вторник, 29 ноември 2011 г.

Радостта да умреш ( "Мъртвите ни говорят" )

  И така - смъртта не е смърт. Тя е само един преход към една нова форма на живот, като ново раждане. Но как се извършва този преход? Нека го проследим по етапи.
  В началото трябва да се каже, тъй като винаги е полезно да се знае в случай, че. . . по-точно в момента, когато ще трябва да се извърши този преход: чудесно е да умреш! Трябва наистина да се признае, че преди това човек може да страда, и то ужасно. Но аз искам да говоря за самия преход.
   Още по време на последната война, много преди разкритията на доктор Муди върху опитностите на границите на смъртта, проф. Екарт Вайзенхютер бил твърде заинтригуван от реакциите на едни млад 28-годишен войник. Червата му били разкъсани на пихтия от избухнал снаряд и единствено чудото го спасило. След като дошъл на себе си, той дълги дни отказвал да говори. Накрая отронил: „Защо направихте това?" Едва много по-късно той се осмелил да разкаже за чувството на необичайно освобождаване, на райска радост, от която бил лишен.
   Няколко седмици no-късно проф. Вайзенхютер получил други свидетелства, но по-пълни, на две момчета, които едва не се удавили и които с много мъки били върнати към живот. Те пазели толкова чудесен спомен от тяхната опитност, че желаели да си отидат от същата смърт, когато настъпи денят и часът за това. Те си давали сметка, че ще познаят същата тревога, но знаели, че тя няма да бъде трайна и че след нея ще настъпи такава радост. . .
   Професорът получил същото свидетелство от един почти примрял от студ студент по време на ски-преход, когато се заблудил в гъстата мъгла. Трябвало да му ампутират пръстите на ръката и няколко пръсти на краката. И въпреки това той заявявал, че ако би имал избор, би пожелал да умре точно по този начин. От опитните планинари Иайзенхютер научил, че спасителите се страхуват точно от това. Жертвите, след моментна паника, изпитват такова щастие, че желанието да се борят ги напуска.
Същото нещо било отбелязано много време преди това по повод паданията в планината. Случаите били толкова еднакви, че вече можело да бъде написано: „Да умреш, падайки от голяма височина, е много приятно." Днес наистина е известна ролята на ендоморфинната секреция за тази еуфория, но, както ще видим, тя не обяснява всичко.
   Когато умиращият не бъде върнат към живота, когато не бъде насила върнат в нашия свят, как протичат събитията? Нека ги опишем първо отвън.
   Изглежда тук няма абсолютно, неизменно правило. Всеки един ще изнамери донякъде своята смърт. Всички ние в този момент ще бъдем творци.
   Въпреки това, изглежда, не може да бъдат взети за модел събитията, при които смъртта е само краткотрайна, временна, каквато е за всички тези, които накрая биват върнати към живота. В този случай умиращият се оказва извън своята обвивка от плът, без да има напълно изградено друго тяло. Той може да вижда, често и да чува всичко, което се случва на този свят, да преминава през стени и тавани, мигновено да се премества и да се оказва където си пожелае, но най-често той няма впечатлението, че притежава наистина тяло или го чувства като неопределено, сферично, без точни очертания и без структура, като един вид мъгла, „облак", „пара" или „енергийно поле".
   Знае се впрочем, че това" явление на декорпорация или на излизане извън тялото може да се извършва напълно независимо от контекста на смъртта - катастрофа или операция. Вярно е обаче, че много хора, които са напускали тялото си или са се раздвоявали така за първи път, след това са го вършели спонтанно извън всяка опасност; някои дори успяват да го направят когато си поискат. Накрая трябва да се отбележи, че сега във Франция, както и другаде, съществуват центрове, в които човек може да се тренира да извършва такова пътуване извън тялото, в „астралното". Има дори учебници, практически ръководства, методики, където подробно се описва как да се приготвите, как да се упражнявате. . .
  Според познатите анкети 80% от извършилите тази временна опитност на декорпорация са чувствали себе си главно като дух, като безплътно съзнание, много повече, отколкото като обитаващи ново тяло. До този резултат в крайна сметка достигат самостоятелно Селия Гриви и Кенет Ринг.
   Изглежда в този момент хората до такава степен са обзети от всичко това, което виждат и чувстват, че нямат време да се запитат под каква форма продължават да живеят. Така госпожа Йоланд Ек ни разказва, че след като напуснала тялото си, имала впечатлението, че сяда на пейка в една великолепна градина и малко по-късно се надига, за да посрещне чудното същество, което се приближавало към нея. Изпълнена с уважение пред духовната възвишеност на това същество от светлина и покъртена от любовта, която то излъчвали, тя паднала на колене пред него. Но в действителност едва по-късно, когато то я отпратило на Земята, въпреки отчаяните и молби, тя решила да провери дали има тяло. Госпожа Ек разказва много интересно как се е опитвала да се докосне, толкова убедително, че всеки път, разказвайки приключенията си, тя показва как си убожда ръката. Значи тя има чувството, че е правела жестове, от което логично следва, че е имала впечатлението, че притежава тяло; въпреки това била изненадана, че не забелязала никаква негова структура.
Излизането, както и завръщането, може да се извърши през върха на главата, на практика през фонтанелата. Някои имат впечатлението, че са изсмукали извън тялото си и отново вкарани в него като през фуния, но без болка; други чувствали, че се плъзгат извън тялото си отстрани: „между дюшека и преградата отстрани на леглото", както съобщава един свидетел, „струваше ми се, че преминавам през тази преграда."
   Излизането може да се извърши и през устата, както това ясно показва идеята за „последната въздишка". В тази връзка ние за щастие разполагаме с доста стар текст, много отпреди всички тези изследвания, според който свидетелят е направил наистина голямо усилие, за да изследва всички фази на процеса. И така, ето разказа за това излизане от тялото през устата, такъв какъвто го е изживяла множество пъти голямата немска мистичка Мари-Ан Линдмайер.
   В този случай при нея става въпрос за един особен тип екстаз, най дълбокия. Тя преживяла и други две излизания. Нейният изповедник я помолил през 1705 г. да направи детайлно описание:
   „Помолих Господа да ми позволи да възприема развитието на екстаза, като запази съзнанието ми напълно будно, както умиращите запазват до последния момент своето съзнание. . . Експериментирах началото, кулминационната точка и края на този екстаз. Бях обхваната от голяма слабост. Тя не беше последица от естествена слабост, а от това, че Господ искаше да ми покаже своите чудеса. Тази слабост бе придружена и последвана от неописуем студ, който навлизаше откъм външната част на тялото и малко ло малко обхващаше цялото тяло, така че то загуби каквато и да е чувствителност. Чувствувах, че сърцето ми постепенно спира да бие и че дъхът ми става все но-слаб. Чувствах все още малко живот в тялото си. Както умиращият, на който Бог дава благоволението на познанието, чувства себе си все по-зле и душата си на път да отлети, моята душа беше като че ли на езика. Преди това отлитане на душата аз все още чувствувах, че съществувам, но външно бях като мъртва, абсолютно безчувствена и студена като лед, усещаща самата студен полъх. В един миг разумът беше изчезнал заедно с духа и в същия момент аз почувствах, че Господ ме води към мястото, където желаеше да бъда. Така прекарах извън тялото си повече от два часа. Когато духът ми се завръщаше, Господ ми позволяваше да го разбера. Както и когато духът ме обладаваше - което ставаше за миг - аз си възвръщах напълно съзнанието. Усещането беше като че ли с Божието си могъщество един силен и мощен гигант ме сграбчваше и душата ми се завръщаше през устата, както беше излязла през устата. Малко по малко отново усещах живот и за един час донякъде възвърнах телесната си чувствителност, докато тялото ми все още бе вдървено от студ, който изчезна едва след няколко дни. Тогава Господ ми даде също да разбера, че всеки път, когато това се е случвало, то е било възможно само благодарение на чудодейното му все могъщество."
   Големият преход може да бъде извършен също и дори без човек да го усети. Това именно се случва много често при автомобилни злополуки. Духовното тяло се оказва изхвърлено извън своята обвивка от плът. Има много разкази на хора, оказали се на няколко метра от колата и наблюдаващи с почуда как други се спускат към нея и с още по-голямо изумление как оттам изваждат собственото им тяло.
   Това бързо излизане от обвивката от плът може да се случи също и при силна треска или пренапрежение без никакъв физически удар. Разказът на младия американски войник Джордж Ричи е твърде показателен за това явление.
   Ричи настива след тежки учения, но с безгрижието на възрастта си пренебрегва мнението на лекарите, медицинските сестри и даже температурата си, която достигнала 41.4°С. Единствената му тревога е да не пропусне таксито, което трябва да го откара посред нощ на гарата, за да се прибере вкъщи за коледните празници. Ричи губи съзнание, докато му правят рентгенова снимка. Изведнъж посред нощ той се събужда в миниатюрната стая, в която го били изолирали:
   „Скочих. Колко ли беше часът? Погледнах към нощната масичка, но те бяха отнесли будилника. Всъщност къде бяха нещата ми?. . . Влакът! Изпуснал съм влака! Скочих от леглото, обзет от паника, търсейки дрехите си. . . Униформата ми не беше на стола. Погледнах отдолу, отзад. Сака също го нямаше. Къде другаде биха могли да ги дянат, освен в този гардероб? Може би под леглото? Повъртях се около него и изведнъж се смразих. . . В леглото имаше някой! Приближих се. Това беше съвсем млад човек с късо подстригани кестеняви коси, спокойно пзлегнат. Но това беше невъзможно! Преди малко бях станал от това легло.' За момент се борих с тази загадка. Това беше наистина странно, но аз нямах време. . ."
   Ричи бързо излиза, за да види дали дрехите му не са при портиера. . . Едва по-късно той ще разбере, че това тяло върху леглото е било неговото собствено. Това бил самият той. По-нататък следва издирване на собственото тяло в напълно приличащите си бараки, едно наистина удивително мистично търсене на самия себе си!
   Като чете този разказ, човек неволно си представя ситуацията и вижда този двойник, който сяда на края на леглото, като се отделя от своята обвивка от плът както в прочутия кадър от „Вампирът" на Карл Драйер, където двойникът на един човек по същия начин се надига, докато тялото му от плът остава седнало на пейката. Двойникът очевидно не хвърля никаква сянка на земята. Но не се съмнявайте, историята на Джордж Ричи е наистина автентична. Тя е дори „една от трите или четирите най-необикновени", които Реймънд Муди описва и първата, за която чул и която го насочила към познатите ни изследвания.
   Човек е склонен да мисли, че този преход към отвъдното, без дори да бъде забелязан, е възможен единствено в случаите на временна смърт. Тези, които наистина умират, също би трябвало да усетят, да забележат този преход. Само че не! Очевидно те не се завръщат в този свят, за да ни го кажат. Следователно това може да се знае единствено ако се доверим на друг тип свидетелства, а именно на медиумите.
   Ще приведа накратко само две истории, и двете разказани от Жан Прийор.
   Първата е малко трагична. Един работник умира на място, след като запалва горелка в зле почистена и зле проветрена бензинова цистерна. Което, разбира се, не му пречи да се завърне спокойно у дома. . . без тялото си от плът, което за съжаление е единственото, което по-голямата част от хората могат да видят. У тях всички ридаят и говорят за неговата смърт. Той се опитва да успокои майка си, дай покаже, че е там, да й говори. . - напразни усилия. Най-накрая той получава съдействие от една съседка, която, без да го вижда, усеща присъствието му. Тя обаче не смее да му обясни, какво се случило. Ще й помогне друга жена, която е при нея и която дори може да го види. На тези две жени ще им бъде необходимо много търпение, за да му обяснят, че се е пренесъл в другия свят. Накрая един негов роднина, починал предн него, идва да го потърси. Това младо момче остава верен приятел на тези жени, които са му помогнали. Той присъства от невидимото на техните библейски сбирки и им довежда няколко свои нови приятели, също като него невидими. Един ден той дори им заявява:
   „Как става така, че толкова важни неща не се научават в църквата? Те вършат престъпление, че не говорят за тях. Ако човек знаеше това, което вие знаете, това, което аз сега знам, той не би изпитвал такова мъчително безпокойство от тази страна, каквото аз изпитах в началото. Ако човек знаеше това, което вие знаете, той никога не би се страхувал да умре."
   Вярно е, че до известна степен тибетците са твърде отдавна по-добре подготвени за това изпитание. Известната „Бардо Тьодол", тяхната книга за подготовката за смъртта, обяснява предварително:
   „Непрестанно и неволно ти ще се скиташ. На всички тези, които ще плачат (ти ще кажеш ): „Аз съм тук, не плачете!" Но тъй като те не ще те чуят, ти ще си помислиш: „Аз съм мъртъв" и още в този момент ще се почувстваш нещастен. Не бъди нещастен поради това."
   В другата история около една смърт, наистина смърт, но без да бъде забелязана, има нещо направо смешно. Тя е свързана с беден португалски шофьор на камион, който претърпял катастрофа. Кабината е напълно овъглена, но шофьорът вероятно е починал, без да забележи това, защото продължава да прави отчаяни усилия, за да изправи своя камион. Една млада жена, минаваща с кола близо до местопроизшествието, успява да разбере и опише сцената благодарение на своите медиумни способности. Малко по-късно, като минава повторно през същото място, тя не вижда повече камиона, който трябва да е бил изтеглен, но е изненада забелязва на банкета на пътя същия португалски шофьор как опитва, все така отчаяно, да стопира. Както ще видим, наистина, веднъж попаднали в отвъдното, времето за нас вече не е същото!
   Доказателства за тези случаи, в които покойникът е толкова брутално изхвърлен в отвъдния свят, че дори не забелязва това, намираме и от друг източник. Става дума за многобройните послания, получени чрез интуитивно писане. Явлението очевидно не е без връзка с медиумността, но все пак е малко по-различно. Разказът, който цитирам, е на един „загинал в бой" кавалерийски офицер. Той ни бе предаден от вдовицата и дъщерята на известния полковник Гаскойн, британски офицер, герой от битката при Хартум и стар спътник на Сесил Род:
   „Мислех, че по-лошо от този ад може да бъде само пълното изтребление. От всички страни англичани и немци, това беше хетакомба. Бронираните коли, картечният огън, самолетите! Имах впечатлението че машините, конто бяхме създали, ни унищожаваха. . . Чувствах се болен и окаян. После тези усещания изчезнаха и аз се намерих навън да разговарям с моя полковник. Изглежда той не забелязваше куршумите, които непрестанно се сипеха върху ни. Хукнах към укритието, но той ме повика и ми каза да не си правя труда. Изглеждаше млад като новобранец и доволен от битката. Хвана ме за рамото и каза:
   „Не виждате ли, Кит, че ние сме мъртви и въпреки това сме по-живи от другите. .."
   Други също окончателно починали, напротив, са имали достатъчно време да видят как идва смъртта им. Това обаче не е чак толкова ужасно, колкото си мислим. По-точно, дори в най-болезнените и мъчителни случаи ужасът в най-последния момент изглежда изчезва. Имаме цял куп свидетелства от умиращи, които в своите последни мигове са виждали как към тях идват онези, които те са обичали на Земята и които са извършили прехода преди тях. В множество от разказаните случаи някои дори с изненада виждат как ги посрещат приятели и роднини, за чиято смърт те не са знаели. Предвид вече тежкото им състояние близките им били предпочели да не им причиняват допълнителна болка с тази „тъжна'" новина..............

«Мъртвите ни говорят» — книга, разтърсваща съвременните религиозни и научни схващания за смъртта.
Реалността на отвъдния живот днес става научен факт. Човечеството влиза във връзка с невидимото...
Книгата на Франсоа Брюн не само набляга на основните научни открития на 20 век: записа на гласовете на мъртвите върху магнетофонна лента, видеоизображенията от отвъдното, апаратурите за улавяне на гласове и образи от минали събития... Този труд има амбицията също да синтезира и основните насоки на бъдещия ни живот.
За първи път един пастор и богослов открито се опълчва срещу догмите на католическото християнство, изпразнили от съдържание основните понятия на човешкото съществуване. Нещо повече, посланията, изпратени ни от «мъртъвци» по време на техните общувания с хора от Земята, са преценени от ъгъла на най-големите мистични текстове в различните религиозни традиции.



Франсоа Брюн 

понеделник, 21 ноември 2011 г.

ФИЛМИ В АУРАТА. ОЦЕНЯВАНЕ НА ХОЛОГРАФСКОТО ТЯЛО . РЕНТГЕНОВО ЗРЕНИЕ


Филми в аурата

Образите, които физиците виждат в енергийното поле, не винаги са статични. Рич казва, че тя често вижда нещо като малък прозрачен кинофилм, кръжащ около главата на клиента: „Понякога аз виждам малък образ на човека над неговата глава или рамене, който прави неща, каквито той върши в живота. Моите клиенти ми казват, че тези описания са много точни и конкретни. Аз мога да виждам техните офиси и как изглеждат шефовете им. Мога да видя какво са мислили и какво се е случвало с тях през последните шест месеца. Наскоро казах на една клиентка, че мога да видя нейния дом, в който има маски и флейти, окачени по стената. Тя каза: „Не, не, не." Аз казах да, има музикални инструменти, окачени по стената, повечето флейти, а също има и маски. И тогава тя каза: „О, това е моята лятна вила."
 Драйър казва, че тя също вижда нещо като триизмерни филми в енергийното поле на човека. „Обикновено те са в цвят, но могат да бъдат и кафяви или нещо като дагеротипи. Често те изобразяват някаква история за човека, която може да се разгръща в рамките на пет минути до час. Образите също са извънредно подробни. Когато видя даден човек, седящ в стая, аз мога да кажа колко растения има в стаята, колко листа има всяко растение и колко тухли има в стената. Обикновено не изпадам в чак такива подробни описания, освен ако не изглеждат уместни."
Драйър оприличава образите, които тя вижда, на холограми и казва, че когато избере някоя и започне да я наблюдава, тя изглежда като че ли се разширява и изпълва цялата стая. „Ако видя нещо, което се е случило с рамото на човека, например нараняване, внезапно цялата сцена се разширява. Затова имам усещането, че е холограма, защото понякога чувствам, че мога да престъпя в нея и да стана част от нея. Това не се случва в мен, а около мен. То е почти като триизмерен филм, холографски филм с участието на човека."
Холографското зрение на Драйър не се ограничава само до събития от живота на човека. Тя вижда зрими представяния на дейността на подсъзнанието. Както знаем, подсъзнанието говори на език на символите и метафорите. Ето защо сънищата често пъти изглеждат толкова безсмислени и загадъчни. Обаче щом човек се научи как да тълкува езика на несъзнаваното, смисълът на сънищата става ясен. Сънищата не са само неща, които са написани на жаргона на несъзнаваното. Хората, които са запознати с езика на душата - език, който психологът Ерих Фром нарича „забравеният език", защото повечето от нас са забравили как да го тълкуват, - разпознават своето присъствие в други човешки създания, като митове, вълшебни приказки и религиозни видения.
Някои от холографските филми, които Драйър вижда в човешкото енергийно поле също са написани на този език и наподобяват метафоричните послания на сънищата. Днес ние знаем, че подсъзнанието е активно не само докато спим, но и през цялото време. Драйър е в състояние да „олющи" бодърстващия аз на човека и да гледа непосредствено в реката от неспирни образи, която винаги тече през подсъзнанието. И нейната практика, и нейните природни, интуитивни дарби, са я направили извънредно изкусна в дешифрирането на езика на несъзнаваното. „Психолозите, последователи на Юнг, ме обичат", казва Драйър.
Освен това Драйър си има специален начин да узнае дали е изтълкувала образа правилно. „Ако не съм го обяснила правилно, той не си отива - казва тя. -Просто си стои в енергийното поле. Но щом разкажа на човека всичко, което е необходимо да узнае за даден конкретен образ, той започва да се разтваря и изчезва." Драйър мисли, че това е така, защото именно подсъзнанието на клиента избира какви образи да й покаже. Подобно на Улман тя смята, че душата винаги се опитва да научи съзнателния аз на неща, които е потребно той да знае, за да стане по-здрав и по-щастлив и да израсне духовно.
Способността на Драйър да наблюдава и тълкува съкровените механизми на човешката душа е една от причините, поради които тя е в състояние да предизвиква такива дълбоки преобразования в много от своите клиенти. Първия път, когато тя описа потока от образи, който виждаше да се разгръща в моето енергийно поле, аз имах странното усещане, че тя ми разказва за един от моите собствени сънища, като изключим това, че беше сън, който аз все още не бях сънувал. Отначало фантасмагорията от образи беше само загадъчно позната, но когато тя разкри и обясни всеки символ и метафора, аз разпознах машинациите на моя вътрешен, духовен аз - както нещата, които приемах, така и нещата, които бях по-малко склонен да приема. Действително, от работата на екстрасенси като Рич и Драйър е ясно, че има огромно количество информация в енергийното поле. Може би именно затова Хънт получава толкова изразени хаотични картини, когато анализира данни от аурата.
Способността да се виждат образи в човешкото енергийно поле не е нова. Преди близо триста години големият шведски мистик Емануел Сведенборг съобщава, че може да вижда една „вълна-субстанция" около хората, а във вълната-субстанция мислите на човека са видими като образи, които той нарича „портрети". При коментирането на неспособността на други хора да видят тази вълна-субстанция около тялото, той отбелязва: „Аз мога да виждам твърди мисловни понятия, като че ли те са заобиколени от някакъв вид вълна. Ни нищо не достига до [нормалното] човешко възприятие, освен онова, което е в средата и изглежда твърдо." Сведенборг можел също да вижда портрети в своето собствено енергийно поле: „Когато мисля за някой, когото познавам, тогава неговият образ се появява такъв, какъвто е, когато той е бил назован в човешко присъствие; но останалото около него, като нещо плаващо във вълни, беше всичко, което съм знаел и мислел за него от детството му."

Оценяване
на холографското тяло

Честотата не е единствено нещо, което е разпръснато холографски из цялото поле. Екстрасенсите съобщават, че богатството на лична информация, която се съдържа в полето, може да бъде открита и във всяка част от аурата на тялото. Както казва Бренан: „Аурата не само представя, но също съдържа цялото." Клиничният психолог от Калифорния Роналд Уонг Джуи споделя това схващане. Джуи, бивш президент на Асоциацията за трансперсонална психология и талантлив ясновидец, е открил, че историята на отделния човек се съдържа дори в „енергийните схеми" вътре в тялото. „Тялото е вид микрокосмос, вселена в себе си, отразяваща всичките различни фактори, с които човек борави и които се опитва да обедини", казва Джуи.
Подобно на Драйър и Рич, Джуи има психичната способност да се настройва за филми относно важни проблеми в живота на човека, но вместо да ги вижда в енергийното поле, той ги извиква в окото на ума си чрез полагане на ръце върху човека и буквално пси-хометризиране на неговото тяло. Джуи казва, че тази техника му дава възможност да определя бързо емоционални сценарии, възлови, средищни проблеми и схеми на отношения, които са най-характерни и открояващи се за живота на човека, и често ги използва върху своите пациенти за облекчаване на лечебния процес. „Техниката всъщност ми бе преподадена от един колега психиатър на име Ърнест Печи - казва Джуи. - Той го нарича „разчитане на тялото". Вместо да говорим за етеричното тяло и за подобни неща, аз избирам да използвам холографския модел като начин за обясняването му и затова го наричам оценяване на холографското тяло." Освен използването му в своята клинична практика, Джуи също води семинари, в които учи други как да използват техниката.

Рентгеново зрение

В последната глава ние изследвахме възможността тялото да не е солидна, твърда конструкция, а само по себе си вид холографски образ. Тази представа изглежда се подкрепя от една друга способност, която мнозина ясновидци притежават, а именно способността буквално да се гледа вътре в тялото на човека. Надарените да виждат енергийното поле могат също да настройват своето зрение и да виждат през плътта и костите на тялото, все едно че те са просто слоеве оцветена мъгла.
В хода на своето разследване Карагюла открива много хора, както медици, така и от други професии, които имат рентгеново зрение. Една от тях, която тя нарича Даян, е шеф на корпорация. Точно преди да срещне Даян, Карагюла пише: „За мен като психиатър да срещна някой, който съобщава, че е в състояние да „вижда" директно през мен, би било разстройващо преобръщане на моите обичайни процедури."
 Карагюла подлага Даян на дълга серия тестове, като я представя на хора и я кара да им поставя незабавни диагнози. В един от тези случаи Даян описва енергийното поле на една жена като „спаружено" и „натрошено на парчета" и казва, че това е показател за сериозен проблем в нейното физическо тяло. След това тя се вглежда в тялото на жената и вижда наличие на задръстване на червата близо до далака. Това изненадва Карагюла, тъй като жената не показва нито един от обичайните при едно такова сериозно заболяване симптоми. Въпреки това жената отива на лекар, а рентгенът показва задръстване точно в областта, описана от Даян. Три дни по-късно жената е подложена на операция, за да бъде премахнато това опасно за живота задръстване.
В друга серия тестове Карагюла кара Даян да поставя диагнози на произволни пациенти в клиниката за амбулаторно болни на една голяма болница в Ню Йорк. След като Даян поставя диагноза, Карагюла установява точността на нейните наблюдения чрез справка в медицинските картони на пациентите. В един от тези случаи Даян се вглежда в един непознат и за двете пациент и казва на Карагюла, че хипофизата на жената (жлеза дълбоко в мозъка) липсва, нейният панкреас изглежда не функционира правилно, гърдите й са били засегнати, но сега липсват, през гръбнака й не протича достатъчно енергия от кръста надолу, а има и проблеми с краката. Медицинското досие на жената разкрива, че хипофизата й е хирургически отстранена, тя взема хормони, които не влияят добре на панкреаса й, претърпяла е двойна мастектомия (оперативно отстраняване на гърдите) вследствие на рак, операция на гърба й, за да се облекчи налягането на нейния гръбнак и се намалят болките в краката, а нервите й са увредени, което й причинява затруднение при уриниране.
 В случай след случай Даян разкрива, че тя без усилия може да прониква с поглед в дълбините на физическото тяло. Тя дава подробни описания на състоянието на вътрешните органи. Вижда състоянието на червата, присъствието или отсъствието на различни жлези, а дори описва и плътността или чупливостта на костите. Карагюла заключава: „Макар да не мога да оценя откритията й относно енергийното тяло, нейните наблюдения на физически заболявания съответстват с изумителна точност на медицинските диагнози."
Бренан също умее да вижда вътрешностите на човешкото тяло и нарича тази способност „вътрешно виждане". Като използва това вътрешно виждане, тя може точно да поставя диагнози на широк кръг заболявания, включително фрактури на костите, фиброзни тумори и рак. Тя казва, че често пъти може да опише състоянието на някой орган по неговия цвят: например един здрав черен дроб изглежда тъмночервен, един хепатитен черен дроб изглежда болнаво кафяво-жълт, а черният дроб на човек, подложен на химиоте-рапия, обикновено е зеленокафяв. Подобно на много други екстрасенси с вътрешно виждане, Бренан може да настройва фокуса на своето зрение и да вижда дори микроскопични структури, от рода на вируси и отделни кръвни телца.
Аз лично съм се срещал с няколко екстрасенси с вътрешно виждане и мога да потвърдя тяхната автентичност. Един от екстрасенсите, които съм виждал да демонстрират тази способност, е Драйър. В един от тези случаи тя не само постави точна диагноза на един вътрешен медицински проблем, който имах аз но даде и известно количество впечатляваща информация с изцяло различна природа покрай това. Няколко години по-рано аз имах проблеми с далака си. В опитите си да го излекувам аз започнах всекидневно да изпълнявам упражнения по визуализация, като виждах образи на моя далак в състояние на цялост и здраве, окъпан в лечебна светлина и т. н. За съжаление аз съм твърде нетърпелив човек и когато на другия ден нямаше подобрение се разгневих. По време на следващата медитация аз смъмрих моя далак и недвусмислено го предупредих, че е по-добре да работи така, както аз искам. Целият този случай протече изцяло в мислите ми и аз бързо забравих за него.
Няколко дни по-късно аз видях Драйър и я попитах дали може да погледне в тялото ми и да ми каже дали има нещо, за което трябва да знам (не й казах нищо за здравословните си проблеми). Въпреки това, тя незабавно описа състоянието на далака ми и след това спря, мръщейки се, като че ли беше объркана от нещо. „Твоят далак е твърде разстроен и разтревожен от нещо - промърмори тя. И тогава внезапно й просветна. - Ти да не си се карал на далака си?" Аз смутено потвърдих, че така е било. Драйър разпери ръце. „В никакъв случай не трябва да правиш това. Твоят далак се е разболял, защото мисли, че прави каквото искаш ти. Така е, защото ти подсъзнателно си му дал погрешни насоки. А сега след като си му се скарал, той е наистина объркан." Тя поклати загрижено глава. „Никога, никога не се гневи на тялото си или на своите вътрешни органи - посъветва ме тя. - Изпращай им само положителни послания."
Случаят не само разкри умението на Драйър да гледа в човешото тяло, но също изглежда показа, че моята далак има някакъв вид собствен разум или съзнание. Това не само ми напомни твърдението на Пърт, че тя повече не знае къде свършва мозъкът и къде започва тялото, но и ме накара да се запитам дали всички съставни части на тялото - жлези, кости, органи и клетки - не притежават своя собствена интелигентност? Ако тялото е наистина холографско, то може би забележката е по-правилна, отколкото ние съзнаваме, а съзнанието на цялото в много голяма степен се съдържа във всички негови части.

"Холографската вселена" - Майкъл Толбът

петък, 18 ноември 2011 г.

Процесите на зомбиране и ребалансиране - съпоставка


Как протича процеса на зомбиране ?
Процесът може да се оприличи с химична реакция . Инкарнираното съзнание е веществото , което се свързва с друго и се получава желания резултат. За да е успешна реакцията са нужни определени лабораторни условия и използване на специфични катализатори. Процесът се ускорява с цел полученото съединение да не бъде нестабилно, вследствие на което да се стигне до разпада му в естествена среда ( извън затворения цикъл ). Лабораторните условия са самата система на Играта и атмосферата в нея – политически , икономически и религиозни парадигми. Свързващото вещество е натрапваната информация , а катализатори са принудата и заплахата.


Как протича процеса на ребалансиране ?
Отново оприличавам процеса с химична реакция . Едното вещество е същото – инкарнираното съзнание . За да е успешна реакцията са нужни вече не лабораторни , а изначално заложени условия и катализатори . Процесът се ускорява понастоящем с цел да бъде прекъснат този затворен цикъл и еволюцията да се завърне към универсалното си състояние. Естественото състояние – съзнанието непрекъснато се възпроизвежда с разширяването на сътворението в безкрайността. Свързващото вещество е пробуденото , многоизмерно ниво на съзнание , а катализатори са различни медитативни практики , откъсване от деструктивната матричност и силен личен заряд, изолиращ опитите на системата за пречупване .


събота, 12 ноември 2011 г.

Мисли за коловозите на "успеха"


 Какви са водещите предприемачи - крепители на системата : работят по 12 и повече часа на ден, дори ако им остане време да спят, и в съня си мислят за своя бизнес , как да го подобрят , разширят, да го стабилизират или с други думи - как да изкарат повече пари

                                          ------------------------------------------------------------------------------


 Водещата уловка , с която зомби-интелектът постига целта си е да внушава "Имай конкретни цели и задачи" , а в този дисбалансиран матричен вариант те са насочени към заемане на по-високо място в пирамидалната схема на общество

                                      --------------------------------------------------------------------------------

Фрази, които зомбират - сериозен бизнес , доверие , уважение, печалби....

                                    ----------------------------------------------------------------------------------

 Една от лъжите на системата - само продажбите носят пари, всичко останало струва пари

                                  ------------------------------------------------------------------------------------

 Хората са свикнали да приемат за чиста монета всичката пропаганда на системата поради съответно многократното им натрапено още от детските години съгласие с нея. Така тези ценности , предоставени им от системата , изместват изначалните, заложени у тях и те се превръщат в хомогенна част от самата нея. Тези ценности определят действията на преуспелите ( но не само на тях !) , които започват да гледат на отношенията си с останалите като на начин за печелене на пари

                                ---------------------------------------------------------------------------------------

Много важен момент е и с експлоатацията на вярата - както в религиозен , така и в светски смисъл. И при двете има официално приети парадигми, които постоянно контролират хората, не ги оставят и за миг да анализират от своя гледна точка предложените постулати , постоянно са мотивирани и възпитавани във философията на предложените "ценности"

                              -----------------------------------------------------------------------------------------

 Всичко е изчислено от създателите на системата до най-малката подробност, за да накарат човека да мисли и действа по начина, по който им е необходим. Ако съпротивителните му сили са прекалено силни , основани на получена алтернативна информация или резултат на намиране връзката с Висшия си аз , системата просто го отхвърля . И това не е особен проблем за нея , тъй като големия процент хора следват указаните пътеки

                            ---------------------------------------------------------------------------------------------

 Успелите от гледна точка на системата хора гледат на останалите не като на духовни същества, а просто като еквивалент на някаква сума . Също обичат да проституират със своето поведение и външен вид , за да са в шаблона на "успеха"

                           ------------------------------------------------------------------------------------------------

 При дълго слугуване на системата се получава необратим процес на обезличение , който е невъзможно да изчезне . Промените в съзнанието на хората са настъпили , засегната е нравствената им ценностна система. Колкото по-дълго са пили вода от кладенеца , толкова по-трудно е бъде адаптирането им отново към истинската същност . Те са забравили какво представляват

четвъртък, 3 ноември 2011 г.

Какво е да си ориентиран към тялото или ниските нива на инкарнация - христоматиен пример


„Щях да полудея ден след Черешова задушница! Както си стоях в 19:00 ч сама, изведнъж се чу звънене на джиесем”. Нямаше никой. Оказа се, че в един от гробовете са зарили човек с телефона му и са забравили да го изключат”, разказа пред „Торнадо” ужасената 53-годишна Мергюл.


Тя от 20 години прибира пари за тоалетните до митичния 42-ри парцел на столичните гробища, в който са погребани едни от най-заможните цигани. Жената разказа, че когато почине някой цигански барон, работното й място се превръща в казарма. „Идат едни с автомати, заграждат района, следят гробарите да не сложат някоя бомба в трапа... Майката си трака. А като дойдат, стой та гледай. Погребват ги с телефони, със златни гривни, с телевизорите и компютрите. Богата работа”, чуди се ромката.

Дори и в отвъдното, циганите, свикнали с кича продължават да радват близки и роднини. Върху повечето от гробовете има вдигнати паметници от черен мрамор, върху който са изрисувани покойниците, седнали с цигара от любимия „Парламент”, бутилка J&B, очила от Армани и телефон „Нокиа”. Други пък са решили да увековечат синовете си, като ги нарисуват върху паметника им до любимия мерцедес. Един от най-странните случаи е гробът на 4-годишно момченце, чийто образ е издълбан в мрамора с мобифон в ръка. Екип на „Торнадо” случайно срещна две възрастни дами, чиито съпрузи са погребани на метри от златния парцел. „Как не ги е срам! Все нямат пари, те не плащат ток и вода, откъде са взели за това чудо! Виж ги, сложили до гробовете маси и пейки за по 20 души. Все едно кръщене ще правят.

Аз съм на 90 години и едвам си плащам с пенсията парното”, възмущава се бившата учителка Марийка Кирилова. Служители от Централните софийски гробища споделиха пред „Торнадо”, че един подобен паметник от черен мрамор с изрисуван образ излиза около 30-35 хил. лв. Гробар, който обикаляше около парцела, се пошегува: „Какво сте ги зяпнали? Няма хубав паметник и гроб. В тия пирамиди да знаете какво има... Телевизори, джиесеми, лаптопи, дивидита и златни накити. Преди работех в Лясковец и си спомням как погребаха съдията на мешерето Борис Петров – в махагонов ковчег, с оркестър и пееха “Тежка беше нашата раздяла”

Жена му Ерменка пък я балсамираха, че да „дочака” от чужбина първородния си син от Либия. Закопаха я с всевъзможни екстри. Като сложиха саркофага на Борис, ни караха да правим специално стъпало – т.нар. легло, неговите близки “аранжираха” около него цяла стая – с масичка, етажерка, шкаф и закачалка. Поставиха още дрехи, чадър и парфюми. Отделно вече в София сме погребвали. Отделно сме погребвали хора, които ги завързвахме за креслото им, пред тях слагахме телевизор и уредба и масичка с уискита и цигари. Точно затова виждаш колко големи са гробовете. Имахме пък случай, в който закопахме един паралия с предницата от мерцедеса му. Не ги разбирам, гроб като гроб, или те има, или те няма...”, каза замислено гробарят.

 от вестник "Торнадо"

Moят коментар : 

T. нар. "гробища" - част от затворения цикъл, известен като Самсара ( само за тези, които се чувстват напреднали )


 Започвам с припомняне на един от изводите ми : Онова , което наистина сме , не е физическото тяло, което виждаме. То е средството , което обитаваме , по време на един физически живот на тази планета . Онова , което е вечно в нас , е нашето съзнание , нашият дух , нашият ум . В настоящият момент ние погрешно наричаме "смърт" своят вечен разум - който напуска тялото и продължава еволюцията си на другите , метафизични нива .
Каква е ролята на гробищата за задържане в затворения цикъл ? На първо място - това е изцяло ориентирано към физическото тяло - точно както желаят колонизиралите тази планета. Съпровождащите траурни ритуали и отделените ( по правило ) негативни емоции и мисли са истински празник за съществата от низшия астрал и задържат душата на напусналия в цикъла. Картината се допълва и от надписите по надгробните плочи с име и дати . Да не забравяме и за разни сатанистки ритуали, свързани с изравяне на останки или заравяне на предмети в гроба . Това придава завършен вид на този мисловен шаблон, с който Самсара продължава ...
Какво би било оптимално да се направи в тази ситуация ? Преди време бях приятно изненадан от Александър Фол. Той бе заръчал да кремират тялото , а прахта да бъде разпръсната в място сред природата. Вероятно е знаел, че с кремация неговите етерно , астрално и ментално тела ще се откъснат веднага от връзките с вече ненужното физическо тяло . На търсилите по-подробна информация е известно - връзка с менталното тяло след погребение се прекъсва след 9-ти ден , тази с астралното - след 40-ти ден , а най-дълго трае връзката с етерното - около 1 година .
 Веднага е имало и реакция от страна на зомба ( в лицето на управители на гробищни паркове ) - видите ли, такова разпръсване на открито можело да носи .... зарази ?!? Ясно ви е предполагам, не се нуждае от коментар .


Аз изнесох информацията, нека всеки прецени как да я пречупи през своята призма .


Ценно допълнение на сестриче Гали : Може да се допълни и за некролозите - залепени на всевъзможни места, съдържащи отново някакви шаблонни "тъжни" думи и гледащи безпомощно снимки на починалите