четвъртък, 3 ноември 2011 г.

Какво е да си ориентиран към тялото или ниските нива на инкарнация - христоматиен пример


„Щях да полудея ден след Черешова задушница! Както си стоях в 19:00 ч сама, изведнъж се чу звънене на джиесем”. Нямаше никой. Оказа се, че в един от гробовете са зарили човек с телефона му и са забравили да го изключат”, разказа пред „Торнадо” ужасената 53-годишна Мергюл.


Тя от 20 години прибира пари за тоалетните до митичния 42-ри парцел на столичните гробища, в който са погребани едни от най-заможните цигани. Жената разказа, че когато почине някой цигански барон, работното й място се превръща в казарма. „Идат едни с автомати, заграждат района, следят гробарите да не сложат някоя бомба в трапа... Майката си трака. А като дойдат, стой та гледай. Погребват ги с телефони, със златни гривни, с телевизорите и компютрите. Богата работа”, чуди се ромката.

Дори и в отвъдното, циганите, свикнали с кича продължават да радват близки и роднини. Върху повечето от гробовете има вдигнати паметници от черен мрамор, върху който са изрисувани покойниците, седнали с цигара от любимия „Парламент”, бутилка J&B, очила от Армани и телефон „Нокиа”. Други пък са решили да увековечат синовете си, като ги нарисуват върху паметника им до любимия мерцедес. Един от най-странните случаи е гробът на 4-годишно момченце, чийто образ е издълбан в мрамора с мобифон в ръка. Екип на „Торнадо” случайно срещна две възрастни дами, чиито съпрузи са погребани на метри от златния парцел. „Как не ги е срам! Все нямат пари, те не плащат ток и вода, откъде са взели за това чудо! Виж ги, сложили до гробовете маси и пейки за по 20 души. Все едно кръщене ще правят.

Аз съм на 90 години и едвам си плащам с пенсията парното”, възмущава се бившата учителка Марийка Кирилова. Служители от Централните софийски гробища споделиха пред „Торнадо”, че един подобен паметник от черен мрамор с изрисуван образ излиза около 30-35 хил. лв. Гробар, който обикаляше около парцела, се пошегува: „Какво сте ги зяпнали? Няма хубав паметник и гроб. В тия пирамиди да знаете какво има... Телевизори, джиесеми, лаптопи, дивидита и златни накити. Преди работех в Лясковец и си спомням как погребаха съдията на мешерето Борис Петров – в махагонов ковчег, с оркестър и пееха “Тежка беше нашата раздяла”

Жена му Ерменка пък я балсамираха, че да „дочака” от чужбина първородния си син от Либия. Закопаха я с всевъзможни екстри. Като сложиха саркофага на Борис, ни караха да правим специално стъпало – т.нар. легло, неговите близки “аранжираха” около него цяла стая – с масичка, етажерка, шкаф и закачалка. Поставиха още дрехи, чадър и парфюми. Отделно вече в София сме погребвали. Отделно сме погребвали хора, които ги завързвахме за креслото им, пред тях слагахме телевизор и уредба и масичка с уискита и цигари. Точно затова виждаш колко големи са гробовете. Имахме пък случай, в който закопахме един паралия с предницата от мерцедеса му. Не ги разбирам, гроб като гроб, или те има, или те няма...”, каза замислено гробарят.

 от вестник "Торнадо"

Moят коментар : 

T. нар. "гробища" - част от затворения цикъл, известен като Самсара ( само за тези, които се чувстват напреднали )


 Започвам с припомняне на един от изводите ми : Онова , което наистина сме , не е физическото тяло, което виждаме. То е средството , което обитаваме , по време на един физически живот на тази планета . Онова , което е вечно в нас , е нашето съзнание , нашият дух , нашият ум . В настоящият момент ние погрешно наричаме "смърт" своят вечен разум - който напуска тялото и продължава еволюцията си на другите , метафизични нива .
Каква е ролята на гробищата за задържане в затворения цикъл ? На първо място - това е изцяло ориентирано към физическото тяло - точно както желаят колонизиралите тази планета. Съпровождащите траурни ритуали и отделените ( по правило ) негативни емоции и мисли са истински празник за съществата от низшия астрал и задържат душата на напусналия в цикъла. Картината се допълва и от надписите по надгробните плочи с име и дати . Да не забравяме и за разни сатанистки ритуали, свързани с изравяне на останки или заравяне на предмети в гроба . Това придава завършен вид на този мисловен шаблон, с който Самсара продължава ...
Какво би било оптимално да се направи в тази ситуация ? Преди време бях приятно изненадан от Александър Фол. Той бе заръчал да кремират тялото , а прахта да бъде разпръсната в място сред природата. Вероятно е знаел, че с кремация неговите етерно , астрално и ментално тела ще се откъснат веднага от връзките с вече ненужното физическо тяло . На търсилите по-подробна информация е известно - връзка с менталното тяло след погребение се прекъсва след 9-ти ден , тази с астралното - след 40-ти ден , а най-дълго трае връзката с етерното - около 1 година .
 Веднага е имало и реакция от страна на зомба ( в лицето на управители на гробищни паркове ) - видите ли, такова разпръсване на открито можело да носи .... зарази ?!? Ясно ви е предполагам, не се нуждае от коментар .


Аз изнесох информацията, нека всеки прецени как да я пречупи през своята призма .


Ценно допълнение на сестриче Гали : Може да се допълни и за некролозите - залепени на всевъзможни места, съдържащи отново някакви шаблонни "тъжни" думи и гледащи безпомощно снимки на починалите

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.