сряда, 22 март 2017 г.

Психометрия - ефирно сканиране на предмети

Има много описания на окултното практикуване на психометрия, определяна като четене на ефирна информация от предмети с помощта на ръка. Тук се предлага по-сложна версия на сканирането в следната техника. Тя е с висока степен на сложност и ще се реализира само от единици, които са в състояние точно да се контролират и не са склонни към прекалено емоционална реакция.
Преди да вземете непознатия предмет във физическите ръце, докоснете го с лъч на вниманието. Това е важен момент! Внимание - практиката трябва да се изведе от диктата на физическите сетива и да бъде прехвърлена към мисловната концентрация и опериране.
Всъщност актът на психометрия се състои в следното. Докоснете всеки интересуващ ви предмет с лъча на внимание (без ръце!) и спирайки мислите, слушайте впечатленията, идващи в съзнанието ви. Може да се наложи да се постараете. От първия или дори от третия път нищо няма да се случи. Разбира се, важна роля играе вътрешната чистота на практикуващия, свободата от силни впечатления, получени по-рано, които биха могли да се запишат в етерната и астрална аура.
А чистия ум и добрата концентрация ще дадат плодове. И тогава вие ще уловите. Това е астрална памет - фина материална следа, оставена на обекта на сканирането след контакт с друг човек. Следата може да бъде изразена като образ на човек, като чувство на негови емоции в този момент или просто като специфичен усет за този човек.
Ако обектът е бил в контакт с няколко човека, най-яркото впечатление ще е от астралната памет от последния човек. Ако обектът е част от обзавеждането на обществено място, психометричното сканиране ще донесе шума от много безразборни впечатления, насложени едно върху друго.


По материали от Интернет

неделя, 19 март 2017 г.

С Т О Л Ъ Т Н А М О Н Т О У К

През 50-те години ITT разработиха сензорна технология, която буквално можеше да покаже какво мисли дадено лице. По принцип това беше машина за четене на мисли. Тя работеше на принципа на прихващане на електромагнитните функции на човека и превеждането им в разбираема форма. Състоеше се от стол, в който лицето трябваше да седне. Около стола се поставяха намотки, които служеха като сензори. Имаше и три приемника, шест канала и компютър Cray 1*(Cray 1 е бил суперкомпютър, проектиран от Сиймор Крей. По официални данни, първата Cray 1 система е била инсталирана в националната лаборатория Лос Аламос през 1976 г. и в последствие той станал един от най-известните и най-успешни суперкомпютри в историята. – бел. ред.), който показваше онова, което човекът мисли – в цифров вид, или на екрана.
Все още е загадка начинът, по който беше разработена тази технология. Предполагаше се, че изследванията са били подкрепени от извънземни от Сириус, тоест – от извънземната раса, дошла от звездната система, известна ни под името Сириус. Говореше се, че извънземните осигурили основния проект, а хората го разработили.
Около стола бяха поставени три комплекта намотки под формата на пирамида. Намотка имаше и около върха на пирамидата, за да стои успоредно на основната намотка. Човекът биваше поставян вътре в полето, създавано от намотките. Трите комплекта намотки бяха свързани с три различни радиоприемника (Hammerland Super ProP 600) и шест изхода. Един независим детектор на страничната лента, който имаше референтна система за плуващия носещ сигнал, осигуряваше от трите приемника шест изхода. Три от тях бяха за страничния диапазон честоти под носещата вълна. Другите три бяха за страничния диапазон честоти над носещата вълна. Това ни води до много важен въпрос. Ако това устройство четеше умовете, какво представляваше носещата вълна, която то използваше за тази цел?
С помощта на осцилатор детекторите в приемниците бяха в състояние да се синхронизират с улавян от намотките фантом или етерен сигнал. Нямаше действителна носеща вълна такава, каквато обикновено я знаехме. Детекторите се синхронизираха с шумовия пик, който намотките улавяха от трите комплекта честоти, спрямо които бяха настроени приемниците.
В този момент изследователският екип всъщност беше в състояние да открие сигналите, които представляваха сравнимите функции на човешкия ум. Солидните сигнали, които се променяха заедно с мислите на лицето, в действителност излизаха от приемниците. Това устройство всъщност четеше човешката аура – това е думата, която хората с пси-способности използват, за да опишат електромагнитното поле, което обгръща човешкото тяло. По същият начин, по който човешката реч се пренася чрез радиовълни, това устройство пренасяше мисли (които теоретично се проявяват в аурата).
След това шестте изходни канала от приемниците бяха прекарани през цифров преобразувател (превеждайки ги на компютърен език) и подадени в компютър. Използван беше компютър Cray 1 за декодиране на онова, което улавяха приемниците. Доста тежка работа и скърцане на компютри докараха нещата до етапа, в който вече компютърът можеше да разпечата диалог. Това беше диалогът на мисленето на човека.
С допълнителна работа се стигна дотам лицето да визуализира нещо, а на екрана на монитора да се появи картина. Подобренията и усъвършенстването продължиха, докато триизмерното изображение на действителния аудио-визуален аспект (на мислите на човека) се появяваше на монитора на компютъра и на свой ред можеше да бъде разпечатано.
Когато хората в Монтоук чуха за това устройство за четене на ума, те решиха че е велико. Искаха да превърнат тази машина за четене на ума в предавател. Това може би щеше да премахне риска за човешките същества, които биваха подлагани на експерименти за осигуряване на невидимост или пътувания във времето. Теорията беше, че лицето което седеше в стола, щеше да предава на екипажа алтернативна реалност (както при експеримента „Филаделфия“). И когато корабът станеше невидим, екипажът щеше да бъде в синхрон с алтернативната реалност и нямаше да се дезориентира и да полудее.
На този етап беше осигурен един стол, който днес наричаме „Столът на Монтоук“. Той беше свързан с намотка разработена от ITT. Компютърът Cray 1, използван за декодиране на предаденото от човека в стола, беше свързан с един IBM 360. На свой ред той пък беше свързан с предавателя на Монтоук. Компютърът IBM 360 беше необходим за контролиране на модулацията на предавателя така, че той да може свободно да осъществява честотно прескачане в целия диапазон.
Това беше времето, по което си спомням, че Ал Биелек пое водещата роля. Ал е един от авторите на „Експериментът „Филаделфия“ и други НЛО конспирации“. Той също така има и спомени как е бил включен в проект Дъга. Първоначално той беше вкаран в проекта, за да обясни метафизично какво става при използване на предавателя върху хора. Избраха го защото не само имаше инженерна подготовка, но беше и психически чувствителен и имаше обширни познания по езотеричните въпроси.
Сега работата на Ал се състоеше в това да помага за свързване на компютрите Cray 1 и IBM 360. Cray 1 даваше тонове информация. Не знаеха какво да правят с нея – трябваше им някой с езотерични познания, за да я разчете. Трябваше да преобразуват онова, което Cray 1 извеждаше така, че да го синхронизират с онова, което компютърът за импулсна модулация искаше. IBM 360 изпълняваше тази функция и по принцип се използваше като преводач и база за записване на извежданото от Cray 1. Ал се включи много сериозно в проекта, защото беше част от екипа, който определяше каква програма да се сложи в IBM 360, за да може да се преведе извежданото от Cray 1 така, че да задвижи предавателя.
Предавателят имаше модулиращ компютър, който беше дигитално захранван с 32 битовия код, който компютърът 360 подаваше. Модулиращият компютър и предавателят бяха настроени. Този IBM 360 казваше на модулиращия компютър как да модулира предавателя. Сега имахме система, където човек можеше да вкара 32 битови думи от данни и предавателят щеше да върне обратно нещо. И тук столът захранваше приемниците, захранващи компютъра Cray 1, който казваше за какво мисли лицето. Трябваше да вземат „това“ и да преведат онова, което идваше от Cray 1 и да направят така, че IBM 360 да може да кодира отново мисъл-формата, която в действителност предаваше. Успешното свързване на компютрите отне около година.
По това време аз се присъединих към проекта, за да работя с радиочестотите и предавателя. Макар че беше постигната известна връзка с компютрите, имаха големи проблеми с обратната връзка от предавателя до стола. Решението на проблема с обратната връзка беше да преместят стола в центъра на ITT в Саутхемптън, Лонг Айлънд. Там дадено лице с пси-способности сядаше в стола и се свързваше посредством компютър с предавателя в Монтоук.
След това екстрасенсът мислеше, а компютърът Cray 1 декодираше мислите му. Подаваха ги по 32 битова радиовръзка и ги изпращаха в Монтоук, където се подаваха в IBM 360. След това IBM компютърът ги предаваше чрез предавателя и можеше да изгради в Монтоук мисъл-форма от това, което екстрасенсът си мислеше в Саутхемптън. В основата си устройството представляваше усилвател на мислите.
Още една година изследвания измина преди да получат четлив сигнал (въз основа на това, което лицето с пси-способности мислеше в Саутхемптън) изпратен до Монтоук и излъчен чрез предавателя. Това беше първата им цел: да получат някакви достоверни мисли от стола чрез предавателя в Монтоук и да ги предадат посредством антената. Освен Дънкан, на мястото имаше и две допълнителни лица с пси-способности. Те буквално настройваха компютърната програма. Накрая мисъл-формите станаха ясни. Човек с пси-способности можеше да се съсредоточи върху нещо в Саутхемптън и предавателят в Монтоук щеше да предаде много ясен образ на онова, което той си мислеше.
Това беше първият случай, когато предавателят в Монтоук работеше с висока надеждност на мисълта.
През 1975 г. откриха друг проблем. Ако възникнеше грешка в потока от време в нашата реалност, всичко се разпадаше. С други думи, ако лицето с пси-способности в стола проектираше реалност (в този случай с оглед на времето), която не беше съвместима с нашата реалност (тоест с потока време в нашата реалност), това предизвикваше прекъсване на връзката между Саутхемптън и Монтоук. Всяка грешка във време-пространството между двата града прекъсваше предаването на мисъл-формата.
За да разберете по-добре понятието грешка във времето, представете си времето като непрекъсната пулсация или поток. Докато основната пулсация на времето взаимодейства и променя формата си с други потоци или явления, имаме движението такова, каквото го познаваме, срещу екрана на времето. Когато тези „сърцевинни“ пулсации, които съставляват времето бъдат изместени (поради промяна в реалността или друго явление), посоката, скоростта или потока от време се променя. Това е известно като грешка във времето или времева грешка. Теоретично те се случват периодично, но тъй като имаме референтност спрямо нашата реалност, ние в действителност не забелязваме тази грешка. Явленията дежа вю могат да послужат като добър пример за времева грешка в тъканта на времето.
Със стола в Саутхемптън експериментите, свързани с контрол над съзнанието посредством предавател, не винаги работеха. Това можеше да се отдаде на грешките във времето. Известно беше и това, че ако има голямо количество мощност, подадена на предавателя по време на времевата грешка, последиците могат да бъдат ужасяващи.
Сега стана наложително стола в Монтоук да бъде накаран да работи. Отначало поставиха огромно екраниране около стола така, че електромагнитните полета в Монтоук да не могат да му повлияят. Това не свърши работа, затова се опитаха да поставят стола в мъртва, в електромагнитно отношение, зона. Намериха най-добрата такава зона, но и този опит не бе успешен.
Работеха до средата на 75-та, но продължиха да имат трудности, докато се консултираха с оригиналния прототип, на който беше базиран стола (според слуховете, изобретен от сирианците). Това устройство не беше идентично на онова, което бяха направили ITT. То имаше различен тип намотка – при него намотките бяха свързани с приемници от кристален тип. Това бяха истински кристали, а не електронни устройства.
След преглед на прототипа беше направен таен търг за нов стол – спечели RCA*. През 30-те Никола Тесла** беше изобретил приемници за RCA. Работата му през този период беше вършена под името „Н. Тербо“ – това беше моминското име на майка му. Тези приемници на Тесла имаха много специални структури на намотките. Те бяха нормален тип радионамотки, но бяха подредени в странни конфигурации, направени от Тесла.

* RCA – Radio Corporation of America – Американската Радиокорпора ция. – бел. ред.
** Никола Тесла беше гений по електроника – първият, който откри и приложи принципите на променливия ток. С финансова подкрепа от Джордж Уестингхаус, той революционизира начина, по който беше използвано електричеството по света. Виж Приложение Г за повече информация относно Тесла.


Столът в Монтоук беше усъвършенстван и с намотки на Хермхолц. Те бяха поставени около стола, за да служат като улавящи намотки. В обикновената електроника намотките на Хермхолц се състоят от два комплекта намотки. Те притежават уникални свойства с оглед на това, че могат да бъдат свързани по фаза така, че да създадат постоянно поле (от енергия) вътре в намотките. В Монтоук изследователите екстраполираха върху принципите на намотките на Хермхолц. Използваха три комплекта намотки (X, Y и Z) и ги свързаха така, че докато вътре в намотките се поддържаше постоянно ниво на енергията, това не оказваше абсолютно никакво влияние отвън.
Структурата на намотките в приемниците, проектирани от Тесла, беше идеална за проекта Монтоук. Не само столът беше с намотки, но и самите приемници.
Това екранираше енергийното поле.
Трябва да се отбележи и това, че структурите от намотки в приемниците на Тесла са известни и като структури от намотки Делта-Т. Свойството за екраниране на енергийното поле е част от онова, което позволи около Елдридж да се изгради „ефекта на бутилката“ в експеримента „Филаделфия“. Тези Делта-Т намотки всъщност улавяха трите оси на времевите сигнали. Отнасящи се към проекта, те вече нямаха микровълнова връзка, която да дава неизправности по време на изместването на реалността. За да бъде накаран стола на Монтоук да работи без интерференция, трябваше да направят копие на онова, което кристалните приемници направиха с технологията от Сириус. Структурите с намотки в приемниците на прототипа бяха структури с Делта-Т намотки. А Делта-Т функцията осъществяваше самия приемник, а не антената. ITT бяха обезпечили Делта-Тайм функцията в антената вместо в приемниците. Версията на RCA използваше стандартния тип улавящи намотки на Хелмхолц, които можеха да осъществят Делта Тайм преобразуването в приемниците. Те имали и същия вид детекторна система и синхронизиране на осцилатора, които ITT използваха с компютъра Cray 1.
По онова време това включваше само намотката. Извън структурата на намотката нямаше чувствителност. Можеха да сложат стола на мъртвото място, което беше между предаващата антена върху сградата на предавателя и магнитната антена на предавателя, която беше под земята. Това беше в подземното мазе на сградата с предавателя, което вече беше солидно екранирано. В следващата стая имаше специално проектирани приемници с друг комплект оборудване. Те бяха използвани за синхронизиране на всички локални осцилатори със сигнал сходен с този на системата на ITT.
Антената, предавателят и столът, бяха в една и съща времева равнина. Компютрите бяха в своя собствена времева равнина. Нямаше значение това, че столът беше под земята, а компютрите Cray и IBM 360 – в другата стая (обезпечаващи обратната връзка със сградата на предавателя). Когато всичко се представи в цифров вид, човек вече не е в реално време. Създава се „фалшиво време“. Компютрите можеха да се намират където и да е. Сградата с компютрите беше проектирана така, че да осигурява работата на самите компютри и да екранира електромагнитните полета и енергията от антената, за да не карат компютрите да полудяват. Оперативният център беше изцяло екраниран с цимент и стомана.
И накрая, създадоха второто и последно поколение от стола на Монтоук. Той изпълняваше същата цел както първия стол. Поемаше информацията и от шестте канала за информация от компютрите, но имаше едно допълнително предимство. Не се влияеше от сигнала на антената. Сега сигналът от антената не осъществяваше обратна връзка и не предизвикваше интерференция. И така, вече всичко беше на място. Прекараха още шест месеца до към края на 75-та година. В началото на 76-та просто подреждаха, напасваха и се уверяваха, че всичко работи.
Накрая пуснаха предавателя да функционира, което беше поразително. Това, което стана впоследствие беше още по-изумително.


 

От "Проектът Монтоук: Експерименти във Времето"
Престън Б. Никълс и Питър Муун


събота, 18 март 2017 г.

П Р О Е К Т Ъ Т М О Н Т О У К З А П О Ч В А

Не е тайна, че Конгресът се беше опитал да принуди ЦРУ да открие всичко, което става в тази общност. Орязаха им бюджета, ограничиха правните им правомощия и даже най-наивният би признал, че до известна степен съществува празнина в достоверността. Но тук ние нямаме работа с истинското ЦРУ. Наистина, ако ЦРУ бяха замесени, това щеше да е някакво отцепило се крило или крила от тях, използвани от някакъв източник различен от директора на ЦРУ.
Когато Конгресът разформирова проекта Феникс, групата в Брукхейвън вече беше изградила цяло царство около този проект. Имаха технологии на Райх и стелттехнологии, които определено можеха да повлияят върху съзнанието на човека.
Групата в Брукхейвън отиде при военните и ги информира за фантастичната нова технология, по която работеха. Казаха им за устройство, което може да накара врага да се предаде без битка, просто с натискането на едно копче. Разбира се, военните се заинтересуваха. Та това беше мечтата на всеки военен експерт. Представете си устройство, което казва на враговете да се предадат преди началото на битката!*(В приложение В съм включил някои доказателства, които показват, че по време на войната в Персийския залив, срещу иракчаните са били използвани устройства за контрол над съзнанието.)
Военните се ентусиазираха и бяха готови да сътрудничат. Бяха информирани, че няма нужда да се включват във финансирането, тъй като това се прави от групата на Националните Лаборатории Брукхейвън. Но хората от Брукхейвън имаха нужда от уединено място, където да се провеждат експериментите. Имаха нужда от определено оборудване и персонал, които трябваше да им бъдат осигурени от военните. Дадоха на военните списък с цялата технология, която им беше необходима.
В него от особено голямо значение беше старият SAGE радар. За целта имаха нужда от огромна радиосонда, която да работи в диапазона 425-450 MHz. От по-ранните изследвания се знаеше, че това е една от „порталните честоти“ (честотите, които отварят портали) за навлизане в човешкото съзнание. Беше необходимо много мощно радарно устройство, което да работи при 425-450 MHz.
Военните имаха точно това, което търсеха – една остаряла база на военновъздушните сили на нос Монтоук, която съхраняваше излязла от употреба SAGE радарна система, която им пасваше точно. Системата вече имаше радиочестотни секции и модулатора, който би бил необходим за изграждането на огромна радиосонда.
SAGE радарът в Монтоук първоначално беше част от една защитна система за ранно предупреждение, използвана през 50-те и 60-те години. Днес сателитите и радарът за засичане отвъд хоризонта, правят тази технология остаряла за отбранителни цели. Това определено повдига важен въпрос, дори ако човек не вярва в тези истории. Защо една стара и станала вече старомодна отбранителна система беше задействана и използвана в течение на над десет години?
Официалното име на този проект беше „Феникс 2“. Оттогава в разговорната си реч, аз и другите които участваха в него, го наричаме „проекта Монтоук“.
Дотогава Конгресът беше информиран за онова, което се случваше. Но от този момент вече независими хора се занимаваха с проект, официално отказан от Конгреса, извън всякакъв контрол. Даже използваха американските военни в този процес. Разбира се, това бързо се превръща в „Кой кого използва?“
Въпросът на който се набляга тук, е какво се прави без надзора на избраните чрез избори официални лица и въпреки техните възражения.
Базата в Монтоук беше отворена отново. SAGE радарът беше спрян през 1969-70 г., когато базата беше предадена на GSA. Тя беше излишна за правителството база, без нищо в нея и правителството спря да я финансира.
Очевидно е, че за подобни начинания се изисква голямо финансиране. То беше обгърнато в тайнственост, но изглеждаше че е изцяло частно. Не разполагам с веществено доказателство относно финансирането, но от моите познати в Монтоук ми беше казано, че парите идват благодарение на нацистите.
През 1944 г. един военен влак преминава през френски тунел и носи нацистко злато на стойност 10 милиарда долара. Този влак бива взривен с динамит в тунела, заедно с 51 войника, които са били на него. Генерал Джордж Патън по това време бил в Европа и разследвал случая, но не могъл да открие как американски военен влак би могъл да бъде взривен в западна съюзническа територия. Като генерал и човешко същество, него го било грижа за войниците. Десетте милиарда долара също били загадка, но усилията на Патън били блокирани.
На мен ми бе казано, че това злато в крайна сметка се е появило в Монтоук и е представлявало злато за десет милиарда при цена на златото по онова време 20 долара за унция. Това се равнява на 200 милиарда долара при днешния курс. Използвано било за финансиране на проекта първоначално и през следващите години. След изхарчването на всички тези пари, проектът, според слуховете, бил финансиран от омразното семейство Круп*(
Круп са собствениците на заводите за муниции в Германия през Първата и Втората световна война. След като на Нюрнбергския процес били обявени за виновни във военни престъпления и съучастие с Хитлер, главата на фамилията Круп бил освободен от лека затворническа присъда и му било позволено да продължи с неговите известни сделки за оръжия), което контролирало корпорацията ITT.
В края на 1970 и 1971 г. базата на военновъздушните сили в Монтоук, 0773-ти радарен батальон, търпеше активно възстановяване. Трябваше да съберат персонал, да накарат оборудването да заработи и да изградят цялата апаратура за изследванията. Това отне година и в края на 71-ва, проектът Монтоук беше в действие.
Приложени бяха най-строги мерки за сигурност, част от които все още са в сила. Макар че беше замесена поверителната стелт-технология, не е тайна че самолетът Стелт е направен с абсорбиращо покритие и намалено напречно сечение на повърхността. Това което е тайна, са определени аспекти на технологията на „електромагнитната бутилка“ и начинът, по който се разпространява. Няма да описваме или обсъждаме това, тъй като то си остава военна тайна, която засяга отбраната на САЩ. Тук нас ни интересува разкриването на един проект, който преди всичко никога не е трябвало да бъде активиран. Без никакви военни или защитни цели, той беше създаден единствено, за да контролира съзнанието на населението, въпреки забраната на Конгреса.
Персоналът беше смесица от военни, правителствени лица и хора от различни корпорации. Аз бях едно от тези доставени от корпорации лица и се включих в проекта през 1973 г.
Имаше техници на въздушните сили, които бяха работили на SAGE радара през 60-те години. Въздушните сили ги бяха прикрепили към Монтоук, въпреки че тази база се водеше изоставена. Техническите лица казаха на групата от Феникс, че могат да променят общото настроение в базата чрез промяна на честотата и продължителността на импулса на радара. Бяха забелязали това от професионално любопитство след като бяха работили с този радар в продължение на години.
Това изненада хората от Феникс и те решиха, че то е много интересно. Чрез промяна на скоростта на импулсите и на тяхната ширина, можеха да променят принципния начин, по който хората мислеха. А те търсеха именно това.
Тази нова информация послужи като начало на това, което споменавам като експериментите с „микровълновата фурна“. Взеха рефлектора (който изглежда като огромна обелка от банан и може да се види от разстояние на нос Монтоук), завъртяха го на запад и под ъгъл надолу така, че да го фокусират върху една сграда в това, което мислеха за безопасно място.
Вътре в тази сграда имаше стол поставен в екранирана стая. Първо слагаха някого в стола – обикновено това беше Дънкан Камерън. След това отваряха и затваряха вратата, за да определят колко УКВ/микровълнова енергия влиза в стаята. Всичко това се прави докато антената се върти и фокусира до точка пред сградата. В същото време предавателят бълваше гигавати мощност.
Експериментираха да пуснат предавателя с импулси с различни ширини, различни скорости на импулсите и различни честоти. Опитаха всичко, за което се сетиха – просто емпирично експериментиране. Искаха да видят какво ще стане с лицето в стола, ако бъде бомбардирано от „х“ честота, импулс и т.н. Установиха определени изменения – например заспиване, плач, смях и др. Носеха се слухове, че когато SAGE радарът работи, настроението в цялата база се променя. Това беше много интересно за ръководителите на проекта, защото те се интересуваха предимно от изучаването на човешкия фактор.
Искаха да видят как могат да обучат и променят мозъчните вълни. Това се правеше чрез промяна скоростта на повторяемост на импулса и амплитудата, в съответствие с различни биологични функции. По този начин можеха да се контролират мислите на хората. В диапазона 425-450 MHz на радиочестотната мощност, те всъщност отваряха портал в човешкото съзнание. Следващата стъпка беше да открият какво има в него.
Макар че през по-голямата част от времето вратата на екранираната стая беше затворена, това не беше достатъчно, за да работи оборудването изрядно. Обектите бяха изложени на достатъчно силно магнитно поле, което да окаже влияние върху мозъчните вълни, но не достатъчно, за да ги увреди. Ако човекът останеше изложен на въздействието им в течение на няколко дни обаче, това въздействие можеше да бъде доста увреждащо.
Дънкан претърпя сериозно увреждане на мозъка и тъканите в резултат от продължително излагане на 100 киловата радиочестотна мощност на разстояние от около 90 м. Радиовълните изпържиха неговия мозък и гръден кош. Навсякъде в тялото му, където имаше промяна в плътността, се появяваха зони на топлина и енергия, създавани от концентрацията на микровълновите лъчи.
Когато през 1988 г. Дънкан отиде на лекар, лекарят му каза за наличието на необичайни белези по тъканта в дробовете му. Той никога не беше виждал такова нещо. Друг лекар, с който той се консултирал, бил виждал нещо подобно, когато някой попадал пред радарен лъч с висока мощност.
Предишното изследване около 1986 г., показало че Дънкан в действителност е с умъртвен мозък. Първоначално бях карал различни хора с пси-способности да „гледат“ Дънкан. Те определиха, че мозъкът му е мъртъв. Знаех, че е възможно да се инжектира специална боя в мозъка и да се използват рентгенови лъчи или да се направи КОТ-сканиране (
Компютъризирана Осова Томография. Устройство предоставящо ясни снимки на вътрешните структури на тялото. Използвайки рентгенови лъчи и един детектор за радиация, то доставя данни на компютъра, който после създава триизмерен образ. – бел. ред), за да се види кои области от мозъка използват кислород. Хората с умъртвени мозъци страдат от липса на кислород до главния мозък. Ако това, което каза ясновидецът, беше истина, щеше да се види че неговият мозък не използва много кислород.
Попитах един невролог, с когото се бях сприятелил и той каза, че определено е възможно някой да бъде с умъртвен мозък и въпреки това да се движи. Той ми цитира множество аутопсии, правени на хора в Англия и САЩ, с необичайни покрития вътре в черепа. Тези покрития били дебели около един милиметър.
По-интересен беше случаят, на който той се беше натъкнал преди около 10 години. Той извади група рентгенови снимки на нормален човек и ми показа червените области. Показа ми и сини области, но ми каза, че това са области, които не изискват много кислород. След това ми показа една снимка, мозъкът на която беше изцяло със сини области. Това означаваше, че лицето е живо и се движи сред другите като нормален човек с изключение на това, че има проблеми, свързани със загуба на паметта. Той беше с мъртъв мозък, който използваше кислород само колкото да не загние. Забелязах ъгъла на рентгеновата снимка и бях изненадан да видя името на Дънкан. Въз основа на тази информация може да се каже, че Дънкан е на практика с мъртъв мозък.
Помолих един лекар за обяснение, но той не беше сигурен и успя да ми предложи само теоретично заключение на база психичните сили. Каза ми, че неговата професия признава съществуването на психичния феномен, но не го разбира.
На този етап научихме, че единствената причина днес Дънкан да е жив, се дължи на силната му екстрасензорна дарба. Психичната част от неговото съзнание преобладава над физическата и движи тялото. Мозъчният му ствол е жив, гръбначният – също, тялото му е живо, но главният му мозък е мъртъв. Психичната му енергия управлява тялото посредством мозъчния ствол.
Дънкан не беше единственият засегнат. Не знаем точно колко души са били засегнати, но броят им вероятно беше голям.
Едва през 1972 или 73 г. окончателно установихме, че стелт-технологията работи с неизгаряща радиация. Едната теория беше, че действителната неизгаряща радиация, която е по-високият ред на компонентите (в противовес на изгарящата радиация), в действителност преминава през рефлектор и би била обратна на фокусната точка на антената.
Опитаха и обърнаха антената на 180 градуса. Насочиха изгарящите лъчи в небето, а на човека въздействаха с неизгарящите лъчи. Така установиха, че те притежават същите способности да променят настроението – даже по-големи, но това не увреждаше хората. Но на каква цена за хората, с които експериментираха по-рано!
На този етап от проекта се интересуваха от наблюдаване на хората и от промяна на техните мисли, настроения и т.н. Не беше толкова важно как се променят, а самият факт, че изобщо се променят при някакви обстоятелства. Каниха в базата различни военни единици, за да почиват там. За войниците това беше безплатна почивка на едно красиво място.
Външната база имаше хубава гимназия и алея за боулинг с отлична храна и стаи. Без членовете на обслужващия персонал да знаят, те се превърнаха в морски свинчета относно провежданите експерименти, свързани с контрола над настроението. Те обаче не бяха единствените опитни зайчета. Правеха се експерименти и с хората от града, с цивилни от Лонг Айлънд, Ню Джърси, горната част на щата Ню Йорк и Кънектикът – правеха това просто, за да видят доколко далеч могат да стигнат.
Но повечето от експериментите се правеха с почиващите си в базата войници.
Прекарваха времето в наблюдение на действието на различни импулси, като опитваха това или онова. Отбелязваха и категоризираха различните ефекти. Това бяха чисто емпирични експерименти и беше натрупана огромна база данни. Щом събраха достатъчно данни, започнаха да разбират кои функции какво правят.
През този период експериментираха и с прескачане по честотите. Скачането по честотите се състои от предавател, който внезапно и произволно скача по петте различни честоти (които се подават на предавателя). Това стана много важно впоследствие, тъй като представляваше ключа за огъване на времето.
Откриха, че много бързото скачане на честотата прави модулациите по-психоактивни. След това беше разработена база данни, в която бяха отбелязани времената на скачане на честотата (времето за преминаване от една честота на друга), как те модулират импулсно, скоростта, при която модулираха импулсите, ширината на импулсите и изходящата мощност, при която излъчваха импулсите. После свързаха това с ефектите, които биваха оказвани. Базата данни беше много обширна и покриваше изключително широк обхват от причини и следствия.
След продължителното експериментиране разработиха контролно табло, с което можеха да задават различни импулсни модулации и времена. Знаеха, че тези различни импулси и функции представляват определени мисловни модели на индивида. Можеха да настройват модулаторите и времената така, че да генерират предаване, което да постави различни мисловни модели в индивида. Това означаваше, че могат буквално да настроят този импулс към всичко, което искат и да очакват да възникне желания от тях ефект.
Всичко това отне 3-4 години изследвания. Сега вече предавателят работеше изцяло. Можеха да бъдат написани програми, които да накарат предавателя да премине през различните фази. Изготвени бяха програми, които можеха да променят настроението на хората, да повишават нивото на престъпността, или да карат хората да изпитват безпокойство. Даже животните в околността биваха програмирани да правят странни неща.
Изследователите бяха в състояние да изработват програми, чрез които можеха да се съсредоточат върху дадена кола и да спрат всички електрически функции в нея. Не знам какви са модулациите, но разбирам, че откриха това съвсем случайно.
Един ден в базата се движеха някакви военни возила. Внезапно спряха да оперират без всякаква функция. Направено беше разследване, за да се види какво става с предавателя по това време и беше разработена програма. Отначало програмата успя само да накара светлините на една кола да намалеят. Впоследствие беше усъвършенствана така, че да може да спре всички електрически функции на превозното средство.
Няколкогодишни изследвания и събиране на информация накрая бяха довели до устройство за контрол над съзнанието. Следващата цел беше да се създаде прецизна технология – за целта беше използвана помощ от много странни източници.

В основата си – захранван с високо напрежение УКВ усилвател – амплитронът служеше като последният усилвател от предавателя, преди да се излъчи функция от антената. Бидейки голяма тръба, той тежеше 136 кг. и достигаше 88 см. в неговата най-голяма част.

Един от четирите импулсни тиратрона, които бяха използвани.
Те задвижваха изходната тръба. Чрез осигуряване на импулса през импулсния трансформатор до изходната тръба, тиратрони-
те регулираха източника на „скачаща честота“. Именно скачането на честотата беше онова, което осъществяваше контрола над съзнанието и правеше възможно огъването на времето.


От "Проектът Монтоук: Експерименти във Времето"
Престън Б. Никълс и Питър Муун