петък, 18 август 2017 г.

Проблем-реакция-решение в глобален план

 Същите хора, които финансираха Съюзниците и Съветския съюз през Втората световна война, също финансираха и Хитлер! Чрез заеми от Америка, познати като плана „Янг” и плана „Доорс” и също така чрез немските дъщерни фирми на американските мултинационални компании. Защо им е да го правят? За какво му е притрябвало на някой да финансира и двете страни в една война? За какво въобще е войната? Ами първо тя докарва огромни печалби. Ако давате на заем пари и на двете страни и им продавате оръжия, но основната причина за една война е да се промени природата на следвоенното общество. И това, на което станахме свидетели през двете световни войни бяха изключително показателни примери в световен мащаб на Проблем-Реакция-Решение. Ето как става: създава се даден проблем задкулисно. После се използва пресата, което не е трудно да разбуди общественото мнение по отношение на проблема, който ти си създал до точката, до която обществеността произнася класическата реплика: „Нещо трябва да се направи. Това не може да продължава!” Което винаги е последвано от отказване от нашата сила и какво ще направят те по въпроса. И в този момент онези, които са създали проблема и са направили така, че някой да е обвинен за създаването му, разбудили са общественото мнение, после открито на публичната сцена, в парламентите по света, във вестниците и по телевизията, предлагат решението на проблемите, които те самите са създали. И по този начин те правят така, че много хора искат, това което манипулаторите искат. Например ако искате повече камери по улиците, Боже, ама все повече камери се монтират навсякъде във Великобритания, ако искате повече камери, по-въоръжени полицаи, повече авторитарни закони, още по-голямо подкопаване на свободата ни и искате обществеността да изисква вие да направите това, тогава накарайте обществеността да се страхува от престъпността. Или оставете дадено общество да се разпадне, така че да има по-голяма престъпност, или натяквайте, че престъпността е по-голяма в дадени области, отколкото е в действителност, накарайте хората да се страхуват и първото нещо, което те правят когато това стане е да търсят някой там навън да ги пази от това, от което ги е страх. Така наплашете хората, че домовете им ще бъдат обрани, че ще бъдат ограбени на улицата и те ще искат от вас да им отнемете свободите, да сложите камери по улиците и да въведете по-авторитарни закони. Гледах радио BBC миналата година. Радио 5 и имаше предаване за камерите по улиците, защото да знаете навсякъде се увеличава употребата им. Искате пари за бездомните хора: „Не. Не. Икономиката не е добре. Налага се да изчакате за тези неща”. Искате камери по улиците и те ще ти напишат чек. Този човек беше общински съветник в Ийст Англия, мисля че от Норфолк и той каза: „Да съм честен нивата на престъпност в нашата област не оправдават камерите по улиците, но нашите хора мислят, че те са оправдани, така че ние ги слагаме, за да ги накараме да се почувстват по-добре. Проблем-Реакция-Решение. И ние имаме един много уместен пример за това последните няколко години - Босна. Целта на тази манипулация от много дълго време е била да накара световното население или поне огромното мнозинство от него да вижда като добра идея или единствения вариант при дадени обстоятелства, които са манипулирани точно на място, създаването на единно световно правителство, за което националните държави ще бъдат области, административни единици, създаването на световна банка, която ще управлява всички финансови транзакции в света, създаването на световна валута, която няма да е с монети и с банкноти, а ще създаде просто едно електронно общество, без пари в наличност, за което ще има фундаментални последици за свободата, както ще видим като продължа с експозето си тази вечер, световна армия и централизиран контрол и разпускане на националните такива, като обосновка за търсене на мир и население с имплантирани микрочипове, свързани към световен компютър, последното звучи чудато на много хора отначало, освен че сме смешно близо до постигането му, а технологията вече съществува. Значи ако вземем едни елемент от това Проблем-Реакция-Решение световната армия и я свържем с Босна. При тази техника за манипулиране на съзнанието, последното нещо, което искате е статуквото каквото и да е то да остане, защото нямате проблем и сте в беда. Така че вие се уверявате не само омиротворителната операция на ООН да се покаже на целия свят, че е неефективна, а всъщност и да е е жестоко затруднена. Проблем. Колкото повече ужасаващи картини ни се показват от Босна и Боже, това наистина се случва през последните няколко години, съвсем разбираемо и 
гласно се надига политическа и обществена реакция: „Нещо трябва да се направи! Това не може да продължава. Какво ще направят те по въпроса?” И какво беше решението? 60-хилядна „световна армия”, под централизиран контрол най-голямата събрана мултинационална войска от Втората световна война. Точно каквото изисква манипулацията. И по-късно ще изложа още доказателства, които навеждат на мисълта, че точно това е целта на Босна. Да се започне война е детска игра. Знаете ли бих казал, че няма нито един човек в тази зала, който да иска да се бие. Добре. Супер. Но бих могъл да навляза в тази публика и да започна бой с някого. Той би се защитил. Други хора биха се притекли на помощ. Изведнъж ще има хаос в една публика, която не иска да се бие, с юмруци и ръце навсякъде. Сега пренесете това на глобално ниво с армии и започването на война е детска игра. За да продължава войната ви трябват пари, същите хора контролират парите, за да продължава войната са ви нужни оръжия, същите хора контролират оръжията. Начинът, по който това се прави с една шепа хора на върха е защото ако погледнете всяка една организация днес, била тя университет, училище, правителство, тайно общество, каквато и да е – мултинационална компания или някaкъв бизнес - те са структурирани като пирамида. Пирамидата е структурата на обществото днес. Аз вярвам, че всъщност преминаваме с това духовно пробуждане, което се осъществява сега, от пирамида към кръг, което е един коренно различен начин, при който хората допринасят за обществото, но в момента имаме пирамида - йерархия, която работи по следния начин: във всяка една организация има много малко хора на върха на пирамидата. Те знаят за какво става въпрос в организацията, какъв е истинския й план, какво наистина се опитва да постигне. Kолкото по-надолу се слиза в която и да е организация, се срещат все повече и повече хора, които знаят все по-малко и по-малко за какво става въпрос в организацията. Те знаят само тяхната част. ЦРУ нарича това разделяне на части (compartmentalization). Криейки от всички други в пирамидата как това, което те правят напълно невинно, се свързва с други хора по същия начин и води до един много зловещ модел.
Дейвид Айк  -  "Началото на обрата"

понеделник, 14 август 2017 г.

Размисли по "Трудно е да бъдеш бог" - има ли смисъл от прогресорската дейност?

Наистина е трудно. Не, не е трудно, а просто невъзможно. Вероятно осъзнавайки това, нашият Бог някога се е самоотстранил от хм... прогресорска дейност. Твърде много грешки са допуснати на етапа на проектиране. Всяка намеса само утежнява ситуацията, а ако не се намесвате, тогава... теоретично, системата е разумна и съдържа възможности за самообучение и развитие, възможно е някога за нея, или по-вярно за тях, хората, да се получи това, което не се е получило при Него. Ще предложа тук един диалог (дон Румата току-що освободил д-р Будах), който е дълъг, но си струва да се чете отново и отново. Моля да обърнете внимание на последната фраза на дона:

"Но все пак какво бихте посъветвали всемогъщия? Какво, според вас, би трябвало да направи всемогъщият, за да кажете: ето сега светът е добър и хубав?…

Усмихвайки се одобрително, Будах се облегна на стола и сложи ръце на коленете си. Кира любопитно го гледаше.

— Добре тогава — каза той, — ето. Бих казал на всемогъщия: «Създателю, не зная твоите планове, може би ти дори не смяташ да правиш хората добри и щастливи. Пожелай го! Толкова лесно е да се направи то! Дай на хората достатъчно хляб, месо и вино, дай им покрив и дрехи. Нека изчезнат гладът и нуждата, а заедно с тях и всичко, което разделя хората.»

— И това ли е всичко — попита Румата.

— Смятате, че е малко?

Румата поклати глава.

— Бог би ви отвърнал: «Хората няма да имат полза от това. Защото силните във вашия свят ще отнемат от слабите онова, което съм им дал, и слабите, както преди, ще си останат бедни.»

— Ще помоля бога да защити слабите. «Вразуми жестоките управници» — ще му кажа аз.

— Жестокостта е сила. Ако изгубят своята жестокост, управниците ще изгубят силата си и други жестоки ще ги заменят.

Будах престана да се усмихва.

— Накажи жестоките — твърдо каза той, — та силните ла изгубят желание да проявяват жестокост към слабите.

— Човекът се ражда слаб. Той става силен, когато наоколо му няма друг по-силен от него. Когато бъдат наказани жестоките сред силните, тяхното място ще бъде заето от силните сред слабите. Също жестоки. Тогава ще трябва да се наказват всички, а аз не искам това.

— Ти по-добре виждаш, всемогъщи. Направи тогава просто така, че хората да получават всичко и да не си отнемат онова, което ти си им дал.

— И от това хората няма да имат полза — въздъхна Румата, — защото когато получат всичко даром, без мъка, от моите ръце, те ще забравят труда, ще изгубят вкус към живота и ще се превърнат в мои домашни животни, които ще бъда принуден занапред вечно да храня и обличам.

— Не им давай всичко наведнъж! — разпалено каза Будах. — Давай им по-малко и постепенно!

— Постепенно хората сами ще си вземат всичко, което им потрябва.

Будах неловко се засмя.

— Да, виждам, че не е толкова просто — каза той. — Аз като че ли не бях мислил по-рано за такива неща… Струва ми се, ние с вас разгледахме всичко. Впрочем — той се наведе напред — има още една възможност. Направи така, че хората най-много да обичат труда и знанието. Трудът и знанието да станат единствен смисъл на техния живот!

Да, ние също имахме намерение да опитаме това — помисли си Румата. Масовата хипноиндукция, позитивната реморализация. Хипноизлъчители на три екваториални спътника…

— Бих могъл да направя и това — каза той. — Но струва ли си да се лишава човечеството от неговата история? Струва ли си да се подменя едно човечество с друго? Няма ли това да бъде същото, както да се изтрие това човечество от лицето на земята и на негово място да се създаде ново?

Сбърчил чело, Будах мълчеше и обмисляше. Румата чакаше. Навън отново жално заскърцаха колите. Будах тихо продума:

— Тогава, господи, заличи ни от лицето на Земята и ни създай отново по-съвършени… или още по-добре остави ни и ни позволи да вървим по своя път.

— Сърцето ми е изпълнено с жал — бавно каза Румата. — Не мога да направя това."

 
Всъщност тук е изразена гледната точка или по-скоро отношението на авторите към прогресорската дейност. Тя е безсмислена. Тези чисти, красиви, интелигентни хора няма да направят нищо със стадо от псевдоразумни, усърдно потъпкващи най-добрите си представители. Ето защо изглеждат наивни опитите да спасят учените и поетите от ръцете на убийците, все едно да гасиш огън с чаша вода. Жестът е красив, но...
Но истината е, че прогресорите не работят за тези полухора, въпреки че ги съжаляват, но тайно ги презират. Не, те се стараят заради себе си, защото не могат да търпят това до тях, защото тайно се страхуват, че подобни черти са останали в тях, защото не могат да се примирят със собствената си история, като две капки вода подобна на тази клоака. Не случайно Стругацки привеждат такива прозрачни аналогии между Дон Реба и Хитлер (между другото, колко ирония има в името на Реба. Реба и раб). Можете да обвинявате авторите за грубостта на аналогията, но всъщност... така е по-разбираемо, веднага става ясно за кого е книгата. Не за някакъв Арканар, а за нас, за хората от ХХ век (предполагам, че повечето от нас са оттам или по-скоро оттогава).
А боговете... боговете трябва да си вървят и да не пречат на хората от Арканар да си носят кръста на собствената си еволюция. И самите те разбират недопустимостта да лишат цялото човечество от собствената му история. Вероятно е правилна идеята, че да полетиш е възможно само, след като преди това си бил овъргалян до уши в калта и си изстрадал безчислените падения! Истината не е хубава за онези, които не са богове, а и за боговете, както се вижда от горепосочения диалог. А и какви богове са те... Хора, които изпитват постоянно чувство за собственото безсилие, точно това Антон го изпитва силно в присъствието на Арата. Той му завижда, въпреки че разбира цялото безсмислие на неговата дейност на професионален революционер. От друга страна, Арата разбира перфектно безсилието на "боговете" и тайно, дори и да не ги презира, поне вярва в тяхната вредност.

"— Вие не биваше да слизате от небето — каза веднъж Арата. — Върнете се, откъдето сте дошли. Вие само ни вредите.

— Не е така — меко каза Румата. — Във всеки случай никому не вредим.

— Не, вредите. Внушавате безпочвени надежди…

— На кого?

— На мен. Вие отслабихте моята воля, дон Румата. По-рано аз се надявах само на себе си, а сега вие направихте така, че аз чувствувам вашата сила зад гърба си. По-рано аз се държах във всеки бой така, сякаш това е последният ми бой. А сега забелязах, че се пазя за други боеве, които ще бъдат решаващи, защото вие ще вземете участие в тях… Махнете се оттук, дон Румата, върнете се на небето и никога вече не идвайте. Или ни дайте вашите мълнии, или поне вашата желязна птица, или поне извадете мечовете и застанете начело."


Какъв бог, например е Антон, който не защитава най-ценното нещо, което имаше? Кира е обречена просто от факта, че е редом до него. Той просто не можеше да я защити, а и не осъзнаваше, че е безсмислено да се бори със стихиите, той ще устои, а тези, които са редом... Както не го проумяха и неговите предшественици, най-младите и най-горещите прогресори, героично, но напълно напразно и глупаво загинали за идеалите, за чиито достигане това човечество има да се развива още много векове.
И честно казано, няма съжаление към прогресорите, към безсмислената дейност на тези "богове", защото в някои отношения те не работят по-добре от фашистките режими, които властват в Арканар или Саракш ("Обитаемият остров"), защото това, което те правят, също така се вписва в понятието за насилие. Само че по-фино и замаскирано насилие. Тяхната цивилизационна дейност е налагането на чужди принципи на цивилизациите, които просто не са готови за тяхното осмисляне, опитът да накарат тези светове да изоставят историята си и да ги принудят да преминат през прокарания от земляните път.
Такива опити са обречени. И Стругацки ясно го дават да се разбере от роман в роман, пренасяйки един принцип, един лайтмотив: "Всеки твори собствената си история".
В заключение, бих искал да избегна темата за морализацията и да се спра на художествените заслуги на текста. Романът е написан прекрасно, героите са живи, емоционалното зареждане на текста е колосално, съчувстваш волно или неволно на героите. И ако сте далеч от дъвченето на идеи за реорганизация на обществото (считайки това за безсмислено, може би съвсем разумно), от опитите да се анализира еволюцията му, от етичните проблеми на обосновката на намесата на някой друг в живота на света, страната, обществото или човека, тогава четейки тази книга можеш просто да се наслаждаваш на интересния сюжет, ярките образи и красивите, искрено описани взаимоотношения между хората. Между приятели, между врагове и, разбира се, между мъжа и жената.




събота, 12 август 2017 г.

Снимка на дух, появил се по време на ритуал

Ето фотография на дошъл дух с изблик на енергия, станало по време на ритуала, заснемането е правено с инфрачервено лъчение, оборудването е стояло на масата, където се извършват ритуалните действия, духът се появил зад гърба, откъм задната стена и "се приближил" близо, стоейки точно зад гърба на снимащия. Снимките са разположени по ред - най-яркото синьо сияние е момента на появата му "от стената", а после снимките следват неговото приближаване, последната "размита" снимка е там, където той се намира точно зад гърба. Не е било предвидено да бъде сниман точно той, но се получи много добре - сякаш специално е позирал.





















По материали от Интернет