понеделник, 29 октомври 2012 г.

"Тунгуското чудо"

  Дори и много десетилетия след смъртта на Никола Тесла, тайнствените експерименти на този велик физик продължават да преследват умовете на учените и оживенo се дебатират в медиите. В частност се разглежда версия за това, че Тунгуската катастрофа през 1908 г. е била причинена от експериментите на Тесла.



   Предполага се, че Teслa чрез електрически тестове може да генерира огромен тласък на енергия.

   В подкрепа на тази хипотеза се съобщава, че Тесла видял картата на Сибир по същото време, когато станал взрива, а времето на проведените опити непосредствено предшествали “Тунгуското чудо”.



   През пролетта на 1908 година, в писмо до редактора "Ню Йорк Таймс" Teслa написа: "... Дори и сега, моята безжична електроцентрала може да превърне всеки район на света в необитаем ...".

   През 2000 г. тази версия била оповестена и в тв предаването на А. Гордън. Тя била подкрепена от факта , че няколко месеца преди експлозията Тесла заявил намерението си да освети пътя до Северния полюс за експедицията на известния пътешественик Р. Пири. Следва да се отбележи, че в нощта на 30 юни, много наблюдатели в Канада и Северна Европа са видяли необичайни сребристи облаци в небето, които сякаш пулсират. Това съвпада с разказ на очевидец, който наблюдава по-рано експериментите на Тесла в неговата лаборатория в Колорадо Спрингс. Освен това, в онези дни в десетки селища в Западна Европа и Русия е имало интензивен блясък на небето, нощни светещи облаци и изключително колоритен здрач. От спектрални наблюдения, направени в Германия и Англия се заключило, че сиянието не се отнася към полярните сияния.

   Малко по-късно, през 1914 г., изобретателят предлага проект, в който земното кълбо заедно с атмосферата трябва да стане гигантска лампа. За целта е било нужно през горните атмосферни слоеве да се пропусне високочестотен ток и те щели да светнат. Но как следва да се направи това, Тесла не е обяснил, макар и многократно да твърдял, че не вижда никакви трудности. 

   Това било най-голямото му изобретение - "Световната безжична система за пренос на енергия и информация". Предавателната станция ще изпрати електрическата енергия до всяка една точка на Земята, с отражението от йоносферата - горните слоеве на атмосферата и самата земя. Може да го използват кораби, самолети, фабрики чрез специфични приемателни устройства. Тази система , по уверението на учения , би могла да транслира по целия свят сигнали за точно време , музика, рисунки, факсимилни текстове.

   Всички тези факти, разбира се, увеличават позициите на защитниците на хипотезата, в която се посочва, че на 30 юни 1908 г. в района на река Подкаменна Тунгуска не са падали метеорит или комета, а всичко е следствие от опитите на Тесла с прехвърляне на енергия на дълги разстояния.



                Какво се е случило на 30 юни 1908 г.?

   Сутринта 7:14 часа местно време, над голяма територия между реките  Долна Тунгуска и Лена приблизително на северoзапад прелетяла гигантска топка . Полетът бил съпроводен от звукови и светлинни ефекти и завършва с мощна експлозия, последвана от продължителна сеч в тайгата. Експлозията възникнала на височина около 5-10 км и била последвана от земетресение и мощна въздушна вълна. Тротиловият еквивалент на Тунгуския взрив (10 - 40 мегатона) със сигурност е много висок. Може да се сравни с взрив на водородна бомба или едновременен взрив на хиляди атомни бомби, аналогични на тези , с които САЩ унищожиха Хирошима и Нагасаки. 

               Какви са основните версии за “Тунгуското чудо” ?

   Основната специфична характеристика на събитието е неговата многостранност, което води и до много версии. Съвкупност от явления, които се появяват по време на инцидента преди и след аварията , направили версията за сблъсък с комета най-популярната. Въпреки това, при опита да се въведе хипотезата за комета в съответствие с всички налични факти възникват непреодолими трудности. Сериозни проблеми възникват конкретно при опитите за интерпретация на геомагнитния ефект, причинен от Тунгуския взрив, оценката за приноса на вътрешната енергия на Тунгуския метеорит в общия баланс на взрива, механизма за възникването на горския пожар непосредствено след взрива и ред други фактори. Най-разпространената хипотеза за кометното естество на Тунгуския метеорит не обяснява редица парадоксални обстоятелства, свързани с траекторията на космическото тяло, също с геофизичните последици от катастрофата и породените от нея биологични последствия в района. 

   Тези несъответствия обясняват появата на нови опити за интерпретация на феноменологията на катастрофата на Тунгуския метеорит с нетрадиционни версии. Например били обсъждани версии за антивеществената природа на Тунгуския метеорит. В реда на алтернативните хипотези е добре да се отделят тези за плазмоид , както и за извънземен характер на техногенната катастрофа.
Трябва да сте наясно, че експлозията на космическото тяло в Подкаменна Тунгуска е най-яркия и кулминационен, но далеч не единствен епизод в сложната верига от аномални явления, разразили се през лятото на 1908 г.

   Известно е, че експлозията е предшестванa от летящо над Централен Сибир през светлата част от денонощието огромно огнено кълбо, придружено от изключително мощен звук и светлинни ефекти. Анализът на изказванията на свидетелите на бедствието, чийто общ брой е неколкостотин показва, че не е ясно на какво обстоятелство се дължи факта, че гръмките звуци са наблюдавани не само по време и след преминаването на кълбото, но и преди това.

   Тъй като наблюдателите често са били на значително разстояние от зоните, в които се е виждала траекторията на кълбото, то балистичната вълна не може да е причина за тези звуци, тъй като тя е в състояние да изостава от кълбото, но не и да го изпревари. Единственото реално обяснение свързва този факт с мощни електромагнитни явления.




   Второто доста странно обстоятелство е свързано с посоката на движение на тялото. Анализ на свидетелски показания, събрани в разгара на събитията и през 20-те - 30-те години, насочил първите изследователи на проблема ( Л.А.Кулик, И.С.Астапович и Е.Л.Кринов ) до единодушното заключение, че огненото кълбо лети от юг на север. Въпреки това, анализът на векторната структура при изсичането на горите, причинено от ударната вълна на Тунгуския метеорит, дава азимут 114 градуса, а областта на изгарянето - дори 95 градуса, т.е. е доказателство за движението на метеорита почти от изток на запад. Следва да се добави, че тази тенденция се потвърждава и от анализа на очевидец, който е живял по време на събитията в горното течение на Долна Тунгуска.


   Настоящото различие е очевидно. Опити да го обяснят е имало много пъти и от различни гледни точки. Но сериозно може да се обсъди само версията за техногенната природа на космическото тяло , или предположението, че той е плазмоид.
   Ключов елемент в изучаването на характера на Тунгуския метеорит е въпросът какъв е бил неговия материален (елементен и изотопен) състав. Започвайки с експедициите на Л.A. Кулик, търсенето на вещества от Тунгуския метеорит е въпроса, занимавал няколко поколения изследователи. Въпреки това, днес можем да кажем с пълна отговорност, че космическо вещество, което може да бъде гарантирано, за да се отъждествява с веществото от Тунгуския метеорит, не е намерено. 



              С какво може да се обясни хипотезата за плазмоид ?

   1. Енергията, съответстваща на експлозия на 30 мегатона, може да се натрупва в йонизирано плазмено образувание, с диаметър от около 500 метра, което съответства на свидетелствата за огромен обем на кълбото.

   2.Траекторията на плазмоидa, подобно на кълбовидна мълния, може да се промени по време на движение, което обяснява противоречивите данни за посоката на кълбото.

   3. Звукови и светлинни ефекти, причинени от движението на плазмоида са резултат от електромагнитни явления, които значително се различават от въздействието на балистична вълна

  4.Експлозията на плазмоида обяснява възникването на пожар в гората.

  5 Електромагнитните явления, придружаващи движението и експлозията на плазмоида, разбира се, може да са причинени от геомагнитни ефекти, които не са адекватно обяснени в рамките на метеоритната версия.

   Плазмоидната версия обяснява безсмислието да се намерят следи от метеоритно вещество на мястото на взрива . 


По материали от Интернет 

понеделник, 22 октомври 2012 г.

Фантастичната книга-загадка: Codex Seraphinianus

Това е книга написана, но не преведена. Напечатана, но непрочетена. Консумирана само визуално. Даже и от автора. Това е книга-гатанка и се казва "Codex Seraphinianus".

Написана и илюстрирана от италианския архитект и промишлен дизайнер Луиджи Серафини в продължение на около 30 месеца през 1976 - 1978 г. Тя съдържа приблизително 360 страници (в зависимост от изданието) и се явява илюстрована енциклопедия на непознат и измислен свят, написана на неизвестен език с необяснима азбука.

През 1978 г. в Милано, издателство Franco Maria Ricci получили пакет. Когато сътрудниците на издателството го отворили, намерили голямо количество илюстрирани страници. Това били рисунки – много причудливи и странни. Самият текст към тях не могъл да прочете никой.

Съпровождащото писмо към пакета обяснявало, че автора на труда - Луиджи Серафини, е създал енциклопедия на въображаем свят по примера на средновековните научни кодекси: всяка страница детайлно изобразява определен обект, действие или явление; забележките са написани на измислен език.

Самото заглавие „SERAPHINIANUS” е абревиатура на: „Strange and Extraordinary Representations of Animals and Plants and Hellish Incarnations of Normal Items from the Annals of Naturalist/Unnaturalist Luigi Serafini” (в превод "Странните и Необикновени Представи на Животни и Растения и Дяволски Въплъщения на Обикновени Неща из Аналите на Натуралиста/Ненатуралиста Луиджи Серафини").

Една част от труда е посветена на Природата и Науката, включваща почти всичко - флора, фауна, физика, механика... Друга част – на Човекът – образи на обикновени и необикновени хора, писменост, храна и облекло, архитектура, игри и развлечения. А съвсем друга обхваща историята на извънземната писмена система използвана в самия Кодекс.

Илюстрациите най-вече представляват сюрреалистични пародии на вещи от реалния свят. Някои от тях могат ясно да се разпознаят, а други наистина са уникални. На практика, всички изображения са нарисувани подробно, ясно и с много богати
детайли.

В този си вид Codex Seraphinianus представлява пълноценна енциклопедия на един измислен свят, който може би е съществувал, съществува или ще съществува някъде из Вселената.

Codex-ът е един от най-любопитните примери за илюстрована книга. „Четенето” на тази книга изисква нетрадиционно възприятие и непривична нагласа.

Ето и няколко страници от самата книга:












http://www.mystics.eu/%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8-%D0%B8-%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC%D0%B8/%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/192-fantastichnata-kniga-zagadka-codex-seraphinianus.html

сряда, 17 октомври 2012 г.

Какво е усещането да попаднеш в един от безбройните светове

  През седемдесетте години на миналия век в района на Краснодар с ускорени темпове се прокарвали тунели под билото на Калачи, които трябвало да бъдат свързани, и в крайна сметка обвързали две жп гари - Крайная Щель и Чилипси. Строителството, независимо от факта, че са работили със съвършена технология за проникване в твърда почва, вървялo с необосновани закъснения. MПС СССР е комисия, натоварена да разследва причините за закъсненията на важното съоръжение, и след като се уверили, че хората работят на пълен капацитет, предали на правителството съответния доклад. Тогава по личните указания на Л.И. Брежнев започнало разследване на "Туапсинските неуредици" - така в прикрита форма нарекли явлението тунел - за него бил ангажиран вездесъщия КГБ под надзора на заместник-председателя, генерал С.К. Цвигун.


   Ето и какво се е случило най-неочаквано - това, което не попада в рамките на компетентността на службите за сигурност. Установено е, че за последователните, невероятни инциденти не са виновни архитекти, инженери, техници, работници, а всесилното Време, доста произволно променящо своя ход в монолитите от почва и камък. Разбира се, информацията веднага е била класифицирана. Почти всички хора, които са имали пряка или косвена връзка с хлътването получили заповед за неразгласяване.


   Отминали са годините. Участниците от старите събития първо плахо, а после дръзко започнаха да говорят. Свидетелствата им коментира кратко, но изчерпателно някогашният участник от екип следователи полковник от КГБ И.Д. Карамазин:

   - Не е лесно да се повярва. Но всичко е една малка част от голямата, напълно невероятна истина, до която ние, за съжаление, въпреки че привлякохме уважавани учени не можахме да стигнем. Възможно е да не успяхме и затова , тъй като не бе безопасно.

   За често приемащите трагични окраски парадокси на Времето, когато го тревожели неговите “възли” , а и за самите “възли” говори бившия началник на строителството Н.Е. Духовичний :

   - В живота си, повечето от който премина под земята в мините, аз съм видял достатъчно от всичко. Тези чудеса впрочем бяха от чисто природен характер и те могат да бъдат прочетени в есетата на метростроители и миньори. Но в тунела при Туапсе всичко бе другояче. Рушащите се камъни изведнъж се сблъскваха с навити или прави, подобни на цилиндри кухини, отвътре идеално полирани, покрити с нещо като черно стъкло. Диаметърът на кухините бе като на тръби от водопровода, а самите кухини не водеха никъде, подпряни на непроходимите каменни плочи. Изненадващо обаче, въпреки перфектната херметика, в цилиндрите винаги е налице, и то осезаемо турбулентността. Стеариновите свещи, дизеловото гориво, напоените с отпадъци парцали винаги гаснеха, сякаш някой духаше срещу тях . И това не е всичко.

   Четирима от нашите скитници веднъж от любопитство, решили да прекарат обедната почивка седнали в близост до странната система на цилиндрите, и ... изчезнали. За щастие, не завинаги. На третия ден от търсенето се върнаха обратно и ни казаха, че блеснала ярка светлина, сменена от сива мрачна мъгла, в която за кратко се скитали, докато не дошли при нас. Те се кълняха, че не сме ги видели, че не сме чували гласовете им, че те са ни виждали и чували , преминавали свободно през всички физически бариери, през нас също. Те се паникьосаха. Не е ясно това как отново се озовали в цилиндрите.
   Нашите другари са имали късмет. В паралелна смяна двама скитника пред очите на работиците, които са в близост до цилиндъра, се превърнали в мъгла. Те сякаш били засмукани от камъка. Завинаги. Видях мястото на смъртта им. На сивата скалиста повърхност се виждаха покрити с дебел слой варовик контури на човешко тяло. Такива страшни и странни следи открихме на няколко пъти при прокопаването.
Какво означаваше това ? Тогава нямаше как да се сетя. Сега съм уверен, че необзепокояваните от човека векове наред земи са “възли” на времето, постоянно движещи се и отключващи гигантски “фунии” към други светове. 
   Понеже се страхувах да не ме вземат за ненормален, не споделях впечатленията си от пребиваването в един от тези безбройни светове. Сега ще кажа смело. Аз бях там. Донесох лоши впечатления. Все пак докато блуждаех там, подсъзнателно разбирах, че по земните времеви мерки аз младея. Но след като избягах от капана на времето се спасих. Ако бях останал там , просто щях да изгоря, да се слея с останалите , нажежени като Слънцето енергии. 
   Другите светове са други нива на битието, където не само времето тече по различен начин. То може да съживява, да убива, да създава извънземни форми на живот, даже враждебни за нас тук. 

   Дали да се приеме на доверие откровението на Духовничний ? Очевидно – да. В края на краищата, в другите светове той не е скитал сам. Подобни впечатления за тамошното устройство “ изпълнено с различни направления на времето” споделил и инженер С.С. Безверхий, който по време на перестройката на Горбачов безуспешно се опитва да привлече вниманието на партийните органи и академични институции към “ирационалната подземна реалност”. Как би могъл да знае Сергей Сергеевич, че сигналите му не са били пренебрегнати ? Неговите показания са се разглеждали и анализирали от най-добрите умове на съветската физика.
   Един от неговите разкази, както е представен от полковник И.Карамзин е:

   - Безверхий настоя, че не лъже и с една дума. Ние подозирахме, че е в заговор с Духовничий. Смятахме , че ни хвърлят прах в очите, за да избегнат отговорността за неспазения срок за пускане в експлоатация. Обаче след като видяха колко самоотвержено се трудят бригадите, както и пребивавайки в зоните на действие на цилиндрите на времето, и учените, и офицерите от сигурността кардинално измениха възгледите си за това какво се случва. Около тези дупки , микроскопични тунели не само се чувстваш по-зле, но съвсем видимо се забелязваше как ярко отличаващи се на тъмния фон потоци от лъчиста енергия отнасят далеч от погледа различни предмети. Да допуснем, че аз не мога да задържа на китката си часовника. Каишката се опъна и разкъса, после падна в краката ми. Позлатеният часовник изчезна във въздуха. Факт, който не може да бъде пренебрегнат. Кой си играе ? Къде е отговора?
   Или пък това. Като духнати от вятъра от главите на работниците изчезваха пластмасови каски със светлините, а от коланите – батериите. Имаше проблеми и с гумените ботуши и гащеризони. Те издържаха седем или осем часа, след което се разпадаха на прах. Какво разлагаше здравия материал? Неясно.
   Непреодолими проблеми възникваха с частите и механизмите на машините, в които имаше мед, месинг и бронз. Както всичко работеше нормално, изведнъж се чуваше изсвирване, последвано от скрибуцане. Механизмът се застопорява. Извикват механиците и ключарите. Те преглеждат основно и казват, че детайлите от цветни метали са отстранени, откраднати. От кого? За какво? В мината нямаше странични хора. Следователно отново сме принудени да спрем с пробиването и пак не сме в сроковете. Много лошо, макар че не може да се сравни с изчезването за дълго или завинаги на човек. Както например изчезна моят подчинен Алексей Воротников. Слава Богу , не за дълго . За половин час. 
   Вървеше до мен по ярко осветена магистрала за камиони, изнасящи скалата. Ние почти докосвахме лактите. Прави крачка встрани. Изведнъж не го виждам. Търсенето е безполезно. Всичко наоколо се вижда отлично. Стоя, чакам, притеснявам се. Появява се без каска и фенер. Къде беше? Отговаря, че не е ходил никъде. Задрямал докато вървял, спънал се и паднал в някаква пълна с вода яма. Търсим я заедно. Но нея я няма , никога не е била тук. 
   Безверхий, с когото съм говорил много пъти, в контраст с Воротников едва-едва помнеше своите видения от момента с изчезването от мината до връщането си обратно, но все пак си ги припомни. Той настояваше, че най-важното за него било “да избяга, да не остава там, непременно да се върне.”

   Завърналите се от "там" винаги споменават за светещи клетъчни структури, отделени с огради една от друга. Полковникът и неговите колеги от КГБ се опитвали да разберат какво се крие зад това. Но не получили ясни отговори. Хората твърдяли : “Тамошният свят е мъртъв, неподвижен и опасен, понеже унищожава живото, разбивайки го на атоми.”
   Безверхий посочва : “Тамошният свят – това е времето, което свободно пронизва всички неща, включително нашата планета. В местата, където се концентрира, по естествен път се образуват тесни дупки-тунели и капани, в които много вероятно е да попадат целенасочено обекти от материалния свят, в това число и хора.” И.Д. Карам зин заключава :
   - На базата на личния опит Безверхий правилно е идентифицирал целта на тунелите под формата на цилиндри, имащи начало, но не и изход. Такива обекти има с хиляди по света. Намират се в в САЩ, Мексико, Турция, Парагвай, Перу, България и в други страни. Информацията, с която разполагам е вярна и се заключава в следното : “стрелите на времето” са с голям енергиен потенциал и когато се събират във възли, образуват подземни стъкловидни цилиндри. Внезапното изчезване на хора, за което в стари времена обвинявали силите на ада, а сега обвиняват пилотите на НЛО, очевидно са предизвикани от енергийни концентрации и избухвания на времето. 
   До това заключение стигнали и учените, участващи в изследването на явлението на тунела при Калачи. Жалко е, че след разпада на СССР не е имало материални и интелектуални ресурси, за да продължи вълнуващото изследване.

        По материали от Интернет 

неделя, 7 октомври 2012 г.

От пирамидите - към звездите

   Напоследък са се провеждали много изследвания върху удивителните свойства на пирамидите. Учените отдавна забелязали, че ако през нощта сте вътре в пирамидата, можете да получите странни психически реакции - например извънтелесна опитност или астрална проекция

.
                Главата на нивото на златното сечение

   Странен случай имал Владимир Т. от Архангелск. Със своя приятел, инженер Георги М., той отива за риба на отдалечено езеро. На брега Георги поставя палатка негово собствено изобретение, което повтаря в умален вид и пропорции пирамидата на Хеопс.
   Мистериозно усмихнатият домакин предложил на госта си палатката, за да спи в нея, но не лежейки, а в седнало положение. Така, че главата да е на нивото на златното сечение, което е две трети от основата на пирамидата.
   "В съня аз се почувствах замаян  - казва Владимир. - Скоро не можех да седна и се изтегнах на пода. И най-странното: аз някак си от страна веднага видях как лежа! Наблизо, сякаш нищо не се е случило, дремеше Георги. Пресегнах се да го събудя, но но не можах да направя нищо. Ръката ми премина през рамото му!
   Не разбирайки какво се случва, аз се втурнах към вратата на нашия подслон, но не можах да я отворя. Не чувствах нищо, ръцете ми не усещаха палатката .
   Това беше като някакъв странен сън. Аз не забелязах как изведнъж бях извън "пирамида", като че минал през нея. Краката ми не докосваха земята. И в следващия момент аз осъзнах, че летя. За няколко минути се вдигнах толкова високо, че видях гората, езерото, нашата палатка, светлините на селото и преминаващата по пътя кола.
   Георги Михайлович в това село имал роднини, аз ги познавам отпреди, и сега по някаква причина помислих, че е добра идея да ги посетя. Не си спомням как съм се движил до правилния дом. И веднага се оказах до него. Проникнах през стената и се озовах в позната стая. Собственикът не спеше - лежеше в леглото и на светлината на крушката четеше списание. По някаква причина аз се чувствах неудобно: сега той ще ме види и аз трябва да се извиня за внезапното си проникване ... "

                           Видял го само котарака

   "Домашната котка се втренчи в мен, продължава Владимир - изсумтя и избяга на леглото. Собственикът стана и започна да се оглежда. Той погледна право в мен, но не ме видя. Котката в паника обикаляше стаята, счупи стъкло, изкачи се по завесата към тавана. Преместих се с гръб към стената и се оказах извън дома.
   Спомням си, че нощта се носех над гората, а след това достигнах главозамайваща височина. Мисля, че ако исках, можеше да летя до Луната. И тогава се събудих в палатката, и не седнал на задницата си, а лежащ на пода. Голяма част от този странен сън си спомням много ясно, а и много е забравено. Аз го разказах на Георги Михайлович. Той каза, че съм имал късмет. Усетил съм излизане от тяло от първи път. А с него за всичките нощи, в които е спял в палатката си, това се е случило само три или четири пъти. Той каза, че причината за моя нощен полет е "пирамидата", в рамките на която съм спал. Тя концентрира енергията от специален вид, който придава на обекти, поставени в него, различни невероятни свойства, а на хората - способността да напуснат тялото. Самият аз до този момент за излизане от тялото, само смътно бях чувал и не го смятах за сериозно , не съм се занимавал нито с мистицизъм, нито с йога . И така, когато се върнахме в селото, първото нещо, което попитах нашия домакин как е прекарал нощта , дали се е притеснявал от нечие присъствие . Той отговори, че не е , но само котката през нощта започнала да се носи из къщата като луда ... "

                       "Космодрум" за астралните тела


   Владимир Т. не е първият, който е с опит за невероятните свойства на пирамидите. Станалата световно прочута книга на американеца Робърт Монро "Пътешествия извън тялото", в която той описва многобройните случаи, подобни на което се е случило с Владимир Т. Монро след първия епизод започнал да се чуди защо това става с него ? Едва по-късно, оглеждайки дома си с психолога Чарлз Тар е забелязал, че формата на покрива, под който има спалня, е правилна пирамида. Точно по това време започват да се появяват първите разработки за необичайните свойства на пирамидите.
   Всичко започва, както можете да се досетите, с главните пирамиди на света - египетските. Изследователят Габи Бренън, автор на "Марсиански генезис", през 1970 г., многократно е спал в Голямата пирамида, и почти всеки път имал чувството, че душата се отделя от тялото и има склонност да се изнесе някъде. Ученият с голяма трудност я удържал близо до физическото си тяло. Той в крайна сметка започнал да вярва, че пирамидите - това са един вид "апарат" по отделяне на астрална проекция на човека от физическото му тяло.
   Доказателства за това се съдържат в митологията на древните египтяни, които са вярвали, че душата (те го наричат "Ка") може да напусне тялото и да се скита сред звездите. Бренън вярва, че Ka - е огледален образ на физическото тяло и се състои от фина материя. Голямата пирамида египтяните били създали като вид "космодрум" за пускането на Ка от починалия фараон в космоса. Очевидно е, че самата конфигурация на пирамидата има способността да генерира някакъв странен вид енергия. Понякога е възможно да се заснеме на фотографски филм под формата на стълбове, излизащи към небето. С течение на времето, информация за Голямата пирамида се появява все повече и повече. Например, беше установено, че продуктите вътре в пирамидите не се влошават, водата се пречиства от бактерии. Вътрешността на пирамидата влияе на практика на всички, които са вътре . В коридорите се намират почти неизгнили останки от животни, оставени от древните строители. В началото на ХХ век в оградените помещения намерили зърна пшеница, които по-късно покълнали - за изненада на учените. 
   Според съществуващи данни,   уникалните лечебни свойства на пирамидите се използвали от жреците, които за известно време поставяли в камерата разболели се фараони и то на нивото на златното сечение. Фараоните не само "се презареждат" със загадъчната енергия, но също така, както изглежда, извършвали астрални пътувания към космоса.

                 Мистичната тайна на Наполеон

   Това може да изглежда доста невероятно, но както изглежда, във вътрешните стаи на пирамидата ... стават срещи с извънземни, които изглежда, няма откъде да се вземат! Калифорнийският ортопедичен хирург Роджър Лир през последните 30 години имал десетки операции за отстраняване на импланти - малки устройства с неизвестна цел, които пришълците са имплантирали в хората. При повечето пациенти, те били открити случайно, в резултат на рентгеновите лъчи , с които им изследвали странична болест. Въпреки това са участвали пациенти, които предположили или знаели, че в тялото им има нещо чуждо, което се появява след среща с предмети или същества от извънземен произход. Един от тези пациенти твърди, че импланта в лакътя му може да се e появил, когато е прекарал нощта в Голямата пирамида. Това било две десетилетия преди посещението при Лир през 1986 година. Според пациента, той е преживял в пирамидата състоянието "излизане от тялото", а след лутане сред звездите се появява на някаква планета, където се запознава с с местните жители, които приличали на хората. С негово съгласие, те го оперирали, за да се оттърве от хронични заболявания, като по този начин иглата пронизала ръката му. След като се събужда няколко дни той е изпитвал болка в лакътя, без никакви рани по тялото. 
   Подобна история е свързана със самия Наполеон, който през 1799 г. по време  на своята египетска кампания прекарал нощта в Голямата пирамида. На сутринта той излиза, според съвременниците, блед и разбит и целия ден непрекъснато се оплаква от главоболие.
   Полковият лекар наистина намира върху главата на известния пациент малка бучка. А близо два века по-късно, Антоан Льофевр провежда проучването на тленните останки на императора и открива в черепа му метална пластина с размер малко повече от един сантиметър. Пластината се оказва като част от електронно устройство, и по-специално - импланти, които изобилстват и биват извличани от потенциалните участници в срещи с пилотите на НЛО.

По материали от Интернет