събота, 10 декември 2016 г.

Енергиен “скелет”. Златното сечение - втората световна константа (Ф) - по Крис Минев

Енергиен “скелет”

Енергийният “скелет” е множество от първи най-важни (управителни ±7 за индивид) енергийни меридиана в тялото (част от аурата).
Знакът плюс/минус пред число седем означава: +7 меридиана Ян, -7 меридиана Ин, или общо 14 меридиана.
“Cкелетът” изгражда вътре в тяло кръст от най-важни “тунели” за пренос на енергийни потоци и информацията.
“Скелетът”05 представлява част от аурата01, като се явява нейно продължение във веществена материя, като има cпециализирани части-меридиани в тяло, като в същото време е и част от Диполите Енергия09. Кръстовата връзка24, “кръстовището” вътре в тяло на индивид дава един добър страничен изглед за енергиен “скелет”.
Нe знаем, колко е голям енергийния “скелет” на планетата32 Зeмя.

Златното сечение - втората световна константа (Ф)

Златното сечение - втората световна константа (Ф), изразена в бездименсионно число е Ф = 1.61802...
Златното сечение съдържа вътре в себе си сбора14 на две или три части, 1 + 0.61802... (дуализъм), или 0.5 + 0.61802... + 0.5 (триализъм). Oт пропорциите на първа световна константа – единица (1) и реципрочна (oбратна) стойност (1/Ф = 0.61802...) на втората световна константа.
Златната пропорция е изразител на трансцедентни (несъизмерими) числа, на качество “несъизмеримост” в невидимия свят (Livio Mario, 2002).
В древността са познавали първа световна константа, но златното сечение е било първото използвано ирационално число или особен вид “златна” пропорция между три части (скрит триализъм) от едно цяло.
Ако погледнем на Ф = 1.61802... = 100% като на едно цяло (100%) то, тогава трите части (0.5 + 0.61802... + 0.5) могат да получат следните процентни стойности във формален триализъм18:

100% (1.61802...) = 30.9% (0.5) + 38.2% (0.61802...) + 30.9% (0.5)

Pавенството (=), знак плюс (+), три точки след число (...) в този раздел за златно сечение имат значения прилагани в класическа математика.
“Златната” пропорция e такава, защото дължини на трите части са в специални, енергийно съответстващи съотношения на трите полярни зони в обект.
“Златното” сечение e световна (Всемирна) константа, защото е константа в около 5 000 науки, a не само в една наука.


 http://forum.tisitova.com/viewtopic.php?f=18&t=129&sid=c71f2be04ccf4881af984d6a39b4da3e

сряда, 7 декември 2016 г.

Отзив за книгата на д-р Бети Стафорд "Разкриването на живота зад чертата"

Имайки възможност да се запозная с книгата на Бети още преди превода на руски, аз я прочетох с голямо удоволствие. Много от нашите читатели, мисля, са преживели подобни чувства. Реализираното от автора документално изследване е много ценно и хвърля светлина върху много аспекти на нашето вечно битие, които по-рано изглеждаха малко неясни.
След анализ на съдържанието на приведените в книгата медиумни контакти от началото и средата на XX век, бих искал да споделя някои от основните изводи, които направих за себе си:

1. Всеки един от живелите хора на планетата, след като премине чертата на "смъртта", без съмнение, ще запази своя индивидуален "Аз" и идентичността. Сам по себе си, този факт (непрекъснатостта на съзнанието) се осъществява независимо от това, което хората мислят или правят.
2. Въпреки това, условията, при които един човек се оказва след прехода са много зависими от съдържанието на вътрешния свят, от тази култура на мислене и възприятие, която той е възпитавал в себе си по време на своя живот на земята. Принципът "каквото посеете сега, ще пожънете в бъдеще" в този смисъл работи безотказно. Невъзможно е по някакъв начин да престанете да съществувате и по този начин да се избегнат последиците от собствените действия. Все едно да излъжете себе си или Бога, което само по себе си е пълна глупост.
3. Противно на това, което се проповядва от много секти, религии, или само от определени групи от хора, света не е "обхванат от злина". Това се потвърждава от факта, че по-голямата част от "обикновените" хора, които дори не се интересуват от духовни въпроси, предават сведения за доста приемливи нива на съществуване. Следователно, много от тези, които ни заобикалят - хора от различни националности, занятия, убеждения, макар и да не са "светии" или някакви абсолютни алтруисти, излезли от страниците на утопични книги, все пак са адекватни и достойни за уважение личности. Под влиянието на някои изкуствено наложено върху нас от вън идеали, които не са в съответствие с реалния живот (на които "пазителите на морала" често не са релевантни), и на преувеличения негативизъм, стимулиращ недостойно поведение на отделни членове на човечеството, ние започваме да изпадаме в необоснована гордост и да забравяме за горепосоченото.
С подобни сектантски възгледи относно "тесен кръг от избраните" грешат не само фанатиците на традиционните религии, но често и последователите на Ню Ейдж, веганите и т.н. Неприкритият култ към превъзходство на ръба на "изпращане на опонентите в ада" е присъщ и на разни политически възгледи: западняците, либералите, националистите, болшевиките и т.н. Този тип мислене е подобен на мултикилограмова гира, теглеща човек надолу. Самият аз многократно е трябвало да се убедя в това.
4. Посмъртното битие се определя от вътрешния свят на човека и неговите действия (които също от своя страна влияят на вътрешния свят), а не на извършването на каквито и да било религиозни обреди, принадлежност към дадена традиция и т.н.
От това следва безспорен извод: ако срещнеш човек или група от лица, които в една или друга форма твърдят, че тяхната традиция (движение) са изключителни "спасители на душите" насред "един изгубен свят" - отпратете ги по-надалеч и винаги си запазвайте правото да се развивате самостоятелно, в съответствие със своя опит и предназначение. Не се заблуждавайте от емоциите и не отхвърляйте логиката (характерните черти на тези култове - да се позовават на предполагаемото "несъвършенство на ума", а когато човек се поддава и отхвърля ума си, му се внушава това, което им трябва на "ловците на души").
5. Според разказите на Реймънд и капитан Хинчклиф, сами по себе си вярата или неверието в посмъртното битие също не са някаква цялост от фактори, определящи състоянието на човека след чертата. Разбира се, знанията за живота си като непрекъснат път, изпълнен със смисъл, и са важен инструмент. Но дори и ако човек, докато е пребивавал тук, нещо не е знаел или не е обръщал внимание на нещо, от "другата страна" винаги ще се намерят тези, които ще му помогнат, просветят и научат. Човек рядко бива напълно изолиран от истинския си "Аз", и дори ако някои интелектуални концепции, свързани с живота след смъртта, тук не са му достъпни или са преминали покрай него - това е по-скоро нелеп пропуск, но не и присъда.
6. В нито едно ниво на Битието човек не живее като "чиста душа": той винаги пребивава в тяло от различно естество. Всеки план (ниво на битие) ни дава необходимите инструменти (тяло), което съответства на определено ниво на вибрации.
7. Повечето от източниците, цитирани в книгата, признават факта на прераждането. Въпреки това, неговото разбиране е различно от религиозните представи за "Самсара". Прераждането - това е преминаването на земно обучение, получаване на опит, необходими за човека, за да достигне известна вътрешна зрялост , а не "колело на съдбата" или някакво тежко задължение, надвиснало над всички.
8. Сама по себе си, раздялата с плътното тяло не прави човека нито всезнаещ, нито всемогъщ. Също така, описанията ясно показват, че оказвайки се на "другата страна", ние не си спомняме "за раз-два" предишни животи или предишно пребиваване в ефирните светове (въпреки че паметта за последния изживян живот, който е останал зад гърба е съхранена във всичките си детайли). Някои от обитателите на фините светове не знаят нищо за прераждането, което вероятно се дължи на факта, че те някога са избрали различен вид на развитие, или просто тази тема не им импонира.
9. Старостта, болестите, инвалидността не се наследяват от човека във фините светове, но това е възможно, ако той упорито вкопчил в ума си този образ. Въпреки това, едно дете, което е преминало на другата страна, си остава дете и като такова се нуждае от възпитание, образование и израстване, както ако живееше на Земята. Това се получава именно защото то има малък опит от последния земен живот, а оттам - неговия детски манталитет остава с него. Идеята, че след като премине в "другата страна", всеки рязко се превръща в "чиста и самоосъзната душа", е мит. Това се потвърждава и от моята собствена практика с ИТК, при която отишли си деца показват признаци на детска личност, което е потвърдено и от опита на други изследователи.
10. Вярата в Бог като външен ритуал е по-скоро признак на земната култура, която хората могат да вземат със себе си на "другата страна", заедно с други емоционални и ментални модели и стереотипи. Въпреки това, от определено ниво на развитие жителите на фините светове пряко усещат присъствието на Висшия Разум - източник на сътворението и реда във Вселената, така, както ние, живеейки на Земята, виждаме светлината или чувстваме топлината. По този начин, за тях това вече не е атрибут на вярата, а пряка, непосредствена реалност.


Артьом Михеев

вторник, 6 декември 2016 г.

Природата на паметта

Бъде ли установена връзка между дадено удоволствие и предмет, появява се определено желание отново да се появи предмета и да се повтори удоволствието. По същия начин бъде ли установена връзка между дадено страдание и предмет, появява се определено желание да се избегне този предмет, за да се избегне и мъката. При възбуда умственото тяло с готовност повтаря образа на предмета, защото благодарение на общия закон за протичане на енергията по посока на най-малкото съпротивление, материята на умственото тяло заема най-лесно формата, която преди това често е заемала. Този навик да се повтарят вече веднъж отработени трептения се дължи на Тамас, т.е. на инерцията на материята, и това е зародиша на паметта. Връзката между молекули материя, които са били групирани в едно, бавно се разпада под влиянието на чужди енергии, но те запазват за дълго време способността да възобновяват взаимните си отношения. Ако им се подаде импулс, подобен на онзи, който ги е групирал, те бързо ще заемат предишното си положение. Когато Познавателят вече е трептял по определен начин, способността да трепти по този начин остава у него и в случая с предмета, чиято поява доставя удоволствие или мъка, желанието да бъде достигнат или избегнат предмета освобождава тази способност, тласка я напред и така дава необходимия импулс на умственото тяло.
Тъй създаденият образ е познат на Познавателя, като в единия случай привързаността, причинена от удоволствието, го кара да възпроизведе образа му, а в другия желанието да бъде избегнат предмета, причиняващ страдание на Познавателя, поражда неговия образ. Предметът и удоволствието и предметът и страданието са свързани чрез опита; когато бъдат събудени трептенията, изграждащи образа на предмета, появяват се и трептенията, които доставят удоволствието или страданието и така те могат да бъдат изпитани дори при отсъствието на предмета. Това е памет в най-простата й форма - едно самовъзникващо трептение от естеството на онова, което е причинило удоволствие или мъка, и което ги причинява отново. Тези образи са по-малко плътни и затова за слабо развития Познавател те са по-малко живи и жизнени от онези, които реалните срещи с външния предмет предизвикват, тъй като бавните физически трептения дават много сила на умствените и астрални образи; но трептенията все пак са същите, така че паметта е възпроизвеждане в умствената материя на предметите, срещани преди от Познавателя. Това отражение може да бъде повторено многократно във все по-фина материя, без значение за кой отделен Познавател става въпрос, а всички в своята цялост представляват част от паметта на Логоса - Владиката на един универсум. Тези образи на образи могат да бъдат възприети от който и да е отделен Познавател пропорционално на развитието на гореспомената вътрешна “способност да трепти”. Както в безжичния телеграф една поредица от трептения, съставящи дадена фраза, могат да бъдат доловени от всеки подходящ приемател (всеки приемател способен да ги възпроизведе), така и една скрита способност за трептене може да бъде активирана в един Познавател от трептенето на някой космичен образ. Съвкупността от образи в Акашиевото поле образува Акашиевите записи, често споменавани в теософската литература, които съществуват през целия живот на системата.

 Ани Безант