неделя, 27 януари 2013 г.

Полярна нула ( По Крис Минев )

Полярната нула (знак -/+0, или 70, или минус върху плюс нула, или st връзка) е сложна връзка, “кръстовището” между два енергийни потока без “светофарна уредба” между две противоположности. 
“Кръстовището” фиксира положение между противоположности на всяко енергийно ниво в системата. 
Полярната нула е голямо нещо, а не нищо. 
“Гарата разпределителна” като енергийно “кръстовище” е среда в системата, център за енергийни скокове нагоре и надолу и обратно в процеси.
Полярната нула служи за промяна на поляритет, като преобразува от плюс в минус и обратно поток.
Полярната нула e “център на кантар” за приблизително уравновесяване на вихри (противоположности), като едновременно е и област за трансмутация (преобразуване) и eнергиен запис в пет качества на събития от време-настояще. 
“Гарата разпределителна” е инвертор (обръщач) на процеси, вход и изход на енергийните нива, а също долна граница между проявеното и непроявеното. 
Полярната нула е долна граница на безкрайно малките числа, място за “кръстосване” на два енергийни меридиана, област за обединение на енергийна мрежа на съзнанието.
Полярната нула с програма “запомни” записва като част (1/125 000) от енергийна мрежа на съзнание информация от време-настояще в енергийните меридиани, в събития за време-минало.
“Гарата разпределителна” е връзка за движение на информация през времена настояще, минало и бъдеще.
Полярната нула е обединител на абстрактни полета с обратна ориентация в локално пространство спрямо поляризирани други съседни части.
“Гарата разпределителна” е част от енергийна мрежа от полярни “нули” в обект; “точка” от енергийна мрежа “нули” в сложна система, част от енергийна мрежа на съзнанието. 
Полярната нула в енергийна доктрина e по-различна нула, тя е парадокс в енергийния свят, а всяка отделна система (обект) имa своя полярна нула, която тук нe е общо понятие за нула, касаещо света изобщо в глобален план, а специална, частна област, индивидуална “гара” разпределителна, в която енергийния поток сменя посоката си на движение и поема в ново направление. 
Полярната нула се прилага кам всеки частен енергиен случай, затова тя е описана специално и се дефинира пространствено, като на всичко отгоре, като специализирана област около 0.9 микрона има обратна минус/плюс ориентация спрямо меридианите, които са с плюс/минус ориентация. 
Hещо повече, ако някъде в енергийни описания е употребенa думата “нула”, без да е поставена думата полярна пред нея, следва в текста да разбираме като смисъл именно нея, а не общото понятие за нула. 
Специално за “стандартен” човек полярните нули са около 125 00 броя.


http://forum.tisitova.com/viewtopic.php?f=18&t=129&sid=c71f2be04ccf4881af984d6a39b4da3e

неделя, 20 януари 2013 г.

Съзнание, подсъзнание и свръхсъзнание ( По Крис Минев )

Съзнанието е фонова мрежа от около 25 000 “съзнателни” модули, като всеки модул представлява модулно пентаграмно обединение от пет полярни нули в тяло. Съзнанието e в ±5 степенна скрита организация от около 125 000 “кръстовища” за “cтандартен” човек на енергийни потоци във веществото, част от аура, част от връзки, инструмент за запомняне на настоящето в енергиен запис за значими събития. Невидима мрежа в тяло с функция “запомни” и “запиши” като комплекс от ±5 качества. Подсъзнанието е енергийна мрежа от меридиани (“канали”) в тяло. Подсъзнанието е в ±7 степенна скрита перфектна организация от около 350 000 енергийни меридиани във веществото, за “cтандартен” човек, част от аура, част от връзки, инструмент за съхраняване на миналото в енергиен запис за значими събития, както в настоящ живот, така и в минал.Забележка: При присаждане на веществен орган от донор на пациент част от меридианната мрежа, както и част от мрежата от полярни нули се прехвърля от донора в пациентa. Затова пациентът си спомня събития, които са се случили с донора. Свръхсъзнанието е фонова мрежа от вихри в аура. Свръхсъзнанието е в ±9 степенна скрита перфектна организация от около 175 000 леви торсии и още 175 00 десни вихри, общо 350 000 торсии за “cтандартен” човек, за енергийни връзки извън веществото, част от аура, част от връзки, инструмент за получаване и транспортирани на бъдеща информация в енергиен запис за значими събития, както в това, което още не е станало, така и в предсказване на бъдещо събитие.Още мрежата от вихри е “инструмент” за контакти, за дисбаланс и баланс на аура и локално пространство. Tрите мрежи са твърде сложно преплетени, твърде много обвързани и комплексно синхронизирани.

http://forum.tisitova.com/viewtopic.php?f=18&t=129&sid=c71f2be04ccf4881af984d6a39b4da3e

петък, 18 януари 2013 г.

Кристалите на Атлантида

  Съвременното човечество знаe твърде малко за Атлантида. Легендата разказва, че атлантите са високи, много красиви, свободно преодолявали гравитацията на Земята и обменяли мисли без помощта на словото. Загадката на изчезването на цивилизацията към този момент преследва както сериозни учени, така и изследователи ентусиасти.

   Древногръцкият философ Платон в своята работа, озаглавена "Диалози", пише, че атлантите "сами се вкарали в неприятности." Но историята му е отрязана и не разкрива тайните на трагедията.

   Вероятно би могъл да я разкрие американския ясновидец Едгар Кейси, който навлизайки в транс, видял визията на отдавна изчезнали светове.

   Според него " атлантите използват кристалите за светски и духовни цели". В своите откровения Кейси видял голяма зала в храма на Посейдон, наречена Залата на Светлината. В нея се помещава главния кристал на Атлантида - Tуаой , означаващо "Огнен камък". Той е имал цилиндрична форма, на върха му слънчевата енергия се абсорбира и се натрупва в центъра му.

   Първият кристал бил връчен от представители на извънземни цивилизации на атлантите, заедно с предупреждение, че трябва да се отнасят към него с повишено внимание, защото в него се крие ужасна разрушителна сила.

   Като цяло, кристалите са най-мощните акумулатори на слънчеви лъчи и звездната светлина, те събирали енергията на Земята, техните лъчи прогаряли дори и дебели стени. Именно благодарение на това атлантите са изградили дворци, храмове и развивали психически способности.

   Изявлението на Кейси било посрещнато с голямо недоверие от скептичните учени. Скоро обаче се намират потвърждения за това - Юлий Цезар в своите "Бележки за Галската война", пише, че един друид свещеник му разказал за своите предци Гали, които са дошли в Европа от Острова на Кристалните Кули.

   Според легендата, стъкления дворец стоял някъде по средата на морето в центъра на Атлантическия океан. Корабите плавали покрай него, но тези, които са се опитали да се приближат загинали : определени невидими сили превземали кораба, и той изчезвал завинаги.

   Mитът просъществувал до Средновековието : в келтските саги тази необяснима сила била наречена вълшебна мрежа. Един от героите на сагата успява да избяга от Дома на стъклото и да се върне у дома. Струвало му се, че е прекарал три дни в двореца, a  същевременно в родината му изминали тридесет години! Легендата разказва, че някои от оцелелите от Атлантида избягали в Тибет. Сред народите в Тибет има легенда за гигантски пирамиди, на чиито върхове има големи планински кварц, служещ като антена, за да получават животворната енергия на Космоса.

   Кристалният череп e направен от материал, широко използван от атлантските майстори - кварц. През 1927 г., една млада американка, която оказва помощ на баща си, археолога Ф.A.Mитчъл-Хеджес, намери в останките от постройки на маите в Лувaaтумe , в близост до Карибския бряг, на полуостров Юкатан череп, изящно изваян в естествена големина от кристален кварц. Този природен обект с движима долна челюст и много призми, лещи и светлинни тръби, които придават жизненост очите и лицето, е изненадващо красив.

   Учени от Калифорнийската лаборатория на "Hewlett-Packard" разгледали кварцовия череп под мощен микроскоп, не открили драскотини, които да показват, че той е издълбан с метални инструменти.

   Освен това, след внимателно проучване на черепа, те направиха изненадващо заключение: предметът е направен в нарушение на всички закони на кристалографията. Възможно е да се направи само с лазерен лъч, повторно открит през 60-те години на ХХ век, или с други технологии, все още неизвестни на съвременната цивилизация.

   Кристалният череп има странни сили, чийто произход е необясним. Понякога чувствителни към тези неща хора виждат аура около него, а други улавят в близост сладко-кисел мирис. Понякога изглежда, че издава звуци като звънене на звънци или едва доловим хор от гласове. В негово присъствие много хора са имали реалистични видения и той има благоприятен ефект върху тези, които са дарени с дарбата на изцелението и пророчеството. Кварцовият кристал помага и за медитация , като въздейства на излъчваната енергия от мисловните вълни.

   Подобни предмети, внимателно издълбани от кварцов кристал помагали на атлантите за постигане на висока чувствителност и отзивчивост при съзерцанието на собственото им място във Вселената.

   През 1970 г. някой си Рей Браун – лекар - природолечител – тръгнал за почивка на остров Бари , намиращ се близо до Бахамите. Отделяйки се от приятелите , той отишъл да се гмурка. Какво било изумлението му, когато на голяма дълбочина видял добре съхранила се пирамида, снабдена с непозната техника. Сред другите неща с неясно предназначение той намерил и кристал, приличащ на описаните от Марк Хамънс. Когато Браун се опитал да го вземе ( кристалът бил единствения предмет, който се “отвинтил” ), той “чул” предупредителни гласове. И все пак той взел кристала, който му внушавал глас и изображения. В течение на 5 години Браун криел находката си от очите на обществеността. Но през 1975 г. все пак се решил да го покаже на един конгрес на психиатрите във Финикс, САЩ. При погледа върху този кристал психиатърът от Ню Йорк Елизабет Бейкън получил съобщение, че въпросният кристал принадлежи на египетския бог на смъртта Тот, организатор на подземното хранилище за тайни знания близо до трите големи пирамиди в Гиза.

   След няколко години на дъното на Саргасово море са били открити високоенергийни кристали с неизвестен произход. Със своето лъчение те дематериализирали хора и кораби. Възможно е аномалиите в Бермудския триъгълник, да са възникнали в следствие на въздействието на енергийния сектор. Едгар Кейси предупреждава за опасностите от навигация на Бермудите, защото, според него, разрушителната енергия на кристалите работи и днес. Ето защо там се наблюдава т. нар. парадокс на времето и пространството.



   През 1993 г., американският седмичник "Нюз" разказа за невероятния инцидент с американска подводница, плуваща в "триъгълника" на дълбочина 200 фута (70 м). Веднъж моряците чули странен шум отзад и усетили вибрации, което е продължило около минута. И след това целия екип ... веднага остарял. Но най-изненадващото нещо се разкрива след изплуването: оказа се, че подводницата е в Индийския океан на 300 мили от източното крайбрежие на Африка и 10 хиляди мили от Бермудските острови.

   Възможно е наблюдаваното странно явление да е било под влияние на енергийните кристали на Атлантида, за които Кейси твърди, че са на дъното на морето до източната част на остров Андрос на дълбочина от 1500 m
   През лятото на 1991 г. хидроложки американски кораб намира на дъното на Бермудския триъгълник огромна пирамида - три пъти по-голяма от известните пирамиди в Гиза. Съдейки от ехо сигналите, отразени от нейната повърхност, краищата са направени от материал, подобен на стъкло или полирана керамика.    Изненадващо те са били абсолютно чисти и гладки, което не е характерно за обекти по дъното на океана.

  След завръщането на хидроложкия кораб на брега бе организирана пресконференция. На нея изследователите показаха множество снимки eхогрaми и резултати от различни проучвания. Сонарът на кораба показал триизмерни изображения от повърхностите на пирамидата.

                 Опасни лъчи

   През 1995 г., изследователите от Университета на Минесота, Марк Хамънс и колегата му Джефри Кийт казали, че атлантите са ... извънземни, вселени в човешко тяло. За комуникация и движение са използвали телепатия и левитация, а също така имали висококачествени технологии, базирани на енергийни кристали, фрагменти от които се намират и сега на дъното на Бермудския триъгълник. Те все още излъчват опасни лъчи, които по всяка вероятност са причинили унищожението на Атлантида.

   Очевидно, те са свързани с много изчезвания на кораби в този район : живите обекти, т.е. хората. тук могат да се "освободят" от телата си и да отидат в по-ефирния астрален свят.

  По-слабите лъчи променят психиката, така че може да има халюцинации.

   През 1999 г. свидетелка на едно от необяснимите събития стана Шанън Брeйси от Нова Зеландия, която реши сама да прекоси Тихия океан с яхта.

   Ето какво заяви тя пред репортери.

   - Когато бях до Бермудските острови, се случи нещо ужасно. В следобедните часове, когато бях в командната зала, морската повърхност беше покрита от мъгла. Изглеждаше, че бях попаднала в мъгла. Скоро започна истинска буря и мъглата се сгъсти толкова, че видимостта стана нулева. Изведнъж около мен се появиха ... призраци! Това бяха хора във вид на моряк, някои жени с печални лица и плачещи деца.

   Разбрах, че всички те отдавна са мъртви, и това ме накара да усетя смразяващ ужас.

   Някаква сила ме придърпваше в ужасен и непознат свят. Изведнъж видях своя мъртъв съпруг - той протегна ръце към мен, сякаш искаше да го прегърна. В този момент аз загубих съзнание.

   Когато Шанън се събудила, небето над главата й. било покрито със звезди. Часовникът в командната зала отбелязал полунощ. Оказва се, че жената е била в безсъзнание в продължение на дванадесет часа.

   Не по-малко странно нещо се случва с немското момиче Мина , родена близо до Бермудските острови на борда на круизен лайнер.
   На четири години тя започва да чете мислите на другите, с поглед_ да движи молива върху стъклото и да отблъсква насекомите с едва забележимо движение на устните. В продължение на няколко години, нейните феноменални способности се изучават в една от психотерапевтичните клиники в Германия.

   В района на Бермудския триъгълник руски биолози решават да изпробват самата атмосфера над морето. Те наблюдавали поведението на пшенични семена , които били покълнали преди и по време на преминаването на зоната на "триъгълника". Преди преминаването зародишите се държали в рамките на нормалното: растели нагоре, развивали се по нормата.

   Но веднага след като корабът влязъл в аномалната зона, пшеничните зародиши започват да гният, някои биват покрити с мухъл и скоро след това загинали. Най-устойчивите били сякаш замразени в своето развитие. Останали живи само тези, които забавили своя растеж и не избързвали, за да се издигат към слънцето, светлината.
   Но когато този кораб напуснал Бермудския триъгълник, и растенията оживяли, като получили прилив на обичайната свобода. Експериментът е проведен от биолози отново и отново. И било съвсем неясно какво е управлявало зърната в злополучния район.

   Всички тези факти могат да посочат, че основния кристал на Атлантида е останал в работен режим.
   Може би той все още се намира в дълбоки води в центъра на Бермудския триъгълник, продължавайки своето загадъчно въздействие.

По материали от Интернет

вторник, 15 януари 2013 г.

Дипол (а) Енергия ( По Крис Минев )




Дипол (а) Енергия, маскирания обединител на времена минало, настояще и бъдеще e организирана система от един модул Енергия. Toй е разположен в индивидуално пространство, главно аура и меридиани в тяло. Енергийният поток съставящ Дипол (a) Енергия се движи по сложно осукана времеподобна линия със специфична форма и протяжност, или “път” в локалното пространство. Специфичната форма на сложно осукана времеподобна линия на енергиен поток говори, че “конвейерът” не е струна или поле, а също не е частица.
Главната цел на Дипол (a) Енергия е приблизително и неточно енергийно да уравновесява18 противоположни части на локалното пространство.
На Фиг. 1. A. B. C. Схема на яйцевидна аура на индивид в невидим свят, в груба представа от леви и десни вихри виждаме идеята за аура изпълнена с вихри, c Диполи Енергия.
В случая описваме “управителят” на локално пространство, говорим за “императорът” на аура и обясняваме, как организационно е устроен енергиен поток (част от “eнергия”) в пашкулно пространство, или даваме пояснения за устройство на част от фина материя, чрез “тухличката” на Всемирът - Дипол (a) Енергия.
Думата “император” и “тухличка”са в кавички, защото говорим не за реален император и реална тухла, а за абстракциите император и тухла, показващи как един енергиен поток c функция на император, който е като тухла в огромна тухлена сграда управлява, изменя и конструира в определена форма част от аурата на обект.
Думата Дипол (a) и Енергия са с главна буква, защото става въпрос за “Две Части” [два вихъра в категория Ин и Ян] и специален сложно осукан затворен контур на енергиен поток (Eнергия).
Всeки персонален Дипол Енергия е със структурна организация от условно +9 генериращи, положителни ([+] дясно въртящи се) и -9 условно асимилиращи, отрицателни ( [-] ляво въртящи се) нива. Te ca структурно организирани части от потоци в отделни области свързани помежду си от място, представляващо полярна нула. Tя е енергийна връзка със “-” и “+” област на трансмутация (преобразуване) на потокът. 
Нивата са това, което “плува” вътре в енергийния меридиан в тяло и това, което се движи извън него във фонова материя, като затворен нишков енергиен “конвейер”.
Функцията на Дипол (a) Енергия е да транспортира финия и сложен енергиен поток от невещество във вещество и обратно. 
Енергийният поток на Дипол (a) Енергия тръгва от среда на веществено тяло, от полярната нула. Toй, обединението на нивата преминава от полярна нула през енергийния Ян меридиан до изход от вещество. B изходът на акупунктурна точка потокът се завихря във форма на десен вихър Ян, като изпълва и опъва аурата до края на същата, или до нейният най-външен контур. Tук потокът завива обратно на около 1800, като тръгва в обратна посока. Bъв входът-изходът на акупунктурна точка потокът се завихря в енергиен меридиан Ян, като се връща до полярна нула. От полярната нула през противоположния Ин меридиан, през обратния изход от вещество вече във форма на ляв вихър Ин и обратна страна в аура потокът на Дипол (a) Енергия стига до другия “края” на аурата (сиянието). Tук потокът отново завива обратно на приблизително 1800, като влиза в меридиан Ин, със сложно завиване и осукване, със сложна промяна на неплътния си обем. Oбратният “път” до влизане във веществено тяло е в същият Ин меридиан. Енергийният поток на Дипол (a) Енергия e като сложен “конвейер” за обработка на нива и локално пространство, който води времеподобната линия в края на краищата отново в затворен контур до полярната нула. Енергийният пълен технологичен процес на фин поток между нива “тече” в затворен контур на времеподобната линия. 
Замаскираният обединител на измерения на времето: минало, настояще и бъдеще e другото име на Дипол (a) Енергия. Функцията му във времето трябва да се разгледа едновременно в трите времеви посоки, като го прави уникален техен маскиран обединител.
Дипола(а) Енергия е съставен от следните фонови структури: два вихъра “ляв” и “десен”, два енергийни канала Ин и Ян и полярна нула в неделимо единство и взаиморабота. 
Дипол(а) Енергия е универсален неплътен модул, повтарящ се многократно в сложна динамична система, като e c променлива обемна форма в област на вихрите му. 
Енергийният поток, “течащ” в Дипол (a) Енергия, в общия случай се движи по затворен сложно и перфектно осукан контур наподобяващ осморка в единство, т. е. в безкраен затворен контур, което ражда представата ни за “положителна” и “отрицателна” безкрайност (символен знак). 
Думите “положителна” и “отрицателна” са в кавички, тъй като се има в предвид, че “положителна” се отнася за една част на локално пространство, a “отрицателна” за другата, противоположна част на пашкулното пространство. Oсвен това не знаем, къде се намира изследователят и спрямо него, коя е “положителната” и, коя “отрицателната” област.
В полярната нула нивата правят скок, сменяйки качество и количество нагоре (+), или надолу (-). 
Дипол (a) Енергия е структуриран в 10 подпространства, в 9 нива, в 8 промени, в 7 степенна дуална пространствена организация в сложни системи, в 6 дименсионни темпорални (пространствени) рамена на оси (X, Y, Z), в 5 абстрактни диполни полета, в 4 посоки, в 3 полярни зони, в 2 базова числова система, адекватна на И-ДЗИН, в една опаковка.
Pазликата между Дипол(a) Енергия и чакра е тази, че Дипол(a) е с два противоположни вихъра, с два противоположни Ин и Ян енергийни канала, както и полярната нула в единство. Петализъм от пет неща: два вихъра, два меридиана и полярна нула.
Дипол (a) Енергия е структуриран при задължителни полярни 9 енергийни нива, при 7 степенната пространствена организация на свързване с другите Диполи Енергия за сложните системи и при 10 степенна организация на свързване на подпространствата в едно цялостно локално пространство. 
Отношението на подпространства в Дипол (a) Енергия към енергийни нива е 10:9, а към скокове (промени) между нива е 9:8. Тeзи две отношения 10:9 и 9:8 съвпадат с базови интервали в музиката.
Диполът е съвременен термин със значение на Ин и Ян, на левия и десен вихър, “-” и “+”, хипо & хипер, недостиг & излишък, условно негативно и позитивно и още много други. Условно, защото негативно и позитивно са различни в различните индивиди.
Диполът е понятие за две противоположни неща, разделени от дистанция. 
Съвременната дума, която частично замества категориите Ин и Ян е дипол.
Maтематическият символ в божествена математика на Дипол (a) Енергия е единицата (±1). Tя, първата световна константа, единицата има специално качество “-” и “+” (хипо & хипер) така, че знакът ± в долна степен пред число 1 e категорията Ин и Ян.
Kолебанието около идеалният баланс, енергийният хармоничен градиент в малко 1% до 9% в обема на вихрите се оказва най-продуктивното и жизнеутвърждаващо условие за съществуване на произволен обект и система, което по своята дълбока същност е енергиен колебателен процес, протичащ едновременно в множество аспекти. 
Няма равенство (=) в енергийният баланс като изравняването е ментална математическа погрешна фикция неприложима за сложен обект в енергийна парадигма. Има вечно в общият случай неравенство (). Pавенството (=), балансът е “смърт” за енергийната система и спиране на животът. Красивото неравенство () в малко 1% до 9% e най-добро решение и истински живот, както за Дипол (a) Енергия, така и за обектът. 
Специално за “стандартен” човек броят на вихрите е около 350 000.

http://forum.tisitova.com/viewtopic.php?f=18&t=129&sid=c71f2be04ccf4881af984d6a39b4da3e

вторник, 8 януари 2013 г.

Пирамидите - антени за космическа връзка

Съвсем скоро физиката и биологията се обогатиха с много нови открития, които коренно ще повлияят на предишните ни представи за гравитацията , инерцията, електричеството, магнетизма, вълновите явления, причинността при конструкцията на живите организми и много други. Изяснява се, че в основата на всичко гореспоменато лежи един –единствен ефект, различните страни на когото наблюдаваме и даваме на проявленията му различни названия.Всички тези сензационни открития са станали благодарение на откритието на не по-малка сензация – разгадаването на “тайната” за конструкцията и формите на египетските прамиди, които в продължение на векове погрешно се смятаха за пирамидални гробници на древноегипетските фараони. За разкритията разказва техният автор, научният сътрудник в лабораторията по експериментална оптика на Санкт-Петербургския НИИ Андрей Вержбицкий
Въпреки битуващото мнение, че египетските пирамиди са своеобразно устроени гробници на фараоните, проведените опити с облъчване на известните пирамиди показаха, че те изобщо не са гробници, а много грамотно конструирани диелектрически рефракторни антени, чиято форма навежда на мисълта, че се използват за радиовръзка на далечни и свръхдалечни космически разстояния.
Работният анализ на антените с тази необичайна конфигурация проявил уникални от гледна точка на съвременната антенна техника възможности, с които пирамидалната диелектрическа антена не само не им отстъпва, но и по много параметри значително превъзхожда всяка съвременна параболична антена. В частност, сравнението на конструкциите на пиирамидата и параболичната антена показало, че логиката на тяхното вътрешно устройство е една и съща, а непонятните за историците тунели, тупици, стаи, погребални камери, храмове и всякакви други “ритуални” съоръжения в действителност са силно увеличени по размер вълноводи, кабели, обемни резонатори, филтри и други елементи, прилагани в техниката за свръхвисоки честоти (СВЧ). При това, неотличавайки се по логиката на устройство и принципа на действие от всяка съвременна параболична антена, древната пирамидална антена има такива функции, като самонасочване върху двужеща се космическа цел без изпозлване на ротационни механизми, работоспособна е в условия на пълно отсъствие на ел. Енергия, има по-висок КПД при работа на далечни разстояния, осъществява селекциа на сигнали, идващи от едно направление, има система за автоматична поддръжка нивото на приемания сигнал, конвертира електромагнитната вълна в звук без радиоелемент, има по-ниска температура на шум поради липса на странични “венчелистчета”. Получава се, че който и параметър от съвременна антена да бъде взет – той или изобщо не е нужен на пирамидата, или съвременната антена веднага губи сравнението. Станали известни и причините за заблуда на историците : следвайки примера на въображението на първобитните наблюдатели, да се разгадае “тайната” относно конструкцията на пирамидата при цялата и привидна простота е невъзможно. Само успехите на съвременната космонавтика и космическа антенна техника позволиха да се отговори на тези съвършено неразрешими в миналото въпроси. 
Ще разгледаме работата на пирамидалната антена по-подробно.
1. За разлика от съвременните параболични антени, използващи в режима на приемане и предаване двойна модулация на сигнала (носещата честота и наложения върху нея сигнал на модулация ), пирамидалната антена използва за предаване на значително по-големи разстоянияи вълни със значително по-голяма дължина ( по-малка честота ), която и определя гигантските й размери и размерите на всички нейни вътрешни елементи. Съвършено вярно е : при увеличение на дължината на вълната се увеличава и обхвата, а “попадането” на такава вълна в звуковия диапазон прави двойната модулация ненужна, ограничавайки се само до единична. И последователността в разположението на вътрешните пирамидални елементи престава да бъде “тайна”, напълно съответстваща на логиката за приемане и излъчване на сигнала. В такъв вариант каменната конструкция в точност повтаря устройството на вълноводните трактове на съвременните параболични антени, отличавайки се от тях само по размерите и прилагането вместо на метални вълноводи – на аналогични диелектрически, образувани от каменни стени и работещи на същия принцип. 
2. Приципът на действие на пирамидалната антена е същия , както на параболичната – събиране в една точка на енергията от падащите към нея вълни от голяма площ , която се нарича фокус. Разликата е в това, че фокуса на параболичната антена е разположен пред нея, понеже работата й е на основата на отразяването, а фокусът на пирамидалнатае вътре в нея, защото е на основата на ефекта на пречупване, добре известно от оптиката. По тази причина принципът на действие при пирамидата не се различава съществено от този на обикновения оптичен обектив, събиращ в една точка слънчевата светлина. Разликите межди обектива и пирамидата са само две : използването вместо на сферична пречупваща повърхност на няколко плоски ( във вид на лицето на правилна пирамида ) и използването вместо на прозрачен диелектрик (стъкло) на непрозрачен (варовик) поради работата на антената в “невидимия” за окото диапазон на вълните.
3. Фасетите на пирамидата образуват диелектрически корпус на пирамидален рефрактор, във фокуса на който е разположен кух обемен резонатор, наименован от историците “погребална” камера. Привидно странната пирамидална форма на рефрактора в действителност е принудителна. Работата е в това, че при работата на установената на Земята антена в направление към далечния космос тя работи не сама за себе си , а очевидно намирайки се във вътрешността на огромен, заобикалящ Земята обектив ( поясът Ван Ален ) , когато показателя на пречупване на указания обектив при значително отдалечаване от земната повърхност значително нараства. Казано по-просто, пирамидата се явява съставна част (терминал) от гигантска междупланетна цетрирана оптична система, предназначена за свръзка с аналогични пирамидални терминали, разположени на други планети и отделени от него чрез естествените обективни лещи на тези планети. Между другото, незаписани рефракционни данни от обективите е една от причините за загуба на няколко изпратени по посока Марс автоматични станции, когато изкривяването на плоския вълнов фронт на параболичните антени, които поддържат направлението на радиовръзката, с увеличение на разстоянието рязко понижава ефективността им. Оттук и извод : използваните за далечна космическа връзка антени от древните е много по-грамотно в технически аспект решение от приложението на параболични антени. 
4. Модерните антени с направление за космическа връзка по правило са оборудвани със система електродвигатели, осъществяващи механичното насочване на антената. По отношение на нисколетящи цели, движещи се в околоземна орбита такъв способ е напълно приемлив. Но с увеличение на разстоянието ситуацията се променя : при значително отдалечаване на целта, не толкова целта се движи съотносимо към Земята, колкото земната повърхност с намиращата се на нея и насочена към целта антена се променя относно целта. И поради това за какво да въртим антената, след като Земята така и така се движи ? Именно такъв “пасивен” способ за насока е предвиден във всички разположени неподвижни пирамидални антени, когато при илюзията за “движение” на целта в небето от една линия на хоризонта до друга не антената следва целта, а част от падащия върху нея сигнал от излъчващата цел се движи по нейната повърхност. И също независимо в коя точка от небосвода да се намира космически обект, идващите от него и пречупени от стените на пирамидата “лъчи” винаги ще попадат в нейния фокус в съответствие с условията на закона за пречупване . 
5. Доколкото Земята се върти, позиционираната върху повърхността й пирамидална антена рано или късно ще премине от зоната на радиовидимост към зоната на радиосянка, когато целта няма да “вижда” антената и връзката с нея ще прекъсне. Тук се сблъскваме с друго блестящо инженерно решение, заключващо се в това, че на мястото на залязващите зад хоризонта антени се появяват други : на мястото на египетските – пирамидите от Канарските острови ; при техния залез – пирамидите от Саргасово море , полуостров Юкатан и Мексико, които на свой ред се сменят от пирамидите в Китай и Тибет , а след това цикълът се повтаря. По този начин използваната направляваща система позволява на една от групите антени винаги да се намира в полезрението на космическия наблюдател, което е особено актуално в условията на осевото въртене на друга планета , с която се поддържа връзка. Но работата не е само в това – всички споменати пирамиди се намират точно на една плоскост, която не съвпада с пунктираната линия на Тропика на рака, имайки уклон около 11 градуса в посока Канада. Т.е. точно такъв уклон, какъвто има плоскостта на земното магнитно поле и магнитната планетарна ос в тази страна !
Какво може да означава това ? Най-вероятно следното : за предаване на информация на гигантски разстояния разработилите пирамидалните антени не генерирали електромагнитна енергия, а са изпозлвали самото мощно поле на Земята, имащо същата природа, като са го модулирали ! Ето и решението ! И наистина : за какво да се генерира електромагнитна енергия, ако на разположение е разпространеното в гигантски размери магнитно планетарно поле ?
Разкриването на “тайните” на древните пирамиди ще позволи изяснението на изящни, даже от съвременна научно-техническа гледна точка инженерни решения .  


http://ednodete1.blog.bg/drugi/2012/07/18/piramidite-anteni-za-kosmicheska-vryzka.980351

четвъртък, 3 януари 2013 г.

БИЛ ЛИ Е ХРИСТОС АСТРОНАВТ?

Космическите полети в средновековната българска иконография

Прастарите свидетелства за посещенията на българските земи от представители на чуждопланетен разум във вид на рисунки, предмети и мегалитни съоръжения продължават да пораждат спорове, засягащи техния исторически и културен контекст и приложимата при тълкуването на тяхната символика научна методология. Въпреки съмненията и подозренията за мистификация на авторитетните специалисти, по-късните епохи не опровергават, а утвърждават в архитектурни композиции и художествени образи с религиозна тематика семантичната приемственост на идеята за космическите пришълци. Православната ни иконография е най-вълнуващото доказателство за интервенцията на висши технологии и същества в духовното и материално пространство на българската нация.

Пръв изследователят Ивайло Петков забелязва аеродинамични тела с ракетоподобна форма върху иконите “Възкресение господне” (Созопол, ХVІ в.), “Преображение Господне” (с.Присово, ХVІІ в.), “Успение Богородично”, “Преображение” (с.Добърско, ХVІІ в.), в обковката “Слизане в ада” и другаде. В старата църква “Свето преображение Христово” от ХVІІ век може да се види добре запазена икона на свети Харалампий, в която зографът е изписал облака само до половината, а другата възпроизвежда като апарат, движен от реактивни струи. Над входната врата от 1732 г. на църквата в Роженския манастир се различават две капковидни летящи тела, които се отдалечават хоризонтално помежду си, сподиряни от вихри. В тяхната сърцевина се намират хуманоидни същества, които гледат в посока, обратна на движението на въздухоплавателните апарати. На други изображения по стените на църквата библейски пророци и християнски светии се издигат и спускат в ракетоподобни тела. Друга забележителна сцена е художествено възпроизведена в параклис недалеч от Рилския манастир. От лодка, подобна на банан, излизат множество хора, а в задната й част се забелязва подобие на двигател. Летателни апарати с банановидна форма са един от основните типове предполагаеми космически кораби на пришълците, които се свързват с прословутото нашествие на НЛО над Белгия. Емблематичен пример за сходни, но световно признати от уфологията и палеоастронавтиката сюжети на контакти с пришълци върху средновековни фрески са и изображения от югославския манастир в Дечани (близо до границата с Албания) и от Лесновския манастир (ХІV в.). Тези места са попадали в географските граници на българската държава още от 924 г. и са част от източноправославното духовно пространство. Една от фреските в Дечани изобразява кацнал ракетоплан и застанал на входната стълба светия, който се мъчи да вкара в апарата съпротивляващи се мъж и жена. Високо над тях кръжат управлявани от хора и задвижвани от реактивни струи капковидни тела, чийто грохот принуждава тълпа от хора да си запуши ушите. Друг фрагмент от Лесновския манастир ни показва мъж, свит в сърцевината на сферично тяло, от което излизат четири реактивни струи. Еманация на божествената мощ или близки срещи със същества от други светове пресъздават странните икони? 
Най-забележителните индикации за съществуване на владееща космически технологии раса, с която са контактували нашите предшественици, са българските иконографски изображения на Христос като бог-астронавт, издигащ се с ракета в небесата. Върху бронзова обковка, съхранявана в Националния археологически музей в София, Христос се сбогува със своите последователи в обгърната в пламъци ракетоподобна капсула. Още по убедителна е сцената върху друг експонат от същия музей - иконата “Преображение Христово” от ХVІІ в. Сферично тяло, в центъра на което стои Спасителя, а от двете му страни - светии, се издига върху три огнени стълба. Зашеметените му последователи Петър, Йоан и Яков са паднали върху разлюлените треви и прикриват очите и ушите си от небесния блясък и шум. Аналогичен сюжет със същите участници е изобразен и върху друга икона “Преображение Христово” от ХVІІ в., но от с. Влашко, Врачанско. Сияещо и завършващо с три лъча тяло с формата на първите космически ракети с космонавти на борда “Восток” отнася благославящия Христос към небесните селения. Аеродинамичен ореол обгръща отдалечаващия се от грешната земя Христос и на датираната към 1732 г. икона “Възкресение Христово” от църквата в Роженския манастир, но този път той е ескортиран от носещи се под ъгъл от 45 градуса две…летящи чинии.

Уфологични сюжети и образи откриваме и в други икони, стенописи и настолни кръстове, третиращи библейските мотиви за възкресението, слизането в ада и апокалипсиса. Дали те са плод на провокирана от еволюцията в иконографските стилове и въображението на зографите оригинална художествена интерпретация или достоверен портрет на небесни пратеници? Следите от боговете-астронавти в документално обозрими исторически периоди след създаването на българската държава все още очакват своите мащабни проучвания и откриватели, готови да проникнат отвъд религиозната форма и да се изправят срещу утвърдените научни модели на реалността.



Автор:
 Мирослав Минчев