петък, 15 юни 2018 г.

Съзнателното познание на непознатото - част 25

Биомаса

Важен функционален фрагмент се явява контролът на състоянието на така наречената "биомаса". Колкото и жалко да звучи, под "биомаса" трябва да се разбира голяма част от населението на хората, която не е била обект на програмни процеси за въвеждане на генотипи на мозъка. Тази част е била използвана в ограничена степен в развитието на енергобиогенезата на плътта, но е била използвана в по-голяма степен като така наречените "програмно-мозъчни донори", прилагайки се за извършване на някои промени във функциите на мозъка и провеждане на някои изследвания за контрол на промените след извършване и въвеждане на промени в местообитанията.


H. Левашов, щадящ психиката на неподготвените хора, пише, че "прехвърлянето на същностите е (и е бил) обективен процес"! Но той не пише (макар че той знаеше за това, а ние обсъждахме този въпрос, който за мен тогава беше нов), че НЕ във всички тела (дрехи) при образуването на плода се е случило ПРЕХВЪРЛЯНЕ на същности, за които е предназначено развитието. Колкото и тъжно да звучи, това е така. Всички обществени фигури от сферата на властта, занимаващи се с демографските проблеми на Земята, могат спокойно да свалят цялата тежест на такава отговорност и да почиват спокойно, защото всички тези проблеми са измислени от тях. Количественият и качествен състав на цялото население на планетата е УПРАВЛЯЕМ програмен процес и само Системата може да реши такива важни епизоди. Причината за всичко това е все по-усложненият процес на разработване и подобряване на елементите на системата за контрол и развитие на функциите на мозъка в определените за целта генотипи и всичко останало е вещно приложение на текущия процес на развитие. Ако мозъкът на даден индивид от цялата контролирана маса се прояви по някои показатели на функциите на мозъка като получил по-добри свойства на приемане, обработка и индикативна способност на новата функция с други полезни изпълнителски оперативни качества, свързани с проявяването на по-перфектен контрол върху работата на определен вътрешен орган, тогава такъв индивид се превръща в "програмно-мозъчен донор". Подобрената характеристика на работата на мозъка му по управление на дейността на даден орган се възприема от системата за контрол като положителна, т.е. най-добрия опит.
Такива проявени варианти по планирани отклонения от преди това тестваните честоти на контрола бяха фиксирани и по-късно, след многократно и масово тестване на програмно-мозъчни донори, бяха дублирани за последващите им установки "Златен милиард и милион" (мозъчни генотипи 42, 44 и 46). Такива процеси изискват СЪЩЕСТВЕНО ВРЕМЕ и развитието се извършваше за много поколения от донори. Всъщност това не е казано от Н. Левашов.


Автор:

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.