия са равни и противоположни по знак;
- според теорията положителните и отрицателните микрочастици трябва да се привличат една към друга и да се унищожават, но електроните в атомите и веществата не се привличат към протоните и не се унищожават;
- вълните от електромагнитното поле се считат за идентични с микрочастиците, движещи се в пустота. (корпускулярно-вълнов дуализъм на електрони и фотони);
- електронните вълни необяснимо летят около ядрата на атомите, прескачат от една орбита на друга, излъчвайки и поглъщайки фотони-вълни, свързват атомите в молекули и образуват електрически ток в проводниците;
- при фрагментацията на атомите (на ускорители) са получени безброй фрагменти, чиято класификация е създала объркване; въпреки това физиците се опитват да обяснят структурата на Вселената, използвайки тези фрагменти от тухли.
Отказвайки да разработват предметни модели и наричайки математическите модели физически теории, "... физиците се потопиха в мъглява атмосфера на матрици и вълнова механика, в математически операции. Те направиха правилни заключения, но в същото време не разбраха физическата реалност зад тях". Макс Планк.
Известният физик-теоретик, лауреат на Нобелова награда Ричард Файнман от много години популяризира физическите теории, но също така не избягва от съмненията си относно тяхната научна стойност и честно говори за това на своите "популярни" лекции. Ето откъси от лекциите: „Не беше възможно да се свърже гравитацията със законите на движението ... Не може да се обясни с други явления ... Квантовата физика е чудовищна бъркотия ... Никой не разбира защо природата работи по този начин ...
Няма добри теории, които да обяснят структурата на природата".
Съдейки по методологията и съдържанието на теориите, физиката се развива като изкуството за решаване на приложни задачи, тоест като приложна математика (математическа физика) и, наричайки я наука за природата, физиците искат да представят желаното за действително. Нашата цивилизация в познанието на природата стигна до задънена улица и главните идеолози на физическата наука Нютон, Максуел, Айнщайн и Бор са виновни за това до голяма степен".
Но трябва да се разбере, че всички тези „основни идеолози на физическата наука“ не са действали самостоятелно, а по нареждане на силата, контролираща официалната наука. По времето на древните цивилизации от „златния век“ всички научни знания са били унифицирани и едва през втората половина на XIX век е имало съвременна фрагментирана наука, която не дава пълна картина на реалността. Създаването на тази нова наука се е провело заедно със поредното пренаписване на историята, за да се угоди на новите "елити", извършили преразделението на света след последната глобална катастрофа, чийто факт е внимателно прикрит.
И именно господарите на тези „елити“ определиха за човечеството „забранените“ знания и технологии, които вече са съществували в миналото, принуждавайки ни да ни поставят на „иглата“ на екологично вредната и примитивна въглеводородна енергия. За тази цел те ограничиха официалната публично достъпна наука до тясната рамка на псевдонаучните догми, които априори и без никакви реални доказателства бяха обявени за „най-голямата истина“. Но времената се променят и вече не е далеч часът, когато човечеството ще изхвърли паразитната сатанинска хватка на античовешката сила и нейните слуги от врата си, започвайки възраждането на нова ера на „златния век“.