Филми в аурата
Образите,
които физиците виждат в енергийното поле, не винаги са статични. Рич казва, че
тя често вижда нещо като малък прозрачен кинофилм, кръжащ около главата на
клиента: „Понякога аз виждам малък образ на човека над неговата глава или
рамене, който прави неща, каквито той върши в живота. Моите клиенти ми казват,
че тези описания са много точни и конкретни. Аз мога да виждам техните офиси и
как изглеждат шефовете им. Мога да видя какво са мислили и какво се е случвало
с тях през последните шест месеца. Наскоро казах на една клиентка, че мога да
видя нейния дом, в който има маски и флейти, окачени по стената. Тя каза: „Не,
не, не." Аз казах да, има музикални инструменти, окачени по стената,
повечето флейти, а също има и маски. И тогава тя каза: „О, това е моята лятна
вила."
Драйър казва, че тя
също вижда нещо като триизмерни филми в енергийното поле на човека. „Обикновено
те са в цвят, но могат да бъдат и кафяви или нещо като дагеротипи. Често те
изобразяват някаква история за човека, която може да се разгръща в рамките на
пет минути до час. Образите също са извънредно подробни. Когато видя даден
човек, седящ в стая, аз мога да кажа колко растения има в стаята, колко листа
има всяко растение и колко тухли има в стената. Обикновено не изпадам в чак
такива подробни описания, освен ако не изглеждат уместни."
Драйър
оприличава образите, които тя вижда, на холограми и казва, че когато избере
някоя и започне да я наблюдава, тя изглежда като че ли се разширява и изпълва
цялата стая. „Ако видя нещо, което се е случило с рамото на човека, например
нараняване, внезапно цялата сцена се разширява. Затова имам усещането, че е
холограма, защото понякога чувствам, че мога да престъпя в нея и да стана част
от нея. Това не се случва в мен, а около мен. То е почти като триизмерен филм,
холографски филм с участието на човека."
Холографското
зрение на Драйър не се ограничава само до събития от живота на човека. Тя вижда
зрими представяния на дейността на подсъзнанието. Както знаем, подсъзнанието
говори на език на символите и метафорите. Ето защо сънищата често пъти
изглеждат толкова безсмислени и загадъчни. Обаче щом човек се научи как да
тълкува езика на несъзнаваното, смисълът на сънищата става ясен. Сънищата не са
само неща, които са написани на жаргона на несъзнаваното. Хората, които са
запознати с езика на душата - език, който психологът Ерих Фром нарича
„забравеният език", защото повечето от нас са забравили как да го
тълкуват, - разпознават своето присъствие в други човешки създания, като
митове, вълшебни приказки и религиозни видения.
Някои от
холографските филми, които Драйър вижда в човешкото енергийно поле също са
написани на този език и наподобяват метафоричните послания на сънищата. Днес
ние знаем, че подсъзнанието е активно не само докато спим, но и през цялото
време. Драйър е в състояние да „олющи" бодърстващия аз на човека и да
гледа непосредствено в реката от неспирни образи, която винаги тече през
подсъзнанието. И нейната практика, и нейните природни, интуитивни дарби, са я
направили извънредно изкусна в дешифрирането на езика на несъзнаваното. „Психолозите,
последователи на Юнг, ме обичат", казва Драйър.
Освен това
Драйър си има специален начин да узнае дали е изтълкувала образа правилно. „Ако
не съм го обяснила правилно, той не си отива - казва тя. -Просто си стои в
енергийното поле. Но щом разкажа на човека всичко, което е необходимо да узнае
за даден конкретен образ, той започва да се разтваря и изчезва." Драйър мисли, че това е така, защото именно подсъзнанието на клиента избира
какви образи да й покаже. Подобно на Улман тя смята, че душата винаги се опитва
да научи съзнателния аз на неща, които е потребно той да знае, за да стане
по-здрав и по-щастлив и да израсне духовно.
Способността
на Драйър да наблюдава и тълкува съкровените механизми на човешката душа е една
от причините, поради които тя е в състояние да предизвиква такива дълбоки
преобразования в много от своите клиенти. Първия път, когато тя описа потока от
образи, който виждаше да се разгръща в моето енергийно поле, аз имах странното
усещане, че тя ми разказва за един от моите собствени сънища, като изключим
това, че беше сън, който аз все още не бях сънувал. Отначало фантасмагорията от
образи беше само загадъчно позната, но когато тя разкри и обясни всеки символ и
метафора, аз разпознах машинациите на моя вътрешен, духовен аз - както нещата,
които приемах, така и нещата, които бях по-малко склонен да приема.
Действително, от работата на екстрасенси като Рич и Драйър е ясно, че има
огромно количество информация в енергийното поле. Може би именно затова Хънт
получава толкова изразени хаотични картини, когато анализира данни от аурата.
Способността
да се виждат образи в човешкото енергийно поле не е нова. Преди близо триста
години големият шведски мистик Емануел Сведенборг съобщава, че може да вижда
една „вълна-субстанция" около хората, а във вълната-субстанция мислите на
човека са видими като образи, които той нарича „портрети". При
коментирането на неспособността на други хора да видят тази вълна-субстанция
около тялото, той отбелязва: „Аз мога да виждам твърди мисловни понятия, като
че ли те са заобиколени от някакъв вид вълна. Ни нищо не достига до
[нормалното] човешко възприятие, освен онова, което е в
средата и изглежда твърдо." Сведенборг можел също да вижда
портрети в своето собствено енергийно поле: „Когато мисля за някой, когото познавам,
тогава неговият образ се появява такъв, какъвто е, когато той е бил назован в
човешко присъствие; но останалото около него, като нещо плаващо във вълни, беше
всичко, което съм знаел и мислел за него от детството му."
Оценяване
на холографското тяло
Честотата не
е единствено нещо, което е разпръснато холографски из цялото поле.
Екстрасенсите съобщават, че богатството на лична информация, която се съдържа в
полето, може да бъде открита и във всяка част от аурата на тялото. Както казва
Бренан: „Аурата не само представя, но също съдържа цялото." Клиничният психолог от Калифорния Роналд Уонг Джуи споделя това схващане. Джуи,
бивш президент на Асоциацията за трансперсонална психология и талантлив
ясновидец, е открил, че историята на отделния човек се съдържа дори в
„енергийните схеми" вътре в тялото. „Тялото е вид микрокосмос, вселена в
себе си, отразяваща всичките различни фактори, с които човек борави и които се
опитва да обедини", казва Джуи.
Подобно на
Драйър и Рич, Джуи има психичната способност да се настройва за филми относно
важни проблеми в живота на човека, но вместо да ги вижда в енергийното поле,
той ги извиква в окото на ума си чрез полагане на ръце върху човека и буквално
пси-хометризиране на неговото тяло. Джуи казва, че тази техника му дава
възможност да определя бързо емоционални сценарии, възлови, средищни проблеми и
схеми на отношения, които са най-характерни и открояващи се за живота на
човека, и често ги използва върху своите пациенти за облекчаване на лечебния
процес. „Техниката всъщност ми бе преподадена от един колега психиатър на име
Ърнест Печи - казва Джуи. - Той го нарича „разчитане на тялото". Вместо да
говорим за етеричното тяло и за подобни неща, аз избирам да използвам
холографския модел като начин за обясняването му и затова го наричам оценяване
на холографското тяло." Освен използването му в своята
клинична практика, Джуи също води семинари, в които учи други как да използват
техниката.
Рентгеново зрение
В последната
глава ние изследвахме възможността тялото да не е солидна, твърда конструкция,
а само по себе си вид холографски образ. Тази представа изглежда се подкрепя от
една друга способност, която мнозина ясновидци притежават, а именно
способността буквално да се гледа вътре в тялото на човека. Надарените да виждат
енергийното поле могат също да настройват своето зрение и да виждат през плътта
и костите на тялото, все едно че те са просто слоеве оцветена мъгла.
В хода на
своето разследване Карагюла открива много хора, както медици, така и от други
професии, които имат рентгеново зрение. Една от тях, която тя нарича Даян, е
шеф на корпорация. Точно преди да срещне Даян, Карагюла пише: „За мен като
психиатър да срещна някой, който съобщава, че е в състояние да „вижда"
директно през мен, би било разстройващо преобръщане на моите обичайни
процедури."
Карагюла подлага
Даян на дълга серия тестове, като я представя на хора и я кара да им поставя
незабавни диагнози. В един от тези случаи Даян описва енергийното поле на една
жена като „спаружено" и „натрошено на парчета" и казва, че това е
показател за сериозен проблем в нейното физическо тяло. След това тя се вглежда
в тялото на жената и вижда наличие на задръстване на червата близо до далака.
Това изненадва Карагюла, тъй като жената не показва нито един от обичайните при
едно такова сериозно заболяване симптоми. Въпреки това жената отива на лекар, а
рентгенът показва задръстване точно в областта, описана от Даян. Три дни
по-късно жената е подложена на операция, за да бъде премахнато това опасно за
живота задръстване.
В друга серия
тестове Карагюла кара Даян да поставя диагнози на произволни пациенти в
клиниката за амбулаторно болни на една голяма болница в Ню Йорк. След като Даян
поставя диагноза, Карагюла установява точността на нейните наблюдения чрез
справка в медицинските картони на пациентите. В един от тези случаи Даян се
вглежда в един непознат и за двете пациент и казва на Карагюла, че хипофизата
на жената (жлеза дълбоко в мозъка) липсва, нейният панкреас изглежда не
функционира правилно, гърдите й са били засегнати, но сега липсват, през
гръбнака й не протича достатъчно енергия от кръста надолу, а има и проблеми с
краката. Медицинското досие на жената разкрива, че хипофизата й е хирургически
отстранена, тя взема хормони, които не влияят добре на панкреаса й, претърпяла
е двойна мастектомия (оперативно отстраняване на гърдите) вследствие на рак,
операция на гърба й, за да се облекчи налягането на нейния гръбнак и се намалят
болките в краката, а нервите й са увредени, което й причинява затруднение при
уриниране.
В случай след случай
Даян разкрива, че тя без усилия може да прониква с поглед в дълбините на
физическото тяло. Тя дава подробни описания на състоянието на вътрешните
органи. Вижда състоянието на червата, присъствието или отсъствието на различни
жлези, а дори описва и плътността или чупливостта на костите. Карагюла
заключава: „Макар да не мога да оценя откритията й относно енергийното тяло,
нейните наблюдения на физически заболявания съответстват с изумителна точност
на медицинските диагнози."
Бренан също
умее да вижда вътрешностите на човешкото тяло и нарича тази способност
„вътрешно виждане". Като използва това вътрешно виждане, тя може точно да
поставя диагнози на широк кръг заболявания, включително фрактури на костите,
фиброзни тумори и рак. Тя казва, че често пъти може да опише състоянието на
някой орган по неговия цвят: например един здрав черен дроб изглежда
тъмночервен, един хепатитен черен дроб изглежда болнаво кафяво-жълт, а черният
дроб на човек, подложен на химиоте-рапия, обикновено е зеленокафяв. Подобно на
много други екстрасенси с вътрешно виждане, Бренан може да настройва фокуса на
своето зрение и да вижда дори микроскопични структури, от рода на вируси и
отделни кръвни телца.
Аз лично съм
се срещал с няколко екстрасенси с вътрешно виждане и мога да потвърдя тяхната
автентичност. Един от екстрасенсите, които съм виждал да демонстрират тази
способност, е Драйър. В един от тези случаи тя не само постави точна диагноза
на един вътрешен медицински проблем, който имах аз но даде и известно
количество впечатляваща информация с изцяло различна природа покрай това.
Няколко години по-рано аз имах проблеми с далака си. В опитите си да го
излекувам аз започнах всекидневно да изпълнявам упражнения по визуализация,
като виждах образи на моя далак в състояние на цялост и здраве, окъпан в
лечебна светлина и т. н. За съжаление аз съм твърде нетърпелив човек и когато
на другия ден нямаше подобрение се разгневих. По време на следващата медитация
аз смъмрих моя далак и недвусмислено го предупредих, че е по-добре да работи
така, както аз искам. Целият този случай протече изцяло в мислите ми и аз бързо
забравих за него.
Няколко дни
по-късно аз видях Драйър и я попитах дали може да погледне в тялото ми и да ми
каже дали има нещо, за което трябва да знам (не й казах нищо за здравословните
си проблеми). Въпреки това, тя незабавно описа състоянието на далака ми и след това спря, мръщейки се, като че ли беше объркана от нещо. „Твоят далак е твърде
разстроен и разтревожен от нещо - промърмори тя. И тогава внезапно й просветна.
- Ти да не си се карал на далака си?" Аз смутено потвърдих, че така е
било. Драйър разпери ръце. „В никакъв случай не трябва да правиш това. Твоят
далак се е разболял, защото мисли, че прави каквото искаш ти. Така е, защото ти
подсъзнателно си му дал погрешни насоки. А сега след като си му се скарал, той
е наистина объркан." Тя поклати загрижено глава. „Никога, никога не се
гневи на тялото си или на своите вътрешни органи - посъветва ме тя. - Изпращай
им само положителни послания."
Случаят не
само разкри умението на Драйър да гледа в човешото тяло, но също изглежда
показа, че моята далак има някакъв вид собствен разум или съзнание. Това не
само ми напомни твърдението на Пърт, че тя повече не знае къде свършва мозъкът
и къде започва тялото, но и ме накара да се запитам дали всички съставни части
на тялото - жлези, кости, органи и клетки - не притежават своя собствена
интелигентност? Ако тялото е наистина холографско, то може
би забележката е по-правилна, отколкото ние съзнаваме, а съзнанието на цялото в
много голяма степен се съдържа във всички негови части.
"Холографската вселена" - Майкъл Толбът
Книгата е забележителна и уникална по рода си.
ОтговорИзтриване