четвъртък, 29 август 2013 г.

Етиката на егрегора

Каква е главната функция на етиката?  Етиката е основното средство,  чрез което егрегорите управляват човешките колективи и отделните хора.  Затова не може да се
говори за етика въобще, а само за етика на един или друг егрегор. От гледна точка на даден егрегор етично е онова поведение, което помага да бъдат изпълнени кармичните задачи на този егрегор. Неетично е онова поведение, което пречи за изпълнението на тези програми.  Сложността е в това,  че човек е обвързан с много егрегори и всяка негова постъпка влияе върху тях. Така че една и съща постъпка може да бъде етична от гледна точка на един егрегор и неетична от гледна точка на друг.
 Егрегорът създава етиката. А в конкретни форми я въплъщава съответният колектив. 
Етиката на дадения егрегор засяга неговата съдба, тъй като по принцип тя е безучастна към съдбата на отделния човек дотогава,  докато не бъдат засегнати интересите на егрегора.
Етиката на егрегора много зависи от фазата на неговото съществуване. В първата фаза,  при възникването, когато егрегорът още е много слаб, но се развива интензивно, главна черта на неговата етика е схващането : "който не е с нас, е против нас". В този момент егрегорът все още не е оформен, не са се определили главните му идеи. И в такава фаза всяка критика може да бъде разрушителна. А съмнението направо фатално. Действията се захранват от тънка енергия, а всички хора се делят на два вида: служещи на егрегора и други,  които автоматично се превръщат в негови врагове.  Усещането за свързаност с егрегора в тази фаза е много силно и е напълно мистично.
Ако запитаме някого защо е привърженик на дадено политическо движение или партия, често отговорът ще бъде лишен от смисъл. Ако настояваме за яснота, рискуваме да предизвикаме отговор от рода на: :"Аз съм си такъв и ще си остана такъв, докато съм жив!".  Това е типична позиция на фанатик,  който се храни само с енергията на нарастващия егрегор.  Но все пак на подобни хора не може да им се отрече енергия и мъжество.
С оформянето на егрегора, с неговото укрепване в тънките светове и със завършване на експанзията му, се променят и неговите задачи. А това води и до трансформиране на неговата етика.  Сега са необходими дипломатични отношения със съседните егрегори,  налага се балансиране на елементите на усложнената собствена структура. В отминалите битки е завоювана собствена територия и сега вече може да се строят мостове и къщи, казарми и затвори. Може да бъде завършена конструкцията на бюрократическия апарат. В съответствие с тези задачи се създава и етиката.  Тя трябва да бъде достатъчно гъвкава, тъй като регулира сложното поведение на колектива, съгласува много различни дейности в рамките на няколко взаимосвързани структури.  И всичко трябва да стане така, че хем вълкът да е сит, хем агнето цяло.
Създадената по този начин етика на пръв поглед изглежда еклектична и противоречива. И бившите смели пасионарии ужасени слушат как децата и внуците им изповядват ужасни схващания.  Според тях  "началството може и да не се критикува,  макар че дрънка глупости!  Бог,  естествено,  няма,  но не е лошо да се пали свещ от време на време! Да се ожениш по любов е тъпо, защото ти се качват на главата, а пък без любов пък е скучно, така че може да се ражда и без съпруг!"
Противоречивостта на такава  "битова" етика не смущава изповядващите я,  тъй като обикновено човек в реалния живот не се ръководи от тези етични принципи. Защото във важни моменти изборът се извършва от егрегора.  Етиката в подобни случаи представлява само опит за осъзнаване на ставащото на равнището на видимите явления. 
Но не трябва да забравяме, че зад символите на видимата реалност трябва да виждаме явления от тънките светове.
Етиката на егрегора в последна фаза на развитие - пълната кристализация и разпад, - се отличава с краен догматизъм, нетърпимост към всякакви прояви на свобода и творчество, с активизиране на инстинкта за смърт.  Става популярна позицията  "колкото по-зле, толкова по-добре".  Проявява се зъл нихилизъм спрямо всички, които имат отношение към дадения егрегор. Ако кармичната задача не е изпълнена, егрегорът все още притежава значителна енергия. Но тъй като не е в състояние да я използва за самоусъвършенствуване,  той я насочва към собственото си унищожение.  Колкото егрегорът по-зле е изпълнил своята кармична задача,  толкова повече неизползвана енергия има на свое разположение,  и с толкова по-голяма сила унищожава себе си.  В такива години изповядващите съзидателна етика не живеят лесно.
В живота на големия егрегор постоянно протичат процеси на възникване,  оформяне и смърт на негови подегрегори,  така че като цяло се получава пъстра мозайка от етични системи. И хората, водени от различни егрегори, и самите егрегори,  живеещи в различни фази на развитие, често имат съвършено различни етики и не се разбират помежду си.
Типични са тъжното недоумение и упреците на поколенията,  отраснали във фаза на създаване на егрегора към техните деца и внуци,  родени и живеещи във фаза на кристализация.  Ако има желание,  човек може в известна степен да противостои на
тенденциите на кристализация на собствения егоически егрегор,  но за големите колективи това е напълно невъзможно.
Отделните личности и колективи като цяло не са отговорни за трансформацията и умирането на егрегора и за прехода му в нова фаза. От хората зависят само конкретните форми и по-хармоничното протичане на тези процеси. Нищо повече. Глупаво е да се смята,  че поколението, живеещо в епоха на разпад на егрегора,  е по-безнравствено от предишните поколения.

Авесалом Подводни

неделя, 25 август 2013 г.

Структура на егрегора

Добра представа за структурата на егрегора дава структурата на съответните организации. Администрация, отдел "Кадри", международен отдел, счетоводство, канцелария, каса и прочее. Един от героите на Достоевски отбелязва: "Ако не съществува Бог, то какъв щаб-капитан мога да бъда аз?"
Социалната психология е открила, че във всеки колектив, освен формален ръководител, съществува и тъй нареченият неформален лидер, притежаващ авторитет, често изразяващ "общественото мнение", тоест - мислите на егрегора. Това е ясен намек, че освен формални цели, колективът има и някакви други цели, за чието осъществяване се създава допълнителна структура и допълнителен канал за пряка връзка с егрегора. В някои случаи това става чрез неформалния лидер. Колкото е по-близо формалната структура на организацията до структурата на егрегора, толкова по-добре функционира тя. Но в случай, че егрегорът е кристализирал, дори и най-гъвкавата формална структура скоро се превръща в своята противоположност. Рибата, както казва народната мъдрост, се вмирисва от главата. Ако бъде обновен егрегорът, в колектива от само себе си възникват нови форми и се появяват нови хора, които ги реализират.
Всеки егрегор се създава /това важи само за егрегори от висше равнище/ за изпълнението на кармична задача. За да бъде изпълнена тази кармична задача, егрегорът трябва известно време да съществува в среда, която постоянно да му въздействува. Затова неговата структура се формира така, че да се осигури неговата
цялост и независимост от обкръжението, като същевременно е достатъчно гъвкав, за да се адаптира към промените в околната среда и да изпълни възложената кармична задача.
В съответствие със своето еволюционно равнище, всеки егрегор се разполага в по-високи или по-ниски слоеве на тънките светове и притежава характерна честота на вибрация, на която излъчва и приема психическа енергия. Колкото е по-ниска тази честота, толкова по-твърда структура е необходима, за да се поддържа целостта на егрегора. Това е така, тъй като в такива случаи въздействието на околната среда е много по-силно и по-грубо.
Типичен пример е държавата. Етнос на ниско еволюционно равнище се нуждае от твърдата ръка на властта, иначе ще бъде погубен от собствената си свобода, преминаваща в хаос. А от това обикновено се възползва някой енергичен узурпатор. Мафията, тероризмът и младежката престъпност са неизбежната цена, която западните общества плащат за прекомерната свобода, предоставена на собствените им правителства. Известно е, че тоталитарните режими бързо се справят с мафията, която хвърля в ужас еснафите. Но когато тя липсва, еснафът се задавя в своя егоизъм, което води до отслабване на егрегора.
Големите егрегори включват в себе си множество по-малки, притежаващи определена автономия. Отношенията между големите егрегори и техните подегрегори могат да бъдат уподобени на отношения между метрополия и колонии. Връзката се осъществява чрез енергийния канал, по който метрополията изпраща информация и енергия, необходима за поддържане на живота на егрегора-колония. Обратно по същия енергиен канал протичат информация за колонията и специфична енергия, нужна за нормалното
функциониране на метрополията. Налице е симбиоза. Всички части са необходими една на друга и на цялото за нормалния им живот. Но подобно съжителство възниква като резултат от трудно достигнато динамично равновесие. У всеки егрегор съществуват егоистични тенденции за независимост и жажда за енергия. Ето защо егрегорът влияе в определени рамки върху ширината на каналите, свързващи го с други егрегори. Той може да ограничи съответните енергийни и информационни връзки и по този начин да стане по-независим от метрополията. В подобни случай егрегорът започва да й отдава по-малко енергия, намалявайки властта й, но пък получава по-малко енергия от нея. Това го принуждава да търси други канали или да стои на "енергийна диета". И най-важното - принуждава го да прави избор, който преди това вместо него е правила метрополията. А малкият егрегор никога няма достатъчно информация, за да извърши правилен избор. И той допуска грешки, в резултат на които или загива, или отново му се открива широк канал към метрополията /а може и към друг голям егрегор/.
Такава е съдбата на малките народи през последните векове. Техните егрегори не са в състояние да водят самостоятелен живот, което външно се изразява в това, че не успяват да създадат и да опазят държавността си за по-дълъг период. Най-хармонично съществувание водят малките етноси в рамките на по-голям етнос, който е близък до тях като честота на вибрациите на енергийното поле, и се отнася с търпимост към тяхната култура и религиозни вярвания. Наистина, в такива случаи често се появяват тенденции към асимилация, което е гибелно за малкия егрегор. Но ако егрегорът на малкия етнос е достатъчно енергичен и ако неговата главна кармична задача все още не е изпълнена, не би могло да настъпи пълна асимилация. А частичната ще бъде компенсирана чрез влиянието на метрополията. Тогава е възможно големият народ в известен смисъл да се окаже под влиянието на малкия, приемайки елементи от неговата култура.

Авесалом Подводни - Карма и егрегор

петък, 23 август 2013 г.

Егрегорът и човекът

Всеки човек притежава канали към няколко егрегора и поради това чрез него се реализира връзката между егрегорите. Тази тема е тясно свързана с темата за
развитието на егрегора посредством индивидуалната човешка дейност. Вече изпитаните слуги на егрегора получават известна свобода на действие, която реализират, включвайки дадения егрегор към други егрегори. Така чрез смесване на енергиите се оказва въздействие. Понякога такъв синтез се оказва плодотворен, друг път разрушителен за дадения егрегор. Продължителността на живот на закостенелия и умиращ егрегор може да бъде удължена, вливайки в него енергия /идеи, мисли/ от други егрегори.
Понякога настъпва трансформация, друг път само продължаване на предсмъртната агония. Членовете на колектива добре усещат състоянието на своя егрегор. Снижаването на неговата енергетика, застоят и други подобни явления не остават незабелязани. И тук
възниква повтарящият се в хиляди различни форми, но по същността си един и същи проблем: проблемът на обновлението. От една страна неподвижният, неразвиващ се егрегор, престава да излъчва по своите канали енергия за членовете на колектива. Изчезнали са предишният ентусиазъм, кипежът на мисли и страсти. Очевидно с призиви, уговаряне и принуда младите поколения не можеш ги накара да свършат нещо. От друга страна, всяко изменение на егрегора води до промяна в енергийния му спектър и предишните канали започват да работят зле. Казано е, че не трябва да се налива ново вино в стари мехове.
Когато егрегорът се развива, расте и набира сила, той открива пред своите последователи широки канали. Възникват множество пасионарии. Когато целите са
постигнати, растежът на егрегора спира, започва пълно преустройство на структурите му, което води до кристализация и смърт. Отчуждаването от идеите в обичайния смисъл на думата се схваща като профанация. От енергийна гледна точка това означава, че каналът, чийто символ е дадената идея, се затваря или започва да работи на по-ниски честоти. Отчуждението от идеите става в момент на кристализация на егрегора, независимо колко високи първоначално са били тези идеи. Всички идеи, създадени от егрегора и завладели колектива, се намират в пряка връзка с фазата на развитието му.
Но ние не трябва да си представяме егрегора като антропоморфен и притежаващ човешки емоции от рода на завист, гняв, ревност и други подобни.
От друга страна, в хода на своята еволюция егрегорът извършва действия, които можем да наречем насилие над хората. Какво ли не върши човек заради идеите си, ако каналът му за връзка с егрегора е достатъчно широк! Той може да посвети целия си живот на идеята, може да умре за нея, без изобщо да се замисли за причината на своя ентусиазъм.
Егрегорът има огромна власт над хората. Ако е необходимо, той може да хвърли огромни човешки маси под куршумите! Егрегорът може да лиши някого от канал за връзка и тогава човекът ще ходи по света, отчаяно опитвайки се да проумее какво се е случило, защо нищо не му се иска и нищо не може да го зарадва.
Но егрегорът също зависи от човека. За нормалното еволюционно развитие е нужна постоянна творческа работа. За нея Абсолютът ни е дал свобода на волята. Но в случая с егрегора част от неговата свободна воля принадлежи на човека и егрегорът не може да си я вземе обратно. Така че наивното твърдение, че хората сами създават своята история, има известно основание. Трябва само да добавим, че хората творят историята си в рамките на кармата, които са твърде тесни и, главно — почти невидими.

Авесалом Подводни - Карма и егрегор

вторник, 20 август 2013 г.

Неуспялата "армия от зомбита" на Хитлер

   Оказва се, че тези тайнствени същества не са монопол на вуду жреците и авторите на филми на ужасите. Ако се вярва на експертите ...

... Документите от времето на Втората световна война и свързаните с тях периоди не са проучени и на 15%. Работата по тях е в разгара си. Може би затова в пресата и намират място сензационни факти, за които не ни се казва в училищата и университетите.

   През 1996 г. председателят на италианския Национален НЛО център получи интересни документи. Изпратените от "синьорХикс" документи показват, че първата летяща чиния се е приземила в Италия на 13 юни 1933 година. Първоначално на анонимните шеги не придавали стойност, но след експертно удостоверяване на автентичността на друга "част" от документи решили сериозно да се заемат с този въпрос. Резултатите били доста интересни.

   В средата на юни 1933 по личното разпореждане на "Дучето" (Мусолини) в Италия бил създаден специален таен "Кабинет RS/33», предназначен да разследва всички случаи на НЛО в небето над Италия. Отговорни за работата на кабинета били граф Галеацо Чано - зет на Мусолини , и министърът на външните работи в правителството му, както и командир на Военновъздушните сили, генерал Итало Балбо.

   "Кабинетът" е създаден веднага след мистериозната поява на НЛО в Италия, датираща от 13-ти юни 1933. Мястото на приземяване на обекта в документите не е посочено, но въпреки това съществуват ясни насоки по въпроса за доставката НЛО-то на "тайно място", ареста на свидетели на мистериозния феномен и цензурата на пресата. На членове на астрономическа обсерватория, разположена в Милано, е наредено да подготвят спешно доклад с естествено обяснение на събитията.
   От изследването върху материалите на "Кабинет RS/33» бил намерен и друг интересен документ, който свидетелства, че в утрото на 17 август 1936 трио неидентифицирани обекти прелетели в небето над Венеция и Местре. От писмо, адресирано до Чано се посочва, че един от обектите има формата на огромна пура, а другите два имат сферична форма. Един венециански жител на име Фаустино, който е упоменат в писмото като един от тримата свидетели, твърдял, че на 7-годишна възраст е наблюдавал как лети в небето огромно торпедо, което се придружавало от две големи прозрачни кълба.

   В началото на 1940 г. дейността на "Кабинет RS/33» е преустановена. НЛО, тъй както е известно от документите, към този момент вече е било намерено. От Северна Ломбардия "чинията” била доставена във военновъздушната база близо до Веригатe, в таен хангар, където се е намирала до края на войната, докато самите фашисти, усещайки предстоящото поражение, не са унищожили всички хангари с НЛО.

   В нашето време на недоверие не е прието да се вземат на сериозно думите на уфолозите, изследователите на паранормални явления и други "научни фантасти". Все пак, това не променя факта: на 23 февруари 1941 на конгреса на Федерацията на фашистките бойци Мусолини публично прави следното изказване. "В САЩ най-вероятно ще нахлуят войници не от Япония, Германия или Италия, а досега малко известните, но изключително войнствени жители на планетата Марс, които ще пристигнат на Земята от космоса на своите невероятно страшни" летящи крепости ".

   Все пак, защо не? В края на краищата, приятелят и съратник на Бенито Мусолини - Адолф Хитлер - искал да изправи срещу американците армия от зомбита! Това бе обявено преди няколко години, когато група археолози, които изследвали планините на Северна Италия се натъкнали на доста странно погребение. В ледниците лежали около стотина добре запазени трупове. Извиканата на мястото група от експерти след проучване на секретни материали на SS стигнала до заключението, че учените в Третия райх по време на проекта "Нибелунгите" са работили върху съживяване на мъртви войници.

   Тялото на починалия се обработва със специално съединение, което включва балсамиращ разтвор, циановодородна киселина, адреналин и още десетки химични вещества . В мозъка на бъдещия безсмъртен войник, който се намирал в спиртова вана, разположена в рамките на черепа, са монтирали компютърен чип, чиито електрически проводници се разклонявали по всичките стави на зомбитата. Разбира се, това не е бил жив войник , който може да взема решения. Но, от друга страна кой ли се нуждае от един войник, който би мислел със собствената си глава? Нали за това е командира! Между другото, за да води зомби армията командващият може да използва дистанционно управление на разстояние от 5 км. А да се убие мъртвеца е било изключително трудно: за това е трябвало да има попадение в мъничкия сензор в главата на боеца.

   В аналите на историята остава речта на Хайнрих Химлер , изнесена по време на тайното му посещение в базата през 1944 г.: "Ако нагласите армия, да речем от 20 милиона мъртви, ние дори не трябва да й даваме оръжие - достатъчни са само заострени ножове, с които тя ще насмете всичко по пътя си. "От роботите-убийци човечеството е спасено заради високата цена на "удоволствието", тъй като възкресението на един мъртвец струвало към 500 хиляди долара. Като се има предвид инфлацията, сумата за онези времена е баснословна! Въпреки това, през пролетта на 1945 г., както свидетелства Ерих Винделман, германски учени са създали около 50 зомбита! До такова заключение стига групата от експерти, които изследват ледника. Наред с другите, които са погребани в леда, бяха намерени и 50 войници с датчици в главата и с надпис "Нибелунги" на ръцете си.

   Съдбата на секретната база на Третия Райх е загадъчна. Има предположение, че през април 1945 г. със съвместните усилия на американското разузнаване и на СМЕРШ тя е взривена. Тази теория се основава на много ненадеждни факти: при разкопките на мястото на предполагаемата база е намерен изгнил ръкав от американски шинел и диск от автомата PCA.

   В заключение ще повторим, че много от материалите от времето на Втората световна все още чакат реда си за декодиране и изучаване. И може би скоро тази разказана история няма да изглежда толкова неправдоподобна ...

   По материали от Интернет 

неделя, 18 август 2013 г.

Еволюция на егрегора

Както всичко живо, егрегорите възникват, растат, видоизменят се и след известно време умират или се променят в нови егрегори от друг вид. Раждането, развитието и смъртта на егрегора, а също и неговото взаимодействие с други егрегори, се регулира от закона на кармата.

Жизнеността на егрегора се определя от неговата енергетика и от способността му за промяна. Тези две качества са тясно свързани. Енергичният егрегор се развива бързо, а закостенелият притежава малко енергия. Енергичният егрегор може да погълне или да застави други егрегори да му служат. Под влияние на превъзхождащи го сили той може да се променя и да се приспособява към обстановката.
Егрегорът притежава определена свобода на волята, която зависи от неговото еволюционно равнище и от енергетиката му.
Всяко събитие в сетивния свят е грубо копие на събития в тънките светове. Тънките светове са устроени много по-сложно от сетивния свят, но затова пък техните закони са по-прости. В материалния свят ние възприемаме явления, които са символи на обекти от тънките светове. И се опитваме да приложим върху тях законите на тънките светове, което, естествено, няма как да се получи. За да разберем сетивния свят, трябва да се извисим до тънките светове.
Човек притежава физическо тяло и няколко тънки тела: етерно, астрално, ментално и прочие. Да си представим, че у даден човек астралното тяло е болно и е започнала
депресия. Вследствие на това са се понижили защитните сили и микробите, които винаги присъствуват във физическото тяло, са се размножили безконтролно.
Материалната причина за болестта е недостатъчната активност на лимфоцитите. Но истинската причина се крие в болестта на астралното тяло. Разбира се, микробите, и лимфоцитите имат свои аналози в тънките светове. Там също има определени закони за взаимодействие, моделиращи отношенията между материалните лимфоцити и материалните микроби. Но копията на тези закони са твърде груби и не отчитат много неща. Оттук произтичат и множеството трудности пред материалистическата медицина.
Да вземем за пример религиозните войни. Четейки описания на разногласията, довели до дългогодишни кървави войни, ние ще се убедим, че историците само ни мътят главите. Защото невъзможно е абсолютно непостижимите за ума на тогавашните селяни и феодали схоластически подробности за троичността на Бог да бъдат толкова важни, че да ги накарат да се сражават за тях. Ясно е, че това са само символи. И наистина, тези войни са само отражения на войните между два енергични егрегора и символът на всяка религия е канал към съответния егрегор. Но кръвопролитните земни войни на егрегорите не са единствените отношения.
Възможни са взаимно търпими съществувания и конкуриращи симбиози /религия - атеистична държава/, и творчески симбиози /семейство - държава/. Семейният егрегор готви детето да служи на държавния егрегор. На свой ред държавният егрегор охранява и поддържа семейния егрегор. Но все пак хармонично съвместно съществуване между два егрегора се среща твърде рядко.
Границите между егрегорите преминават през сърцето. Конфликтите от типа семейство -работа, личност - колектив, егоизъм - дълг и прочее, са резултат от борба
между егрегорите, на които служим.

Авесалом Подводни - Карма и егрегор

Необикновената шахматна партия : мъртъв срещу жив

Материалистите и скептиците смятат, че продължението на интелектуалния живот след физическата смърт на тялото е измама, въображение. Но партия шах, играна в края на ХХ век, се превърна в признат, но необясним факт за опазването на мисловните способности след смъртта. Двама гросмайстори - Виктор Корчной и Геза Maроци - се срещнаха на шахматната дъска. Нищо особено в този двубой нямаше да има , ако не беше едно обстоятелство - към датата на дебюта Геза Maроци бил мъртъв в продължение на 34 години.

Гросмайторът и медиумът

През 1985 г. докторът на икономическите науки от Швейцария Волфганг Айзенбайс, отдавна интересуващ се от паранормални явления, реши да организира необичайна игра на шах - жив шахматист в двубой с починал съперник с помощта на медиум . Задължително условие - двамата състезатели трябва да са играчи от най-висок клас.

С молба да участва в експеримента д-р Айзенбайс се обръща към Виктор Корчной - известният съветски гросмайстор, който емигрира в Швейцария .. Корчной няма нищо против да играе с духа на покойния колега, въпреки че се отнесъл с чувство за хумор и се пошегува, че всички гросмайстори са особени и се различават само по степента на своята лудост.
След като получил съгласието на шахматното светило, Волфганг Айзенбайс потърсил "проводника към другия свят." Такъв станал дългогодишният му приятел Робърт Рoланс - медиум, който владее в състояние на транс автоматично писане. Рoланс се оказва особено добър кандидат, защото абсолютно не знае да играе шах и е готов да участва в опита безплатно. И експериментът започна.


Виктор Корчной

Дойдох да кажа
Няма смърт

Айзенбайс предал на Рoланс списък с починали гросмайстори и го помолил да издейства от духа, с който медиумът е постоянно в контакт (Рoланс го нарича Габриел) да помогне с намиране в задгробния свят на играч от шахматния списък, желаещ да играе. Виктор Корчной, от своя страна казал, че ще му е интересно да играе с Хосе Раул Капабланка, или с Паул Керес. На 15 юни 1985г. духът Габриел съобщава на медиума, че има приел - унгарският гросмайстор Геза Maроци. След това той добавил, че Maроци ще се опита да си взаимодейства с медиума директно, без неговата помощ.

Унгарският гросмайстор Геза Maроци (1870 - 1951) е един от най-силните играчи в света през първото десетилетие на XX век. Той спечелил турнирите в Монте Карло (1902), Остенде (1905), Бармен (1908, с Яновски), Виена (1908 г., заедно с Дурас и Шлeхтер). След 1908 се оттегля от шахмата и се връща за участие в турнири непосредствено след Първата световна война. Единственият му голям успех в този период е първата награда в Карлови Вари (1923 г., заедно с Алехин и Бoголюбов). Кандидатурата на Мароци бе подкрепена от всички участници в експеримента.


Геза Мароци

"Аз съм Геза Мароци - написал духът на известния шахматист чрез ръката на медиума при първия контакт. - Поздравявам ви ". Унгарският гросмайстор изразил загриженост относно способността му да играе - защото не е практикувал от дълго време, и обяснил защо се съгласил за мача . "Аз ще бъда на ваше разположение по две причини - записал Рoланс. - Искам да помогна на човечеството, което живее на земята да се увери, че смъртта не е краят на всичко - съзнанието се отделя от физическото тяло и живее в нов свят, в други измерения ". Втората причина той нарича възхвала на земната си родина - Унгария.
Духът на гросмайстора дава първия ход - d2-d4.

Сериозна игра

Виктор Корчной, започвайки да играе, с всеки ход започвал все по-сериозно да се отнася към мача. След 27-ия ход той изкоментирал партията:
- Този, с когото играя, започна не съвсем уверено и играта му е старомодна . Но трябва да призная, че не гарантирам своята победа. Противникът компенсира недостатъците на дебюта със силни решения в края на играта . В ендшпила се проявява способността на играча и моят противник от отвъдното играе много добре.
По време на партията наблюдател бил още един човек - шахматистът и директор на Тихоокеанския институт в Сиатъл по психоневрология, професор по неврология и психиатрия в Университета на Сейнт Луис д-р Върнън Heппе. Анализирайки в детайли играта, професорът заключил, че "предполагаемият Maроци играе, поне първоначално на майсторско ниво, а в края играта му е в съответствие с нивото на гросмайстор. Бавният и погрешен дебют може да е резултат от използването на Корчной на нови теоретични идеи, разработени след смъртта на противника. ". Той добавил, че медиумът Робърт Рoланс не може да се постигне такова майсторство, дори и след специално обучение.
Виктор Корчной в описания период активно играе и обикаля света по турнири. Рoланс, от своя страна очаквал свързването със седмици, но, както казва той, "когато усещах странен сърбеж по цялото тяло, духът на Maроци искаше да говори.". Предавайки или получавайки следващия ход, медиумът го изпращал на Айзенбайс, а той от своя страна на Корчной.

Подозрения и ДОКАЗАТЕЛСТВА
Както се и очакваше, скептиците подозирали, че Робърт Рoланс се консултирал с играчите. Но д-р Heпе счита това за малко вероятно, тъй като играта е престижна, и нейния стил е съответен на стила на Maроци. "Поради обособените индивидуални стилистични разлики не може с помощта на компютъра да се симулира играта, а и само малка част от живите шахматисти играят на толкова високо ниво", - пише Heпе. Айзенбайс подчертал, че Рoланс и Корчной не са получили и стотинка за експеримента, и че нямат мотив да измамят.

По време на мача Айзенбайс задавал много въпроси на Maроци, за да потвърди самоличността му. На 31-ви юли 1986 медиумът е получил 38 ръкописни страници с отговори на много въпроси. Айзенбайс решил да провери отговорите и влязъл във връзка с член на унгарския Шах клуб Лакло Себистен, криейки истинските причини за неговия интерес.
Историкът и експерт по шах Себистен се съгласил да направи исторически изследвания за биографична книга за своя сънародник, за когото се предполага, че щял да пише швейцареца. Той свършил чудесна работа. Освен търсене в библиотеки и архиви, той се срещнал с братовчеда на шахматиста, както и с двете деца на Геза Maроци - син и дъщеря, които били вече над 80.
От 92 получени отговори изследователят успял да потвърди документирано и със спомените на роднините 85. Останалите седем може да са били правилни, но няма запис или спомен за тези събития, който да е запазен.
Едно от най-интересните доказателства за самоличността на Maроци, бил въпросът за играта през 1930 година. Волфганг Айзенбайс, намирайки във вестникарските архиви хроника на този мач , при сеанса попитал Maроци за италианеца Роми. Унгарският гросмайстор казал, че той никога не е играл с човек с това име, но е спечелил срещу шахматист на име Ромих . Въпреки че шахматните хроники наричали италианеца Роми, по-късно успели да намерят официалния протокол за мача от 1930 г., където наистина италианския играч е посочен като Ромих.
Играта приключила на 11 февруари 1993. Геза Maроци , който е играл "старомоден" стил се предава на 47-ия ход. Мистичната партия продължила 7 години и 8 месеца. Робърт Рoланс умира три седмици след края на играта.
През април 2006 г. Волфганг Айзенбайс, в списанието на Обществото за психични изследвания (UK) публикувал резултатите от експеримента, което предизвиква много отзиви в научния свят. Мнозина го обвиняват в измама. Въпреки това участието в експеримента на признати авторитети в областта на шахмата и психиатрията все пак принудили учените да обърнат внимание на този случай - необясним от науката, който доказва наличието на интелект и съзнание след физическата смърт на тялото.

По материали от Интернет 

петък, 16 август 2013 г.

Служене на егрегора

Всеки човек е свързан с няколко егрегора: на семейството, на училището, на своята нация и държава, и много други, за чието съществувание дори не подозира. Освен това у всеки съществува личен егоичен егрегор, който персонално следи как протича животът му. Човек, който служи предимно на своя егоичен егрегор, естествено, се нарича егоист.
Когато служим на даден егрегор, ние не усещаме това като насилие. На нас ни се струва, че просто така сме устроени, че онова, което вършим, ни е интересно и точно това ни се иска да правим. Ако имаме добър канал за връзка с егрегора на семейството, тогава интересите на семейство ще се възприемат като собствени интереси. Всеки егрегор излъчва енергийни и информационни потоци на определени честоти, свойствени само за него. Поради това те се възприемат само от онези, които са настроени на тези честоти. Смисълът на възпитанието и обучението се състои в
настройката на ученика на вълните на даден егрегор. Когато човекът е обучен, той е настроен на вълните на определен егрегор и мисли, чувства и действа под негово ръководство. Окултистът би казал, че при този човек се е открил канал към егрегора. Така хората започват да пишат стихове, да рисуват или да се занимават с наука.
Човек притежава определена свобода в избора на егрегор: той може да изучава математика, физика, биология, да следва философия или филология. Но бързо открива, че не всички егрегори са еднакво достъпни за него. За едни занимания притежава способности, включването към тях е лесно, а към други няма влечение, техните егрегори са трудно достъпни. И това не е случайно. В действителност всеки човек се появява на света с напълно определен набор от кармически задачи и списък на егрегори, на които е длъжен да служи. Съответните канали у него са открити още от раждането му. Онзи, който намери своя предопределен от кармата егрегор, е щастлив и колкото и трудности да среща, винаги се чувства на мястото си в живота, тоест - в еволюционния поток. В психологията това се нарича самоактуализация, усещане за собствена реализация.
Ако човек не е в състояние да открие своя егрегор, опитва се да намери заместител и тогава служи на чужди егрегори. Човек може да излъже околните и себе си, но не може да измами съдбата.
Ние служим на даден егрегор по два начина: или като му работим ангария, или като му плащаме данък. В първия случай свободна воля практически липсва, макар у нас да съществува илюзия, че не е така. Станали сме чист проводник на волята на егрегора. Във втория случай егрегорът дава обща програма на действие, предоставяйки ни възможност за самоинициатива в определени рамки. Реализирайки тази свобода, ние създаваме изменения в егрегора, които са твърде съществени, но остават незабележими от човешка гледна точка.
Егрегорът ни програмира двояко: чрез вътрешни и външни начини. Отвън това става посредством житейски обстоятелства и събития, отвътре - чрез създаване на
определени мисли, емоции и желания. Равнището на свобода у човека зависи от степента на свързаност с егрегора, от еволюционното му равнище и от еволюционното ниво на самия егрегор. Колкото по-ниско е нивото на егрегора и е по-близо до егоичния егрегор, толкова по-малко свобода ни се оставя.

Aвесалом Подводни - Карма и егрегор