Изборът на път и последиците

От духовна гледна точка изборът на пътища е по-незначителен при слабо и средно напредналите нива, но тази значимост нараства при навлизането ви в етапите на Много напредналите. Средно-напредналите нива имат силни опции за избор, той като духът може да избере да остане на средно-Напреднало ниво в тази инкарнация, или да се придвижи към много-Напредналите етапи. Значимите решения генерират вълни през другите ви инкарнации, които са на по-ниско ниво на напредък, отколкото текущата ви инкарнация. Значимият избор може или да ви вкара в спиралата, която води нагоре или да ви въвлече обратно в Играта.

Пред инкарнацията ще има двойни опции относно това кой път да изберат. Това е така, за да видите, че не можете да имате нещата и по двата начина – няма как хем да си запазите цял кейка и хем да ядете от него. Ще откриете, че съдбата и вашия Висш Аз ще ви принудят да изберете.

Някои си мислят, че като отлагат този избор, ще могат да имат и двете опции до безкрайност. Това не е така. Бездействието и отлагането също са избор. Не можете да излъжете нито Играта, нито своя Висш Аз. Бездействието отразява вашето решение да останете в Играта – то ще ви накара да се плъзнете надолу по пътя на Играта.

Един приятел имаше големи пси-способности и искаше да напредне още и да научи всичко от мен. На неговия духовен стремеж беше отговорено и му бяха предоставени възможности да повиши своите способности и да премине към нивата на Силно-напредналите. В резултат способностите му се повишиха, тъй като той избра този път.

Но Играта не се отказва лесно. Той беше изправен пред обичайните предизвикателства – искания от страна на семейството му, приятелката му, колегите му и т.н. Те винаги започват да пречат на духовните ви интереси. Беше изправен пред необходимостта да избере едното или другото. Играта непрекъснато повишава своя натиск. Той обаче знаеше какъв е вкусът на онова, което е там. Това е достатъчно за хората с духовни стремежи, които искат да излязат от Играта.

Какво ще избере той? Дали натискът на Играта ще се окаже твърде силен за преодоляване от неговия характер? Дали ще бъде насърчен да излезе от Играта и да направи изпълнения с вяра скок в неизвестното и да види какво ще стане? Помагах му, но той непрекъснато търсеше начини да има нещата и по двата начина.

Отиде в института на Монро като все още си мислеше, че може да има и двата начина и да надхитри системата. Установи, че след това натискът на Играта значително нарасна. Приятелката му започна да настоява за женитба. Накрая той се предаде. Престанах да го съветвам. Той беше направил своя избор и аз уважих решението му.

Играта го вкара обратно в зоната на комфорта. Приятелката му използва забременяването си, за да го принуди да се оженят. Така му оставаше все по-малко време за духовно развитие. Психичните му способности намаляха.

След време го видях – оплакваше се от живота си. Спеше в отделна стая от жена си и ме попита защо не съм го предупредил. Припомних му, че тогава се беше отказал от съветите ми. Спомни си и замлъкна. Беше се превърнал в черупката на човека, с който се бях срещнал през 1996.

Оплакванията му бяха от човека, който той беше преди. Това беше чувството за загуба на духа. Но той продължаваше да има възможност да излезе от Играта – само че сега смелостта му да го направи трябваше многократно да превъзхожда смелостта му тогава. Не вярвам да успее в тази си инкарнация. Сега той е в стагнация. Това също е преживяване по пътя, но то е определено тъжно от гледна точка на духа. И ДВАТА пътя имат свои специфични последици. Този човек пожертва духовния път и го замени с удобството, предлагано от Играта. Защо не е щастлив от резултатите от своето решение? Играта е доволна. Очевидно духът му страда, но той все още не може да се освободи от Играта.

Късните периоди на Играта затрудняват значително решенията за излизане от нея.  Изкушенията на нещата отвличащи вниманието, електрониката, удобствата, парите, комфортността, семейството и т.н. са силни – иска се и силен дух, за да скъсаш с тях.  Познавам такива, които имаха силата да го направят и сега жънат резултатите от този си избор. Знам и такива, които за съжаление се отказаха да пожертват Играта. За мен тези уроци, извличани от наблюденията и дори участията в такива случаи, са мощни средства за напредък. Те трябва да бъдат свободни да преживяват каквото искат.

Често вземате решения, които да оказват влияние върху вашето развитие. Намесва ли се Играта във вашето развитие по духовния път? Налага ли ви се често да отлагате свързани с духовното въпроси поради това, че свързани с Играта въпроси отнемат все повече и повече от времето ви? „Твърде заети” ли сте, за да се занимавате с несвързани с Играта неща? Или обратното – казвате „по дяволите Играта, искам да се уча/преживявам/чувствам нещо различно от Играта”? Играта не приема добре позицията „гледай си работата” от страна онези, които са в Играта. Играта и съзнанието ви, което се идентифицира с тялото, са програмирани да реагират на духа, когато той им каже „гледайте си работата”.

Духовният прогрес е труден, докато не скъсате с контрола на Играта над вас – дотогава Играта ще бъде безмилостна, коварна и непочтена в опитите си да си възвърне контрола над вас. Вашият Висш Аз наблюдава как се справяте с предизвикателствата. Награди следват при проява на смелост в избора на духовния път. Правете каквото смятате, че трябва. Пътят на всеки е уникален. Но помнете, че каквото и да изберете – си има своите последици.

Матрицата 5 - Вал Валериан