четвъртък, 30 юли 2015 г.

"Убийте дракона". Истината за Ошо


Автор Шели Шрайман

Ти проповядваш доверие, но къщата ти е скрита от другите с непробиваема стена - с наблюдателни кули и картечници. Ти наричаш учениците си свои любими деца, но тайно подслушваш домовете им. Ти убеждаваш останалите, че основното щастие не е отвън, а вътре в човека, но продължаваш да допълваш своите колекции с нови ролс-ройсове и диамантени часовници. Ти се обявяваш за светец, но все така преспиваш с ученичките си и гледаш оргии. Така че, кой си всъщност, Бхагван Ошо Раджниш?

"Хората са станали пътешественици. Те винаги са в движение. Никога нищо не достигат, но винаги отиват някъде: те просто бягат от мястото, откъдето са. Но всичко си остава същото. Нищо не се променя. Промяната на мястото няма да помогне. Създали сте си свои халюцинации и живеете в тях. Вашите рай и ад - всичко идва от ума. Живейте тук и сега. Съжалението за миналото или нахлуването с мисли в бъдещето, така пропускате истинския си живот "- за първи път срещнах Ошо в не най-добрият период от живота ми, а книгите му ме извади от депресията. От тогава аз не се върнах към Ошо.
- Нищо чудно - мнозина идваха при Ошо именно в период на сърдечна криза - обобщава думите ми израелският писател и преводач Ури Лотан, който е живял в комуната на Ошо в продължение на седем години и е написал книга за него, наречена "Щастие и наказание за него" ("Osher've onsho "). - И аз отидох в Индия, все още невъзстановен от развода с жена си, която продължавах да обичам.



Монолог първи "Приближаване към Ошо"

- Аз съм абсолютен атеист - категорично заяви Ури. - Освен това, аз не съм един от тези, които си търсят идоли и мразя диктатурата. В Пуна (мястото, където е комуната на Ошо) аз дойдох като абсолютен нихилист. Чух за това място и за свободата, която цари тук - особено сексуална свобода. Индия, екзотика, евтини наркотици, красиви момичета - какво още да ви трябва, когато сте само на 25, но вече сте звезда (Ури Лотан през 70-те е известен DJ в радиостанция "Galey IDF" - именно той разкрил на израелските радиослушатели за упадъка на групата " Beatles », разкри им Боб Дилън и други западни музиканти). Отначало живеех в комуната, просто наслаждавайки се на атмосферата на мястото. Разбирайки, че съм от Израел и съм работил в радиото, ми предложиха да записвам лекции на Ошо на магнетофона и да ги превеждам на иврит. Когато по време на лекция седиш заедно с Мастъра, това се счита за голяма чест и всички момичета искат  след това да преспят с теб. Всичко останало тогава малко ме интересуваше.

Монолог втори "Подчинение на Ошо"

Сега си представете място - продължава Ури - където навсякъде, където и да погледнеш, виси портрета на Ошо: те са дори в тоалетната и над леглото, където правите секс с момиче. И на гърдите ти - също има малък портрет на Ошо върху дървена верижка, който не трябва да бъде свалян дори и под душа или по време на секс. Първо ви внушават, че с Ошо на врата дори сексът е с различно качество, след това наистина започва да ти изглежда така.

Аз, за ​​разлика от по-голямата част от членовете на комуната бях сред тези, които имаха пряк контакт с Ошо. И нека ви кажа, че той е невероятно умен, красив и привлекателен - със зрелищно дълбок глас, плавни движения на ръцете ... Когато записвах лекциите на Ошо, седнал при нозете му, ме обладаваше чувството, че съм близо до генератор - такава мощна енергия идваше от него. Ошо несъмнено притежаваше хипнотични сили. Веднъж, говорейкии насаме с него, изпаднах в такава еуфория, че бях изведен от стаята му на ръце, аз се смеех от щастие и не можех да спра за няколко часа. С една дума - сам не забелязах как се оказах в ръцете на Ошо. Зависимостта ми от него беше равносилна на наркомания.

Монолог трети "Първите съмнения"

Един ден ми донесоха писмо на иврит и поискаха да го преведа на английски език за Ошо, за който идваха писма от цял ​​свят. Започнах да чета и видях, че писмото не е било адресирано до Ошо, а до член на комуната - израилтянин, от неговата приятелка. Занесох писмото на този човек и след това бях извикан в офиса на комуната: "Къде е писмото?" - "Занесох го на еди-кой си човек, вие сте допуснали грешка, това писмо не е за Ошо". Какво стана само! Бяха готови да ме направят на пух и прах. За това, че всичката поща, идваща в комуната се цензурира, а всички стаи са подслушвани, аз научих много по-късно.

След това дойде и историята с израилтянка, която заяви, че е бременна от Ошо. Тя веднага бе изпратена за аборт и беше изхвърлена от комуната, тотално оклеветена за лъжа. Спомням си, че аз също бях сред нападналите това момиче: "Как можеш да кажеш всичко това за Ошо? Той е Мастър, Просветен, жените не го интересуват". За това, че през леглото на Ошо са преминали много от неговите ученички аз научих много по-късно. Що се отнася до момичето, тя се завръща в Израел и след известно време се самоубива.

Монолог четири "Робите на ХХ век"

- Основното задължение на членовете на комуната е печелене на пари за Ошо. Хората са дошли тук от всички краища на света, давайки на комуната всичко, което имали - парите за продадени домове, спестявания, коли. Роднина на кралицата на Холандия дари на комуната своето наследство - 250 000 долара, а после тя не получи дори обещаната й една стая. Спомням си, че когато ми съобщиха от Израел, че баща ми почина, аз веднага бях привикан в офиса на комуната. Помислих си: "Навярно искат да изразят своите съболезнования". Но всъщност ме попитаха само един въпрос: "Колко пари получаваш след смъртта на баща си?" На много от членовете на общината в писмата им изпращаха пари - основно от родителите, но те никога не стигаха до тях.

Нас постоянно ни гонеха да правим пари за Ошо. Най-лесният начин за добиване на пари са проституция, продажба на наркотици и всички видове измами с кредитни карти. През седемте години от живота си в комуната имах възможност да съм и наркотичен куриер, и сводник. Включително: предлагах на клиенти и втората ми съпруга, американка, с която се срещнах в комуната, на няколко пъти летях за Япония с три килограма хашиш върху тялото. Спомням си как в Бомбай се добрах до богат шейх от Саудитска Арабия, представих се за французин и го попитах дали иска да прави секс за $ 1000 с красивата ми сестра (в комуната ние всички се считаме за братя и сестри). По-голямата част от членовете на комуната работеха на тежка работа - строителство на къщи, прекарване на пътища. Нямаше почивки. Работехме за доброто на комуната безплатно по 12 часа на ден. Комуната не побираше всички желаещи - много от тях бяха принудени да наемат къща в Пуна, от което цените там страшно скочиха и бяха с малко по-ниско, отколкото в Европа.

Ошо раздели жените от комуната на два вида: красиви и грозни. От първите той избираше наложниците си, а на вторите даваше власт и те ръководеха комуната, вменявайки на останалите членове своите комплекси. Една такава грозотия ръководеше медицинския център на общината, добре бе запозната с отровите и умело ги използваше, за което получи прозвището "сестра Менгеле".

В комуната жените избираха мъже за секс, а не обратното: всеки ден мъжете се нареждаха по протежение и покрай тях минаваха жените, за да си изберат  партньор за през нощта.

... Когато комуната се премества от Индия в Америка (Ошо бяга там, криейки се от затвора за неплащане на 40 млн. дълг към данъчното ведомство на Индия, първите на частния самолет са заможни негови ученици от Холивуд, които са купили в Орегон за над $ 7,000,000 огромен парцел). След това в САЩ се преместват членовете на комуната и първото нещо, с което започват е да строят вила и басейн за Ошо (за отопление на басейна впоследствие отивали няколко хиляди долара на месец), а след това и домове за обкръжението му. Самите членове на комуната живели в каравани - по шест души в стая, без климатик.

Монолог пет "Митове за Ошо"

Условието за приемане в комуната е участието в платени (200-400 долара и нагоре) семинари. На един от тях имаше душевен стриптийз, където всеки трябваше да каже всичко за себе си на случайни партньори, които се сменяха на всеки 15 минути след звука на камбана. Вторият семинар за кандидата избираше самият Ошо - по снимката на кандидата и ръкописната му молба за допускане в комуната. Той, без да види човека, решава какъв му e проблема, нереализираните желания: да изнасили някого, или да бъде бит, или да участва в оргия. След такива семинари хората си отивали със счупени ребра и насинено око. В оборот имало още една шега: "Падна по пътя в ашрама" (ашрам - индийското име на мястото, където се е намирала комуната - Ш.Ш.).

Мен Ошо бе определил в групата за изолация. Бях длъжен за една седмица да седя в стаята си пред портрета му и да не общувам с никого. Позволено бе да се излиза само за обяд. На гърдите ми висеше знак «мълчание» и никой не би трябвало да започне да ми говори. Този тест се оказа непоносим за мен - аз проговорих на шестия ден. Ясновидските насоки на Ошо за разпределението на участниците в семинара се оказаха още един мит: хората ги насочваха към тези групи, в които има недостиг.

Привидно с цел духовното усъвършенстване, Ошо разделяше двойки, създадени преди присъединяването към комуната или образувани в самата комуна. Със същата цел той ни забрани да правим неща, които са ни били много интересни. Например, аз като младеж мечтаех да стана писател. Ошо ми забрани да пиша. Всъщност, причината за тези указания е желанието му за пълно подчинение на членовете на комуната и така нищо и никой да не засенчи в нашите очи самия Ошо.

Що се отнася до другите идоли ... Ошо уважаваше Хитлер, като казваше, че Хитлер е превъзходен човек. Той обичаше да повтаря думите му, че ако много пъти изречеш една лъжа, тя се превръща в истина. Въпреки това, Ошо се стараеше да делегитимира всеки, който би могъл в очите на слушателите му да затъмни самия Ошо. Според Maстъра, Джон Ленън и Фройд са идиоти, Ганди е лъжец, Майка Тереза ​​глупачка, а Фройд - маниак. Що се отнася до другите ... Понякога Ошо започваше речта си с думите: "Такива личности, като мен, Исус и Буда ..."

Когато някой започваше да се съмнява в постулатите на Ошо, веднага му казваха: "Ти не си пълноценен човек, щом се съмняваш в думите на Учителя".

Казваха ни, че Ошо е чувствителен към миризмата на лоша енергия - например, енергията на гнева, както и шума. Преди началото на лекциите членовете на комуната душеха въздуха, и ако усетеха миризмата на пот не те пускаха в залата. Един път не ме пуснаха и аз бях готов да се самоубия - по това време имах толкова голяма зависимост от Ошо. Ако по време на лекция някой се изкашля, той биваше веднага изхвърлен. Всъщност, причината за чувствителността на Ошо към миризми и звуци не е имала връзка с езотериката : просто Бхагванът имаше пристрастяване към валиум, райски газ, доставен за него в балони, както и няколко други лекарства, които той използвал в продължение на много години, в резултат на което имаше тази непоносимост към миризми и шум. Нееднократно съм виждал как при ходене Ошо се люлее като пиян. Движеше се много малко, но веднъж седмично задължително се качваше на един от Ролс-Ройсите на кратко пътуване за приемането на почести: по пътя му седяха членове на комуната и хвърляха под колелата на колата му рози. Този ритуал се наричаше "Пътят на цветята".

Периодът, когато Ошо даде обет за мълчание и не каза нищо в продължение на четири години, също е мит. Докато бе в покоите си, той говореше, без да спира. Това ми каза член на комуната, който бил любовник на една от приближените на Ошо изроди, която ръководеше общината.

Друг мит е свързан с твърдението, че Ошо не е знаел за жестоките порядки, насаждани в комуната от неговите приближени. Бившият телохранител на Ошо е написал книга "Свалянето на Бога", в която твърди, че секретарката на Ошо е записвала всички разговори, които са се провели в личните апартаменти на Ошо, и сега тези 3000 записа са в ръцете на ФБР. Авторът твърди, че повечето от идеите, реализирани в комуната са били на Ошо.

Спомням си, че когато ръководството на комуната обяви, че нейните членове трябва да бъдат подложени на стерилизация, позовавайки се на Ошо, ние не повярвахме, че това идва от Учителя. Но след това, в една от публичните си изяви той открито говореше за стерилизация, твърдейки, че раждането на деца е загуба на енергия, необходима за духовно усъвършенствуване. Спомням си как разубеждавах от тази лудост две познати момичета, но те преминаха стерилизация. Сега те вече са над 50 (като мен). Би било интересно да се знае какво мислят за всичко това сега? Когато за първи път започна да се говори за СПИН, в комуната веднага издадоха указание при секс да се използва презерватив и на ръцете да се слагат гумени ръкавици. "Сестра Менгеле" започна да проверява кой е болен от СПИН и кой - не. Всъщност, това не бе проверка, а нейно еднолично решение. Членовете на комуната, обявени от "сестра Менгеле" за болни, отиваха на местожителство в местния ГУЛАГ - изолиран участък с каравани. Най-малко двама от тях са ми много добри познати - все още са живи и нямат никакъв СПИН, въпреки диагнозата на "сестра Менгеле."

Монолог шести "Изгнание"

Жена ми (американка) прозря нещата преди мен и напусна комуната. Един ден й се обадих и казах, че се чувствам като в концентрационен лагер с тези картечари на кулите и необходимостта да търся разрешение от ръководството на комуната  за всяка от своите стъпки. Само след половин час пред моята каравана спря "Мерцедес", от който излезе една от ръководещите комуната, носеща прозвището "Лейди Макбет" с две мутри зад нея, въоръжени с "Узи" (в комуната като цяло имаше много оръжия). Тя каза, че Ошо я инструктирал да ме изгонят от общината и разкъса верижката на врата ми с неговия портрет.

Аз все още имах ключовете на моя "Форд", дарен на фондацията на комуната, и се възползвах от това, като откраднах от Ошо собствената си кола и я подкарах към Лос Анджелис.

Да си отида от Ошо се оказа лесно, но да се отърва от Ошо вътре в себе си ... Ако не беше подкрепата на моите приятели ... След изгонването от комуната, аз се чувствах като в черна дупка, която нямаше с какво да се запълни. За дълго време бях в тежка депресия, бях много уязвим и неволно привличах към себе си нещастие: бях ограбен, уволнен от работата си, и един път непознати (а все още не знам дали бяха свързани с комуната, или случайно се срещнахме с тях по пътя ?) така ме пребиха на улицата, че ми трябваха няколко операции, за да се изправя на крака. От тези, които са напуснали комуната или са били изгонени, знам най-малко петима, които са се самоубили, не можейки да се освободят от Ошо вътре в себе си.

Монолог седми "Американски провал за Ошо"

- Когато Ошо слезе от самолета в Орегон, първите думи, които той произнесе с  патос, бяха: "Здравей, Америка! Аз съм Буда, когото ти очакваше !". Въпреки това, Ошо се провали в САЩ. През тези години американците са по-скоро безразлични към езотеричните и източните духовни течения. Освен това, с присъщия им прагматизъм, те не могат да разберат как да свържат провъзгласената от Ошо комуна, която не преследва финансова печалба, и следователно претендирайки за освобождаването от данъци, с все по-нарастващата негова колекция от Ролс-Ройси и диамантени часовници. И още повече американците не можеха да схванат как може да се принуди един човек да работи по 12 часа на ден, без да му плащат за това и стотинка.

Разцвета на Ошо в Индия е напълно разбираем: по време този период съвпада с периода на сексуалната революция, свободата, еманципацията, които са настъпили в света през 60-те. Ошо просто се хванал за идеята и дава на секса духовна легитимност, което в очите на по-младото поколение изглежда особено привлекателно. Спомням си чувствата ми от този период в Пуна: аз съм на 25, аз съм крал, всички красиви момичета са мои, свободен съм, не съществуват ограничения. По цял свят считаха груповия секс за оргия, а само в комуната на Ошо го наричаха "духовна работа".

Монолог осми "Биологичен терор"

- Когато комуната се премества в Орегон, започнаха ужасни неща. Решено да спечели политическа власт на областните избори, ръководството на комуната изпрати в Далас (където те се провеждаха) група, която разпръснала течност със салмонела на обществени места, което е причинило огромна епидемия: 750 души се разболели (по-късно, в една от книгите това събитие бе наречено първи биотерористичен акт в САЩ). В допълнение, за участници в изборите, в съответствие със законите на държавата, са били необходими представители - коренни жители на мястото. Лидерите на комуната подкупи за тази цел много от местните бездомни хора, повечето от които по-късно (след изборите) са изчезнали, а един е бил намерен убит. Нещата са отишли ​​твърде далеч: ФБР започнало разследване. Чарлз Търнър, който бе начело на разследването е бил на 2 пъти обект на покушение от страна на членове на комуната. С пилота, който е трябвало да изпрати наетия самолет с експлозиви в къщата на Търнър, като преди това се катапултира, живеех в една стая. Той избяга от комуната в деня преди предполагаемото нападение.

Ошо е арестуван и задържан под стража в продължение на две седмици, а група от негови приближени - около 20 души - избягаха в Германия, където те са били арестувани и изпратени в САЩ. Тези мъже бяха осъдени и прекараха в затвора 7 години.

Колкото до Ошо, благодарение на постигнатия от адвокатите компромис той получи условна присъда и плати глоба от половин милион долара, след което напусна Съединените щати на частен самолет. Около година Ошо се скиташе по света - никоя държава не искаше да го приеме: в Англия той на два пъти е искал кацане и два пъти му е отказано; Ирландия разрешила само краткосрочно кацане за презареждане на самолета; от о-в Крит бил депортиран от полицията и войниците. В крайна сметка, Ошо е бил принуден да се върне в Индия, където плаща 40 милиона дължими данъци. Много бързо комуната на Ошо се възражда на старото място - в Пуна, и този път в нея се втурват стотици млади израелци (докато по време на престоя ми там те бяха не повече от дузина).

Монолог девети "Семейството на дракона"

- Днес мога да кажа, че съм освободен от Ошо вътре в себе си. Но много години съм преживял последиците от седемте години живот в комуната, където употребата на наркотици като хашиш и LSD беше норма. Например, имаше един период в живота ми, когато не можех да спя в продължение на месеци - ден и нощ. Само силни приспивателни ми даваха няколко часа забвение. Тогава аз се разболях от агрофобия - страх от открити пространства, и в продължение на месеци не напусках дома.

За всички, които идваха в комуната не за месец или два, а за години, това  приключи с тежка травма. Какво ни задържаше там? Не е преминаващо усещане за щастие, свобода, еуфория. Струваше ни се, че ние принадлежим към просветения елит. Целият свят за нас бе разделен на две половини: "ние" и "те". "Те" - това са всички други хора, които не са свързани с комуната, за които не е достъпно това, в което ние сме посветени. Повечето от нас бяха на възраст, когато хората обикновено изграждат себе си, семейството си, кариерата, бъдещето. Дадохме на комуната всичко, което имахме - най-добрите години, нереализираните си способности, парите, и излязохме от там без семейство, деца, пари, жилище, работни места, професии ... Ошо умира през 1990 година. Според една от версиите, той е починал от СПИН, според друга - от дългогодишната употреба на лекарства с наркотичен ефект. Аутопсията не е имало. Тялото на Ошо е изгорено по индийския ритуал. Един месец преди смъртта му се самоубива англичанката Вивек, която в продължение на 30 години е буквално сянката му, на всички лекции неизменно седяща в краката му.


Ашрамът на Ошо в Пуна все още съществува. И там, както казах, има много израелци. Имах късмет, че не се разболях от СПИН и не се самоубих, след като завърших живота си в комуната на Ошо, така че аз считам себе си отговорен за това, да разкажа на колкото е възможно повече хора за истинското лице на Ошо и неговите последователи. Бях наивен, увлечен от лъжливите идеи на лидера и почти бях загубил своята идентичност. Съжалявам за загубената енергия, за загубените години. Избягвам хора, които все още са под влиянието на Ошо, а с тези, които като мен са се отървали от него, аз се срамувам да се срещна, точно както те с мен. Ние няма какво да си спомним.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.