четвъртък, 31 май 2012 г.

Действие на психотронното оръжие

  Teрминът психотронно оръжие е възникнал сравнително неотдавна и очевидно произходът му може да се свърже със създаването на Междунадордното общество по изследване на психотрониката, създадено през 1973 г. Първите генератори на т. нар. "торсионно поле" са отнесени към разреда психотронно оръжие, тъй като то може да влияе върху психиката и здравето на човека. 
  С тяхна помощ от биообекти може да се "сваля" всякаква информация, в това число техните лични усещания, възприятия, психо-емоционални състояния и т.н. Дори в перспектива може да се вижда с очите на другия ; например ако се запише избликът на психическа енергия във вид на реакцията на човека към горещата капка, паднала върху дланта му, а след това тази информация се преадресира по индивидуалния Р-вълнов канал към друг човек, последният ще реагира адекватно на въздействие, което реално не се е случило с него, но при това той наистина ще потръпне от изкуствената "болка". Тоест "адресатът" на информацията може да "страда" заедно с "потърпевшия" . По същия начин може да се трансформират илюзии за реални усещания и чувства, но в действителност да не се изпитват такива ! А мнозина твърдят, че ясно "чуват" някакъв вътрешен глас, който им заповядва да извършат някакви противозаконни действия, за което свидетелстват протоколите от много съдебни разследвания.
  Следователно по принцип може да се моделира всичко ! Със зла умисъл могат да се моделират на друг човек различни болезнени или критични състояния, възникващи при инфаркт, инсулт, други тежки заболявания. Такива възможности явно тревожат, но те трябва да бъдат отчетени, за да могат да се вземат мерки за тяхното предотвратяване.
  Теоретично не е изключено с помощта на Р-вълни в мозъка на друг човек да се внедрят реакции, характерни за различни животни, и по този начин да се влияе на неговото поведение. Така например агресивността на тигъра може да се "вгради" в индивида и той да придобие черти на съответното животно.
   Подобно психоклониране очевидно е особено опасно и трябва да бъде предвидено и предотвратено.
  Но най-лошото е, че една малка група безконтролни господари на биоенергетичен генератор на Р-вълни може да осъществява контрол върху голяма група от хора, да ги зомбира и да ги превърне в послушни овце. Например - някой злонамерен оператор на спецгенератор може да "поговори" с жертвата по телепатичния канал на Р-вълните, като се представи за "бог" или "ангел", и човекът, повярвал на този "разговор", да започне истински да вярва и да върши всичко, което изисква от него псевдовсевишният !
  Разбира се, не всеки съвременен човек веднага ще повярва във възможностите както на апаратурата за четене на чужди мисли, така и във възможностите за телепатично общуване или психично влияние върху други хора с помощта на Р-вълни или подобни на тях, приемайки го за измислица или фантастика. Но както се казва - който е предупреден, той е спасен. Несъмнено откриването на Р-вълните е от изключителна важност, но въпросът е в чии ръце ще се намират и приборите за психично влияние. 
  Въз основа на множество различни факти може да се каже, че има всички основания да се смята , че Р-вълновото биогенериращо оръжие отдавна е създадено и тайно се прилага не само в Европа, но и в целия свят, но е практически невъзможно това да бъде установено с обичайните средства...


  Още по тази тема -  http://universalnite1neo.blog.bg/hobi/2011/11/07/kak-vi-slediat-i-podslushvat-cheteneto-na-misli-e-realnost.847776

"Титаник" изплува след 80 години

  Историята на този кораб като че е известна на всеки. Тръгвайки от английското пристанище Саутхямптън в своя първи рейс, огромния океански лайнер “Титаник” на петия ден от своето плаване към Америка, на 14.04.1912 г. се сблъскал с айсберг в Северния Атлантик и след 2 часа и 20 минути потънал.

   В тази поразителна катастрофа загинали повече от 1500 души, спасили се не повече от 700, а корабът потънал на дълбочина почти 4 км. Да се достигне до него било практически невъзможно. Това станало едва след 73 години , благодарение на новите технически достижения.

   През септември 1985 г. неголям робот на име “Джейсън-младши” предал тв картина от дълбочина 3750 м : покрити с пясък и кал очертания на огромна метална конструкция. Това бил “Титаник”.

   Декември 1992 г. – норвежки рибари ловили селда в Северния Атлантик. На 14-ти декември от строя излязъл двигатела на кораба им. Прекратявайки улова, те започнали да го ремонтират. И изведнъж пред очите им от морето изплувал огромен кораб ! По силуета познали , че това е познатия на всички моряци “Титаник”. По палубите му в паника се мятали пътници. Те крещели, молели за помощ. Някои се хвърляли от кърмата в ледените вълни.

   След няколко минути “Титаник” отново потънал под водата. Норвежците не успяли да стигнат до мястото на катастрофата, но пуснали радиограма с пълен текст за случилото се. Радиограмата била приета от щаба на ВМС на САЩ. И скоро в района дошъл американски военен кораб. От водата те успели да измъкнат 13 души, облечени в спасителни жилетки с надпис “Титаник”. Всички те били живи...


   По-късно в специално съобщение на ВМФ на САЩ се казвало, че един от американските военни кораби на 14-ти декември участвал в спасителна операция в Северния Атлантик, при което е взел на борд 13 човека. Но нито името на кораба, нито имената на спасените били посочени . А по-нататък била спусната пелената на пълната тайна . Пентагонът отказвал да даде каквато и да е информация. А правителството на Норвегия по договореност с американските власти забранило на своите рибари да разкажат за всичко, на което станали свидетели.

   Все пак имало изтичане на информация. Експертът по морски катастрофи Филин Старнес заявил пред кореспондента на една информационна агенция : “Няма да коментирам като цяло събитието. Възможно е в този случай да е налице движение на хората във времето и техен преход в друго измерение. С разбор и анализ на хипотезите се занимава специална група от изследователи. Мога само да кажа, че на 14.12.1992 г. “Титаник” е изплувал на повърхността и на борда му е имало живи хора !”

   По думите на Старнес , той успял да поговори с един от американските офицери, участвали в спасителната операция. Било му казано, че спасените били на възраст между 21 и 62 години и при всеки от тях имало загуба на памет. Личните им документи имали дата не по-късна от 1912 г. Спасените на вид съотвествали на възрастта, записана в документите им, сякаш от това време не били изминали 80 години.



   Доколкото “Титаник” наистина е потънал през 1912 г. и неговия корпус, или по-точно двете половина на корпуса сега лежат на океанското дъно, тук става въпрос за т. нар. парадокс на времето. Такива парадокси или придвижвания във времето действително съществуват и за това има немалко надеждни свидетелства.

   През 1990 г. във въздушното пространство между Куба и Хаити се провеждали учения на кубинските ВВС. “Едва набрах височина и поех по зададения курс, когато изведнъж неизвестно откъде пред мен се появи летящ въздушен балон с гондола” – разказва летецът от един реактивен изтребител. Той принудил екипажа на този балон да се спусне във водата, където го поел кубински кораб.

   В гондолата се оказали двама мъже, които се представили като Гари Логан и Дерек Нортън. И двамата били потресени и объркани. Гари Логан разказал, че те участват в състезание между въздушни балони от Куба до Порто Рико; излетяли само преди няколко часа ... в 1954 г.!

   По този повод близък до кубинското правителство източник съобщил : “Пилотите на гондолата признали, че усещали треперене по цялото тяло, сякаш през тях минавал електрически заряд. След което всичко заобикалящо ги, в това число небето и океана изведнъж станали с малинов цвят. А след това .... реактивния самолет ги принудил да се спуснат към водата”. Като резултат техния полет продължил 36 години !

   Келвин Крау, специалист от Чикаго потвърдил , че двама аеронавти действително изчезнали в този район по време на състезанието от 1954 г. Крау е уверен, че те са попаднали в една от “черните дупки” във времето.  

сряда, 23 май 2012 г.

Монтагю Кин : информация от отвъдното

   Никога не проявявам глупостта да оценявам като мошеничество всичко, което не съм в състояние да обясня.
   Карл Юнг


   Настоящата статия е за знаменития учен академик Монтагю Кин , починал през януари 2003 г.

   Работата се състои в това, че М. Кин бил един от учените, които в течение на 2 години участвали ( с цел контрол и проверка ) в провеждане на опити по свързване с Ефирния свят чрез медиуми в малкия английски град Скоул. Посредством група местни жители духовните същности осъществили физически и ментални феномени, с документирането на които се заела специално създадената група от учени , в която влизал и М. Кин.

   Академикът през целия си живот се интересувал от паранормални явления. Вече убеден, че има връзка с Ефирния свят , той , намирайки се в преклонна възраст се договорил със своята съпруга Вероника за следното : който от тях умре пръв – обезателно да даде знак за себе си от отвъдния свят. Такова послание щяло не само да успокои живия, а и да послужи за доказателство на други хора за съществуването на живот след смъртта.

   Почти пред самата си смърт 78-годишния Кин отново напомнил на жена си за договорката им. Той явно предчувствал това, което му предстои. Кин починал внезапно от сърдечен пристъп. Паднал бездиханен на пода на Кралското общество на изкуството в Лондон буквално няколко мига след като завършил речта си за паранормалните явления.


   А след няколко дни американските учени оповестили : получено е потвърждение , че духът на Кин е жив и се опитва да контактува с тях. Проф. Гари Шварц от университета в Аризона съобщил, че за връзката с академика било използвано най-съвършената апаратура, прилагана за такива цели и са получени данни, според които Кин се опитва да предава своите съобщения. Съдейки по това, той явно е решил да проведе своя главен експеримент.
- Кин е жив – без никакво съмнение заявил Шварц в интервю пред в-к “Дейли Мейл”. – И той продължава своята научна работа, вече намирайки се от другата страна на реалността. Той ни дава послания чрез медиумите.


   Струва си да се отбележи , че професор Г. Шварц е рационален учен. Той следва до най-дребни подробности научните постулати, всички получени данни проверява по няколко пъти. Получил е докторска степен в Харвард, станал е професор по психиатрия в Йейл, оглавил е една от най-големите американски клиники. Редактор на 11 американски издания и на 400 научни разработки по психиатрия.

   За разлика от Г. Шварц Монтегю Кин посвещава цялата си дейност на изучаването на парапсихичните феномени. Отделил много време за изследването на медиумите, в частност се занимавал с групата от Скоулс. Кин заключил, че те не са мошеници. Хората, работили съвместно с Кин били уверени, че той се приближил много близко към разгадаване на тайните от човешката природа, но главната му идея била да докаже съществуването на живот след смъртта, с което се заел и след отиването му в другия свят.

   В течение на първите няколко седмици след неговата смърт медиуми от цял свят започнали да съобщават за интензивни послания от “непознат дух”. Монтегю Кин използвал всичките техни канали за връзка. Отначало било трудно да се разбере какво иска да каже. Текстовете му напомняли за неразбираема реч на дете, което тъкмо започва да се учи как да говори. Но впоследствие съобщенията му ставали по-ясни. Първи от медиумите, който получил напълно четливо послание от Кин бил неговият приятел Динеш Солански. Монти му предал, че иска да превърнат прахта му в брилянт , който неговата жена Вероника да носи на гърдите си. Динеш бил доста учуден от такава необикновена молба, но когато казал на Вероника за желанието, тя изпаднала във вълнение. Оказало се, че тази оригинална идея била обсъждана с мъжа й в навечерието на неговата смърт. Никой не би могъл да знае за това невероятно условие. На нея й станало ясно , че с това послание Монти й дава знак, че духът му е жив и се опитва да изпълни обещаното.

   Скоро ирландският медиум Кристиан Хулахан получил нова вест от Кин, отново адресирана до Вероника. След това съобщенията започнали да идват по-често и ставали все по-подробни. За Вероника най-голямо впечатление направили тези съобщения, в които се дават такива детайли, които са били известни само на тях двамата. Освен това Монти съобщил , че в момента на смъртта си пряко сили се опитал да й каже последни думи за сбогом, но вече не могъл да движи устните си.

   И ето дошъл ред за професор Шварц да проведе истински научен експериент, в който се опитал да влезе във връзка със своя стар приятел.Той избрал 4 от най-добрите медиуми, които не са имали никакви контакти с Монтегю. Отначало Шварц им дал задача просто да установят лична връзка с духовния свят, казвайки им само името на жената на Кин. Медиумите , участвали в този опит не знаели нищо един за друг. И 4-мата заявили, че открили духовна сила, която се опитва да намери някаква Вероника.

   Още първите резултати от опита изумили Шварц. Цялата информация, предадена от Монтегю за Вероника чрез медиумите била абсолютно точна. Духът се стараел да помогне на учените. Много точно описал мястото на смъртта си и как е станало всичко. Даже разказал как е загинал неговия баща по време на 2-та Световна война и предсказал, че статията за неговата смърт отначало ще се появи в “Дейли Мейл”. Всичко съвпадало. Но някои детайли от своите опити Шварц за момента не иска да оповести, запазвайки ги за научни статии и по-нататъшна борба с опонентите.

   Скоро Шварц решил да задълбочи експеримента и помолил един от медиумите да докаже, че действително е контактувал с Монтегю Кин. И отново 100% резултат, Кин продължавал да полага всички усилия, насищайки своите послания с известни само на него и на Вероника факти. Проф. Шварц станал толкова смел, че започнал да разпитва Кин как живее и на какво прилича “рая”. Монти разказал, че бил изумен колко прилича на реалния живот неговото съществувание в новия свят. Продължавал да чувства близостта на Вероника и на другите живи хора. Също така съобщил, че живота след смъртта не съществува като общоприетото човешко разбиране. Той го усеща единствено от ракурса за въздействието на времето върху  живите. Сега него изобщо не го вълнува какво хората мислят за личността му, понеже с физическата смърт изчезват егоизма и самовлюбеността.

   Професор Шварц планира да продължи с опитите – все пак се появил толкова добър помощник за такава цел. С помощта на Кин и на други духове той планира да създаде мащабна картина на това какво представлява живота след смъртта. “Аз стигнах до извода, че животът след смъртта е изпълнен с емоции, които сме усещали по време на своето земно съществувание” – споделя Г. Шварц, който призовава хората да отхвърлят предубедеността и да не се закрепостяват съзнателно с глупави догми.

   И така , академик Монтегю Кин прави всичко възможно и невъзможно за да могат учените на Земята да получат реални доказателства за живот след смъртта, за да могат най-после да разберат какво представлява светът , в който ще отидем. И за щастие , Кин не е самотен в своя стремеж .

По материали от Интернет

Сайт на Монтагю Кин - http://www.montaguekeen.com/index.html

четвъртък, 17 май 2012 г.

Човешките двойници преследват стопаните си

   Феноменът на двойниците или както ги наричат дубли е известен отдавна. При различни народи има различно име. Например сред народа на Коми ги наричат Орт – това е “душа-сянка”, невидим двойник на човека, който се намира редом с него от рождението до смъртта. Буквално означава “зад гърба на човека, зад лявото рамо”. Въпреки това Ортът се показва на човек само в изключителни случаи, обикновено в навечерието на неговата смърт. Ако човек трябва да загине от огнестрелна рана, появата на орта съпътства звука на изстрела. По обстоятелствата на появата може да се съди за естеството на предстоящата смърт. Обикновено видимия за хорските очи орт се занимава със същото, което прави и двойника му : цепи дърва, преде или люлее люлка. Ако при орта липсва главата, смъртта се счита за неизбежна. Когато призракът напълно съответства на човешкия облик, неговия двойник има шанс да избегне гибелта, ако успее да се ориентира правилно.

   Обикновено контактът двойник-оригинал завършва с това, че двойникът изчезва, а самият човек се подлага на някакво силно въздействие. Заради това сближаването помежду им е опасно. Интересен е случая с известния поет княз П.А.Вяземски. Веднъж той се връщал късно вечер в своята квартира на Невски проспект, при Аничков мост и видял ярка светлина в прозорците на своя кабинет. Когато влязъл, попитал слугата си : “Кой е в моя кабинет ?” Слугата отговорил, че няма никой и дал ключа на стопанина. Вяземски отворил вратата, влязъл и видял, че в дъното на стаята с гръб към него седи някакъв човек и пише нещо. Вяземски се приближил и иззад рамото прочел написаното, силно извикал, хванал се за сърцето и паднал. Когато се съвзел, не видял пишещия , а написаното взел и скрил. Това, което прочел било неговата тайна и той я отнесъл със себе си в гроба.

   Но двойниците идват при нас не само като предвестници за смърт, понякога го правят като предупреждение за опасност.

   Тази история се развила по времето на 2-та св. война, лятото на 1944-та с американския сержант Алекс Грифит. Това станало по времето на съюзническото дебаркиране в Нормандия. Когато Грифит бил начело на дозор и приближавали към малка горичка, сержантът изведнъж видял на пътеката срещу горичката някаква фигура. Това бил точно негово копие-двойник, който усилено махал с ръце и изглеждало че крещи, но думите не се чували. Било напълно ясно , че двойникът дава знак да спрат и Грифит дал команда да се върнат. Скоро се изяснило, че противоположно на мястото, където бил двойникът имало устроена немска засада и ако не се били върнали назад, всички щели да загинат.

   Друг подобен случай е от наши дни, в Архангелска област. Директорът на Горнолупинските резерви ( така наричат рафтингуващите в тази област ) Анатолий Заполски е трябвало да бъде даден под съд за това, че сал с 20 хиляди куб.метра дървесина бил отнесен от пролетно придошлата река. Анатолий не могъл да понесе това и се приготвил да се самоубие. Изведнъж на селската улица , по която вървял, той срещнал... самия себе си. “Какво се правиш на глупак !” – закрещял двойника  “Салът е заседнал на скала под село Потипинск. Бързо се качвай на лодката и освободи сала от скалата !” Буквално след час дървесината била спасена, а с това – живота и честта на Анатоли Заполски.

   Какво всъщност са двойниците ? Неотдавна учените разкриха съществуването на т. нар. лептонни полета. Произходът им не е изучен все още. Все пак има прибори, които са способни да ги фиксират и показват при определени обстоятелства наличие на форми, външно доста приличащи на човек.

   Тайното индийско учение , оформено преди векове утвърждава, че човекът е сложно същество, състоящо се от няколко тела. И освен физическото или както те го наричат грубо – има минимум още три тела, вложени едно в друго като матрьошки. Етерното тяло е дубликат на физическото и се явява негов енергиен двойник. Второто, астралното – обиталище на чувствителността, въображението и животинските страсти. То мисли, но по-скоро чувствено, отколкото разсъдъчно. Благодарение на него се осъществяват такива спорни за науката явления като телепатия, съновидения. Астралното тяло може да напуска физическата и етерната обвивки, които са неразривно свързани и да пътешества отделно. И най-ефирното е мисловното , разумното тяло. Това подразбираме под думата душа. Халдейските магове споменават за две души – висша , разумна и низша, чувствена. Те считали , че тези души в обединено състояние се появяват във формата на различни призраци и подобие на животни. Гърците също признавали две души : разумна и чувствена. Древните египтяни също отбелязвали съществуването на човешки енергийни двойници. На своите барелефи дори изобразявали такива двойници, стоящи зад физическото тяло. Подобни възгледи поддържали и древните китайци, описващи 4 начала, съставящи нашата временна личност.

   Освен че наши двойници се появяват в решителни моменти на опасност, известни са и случаи на изкуствено създадени енергийни човешки копия. В магичната тибетска практика има техника за създаване както на материални двойници, така и на същности , състоящи се от енергетична плазма. Наричат ги “тулпа”. Прилича на човек , поведението и постъпките са идентични на човешките. Но това същество , веднага след като нивото на жизнената сила стане достатъчна за негово самостоятелно съществувание, се стреми да се освободи от връзката със съзнанието на човека-създател и нейния контрол. В преданията на тибетски магове се споменават случаи, когато изпратен с определена цел тулпа не се връща и започва самостоятелно пътешествие. Същото се случва и когато неговият създател внезапно умира, без да е унищожил тулпа.

   Един от уникалните случаи на създаден съзнателно двойник на физичен план е фиксиран през 1800 г. Тогава в Санкт-Петербург дошъл известният маг и фокусник Пинети. След демонстрацията на няколко фокуса , на хипноза и парапсихологични феномени, му било предложено да се яви на следващия ден по обяд при императора , за да получи хонорара си. По условията, поставени на мага – на охраната било заповядано да не пуска никого в двореца, даже ключовете от всички входове от дворцовия парк били сложени на маса пред царя. В 12 без 5 охраняващите доложили, че магът не е излизал от дома си. И въпреки това точно в 12 Пинети се появил в царския кабинет на срещата. “Вие сте опасен човек” – забелязал император Павел. “Само исках да развлека вас , Ваше величество”- отговорил Пинети. Преди заминаването си магът предупредил императора, че ще напусне града през 15-те пропоскателни пункта на столицата и то пак по обяд едновременно. В деня на заминаването на всеки пункт се събрала тълпа запячи. И всички те заедно с охраната видели Пинети в карета, която го откарвала извън града. Неговото заминаване било зарегистрирано на всичките 15 пункта и записите в паспорта били навсякъде според установената норма.

   Подобен случай бил регистриран през 1975г. в Москва. В туристическата група от Вoронеж сред всички се отличавал посивял старец с пронизващ поглед и дълга брада. Постепенно туристите започнали да забелязват странни неща : виждали стареца едновременно на няколко места. По същото време, когато цялата група била на екскурзия ( в това число и загадъчния старец ), една жена решила да отиде в ГУМ да си купи нещо. По пътя видяла стареца и се заинтересувала – не е ли привършил с екскурзията . Той отговорил, че не е завършила и че всички сега се намират в автобуса на път към ВДНХ. Тя доста се учудила на този отговор и вечерта разказала на мъжа си. Той бил още повече удивен и казал, че дядото през цялото време бил неотлъчно с тях и никъде не е отивал даже за минута. Старецът си спечелил славата на магьосник и всички се стараели да се държат на дистанция от него. На плахите им въпроси отговарял с шеги. А в деня на заминаването от Москва цялата група го видяла как беседва със себе си ! Двойниците били еднакви до най-дребни подробности, както по външност, така и по дрехи. Тогава всички почнали да се успокояват , решавайки, че това са близнаци. Но какво било удивлението, когато пред очите им един от старците изчезнал , буквално разтваряйки се във въздуха !

   Ако срещнете своя двойник , парапсихолозите съветват да не го разгневявате. Те са много раздразнителни към силна музика, не понасят цигарен дим, харесват оригиналът им да е с чисто тяло, понеже двойниците усещат всичко в пъти по-добре от нас и освен това го виждат енергийно. Те също добре лекуват и в случай на болестно състояние може да се обърнете към двойника по име и да го помолите да ви лекува. Доказването или опровержението за съществуване на двойници нека оставим на учените.

По материали от Интернет  

понеделник, 7 май 2012 г.

ХОЛОГРАФСКО ОБЯСНЕНИЕ НА ПРЕЖИВЯВАНИЯТА НА ПРАГА НА СМЪРТТА


Някои изследователи на ППС отбелязват, че холографският модел ни предоставя начин да разберем тези преживявания. Един от тези учени е д-р Кенет Ринг, професор по психология в университета на Кънектикът и един от първите изследователи на ППС, които използват статистически анализ и стандартизирани техники за интервюиране при изучаването на феномена. В публикуваната си през 1980 г. книга Живот в смъртта Ринг отделя много време за отстояване на едно холографско обяснение на ППС. Казано направо, той смята, че ППС са също пътешествия в по-честотните аспекти на реалността.
Ринг основава своето заключение върху многобройни убедително холографски аспекти на ППС. Един от тях е склонността на хората с такива преживявания да описват света отвъд като област, изградена от „светлина", „по-висши вибрации" или „честоти". Някои обозначават небесната музика, която често съпровожда такива преживявания, като по-скоро „комбинация от вибрации", отколкото от реални звуци - наблюдения, които според Ринг доказват, че актът на умиране включва преместване на съзнанието от обичайния свят на явленията в една по-холографска реалност на чистите честоти. Тези хора също често казват, че сферата, в която попадат, е изпълнена със светлина, която е по-бляскава от всичко, което те са виждали на земята, но въпреки нейната неизмерима интензивност тя не уврежда очите - характеристики, които според Ринг са още едно доказателство за честотните аспекти на отвъдния свят.
Друг признак, който Ринг смята за безусловно холографски, са описанията на времето и пространството в задгробното царство. Една от най-обичайно докладваните характеристики на отвъдния свят е, че това е едно измерение, в което времето и пространството престават да съществуват. „Аз се озовах в едно пространство, в един период, бих казал, където всяко пространство и време беше анулирано, обезсилено", тромаво и несръчно се опитва да опише преживяното един от озовалите се на прага на смъртта. „Трябва да е било извън времето и пространството. Трябва да е било, защото... не би могло да бъде вкарано в някакво време", казва друг. Като се има предвид, че времето и пространството са изчезнали и мястото няма никакво значение в едно царство на честотите, именно това бихме очаквали да открием, ако ППС се случват в едно холографско състояние на съзнанието, казва Ринг.
Ако областта на прага на смъртта е дори още по-подобна на честоти, отколкото нашето собствено равнище на реалността, защо изглежда, че тя все пак има някаква структура изобщо? Предвид на това, че и ИТП, и ППС предлагат изобилни данни, че умът може да съществува независимо от мозъка, Ринг смята, че не е твърде пресилено да приемем, че той също функционира холографски. Така, когато умът е в „по-високите" честоти на измерението на прага на смъртта, той продължава да прави онова, което умее да върши най-добре - да превежда тези честоти в свят на явления. Или както го казва Ринг: „Смятам, че това е област, която е създавана от взаимодействащи мисловни структури. Тези структури или „мислоформи" се съчетават, за да породят картини, точно както интерфериращите вълни образуват картини върху една холографска фотоплака. И точно както холографският образ изглежда да бъде напълно реален, когато се освети от лазерен лъч, така образите, създавани от взаимодействащите мислоформи изглеждат реални."
 Ринг не е сам в своите размишления. В програмната реч за годишното събрание през 1989 г. на Международната асоциация за изследване на преживяванията на прага на смъртта д-р Елизабет У. Фенске, клиничен психолог на частна практика във Филаделфия, заявява, че тя също смята ППС за пътешествия в една холографска област на по-високи честоти. Тя е съгласна с хипотезата на Ринг, че пейзажите, цветята, физическите структури и т. н. на отвъдното измерение са оформени от взаимодействащи (или интерфериращи) мисловни картини. „Аз мисля, че ние сме стигнали до точката в изследванията на ППС, в която е трудно да се направи разлика между мисъл и светлина. В преживяванията на прага на смъртта мисълта изглежда да бъде светлина", отбелязва тя.

"Холографската вселена" Майкъл Толбът

петък, 4 май 2012 г.

Валентина Горшунова : разказ за една извънземна , въплътена в човешко тяло

Генадий Белимов , Беларуски уфологичен комитет


                             Симптом на чужда душа

   Изследователите на аномални явления с изумление откриха още един загадъчен феномен, с който се сблъскват все по-често в реалността. Той е свързан с инкарнирането на чужда “информационно-полева матрица”, или иначе казано душа, в тялото на земен човек. При процеса става или замяна на личността на предходния телесен ползвател, или съместяване на двете в едно тяло. Нерядко “новата” душа се идентифицира с извънземна същност и помни това, което се е случвало с нея преди инкарнирането. Т.е. помни своят друг живот !
   За подобна възможност навремето е говорела и Ванга , но тогава почти никой не обърнал внимание. Сега си спомнят ...
   В световната уфологична литература вече има описани много случаи и някои от тях впечатляват със своята повърхност. В частност, американският изследовател Джоел Ахенбах разказва, че на конгреса на уфолозите в Лафлин ( Невада ) той се срещнал с цяла група от хора, които са твърдо убедени : в тялото им пребивават извънземни същества. Те живеят в Лас Вегас и се събират, за да си поговорят по тези теми. Всъщност, те нищо не изучават и нищо не оспорват. Хората просто обменят впечатления, усещания, наблюдения. Информацията не се разгласява. 
   В моята изследователска практика има един случай на инкарниране на друга душа в тялото на земен човек. Това е станало през 1995 г. в резултат на автомобилна катастрофа ; човекът се осъзнал след нея с други усещания и друга памет, но тогава инкарнирането явно било от друг свят и новата същност била също от човешкия род ...
   И ето – неотдавна срещнах  жена, която помнеше , знаеше и усещаше , че е извънземна. До неотдавна нейната родина била планетата Прозерпина. Земното й име е Валентина Горшунова, живее в гр. Жирновск, Волгоградска област. На Прозерпина се е казвала Кайна.

               Огнена болест 

   Познавам Валентина от 1999 г. Запознахме се по време на експедицията на обединение “Космопоиск” в аномалната зона , известна като “Мечи хребет”.    Незабележима на вид, внимателен и изучаващ поглед, стремеж да стои в сянка и ... жаден интерес към ставащото – ето малкото, което съхрани паметта ми. Някой бе подметнал , че тя е контактьор, но сега има много такива, нивото на получената информация е преобладаващо ниско и аз не се впуснах в разпитвания .
   А по време на един летен експедиционен лагер тя сама дойде при мен : “ Написах книга, ето да видите. Може да ви бъде интересно...”.Тя подаде неголяма брошура от тип “самиздат”, отпечатана на принтер. Заглавието – “Земни сънища”
   Прочетената история ме порази и разбира се породи много въпроси. Ние и в лагера успяхме да поговорим, но по-обстойно ни се удаде да го направим чак есента, когато специално пристигнах в Жирновск.
   Процесът на внедряване на друга матрица в земно тяло стана значително по-ясен, но все пак останаха и открити въпроси.
.   ..Валентина била на 34 г., когато в началото на 1991 г. я повалила загадъчна болест. Бурни спазми, загуба на съзнание, болки, от които се свивали челюстите и чупели зъбите, отвращение към храната, и при това – добри показатели на хемоглобина в кръвта, като на здрав човек – това много обърквало лекарите. Знахарите и екстрасенсите, които водели роднините на жената също се оказали безсилни. Тя се топяла като свещ. И така 2 години митарства по болниците. В крайна сметка като присъда прозвучала диагнозата : левкемия. Изписали я , за да умре в семеен кръг , а не в болницата.
   Въпреки че на практика вече семейство нямало . Съпругът станал пияница , децата ходели мръсни и рошави.
   - Веднъж в полуделириум над мен изплува лицето на брадат мъж. – спомня си тя. – Той каза: “Ето. Сега ще е по-леко : ти успя...” Какво успях – не ми обясни. Но скоро след това в съня ми се появи жена, цялата в бяло, на непозната планета. “Ти знаеш ли, че искаха да те отвлекат ?” – ме попита. “Знам, - отговорих аз. – Но сега оставам тук ... успях да вляза”.
   Къде да влезе и защо трябва да остане – тогава тя не е разбирала.
   За сметка на това започнала полека да се оправя. Нейното изсъхнало, пожълтяло тяло не изпълнявало мозъчните команди, често ималa загуба на съзнание, но храната вече не се възприемала като отвратителна, а пролетното слънце я изпълвало с жажда за живот.
   - Чувствах се друго същество, - спомня си моята събеседница. – Особено дълго разглеждах ръцете си, все едно ги виждах за пръв път. През нощите ми се присънваше война. Разбиваха се космически кораби, взривяваха се и се превръщаха във фрагменти от астероиди и планети. Отнякъде знаех, че сме работили в сферата по изчистване и възстановяване на слоеве от пространството, с мен бе и моят мъж Ной... Веднъж имах много странен сън : някой настойчиво ме наричаше с космическото ми име – Кайна. И изведнъж си спомних името на родната планета – Прозерпина ! Така значи, аз съм от Прозерпина ! Ето какво било...
   Сега, след няколко години тя счита, че тежката и необяснима болест е била свързана с разликата между нейния и нашия свят : плътният земен план рязко се отличава от енергиите на този ефирен свят, в който е живяла по-рано. Тези несъотвествия между енергиите предизвикали “огнената болест”, която лекарите не могли да разпознаят. Откъде те да знаят за ефирните енергии и извънземното съзнание, което дошло във физическото тяло на възрастен човек, чиято душа на свой ред се отправила към ефирните сфери на Земята и космоса ? В медицинските институти още дълго няма да обучават за подобни неща. Макар например още в трудовете на Рьорих да има подробности за “огненото превъплъщение”. Но кой ли възприема сериозно това ? Във всеки случай академичната наука не го прави .
   - И така, ти смяташ, че душата на Валентина ...
   - Валентина вече я няма , отиде си. Съвсем си отиде – поясни моята позната. – Но ние обменихме опит. Нейните клетки и живот станаха мои, а тя взе от моите знания. След обмена всеки пое по своя индивидуален път. Валя отиде без тяло в други светове и усвоява други знания и закони, а аз, Кайна, останах в нейното тяло.
   - Защо ? С каква цел ? – попитах аз.
   - Не знам своята пълна програма ... – замисли се прозерпинката, - но помня, че опитът от земния живот, вашите трудности, страсти и емоции много, много ! – тя даже възкликна, - се ценят в другите измерения. Предишният ми свят няма условия за създаване на своя Базова Школа, и населението като цяло се обучава в чужди школи от съседни Светове, правейки спускания в дълбинните слоеве на материите на различни планети, в това число и на Земята. Преминалите земната школа отиват по-нависоко в йерархичната стълбица, те са ценени за знанията и мъдростта си.
   - Добре, нека е така. Но нали и Прозерпина я няма ! Тази планета се счита за хипотетична, тя не е намерена от астрономите ...
   - Тя загина много отдавна, но живот има и продължава в друго измерение. Обитателите й са щастливи и живеят значително по-добре, отколкото земляните. Изглежда, на Земята също й предстои преход в друго измерение. Поради това сигурно в момента тече подмяна на части от информационните матрици във физическите тела. Но само със съгласието на хората ! Пътят , при който в човешкия зародиш се внедрява същност от друг свят е доста дълъг, затова все по-често се използва методът за инкарниране на душа в годно физическо тяло на възрастни хора. Щом тяхната жизнена програма завършва, защо да не си отстъпят тялото ? 
Впрочем , да допуснем .... Че подобни трансформации се случват. Какви факти могат да потвърдят или опровергаят изследваната ситуация ? ...

                         Живот на Земята 

    ...Навлизането в земния живот за Кайна е било трудно изпитание. Много неща й били чужди и странни. Например, тя не успяла да приеме нито с ума, нито със сърцето си това примитивно същество , полуживотно , което било мъжът й Валентин и скоро те се разделили. Децата ... “Клетъчната памет явно се е съхранила и се отнасям към тях като към свои деца, - каза Кайна, - И на Прозерпина бях жена, майчинските чувства не са ми чужди, изобщо изпитвам такива чувства към всички деца на Вселената ...”
   От близките никой не забелязал замяната. Е, имала си странности , но ги отдавали на преживяната болест...
   Съществата от нейния свят пробвали да я навестяват като се появявали в ефирни тела в дома й, но бързо прекратили тези опити : Валентина се плашела толкова от техните полупрозрачни фигури, че от нейните сърцераздирателни викове се разбягало цялото домочадие. Срещите със съпланетянката били преместени в сферата на сънища-полети. И това били знаменити мигове на общуване !
   А в реалния земен живот тя се сблъскала с големи трудности.
   За 2-те години болестно състояние Горшунова фактически загубила работата си, а в малък град е трудно да намериш отново. Понякога заедно с децата просто гладували.

   - Временно ме взеха като строителен работник. Работата ми носеше непоносима умора и неголям доход, който отиваше изцяло за прехрана и дрехи за децата. Растяха дълговете за ток , газ и вода. Тогава в цялост опознах какво е нужда. Веднъж 2 седмици бяхме само на едно просо, сварено в солена вода. Децата разбираха всичко. А аз се покривах с възглавницата , за да не чува никой и виех , заключила се в стаята си. Някак си се насилих да отида за помощ , чувайки за благотворителна организация. А и какво да правя ? Затворих очи за всичко. Там ми дадоха кило грах , 3 килограма ечемик и бутилка бензин . Ечемикът оттогава ми е противен...

               Имаше и инциденти ...

   - На първо време ми идваха на гости някакви жени, говореха с мен като със стара позната, а аз ... не ги познавах – спомня си някои детайли от новия си живот Валентина-Кайна. – Съгласявам се , но не знам нищичко за нашето общо минало. Те виждат , че не съм в час или не искам да разговарям и замазват разговора. Такива случаи имаше много. И мъже идваха... А не са ми познати. Понякога наистина си спомням , но само като информация , не и с чувство. Други, виждайки в мен силна и млада жена, ми предлагаха едва ли не ръката и сърцето си, но животът, който водеха не ми носеше удоволствие.
   А след това майка й починала. В зимна вечер паднала на улицата и я намерили замръзнала, докато се опитвала да изпълзи до дома. Нямаше кой да я погребе. Новите “приятели” , появили се при Валентина и се наричали “учители”, казали : “ В дома ти лежи покойник, там има вихрушка от отрицателна енергия и сега няма какво да правим в твойта квартира.” Помогнали й съседи и същите тези алкохолици, към които тя изпитвала отвращение. Те се оказали по-отзивчиви от хората, които говорели за душата и нейното очистване. 
   Предателството след това нееднократно ще съпровожда дошлата на нашата грешна Земя. Заради нейната непредсказуемост и прямост в разсъжденията често й се присмивали . Виждали, че тя е готова веднага да се отзове при зов за помощ и се възплозвали от нейната отзивчивост дори без нужда, а още повече – без благодарност. Неразбирайки логиката на мисленето й я наричали шизофреничка, заплашвали да я пратят в лудницата ...
   На моменти изглеждаше, че остава само едно – въжето – изтиска от себе си Валентина. – Безработна с три деца ... Няма да забравя този момент, когато стоях на колене, отчаяно ридаех, а дечицата изплашено се гушеха около мен едно в друго.
   Все пак в земния живот имало и светли страни.
   Едва не умряла и родена отновo, тя страстно искала да живее. Влюбила се в земната природа, светлите брезови горички и сенчестите борови гори, зимното плуване в ледени дупки, творчеството. Тя започнала да рисува и картините й били необичайни, а цветовете ярки, но най-важното – те лекували ! 
   После дошли и стихове, които били съвместими и с музика към тях. Песните били доста , възникнало и желание да бъдат чути от други хора, и тогава към районния дом на културата Валентина организирала творчески клуб “Необятният свят на Душата”. Започнали да изнасят представления по празници и да ходят по други населени места. Клубът нямал финансиране, всичко било на един ентусиазъм. Дошло и признание – на областните конкурси техни песни заемали призови места, местни радиостанции ги включвали в програмите си. Неотдавна зет й ( московчанин ) подарил толкова желания от Валентина синтезатор и тя, за удивление на всички бързо овладяла сложната техника. Местните поети й предлагат свои стихове, за да композира музика към тях. 
   Животът придобил нови, светли окраски , макар и до момента Валентина да е безработна, и за да преживее някак, се захваща с временни занимания – боядисване, измазване, шиене ...
   А в края на 90-те г. съдбата я насочила да стане част от експедицията “Космопоиск” на Синята планина ... Изследователи на аномалното, хора с открити сърца и жажда за знания я увлекли , в тях тя намерила приятели и съратници. Като безработна е имала възможност с месеци да бъде в експедиционния лагер, още повече, че една от земните й професии е готвач – важно обстоятелство за участие.
   А още на Синята планина тя имала още по-добри сънища-полети в другия, предишен живот – на Прозерпина ...

                      Различен живот 

   В разказите й тези впечатления за другата планета и извънземните са най-странното и загадъчно, с което съм се сблъсквал , общувайки с Валентина Горшунова. Както и да се убеждаваш, че прераждането на душата е възможно, все пак разумът го приема трудно. Но тя разказа такива неща, спомняше си такива детайли от предишния си живот и от редките полети-пътешествия, че те не изглеждат измислени. Те са достоверни, макар и на моменти откъслечни поради блокираната памет. И за какво й е да си измисля нещо с риск да си заработи репутация на шизофреничка ? В крайна сметка нейното готварско образование не способства особено за осветяване на въпроси от космически характер. А тя го прави доста успешно.
   “ Сега Земята преминава трудни времена – пише тя в ръкописа си. – Приближава преход в друго измерение. Влизането във вашето 3-то измерение е затруднен от плътната енергия. За да се мине в честотната земна зона е нужна голяма загуба на енергия и другите цивилизации го правят в краен случай. Тези НЛО, които вие наблюдавате основно са със земен произход : те идват от паралелните светове”. 
   Валентина-Кайна не разбрала веднага, че странните и удивително наситени сънища са пътешествия на съзнанието й в светове , които съществуват едновременно със земния.
   - Хората не са си тръгвали оттук – уверява тя. – Всичко е илюзия. В земните тела се спуска някъде около 1/10 от съзнанието ( кой повече, кой по-малко), в зависимост от нивото на развитие, от същността си , която остава в своя свят. След смъртта, когато нашата душа е натрупала опит и впечатления, завършвайки курса на обучение на Земята, тази част от съзнанието се връща назад. Физическото тяло се разпада – този процес наричаме смърт...
   А понякога в сънищата си тя попадала на кораб, който управлявала – бивайки прозерпианка... И тогава отново виждала планети и галактики които проблясвали, спираловидни образувания се въртели в различни посоки, звездите се сгъвали в линии, а корабът виртуозно преминавал през теснините на астероиди-гиганти. И изведнъж – светкавица при прехода .. Инхибиране. На екрана свети със синьо-зелен цвят планета-кристал, изградена от разноцветни лъчи ...
   Това е само един от епизодите... Разбира се , имало е и срещи с роднини и съратници по работа на нейната бивша планета...
   Една мисъл от ръкописа на Валентинa ми се иска да споделя : “В резултат на разделение межди цивилизациите агресивна част от инопланетяните се разселила като плъхове по всички светове и пространства. И на Земята е лесно да ги познаеш. Те самите не са наркомани, но ръководят наркотърговците; не са бандити, но управляват престъпността; не са във властта , но управляват властимащите...” 
Какво пък , може и да е , може и да е така ...
   - Вие разказахте, че неотдавна сте били на кораба на дядо си както разбрах. Той материален ли е ?
   - Аз бях там , но в ефирно тяло. Това е огромен материален кораб. Когато той висеше, заемаше площ колкото Тополки и Слънчево – райони около Жирновск. Още не е известно на какво разстояние се намираше от Земята. Да , корабът е материален, но от материята на техния план, и затова за нас тук ще се струва прозрачен. Молекулите на тяхната материя са разположени по-далеч една от друга, отколкото молекулите в нашия сват. И такъв кораб , намирайки се в нашето пространство, спокойно ще мине през всякакви стени. Нашата материя е по-сгъстена и плътна.
   - Възможно ли е на земни кораби да се лети в различни измерения на други Вселени ?
   - Не ! на земните кораби е невъзможно да се лети в други измерения даже в нашата Вселена. Кажете , може ли да се лети на тези “парчета желязо” във Вселена, която се намира например в пеперуда-еднодневка, живееща на Земята ?
   - И все пак, нима са възможни подобни въплъшения, както с вас ?
   - Начините за въплъщение са много. И това е естествен процес, макар че самият живот може да се нарече Велико Чудо ! Опитайте да погледнете в себе си и да разберете как това е станало. Банката с памет е у всеки, но трябва да умеете да я използвате. Чисти помисли, смисъл за използване на интересуващата ви информация – ето ключ за подсъзнанието, откъдето може да се почерпи много. Вярвайте и дерзайте !...

   ... Отидох си от Жирновск, знаейки, че нашето общуване с Валентина-Кайна ще продължи. Някакъв вид експеримент бе стартиран на Волгоградска земя, а как ще се развият по-нататък събитията и каква роля е отредена в тях на Кайна – всичко това предизвиква невероятен интерес. Вече има обстоятелства, по които може да се съди – продължение ще има. 

вторник, 1 май 2012 г.

Време на раздели , но и на нови взаимовръзки

  Понастоящем мoщен енергиен приток влияе върху енергийните структури на планетата и човека, макар и да не може да се осъзнае от всеки ; той се концентрира най-вече в местата на блокажи и нискочестотни енергии, като изчистването протича лавинообразно или скокообразно. Емоциите имат доста широк диапазон и емоционалните скокове могат да се случат дори в течение на няколко часа. Понякога това състояние е съпроводено от пълен упадък откъм сили или обратно – неоправдан оптимизъм и приток на енергия “отникъде”.

   В сегашните процеси на трансформиране е засегнат и феномена време : то понякога се ускорява или внезапно “спира”. Това е свързано с пробивите на квантовото време в тази триизмерна реалност , когато “тук и сега” може да се разтегне даже във вечност.

   Потокът на времето продължава да разделя хората – тези , които следват еволюционния поток и другите , които са избрали да останат в старата реалност. Реалностите и на двете групи ще съществуват паралелно, а сложността при разбирателството между тези общности ще нараства.

   Все пак тези, които поддържат триизмерната реалност остава достатъчно голям, за да не се срути тя преждевременно с драматични събития.

   На Земята вече има достатъчно въплътени, които са способни да бъдат проводници без изкривявания на енергиите за новата реалност. При тях низшите и висши енергийни тела са синхронизирани и представляват “акупунктурна игла” за проявлението на замислите , идващи от висшите планове. През такива тела безпрепятствено струи светлинна енергия, носеща светлинни кодове в определени нива на планетата за небходимите трансформации. Такива хора са наясно за своето място и изпълняват ролята си.

   Тенденциите за самоопределяне ще се проявят в пълна степен. Стремежът към истина и самопознание ще е естествено за много хора. Но неотработените лични качества могат да изкривят този стремеж, посредством засилени процеси за сравнение и унижение на другите хора и техните истини, в добавка с прокламирането на своята истина за единствено “вярна”.

   Предстои да се прояви и друга тенденция – обединението на единомишленици. Така в триизмерния свят ще намери отражение процеса по укрепване на новите светлинни “връзки” на Висшето съзнание. И въпреки това,не е изключено тези обединения често да протичат под лозунга “най-истински” и да са придружени от стълкновения между гледища, учения и направления.

   Лъжливите основи на групите/обединенията в тесен кръг продължават да се рушат чрез личностни спорове и претенции. Това обаче е необходим процес на изчистване колективното ментално и астрално поле на човечеството, без което не може да се продължи по-нататък. И е по-добре да се реализира сега , вместо да се отлага.

   Като цяло сега е благоприятно за тези , които вече са се определили. Но и те няма да избегнат духовни кризи, които да ги подтикнат към още по-осъзнато укрепване на избраната позиция . Все пак тези кризи могат да се избегнат по пътя на цялостно разбиране за целесъобразността на протичащите процеси. Така няма да има дълги депресии и сериозни физически неразположения.