вторник, 25 февруари 2020 г.

Съществува ли заговор срещу човечеството?

"И рекоха боговете: да сътворим човек по Наш образ на нас подобен" - така пише във вашите древни писания - това да ви напомня за клониране?"


"Семейството на Светлината" Барбара Марчиняк

Съществува ли заговор срещу човечеството? Вярно ли е, че от много години представители на някои извънземни цивилизации имат официален договор с американските военни и работят съвместно с тях в дълбоко засекретените подземни бази? Плод на това сътрудничество в областта на обмена на технологии между тях ли е големия скок в технологиите през последните петдесетина години? Въпреки многобройните институти създадени за проучвания на въпросите и средствата за лечение на рак, спин и други масово разпространени съвременни заболявания, досега не е официално обявено такова лекарство - каква е причината за това - дали споменатите институти не съществуват за прикриване на вече откритите лекарства за лечение в защита интересите на своите основатели или спонсори? Защо въпреки непрекъснато увеличаващия се бюджет за службите за борба с наркотиците в много страни по света тяхната цена непрекъснато спада и става все по-лесно да се сдобиеш с тях? Защо въпреки постоянно нарастващия бюджет за космически изследвания от толкова години вече не се открива нищо? Защо скромния данъкоплатец вече над 20 години гледа все едни и същи фотографии от Марс и Луната? Защо все по-често се срещат твърдения, че и на двете планети има живот и кипи усилена дейност, но информацията за това се прикрива - по поръчение на тайното правителство на Земята ли? Защо всички контактьори неизменно твърдят, че на тези планети има условия за живот, а подобни твърдения редовия гражданин среща само в научно-фантастичните филми? Кой създава тези филми? Кой притежава медиите? Преди време медиите разпространиха информацията, че "американски богаташи си закупували парцели на Луната по силата на съществуващ в САЩ закон, според който, ако никой не е предявил претенции върху даден терен, можеш да го обявиш за своя собственост" - какво би могла да означава тя? Службите за патентоване на открития по света за какво са създадени - за да защитават правата на изобретателите, или за да крадат, потулват или пречат на патентите с наистина революционно значение? Какво е предназначението на медиите - да информират, или да дезинформират? Не звучи ли малко несериозно идеята, че човечеството е единствената разумна цивилизация във вселената при положение, че броят на планетите в нея е толкова голям? Лекарствената индустрия наистина ли съществува за да помага да болните хора да се излекуват, или за да ги поддържа непрекъснато болни? Ако всички хора можеха да се излекуват, тази индустрия би ли имала интерес от това? А възможно ли е (в случай, че се стремиш да спечелиш повече пари), да е по-изгодно да си създаваш и разпространяваш и болестите и лекарствата за тях, вместо да се надяваш да се появят отнякъде и после да харчиш толкова много средства, за да откриваш тепърва лекарствата за лечението им? Защо съвременната медицина, с всичките си "революционни" постижения, продължава да лекува симптомите, вместо причините за болестта? Измислици и фантазии ли са древните легенди и митове, статуетки и рисунки, или реално наблюдавани обекти, описани неясно поради липсата на думи за назоваването на видяното? Защо навсякъде се появяват публикации, твърдящи, че в речта, която е щял да произнесе Кенеди, ако не беше убит, е започвала с думите: "Граждани на Земята, ние не сме сами"? Какъв е произхода на всички онези НЛО наблюдавани от години по целия свят - земен или извънземен, или и двете? Защо публикацията в медиите, че тела на извънземни се намират в подземните бази в САЩ (според направено официално потвърждение от Джордж Буш) беше поместена на вътрешните страници в някои вестници, а не на първа във всички тях? Защо останките от намереното след инцидента в Розуел са засекретени, след като официалната версия е, че са били от метеорологичен балон? Защо броят на контактьорите става все по-голям и с кого всъщност контактуват те? След като в интернет от 2000 година има официална покана за среща на командата Аштар с чешкия и словашкия президенти на всяко избрано от тях летище, или на която и да е по-голяма затревена площ, и след като се твърди, че по това време в Чехия е имало около 600-700 хиляди контактрьори, това вярно ли е, или не - и ако не е, защо не е официално отречено? Това, че медиите с по-голяма готовност коментират поредното убийство или пиянски скандал, отколкото състоянието на околната среда и климатичните аномалии случайно ли е? Вярно ли е, че консумацията на генетично модифицирани храни въздейства пагубно върху ДНК на човека и възпрепятства активирането и на останалите десет негови спирали? След като българският редови гражданин никъде не може да види надпис, информиращ го, че стоката е генетично модифицирана (както e навсякъде по света), какво означава това - че такива стоки у нас няма, или че "защита на потребителя" липсва? А ако дадена служба не си вършиш работата при все, че получаваш заплата, това равносилно ли е на кражба, или не? Ако всевъзможни служби и инстанции се грижат за контролиране на населението чрез всевъзможни административни мерки, но нарушенията не спират, това означава ли, че е възможно начинът за решаване на този проблем да е погрешен? Ако парите, които отиват за издръжката на подобни инстанции се използваха за повишаване съзнанието на хората, щеше ли да има по-добър резултат? Кое е по-правилно - да възпитаваш децата и възрастните в любов към природата, или да поставиш полицаи на всеки ъгъл, които да пазят зелените площи от замърсяване и съсипване? А вярно ли е, че престъпленията нарастват поради това, че хората са откъснати от земята и природата и това ги дисбалансира и отчуждава? Съществува ли тайно правителство на Земята и възможно ли е неговите интереси да не съвпадат с интересите на човечеството? Ще осъзнае ли някога човечеството в масов мащаб, че тези, на които плаща, за да го пазят, управляват и да се грижат за него много често изпълняват чужди заповеди и също са жертви като останалите макар, че привидно са на по-висок пост? Каквито и заплати да получаваме, не дишаме ли един и същи въздух? А възможно ли е някой от хората, от които това зависи, да осъзнае, че след изтичането на мандата му, независимо от това колко пари може да е "заделил", и за колко дълго си мисли, че ще му стигнат, изведнъж да установи, че и той, както останалите, не може да открие неотровена и некмодифицирана храна, защото вече всичко е отровено, или защото истинските семена отдавна за били неусетно заменени с генетично модифицирани, или със "семена терминатори"? След целия технологичен "бум" живеем ли наистина по- добре? Какъв е критерият ни за по-добре? За къде непрекъснато бързаме и какво постигнахме с това? Какво си мислят децата ни, когато гледат по вестници, улични реклами и телевизията снимки, които съвсем доскоро бихме определили като порнографски? Това трябва ли непременно да върви ръка за ръка с технологичния напредък, или не? Технологичният скок редно ли да се съпътства с духовното ни израстване, или трябва да е обратно пропорционален на него? Кой ни е казал, че в името на безумния технологичен напредък трябва да жертваме всичко - себе си, децата си, планетата си? А трябва ли да му вярваме? Ако навлизането на технологиите прави живота ни по-лек и ни осигурява повече свободно време за отдих и духовно развитие, то вярно ли е, че сега наистина имаме много повече свободно време отколкото преди години? За какво го използваме? По-добре ли си почиваме? Повече ли книги четем? Повече ли време сме сред природата? По здрави ли сме? Станахме ли по-човечни? А по-съзнателни? Докога ще се делим по партийна принадлежност, по цвета на кожата си, по социален произход и статус, по вероизповедание? Ако бихме се лишили от титлите, колите, притежанията и дори от дрехите си, нямаше ли да бъдем "еднакво голи и еднакво смешни"*? Може ли да се клонира любов? А човечност? Възможно ли е чрез огромното количество контактьорска информация в книгите нашите по-напреднали технологично братя и сестри от космоса да ни помагат да разберем кои сме, какво е мястото ни в космоса като цивилизация и като планета и обект на чии интереси може да е Земята? Каква е вероятността истинската информация за състоянието на планетата и хората да може да се открие единствено в контактьорските книги? Вярно ли е, че тревата е нашата връзка с космоса? Възможно ли е зад създателите на противогрипните ваксини и самите видове грип да стоят едни и същи същности? Нямат ли най-голям интерес от непрекъснатото появявяване на все нови и нови компютърни вируси именно създателите на антивирусните компютърни програми? А производителите на отровни изкуствени препарати за борба срещу вредителите имат ли интерес от съществуването на съответните вредители? Биха ли ги създали в генетична лаборатория? Отровите с които се обработват растенията преминават ли в плодовете и зеленчуците? Ако почвата се обработва с отрова, за да не никнат плевели, то останалите растения защитени ли са от нея? Кой твърди, че са защитени? Производителите на отровата ли? След като флуорът е изключително силна отрова, то наличието му в пастата за зъби, във водата, която пием и с която готвим и се мием, безвредно ли е? Какво означава, че флуорът, макар и силно отровен, "в малки количества не вреди" - в смисъл, че не убива на място ли? Защо атипичната пневмония се разпространи в Китай - защото там има твърде много население ли, или по чиста случайност? Съществуват ли институции, които биха могли да имат интерес от наличието на терористи? Поради това, че вече имаме служби и инстанции за всичко, не се ли отучихме да мислим самостоятелно? В очакване да бъдем информирани за всичко не се ли отучихме да наблюдаваме, да си задаваме въпроси, да търсим отговорите самостоятелно? Кога за последен път гледахте към звездите? От колко време не сте се смели от сърце? От колко време не сте почиствали най-близката зелена площ? Генетично манипулираната трева по- красива ли е от естествената? Дърветата, които човека е "оформял" и подкастрял по- красиви и симетрични ли изглеждат от онези, където не се е намесвал? Защо цветята в цветарските магазини са с такива странни цветове и вече не миришат - генетично манипулирани ли са?
Много въпроси възникват, ако започнем да се замисляме - и ако не бяхме непрекъснато толкова забързани, или травмирани, или заробени, щяхме отдавна да започнем да си ги задаваме, а на много от тях може би вече щяхме да сме намерили и отговор. Потънахме в някаква бясна надпревара - за новия модел кола, шампоан, дрехи, обзавеждане и какво ли още не - дори не забелязваме, че се самозаробихме в името на неща, които умишлено се произвеждат все по-некачествени и по- некачествени, за да ни принуждават непрекъснато да ги ремонтираме или подменяме и да не ни остава никакво време да се замислим - какъв е смисълът на всичко това? Какво, ако с цената на спокойствието си осигурим всички нови модели от всичко? Какво от това? Ще станем ли по-щастливи? Ще станем ли по-спокойни, по-добри родители, по-коректни граждани на Земята, по-извисени духовно? Надявам се, че отговорите на поне част от тези въпроси ще намерите на следващите страници. Ако сте готови за тях. Ако пожелаете да ги получите. Ако сте склонни да се вгледате в тъмното и да поемете отговорността за това, което ще видите там. Защото тази отговорност е на всички ни. Защото всичко зависи от самите нас. Защото всички сме едно - и когато наистина осъзнаем това, ще започне промяната. Ще проявим ли достатъчно мъдрост да променим самите себе си, или ще предпочетем да продължим да крием главите си в пясъка, докато той затрупа и телата ни? Фактите и информацията са навсякъде около нас. Разполагаме със свободна воля - въпросът е какво ще изберем да направим с нея. "Изборът е ваш - и последиците също."

Откъс от книгата на Емилия Манолова "Тайните проекти"

четвъртък, 20 февруари 2020 г.

ПОДЗЕМНИТЕ ГРАДОВЕ НА МАРС

Интервю с Ал Биелек
1991
Интервю с Ал Биелек, взето през 1991 от репортер на "Соврин Скрайб в Макена", Вашингтон. В него Ал разказва как в края на 70-те той и брат му Дънкан били транспортирани чрез машина за създаване на Тунели във времето разположена в базата Монтоук, Лонг Айлънд, до вътрешността на подземни съоръжения на Марс. През 1969, САЩ, Русия и някои извънземни, вече имали бази на повърхността на Марс по силата на споразумение, сключено между извънземните и САЩ, наречено "Алтернатива 3". Американският персонал на Земята не могъл да получи достъп до подземните съоръжения поради липса на тежко оборудване. С помощта на точните координати за Марс, обаче, машината за Тунели във времето е можела да пренесе Ал и брат му до всяко място върху или вътре в планетата с точност до няколко инча. Биелек и неговия брат Дънкан Камеран са били използвани при изследването на подземните градове на Марс.
СС = Соврин Скрайб АБ = Алфред Биелек
СС: Относно вашият опит на Марс: преминали сте през тунел във времето - пристъпваш, и си на Марс. Какво видяхте там?

АБ: Аз не съм бил на повърхността на Марс. Ние бяхме под земята. Историята има връзка с описаното в книгата "Алтернатива 3"* и с телевизионната продукция излъчена в Англия и подчертаваща факта, че ние имаме бази на Марс, една или повече, създадени в резултат на съвместна операция на американското правителство. Не зная дали в това участват и руснаците и извънземните. Това са в бази на повърхността. Всъщност, това е операция на Световното Правителство - то не е точно правителството на САЩ.
След като някъде към 1969 г. кацнаха на повърхността, те откриха, че има входове, водещи към подземия, които са запечатани, и така разбраха, че има нещо там долу. Носеха се слухове, че вероятно има останки от древна цивилизация, погребани под повърхността поради това, че имаше доста останки над земята - разрушени градове, които по изчисленията на НАСА са били там от около 250-300 000 години. Оказа се, обаче, че са блокирани всички входове, които водят към подземните области. Така в края на 70-те години бе установена връзка с онези, които се занимаваха с проектите "Монтоук" и "Финикс". "Можете ли да направите нещо за нас? Не можем да проникнем под повърхността на Марс". Те казаха: "Да, смятаме, че можем. Дайте ни някакви координати от повърхността на планетата. Ще трябва да направим астрономически изчисления". Което и направиха, и вкараха всичко в компютъра. Искаха да отидат двама души и се случи това да бъдем брат ми и аз.

СС: Защо двама?

АБ: За да има потвърждение какво е видял всеки от тях и за в случай, че под земята възникнат някакви проблеми. Всъщност, те не знаеха какво има отдолу. И така, изпратиха нас и ние отидохме. (Посредством устройството за пробиване на тунел във време-пространството, разработено в резултат от Експеримента Филаделфия). Имахме проблем със светлината. По това време трябваше да си носим осветление. По-късно, доколкото си спомням, открихме някои от техните източници на светлина и ги включихме. Накрая намерихме последните останки от Марсианци, ако искате да ги наричаме така, умрели под земята преди около 10-20 000 години, които бяха оставили всичко, което е имала тяхната цивилизация под земята. Открихме огромни количества статуи, които изглеждаха като религиозните статуи.

СС: Как изглеждаха те? Колко големи бяха?

АБ: Обикновено 6, 7, 8 фута високи, каменни, със скъпоценни камъни инкрустирани в тях и т.н.

СС: Хора ли наподобяваха?

АБ: Да. Бяха доста добре запазени. Открихме голямо количество научно оборудване. Намерихме и електронно оборудване - тонове и тонове неща. А впоследствие се носеха слухове, че ... бях го забравил, докато Дънкан преди около седмица не ми напомни за това. Той каза: "Не забравяй за седемнадесетте хиляди метрични тона Марсианско злато, което измъкнаха оттам". Според това, което той си спомня, то е било много странно злато. Било пет пъти по-плътно от нашето на земята. Струвало е невероятно състояние. Къде е отишло, нямам идея, но беше върнато в Монтоук и оттам отиде някъде. Имаше няколко официално разрешени пътувания. След това на Дънкан и мен ни хрумна блестящата идея, че след като така и така всичко е в компютъра, хайде да направим едно-две самостоятелни пътувания и да си проведем наши собствени разследвания. Така и направихме. След второто бяхме разкрити и ни спряха. Това беше, когато той влезе в архивите и откри огромни по обем записи на цивилизацията, която беше погребана там отдолу.

СС: Какво открихте?

АБ: Той беше този, който ги прочете. Аз не можах да ги прочета.

СС: Той не ви ли каза?

АБ: Не. Да, каза ми тогава, но сега не мога да си го спомня. Паметта ми е много странна - току се включи, току се изключи. И тази част от нея никога не ми е била ясна в смисъл какво в действителност е открил. Непосредствено след това бяхме отстранени. Но определено си спомням някои от другите инсталации, които открихме там. Имаше много странни големи генератори от някакъв тип. Ако не сте го гледали, препоръчвам ви да гледате филма "Зов за завръщане". Фактът е, че когато гледах този филм, той ми напомни, че съм бил там. Не колониите, а кадрите от подземията, където показваха онези големи съоръжения, за които директорът казваше, че вероятно са генератори на кислород. Нещо такова. Погледнах ги и казах: "Не са кръгли - шестостенни са". След това се запитах: "Откъде, по дяволите, зная това?" Нашият поглед към Марс беше откъм подземията. Не сме виждали почти нищо откъм повърхността му.

СС: Видяхте ли под повърхността му
лед, както във филма?

АБ: Лед ли? Не.

СС: Доколкото си спомням от филма, стопиха много лед, за да създадат атмосферата.

АБ: Това там отдолу не беше лед. Имаше и генератори за кислород, в които имаше известно количество запаси. Имаше система за генерирането му, която очевидно древните бяха изоставили. Всъщност не зная много за нея, но тя беше активирана преди да се преместят в колониите на повърхността.Освен това разтопиха полярните шапки. Носят се слухове, че са използвали една-две водородни бомби за тази цел. Аз самият не знам дали това е вярно. Но те определено стопиха много полярен лед, за да си набавят вода - тя все още е рядкост там, но я има. Атмосферата е разредена, но има атмосфера и температурата е достатъчно висока. В екваториалната част нямат проблем с оцеляването. Тя е около 50 градуса и, разбира се, астрономите са знаели това от около 50 години. Съвсем спокойно от гледна точка на температурата там може да има живот.


СС: Осветлението, за което споменахте - какво представляваше?

АБ: Непозната форма на осветление, след като открихме как да го включим. Някои от силовите генератори все още работят. След като включихме осветлението, в подземията светлина не ни липсваше. Иначе трябваше да носим наше осветление и фенерите не бяха така ефективни, тъй като това бяха огромни подземни кухини от по няколкостотин фута с високи тавани, така, че портативните фенерчета не бяха особено подходящи за такава огромна камера. Накрая открихме, че те имат свое осветление. Светеше много ярко.

СС: Имаше ли информация за лицето на Марс?

АБ: В подземията - не. Между другото, на Марс има повече от едно лице. Откриха няколко, но си спомням обявеното от НАСА преди няколко години, преди около 2 години, че приемат нискочестотно радиопредаване от Марс. Ако правилно си спомням, беше около 50 килохерца - доста ниско ниво, показващо, че оборудването, или каквото и да е там, генерира радиочестотен сигнал, който беше кодиран, оборудването беше доста старо и вероятно почти напълно износено така, че странното беше, че изобщо издава нещо, но сигналът беше достатъчен, за да го прихванат, прекарат през компютър и дешифрират. Това беше предупреждение. Съобщение-предупреждение към хората да не допускат грешките, които са направили те.

СС: Имате ли някакви чувства относно пребиваването си на Марс? Какви бяха общите ви впечатления?

АБ: Копаехме в останките на стара цивилизация, която предшестваше нашата и това предизвикваше много странни чувства. Да гледаш към това, което е останало от нещо, което някога е било велика цивилизация и да си даваш сметка, че те буквално са умрели там и са оставили всичко след себе си и всичко накрая се е затворило. Всичко там умишлено беше поставено под земята. Очевидно това е бил начин за оцеляване, защото градовете отдавна са били разрушени, а те са живели и са останали там.
Доколкото разбирам, след атаката (каквато и да е била тя), на повърхността са оцелели определен брой Марсианци. Може би някои са поели към Земята, а останалите са решили да останат там, на Марс, под повърхността. И в съвсем буквален смисъл, тяхното потомство е умряло, и цялата раса останала на Марс е измряла. Доста странно чувство е да си дадеш сметка, че останките от расата са напълно измрели под земята. Те просто са оставили цялото си оборудване там.

СС: В своята книга Род Стайгър споменава 18 март 1990 г. като важна дата в историята на ПСИ-групите. Тоест, че на тази дата тяхното оборудване се е повредило и на 20 март всички са се оттеглили. Бихте ли обяснили това?

АБ: Това което стана, беше много странна история. През януари 1990 г. ПСИ-групите получиха ново оборудване, тъй като Националната агенция за сигурност работеше по него от години; шпионско оборудване, което развива ума и неговите способности - при хора, които вече имат доста големи способности, става направо нещо страхотно. След вкарването на това оборудване, след като се научиха как да го използват, те просто намериха себе си - поради това, че то им даваше възможност да намират дадена картина, намираща се в нечии файлове където и да е по света, или да проследяват липсващ файл, или липсваща информация, която са били инструктирани да възстановят или намерят. Те не я възстановяваха, а просто я намираха, а много интересно беше как открихме това.
Още през ноември 1989 г. Дънкан ми беше предсказал, че през март 1990 г. ще ми бъде връчено доказателство за експеримента "Филаделфия". През точно този уикенд, точно тази неделя, бях във Финикс. Бях излязъл да обядвам и после се оказа, че имам телефонно съобщение от Престън и че той е в паника. Баща му беше главен учен във военноморската флота и работеше по проекта "Филаделфия". Преди да умре той казал на сина си какво се е случило - казал му, че притежава някои файлове и че ги предава на сина си, но го съветва да не казва на никого за тях. И така, това момче, което е неизвестно за мен, никога не казало на никого какво има. Седмица преди посещението му при Престън, на вратата му почукали правителствени агенти. "Трябва да претърсим дома ви." "Защо?" "Разкарай се." И започнали да разпердушинват къщата. Той знаел какво търсят. То не било там, но той казал. "Не знам какво търсите." И те не го открили. Отнело им няколко дни. Той ги разколебал. След това отишъл, взел си купчинката с файлове, която съдържала две ролки с лента заснет материал за "Рейнбоу 3" и "Рейнбоу 4", на която били записани двата теста на Елдридж, очевидно все още строго засекретени, (според това, което Престън каза, тъй те като се оказали в неговите ръце).
Така той започнал да се обажда на своите приятели, за да види кой може да се погрижи за това и да го отърве, тъй като правителствените агенти били по петите му - били на около два часа след него и го следели. Никой от приятелите му не искал дори да докосне тези материали. Той изредил дълъг списък от хора и в края на този списък бил Престън Никълс. Обадил се на Престън и той си бил в къщи. Казал: "Идвам да ви дам нещо". "За какво се отнася?" "Ще бъда при вас в еди-колко си часа." Отива там и му дава файла и филма и му разказва историята за своя баща и правителствените агенти и т. н. Престън му казва: "Какво да правя с това?" Оня казва: "Не знам. Сега това е твой проблем. Правителствените агенти са на около два часа след мен." Извежда Престън навън и му показва колата си с дупките от куршуми във вратата и му казва: "Аз изчезвам оттук." И си тръгнал.
Престън, паникьосан, се опитал да намери някой познат този ден, включително и мен самия, но не успял. Дънкан, още преди това същата сутрин, надушил нещо, благодарение на психичната си сензитивност - надушил, че се задава нещо много сериозно. След като момчето си тръгнало от Престънови, той си отишъл в къщи, затворил се в спалнята, заключил вратата и пропълзял под завивките и останал там до 5 ч. същия следобед. Това е факт. Паникьосал се. Дори не вдигал телефона. Изключил си и телефонния секретар.
Така, че ето какво става. Престън не успява да се свърже с мен. Накрая, когато успява (аз му се обадих), ми каза: "Обадих се на "Агенцията за национална сигурност" и им казах, че имам един много горещ материал тук, който не искам да е в мен. Попитали го: "Какво е?" И той им казал. Те казали: "Не го искаме." Той казал: "Трябва да се отърва от това нещо - то е засекретено с ниво Черна карта". Те казали: "Добре, ще изпратим агенти на ФБР да го приберат. Така се оттървал от цялата работа. Аз му се обадих по-късно и все още не мога да му простя за това. Но интересната връзка с ПСИ-групите, за да се върна на вашия въпрос, е, че накрая успяхме да свържем факта, че с помощта на новото оборудване те успяват да идентифицират дадена фотография, ако е в нечий файл и че очевидно имат заповеди непрекъснато да откриват информация, свързана с експеримента "Филаделфия" и да се грижат на всяка цена тя да не стига до мен. Така открили кое е това момче и изпратили правителствените агенти и така се разбра тази история за момчето, чийто баща бил главен учен. Не знаем какво е станало. Повече никога не го видяхме.
На следващия ден сред ПСИ-групите се вдигнал голям шум и те били предупредени от някой външен, който имал приятелски чувства към нас, да изчезват оттам, защото всички инсталации там щели да бъдат разтопени в буквалния смисъл. Предупредени били да изчезнат. Всички се махнали, освен десет души, които били съвсем нови доброволци, на които било казано да защитават машините с живота си и те в буквалния смисъл на думата направили точно това. Те загинали, останалите се махнали от правителствена служба и изчезнали. Създала се паника и провели среща с президента...

СС: Кой е разтопил оборудването?

АБ: Външни не са... да го кажем така - извънземните.

СС: Знаете ли кои са те?

АБ: Да, но няма да ги назова.

СС: Това същите онези ли са, за които Престън каза, че са разтопили антената на летището МакАртур навръх Деня на Благодарността миналата година?

АБ: Да, основно. Те се погрижиха за съоръженията в четири града в САЩ - едно във Форт Мийд и още три други. Едното, струва ми се, в Атланта, друго край Ню Орлийнз, и едно някъде на запад. Всеки от тях се махнал и изчезнал. Самите места били разтопени. Президентът изпаднал в паника, на практика апоплексия. Опитал се да се обади на предишния директор, който бил в пенсия. Казал, спешно е, искаме да говорим с вас. Той отишъл да говорят. Ще кажа само първото му име - Емил. Вече бил на 90 годишна възраст. Казали му какъв е проблема. Той казал: "Ще се опитам да го "видя", но ще ви отговоря след около три дни. Тогава ще ви кажа дали ще се върна и организирам отново всичко това за вас."
Междувременно, те се свързали с Агенцията за национална сигурност и се опитали да вземат от техните ПСИ-агенти, не от ПСИ-групите, обучени за различна мисия; те не се обучават по двойки, а индивидуално. Агенцията за национална сигурност им казали да си гледат работата и се измъкнали с това. Казали: "Ние не сме обучени за работата, която вършите вие. Не можете да ползвате наши хора." Накрая, в следващия петък, Емил се върнал при президента и казал: "Отговорът ми е Не. Няма начин да се върна и да направя нещо за вас. Вие и така сте загазили здраво и след още 30 дни ще загазите още по-здраво." Взел си нещата и си тръгнал. Предполагам, че тогава го видяхме за последен път, поне по тези места.
Но ПСИ-групите останаха разпуснати до ... те се опитаха на наберат нови хора и подбраха някои, но нищо не беше като преди, защото отнема около четири години да ги обучиш, обикновено даже пет.

СС: Значи, отново я изграждат като резерва.

АБ: Опитаха се. След това, преди така наречената Война в Средния Изток с Ирак, направиха сделка като част от ситуация, която може да доведе до декларация за война, във връзка с което получихме цялата възможна подкрепа от "британските европейски нации" с изключение на Германия - като част от сделката помолиха британското, френското и руското правителства, които също си имаха свои собствени ПСИ-групи, да заемат отново свои членове на американското правителство в провеждани от него операции. И те го направиха. Осъществиха трансфери и изградиха отново цялата организация с първоначалната й мощ буквално за едно денонощие.
Сега им беше писано да преживеят известен шок, защото новата група се опитала да върне някого обратно в тяхната група, за да проведат операцията - Емил; както разбирам, той е бил вдъхновен директно от тях - отново от извънземните, и им било казано, че това стопяване не може да стане при никакви обстоятелства, че те били свръх-сигурни в своите съоръжения. Това ги потресло. Всичките си отишли. Сега правителството са в точка нула.

СС: Значи, групите си отишли за втори път.

АБ: Точно така. И правителството отново остана с празна торба. Що се отнася до самия мен, те могат да продължат да държат торбата празна. Организацията на ПСИ-групите не е злонамерена, те не са злонамерени хора, те са много добре обучени - сензитиви и хора с ПСИ-способности, които имат мисия. Основната мисия през последните години не е била тази отпреди пет-десет години, когато са ги използвани за нападения. Но накрая сложили точка на това, когато била създадена Агенцията за национална сигурност и те станали част от нея едва през 1949-50 г., а възникнали през 1940 г., под ръководството на Хари Бенет, по време на управлението на администрацията на Рузвелт. Та казали на правителството: "Вече няма да извършваме нападения, защото вие имате други организации и секретни групи, които могат да правят това много по-добре от нас, поради което ние отказваме да го правим." Но всяко от останалите неща продължава да се прави и това предимно са: пси-шпионаж на територията на страната, извън нея и навсякъде на планетата; получаване на информация за всичко, което правителството иска да знае, но не може да получи по нормалните шпионски канали; или, да речем, в случаи, когато твърде много агенти са били убити, или нещо такова; да речем, че искат да надзърнат в някоя свръхсекретна инсталация в Русия или Китай, или в каквото и да е. Агентите с ПСИ-способности могат да погледнат в нея и да видят каквото си искат. Те могат да четат книги от бюрата им, доклади извън бюрата им, да им пооткраднат някой и друг файл.

СС: Могат да дематериализират, така ли?

АБ: Да, могат. Могат да предизвикат пожар в даден архив, отдалечен на няколко хиляди мили, ако искат, или ако бъдат инструктирани да го направят.

СС: Може би могат да подадат по същия начни и дезинформация?

АБ: Теоретично - да. Могат да транспортират малки предмети. Имат психо-кинетична способност, която е много добре развита. Не могат да преместват големи предмети, но малки обекти, като например лист хартия, или малък пакет хартия, доклад - с това могат да се справят. Те имат много способности. Освен това те са и с много промити мозъци и много сериозно надъхани в служба на правителството и относно това какво трябва да правят и са обработени до степен да приемат напълно протоколите, в съответствие с които им се налага да работят. Това, разбира се, за тях означава, че те са лоялни на службата си, на правителството. Единствената етика и правила, които познават, са онези, които са им били дадени от правителството и това им е внедрено, втълпено и подработено до степен, в която не може да бъде направена никаква промяна. Знам само за двама души, по това няма да навлизам в подробности, които решиха да се измъкнат от това и които успяха да го направят. Но когато го направиха, започна най-големият лов на хора в историята на тази страна, с цел да намерят тези двамата и да ги върнат обратно на правителствена служба. Престън видя полицейските доклади, докладите на ФБР, тъй като полицията решила да се намеси - минали по островчетата за пешеходци там, където не се предполага да има никакви коли, направо изблъскали минувачите от пътя си, спрели точно пред
щанда на Престън и казали "Ти си приятел със__________ ." Престън им казал: "За какво
говорите?" Знаеш какво имаме предвид." Престън погледнал надолу към предната седалка на полицейската кола и там имало досие на ФБР и снимка и имената на двамата, които търсели. Пишело, че ако бъде получена някаква информация за местонахождението им, трябва да се докладва незабавно в офиса на ФБР във Филаделфия. Никога не ги заловиха. Те бяха твърде умни. Знаеха какво правят. Освен това, откраднаха няколко неща от оборудването на правителството, включително ... защо пък да не го кажа ... правителството има генератори на алтернативна реалност - портативни, които човек може да носи в малко куфарче и така могат да прехвърлят себе си и това куфарче в алтернативна реалност и да не могат да бъдат проследени. Не могат да ги открият.

СС: Нещо като да се паркират в друга ...

АБ: Да се паркират в друга вселена, така да се каже, паралелна на нашата, много подобна на нашата, както обяснявам в лекциите си - паралелна реалност. Правителството притежава оборудване за това - портативно. Имат го от години. Не зная от кога. Та двамата разполагаха с него и го използваха, за да стоят настрани, и често поглеждаха какво става и когато откриеха, че полицията е там, казваха: "Те нека да си стоят там, ние ще си стоим тук." Крайният резултат е, че тези двама души, с които се запознах преди години, накрая отпътуваха от планетата, като хванаха една совалка. От тази планета редовно летят совалки до Алфа Кентавър 4, които по силата на едно споразумение осигуряват безопасност за хора, търсени от правителството на САЩ. Съществува споразумение. Отнема около дванадесет часа, докато получиш разрешението. Очевидно са взели семействата си - своите сестри, братя, баща, майка, със себе си. Доколкото знам, все още са там.

СС: Кой кара совалката?

АБ: Изглежда правителството на Алфа Кентавър, но не зная. Във всеки случай, тя лети редовно два пъти седмично. Не зная къде е мястото й за кацане. Разбира се, това се пази в тайна.

СС: Каква е формата на тялото им?

АБ: На съществата от Алфа Кентавър ли? Като на хората - съвсем същата. На тяхната планета има много по-малко население. Те не са пренаселени. Те са напреднала цивилизация - малко по-напреднала от нас - не кой знае колко, но са по- напреднали. Те не харесали някои неща и начина, по който правителствените агенти третирали двамата, след като вече нямали нужда от тях и в резултат - не знам как се прави, но ако стигнеш до тях и поискаш убежище, ако ти издадат карта, просто се качваш на совалката и си там. Повече нищо не знам за тези двама души. Не съм ги виждал оттогава. Това с убежището е много интересна дребна подробност - на нашето правителство това не му харесва особено, но съществува споразумение и те го спазват. Очевидно съществува подобно споразумение и с другите правителства - според мен с всички земни правителства, но не съм сигурен. Имам чувството, че това споразумение включва и външни правителства. Съществува редовна връзка обаче. Не знам дали Престън е говорил за това във връзка със "Супер Ламинъри Къмюникейшън Системс", които бяха разработени от 1ТТ през 60-те години. Това е една от другите последици от експеримента "Филаделфия" ; изследванията бяха направени от 1ТТ, тъй като те бяха в известна степен включени в тази програма. Те имаха много сериозно участие и бяха главният договарящ на проекта "Финикс", но освен това си играеха и много други игрички. Един от тях изграждаше направо нова комуникационна система. Това беше изследване, което се базираше на енергии от по-висок разряд и на ефектите които предизвиква, на скоростите на разпространението й и на проучването на всичко това, и на откритията. Всичко това е много интересно. При енергията от шести разряд можем да разработим комуникационна система със степен на разпространение С6, т. е. С на шеста степен. Те сега имат едно С8 - С на осма степен.

СС: "С" скоростта на светлината ли е?

АБ: "С" е скоростта на светлината на осма степен. Това е такава скорост, че буквално могат да комуникират ясно през галактиката само с устройство за изместване на фазата. Няма никакво закъснение. При "С"-системата имаше закъснение, затова преминаха на осма степен. 50 000 светлинни години през нашата галактика могат да бъдат изминати за частица от секундата. Значи, Айнщайн в известен смисъл е сгрешил. Нищо не може да се движи по-бързо от светлината ли? Може. Това отдавна е постигнато. Може би е било направено дълго след като е направил това изявление. Айнщайн се отказа от някои от изявленията си в ранните години преди своята смърт, но това не беше официално оповестено.

СС: Като стана дума за извънземни и технологии, знаете ли с кои от тях говореше Тесла?

АБ: Основно с Плеядианците - те бяха една от основните групи за комуникации. Също така и групата наречена "К" - съкратено от Кондрашкин. Това е най-добрият превод. Те бяха един вид хуманоиди с леко зеленикава кожа без коса. Ако ги предрешиш както трябва и избелиш кожата им и им сложиш една старомодна перука, спокойно могат да минат за англичани. Не искам това да прозвучи като някакъв обиден намек към англичаните, но наистина най-лесно биха могли да минат за англичани. Боята, или пудрата, или това, което си слагаха на кожата, не можеше да изтрае повече от две седмици. Освен това имаше и двама други, които не знам кои бяха. Когато започнеш да викаш към космоса, не знаеш кой ще отговори. За разлика от тях, Тесла знаеше 11 от общо 12-те езика и предполагам, че тези хора му отговаряха на английски, но не съм съвсем сигурен в това. Не съм бил там. Само чух историите от двама други изследователи, които бяха работили с него преди неговата смърт. Казваха ми за съществуването на оборудването и за това, че той се свързвал с тях почти ежедневно.

СС: Споменахте в своите лекции програмирането по Райх. Как човек може да познае, че то му влияе?

АБ: След като ти е направено, не би могъл да познаеш. Приложиха тази система на Дънкан преди време, може би даже повече от веднъж, и имаме приятел на изток, който работеше в болница и който е виждал и самото оборудване, знае какво прави то и какви са неговите възможности. Престън провери в книгите и откри, че този точно вид напреднала технология обикновено се води като оборудване за електрошокова терапия. Сега тя е много напреднала, компютъризирана, с флопита и много мънички електроди, а не големите, които се използваха преди. Сега има съвсем тънки сонди, с големина 50 кв. мм. Прикрепват ги към критични, особено чувствителни точки на тялото. Поставят около осем такива. Има и компютърна програма, която използват, и която довежда човека до оргазмено състояние с помощта на електрониката, и задържа в това състояние, при което целият човешки ум - от съзнанието до подсъзнанието - остават напълно изравнени и отворени. Следователно, можеш да премахваш погребана в подсъзнанието информация, да препрограмираш лицето, да правиш каквото си искаш в този смисъл. А когато програмата свърши, я затварят, връщат лицето в така нареченото нормално състояние с блокаж на паметта относно всичко, което се е случило, или с напълно нов имплантиран спомен за това, което е станало през този ден - или като заместител на цялата му памет, или каквото решат. Обикновено поставят в паметтта заместващ спомен. Това се случи веднъж с Дънкан. Доста време ни отне да го открием, но успяхме. Могат да направят това с всеки, който искат. Грабват ги физически и ги замъкват в болницата. По закон, всяко болнично заведение, което използва федерални фондове, трябва да има една от тези машини в своите помещения и обучен персонал - строго ограничен - който да може да борави с тях. Оборудването може да се използва и за "нормална" електрошокова терапия в обичайния си режим на действие, използван от лекарите, макар че е много по- усъвършенствано и по-слабо увреждащо. А могат да го използват и за препрограмиране - оборудването е едно и също. Но за да се осъществи препрограмирането, е необходима дискета, която се държи под ключ и може да се използва само от определен правителствен персонал. Когато се извършва подобно програмиране, то се осъществява от правителствен персонал. Обикновено не се отразява в дневниците и никога не се таксува от болничната организация и не се финансира от болничния, или от медицинските фондове. Покрива се 100% от федералното правителство, а дневниците се замитат под килима. Веднъж го направиха на Дънкан и след това се опитаха отново.

СС: Физически ли го взеха?

АБ: О, да. Доста време ни отне да го открием. Базира се на принципа на Райх, на неговите стари теории. Оригиналните техники за програмиране бяха по-физически, но сега го правят по електронен път. Сега всичко е по-ясно, така да се каже, много по-лесно да се осъществи, и много по-лесно да се покрият следите. Законът гласи, че тези инструменти, или части от оборудване, трябва да бъдат достъпни за институции, които не се финансират от федералния резерв. Препоръчват да ги има, но не са задължителни.

СС: Как се чувствате във връзка с всичко това - искате ли да си отмъстите на тези момчета? Къде стоите спрямо това лично вие?

АБ: С удоволствие бих ... Ами, къде стоя ли? Първо, смятам, че отдавна е време хората да научат факта как тяхното правителство ги е лъгало практически за всичко, като се започне от политиката и се свърши с науката, за да прикриват тайните проекти и отвличанията на хора, извършвани от същото това правителство. Не говоря за отвличания от извънземните - говоря за отвличания от правителството с цел препрограмиране - за вкарването на хора в специални проекти, против тяхното желание.

СС: Звучите ядосан. Ядосан ли сте?

АБ: О, да. Много, защото провалиха живота ми, живота на Дънкан, живота на много хора, които познавах и които бяха част от този проект, оригиналния проект "Филаделфия". Не опропастиха чак толкова много животи по проекта "Финикс" от гледна точка на разбиването на семейни връзки и други подобни, но определено елиминираха и някои хора, които бяха свързани с проекта "Финикс". Те бяха буквално убити - някои случайно, други умишлено, някои бяха препрограмирани и отведени само Бог знае къде. Много от тях бяха пренесени в друга времева рамка така, че никога не се завърнаха към първоначалната си точка на произход и живеят, където са, при кой знае какви обстоятелства. Масовото преразпределяне, ако искате да го наречем така, на хора, препрограмирането им, е нещо, което е напълно чуждо на нашата Конституция и нашите концепции - не само на нашите религиозни вярвания за свободата, но и на нашите политически концепции за свобода такива, каквито ги знаем от Конституцията от почти 200 години. Конституцията съществува от по-дълго, но казвам почти 200 години, защото тези правителствени програми излязоха на сцената около 1947 г. и стават все по-лоши с всяка измината година и се отнасят далеч не само до САЩ. САЩ, обаче, като че ли са най-злонамерените. Подтискането на хора и упражняваният над хората контрол са най-силни в САЩ - там е много по- зле, отколкото в Русия. В Русия има много по-голяма свобода на словото, отколкото в нашата страна. Говоря за последните година-две, а не за времената преди това.
Соврин Скрайб

Р.О. ВОХ 350, МакКЕННА, Ва. 98558



Емилия Манолова - откъси

събота, 15 февруари 2020 г.

ЕКСПЕРИМЕНТЪТ ФИЛАДЕЛФИЯ ­ ИСТИНСКИТЕ РЕЗУЛТАТИ интервюиращи: Лийдинг Едж Нюз /ЛЕ/

Ал Биелек е автор на книгата "Експериментът Филаделфия" и е бил в подземията на военната база в Монтоук.
ЛЕ: Разкажете ни историята на Експеримента Филаделфия. Вие и брат ви Дънкан сте били морски офицери на борда на кораба Елдридж, участвал в експеримент, целящ постигане на невидимост. Какво точно стана?
БИЕЛЕК: Имаше 2 теста ­ първият на 22 юли, 1943г. Апаратното оборудване работеше много добре и флотът постигна невидимост от радар, поглед и камера. Големият проблем беше, че персонала, който се намираше на кораба, се повлия много зле от огромната мощност на електромагнитната радиация. Бяха напълно дезориентирани. Нервната им система функционираще неправилно и се разболяха много зле.
ЛЕ: Как един предмет се прави невидим?
БИЕЛЕК: Чрез изместване във времето. Предотвратяваш отразяването на светлина, или на радарна енергия от него. Ако няма отразена светлина, или радарна енергия, няма да го видиш. Работеха с концепцията да манипулират времето, за да направят обекта невидим.
ЛЕ: Какво стана с вас и Дънкан?
БИЕЛЕК: По време на експеримента бяхме в контролната стая. Радиацията не оказа влияние на онези от нас, които бяхме под палубата, защото бяхме екранирани от стоманата.
ЛЕ: Въпреки проблема с персонала, флотът назначи датата за втория тест за след по-­малко от месец, така ли?
БИЕЛЕК: Да. Казаха: "Добре. Срокът е до 12 август. Направете каквото трябва, за да бъде завършен експеримента. Тестовете трябва да бъдат приключени към тази дата, или го забравете." Беше краен и окончателен срок. Не искаха оптическа и невидимост. Само радарна.
ЛЕ: По какво вторият тест се различаваше от първия?
БИЕЛЕК: Беше много успешен с това, че постигнахме радарна невидимост след 70 секунди. Неизвестно за онези от нас, които бяхме в стаята за управление, корабът станал невидим и изчезнал от пристанището /Филаделфия/. Останала хубава голяма дупка там, където корабът бил във водата. При това не забравяйте, че за втория тест не искаха оптическа невидимост, а само радарна.
ЛЕ: Без да се опитват да я получат, тя все пак стана, така ли?
БИЕЛЕК: Те искаха само невидимост от радар. Корабът става като мъгла и изчезва. Даже водната линия изчезва.
ЛЕ: Къде отива кораба?
БИЕЛЕК: В хипер пространството.
ЛЕ: Какво означава това?
БИЕЛЕК: Математически обяснено, това е област, която се намира извън нашата нормална триизмерна реалност. Всъщност, тя е извън реалността на 6­то измерение. Съществуват три физически измерения, както ги виждаме ние, и три времеви измерения. И така, корабът беше извън нашата област, включително времевата. Хипер пространството е хубав математически термин, който означава, че е никъде от гледна точка на нашата реалност. Никой не може точно да посочи къде е.
ЛЕ: Добре. Корабът е в хиперпространството. Какво стана след това?
БИЕЛЕК: След около 30 секунди, оборудването полудя. Аз и брат ми наблюдавахме в стаята за управление странни ефекти.
ЛЕ: Какви точно?
БИЕЛЕК: Електронните лампи започнаха да примигват. Като на вълни, което беше много необичайно. След това започнаха високоволтови дъги, например много светещи болтове въпреки, че в стаята нямаше високоволтово оборудване, което да предизвика подобни ефекти. Опитахме се да се свържем с някого по радиото, но чувахме само пукане. Бяхме сами в ефира, затова решихме да изключим оборудването. Отидохме до шалтерите, но те бяха замръзнали. Тогава решихме да излезем навън и да се качим на палубата.
ЛЕ: Какво видяхте на палубата?
БИЕЛЕК: Зеленикава мъгла. Моряци, които се движеха наоколо. Цареше голямо объркване.
ЛЕ: Какво ставаше с другите моряци?
БИЕЛЕК: Тичаха в кръгове, сякаш бяха напълно дезориентирани. Не знаеха къде са и какво да правят... държаха се почти като луди, но не напълно. Очевидно бяха силно обезпокоени, или невротизирани. Дънкан и аз видяхме това и решихме да скочим от борда и да доплуваме до брега.
ЛЕ: Защо не останахте на поста си?
БИЕЛЕК: Защото не можехме да спрем оборудването. Качихме се на палубата, видяхме какво става и скочихме от борда. Само че така и не достигнахме до водата.
ЛЕ: По това време в хипер пространството ли плувахте?
БИЕЛЕК: Плувахме някъде. Имаш чувството, че падаш през тунел. Не знаехме къде сме и какво става. Като че ли пътувахме така около две минути (преценката ми е напълно субективна) и свършихме в една военна база ­ застанали на крака с метална ограда зад гърба.
ЛЕ: Как се казваше базата?
БИЕЛЕК: Базата Монтоук в Лонг Айлънд, Ню Йорк, но тогава не знаехме това. Веднага един хеликоптер ни освети. Тогава още не знаехме какво е хеликоптер - през 1943 година те бяха още на етап изпитания. Военната полиция дотича, хвана ни и ни вкара в сградата. Слязохме с един асансьор няколко етажа надолу под земята. Възрастен цивилен пристъпи към нас и каза "Господа, очаквах ви. Аз съм Доктор Фон Нюман."
Не му повярвахме.Казахме му, че това е невъзможно, защото Фон Нюман е много по-­млад и ние сме се разделили с него преди около час. Той каза "О, да. Наистина съм аз. За съжаление, вече не сте в 1943. Тук е 1983. Аз съм с 40 години по­-стар. Добре дошли в Монтоук. Това е проектът Финикс." Все още не му вярвахме.
ЛЕ: Какво си мислехте?
БИЕЛЕК: Че човекът не е с всичкия си.
ЛЕ: Мислили ли сте някога, че някой може да ви е взел от кораба, да ви е промил мозъка и да ви е поставил в този необичаен сценарий?
БИЕЛЕК: Много неща си мислехме. Бяхме объркани и развълнувани. Фон Нюман ни разведе из подземията. Тогава видяхме всякакви компютри, магнетофони, големи дисплеи и др.
ЛЕ: Неща, които очевидно не са съществували през 1943?
БИЕЛЕК: В САЩ през 1943 нямаше дори магнетофон. Не разпознахме оборудването от този тип. Гледахме цветна телевизия на голям екран. Дотогава бяхме гледали само черно­бяла. Рекламите бяха интересни. На една видяхме реактивен самолет 747 ­ през 1943 ги нямаше.
Бяхме много развълнувани и си мислехме, че възрастният човек може би наистина е Фон Нюман и че може би наистина сме в бъдещето! Разведоха ни и горе из базата, но не ни дадоха да излезем от нея. Върнаха ни отново при него и той ни каза: "Господа, имаме проблем. Вашият кораб Елдридж е все още в хипер пространството и мехурът около него нараства. Ние можем да изключим оборудването тук в Монтоук, но оборудването на вашия кораб продължава да работи и да захранва мехура на хипер пространството. На борда има достатъчно гориво за работа на генератора в продължение на 30 дни, ако не го
разрушите."
ЛЕ: Какво би станало, ако мехурът беше продължил да нараства?
БИЕЛЕК: Той ни каза, че може да стане толкова голям, че да обгърне цялата планета.
ЛЕ: Значи, Земята щеше да бъде в хипер пространството някъде отвъд шесто измерение?
БИЕЛЕК: Да, извън нашето нормално пространство. Кой знае какво щеше да стане тогава. Затова трябваше да се направи нещо, за да спре да нараства. Решиха да ни изпратят обратно на кораба, за да разбием оборудването. Казаха ни, че в Монтоук имат пълен контрол над пространството и времето и че могат да ни изпратят където и да е, в който и да е момент.
ЛЕ: Имаха машина на времето, в която да влезеш и която да те пренесе другаде, така ли?
БИЕЛЕК: Да. Имаха. Това беше тунел във времето ­ всъщност беше нещо повече от машина на времето. Не им повярвахме, но те ни изпратиха обратно на борда на Елдридж, с инструкции да разрушим оборудването по какъвто начин искаме, само и само да го накараме да спре.Върнахме се обратно на кораба за да разбием оборудването, без точно да знаем какво ще стане.
ЛЕ: Как разбихте машините?
БИЕЛЕК: Намерихме брадви и започнахме да разбиваме оборудването наред. Генераторът спря.
ЛЕ: И се върнахте в триизмерната реалност?
БИЕЛЕК: Преди корабът да се появи отново в пристанището, обаче, се качихме на палубата и видяхме моряците, закопани в стоманената палуба и преградата на кораба. Един от тях беше по-­младия ни брат.
ЛЕ: Защо хората бяха заклещени в стените?
БИЕЛЕК: Поради процеса повторно материализиране от хипер пространството в нашата реалност. При разпадането на полетата, молекулярната структура на телата на моряците също се изместваше. Ако в този момент се движеха наоколо, а повечето от тях го правеха, докато се материализират отново те оставаха в течно състояние. И ако при това “плуване” наоколо по време на повторното материализиране се окажеха в близост до стена, се заклещваха в нея.
ЛЕ: Как вие с Дънкан избегнахте тази трагедия?
БИЕЛЕК: Не я избегнахме напълно. Малкият ни брат Джим умря по този начин (заклещен в стоманата). Дънкан не остана на борда. Скочи отново преди полетата да се разпаднат напълно и отиде в 1983, или някъде около този период.
ЛЕ: Защо Дънкан напусна отново ­ заради това което стана с Джим ли?
БИЕЛЕК: Да. Джим умря заклещен в преградата на кораба. Дънкан изчезна отново в бъдещето. Аз останах там (на борда на кораба) и полетата отново се материализираха.
ЛЕ: Вие също можехте да скочите през борда.
БИЕЛЕК: Можех. Дънкан очакваше да го направя. Не го направих по една причина. Видях там Джим, който плачеше ­ главата и раменете му се подаваха от стоманата. Прегърнах го през раменете и умря по този начин.
ЛЕ: Изгубихте двамата си братя и пропътувахте 40 години във времето. Това е достатъчно, за да побърка един средностатистически човек.
БИЕЛЕК: Да. Ако е средностатистически. Аз останах нормален, вероятно поради тренинга си. Може би съм бил избран за тази работа от някой, който е знаел повече от мен самия. Често съм се питал, "Защо аз?"
ЛЕ: Как мислите, защо?
БИЕЛЕК: Вероятно заради баща ми. Бил е във флота. Занимавал се е с контрабанда на еврейски учени от Германия по време на Втората Световна Война. Един от тях е бил Херман С. Унтерман, който по­късно става директор на проекта Монтоук за периода 1977-­1983г.
ЛЕ: Когато бяхте в 1983, разбрахте ли кой е спечелил Втората световна война и занесохте ли обратно някаква военна информация?
БИЕЛЕК: Да. Казаха ни, че сме спечелили войната и сме в студена война с Русия и че сме ходили на Луната.
ЛЕ: Казаха ли ви нещо, което можеше да промени събитията?
БИЕЛЕК: Не. Има проблем във връзка с това ­ нарича се примка във времето. Това, че сме били там (в бъдещето), нарушаваше потока на времето и създаваше вълна във времето. Ако бяхме занесли със себе си познания, с които да променим историята на войната, или да ускорим нейния ход, можехме да предизвикаме времеви парадокс на затворената примка, при който достатъчно сериозна намеса в миналото може да промени бъдещето. При това положение лицето, което се намира в бъдещето, щеше да се промени там, където е.
ЛЕ: Когато пътуваш във времето кое се счита за настояще?
БИЕЛЕК: "Настояще" е там, където си. Отправната ти точка е там, където си роден. Там възниква "заключване във времето". Дори когато се движиш напред или назад по потока на времето, отправната ти точка си остава същата.
ЛЕ: Защо според вас се случи това с вас и Дънкан?
БИЕЛЕК: Никога не сме могли да си отговорим. Може да е било планирано, но не от нас, или от някой друг на кораба. Имаше още двама, които скочиха от борда, но те се разпаднаха.
ЛЕ: Когато се върнахте отново в 1943г, каква разлика открихте у себе си?
БИЕЛЕК: Драстично се промениха възгледите ми. Физически нямаше разлика.
ЛЕ: Бяхте ли свидетел на извънземна намеса?
БИЕЛЕК: През 1943г не съм виждал извънземни. След това разбрахме, че са били там. Имам снимка на Валиант Тор (същество идващо от под­повърхността на Венера), направена на Елдридж. Смятам да покажа тази снимка в Ашвил, на изложението в Северна Каролина. Извънземните бяха сериозно ангажирани в Монтоук. Бяха там ­ видимо ­ предимно между 1973 до 1983, когато помагаха във връзка с тунелите във времето.
ЛЕ: Каква полза имаха те от това?
БИЕЛЕК: Те бяха онези, които определиха крайната дата 12 август 1943 при работата по Експеримента Филаделфия. Когато стана пътуването във времето, то предизвика пукнатина в пространство-­времевия континуум, но без да го разруши. Тази пукнатина позволяваше да преминават през нея извънземни космически кораби от други места ­ много на брой и с големи размери. Пукнатината беше образувана, когато експеримента Монтоук се свърза с Експеримента Филаделфия. Но те (правителството) нямаше да могат да направят това без помощта на извънземните, особено от гледна точка на оборудването.
ЛЕ: Затова ли правите извода, че извънземните са участвали в проекта през 1943?
БИЕЛЕК: Да. За да могат двата експеримента да се свържат един с друг.
ЛЕ: Според вас тези извънземни негативни ли бяха по природа?
БИЕЛЕК: Основно да.
ЛЕ: Какви доказателства имате за извънземна намеса?
БИЕЛЕК: Правителството има снимки. Физически аз видях извънземни, когато бях в подземията на Монтоук.
ЛЕ: Казвате го доста свободно. Защо според вас не ви пречат?
БИЕЛЕК: Може би заради пътуването във времето, което направихме с Дънкан и възникналият в резултат от това камшик на времето. Те (правителството) няма да смеят да ни пипнат преди 2003 година.
ЛЕ: Защо точно 2003­та?
БИЕЛЕК: Тогава се навършват 20 години от инцидента. Времевите уравнения показват, че поради биоритмите на Земята, са необходими 20 години, докато всичко по цялото трасе отново се стабилизира и то отново стане такова, каквото е било преди всичко това да се случи. Няма какво да се притесняваме за миналото. Само за бъдещето. Ако тази дупка във времето не затихне от нещо през 2003 година, тя може да се активира отново и да стане по­-лошо.
ЛЕ: Вие с Дънкан ли сте "фактора за затихването й"?
БИЕЛЕК: Да.
ЛЕ: Какво ще стане, ако умрете преди 2003 година?
БИЕЛЕК: В зависимост от това колко близо се случи то до 2003 година, ефектът може да бъде много дестабилизиращ и да окаже "разместващ" ефект върху Земята.
ЛЕ: Това е сериозно изявление. Значи ако си отидете вие, ще си отиде и Земята?
БИЕЛЕК: Правителството няма да ни остави да умрем.
ЛЕ: Да приемем, че вие и Дънкан сте живи на 12 август 2003 година. Какво би могло да стане с тази пукнатина във времето?
БИЕЛЕК: Цялото нещо се стабилизира и вероятно се затваря, освен ако някой не създаде оборудване, за да я принуди да остане отворена.
ЛЕ: Има ли награда за главата ви след 12 август 2003?
БИЕЛЕК: Теоретично погледнато, би могло да има награда за главата ми сега, защото говоря толкова открито за проектите Монтаук и Филаделфия. Но никога не ме е закачал никой. Други са ги заплашвали, но мен не.
ЛЕ: Защо според вас правителството ви оставя да говорите толкова открито?
БИЕЛЕК: Не мога да си обясня това. Казах достатъчно неща заради които други са били разпъвани, но на мен никой не ми е казал дори "бау".
ЛЕ: Защо хората трябва да вярват на вашата история?
БИЕЛЕК: Свършете си работата и разследвайте. Има достатъчно документи на разположение.

Leading Edge News


АЛ БИЕЛЕК ОТГОВАРЯ НА ВЪПРОСИ ЗА ИЗВЪНЗЕМНИТЕ, ШПИОНИТЕ, КОСМОСА И ПРАВИТЕЛСТВОТО

ВЪПРОС: Как става програмирането/депрограмирането, регресията?
ОТГОВОР: По химично­-електронен път. Методично изтриват цялата личност и памет; след това правят възрастова регресия, при която могат да свият физически тялото; могат да го направят по-­старо или по-­младо, но обикновено го правят по­младо, защото ако кажеш на някого, който е на 65: "Свършихте толкова работа за нас, бихме искали да продължите да го правите още 10 години. Знаем, че сте стар, но какво ще кажете да ви направим отново млад ­ да речем на 25години. Няма да загубите нищо от спомените си. Просто отново ще сте млад." Е, кой би се отказал от такава възможност? Правителството прави това непрекъснато с избрани хора. Това е много внимателно пазена тайна.
ВЪПРОС: Как някой на 65 внезапно става на 25 и се връща и продължава нормалния си живот?
ОТГОВОР: Как става целият процес не знам. Очевидно губиш някои от приятелите си, освен онези, на които можеш да се довериш и които могат да пазят тайна.
ВЪПРОС: При това изтриват ли им паметта за онова, което са вършили за правителството?
ОТГОВОР: Не, защото правителството иска те да си продължат работата още 10­20 години.
ВЪПРОС: Значи нашето правителство може да прави хората по-­млади?
ОТГОВОР: Да. Това започна през 1947 г по една програма в Маями, Флорида при някакво изследване във връзка със стареенето. Хауърд Хъгиз се заинтересува и купи института, който се превърна в “Медицински институт Хауърд Хъгиз”; той продължи работата и я осигури финансово. Разбира се, Хауърд Хъгиз правеше почти всичко за ЦРУ, както и за частни проекти и проведе 92% от проектите на ЦРУ в продължение на доста дълъг период от време. И те и правителството се интересуваха много от проекта свързан с подмладяването. Това е само един аспект от проекта. Могат да направят това и с ума ти, след като си приключил с даден проект, но не искат да те терминират ­ могат просто да ти изтрият спомените за това, което си правил за правителството. Правеха го още през 1947 въпреки, че по това време все още не бяха много добри в изтриването.
ВЪПРОС: Кажете ни нещо за вашия личен контакт с извънземни?
ОТГОВОР: В Монтоук един от първите ми проекти беше да помогна да бъде разглобено едно НЛО, което се беше хванало в подземията на Монтоук поради свързването на двата проекта - Филаделфия и Монтоук. На кораба Елдридж имаше три НЛО. Аз не съм ги виждал, но други са ги виждали. Две от тях избягаха, но третото беше някак хванато като в капан в полетата, създадени около кораба и те повлияха на оборудването им. То се опита да премине през времето, за да избяга, но нещо с тяхното оборудване се обърка и така се оказаха в подземията на Монтоук напълно обездвижени. И така, бях "нает", за да работя по проекта Монтоук.
Отначало се опитах да разпитам членовете на екипажа, които бяха живи и в добро състояние. Бяха 7 на брой, високи по около 6 фута. Исках да преведа и разбера техните наръчници за кораба. Джак Прюит, ръководителят на станцията, искаше да знае дали бяха включени като участници в някакъв проект, или в нещо друго. Искахме да узнаем всичко възможно. Наръчниците им, например. Исках да ги прочета. Исках да разпитам тези момчета и да ги накарам да проговорят. Не проговаряха. Накрая трима от тях започнаха. Другите четирима, включително капитана, не говореха. Тримата, които проговориха, вероятно бяха убити от капитана, или от екипажа заради това, че са проговорили. Разглобихме големи части от техния кораб: оръжейната система, таблата за управление, задвижващата система. Мисля, че устройствата за запазване на храната оставихме непокътнати. Захранващата система също, защото не я разбирахме и предположихме, че ако я отделим, кой знае, може да се превърне в атомна бомба, или в нейния еквивалент.
ВЪПРОС: Според вас, наистина ли когато Дж.Ф.Кенеди е казал "Ще стъпим на Луната до края на това десетилетие", ние сме използвали извънземна технология за да го направим?
ОТГОВОР: Вече я притежавахме. Разработвахме наши собствени антигравитационни системи, които Германците по време на Втората Световна Война вече бяха и разработили и използвали на някои от немските космически кораби. Германците нямаха достатъчен брой от тях, за да променят изхода на войната, но въпреки това разработиха антигравитационни двигатели и напуснаха планетата Земя през 1945 и през 1946 с един или два космически кораба. Притежаваха космическа технология и ние я наследихме от тях (след войната). Виктор Шаумберг беше работил по тази технология като част от Германската програма и чрез проучването на НЛО­та се сдобихме с космическа технология за да си направим наше собствено НЛО. Имам предвид нашето правителство, на САЩ. Имаме технологията, защото когато астронавтите от Аполо 2 пристигнаха на Луната, това се чу по радиото и радиолюбителите в Европа го прихванаха. Ето какво беше казано, когато астронавтите уведомиха Космическия Център в Хюстън: "Хюстън, имаме посетители тук горе"­­"Да, знаем за тях"­­"Оо? Извънземни ли са?"­­"Не"­­"Руснаци ли са?"­­"Не"­­накрая един от астронавтите попита центъра Хюстън: "Американци ли са?" От Хюстън отговориха: "Да". Американците бяха вече там, на Луната, и очакваха нашите (американските) астронавти да пристигнат със своите задвижвани с гориво ракети, които очевидно по това време бяха станали вече съвсем старомодни!
ВЪПРОС: Значи нашето правителство е излъгало собствените ни астронавти...
ОТГОВОР: Излъгаха ги и много от тях (астронавтите) след това бяха страхотно вбесени.
ВЪПРОС: Това е било лъжа и спрямо хората от нашата страна...
ОТГОВОР: Това е само едно от многото неща, които се случиха. Много неща се замитат под килима ­ много от нещата, които нашето правителство не иска да се знаят от обществеността, но информация все пак изтича, защото има хора, които я знаят и които говорят, както и хора, на които вече им писва от правителството. Днес на много хора им е писнало от правителството и започват да говорят. Някои от тях оцеляват след като са го направили, други не.
ВЪПРОС: Според вас, президентите на САЩ знаят ли какво става?
ОТГОВОР: Повечето от тях знаят.
ВЪПРОС: Знаят, но го пазят в тайна, така ли?
ОТГОВОР: Буш знаеше всичко, защото беше директор на ЦРУ. Рейгън, според мен, знаеше. Клинтън - в началото може би не, но след това, с оглед на положението, което заемаше и на отговорностите си, включително и прикриването, вероятно е знаел всичко. Той е може би най­-добрият експерт по прикриванията от всички, които сме имали в Белия Дом.

http://www.mystics.eu/%D0%BC%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D1%82%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B8-%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%B4%D0%BA%D0%B8/56-eksperimentat-filadelfia-teleportirane-na-korab.html?showall=&start=1