сряда, 31 август 2016 г.

Игрите на илюминатите. "В борбата срещу международния тероризъм"

Както е известно, основните етапи за изпълнение в живота на плана за създаване на "нов световен ред" са кодирани в "Картите на илюминатите". Сред тях са тези, които са посветени на "борбата срещу международния тероризъм". Например, на някои карти в детайли са показани картини на атаката срещу кулите близнаци на Световния търговски център и сградата на Пентагона, която се състоя на 11-ти септември 2001.


Въпреки това, фактът, че самите "илюминатски карти" бяха разработени много преди тези трагични събития, реално отнели живота на хиляди американски граждани, ни кара да се замислим сериозно. Това се случи през 1995 г., когато компанията "Стив Джаксън" пусна обновена версия на играта "Илюминати: Теория на конспирацията", докато оригиналната версия на играта се появи още през 1982 година.

Още през първата година подобрената версия на "Илюминатите" е призната за най-добрата игра на карти и получи съответната премия. Целта на тази игра е да се установи "нов световен ред" и именно популярността и разпространението на играта допринася за проява на събитията, кодирани в картите (между които, между другото, е смъртта на Саддам Хюсеин и принцеса Даяна) в света на триизмерната физическа реалност. Ето защо, дори и при разглеждането на картинките и надписите на картите опитните езотерици съветват да не изразяваме емоция, за да не захранваме енергийната им матрица от негативни събития, които те изобразяват.


Както можете да видите, всички планове на световния "eлит" и неговите нехуманоидни господари са на повърхността и дори не са скрити. Освен това, проявлението на нужните събития за изпълнението на тези планове е възложено на самите хора. В крайна сметка, именно емоциите на картоиграчите допринасят за това чрез хранене на матрицата от събития, а заедно с това и на цялата паразитна система.

Натрапването на игри и пристрастяване към компютъра също помага за укрепване на отделните звена на паразитната система и проявлението на анти-човешките планове на илюминатите и техните господари. Например, можете да предположите проявлението на какви събития се насърчава от всевъзможните компютърни "стрелби", при които играещия човек инвестира в тях своята емоционална енергия. И после се чудим защо в световен мащаб не спира поредицата от войни, бунтове, революции, тероризъм и други кървави човешки жертвоприношения, извършвани за изхранване на тъмния егрегор.

По същия начин, можете да анализирате и други компютърни и картови "играчки". Оказва се, че самите хора до голяма степен са виновни за всичките случващи се с тях проблеми, макар и не без помощта на определени сили, които с измама и хитрост ги карат да играят измислени за тях игри (включително и в проявената триизмерна реалност), чиито правила не са измислени от хора. И тези правила допринасят за проявата на чуждите и враждебни към човечеството планове.

Важна роля в проявата на негативни събития играят и медиите, които ни удрят с вихрушка от толкова негативна информация за войни, престъпност, тероризъм и т.н. В същото време мисля, че не е необходимо да се обяснява факта, че всички световни медии само се "преобличат" в народните носии, но всъщност са финансирани и контролирани от един център.

Такива медийни технологии непрекъснато се използват за сплашване на хората и за създаване на постоянен "образ на врага" в съзнанието на хората. На това обръща внимание и създателят на американската космическа програма Вернер фон Браун, който е бил информиран за плановете на "силните на деня". Така, по свидетелства на работилия с него през 1974-77 години Керъл Росин, той веднъж заявил: "Да започнем с това, което вие виждате всеки ден. А виждате непрекъсната поредица от военни конфликти и все повече и повече нови врагове, които са назначени за тази роля само с цел войната непрекъснато да продължава".

Чрез медиите, контролирани от паразитната система, на нас постоянно ни налагат изкривена картина на реалността, почти изцяло съставена от сцени на убийство и насилие, социални, техногенни или природни бедствия и катастрофи. Не на последно място в тази изкривена картина на реалността са многобройните съобщения за войни и тероризъм.

Целта на тези войни и терористични действия фон Браун нарича необходимостта от увеличаване на бюджета и постигането на световно господство. Все пак, това е само видимата част на "айсберга". Не стига, че войните, революциите, бунтовете, размириците, терористичните актове  спомагат за намаляване на човешкото население, но те са и реални жертвоприношения към егрегора на Амон-Сет-Яхве-Йехова-Сатана, който е почитан от всички нива на паразитната пирамида на властта.

Освен това, същият този тероризъм, спонсориран от структурите на т.нар. "Световно правителство" допринася за настъпването в държавите на "борба с тероризма", основната цел на която всъщност не е защита на гражданите от изкуствено създадените на нашата планета "терористични заплахи", а да се използва страха на хората от тероризъм и да бъдат лишени, доколкото е възможно, от конституционните си права и свободи.

Друга причина, поради която в целия свят изкуствено се създават терористични групи и клетки и се финансират войни и терористични актове - е да се въведе в съзнанието на човечеството неизбежно идеята, че само "силната ръка" - единно световно правителство с тотален електронен контрол може да донесе на света "нов световен ред", без войни и тероризъм.

Парадоксът се състои в това, че самият тероризъм и борбата срещу него са финансирани от еднакви манипулатори. Поради това "борбата срещу тероризма" може да продължи безкрайно, или до момента, когато бъде отстранен източника му. Смятате ли, че всички терористи са религиозни или идеологически фанатици с "промити мозъци"? Естествено и това "пушечно месо" също присъства, но то е просто "консуматив". А "гръбнакът" на международните терористични движения включва платени професионалисти от високо ниво.

Ето защо е толкова важно да бъдат лишени от възможности за финансиране. Но пълна победа над тероризма е възможна само след пълното премахване на всички източници на финансиране. Без скъпоплатените професионалисти нито една терористична клетка или група няма да просъществува дълго и неминуемо ще загине.

Подобна схема за подкрепа на тероризма се използва и за провокиране на войни и международни конфликти, където също дават главната роля на висококвалифицираните, и следователно високо платени специалисти по военно дело от частни военни компании, които в действителност са една от структурите на т.нар "Световно правителство".

Не забравяйте, че основните виновници за загиналите във войни, революции, бунтове и терористични атаки - са тези, които се опитват да ни въвлекат в "новия световен ред", както и многобройните техни слуги, вярно служещи на целите на господарите си за парите или идеята.

И не само от хазартните игри, но също така гледането на негативни новини може да допринесе за проявлението в нашия свят на последващите неблагоприятни събития. И ако не можете без хазартни игри, тогава променете техните правила в своя полза и започнете да играете не за "новия световен ред", а за "унищожаването на плановете за световно правителство" и "изграждане на хармонично общество".

По материали от Интернет

понеделник, 29 август 2016 г.

Випасана for Dummies

Ot: Medusa Glagoabazubadusa
- Представи си, че има хора, които изобщо не знаят какво е Випасана...
- Има ли такива?
- Има.
- И какво?
- Ами какво... как ще им обясниш с прости думи какво е, така че да се разбере ясно, без да ги тормозиш с излишни детайли?
- Ъъъъ... интересен въпрос... как да обясниш какво е миризмата на същество, което не е помирисвало никога, откъде идва тя, как се разбира дали е приятна или неприятна...
- Опитай де.
- Добре, добре. Ако приемем, че тези, дето не знаят какво е Випасана, поне ще имат идея какво е "медитация".
- Приемаме.
- Значи Випасана е да седнеш на земята уж за да медитираш, но всъщност правиш нещо друго...
- Какво правиш като медитираш?
- Ами...  знаеш... хората се концентират върху някакви образи, мъчат се да не мислят, или пък повтарят "Оооооммммм"... всъщност и на мен не ми е ясна медитацията... мисля, че и аз съм от тези, които имат само  бегла представа...
- Да оставим медитацията тогава, Випасаната...?
- Ами да, в продължение на 10 дни те будят в 4 сутринта. Лягаш си в 9 и половина вечерта. През останалото време - часове, часове, часове и часове Випасана, нищо друго, само прекъсвания за храна.
- И какво точно правиш?
- Сядаш долу, затваряш очи и започваш да следиш само това, което усещаш по тялото. Например започваш от главата и пълзиш надолу по ръцете, гърдите, краката, гърба, и навсякъде, опитваш се да усетиш въздуха дето издишваш под носа си, блузата която се опира в раменете и гърдите, твърдото под дупето ти, изтръпналото в краката ти, болката в гърба от дългото стоене... Важното е да не обръщаш внимание на нито едно от тези неща...
- Как да не им обръщаш внимание, ако те боли гърба какво?
- Нищо. Като стигнеш до гърба регистрираш факта че те боли и не правиш нищо по въпроса. Не трябва да реагираш никак, просто го приемаш като факт и продължаваш към краката да речем и забравяш за гърба.
- Е как ще забравиш, ако те боли?
- Ами там е работата, не трябва да реагираш, просто приемаш, че ще това тъй или иначе ще отмине и не се занимаваш повече с него.
- Защо да не реагираш? Ако се размърдаш може би ще ти мине по-бързо, отколкото да стоиш да те боли и да приемаш че тъй или иначе ще отмине...
- Да, но ще реагираш, вече ще си взел отношение... а целта на Випасана е да те научи да не реагираш на нищо. Нито на "хубаво", нито на "лошо".
- Че това е апатия.
- Не е. Идеята е, че хората страдат защото реагират на нещата, класифицират ги в графи с "хубаво", "лошо", "ядва се" и прочие. Ако им се случи нещо неприятно те реагират на него според класификациите, започват да страдат че им се е случило, ядосват се, викат, плачат, самосъжаляват се...
- Добре, но като им се случи нещо хубаво?
- Ами като им се случи нещо хубаво пак реагират според класификациите си, на пръв поглед това е добре, радват се, вдъхновяват се, пърхат от щастие и емоции... но веднага щом външният стимул прекъсне, щастието им секва..
- Започвам да разбирам...
- Да, тогава пак започва тегобата защото хората "жадуват" за този стимул и когато той не се появява, или пък нещата не стават според очакванията и плановете им, те започват да страдат отново. Значи поради класификацията, която на свой ред поражда реакция у хората, всички стимули, било то приятни или неприятни, водят в крайна сметка до страдание - в единият случай поради наличието си, в другият поради липсата си. А нещата тъй или иначе си се случват, независимо как ние ще  реагираме на тях. Не говорим за апатия, или пък за бездействие. Например ако някой иска да те цапне с тояга ще е тъпо да не реагираш. Много ясно че ще го цапардосаш пръв ако можеш, или поне ще се дръпнеш. Въпроса е какво се случва вътре в теб в този момент и как ще приемеш това, което се случва на емоционално ниво. Защото това което ти се случва на емоционално ниво ще привлече следващите събития, те ще резонират с вътрешното ти състояние. И ако то вибрира на вълната на страданието, то...
- Разбирам. И какво е решението?
- Ами ето това е идеята на Випасана. Каквото и да усетиш, да запазиш вътрешния си баланс, без да реагираш емоционално. Като се замисля, това си е чиста Дисциплина. Да се научиш да оставаш невъзмутим при всякакви обстоятелства. Изглежда не само Толтеките са се сетили за Дисциплината. Всъщност това е било нещото, което Буда е "измислил" как да се изтренира. Само дето са го изопачили.
- Нищо ново. Да вземем например християнството... Ами когато ти се случат хубави неща какво? Да не се ли радваме?
- Разбира се че ще се радваш, както казах, не става дума за бездействие и апатия, а да се прави разлика между емоция и чувство.
- И каква е разликата?
- Ами... да те е страх от лъв е чувство, а да те е страх от мишка е емоция. В първият случай ще действаш от позицията на страх, който ще ти запази живота, а във втория страхът само ще те изпълва със ненужно и безсмислено страдание.
- Ясно.
- Каквото и да ти се случи, приятно или неприятно, изживей си го, но просто трябва винаги да си даваш сметка, че всичко се променя и отминава. Ако започнеш да си губиш времето в ядосване, че ти се е случило нещо лошо, или пък в жадуване за хубавото, което вече е отминало или още не е дошло, значи пак си навлязъл в безсмислено страдание. Нека го наречем небезупречност, за да ти стане по-ясно - разпиляваш си енергията да се тормозиш за неща напред и назад във времето.
- Започвам да разбирам. Но какво общо има това с наблюдаването на усещанията по тялото? Как ще ми помогне с Дисциплината това, че ще наблюдавам как блузата ми се опира в кожата?
- Представи си че си мозъчен хирург. Как си стигнал до там? Бил си на практика в някакви болници, преди това си ходил си в медицински университет, а преди това? Преди това си бил на училище и си учил математика, биология и т.н. Но за да научиш всичко това от учебниците най-първо е трябвало да се научиш да четеш. Значи за да станеш мозъчен хирург си започнал от азбуката. За да достигнеш до дълбините на съзнанието си, трябва да започнеш от повърхността. Съзнанието е много абстрактно и непонятно на пръв, втори, трети и т.н. поглед... За щастие разполагаме с тялото си, което всеки момент усеща нещо. На него най-лесно се тренира упражнението "усети - не реагирай". В началото се усеща малко. Но колкото повече внимание обръщаш, толкова повече усещания се появяват. На фона на обикновения допир на блузата ти започваш да усещаш странно бръмчене. По главата ти започват да пълзят мравки. Ходилата ти започват да вибрират. В гърдите ти избухва горещина. Изведнъж усещаш, че тялото ти не е просто месо... някак се е превърнало в странна вибрираща материя. Малко повече постоянство и не е нужно да минаваш от място на място, само трябва да засилиш "вълната" и усещанията тръгват нагоре надолу по тялото ти. И понеже тези занимания не може да останат "безнаказани", някъде отвътре в теб започват да се разместват пластове и на повърхността да излизат изненадващи неща.
- Какви изненадващи неща?
- Ами различно е за всеки, просто трябва да минеш през това, за да разбереш какво ще е за теб. Съзнанието ти започва да реагира на усилията ти и да ти съдейства като ти подхвърля най-различни видения, осъзнавания, погребани и уж забравени неща... Хубавото е, че всичко това става на място, където си оставен сам на себе си и нищо друго не те разсейва. Десет дни пълна свобода да ровиш само и единствено из себе си. Прекрасна възможност, защото където и другаде да идеш, даже и да си сам, все ще се намери някой да те разсейва. Ако си в хотел, рецепционистката ще ти задава въпроси, или пък трябва да се разправяш на гишета за билети, в ресторанта ще те питат какво ще ядеш и как го искаш приготвено... изобщо цикленето продължава.
- Но нали там не си сам?
- Не. Още 90 човека са с теб, но всякакви разговори и контакти са забранени. Няма телефони, няма интернет, няма телевизия, не можеш да говориш с никой, не можеш да гледаш никой в очите, не можеш да излезеш от "лагера". Не можеш да се обличаш в "крещящи" дрехи или в твърде разголени дрехи, или да привличаш вниманието по какъвто и да било начин. Никой не те пита какво ще ядеш и на какъв режим си, просто храната е сложена на масата, после я махат. Няма фитнес зали, няма книги, не можеш да си пишеш в тефтера, няма забавления.
- Чудно! Десет дни само упражнения по Дисциплина.
- Да, но не само това.
- Още ли има?
- Има. Едно от нещата е по-скоро страничен ефект. Не знам дали е преднамерено или просто неволно се получава, но всичките тези забрани за контакт са огромен удар по егото ти.
- Как така?
- Ами знаеш, когато си сред хора, особено пък непознати, винаги се стремиш да направиш добро впечатление, да се покажеш в най-добрата си светлина, да се накиприш с красивите си дрехи, всички да разберат колко си готин, забавен и приятен, изобщо огледалото ти действа с пълна сила. И изведнъж се оказваш сред 90 човека, но не можеш да се правиш на никакъв, просто защото нямаш право да говориш с тях. След 10 дни всички са ти толкова познати вече, все едно че ги знаеш от малък, но никой не се е направил на никакъв. Никой не е "душата на компанията", никой не е "лошия", никой не е "яката пичка", никой не е никакъв. Просто 90 човека, които са ти ужасно близки, защото 10 дни си ял, медитирал, акал, къпал, разхождал и спал с тях, но нито един от тях не е имал възможността да развихри егото си. Нито пък ти. Може би си излязъл от банята и си помел с вратата някой. Не можеш да се извиниш. Не можеш да се оправдаеш, че е станало неволно и да докажеш, че не си грубиян, който върви и блъска хората наред. Отвътре ти кипи, егото ти иска да се извини, но не можеш. Примиряваш се, егото не е постигнало своето. И така започваш да го затъпкваш все повече и повече. Имал си невероятно видение по време на медитация, толкова ти се иска да споделиш с някой какво велико нещо ти се е случило, егото ти е толкова поласкано от успеха, трябва да сподели. Не става. Нямаш право да се намесваш в тишината на никой. Ще разкажеш като излезеш от тук, но на другият ден вече не си толкова ентусиазиран, отминало е. Нещата изгубват важност. Изгубил си си сапуна. Съквартирантите ти може и да са го виждали, но ти не можеш да ги питаш. Отиваш и се къпеш без сапун. Чудо голямо. От вечерта си си мечтал как ще ядеш банан за закуска, но те свършват преди да стигнеш до тях. Всички пред теб на опашката ядат банани, някой имат по два а за теб няма. Егото ти се ядосва "За какви се мислят! Нахалници! А за мен? Аз ли съм най-големият балък да ям кисело мляко?!", но не можеш да викнеш "Другари, дайте да си разделим бананите, не взимайте по два!". Толкова ли е важно? Чудо голямо. Ще ядеш кисело мляко и толкоз. И това ще отмине. След закуска вече няма да има значение какво си ял. И няма. Бие гонга за медитация. Ще си доядеш на обяд. А за вечеря няма да мислиш, защото такава няма, проблема с банана за вечеря ти е решен преди да се появи. А като си помислиш колко енергия си влагал в проблема "Какво ще вечеряме днес?", когато си бил в света на хората, а? И колко много си се напинял да се обясняваш на всички колко си готин и колко си се тормозил за това, че някой те разбрал погрешно, а?
- Да, звучи чудесно нищо да няма значение, да не е нужно да се правиш на никакъв и цели 10 дни да са само за теб.
- Звучи добре, нали? А ако нищо няма значение за 10 дни, защо да има значение след това? Защо да започваме да си хабим енергията за дреболии и след като излезем?
- Ъъъ... в реалния живот е друго... Там се налага да се справяш с реални ситуации, да говориш с хората...
- Да, по-лесно е да си лигня и да се оттадеш на мързел и самосъжаление, нали?
- Е...
- Знаеш ли коя беше най-хубавата част от Випасаната?
- М?
- Последният ден. Когато ни разрешиха да говорим.
- И какво стана тогава с егото?
- Нищо. Остана си затъпкано. Изведнъж настана чисто и необременено общуване между 90 същества. Нали, защото след като не си успял да си заемеш "ролята" в обществото в продължение на 10-те дни, някак отпада нуждата да го правиш след това, тъпо е. Просто някак опознаването е станало на друго ниво, без участието на огледалото. На някакво телесно ниво. Всички са ти някак... телесно близки.
- И какво правехте тогава?
- Ами просто отиваш при първият срещнат човек и започваш да общуваш с нещо. Няма никакви задръжки и ограничения в разговора. Всички бяха толкова отворени и необременени, направо невероятно. Всеки можеше да иде при случайна група хора и да им каже най-съкровените си притеснения и тайни. Нямам идея защо и как се получава така. Но е факт. Случи се и с мен. Просто не ми пукаше какво ще кажа, какво ще ме попитат. Сякаш между хората течеше един поток, който не срещаше никакви препятствия. Като клетки в един организъм. Сигурно така се чувстват мравките в мравуняците. Допират си антенките и си предават една на друга всичко, което знаят. Каквото и да те питат, нямаш никакво друго намерение освен да бъдеш откровен, нямаш никаква причина да скриеш нещо или да се правиш на важен и велик. И каквото и да ти кажат, не можеш да се обидиш на нищо. Сещам се за група момичета, които се превиваха от смях на разказа на едната как другата пърдяла през цялото време и в стаята им не можело да се диша. Изобщо чух и участвах в невероятни разговори, каквито няма да чуеш никъде "навън". Разказвах на непознати хора неща, които не знаят и приятелите ми.
- Значи освен Дисциплина, другият ефект е разбиване на Огледалото...
- Да, освен това, някои хора казват, че към 3-тият ден вътрешният им диалог спирал напълно.
- А при теб?
- При мен си дърдореше, но това не е чудо голямо, се някога ще спре. Все пак ползите са големи. Показаха ми един чудесен и прост метод по който мога да стигна до себе си. Посочиха ми входа към съзнанието ми, а той минава през тялото. Наистина е вярно, че всичко което някога ще ни потрябва, го има в тялото. Ние и без друго не разполагаме с нищо друго на тоя свят, тялото е единственото ни притежание, повече не ни и трябва. Ние сме перфектни и самодостатъчни магьоснически машини J
- И научи толкова много от Випасаната?
- Не знам, може да е от Випасаната, може да не е. Може да е било назряло в мен, готово за научаване, просто Випасаната ми даде необходимото време да извадя някои неща на повърхността. Едно от осъзнаванията ми през тези дни беше че абсолютно всичко, което се крие в същността ми може да бъде овладяно, научено и открито, стига да му отделиш необходимото време.
- А време все не достига, като излезеш "навън" и те емнат събитията а?
- Време винаги се намира, ако пожелаеш и спреш да се лигавиш и да шикалкавиш. Но 10-те интензивни дни "вътре" бяха чудни. Пак ще ги повторя.
- Звучи страхотно. Искам и аз да отида.
- М... споменах ли че имаше доста трудни моменти?
- Не! Какви трудни моменти???
- Ами нали ти казах как разни неща изплуват на повърхността... не винаги са приятни, понякога необяснимо и уж безпричинно те помитат ужасни настроения... На осмия ден ме хванаха лудите, не можех да остана и минутка повече. Правех план как ще изляза по време на медитация, ще си грабна раницата и ще избягам през една дупка в оградата, която видях по време на разходка...
- И какво стана?
- Нищо. В духа на Випасана си казах, че това настроение ще отмине, а аз няма да реагирам. Изчаках и то отмина. Настроенията не значат нищо. Вече го разбирам и на теория и на практика. Радвам се че останах.
- ..............
http://colorsofmagic.net/index.php/magicheski_materiali/index/%D0%B2%D0%B8%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B0-for-dummies

неделя, 28 август 2016 г.

За храненето и някои "храни"

"Нека храната бъде твое лекарство
и лекарството твоя храна."
(Хипократ)
    Човечеството днес като цяло е подложено на глад, който невинаги е явен - глада за важни естествени хранителни съставки, които са безусловно необходими на организма, за да бъде в състояние на добро здраве. Бомбардиран ежедневно от привлекателни предложения за "полезни" храни и хранителни продукти, обикновеният потребител най-често няма време и възможности да проучва и проверява тяхната истинност. За съжаление дори специалистите по хранене, които би трябвало да бъдат будната гражданска съвест в това отношение, рядко обръщат внимание на отрицателните страни на нововъведенията, а понякога и те самите са заблудени от умелите рекламни кампании на фирмите производителки и от представени неверни данни от проведени "изследвания". Обработката на храните посредством различни методи и прибавянето на синтетични консерванти, обезмирисители, ароматизатори и оцветители с цел придобиване на по-привлекателен вкус и външен вид, и възможност за дълготрайно съхранение не само разрушава тяхната животворна стойност, но и допълнително оказва вреден ефект след консумацията им. Колкото по-дълго една преработена храна не се разваля, толкова по-сигурно е, че не може да поддържа живота.
    През 30-те години на нашия век стоматологът Уестън Прайс от Кливлънд, Охайо, обиколил надлъж и нашир планетата, след което публикувал през 1939 г. своите открития в труда си "Хранене и физическа дегенерация", илюстриран с над 100 фотографии. Този неуморен изследовател използвал целия свят за своя лаборатория. Потресаващото заключение, което дал, описвайки подробно своите наблюдения и открития от всяка област на Земята, посетена от него било:
хората, които живеят при примитивни условия и консумират естествени, нерафинирани храни от същия район, имат напълно здрави зъби, правилни зъбни дъги и се радват на чудесно общо здраве. Веднага щом "цивилизованият" начин на хранене със своите преработени, рафинирани храни и захарни изделия навлезе в живота им, започват дегенеративни изменения и челюстни деформации, които се забелязват още в рамките на първото поколение!
    Ефектите от лошото, и бих казал, дори безобразно хранене на съвременното индустриализирано общество далеч не се изчерпват само с проблеми със зъбите и в захапката, но и с общи промени в скелета, затормозяване на жлезите с вътрешна секреция, развитие на хронични заболявания като алергии, астма, диабет, артрит, рак и др., склонност към често боледуване от инфекциозни болести. Неподходящата диета може да доведе и до промени в поведението и дори в интелекта.
    През 1988 г. в доклад върху храненето и здравето висш американски медицински служител прави заключение, че във всеки 15 от 21 случая на преждевременна смърт неправилното хранене е основната или една от главните причини, допринесли за това. А в декемврийския брой на JAMA oт 1994 г. пише: "Днес бялата американка от средната класа с нейния начин на хранене с много белтъчини и мазнини ражда бебета, които са по-болнави, отколкото тези на бедните имигрантки..."
.
    Хранителната индустрия и компаниите, които контролират този бизнес, са придобили толкова голямо влияние и контрол върху общественото мнение по различни въпроси, свързани със здравето, че рационалното хранене въобще не се изучава и прилага в медицинските университети, а и сред населението като цяло то не е широко разпространено. Прави се всичко възможно, за да се прикрият научните доказателства за изключителната вреда от преработените храни и от различните химикали, масово използвани в тях. Наети са много хора - учени и специалисти по рекламата и връзките с обществеността, които да отдалечат от мисълта за връзката между напълно неподходящото хранене, което ви се предлага, и увреденото ви здраве! И не само това - в САЩ например дори е официално забранено да се прилагат диети за лечение на хора с рак, независимо че има натрупан огромен достоверен материал за голямото значение на определен хранителен режим за постигане на пълно и трайно излекуване. Да се храниш правилно и здравословно, дори се смята за "шарлатания"!
    Световноизвестният специалист по лечение с хранене д-р Бернард Йенсен споделя впечатленията си от посещението си при хунза, народност, живееща в Непал. Допреди няколко десетилетия там са били непознати подобни заболявания като рак, диабет, туберкулоза, както и други, типични за съвременното общество. Не е имало болници, лекари, зъболекари, аптеки, полиция и затвори, защото това не е било необходимо. С построяването на нов път, свързал едноименната долина, в която живеят, с "цивилизования свят", при тях навлезли и рафинираните храни, алкохолът, цигарите, захарта, безалкохолните напитки. И, разбира се, заедно с тях дошли и всички модерни болести и пороци. Не случайно мъдреците са казали: "Прост начин на живот - възвишено мислене."
    Това, че даден продукт или ястие изглежда апетитно и стимулира вкусовите рецептори, не значи, че е полезно! Много от нещата, които вършим, често са в резултат на внушени глупави и обикновено вредни навици или на първични реакции от типа на "И другите правят така!" Подобен аргумент може би е оправдан за деца в детската градина, но едва ли за зрял човек, който претендира за независимост на мисленето и рационалност на преценките.
    Бих искал да ви обърна внимание върху един важен факт, който много хора не вземат предвид - освен обозначените на етикетите на хранителните продукти "добавки", чието приемане става с нашето знание (ако четем това, което е написано, разбира се), съществува и скрита консумация на химикали и медикаменти под различна форма, за състава на които нямаме никаква представа. Налице е едно постоянно, трайно излагане на минимални дози от синтетични вещества, трудно доловими със съвременните рутинно прилагани медицински тестове. Тъй като човешкият организъм има значителни приспособителни способности, разпознаването на уврежданията от токсични съединения и химични елементи често е възможно тогава, когато те вече са се натрупали в значително количество или са приети еднократно в голяма доза. Само в хранителната промишленост се използват над 5000 химически вещества, а в производството на пестициди - над 1500. Поне 6000 влизат в състава на различни медикаменти, а колко още милиони други се синтезират и навлизат в биосферата, никой не би могъл да каже. В резултат на синергизъм и на взаимно потенциране на въздействието и най-вече поради дългия латентен период на изява на уврежданията, предизвикани от изкуствено създаваните вещества и продукти, опасността от интоксикация с непредсказуеми последици става все по-голяма с всяка изминала година.
    В развитите страни на всички животни се дават в изобилие хормони и антибиотици, които после чрез млякото и месото, както и чрез хранителните продукти, приготвени от тях, влизат в човешкия организъм. Същото важи и за растенията, чрез които пестицидите и съединенията от изкуствените торове попадат в човека. В САЩ още преди 20 години са давали на животните около 1000 медикамента и хормона! Почти на 100% от птиците, 90% от свинете и телетата и 60% от едрия рогат добитък се добавят редовно антибиотици към храната. Около 70% от месото на пазара в САЩ е от говеда, угоявани с помощта на хормони. Положението не е много по-различно и в другите развити държави.
    Като се има предвид и замърсяването на въздуха и водата, както и приемането на толкова много медикаменти и ваксини за "лечение" и "профилактика", то чудно ли е, че човечеството става все по-болно и алергиите и случаите на свръхчувствителност към различни вещества зачестяват все повече?

 
Световната конспирация срещу здравето,д-р Атанас Гълъбов

събота, 27 август 2016 г.

За клиничните изпитания

В последователни статии под общото заглавие "Ловци на хора", публикувани от 17 до 22 декември 2000 г., група журналисти от в. "Вашингтон пост" разкриват как американски фармацевтични компании използват като опитни животни пациенти от третия свят и Източна Европа, включително и от България, превръщайки това в процъфтяваща индустрия. По този начин фармацевтичните гиганти искат да избегнат силно завишените изисквания за клинични изпитания на нови препарати в САЩ. Във връзка с тези разкрития в. "Монитор" публикува статии в броевете си от 21 и 22 декември 2000 г., според които в Университетската клиника по неврология и психиатрия в София върху пациенти се е изпитвал американският медикамент зелдокс, като пациентите не са били уведомени, че той не е одобрен за приложение в САЩ.
    Фармацевтичните и биотехнологичните компании масово се насочват към държави, където законодателството не е толкова строго, има по-малко бюрокрация и разходите са значително по-малки. Освен това в бедните страни се срещат по-често определени заболявания. Хората там се съгласяват лесно, защото имат нужда от здравна помощ, а и освен това има повече неграмотни и малко образовани, което улеснява убеждаването им. Ето какво споделя един китаец, участвал в клинични изпитания с генна насоченост: "Казаха ни, че ще има безплатна медицинска помощ. Затова всички идват." Това, разбира се, е било само уловка и лечение на тези хора не е било извършвано.
    Не искам да кажа, че някои от проучваните нови медикаменти не може да се окаже полезен, а да наблегна върху постановката и недостатъчното независимо Контролиране на опитите, което дава възможност както за прикриване дори на сериозни странични ефекти, така и за надценяване на "добрите" страни на даден продукт.
    В. "Вашингтон пост" дава за пример начина, по който е бил проведен един опит на голямата американска компания Пфайзер. През април 1996 г. по време на епидемия от менингит в Нигерия тя изпробва антибиотик, наречен трован, който все още не е бил одобрен в САЩ. Фирмата не успяла да набере достатъчно пациенти в САЩ, затова се насочила към тази африканска държава. Експерименталният медикамент се смятал за потенциален "хит" - според анализатори от "Уолстрийт" Пфайзер биха печелили около 1 млрд. USD на година, ако трован получи одобрение.
    Според нигерийския лекар Амир Йола тестуването на антибиотика в двумилионния бедняшки метрополис Кано не е извършено както трябва, но той не можел да се противопостави, защото фирмата е имала подкрепата на правителството. Там, където има авторитарни режими и няма свобода на словото, подобни експерименти се провеждат по-лесно. По това време Нигерия е управлявана от военните и според "Вашингтон пост" е имало драстични нарушения на човешките права и корупция. Никой не би пробвал в една нормална държава новосъздаден антибиотик с неизвестни качества, сред епидемия от менингит, покосяваща стотици, в набързо пригодени за това полеви условия, с недостатъчно персонал и диагностични възможности. Ето какво представлява "клиниката" за инфекциозни заболявания в Кано: според работили в нея международни доброволни сътрудници това е една от най-зловонните и пренатоварени болници в света, разпадаща се съборетина, направена от ронещи се тухли от сгурия. Може да се видят как плъхове гризат занемарени трупове и как пациенти се изхождат направо на пода. В някои отделения няма вода и електричество, а стените са опръскани с кръв и екскременти. И това става в края на второто хилядолетие, когато на толкова други места по света тънат в разкош.
    Тексаският педиатър Джордж МакКрекън, водещ специалист по менингит, е "изненадан, че Пфайзер са предприели такава авантюра". Изследователите на фирмата са подготвили експеримента само за 6 седмици за разлика от едногодишния или дори по-дълъг период, необходим за това в САЩ. Докато в развитите държави в такива случаи се назначава венозно изпитан и бързо действащ антибиотик, то при епидемията в Нигерия трован е даван през устата на по-голямата част от лекуваните, които са били на различна възраст, а той според самата компания не е бил тестуван никога преди това на деца. Освен това Пфайзер не е проследила в дългосрочен план възстановяването на пациентите, на които е бил даван медикаментът. Според д-ф Йола и други негови колеги и лаборанти болните не са знаели, че става дума за опитна постановка.
    В края на краищата трован бил одобрен за употреба в САЩ при възрастни, но не и при деца. Антибиотикът бързо става един от най-предписваните в тази държава - до средата на 1999 г. са го приемали приблизително около 2,5 млн. души, като само от първата година на масовото му излизане на пазара продажбата му според самата фирма достига 160 млн. 115В. Но през тези 16 месеца са съобщени 140 случая на чернодробни увреждания, 14 - на чернодробна недостатъчност и 6 са завършили със смъртен изход. Трован принадлежи към определен клас от антибиотици, които водят понякога до увреждане на ставите при опитни животни - малки зайчета и кученца. Срещу Пфайзер са заведени поне 16 дела, макар че според фирмата по време на клиничните изпитания не са отбелязани сериозни чернодробни проблеми. В Европа продажбите на препарата дори са спрени.
    Според организацията "Лекари без граници" от морална гледна точка епидемия с такава висока смъртност (починали са 15 800 африканци) не е моментът, в който трябва да се експериментира с нов медикамент. В САЩ се изисква от изследователите да уведомяват пациентите за рисковете на изпробваното лекарствено средство, да разясняват целта му и да дават информация за алтернативни терапии, след което доброволците подписват информирано съгласие. В Нигерия не е имало подобна процедура.
    Когато например FDA отказва на базираната в Калифорния Максим Фармацктикълс) да изпробва нов чернодробен медикамент върху американските граждани, фирмата отива в Русия, като по този начин си спестява милиони от забавянето на провеждането на клиничните изпитания. За 3 седмици руски лекари набират 149 пациенти, без да ги уведомят за резервите на FDA относно медикамента.
    През 1980 г. FDA започва да приема молби за одобряване на лекарствени средства за американския пазар, придружени с данни от изследвания, извършени и в чужбина. Според в. "Вашингтон пост" последната година почти 27% от тях са от задгранични тестувания - 3 пъти повече, отколкото през 1995 г. Докато през 1991 г. в Източна Европа е имало само един регистриран към FDA изследовател за провеждане на експерименти с лекарства, предназначени за САЩ, сега са вече 429. В Южна Африка от 2 са станали 266. Според фирма, която осигурява пациенти за западните компании в Латинска Америка, понастоящем се провеждат около 1000 клинични изследвания, като се предвижда в близките 5 години да нараснат 10 пъти!
    Американците и западноевропейците явно не желаят да участват в рискови експерименти, а между фармацевтичните компании има голяма конкуренция за създаване на нови медикаменти и бързото им внедряване, което е свързано с големи разходи и съответно печалби. Според някои проучвания средно 4000 души са необходими в САЩ, за да се изпита ново лекарство, а всяка година се разработват стотици такива. Това естествено поражда голяма надпревара за търсене и набиране на доброволци. Според изчисления на индустрията, всеки ден забавяне на пускането на пазара на нов медикамент носи около 1,3 млн. USD нереализирана печалба. Чудно ли е тогава, че нещата далеч не са така чисти и прозрачни, както би трябвало да бъдат? "Наистина изглежда като че ли правим сделки с дявола и търгуваме хората", казва Джанет Цимерман, оглавяваща "Импакт" - базирана във Филаделфия компания, която обучава екипи за провеждане на експерименти с медикаменти. Често самите болни чрез асоциации, които са спонсорирани и съответно манипулирани от фармацевтични компании, лобират за по-бързо въвеждане на нови медикаменти.
    "Колкото по-бързо завършваме клиничните изпитания, толкова повече пари ще има за нашите компании", казва пред колеги на една конференция в Сан Диего Хуан Пабло Гусман, работещ за западни фармацевтични фирми във връзка с извършването на клинични изпитания в Латинска Америка. И е прав -приходите на големите фармацевтични компании са се увеличили с около 10% за последното десетилетие.
    Много болни въобще не са наясно с взаимоотношенията между лекарите и фармацевтичните фирми. Последните използват всякакви примамки за медиците само и само да се проведат по-бързо експериментите - например някакъв вид награда за набран определен брой участници за даден период от време, включване като "съавтор" в статии за резултатите от изследванията, които всъщност се пишат от хора на компанията, осигуряване на безплатни посещения на семинари в чужбина, коктейли и т. н.
    Резултат от 10-месечно проучване на "Таймс", обявено на 16 май 1999 г., показва, че има широко разпространен конфликт на интереси, когато медиците набират участници за клинични изпитания с нови медикаменти. На лекаря се плаща средно между 1000 и 4000 USD за пациент в зависимост от държавата, в която живее и работи. Това му дава възможност значително да увеличи приходите си, особено ако действа по-агресивно и умело при привличане на пациенти за опитите. Нерядко се случва той да включи в провежданото изследване хора, които не са подходящи и дори са противопоказани за проучвания медикамент, или пък такива, които изобщо нямат нужда от него. В страни с нисък стандарт, каквато е и нашата, парите давани от компаниите на лекаря за един човек включен в изследване на нов медикамент, са значително повече, отколкото е средната годишна лекарска заплата. Психиатърът от Будапеща Лаело Лойтавари, участвал в клинични изпитания за различни западни фирми, споделя: "Фармацевтичните компании ни правят предложения, за които знаят, че ще ни завъртят главите." Неговата заплата като лекар например се равнява на 178 USD, а компаниите по думите му плащат между 1000 и 2000 USD за работата му с всеки пациент, който той е осигурил. "Как бих могъл да не го направя?", пита д-р Лойтавари. Колко медици в тези страни мислят като него?!
    Някои лекари участват едновременно в клинични изпитания на няколко фирми и възможността по този начин да спечелят допълнително значителна сума вече е голямо изкушение. Това, разбира се, не означава автоматично, че всички медици участват в експеримента само заради парите. Предполагам, че много от тях желаят искрено да помогнат на болните, но когато има и значителен финансов интерес, се създават предпоставки за преминаване на определени граници на научното качество.
    На семинари производители и контролиращи говорят свободно и споделят за случаи на некоректно извършени експерименти, особено сред чуждестранните лекари, новаци в големите клинични изпитания на лекарствени препарати. Според фармацевтичните компании много от лекарите в Латинска Америка сами не спазват протоколите за водене на опитите и не съобщават например за всички доказвани странични ефекти на изпитвания продукт. А това може да има сериозни последствия както за бъдещите пациенти, така и за самата фирма. За едно изследване на ново антиепилептично средство в Латинска Америка компанията "Парк-Дейвис" казва, че е било проблематично да се накарат лекарите да докладват за пневмонията при малки деца, по принцип считана за твърде сериозна странична реакция на експерименталния медикамент. Местните лекари обаче го смятали за нормално усложнение. Може би понякога медиците, участващи в опитите, просто имат твърде голямо Желание да угодят на компаниите и затова не докладват за нежеланите ефекти.
    Контролът, който медицинските власти оказват в някои страни, е също недостатъчен. Да се съгласиш със и да приемеш правила за добра клинична практика и подходящо провеждане на клинични опити, невинаги е равнозначно на това да ги приложиш.
    Извинявайки се със споразумения с фирмите за поверителност на информацията, изследователите и лекарите, както и представители на официални институции често отказват да дават интервюта и да дискутират новите медикаменти, които се изпитват, и условията, при които това става. Много компании не дават информация във връзка с провежданите опити. От своя страна FDA агресивно защитава търговските интереси и тайни на фармацевтичните компании и като последствие много страни на процеса на одобрение на лекарствените препарати остават скрити.
    Разследването на журналистите от в. "Вашингтон пост" установява, че през 1998 и 1999 г. естонски граждани са участвали в неетично провеждани опити в Швейцария. Възползвайки се от притесненото финансово положение на хората в тази бивша съветска република, компаниите, които са набирали доброволци, не са ги предупреждавали за това в какви клинични експерименти ще бъдат включени, а "информираното съгласие", което трябвало да подпишат, било на чужд език, който те не разбирали. Предложили им безплатен билет до Швейцария, 2 седмици престой в "съвременна клиника" и няколкостотин долара на ръка. В страни, където средната заплата се равнява на 160 USD (а всъщност за много хора тя е по-малка, както е и у нас), получаването на такава сума в долари плюс безплатно пътуване и престой в тази "обетована земя" би звучало доста примамливо, както казват някои от доброволците от Естония.
    В края на краищата клиниката, където се провеждали "експериментите", била затворена от швейцарските власти, след като установили, че нейният управител, Ван Текс Рисърч Лимитед, са напълнили много от леглата с хора, които не знаели в какви изследвания ще участват. Между тях имало както бежанци, търсещи политическо убежище в Швейцария, така и наркомани. Впоследствие се установява се, че тук са извършени 161 експеримента за някои от най-известните фармацевтични фирми в света.
    Според в. "Вашингтон пост" при клиничните изпитания, които са се провеждали в психиатрична клиника за лечение на хора, болни от шизофрения в Унгария от психиатъра д-р Габор Фалуди, също не са били съблюдавани стандартните изисквания за информирано съгласие на пациента. Участващите в опити хора се предполага, че трябва да са напълно информирани за рисковете, не трябва да са наети с принуда или измами и да могат да се оттеглят във всеки момент. Според много изследователи и лекари тези правила се нарушават при изпитването на нови медикаменти в бившите социалистически страни, Африка, Китай, Латинска Америка. Изданието цитира скорошно проучване на учени от университета "Джон Хопкинс", според което повечето процедури за информирано съгласие всъщност са предимно с цел да предпазват компаниите от съдебни процеси, а не толкова от грижа за здравето на пациентите.
    В ЮАР медицинският съвет, който проучвал един опит свързан със СПИН установил, че 88% от жените, които се включили в него, всъщност са били принудени да го направят, въпреки че са подписали документ, според който участието им е доброволно. Медицинският факултет при католическия университет в Сантяго, Чили, преди 4 години проучил 44 клинични изпитания и открил "етични проблеми" в 20 от тях. Най-често срещаният недостатък бил неадекватно съгласие от участващите в експеримента или изобщо липсата на такова. Проблемът с получаването на информирано съгласие е актуален именно в бедните страни, където хората често въобще не получават задоволителни здравни грижи. Доброволците са изправени често пред две алтернативи - да рискуват да участват в експеримента, като затова ще бъдат прегледани, или въобще да не получат никаква медицинска помощ и никой да не им обърне внимание. Освен това ниската култура, характерна за мнозина главно в страните от третия свят, може да се окаже сериозна пречка в обясненията и разбирането от тяхна страна на положенията, свързани с опитите, и същността на думата "плацебо" например. Тестуването на нови препарати върху пациенти с психиатрични заболявания, когато се изисква информирано съгласие, също поставя проблеми, свързани с медицинската етика.
    Понякога самите компании, а не тези, които отговарят за контрола и създаването на правилата, определят доколко пациентите трябва да знаят за медикамента, който ще се изпитва. И така в една страна може да се запишат за опити болни, които обаче не са уведомени за страничните ефекти на лекарството, изявени вече при клиничните изпитания в други страни.
    У нас една от тактиките, които се използват за привличане на доброволци в изпробването на експериментални лекарства (например с психични заболявания), е следната: на болния му се казва, че ще му се осигури безплатно лечение с нов, "много добър и "много скъп западен медикамент", ако той се съгласи да участва в опита. Това е явна манипулация, за която пациентът най-често не подозира. Най-малкото защото препаратът не е "много добър" и е все още в период на изпитание. При някои лекари обаче финансовите изкушения заглушават гласа на съвестта им.
    В страни с деспотично управление свободата на избор е изключително ограничена и там злоупотребите са по-лесно осъществими, защото за това способстват самите властимащи. В своите свидетелски показания през 1998 г. пред Националния съвещателен Комитет по биоетика Марджъри Спиърс, тогава заместник-директор, отговарящ за наблюдението върху международните изследвания, извършвани за американските центрове за контрол и профилактика на заболяванията, в бившия СССР и другите страни от разпадналия се социалистически блок няма дори концепция за информирано съгласие. В страни, където наскоро е имало война или силна тайна полиция, хората често се страхуват да се подпишат под какъвто и да е документ и фигурират в тестовите протоколи като анонимни субекти "Х". Според Даниел Кампос, аржентински онколог, лекарите в Латинска Америка упражняват авторитарен контрол върху болните и като цяло са срещу информираното съгласие. Според него пациентите искат лекари, които казват: "Направи това, защото аз ти казвам така."
    Само в Аржентина през последната година са започнали над 200 клинични опита, което е повече от 2 пъти, отколкото за 1995 г., а в Бразилия са почти 1000 за 5 г., което представлява увеличение с 200%. За първите 8 месеца на 2000 г. правителството на малката държавица Коста Рика с население 3,6 млн. души е получило 42 молби от щатски и европейски фармацевтични компании за провеждане на клинични изпитания. Очевидно е, че Латинска Америка с нейните 450 млн. население с хора с всякакви заболявания е златна мина за опити на компаниите. Като цяло страните от третия свят предлагат възможност за изпробване на лечения, които са със съмнителна стойност или смятани за неетични в развитите държави.


Световната конспирация срещу здравето, д-р Атанас Гълъбов

петък, 26 август 2016 г.

Г. Сидоров за истинските илюминати, масони и "лъжливите цели"


За илюминатите е изписана много конспиративна литература и особено напоследък. С кого ли само не свързват представителите на това тайно общество. Много от тези публикации са предназначени именно да спуснат още мъгла, за да прикрият от нас истинските илюминати, излагайки пред обществото "лъжливи цели", които са предназначени да ни отведат далеч от истината.

Интересна информация по този въпрос дава руския пътешественик, биолог, антрополог Г. Сидоров, който счита, че в действителност истинските Илюминати нямат нищо общо нито с масоните, нито с което и да е от другите подобни общества. И дори с цялото човечество. Ето какво пише той за тях в книгата си  "Рок  возомнивших  себя  Богами":

"И така, кой породи на Земята жреците на Сет и им даде необходимите знания, за да изградят "богоизбрани", а на базата на юдаизма и християнството изгради структурата на европейското масонство? Тази тайна е неизвестна на масоните от най-високи степени. Знае се само от служителите на Сет. И то само от тези, които са пряко свързани със своите надзорници ...

Така че кои са тези тайнствени неизвестни? За да отговорим на този въпрос, нека си припомним структурата на нашето ДНК. Оказва се, че в човешката ДНК от общия брой гени за структурата на тялото е отговорен само 1%. Всички други гени, а те са 99%, се считат за генетичен боклук. Но древните генетици са наясно, че т.нар генетичен боклук е основния компонент на хромозомите, тъй като те са отговорни за поведението на човека. От изложеното по-горе следва, че човешки вид може приеме същество, което на 99% може и да не е такова. Визуално такава твар не може да се различи от хората. Тя ще бъде точно наше копие, но в същото време, генетично 99% напълно различна.

На този генетичен принцип се крепи и нашествието на извънземен интелект на Земята. На външен вид това са хора, но само на външен вид. В действителност тези същества не са хора. Ако вярваме на легендите на Тибет и Индия, именно те са оглавили Атлантското царство и го довели до войната със северната империя, а тази война всъщност го унищожава. Точно те след Потопа завземат властта в Шумер и опирайки се на семитските племена, генетично разтворили шумерите в масата на мигриралите в Месопотамия семити. Същото нещо, което са направили и с държавата на Саргон I. Генетичните акадци също са разтворени в афро-азиатските пластове на преселниците. По-късно, точно същата съдба сполетяла Вавилон и Асирия. Навсякъде едно и също нещо, един и същи почерк ...

Ние няма да обясняваме, от къде са се появили един процент хора и 99% от нехора в Близкия изток. Това е без значение. Важното е, че те са проникнали в света на хората много отдавна, а в наше време тези същества не са измрели, а живеят и преуспяват. Най-досадното нещо е, че те имат не бутафорна, а съвсем реална власт над обществото. Точно такава, каквато те са имали в Шумер, Акад и Вавилон ...

Въпросът е какво искат тези само на вид хора, но в действителност представители на извънземен разум? Това, че те са създадени на Земята чрез генно инженерство е ясно за нас. На този факт наблягат и много митове на нашите предци, като например цикълът на индийските легенди за нагите. Там ясно е посочено, че змиите-наги могат да приемат човешка форма. Същото се разказва и в китайските митове, австралийските, германските, иранските и руските - навсякъде едни и същи. Но все още не е ясен въпроса какво им трябва от Земята на тези извънземни същества в човешка форма. Факт е, че те хранят свирепа омраза към човечеството. Това се потвърждава от много факти. Само световните войни говорят достатъчно! Или Червеният терор в Съветска Русия. Следи от тяхната дейност са белязани с потоци от човешка кръв и океан от страдание. Поради това не е трудно да се отгатне какво искат.

Ако се вгледате внимателно в това, което става по света, става ясно, че цялата ни прехвалена технологична цивилизация е създадена от тези същества. Как е направено? Посредством приемането на концепцията за един Бог, чрез кредитните и финансовите системи и пазарната икономика всичко е просто и брилянтно. Когато хората говорят за най-значимите изобретения в историята на човечеството, какво ли само не измислят. В действителност, такова изобретение са парите. По-конкретно, банкнотите, които могат да бъдат отпечатани във всякакво количество и да се подкупват чрез тях всички корумпирани и материалистични нехора.

Технологията е пределно проста. Сега не е задължително самите извънземни същества, получили човешки облик, да заемат важни държавни постове, както са направили в Шумер, Акад и Вавилон. В момента е достатъчно да бъдат издигнати във властта материалистичните и коравосърдечни дегенерати от човешката раса. В крайна сметка, подкупвайки такива е много лесно да ги манипулират. За тези цели, чрез организирането на световен хаос е била разрушена древната социална класа на хората от Златния век...

За голямата катастрофа, случила се преди 13 хиляди години в Тихия океан, разказват легендите на полинезийците. Преданията на хората от Полинезия и Меланезия казват, че на дъното на Тихия океан паднал гигантски континент. Оказва се, че двата континента - Атлантида и легендарният Му потъват на дъното по едно и също време - в момента на атлантската експанзия в Африка, Америка и Евразия. Оказва се, че това се е случило в разгара на древното световно клане. Всичко това предполага, че воюващите страни cа използвали някакво свръхмощно тектонично оръжие.

Доскоро в подобни оръжия на Земята никой не вярваше, но в наше време човечеството се доближава до тяхното създаване. Следователно при древните то може да е било реалност. Ако разгледаме историческия процес не дискретно, а като единна система, тогава пред нас е налице верига от събития. Нещо като мозайка: Златният век (времето на зараждане на комунизма, когато малоумниците не само не са имали власт над обществото, но им е липсвало и елементарно гражданство) се губи в хаоса на древната световна война. В "Диалози" на Платон е записано как царете на Атлантида загубили своята божествена същност и се превърнали в алчни за власт и всичко материално нехора.

Те хвърлят силите на своята империя, за да завладеят света. Как би могло да се случи така, заобикаляйки философите и жреците? Само чрез замяна или директно зомбиране. По един или друг начин, но целта била постигната. Започнала световна свада и хората, контролирани от нечовеци не само унищожават своята просперираща страна, но също така и напълно унищожават света на звездния съсловен комунизъм. Защо звезден? Защото формирането на съсловния комунизъм идва на Земята заедно с нашите предци от метрополията.

Във високоразвитите далечни светове има само една социално-икономическа структура и друга просто не може да съществува. Защо това е така, а не по друг начин, е дълга история. Казано накратко, това изглежда по следния начин: всяка планета, колкото и да е богата, все пак има ограничени ресурси. Поради което задачата на носителите на заселилия я разум е да не се убива планетата, а напротив - създаването на условия, максимално подходящи за живот, без изключение за всички екосистеми. Ясно е, че ако дегенератите застанат начело на обществото, в ума им няма да присъства грижа за екосистемите, а само личната изгода. Разбира се, много скоро ресурсите на планетата ще бъдат изчерпани и потребителската цивилизация се самоунищожава. Това е законът на всяко дегенеративно общество.

Ето защо в космоса не може да има пазарна икономика. Институцията на парите се смята за най-голямото зло. Не съществува частна собственост над средствата за производство и земята, има собственост върху дрехи, домашни любимци и оръжия. А дегенератите или биват унищожени (отнася се най-вече за всички видове извратени типове и психопати), или биват лишени от граждански права и отлъчвани на други планети, където те не управляват обществото. Някога така е било и при нас, на Земята. Но се е намесил извънземния разум в делата на хората и в момента имаме това, което имаме.

Как да ги наричаме тези на вид хора, а в действителност посетители от друг свят, враждебно настроени към нас? Както знаем, в йерархията те са много по-високо от масоните и създаденото от тях тъмно жречество. Днес те се наричат Илюминати, последователи на Луцифер. Но името не отразява това обстоятелство, че лъжливите илюминати, по заповед на Ватикана са създадени от Адам Вайсхаупт на 1 Май 1771 г. Това е просто най-активната част на масонството, това е всичко. Ето защо те не бива да се бъркат с тези, за които говорихме по-горе. Важното е, че след манипулацията на юдеина Вайсхаупт и тези, и другите започват да се наричат с едно име. Какво е това, ако не умел камуфлаж? Ако по-надолу иде реч за илюминатите, ние ще имаме предвид приелите човешки облик извънземни зверове ...

Съвременните историци се опитват да ни втълпят идеята, че илюминатите са създадени от йезуитите като опозиция на масонското движение. Това може да твърди само някой, който няма "всички парченца от пъзела". Фактът, че илюминатите и масоните никога не са враждували и не мислят да го правят. Илюминатите си вършат работата, масоните също. И едните, и другите са доста доволни едни от други. Просто илюминатите на Вайсхаупт оглавили масонското движение и го повели по правилната посока, за които те са били създадени. И все пак те са параван, за да бъдат скрити истинските Илюминати, в които 99% от генетиката не е човешка. В момента двете групи са се слели в едно цяло. И е трудно да се определи къде е истинският илюминат, а къде е "сапунения мехур".

В действителност, старата масонска технологията е приложена тук, където заедно с мрежата от видимите масонски ложи има и подобна невидима мрежа. Невидимите масонски ложи действително са опасни и те контролират политиката и икономиката, а видимите ги прикриват. Те добре отвличат вниманието на обществеността, като по този начин позволяват на своите колеги да успеят.

На този етап във времето се опитват да ни внушават, че срещу Русия в продължение на два века подред обединените елити на Запада водят информационна война. Първо, не от два века, а най-малкото от момента на приемането на християнството. И второ, всички западни елити са адепти на Клана на илюминатите. В Европа, Америка и в много други страни, например Китай, отдавна управляват нехората. Масоните в западните елити заемат тези позиции, които не са заети от нашествениците. По правило, от последните се избират ръководителите на средно ниво, но не и за най-високото. Такава е субординацията в тайните общества.

Но това е на Запад. У нас, дори и да има илюминати, те са единици и това е разбираемо. На Запад Русия се разглежда като колония. Но масоните в нашето правителство са повече, отколкото е нужно, и не само в правителството, от тях е съставена изцяло петата колона. Онази, която налага на нашия народ либерално-демократичните ценности. Какво означава това? Фактът, че модерното масонство е основната ударна сила в колониите от Третия свят. Чрез тяхното влияние не само в развиващите се страни, но и в развитите става установяване на правилата на играта, от които се нуждаят  илюминатите и тези, които ги контролират".

По този начин, може да се отбележи, че множеството от "лъжливите цели", пуснати от слугите на злите сили имат за цел колкото е възможно повече да ни объркат и отклонят от истината. Явните масонски общества чрез отклоняване на вниманието към себе си обезпечават дейността на тайните ложи. Аналогично, илюминати наричат най-активната "върхушка" на масонските общества, така че ние да не предположим, че истинските илюминати, създаващи на човечеството много проблеми и заплашващи самото му съществуване, в действителност генетично не са хора, въпреки че външно изглеждат като хората.

Тези същества могат да бъдат познати по тяхната неизмерима алчност, патологично желание за богатства и власт, студения интелект, зле прикритата омраза към човечеството и желанието под измислени предлози да удавят човечеството в кръв като резултат от нова световна война. Почти всички от тях тайно участват в сатанински човешки жертвоприношения към своя тъмен егрегор и се опитват да наложат на всички "нов световен ред".

Това е този хибридо-рептилоиден световен "eлит", съставен от 300 + 300 от най-богатите семейства и кланове, управляващи земята. И когато обикновените хора разберат, че "силните на деня" са ги мамели толкова време, и че в действителност "теорията на конспирацията" не е колекция от фантастика, то на властта на този нечовешки "eлит" ще дойде края.

По материали от Интернет

понеделник, 22 август 2016 г.

Бети Шайн: "Виждах призраци навсякъде"

Някои хора по рождение притежават екстрасензорни способности или "шесто чувство", което им позволява да виждат или да говорят с безплътни духове. При други тези способности понякога се разкриват в резултат на травма или силно психическо сътресение...


 

Известният британски екстрасенс Бети Шайн (1929-2002), която медиите на Острова наричат "лечител номер 1 в света", още от дете притежава изключителни енергийни способности, но дълго време предпочита да ги игнорира. Когато избухва ВСВ, момиченцето заедно с хиляди други деца се евакуира в относително безопасно английско селце, за да се спаси от бомбардировките на Лондон. Една нощ край къщата им избухва бомба и голямо парче стъкло се удря в таблата на леглото на Бети - само на сантиметри над главата й.
Изглежда, че шоковото състояние провокира проявяването на екстрасензорните й способности, защото на следващата вечер Бети започва да вижда "прозрачни хора", които минават през вратата на спалнята й, пресичат стаята и излизат през отсрещната стена. Макар че й се струва, че са малко разсеяни и не й обръщат никакво внимание, тяхното присъствие й действа много успокояващо. Новите особености на възприятието й се струват напълно естествени. Тогава тя смята, че всички хора са надарени с такава дарба, докато веднъж не я просвещават приятели, като й казват, че да виждаш мъртвите, е най-малкото необичайно.
Традиционно се смята, че призраците се явяват в нашия свят, но Бети има друго мнение. Тя смята, че обратното - ние, хората, надникваме в друго измерение, където безплътните същества се занимават с обичайните си дела. Това обяснява защо много привидения, изглежда, дори не подозират присъствието на хората, тъй като не те, а ние нахлуваме в техния свят.
Отначало Бети не иска да следва призванието си и да стане медиум и лечител. Но с възрастта неизползваната енергия става неконтролируема. Когато най-накрая тя приема вътрешната си сила, е поразена от собствените си способности. Така например тя може да премества предмети и да предизвиква странни явления, които обикновено се асоциират с полтъргайст.
"Виждах призраци навсякъде: по стените, на килима, навсякъде... Освен това започнах да чувам гласовете им, сякаш подслушвах разговора на съседите в другата стая. Разликата беше само в това, че тези "съседи" живееха в друг, а не в нашия свят".
Тя заявява, че вижда духове по летища, в автобусите и всевъзможни обществени места. Може би това доказва, че двата свята - нашият и техният, са просто различни страни на една реалност, където паралелно съществуват няколко измерения. И за да общуваме с тези, които обичаме, не е нужно да създаваме специална атмосфера със свещи и тайнствена атрибутика.
Очевидно, починалите с готовност съжителстват с живите в паралелно измерение, но както твърди Бети, някои души не желаят да преминават в отвъдното. Ако човекът има "недовършено дело", изискващо решение, душата на мъртвия може да остане в нашия свят  във вид на призрак.
 
Веднъж Бети усеща, че нейна пациентка се намира под властта на тъмна същност и чува глас, който казва: "Никога няма да я оставя, тя е моя". Произнасяйки молитва, мисис Шайн вижда ярка бяла светлина, която се появява около това същество и оформя мъжки силует. Постепенно силуетът се разтваря в това сияние, сякаш го поглъща неведома сила. През цялото това време в ушите на Бети звучи неговият вик.
След сеанса пациентката споделя, че години наред е омъжена за властен и жесток съпруг, след което го изоставя, но той продължава да я преследва и дори умира на прага й от сърдечен пристъп. След смъртта му тя се омъжва още няколко пъти, но винаги усеща потискащото му присъствие. Изпада в дълбока депресия. Няколко седмици след сеанса по екзорсизъм жената се връща в лечителския център на Бети и цялата сияе от щастие, че най-накрая се е освободила от това въздействие, което я е потискало от години.
Благодарение на огромния си опит Бети успява да разбере истинската природа на призраците или духовете, както предпочита да ги нарича. Тя смята, че хората не са просто физически същества. У всекиго от нас има Божия искра - дух, който вдъхва живот на нашето тяло. Именно тази енергия виждат екстрасенсите, когато наблюдават аурата. Може би следата на тази енергия, която погрешно приемаме за призрак, се съхранява още известно време след смъртта ни, докато душата ни преминава в отвъдното...

По материали от "Феномен"

неделя, 21 август 2016 г.

Защо медикаментите увреждат и убиват?

Според д-р Джон Брейтуейт фармацевтичната индустрия държи рекорд по закононарушенията в сравнение с всички останали индустрии. Фармацевтичните компании успяват да наложат своите "лекове" чрез подкупи, невярно рекламиране и заобикаляне по многобройни начини на законодателствата на различните страни. Най-тревожен е фактът, че те чрез подправени и нагодени "тестове за безопасност" представят често опасни за здравето субстанции (медикаменти) да изглеждат безвредни и дори полезни. Манипулацията се осъществява по няколко начина, на първо място чрез измами в самите клинични изпитания. Компаниите лесно могат да наредят да се извърши подходящо за техните интереси изследване, което би помогнало за патентоването на лекарството. Стимулите и изкушенията за провеждащите експериментите са големи. Поне по 1000 USD средно се плаща на изследващия за човек и така някои лекари могат да получат дори до 1 млн. USD на година от опитите с нов медикамент! Тези хора знаят, че ако не дадат такива данни, каквито се очакват от тях (а не каквито в действителност са!), за в бъдеще няма да могат да разчитат на приходи или субсидии от съответната фирма. Подобна е ситуацията и при опитите върху животни.
    Има различни начини да се фалшифицират данните от дадено изследване - например не се съобщават починали по време на клиничните изпитания пациенти или отказали се, а продължават да се отчитат като живи и/или участвали докрай в експеримента (както при някои случаи, описани в предишната глава). При разследване на някои от опитите с кардиомедикамента карипорид в Аржентина било установено, че са били променяни и подменяни данни на участвали в експеримента, включително и електрокардиограми.
    Често схемата за провеждане на клиничните изпитания за определяне на сферата на действие на даден препарат не отговаря на изискванията. Например включват се много малко хора или пък такива, които не представят съвсем точно групата със съответното заболяване, за които по принцип е предназначен изследваният медикамент. Това е и една от причините част от многобройните странични ефекти да стават явни, след като препаратът вече е одобрен за производство и пуснат на пазара.
    Фабрикуването на данни според Брейтуейт е толкова широко разпространено, че за него си имат термини във фармацевтичните производства на различните страни.
    През 1982 г. една японска фармацевтична фирма - "Нипон Кемипар", признава, че е представила лъжливи данни на японското правителство при подаване на молба за пускане на пазара на обезболяващия и противовъзпалителен медикамент норведан. Компанията представила фалшивите резултати на д-р Х. Сампеи, директор на пластичната хирургия в университета в Нипон, и му платила 2,4 млн. йени, за да използва неговото име. Тази схема с позоваване на авторитети е доста ефикасна и също влиза в действие.
    Тъй като всяко изследване е свързано със значителни разходи, повечето от правителствените институции, регулиращи и одобряващи продажбата на дадено лекарство в съответната държава, разчитат на данните, които им се предоставят от фармацевтичната компания и от държавните организации на страната, където медикаментът вече е одобрен.
    За периода 1977-1980 г. FDA е установила случаи на 62 лекари, представяли манипулирани или изцяло фалшиви клинични данни. Според проучване на Управлението един на всеки петима лекари, които провеждат изследване на нови медикаменти, съчинява сведенията, които предава на фармацевтичните компании и си прибира съответната сума в джоба. Д-р Брейтуейт пише: "Проблемът е, че по-голямата част от измамите в клиничните проучвания остават неразкрити. Повечето случаи, които стават достояние на обществеността, са в резултат на изключителна небрежност, проявена от лекаря престъпник." Според д-р Джудит Джоунз, директор в "Дивижън ъф дръг икспириънс" към FDA, ако данните, които са получени от някой медик не са удовлетворителни за проучваното лекарство, съвсем в реда на нещата е компанията да продължи опитите другаде, където ще й дадат устройващи я резултати и показатели. Финансовото изкушение за лекарите да "получат" от изпитанията резултати, каквито фирмата очаква от тях, е голямо, независимо от страната, в която се извършва изследването.
    Ето изказването на бивш служител на FDA, цитирано в книгата на д-р Брейтуейт: "Бях шокиран от материалите, които пристигат при нас. Освен проблема с качеството съществува и проблемът с непочтеността при проучванията на нови медикаменти..."
    В броя си от 24 юни 1985 г. немският престижен ежеседмичник "Дер шпигел" публикува огромна изобличителна статия от няколко страници, озаглавена "Как фармацевтичната индустрия купи Бон". Тя разглежда истинските мотиви, стоящи зад тестуването на лекарствата. Може да се каже обаче, че същността на съдържанието й се отнася до всички индустриални държави с развита фармацевтична промишленост. Ето кратка извадка от нея: "По правило фармацевтичните компании не изливат милиони в касите на политическите партии, а дават пари на някой отделен политик или обществена фигура сред тези, които определят здравната политика. Служейки си с помощта на някой конгресмен, те получават изключително изгодни пазарни условия, които им осигуряват дълготрайни печалби. Както разкриват документите, фармацевтичната индустрия, така да се каже, купува законодателството..."
    Опитите с новосъздадени медикаменти върху животни
    (включително и вивисекция), като начин на придобиване на достоверна научна информация, валидна и за човека, е спорен още отпреди 150 г., от времето на неговия истински създател - френския физиолог Клод Бернар. Привържениците на метода и фармацевтичните компании чрез агресивни кампании и с помощта на средствата за масово осведомяване, общо взето, са успели да убедят и лекарите, и обществото, че именно опитите с животни са отговорни за прогреса в медицината. Това обаче е твърде далеч от истината - много лекари и медицински историци досега са демонстрирали, че важните открития са ставали в хода на клиничното изследване и наблюдение на болните, аутопсиите и различни други похвати за изучаване на човека, а вивисекционистите са изопачили историята в своя собствена изгода.
    Експериментите с животни понякога само "доказват" това, което вече е установено у човека. През 1974 Ханс Роиш публикува книгата "1000 лекари (и много повече) срещу вивисекцията", която е компилация на изказванията и мненията по този въпрос на много медици и учени от целия свят.
    Как бихте могли да тестувате например вероятен антидепресант на мишка или дори маймуна и как ще ги накарате да изпаднат в състояние, наподобяващо човешкото, за да прецените дали медикаментът действа положително? А как те биха ви казали какво изпитват? Дали са получили главоболие, гадене или болки в корема? Тъй като се използват здрави животни в експериментите, те трябва освен това по изкуствен начин да бъдат накарани да страдат и да се разболяват. Тази симулирана ситуация рядко има нещо общо с етиологията и патогенезата на естествено развиващо се заболяване при човека.
    Друг факт, който се пренебрегва, е, че организмът на животните реагира различно от човешкия в много отношения и метаболизмът на внасяните отвън химични субстанции не е еднакъв при различните видове. Затова значителна част от животозастрашаващите странични ефекти на медикаментите въобще не могат да се предвидят, дори опитите да са били извършени по най-добрия начин. Ето мнението на един от световноизвестните токсиколози проф. Герхард Збинден от цюрихския институт по токсикология: "Повечето странични реакции, които се получават при човека, не могат да бъдат демонстрирани, предвидени или избегнати посредством обичайните експерименти (с животни - бел. авт.) за подостра или хронична интоксикация... Повечето експерти считат модерните рутинни токсикологични процедури за ялови усилия, при които научната изобретателност, творчество и здрав разум са заменени с безсмислено попълване на стандартни протоколи." Д-р Е. Маршал от Балтимор пише: "Дори когато един медикамент е бил подложен на пълно и адекватно фармакологично проучване върху няколко животински вида и е установено, че е сравнително нетоксичен, често се установява впоследствие, че той може да прояви неочаквани токсични реакции при болни хора. Това се знае още от раждането на научната фармакология."
    Много вещества, които са силно отровни за хората, са безопасни за различни видове животни. Знае се например, че арсеникът може да убие човека, но същевременно е безопасен за морските свинчета, пилетата и маймуните? Зелената мухоморка, причинила смъртта на много хора, е безвредна за заека. Ботулиновият токсин, който убива и мишката, и човека, не може да навреди на котката. Антибиотикът хлорамфеникол може да предизвика увреждане на костния мозък при хората, но не и при животни.
    Метаболизмът при човека е по-забавен, медикаментите се задържат по-дълго в организма. Затова и токсичният им ефект се засилва. Например противовъзпалителните фенилбутазон и оксифенбутазон се метаболизират в човешкия организъм за 72 ч. При маймуната резус обаче този период е 8 ч., при кучето - 6 ч., а при зайци - 3 ч.
    В експериментите последвали след трагедията с талидомида се е оказало доста трудно да се демонстрират тератогенните му ефекти, и то с различни животински видове. В почти 10 породи плъхове, 15 - мишки, 11 - зайци, 2 - кучета, 8 - примати и много други, при които е бил изпитван препаратът, тератогенни ефекти възниквали рядко, и то когато е бил прилаган във високи дози.
    Проблемът е, че не само между самите видове има разлика в реакцията им към определени вещества, но и между възрастовите групи и пола, като дори времето на денонощието е от значение! Например установено е, че младите животни не реагират по същия начин като възрастните на йонизиращата радиация или на действието на транквиланти. При проведени вечерта опити с 50% летална доза от дадено вещество по-голямата част от плъховете измрели, докато със същото вещество и със същата доза, но дадена сутринта, почти всички плъхове оживели. По подобен начин преживяемостта през зимата била по-висока, отколкото през лятото. Смъртността освен това е била по-висока при животни, които живеели по много в клетка, отколкото при тези, оставени при по-голяма свобода. Всички тези изброени условности обикновено не се отчитат при експериментите.
    Трябва да се има предвид и фактът, че организмът при хората също си има свой ритъм и в различните часове на денонощието преобладава дейността на определени органи и системи. Това е било известно от векове на китайската и индийската традиционна медицина, с което са съобразени и лечебните методики, които те прилагат. Съвременни проучвания също потвърждават тези факти. Например прагът на болката е най-нисък сутрин рано, а най-висок следобед. А обезболяващите средства действат по-силно сутрин и по обяд, отколкото през нощта.
    Фармацевтичните компании биха могли да изберат върху кой най-подходящ вид да избършат експериментите, за да получат най-добри и удовлетворителни за тях резултати. Но ако лекарствата се изпитват според действителните изисквания, огромната част от тях никога не би излязла на пазара поради своята вредност и неефикасност. И, разбира се, много фармацевтични фирми биха фалирали. Това важи в още по-голяма степен, ако се даде път на естествените лечебни методи.
    Д-р Херберт Гундесхаймер обяснява: "Резултатите от опитите с животни не са съпоставими между видовете и следователно не могат да гарантират безопасността на новия медикамент за хората... Всъщност целта на тези тестове по-скоро е да защитават не потребителя от опасни продукти, а самите корпорации от съдебна отговорност." Когато хората са увредени в резултат на определен медикамент и се опитат да предприемат законови действия срещу производителя, тогава той може да се оправдае, че се е придържал към "тестовете за безопасност", и така е освободен от вината за пускането на пазара на опасен продукт. Сами виждате колко измамна е тази постановка!
    Ето какво може да се прочете в брошура, написана за пациенти от известна фармацевтична фирма: "Не може да има такова нещо като абсолютна безопасност при предписването на медикаменти. Различните пациенти могат да реагират различно на една и съща доза от медикамента и е възможно да се проявят някои нежелани странични ефекти, които да не станат известни докато не минат години, през което време лекарството е било в широка употреба."
    Е, в такъв случай, щом като и самите фирми твърдят, че дори индивиди от един и същи вид реагират по различен начин, то как ще са сигурни тогава, че резултатите с дадено вещество проведени върху различни животински видове, ще са валидни за човека?
    Ето и думите на д-р Джеймз Галахър, казани през 1964 г., когато е бил директор на отдела за медицински изследвания на американската фармацевтична фирма "Ледерле": "Друг съществен проблем, който се явява като резултат от правилата и това, което ги налага, е прекаленото наблягане върху опитите с животни. Те се извършват поради законови съображения, но не и поради научни. Предсказуемата им стойност за човека е често безсмислена, което означава, че и нашите изследвания може би са безсмислени."
    Нобеловият лауреат Ернст Б. Чейн, изолирал пеницилина, заявява: "Никакъв опит с даден медикамент, дори и да е проведен с няколко животински вида, включително примати, при всички възможни условия, не може да ни даде каквато и да е гаранция, че изпробваната по този начин субстанция ще се държи по същия начин в човешкия организъм, защото в много отношения човекът не е същият както животните."
    И така каква е истинската стойност на експериментите с животни? Първо, те могат да бъдат манипулирани, за да покажат "благоприятни" резултати. И второ, целта им е да бъдат преди всичко алиби за корпорациите, когато техните продукти увреждат или убиват. (След като извършването им е обявено официално за оневиняваща процедура.) Отново ще разгледам случая с талидомида. Той например не е бил изпитван на бременни животни, а в другите изследвания е показал липса на токсичност. Поради това фирмата не е била осъдена. Реакцията на фармацевтичното лоби при трагедията с този медикамент е била, че това е "рядко изключение" и че "то подчертавало необходимостта от повече и по-щателно провеждани опити с животни". Но проф. С. Аугин, вирусолог в университета в Анкара, използвайки алтернативни методи на тестуване, установил опасностите от препарата и така спестил на Турция "талидомидовите бебета".
    Медицинският историк Х. Роиш, автор и на книгата "Заколението на невинните" пише: "Не само е скандално, но и трагично, че на Лекарствения тръст му е позволено да наводни пазара със своите продукти под предлог, че те са напълно изпробвани за ефективност и безопасност върху животни и че здравните власти, разбирай правителството, поощрява тази заблуда, която не е нищо повече от една доказана измама. Защото и двете страни напълно осъзнават, че опитите с животни са погрешни и просто служат за алиби - застраховка за деня, когато вече няма да е възможно да се скриват пагубните странични ефекти на медикамента. Тогава те могат да кажат, че "всички изискуеми тестове са били направени" - че те са спазили закона."
    Роиш дава за пример случая с Еli Lilly и нейния препарат за артрит опрен, причинил смъртни случаи. Компанията е заявила, че няма да плати обезщетения на семействата на починалите, защото се е съобразила с всички предпазарни изисквания за тестуване на медикамента и затова не може да бъде държана отговорна от закона за нехайство и неизпълнение на задълженията си. Въпреки че има надеждни и точни научни методи за определяне на токсичността и ефективността на новите медикаменти като: култури ин витро, хроматография и масспектрометрия, квантова фармакология, правилно проведени клинични изпитания с хора и др., те не се прилагат.
    Ето последствията от този порочен подход: през 50-те години в Германия само 3 от 100 000 бебета са били с малформации, а през 80-те те са вече 500 на 100 000 - повече от 150 пъти увеличение. Едно проучване на лекари в бившата Западна Германия показва, че 61% от малформациите при новородените и 88% от общия брой на мъртвородените се дължат на лекарства, които майката е приемала по време на бременността. И всички те са били "безопасни" според тестовете, проведени с животни! Д-р Г. Станков пише: "... огромната част от лекарствата на пазара днес не са изпитвани правилно относно тяхното действително лечебно действие. В Германия броят на такива лекарства, които по закон трябва впоследствие, т.е след регистрацията им, да докажат своята клинична ефикасност, се изчислява на 16 000..."
    В САЩ през 50-те годишно са се раждали около 70 000 бебета с малформации, а през 80-те - 250 000, т. е. увеличението за тези 25-30 години е 350%! (Тук значение, особено за САЩ, имащ вероятно и някои други фактори например флуорирането на водата, за което ще прочетете по-нататък в книгата.)
    Английският лекар Върнън Коулмън, автор на няколко книги за медицината и здравето, заявява: "Последствията от това, че разчитаме на опитите с животни, е, че нови и всъщност неизпитани медикаменти и процедури се прилагат на огромен брой хора, като това носи огромни печалби по най-бързия възможен начин."
    Вие вероятно не знаете, че основателят на династията Рокфелер Джон Рокфелер старши е живял в отлично здраве до 98-годишна възраст, като се е хранел умерено и балансирано с естествена храна, ползвал е при нужда услугите на хомеопатията и напълно е избягвал синтетични лекарства! Същото се отнася и за неговия син Джон Рокфелер младши, който живял до 86 г.
    Ето ви един съвсем кратък списък с някои "изследвани за безопасност" медикаменти, които са се оказали твърде токсични и затова са били изтеглени от пазара (не всички са били разрешени и продавани в България):
    Орабилекс - причинил бъбречни увреждания с фатален край.
    Метаквалон (сънотворно) - причинил сериозни психотични разстройства и довел до смъртта поне на 366 души чрез убийство или самоубийство.
    Изопротеренол - за астма - довел до около 3500 смъртни случая през 60-те Ералдин (сърдечен медикамент) - предизвикал сериозни увреди на очите и в храносмилателния тракт и много смъртни случаи.
    Фенформин - предизвикал около 1000 смъртни случая.
    Прелудин и макситон (за отслабване) - причинили сериозни клапни увреждания и поражения на нервната система.
    Пронап и плаксин (успокоителни) - предизвикали смъртта на много бебета.
    Уретан (за левкемия) - причинил рак на черния дроб, белия дроб и костния мозък.
    Дебендокс (срещу гадене) - причинил родови дефекти, и т.н.
    Д-р Лиза Лендимор-Лим в книгата си "Отровни предписания", 1994, която е написана в резултат на клиничните й проучвания във Великобритания, дава информация за често прилагани лекарства, като отделя специално внимание на тези, които са рутинно предписвани при бебета и деца.
    Тя установява например, че диабет или астма могат да се проявят след приемане на антибиотик или друг често назначаван медикамент. Д-р Лендимор-Лим дава многобройни примери, като обяснява механизмите, по които това става, и чрез графики и статистически изчисления посочва драматичното увеличение на диабета в индустриализираните страни през последните 40 години, белязани с масовото навлизане на синтетичните медикаменти в здравеопазването (вече беше изяснен въпросът с ваксините в това отношение).
    Според журналистическо разследване на в. "Ю Ес Ей тудей" (публикувано в броя от 24.09.2000 г.) само за период от 2 години, т.е. от 1998 г. до настоящия момент, FDA над 800 пъти не е спазила федералните закони, които изискват при одобряване на нови медикаменти и храни да не съществува конфликт на интереси. Това означава, че експертите, участващи в съответните комисии за одобрение на медикаменти или храни, трябва да са независими и да нямат никакви финансови връзки или облаги от фирмите, чиито продукти ще се разглеждат. Но се оказва че повечето от тях имат финансови взаимоотношения с фармацевтичните компании! С други думи, или те самите са участвали в разработката на съответния продукт, или са спонсорирани от компаниите да изнасят семинари или да дават "консултации" във връзка с него. Всъщност най-добрите специалисти на FDA, които би трябвало да защитават пряко интересите на потребителите и пациентите, са често и експерти във фармацевтичната индустрия!
    33% от участниците в 102 срещи на комисии по повод разглеждането на различни медикаменти са имали пряка финансова заинтересованост в одобряването им! Но още през 1992 г. FDA е спряла да изнася фактите, свързани с конфликт на интереси "за да не нарушава личните права на членовете на комисиите." Много финансови конфликти дори не са докладвани в това проучване на вестника, защото са били смятани за малки, за да им се обръща специално внимание. Например не се приема, че има конфликт на интереси, ако един член на комисията получава 50 000 USD на година от определена фармацевтична компания или ако той участва в дадена комисия, която разглежда друг продукт на същата тази фирма! Същото се отнася и ако той има до 5000 USD в акции в съответната компания. Нима очаквате обективност на преценките при това положение?
    Както вече споменах, от огромно значение за успеха на фармацевтичните гиганти е рекламата, която непрестанно обработва по подходящ начин умовете и на лекарите и на обществеността като цяло. От нея разбира се, вие няма да разберете, че "лекарствата" са причина за огромен брой ятрогенни заболявания, хоспитализации и смъртни случаи.
    В една статия на "Сън хералд" от 18.08.1992 г. пише: "Фармацевтичните компании харчат внушителната сума от 200 млн. USD всяка година в Австралия, за да намират пазари за своите продукти... Това представлява почти 10 000 USD годишно, изразходени в опити да съблазнят всеки един от работещите 21 000 австралийски фамилни лекари." Според д-р Тео ван Лисхаут, секретар на Общество "Лекари от Ню Саут Уейлс за реформа" 50% от медикаментите на пазара не са съществували преди 10 години и съответно не са разглеждани и изучавани в университетите. Твърде заетите медици следователно разчитат само на агентите на фармацевтичните фирми за цялата информация, която им се дава за тях.
    Един много коварен метод, който използва фармацевтичната индустрия, за да манипулира общественото мнение, е чрез създаването и спонсорирането на организации - асоциации, фондации и др., които уж защитават правата на пациентите и се борят за унищожаването на дадена болест, а всъщност прокарват политиката на концерните. Или си осигурява "контролирана опозиция", например сформира някъде сдружение "Граждани за здраве" (това е произволно име), чиято цел привидно е да защитава здравната свобода, но всъщност осъществява целите на картела.
    В подкрепа на това ще цитирам част от статията на Стела Йорданова във в. "Монитор" от 11.11.2000 г. със заглавие "Мистерията инсулин" и подзаглавие "Война за пазара подклажда истерията около животоподдържащия медикамент. Битката на компаниите е за по-големи продажби и печалби, страданието на болните хора е само оръжие": "Държейки монопола над пазара на медикаменти, производителите имат монопол и над човешкото страдание. Контролът върху лечението на големи групи пациенти им дава възможност да оказват и огромен икономически и социален натиск. Особено когато става дума за лечението на диабета, което въвлича солидарно не само пациентите, но и техните близки.
    Само през горещото лято след старта на здравната реформа бяхме свидетели на няколко истерични публични кампании, провокирани от асоциации на различни групи болни... те се бореха не за правото на лечение и безплатни медикаменти, а за конкретни скъпоструващи продукти на конкретни производители.
    Кампаниите се провеждаха като по учебник. Най-напред се появяваха спорадични вестникарски публикации през ден-два, седмица по-късно съответното гражданско сдружение алармираше, че животът на десетки хиляди болни е в опасност, даваше пресконференции и заплашваше с гражданско неподчинение. В началото на всяка пресконференция се отправяха благодарности към съответната компания, която, безкористно дарявала медикаменти на закъсалите и подпомагала дейността на съответната организация със средства и офис оборудване..."
    В крайна сметка целта е увеличаване на продажбите и приходите на компаниите... Фармацевтичните колоси следват последователно принципа на "зарибяването" подобно на наркокартелите. Стъпвайки в малка и бедна страна, те най-напред очертават уязвимите групи и се отдават на благотворителност. На болниците и пациентите се правят мащабни дарения на скъпоструващи продукти, консумативи, писалки и т.н. Организират се научни симпозиуми, семинари и коктейли. Лекарите са доволни, изучават терапията, прилагат я на болния, той се чувства добре и това не струва нищо нито на пациента, нито на болницата. След това дареният медикамент свършва. Пациентът се чувства добре и го иска, но съвсем естествено не може да го купи, защото става дума за изключително скъпи лекарства. Производителят е готов да ги продаде. И започва публичният натиск.
    Драконовските закони, забраняващи рекламата на лекарствени продукти в неспециализираните медии, кара компаниите да инвестират колосални бюджети в маркетинга и връзките с обществеността. Техните представители обаче никога не се набъркват в публични скандали. Фирмите не взеха отношение по нито една от акциите. Това правеха лидерите на асоциациите...
    А иначе благодарните компании помагат на гражданските сдружения. Днес Българска асоциация "Диабет" открива луксозния си национален клуб..."


Световната конспирация срещу здравето , д-р Атанас Гълъбов