"Титаник" изплува след 80 години

  Историята на този кораб като че е известна на всеки. Тръгвайки от английското пристанище Саутхямптън в своя първи рейс, огромния океански лайнер “Титаник” на петия ден от своето плаване към Америка, на 14.04.1912 г. се сблъскал с айсберг в Северния Атлантик и след 2 часа и 20 минути потънал.

   В тази поразителна катастрофа загинали повече от 1500 души, спасили се не повече от 700, а корабът потънал на дълбочина почти 4 км. Да се достигне до него било практически невъзможно. Това станало едва след 73 години , благодарение на новите технически достижения.

   През септември 1985 г. неголям робот на име “Джейсън-младши” предал тв картина от дълбочина 3750 м : покрити с пясък и кал очертания на огромна метална конструкция. Това бил “Титаник”.

   Декември 1992 г. – норвежки рибари ловили селда в Северния Атлантик. На 14-ти декември от строя излязъл двигатела на кораба им. Прекратявайки улова, те започнали да го ремонтират. И изведнъж пред очите им от морето изплувал огромен кораб ! По силуета познали , че това е познатия на всички моряци “Титаник”. По палубите му в паника се мятали пътници. Те крещели, молели за помощ. Някои се хвърляли от кърмата в ледените вълни.

   След няколко минути “Титаник” отново потънал под водата. Норвежците не успяли да стигнат до мястото на катастрофата, но пуснали радиограма с пълен текст за случилото се. Радиограмата била приета от щаба на ВМС на САЩ. И скоро в района дошъл американски военен кораб. От водата те успели да измъкнат 13 души, облечени в спасителни жилетки с надпис “Титаник”. Всички те били живи...


   По-късно в специално съобщение на ВМФ на САЩ се казвало, че един от американските военни кораби на 14-ти декември участвал в спасителна операция в Северния Атлантик, при което е взел на борд 13 човека. Но нито името на кораба, нито имената на спасените били посочени . А по-нататък била спусната пелената на пълната тайна . Пентагонът отказвал да даде каквато и да е информация. А правителството на Норвегия по договореност с американските власти забранило на своите рибари да разкажат за всичко, на което станали свидетели.

   Все пак имало изтичане на информация. Експертът по морски катастрофи Филин Старнес заявил пред кореспондента на една информационна агенция : “Няма да коментирам като цяло събитието. Възможно е в този случай да е налице движение на хората във времето и техен преход в друго измерение. С разбор и анализ на хипотезите се занимава специална група от изследователи. Мога само да кажа, че на 14.12.1992 г. “Титаник” е изплувал на повърхността и на борда му е имало живи хора !”

   По думите на Старнес , той успял да поговори с един от американските офицери, участвали в спасителната операция. Било му казано, че спасените били на възраст между 21 и 62 години и при всеки от тях имало загуба на памет. Личните им документи имали дата не по-късна от 1912 г. Спасените на вид съотвествали на възрастта, записана в документите им, сякаш от това време не били изминали 80 години.



   Доколкото “Титаник” наистина е потънал през 1912 г. и неговия корпус, или по-точно двете половина на корпуса сега лежат на океанското дъно, тук става въпрос за т. нар. парадокс на времето. Такива парадокси или придвижвания във времето действително съществуват и за това има немалко надеждни свидетелства.

   През 1990 г. във въздушното пространство между Куба и Хаити се провеждали учения на кубинските ВВС. “Едва набрах височина и поех по зададения курс, когато изведнъж неизвестно откъде пред мен се появи летящ въздушен балон с гондола” – разказва летецът от един реактивен изтребител. Той принудил екипажа на този балон да се спусне във водата, където го поел кубински кораб.

   В гондолата се оказали двама мъже, които се представили като Гари Логан и Дерек Нортън. И двамата били потресени и объркани. Гари Логан разказал, че те участват в състезание между въздушни балони от Куба до Порто Рико; излетяли само преди няколко часа ... в 1954 г.!

   По този повод близък до кубинското правителство източник съобщил : “Пилотите на гондолата признали, че усещали треперене по цялото тяло, сякаш през тях минавал електрически заряд. След което всичко заобикалящо ги, в това число небето и океана изведнъж станали с малинов цвят. А след това .... реактивния самолет ги принудил да се спуснат към водата”. Като резултат техния полет продължил 36 години !

   Келвин Крау, специалист от Чикаго потвърдил , че двама аеронавти действително изчезнали в този район по време на състезанието от 1954 г. Крау е уверен, че те са попаднали в една от “черните дупки” във времето.