събота, 27 септември 2014 г.

Ян ван Райкенборг : ЯСНОВИДСТВОТО - СПОСОБНОСТ НА СТАРИЯ ЧОВЕК

"...Ясновидството може да бъде описано като вътрешно възприемане: то е поглед върху нещо, което се случва на неограничено разстояние от наблюдаващия. Затова ясновидството не може да бъде оприличено на етерното зрение, което представлява рафиниране, разширяване на нашата физична способност за възприемане.
Някои мисли и звуци изминават дълъг път, както се вижда от следния пример. Някой мисли за вас: "ще го посетя тази седмица." Тази мисъл достига до вашата аурична сфера, фино настроената хипофизна жлеза долавя възприятието, започва да вибрира, което на свой ред привежда към вибрация епифизата. В резултат на това вътре във вас ще се появи образът на мислещия за вас приятел, той ще се отпечата във вас и ще разберете, че в някой от следващите дни вашият приятел ще ви посети. Така че изненада не е възможна. Именно защото практически много хора изживяват подобни усещания, става ясно,че всички ние, без изключение, сме в известна степен ясновиждащи и ясночуващи и може да развием негативно или позитивно ясновидство.
Ставаме негативни ясновидци, когато позволяваме на външните влияния да проникнат в ауричното ни поле и ги задържаме в него, така че накрая те заемат мислите ни изцяло. Концентрираните мисли, с които ни бомбардират и задържането в нас на това, което други проектират в ауричното ни поле, карат потоците произлизащи от хипофизата, да доведат епифизата до ясно зрително възприятие.
Развиваме позитивно ясновидство, когато на свой ред задържим мислите си силно концентрирани върху даден обект. Чрез съзнателно насочване на мисловната ни сила ние проникваме в ауричната сфера на обекта и той, както описахме по-горе се превръща в отворена книга. Не е нужно да добавяме, че различни методи на обучение могат да разширят тази способност до удивителни, но не особено позитивни резултати.
Ако наблюдаваме тези развития с трезвия разум на една по-висока гледна точка, ще открием, че всички тъй наречени естествени, по-висши способности, не представляват нищо повече от култивация на ендокринната система. За такава култивация не е необходимо човек да бъде добър или порядъчен, или да променя живота си. Всеки, който проявява интерес, може да практикува тази форма на окултизъм, при условие че неговата кръв или биологична структура не създават твърде много пречки.
Активността на ендокринната система може да бъде развивана в различни посоки и това въвлича в най-големи опасности не само въпросния човек, но особено околните. По този начин се създават множество възможности не само за материална, но преди всичко за морална и духовна експлоатация. И трагедията е, че това възпира истински търсещия човек от вървенето по правилния път. Ако някой е бил подложен на позитивна или негативна тренировка на ендокринната система или ако притежава тяло, което е по рождение чувствително и не е защитен чрез здрав и морално извисен начин на живот, той ще отвори ауричната си сфера към всички видове сили, които ще го владеят и контролират чрез енергията и дейността на ендокринната система."
Ян ван Райкенборг
сп. "Пентаграм", 2011 г., брой 2

петък, 26 септември 2014 г.

Картини от онзи свят

Парапсихолозите и учените имат диаметрално противоположни гледни точки по въпроса за живота след смъртта. Първите смятат, че енергоинформационната същност (или душата на човека) продължава да съществува след смъртта на физическото тяло и може да встъпва в контакт с живите. Хората на науката отричат това. В същото време има немалко достоверни факти, свидетелстващи, че контактите с тънкия свят не само се осъществяват, но и оставят материални следи в нашата реалност...
За първи път този феномен става известен през 1945 г., когато в Холандия започва съдебен процес по делото на търговеца на картини – милионера Хенрикус Антониус ван Меегерен, обвинен в сътрудничество с нацистите в годините на окупацията. Едно от доказателствата е платното „Христос и блудницата“ на знаменития холандски живописец от 17-ти век Ян Вермеер. Фашисткият водач Херман Гьоринг я купува през 1943 г. от Меегерен за 1 млн. Гулдена.
В отговор на обвиненията Ван Меегерен заявява, че той е автор на картината „Христос и блудницата“, а не класикът Ян Вермеер.



В съавторство с духа

Още по време на обучението си в Академията по изящни изкуства Ван Меегерен проявява таланта си на живописец. Първата му голяма картина с изображение на интериора на църквата „Свети Лаврентий“ в Ротердам е наградена, а през 1922 г. той участва с голяма изложба в Хага и творбите му са разпродадени само за няколко дни.
Критикуват го обаче за безнадеждно остарелите му библейски сюжети. Отчаяният Хенрикус напуска родината и заминава за Франция, но и там не получава признание. В безизходицата си Ван Меегерен решава да сложи край на живота си. В този момент в мислите му се появява беловлас старец, който строго му казва: „Ще погубиш не само душата си, но и изпратения ти свише талант, който имаш. Мен също не ме признаваха, но аз не се предадох. Ще ти помогна“. „Кой си ти“, пита потресеният Меегерен. „Ян Вермеер отговаря старецът...
Така според Меегерен става тяхното фантастично запознанство, оказало се съдбоносно за него. Той отново се хваща за четката и изведнъж забелязва, че ръката му сякаш се движи от другиго. Меегерен започва да отдава предпочитание на студените светли тонове, които по-рано не обича. Постепенно постига съвършенство в пресъздаване на най-деликатните оттенъци на светлината, изграждащи контурите на осветените предмети и фигури, както е на платната на Вермеер.
Покойният художник го учи как да забърква бои по старинни рецепти, да купува картини на неизвестни средновековни художници, да отмива боите им и да рисува върху старите платна, след което изкуствено да ги състарява, за да потъмнеят и да се появят пукнатини по горния слой боя.
През 1932 г. в частна колекция се появява неизвестна картина на Ян Вермеер – „Христос в Емаус“. Експертизата установила, че и платното, и боите са истински – от 17-ти век. Находката (с посредничеството на Меегерен) става собственост на Ван Бьонинген за 550 хиляди гулдена – огромна сума за онова време. Купувачът на „Христос в Емаус“ моли посредника да издириот частни колекции и други творби на Вермеер и той „открива“ още няколко картини.
Пред съда Меегерен твърди, че тези картини са негово дело и в съавторство с духа на холандския живописец е нарисувал десетина платна. А когато веднъж пита Вермеер: „За какво ти е всичко това?“, духът на майстора отговаря: „За да продължавам да разкривам на хората красотата на заобикалящия ги свят“.



С ръката на майстора

Признанието на обвиняемия е толкова фантастично, че предизвиква съмнения, но Ван Меегерен настоява, че всичко е истина и смята да го докаже: „Дайте ми бои и четки и ще ви нарисувам още един Вермеер“.
След дълги спорове и съмнения съдът решава да проведе следствен експеримент. От август до ноември 1945 г. в охранявана къща и в присъствието на експерти той създава нова картина на Делфтския майстор. Никой от надзираващите го специалисти не знае, че още в самото начало на Меегерен се явява духът на Вермеер, който го обнадеждава: „Ще бъдеш оправдан, ще ти помогна – обещава той. – С ръката ти ще нарисувам „Христос, проповядващ в храма“, така че у никого да не останат съмнения в нашето съвместно творчество“.
Когато картината е завършена, експертите се оказват пред сложен избор: ако признаят, че картините на Ван Меегерен, приписвани на великия живописец Вермеер са фалшификат, означава да признаят професионалната си некадърност. Но и не могат да отрекат очевидния факт – всички платна са дело на една и съща ръка ! В края на краищата те произнасят компромисното становище, че съдейки по нарисуваната пред тях картина, Меегерен би могъл да бъде автор и на останалите, приписвани на Вермеер.
Обвинението за сътрудничество с нацистите и разхищение на национално богатство е свалено, но е повдигнато друго – за мошеничество в особено големи размери. Продажбата на „съвместните“ картини носи на Меегерен повече от 2 млн. фунта стерлинги. Съдът го осъжда само на година затвор, но на 30 ноември 1947 г. художникът неочаквано умира от инфаркт.

Феноменът на психографията
По това време не е известно нищо за психографията или автоматичното писмо, когато човекът само държи молив или четка, а ръката му сама се движи, независимо от волята му. Затова случаят с Ван Меегерен остава загадка. Но през втората половина на 20-ти век изследователи на паранормални явления откриват, че този феномен не е рядкост. При това много често починали художници се опитват да продължат творчеството си на този свят. Ето няколко от най-известните примери.
През април 1973 г., три месеца след смъртта на Пабло Пикасо, англичанинът Питър Кроуфорд – инженер по професия, усеща непреодолимо желание да рисува и прекарва цялото си свободно време пред статива. Скоро забелязва, че живописните му занимания са ръководени от невидима сила. Питър твори бързо, без подготвителни скици и поправки и на всяка картина поставя отчетлив подпис – Пикасо...
Подобен е случаят с холандеца Г. Мансфелд, който до 46-годишна възраст не е държал четка и не може да нарисува дори най-елементарна картинка. Той започва периодично да изпада в транс и да рисува прецизни по техника и сложни по композиции картини в различен стил – при това с лявата ръка, макар че не е левичар. Според изкуствоведи творбите му са толкова разнородни по стил, че принадлежат на четката на различни художници.

С две ръце
Феномен е и бразилският психолог Луис Гаспарето. В състояние на транс той провежда повече от сто публични сеанса на „задгробна живопис“. Пред телевизионна камера създава 21 картини, като за всяка отделя от 5 до 30 минути! Експертите ги признават за творения на такива майстори като Леонардо да Винчи, Дюрер, Реноар, Сезан и Пикасо.
При това медиумът рисува шедьоврите не само много бързо, но и на две платна с двете ръце едновременно! Самият Гаспарето признава, че го прави, защото с всяка ръка рисува по един от великите художници, пребиваващи в тънкия свят. Затова той може да рисува дори в пълна тъмнина. Медиумът е убеден, че починалите майстори го използват като инструмент, за да покажат, че животът продължава и след смъртта.
Такава загадъчна проява на задгробно творчество се наблюдава и при бразилката Мария Гертруда Коельо. Тя никога не е учила рисуване и не се смята за художник. Но щом изпадне в транс, създава истински шедьоври. С удивителна точност копира платна на Веласкес, Ван Гог, Реноар, Матис, като върху всяко от тях стои автографът на оригиналния автор. Мария твърди, че ръцете й се управляват от духовете на великите художници. Първо се появява телепатична покана от майсторите, след което ръцете й започват да се движат сами. Тя не използва четки, а рисува само с пръсти.
Според сеньора Коельо тя невинаги успява да установи връзка с тънкия свят. Парапсихолозите, изследващи феномена на необичайнта художничка смятат, че възможността за контакт зависи не от нея, а от физическото състояние на енергетичния канал за връзка, който очевидно понякога не допуска вълните от тънкия свят.

По материали от Интернет

събота, 20 септември 2014 г.

Илюзорната Вселена

В една древна индуска легенда се разказва, че в началото на всички начала е бил единен океан от съзнание, който веднъж решил да се раздели на безброй частици, за да опознава себе си. Така се появява Вселената и обитаващите я същества . В продължение на хиляди години тази история се считаше за нищо повече от фикция. Но за последния век откритията в квантовата физика доведоха до концепцията за холографската вселена. И реалността се превърна в една изменчива илюзия ...


Квантовото царство

Дори и философите в древна Гърция са постулирали, че всички обекти са съставени от малки неделими частици - атоми. Но през XX век тази парадигма е била унищожена. С най-новите електронни микроскопи физиците успяха да открият цяла вселена, скрита от нас. Оказа се, че атомът се състои от още по-малки частици: протони, електрони, неутрони ... От този момент атомът - ядро с електроните, които се въртят около него - се превърна в символ на науката. Всички субатомни частици са наречени кванти, а клонът на физиката, която ги изучава - квантова физика.


Атомният символ

Един от основателите на квантовата теория, а по-късно получил Нобелова награда, Нилс Бор, предложи теорията, че фотоните в действителност не са отделни обекти, вълни, които приемат формата на частици само при тяхно непосредствено наблюдение!

Тоест ако се вгледате в квант, той се превръща в от вълна в частица. А ако вече не го гледате, той се превръща обратно във вълна.

Първоначално ефектът е считан за фантастичен. Но все пак учените успяват да измислят начин за фиксиране вълновото състояние на частиците без наблюдение от страни.

Прецизността на първоначалните констатации се потвърждава.
Това откритие предизвиква истинска революция в представите. И нищо чудно! В крайна сметка, тъй като елементарните частици съставят цялата материя и енергия, то се оказва, че Вселената не е нищо повече от една илюзия. Представете си това: Вашият телефон става материален, когато се вгледате в него или си взаимодействате с него, а през останалото време представлява неясна вълнова субстанция. И това положение е не само с различните вещи, но и с целия свят около тях. Вървите по улицата, а светът зад вас просто го няма , защото вие не го гледате.

Един от основните аспекти на теорията на Бор е невъзможността да се определят точните характеристики на частиците, от това следва, че целия квантов свят е хаотичен и не може да се интерпретира. Въпреки факта, че по-голямата част от физиците подкрепят Бор, тази идея не е напълно изучена и приета, тъй като тя изглежда твърде плашеща и загадъчна.


3D-Вселената

Но имало един физик, който не само продължава изследванията на илюзорната природа на вселената, но също така създава въз основа на това много по-дълбока и по-цялостна теория. Неговото име е Дейвид Бом. Този учен, за разлика от мнозина отказва да приеме идеята, че квантовия свят не може да се опише и че в него липсват каквито и да са ред и взаимоотношения.

В началото на кариерата си изучава плазмата. Електроните, намирайки се в плазмено състояние, започват да се държат като екип и демонстрират качествата на многоклетъчния организъм. Същият ефект Бом намерил при изследването на електрони в метали. Всяка частица хармонизира поведението си с милиони други. Това е насочило учения да предложи наличието на по-дълбока реалност на субквантово ниво. Той постулира теорията за квантовия потенциал, който пропива целия космос. Всичко - от електроните до галактиките, е единен суперорганизъм, движенията и действията на който не са случайни и се проявяват с определена цел.

Разбира се, много учени не приемат възгледите на Бом и заявяват, че те са грешни и ненаучни. За да докаже своята позиция и да увеличи разбирането на природата на реалността, Бом започва да изучава дълбочинния скрит ред.
Постепенно той осъзнал, че има не едно или две нива на порядък, а огромна съвкупност. Това, което изглежда хаос на едно ниво, се явява част от подреден процес на по-високо ниво . Например, за човек, попаднал в буря, това, което се случва около него изглежда един безкраен хаос и ужас, но за метеоролога, който наблюдава лошото време от спътник, това е съвсем нормално атмосферно явление.

Оказва се, че нашата вселена е триизмерна проекция, или холограма на другите нива на порядък. Холограмата може да е много полезна за доказването на скрития ред. За да създадете холограма е необходимо да разделите лазерен лъч на два отделни такива. Единият лъч се отразява от обекта, докато е сниман и се свързва с втория на филмовата лента, където ще се появи снимката на вълната. На пръв поглед полученото изображение изглежда конгломерат от различни кръгове и линии, но си заслужава да изпратите концентриран лъч от светлина, след което се появява триизмерна проекция на обекта.
Интересна особеност на холограмата е нейната нелокалност. Можете да изрежете получения филм на десет части и всяка част ще съдържа оригиналното изображение. Вълновото изображение на филма - това е загънатия скрит ред, който се разкрива при проекция .

Бом нарича невидимия порядък имплицитен, скрит, а нашият видим - експлицитен, открит. Той твърди, че вселената е резултат от постоянно отваряне и затваряне на невидимите нива на съществуване и не е просто статично изображение, а "холодвижение" - сложен, постоянно променящ се поток от вълни и частици.
Давайки физическа обосновка на своята теория, ученият се заема с философската страна на въпроса. Той твърди, че няма понятия "нас" и "тях", външно и вътрешно, всичко си има един единствен "аз". Например, представете си това: вие седите кафене, столът, където седите, храната, хората, а и самата стая около вас - това сте вие самите! Дейвид Бом не вижда никаква разлика между живо и неживо, разумно и неразумно, защото за него космосът е едно неделимо и единно същество. Ученият изразил съжаление, че игнорирайки това знание човечеството си докарва само повече страдание и омраза, и мечтал за един ден, когато всеки индивид, когато се огледа в огледалото да види истински себе си - безкрайна и величествена същност.


Сигурни ли сте, че съществувате?

Но ако Вселената е илюзорна, това означава, че ние сме още по-илюзорни! Не ми ли вярвате? Въпреки това има доказателства за този факт.

Неврохирургът Карл Прибрам е посветил живота си на изучаването на мозъка, или по-точно на неговата способност да събира и съхранява информация. В средата на XX век е доминирала идеята за съществуването на специални клетки в мозъка, които са отговорни за паметта и са в определени места. Но след като Прибрам се запознал с резултатите от един експеримент, в който са били обучавани плъхове на различни неща, а след това им отстраняват един по един част от мозъка, той се опитва да разбере местоположението на зоната, отговорна за обучението. Най-невероятното нещо е, че дори при премахване на повечето от мозъка плъховете не губят своите умения.
Това накарало Прибрам да се усъмни в традиционните постулати. Както в случая с плъховете, той е установил същият ефект при хора, отстраняват отстраняват различни части от мозъка. Въпреки загубата на значителна част от него, хората все още помнят кои са те, къде живеят, както и това, което те знаят и могат да правят. Карл Прибрам не е бил в състояние да разбере как точно е подредена паметта, докато се натъкнал на статия за холограмата. Той бил сякаш поразен от мълния, когато прочел, че всяка част от холографски филм съдържа цялата информация. Той най-накрая намерил обяснение за нелокалността на паметта. В работите си той твърди, че в основата на работата на невроните в мозъка е холографският принцип .

След това ученият развива теорията си. Той твърди, че мозъкът ни заблуждава, създавайки илюзията за външно и вътрешно. В действителност, ние виждаме и чувстваме в мозъка, който проектира целия свят от вътре, а не получава сигнали от външната страна. С други думи, ние живеем в собствените си глави!


Проекцията отвътре

Теорията на Прибрам в продължение на много години не е била взета на сериозно, но едва наскоро е направено откритието, което има ефекта на взривена бомба. Учени от Brandeis University в САЩ сравнили системата на невроните в мозъка със системата на разположение на галактическите суперклъстери във Вселената и просто остават без думи - те имат почти идентична структура!
Без съмнение когато човечеството напълно разбере принципа на структурата на реалността - това ще бъде най-голямата научна и духовна революция в нашата история.


По материали от Интернет

сряда, 17 септември 2014 г.

Дух от отвъдното дава интервю

В архивите на Британския институт по психически изследвания се пази удивителен документ : запис на беседа на журналисти с духа на пилота на дирижабъл, загинал в катастрофа през октомври 1930 г. Този документ постоянно е цитиран от спиритисти - това е едно от най-достоверните потвърждения за възможността за връзка с отвъдния свят. Записът е бил направен по следния начин : по молба на пресата институтът организирал спиритичен сеанс на връзка с покойния сър Артър Конан-Дойл, който приживе бил убеден мистик и дори написал книгата "История на спиритизма". Очакванията от тази среща били големи - вестниците предварително запазили място за необикновеното интервю. Но нещата не се развили по план.
Неочаквано във връзка влязъл друг човек, който се представил като капитан от авиацията Ъруин Кармайкъл. Ужасно развълнуван, неканеният гост започнал да разказва невероятната история на своята гибел, като изпъстрял речта си с много технически подробности. Присъстващите на сеанса с ужас разпознали в призрачния събеседник капитана на пътническия дирижабъл Р101, който претърпял катастрофа само няколко дни по-рано.
Разказът на пилота, който загинал във водородните пламъци заедно с всички пътници, бил публикуван незабавно. А след още няколко дни в лабораторията дошъл инженер Чарлтън, участвал в разработката на проекта Р101. Той помолил да му дадат пълната стенограма на разговора с духа. След като я изучил, признал : "В този поразителен документ, съдържащ подробно описание на всичко, което се е случило с кораба в онзи фатален ден, са приведени повече от 40 строго технически детайла, което може да бъде направено само от специалист. Самата  мисъл за това, че някой от участниците в спиритичния сеанс би могъл предварително да получи цялата тази информация ми се струва абсурдна".
След шест месеца специална комисия, която се занимавала с разследването на причините за гибелта на дирижабъла Р101, стигнала до изводи, които напълносъвпадали с разказаното от духа ...

  Ъруин Кармайкъл

неделя, 14 септември 2014 г.

От къде са обитателите на астралния план?

В астралното поле много често излизат по време на сън, т.е, когато тялото спи, а самата същност (ние, душата, съзнанието, може да се опише по различни начини) - не. Или може да не спи, а просто да дреме, не излизайки до край съзнателно. Астралът - това е една нематериална част от света, в който живеем. Това означава, че къщата, в която се намираме също ще бъде в астралния план, често заедно с мебели, стени и така нататък. Ако вещта във физическия свят е направена от естествени материали като дърво, камък, метал или органичен материал, тя ще бъде и на астрално ниво. Тя просто ще е с достатъчно енергия , за да бъде отразена и там. А ако става дума за нещо технократично, изработено от пластмаса, полимери, по принцип или го няма в астралния план, или е в някакъв неизразим вид, в който е трудно да се разпознае предмета. Въздействието върху обекта на астрално ниво е възможно, например чрез промяна на неговата енергетика. Или с промяна на цветовете в астралния план. Но за да се придвижи, да се изхвърли, за ремонт на физически щети и т.н. е възможно само връщайки се в тялото и извършване на тези действия физически. Ние сме в материалния свят, който се явява такъв, защото за такива въздействия ние се нуждаем от тялото. Ето защо ние живеем в телата, за да извършваме такива манипулации. И така, от къде се появяват колоритните и често плашещи истории за астралните обитатели? По принцип в астралния план можете да видите сгъстявания от енергия, която приема много форми. Някой, който не е много далеч решава да почисти апартамента си, но не го е направил много внимателно. Доста тежка енергия може да се генерира, ако някой е болен, или е бил болен за дълъг период от време, след което е починал. Още повече, това може да бъде съвсем вярно не само по отношение на човек, но също и за животните. В астралния план също има голямо разнообразие от къщни същности, които обитават някои домове. Или могат да не живеят, но, да речем, да разглеждат, подобно на гости. Понякога можете да видите и други субекти, които също излизат от тялото, най-често - по време на сън. Астралът, както вече споменахме, това е енергийната обвивка на нашия свят. От къде в обвивката просто ще се намърдат цели светове?

неделя, 7 септември 2014 г.

Пророческите сънища

Съвременната наука твърдо отрича и не вярва в пророческите сънища. Известни са хиляди предсказания, но академичните среди приписват всичко на съвпадението. Ще опитаме ли да разберем? А ако има сънища, които ни помагат да предвидим някои събития? Струва си да припомним, че пророческите сънища може да има всеки човек и това се е случвало дори на нашите далечни предци. Един класически пример: когато съпругата на Юлий Цезар е видяла убийството на съпруга си, тя го предупреждава и се опитва безуспешно да го убеди да не ходи в Сената. Въпреки това, Цезар не послушал жена си и резултатът е известен. Друга истинска и доказана история е свързана с непотеглилия пътник на "Титаник". В навечерието на отпътуването на съпругата му се присънил сън, че корабът ще потъне, тя дори изобразява рухването на непотопяемия кораб, той е изобразен с повдигната кърма. Той повярвал, върнал билета си и не загинал. Унесен в съня, човек може да бъде в два напълно различни свята . Нека ги наречем условно сюрреален и иреален. По време на сън, по-голямата част от хората са в сюрреалистичен свят, там подсъзнанието на спящия се основава на ежедневните преживявания, всички негови мечти и мисли. Задавали ли сте си въпрос защо понякога в сънищата си виждате непознати хора, невиждани от вас места и се случват събития, които никога не са се случили в реалния живот. Така нашето подсъзнание е елемент от много по-сложна структура, която свързва подсъзнанието на милиарди хора. И когато тези милиарди спят така, както и ние, то създадените от тях и нас образи взаимодействат. Оттук и странните места и лица. Въз основа на такива събития в сюрреалистичен свят опитите за предсказания са безполезни. Убедете се сами, спомнете си някои подробности от такъв сън и отворете три различни съновника . Всеки от тях е с различна интерпретация. Ползата от такива сънища и съновници е точно както от хороскопите в списанията - никаква. Въпреки това, тези сънища могат да бъдат и предвестници на скрити заболявания. Все пак е известно, че Салвадор Дали успява да направи добри пари от сюрреалистичния свят, в картините си той рисува фрагменти от такива сънища. Това може би е и всичко полезно от сюрреалистичния свят на сънищата, и разбира се, ако мястото е хубаво, то от гледането може да се получи удоволствие. Съвсем друго нещо е иреалния свят. В този сън ние сме на границата между нашето събуждане и съня. Всъщност така се получава нашият триизмерен познат свят, само с една разлика - в този свят цари безвремие. Там ние можем лесно да се срещнем не само с живите хора, но също така и с мъртвите. В състояние сме да станем свидетели на събитията от бъдещето и миналото. Но за съжаление, като правило, в повечето случаи тези сънища са забравени при събуждане. Така че, когато на момента ни дойде дежа вю и ние възприемаме настоящето като минало (сякаш това вече ни се е случвало ), то тогава е очевидно, че паметта ни поднася изненада и ние си спомняме момент от сън, видян в иреалния свят. Канадски психолози чрез многократни изследвания сред жителите на страната са установили, че почти 18% от хората, най-малко веднъж в живота си са виждали пророчески сънища и са изпитвали феномена на предвиждане на бъдещи събития. И колко са такива хора по целия свят? Огромно количество, така че как тук да се търси случайно съвпадение.

По материали от Интернет

петък, 5 септември 2014 г.

Хрономираж или как да се отиде в миналото

Хрономиражът е едно загадъчно явление и засега още е слабо изучено, макар че е известно на човечеството от древни времена. Първото споменаване за "странни миражи" се появява още в древноегипетските източници.


Какво ли е това "хрономираж"? Оптическа илюзия или тунел в миналото? В интервю за "Гласът на Русия" на въпроса отговаря фотографът Александър Махов, който непосредствено се е сблъсквал с това явление:

- За първи път се сблъсках с хрономираж по време на командировка на Крит. Зрелището беше удивително. Ако не бях го видял със собствени очи, в никакъв случай не бих повярвал. Буквално няколко метра над морето ставаше истинска битка. Дори се чуваха ударите на мечовете и звънтенето на доспехите. Напипах фотоапарата за да фиксирам ставащото, но техниката се оказа неспособна да го фиксира. После местни жители ми разказваха, че аз далеч не съм първият, който е видял това зрелище. От тогава се гоня по хрономиражи.

Хрономиражът следва да се различава от обикновения мираж. Т.е. това не е обикновено атмосферно явление, позволяващо с помощта на оптични отражения да се видят събития, отдалечени пространствено, но ставащи сега. Хрономиражът представлява видими образи, които реално са ставали в миналото, а съгласно някои сведения, могат да стават и в бъдеще.

Някои учени, изучаващи това явление, смятат, че хрономиражите са нещо като временни тунели. Известни са случаи, когато хората са попадали вътре в хрономиражи, след което са описвали своето състояние като "измъчено и депресивно". Възможно е в тези зони да има екстремно високо геомагнитно излъчване, което действа по този начин на човешката психика.

Една от отличителните особености на хрономиражите е невъзможността те да се фиксират на фото, аудио или видео апаратура, т.е. явлението може да се види само с око. Съществуват редица хипотези, обясняващи природата на хрономиражите. Една от най-любопитните принадлежи на изследователя Генрих Силанов. Според него, има едно особено поле, което, като магнитна лента, записва всички събития и образи. При определени условия могат да се видят минали събития, фиксирани там. Александър Махов смята, че сериозното изучаване на хрономиражите би било доста полезно за науката:

- Като на фотограф ми е безумно жал, че днес е просто физически невъзможно да фиксирам тайнствената красота на хрономиражите и да ги покажа на хората. Може би тогава мнозина хора биха погледнали по друг начин на реалността, в която живеем. Светът е къде по-сложен и интересен, отколкото ни се струва. Кой знае, ами ако хрономиражите наистина представляват своеобразни "тунели във времето", свързващи настоящето и миналото.

Хрономиражи са фиксирани и в Русия – в Месния Бор, тъжно прочутата гора в Новгородска област, където през годините на Втората световна война са водени ожесточени боеве, и където загинаха много съветски и немски войници.

сряда, 3 септември 2014 г.

Eктоплазма

Самият термин ектоплазма е въведен от Чарлз Ричет през 1894г.(от гръцки ectos “външно“ и plasm-превежда се като „външно оформяне“).Най-често тази субстанция се свързва със спиритизма през 19-ти век.Произвежда се в материалната си форма(има различни видове(поне според мен), но за това по късно) от медиум изпаднал в транс целящ да материализира дух от финия свят за да може да действа в материалния свят.В процеса на произвеждане изходите за ектоплазмата(при такъв тип медиуми) са очите,уши,нос,уста,зърна и дори вагината. Често е млечно бяла на цвят,има тегло,и според изледователите мирис на озон. Според общоприетото определение ектоплазмата е физично вещество,смес на някакви химични елементи(главно левкоцити и епителни клетки) и излъчвания,съществуващи в телата на физическия медиум и участниците в сеансите.По природа тя е плазма.

„Интерес предизвикват изследванията на ектоплазмата при медиуми,които я отделят в момента на сеанса за материализация на призраци.В този случай медиумите и всички присъстващи губят част от теглото си.“ В. Ротщад-доктор на медицинските науки

И така, нека започнем с един примерен случай, който ще ни помогне за по нататъшните ни разсъждения по темата.

Физикът сър Уилям Крукс (17 Юни 1832 – 4 Април 1919)на когото е присъдена Нобелова награда е изключителен учен.Придобил широка известност в научния свят с трудовете си в областа на химията и физиката.В различни години заема президентски постове с Кралското общество(първообраз на Академията на науките), Химическото дружество,Института на инженерите електротехници,Британското обединение „За прогрес на науката“ и в Обществото за психични изследвания. Негово е откритието на елемента талий,изобретяването на радиометъра,спинтарископа и „тръбичките нa Крукс“(запоена вакумна тръбичка,използвана в рентгенологията).

Но тук ние ще разгледаме неговата дейност и изследвания на паранормалното и в частност серията от опити с петнадесетгодишната Флорънс Кук,която притежава силни психични способности даващи и способноста на пълна материализация.

„В дома си има малък кабинет,свързан с химична лаборатория,отделен от нея със завеса.
Мис Кук в състояние на транс лежи на кушетката във вътрешната стая.За чистота на опита я привързват към кушетката,а понякога Флорънс е поставяна на пода и косата и е прикрепвана с гвоздеи към пода.Във външната стая е полу-мрак.В нея се намират Крукс и поканени наблюдатели.След известно време(20 мин до час) от ектоплазмата на медиума се материализира фигура, след това завесата се повдига и във външната стая се появява жена, чиято външност значително се различава от тази на Флорънс.Създанието е в състояние да се движи,говори и да върши всякакви действия.То казва името си : Кети Кинг.

По-късно Кети Кинг разказва следното.Тя е дъщеря на Джон Кинг, дух,който дълго се е явявал на спиритични сеанси,посветени на материални феномени.Кинг не е името и,а по-скоро титла,която дава определена разновидност на духовете.Земното и име е Морган,живяла е преди много години на остров Ямайка.
Крукс прилага всичките си способности на учен и всичките си сили, за да се увери, че Флорънс и Кети са различни създания.Измерва им ръста,теглото,пулса,оглежда бенките,драскотините и мехурчетата(каквито има Флорънс,но липсват при Кети),слуша дишането им,мери температурата и често фотографира Кети.Прави и на елекрическо осветление 44 снимки.
Най-голямо впечатление прави снимката, на която са Крукс и опиращата на ръката му девойка,наричана от него „ангел“.
Трябва да се каже,че Крукс много внимателно се отнася към Кети и никога не провежда експерименти на ярко осветление.Веднъж обаче,когато отсъства,двамата му помощници правят опит с Кети на ярко осветление.Ето какво казва помощничката на Крукс за този момент:
„Тя застана до стената с разперени ръце, сякашс я бяха разпънали на кръст.След това в стаята с площ около 16 кв. Фута включиха с пълната им мощ три газови светилника.Ефектър върху мис Кинг беше зашеметяващ.В течение на част от секундата изглеждаше в обичайното си състояние,но после сякаш започна да се топи.Можеше да се оприличи на топенето на восъчна свещ до горяща камина. Отначало чертите и станаха размити,неясни.След това краката и се подкосиха и започна да пада на килима, подобно на рушащо се изваяние.В края на краищата на пода остана само главата и,после- само парче бяла тъкан,което също изчезна,като че го бяха дръпнали след фигурата““

Тъй като парапсихологията се нуждае от доказателсва, материализационните явления са много важни за изследователите.Точно тук ще обясня какво имах предвид под различни видове ектоплазма.
Нека започна от края към началото.Първият тип ектоплазма,според мен можем да смятаме материализираната такава.Субстанцията в повечето случаи е нетрайна и при излагане на силна светлина се разгражда(както забелязахме в примера с Кети).Най-вероятно, това се дължи на бомбардировката от фотони (Фотон (от гръцки φωτός - светлина) е елементарна частица, преносител на квант енергия на електромагнитното излъчване),чиято енергия надделява(или смущава) над енергията задържаща ектоплазмата в материално състояние. В. Ротщад забелязва(и не само той) загуба в теглото на участниците в сеансите.Дали това не се дължи на това , че в по-голямата си част ектоплазмата се състои от левкоцити и епителни клетки?

Левкоцити е сборно понятие на всички бели несъдържащи хемоглобин кръвни клетки. Левкоцитите в кръвта се подразделят на три големи групи: гранулоцити, моноцити и лимфоцити. Трите групи клетки имат защитна функция.

Епителната тъкан е изградена от плътно разположени една до друга клетки — различни по големина и форма със съвсем малко количество междуклетъчно вещество. Клетките са разположени върху тънка пластинка от плътно вещество.

В целта,да се реализира материално и двете вещества, явно, имат изграждаща и защитна функция(предпазващи и изолиращи я от външната среда) в структурата на ектоплазмата.
Всичко това,разбира се, важи само за напълно материализирана и оформена ектоплазма.
Документирани са различни материализирани форми на интересната събстанция:плат,част от ръка,духови интроменти,престилки,лица на починали и други.При наличието на призраци и други същества от финия свят са забелязва и поява на гелообразна ектоплазма.

Зад по-голямата част от материализирането на ектоплазмата стои идеята да се докаже съществуването на друг свят,свят в който отиваме след смърта,да се направи контакт с починали хора и други астрални същности. На тибетските монаси е известна техника за създаването на материален двойник - същества, състоящи се от концентрирана ектоплазма. Практикуващите магове наричат тези същества “тулпа”.

Тук стигаме до интересната част от феномена(поне за мен).
За да се изяви материално дадената същност трябва да използва ектоплазмата на медиума и участниците в сеанса.От тук следва,че всеки от нас има запаси от такава субстанция но в нематериален вид.
Идва ред на втория вид ектоплазма.Наричам този тип- „свободен тип“ или неманипулиран тип.
Тук знанията ни за торзионните полета и мисъл-формите ще ни помогнат да разберем самия процес на материализация от енергия.
Аз лично съм виждал такъв тип ектоплазма, а може би и вие.

„ Урусвати знае, че зрима е не само човешката аура, но и ектоплазмата, която също принадлежи към фината природа. Добре известно е, че по време на спиритични сеанси съществата от Тънкия Свят използват ектоплазмата на медиумите, за да изтъкат от нея своите видими одежди. Сега обаче напомням за постоянното използване на това фино вещество. Всеки притежава ектоплазма и съществата, виещи се наоколо му, употребяват частици от нея. В резултат на това околната атмосфера се изпълва с парцаливи откъслеци вещество. Мнозина забелязват понякога тези мъгляви петна, плуващи в пространството и приемащи различни очертания. Според лекарите това е знак за несъвършенство в зрението, но всъщност е точно обратното - става въпрос за съвършено зрение."
Агни Йога – Надземното

Ние събираме,губим и използваме ектоплазма от свободен тип постоянно.Виждаме,че в основата си ектоплазмата от този вид е част от нашата психическа енергия.Благодарение на нея можем да оформяме и материализираме желаното от нас.Други също могат да се възползват от тази енергия с различни цели.
„Като дава ектоплазмата си на случайни посетители, медиумът се подлага на голяма опасност. Не предоставяйте ценното вещество на неканени гости. „
Агни Йога – Аум

Един приятел, вещ в създаването на ектоплазма изрично ми подчерта,че занимаването с това е опасно и може да доведе до смърт.Ако недоброжелател се добере до създадена от нас ектоплазма той може да влияе директно на енергийното ни поле,защото има модел на енергийната матрица на съществото ни.Сами можете да си направите изводите.
Този тип може и се създава от магове за реализиране на целите им(знам го от първа ръка).Има много методи, но ще пропусна да ги спомена заради съображения за сигурност.

Разказах ви това защото винаги се намира по някой любопитко, който се хвърля на сляпо.Така, че сте предупредени.
Та, тази,свободната ектоплазма може да се види като малки сферички енергия или като мъгла(воал) приличаща на цигарен дим.
За сега съм до тук.Имам още информация, но все още не съм я осмислил добре и за това ще я спестя,за да мога да я изложа по-добре в бъдеще.




http://forum.xnetbg.com/index.php?topic=17764.0