петък, 4 май 2012 г.

Валентина Горшунова : разказ за една извънземна , въплътена в човешко тяло

Генадий Белимов , Беларуски уфологичен комитет


                             Симптом на чужда душа

   Изследователите на аномални явления с изумление откриха още един загадъчен феномен, с който се сблъскват все по-често в реалността. Той е свързан с инкарнирането на чужда “информационно-полева матрица”, или иначе казано душа, в тялото на земен човек. При процеса става или замяна на личността на предходния телесен ползвател, или съместяване на двете в едно тяло. Нерядко “новата” душа се идентифицира с извънземна същност и помни това, което се е случвало с нея преди инкарнирането. Т.е. помни своят друг живот !
   За подобна възможност навремето е говорела и Ванга , но тогава почти никой не обърнал внимание. Сега си спомнят ...
   В световната уфологична литература вече има описани много случаи и някои от тях впечатляват със своята повърхност. В частност, американският изследовател Джоел Ахенбах разказва, че на конгреса на уфолозите в Лафлин ( Невада ) той се срещнал с цяла група от хора, които са твърдо убедени : в тялото им пребивават извънземни същества. Те живеят в Лас Вегас и се събират, за да си поговорят по тези теми. Всъщност, те нищо не изучават и нищо не оспорват. Хората просто обменят впечатления, усещания, наблюдения. Информацията не се разгласява. 
   В моята изследователска практика има един случай на инкарниране на друга душа в тялото на земен човек. Това е станало през 1995 г. в резултат на автомобилна катастрофа ; човекът се осъзнал след нея с други усещания и друга памет, но тогава инкарнирането явно било от друг свят и новата същност била също от човешкия род ...
   И ето – неотдавна срещнах  жена, която помнеше , знаеше и усещаше , че е извънземна. До неотдавна нейната родина била планетата Прозерпина. Земното й име е Валентина Горшунова, живее в гр. Жирновск, Волгоградска област. На Прозерпина се е казвала Кайна.

               Огнена болест 

   Познавам Валентина от 1999 г. Запознахме се по време на експедицията на обединение “Космопоиск” в аномалната зона , известна като “Мечи хребет”.    Незабележима на вид, внимателен и изучаващ поглед, стремеж да стои в сянка и ... жаден интерес към ставащото – ето малкото, което съхрани паметта ми. Някой бе подметнал , че тя е контактьор, но сега има много такива, нивото на получената информация е преобладаващо ниско и аз не се впуснах в разпитвания .
   А по време на един летен експедиционен лагер тя сама дойде при мен : “ Написах книга, ето да видите. Може да ви бъде интересно...”.Тя подаде неголяма брошура от тип “самиздат”, отпечатана на принтер. Заглавието – “Земни сънища”
   Прочетената история ме порази и разбира се породи много въпроси. Ние и в лагера успяхме да поговорим, но по-обстойно ни се удаде да го направим чак есента, когато специално пристигнах в Жирновск.
   Процесът на внедряване на друга матрица в земно тяло стана значително по-ясен, но все пак останаха и открити въпроси.
.   ..Валентина била на 34 г., когато в началото на 1991 г. я повалила загадъчна болест. Бурни спазми, загуба на съзнание, болки, от които се свивали челюстите и чупели зъбите, отвращение към храната, и при това – добри показатели на хемоглобина в кръвта, като на здрав човек – това много обърквало лекарите. Знахарите и екстрасенсите, които водели роднините на жената също се оказали безсилни. Тя се топяла като свещ. И така 2 години митарства по болниците. В крайна сметка като присъда прозвучала диагнозата : левкемия. Изписали я , за да умре в семеен кръг , а не в болницата.
   Въпреки че на практика вече семейство нямало . Съпругът станал пияница , децата ходели мръсни и рошави.
   - Веднъж в полуделириум над мен изплува лицето на брадат мъж. – спомня си тя. – Той каза: “Ето. Сега ще е по-леко : ти успя...” Какво успях – не ми обясни. Но скоро след това в съня ми се появи жена, цялата в бяло, на непозната планета. “Ти знаеш ли, че искаха да те отвлекат ?” – ме попита. “Знам, - отговорих аз. – Но сега оставам тук ... успях да вляза”.
   Къде да влезе и защо трябва да остане – тогава тя не е разбирала.
   За сметка на това започнала полека да се оправя. Нейното изсъхнало, пожълтяло тяло не изпълнявало мозъчните команди, често ималa загуба на съзнание, но храната вече не се възприемала като отвратителна, а пролетното слънце я изпълвало с жажда за живот.
   - Чувствах се друго същество, - спомня си моята събеседница. – Особено дълго разглеждах ръцете си, все едно ги виждах за пръв път. През нощите ми се присънваше война. Разбиваха се космически кораби, взривяваха се и се превръщаха във фрагменти от астероиди и планети. Отнякъде знаех, че сме работили в сферата по изчистване и възстановяване на слоеве от пространството, с мен бе и моят мъж Ной... Веднъж имах много странен сън : някой настойчиво ме наричаше с космическото ми име – Кайна. И изведнъж си спомних името на родната планета – Прозерпина ! Така значи, аз съм от Прозерпина ! Ето какво било...
   Сега, след няколко години тя счита, че тежката и необяснима болест е била свързана с разликата между нейния и нашия свят : плътният земен план рязко се отличава от енергиите на този ефирен свят, в който е живяла по-рано. Тези несъотвествия между енергиите предизвикали “огнената болест”, която лекарите не могли да разпознаят. Откъде те да знаят за ефирните енергии и извънземното съзнание, което дошло във физическото тяло на възрастен човек, чиято душа на свой ред се отправила към ефирните сфери на Земята и космоса ? В медицинските институти още дълго няма да обучават за подобни неща. Макар например още в трудовете на Рьорих да има подробности за “огненото превъплъщение”. Но кой ли възприема сериозно това ? Във всеки случай академичната наука не го прави .
   - И така, ти смяташ, че душата на Валентина ...
   - Валентина вече я няма , отиде си. Съвсем си отиде – поясни моята позната. – Но ние обменихме опит. Нейните клетки и живот станаха мои, а тя взе от моите знания. След обмена всеки пое по своя индивидуален път. Валя отиде без тяло в други светове и усвоява други знания и закони, а аз, Кайна, останах в нейното тяло.
   - Защо ? С каква цел ? – попитах аз.
   - Не знам своята пълна програма ... – замисли се прозерпинката, - но помня, че опитът от земния живот, вашите трудности, страсти и емоции много, много ! – тя даже възкликна, - се ценят в другите измерения. Предишният ми свят няма условия за създаване на своя Базова Школа, и населението като цяло се обучава в чужди школи от съседни Светове, правейки спускания в дълбинните слоеве на материите на различни планети, в това число и на Земята. Преминалите земната школа отиват по-нависоко в йерархичната стълбица, те са ценени за знанията и мъдростта си.
   - Добре, нека е така. Но нали и Прозерпина я няма ! Тази планета се счита за хипотетична, тя не е намерена от астрономите ...
   - Тя загина много отдавна, но живот има и продължава в друго измерение. Обитателите й са щастливи и живеят значително по-добре, отколкото земляните. Изглежда, на Земята също й предстои преход в друго измерение. Поради това сигурно в момента тече подмяна на части от информационните матрици във физическите тела. Но само със съгласието на хората ! Пътят , при който в човешкия зародиш се внедрява същност от друг свят е доста дълъг, затова все по-често се използва методът за инкарниране на душа в годно физическо тяло на възрастни хора. Щом тяхната жизнена програма завършва, защо да не си отстъпят тялото ? 
Впрочем , да допуснем .... Че подобни трансформации се случват. Какви факти могат да потвърдят или опровергаят изследваната ситуация ? ...

                         Живот на Земята 

    ...Навлизането в земния живот за Кайна е било трудно изпитание. Много неща й били чужди и странни. Например, тя не успяла да приеме нито с ума, нито със сърцето си това примитивно същество , полуживотно , което било мъжът й Валентин и скоро те се разделили. Децата ... “Клетъчната памет явно се е съхранила и се отнасям към тях като към свои деца, - каза Кайна, - И на Прозерпина бях жена, майчинските чувства не са ми чужди, изобщо изпитвам такива чувства към всички деца на Вселената ...”
   От близките никой не забелязал замяната. Е, имала си странности , но ги отдавали на преживяната болест...
   Съществата от нейния свят пробвали да я навестяват като се появявали в ефирни тела в дома й, но бързо прекратили тези опити : Валентина се плашела толкова от техните полупрозрачни фигури, че от нейните сърцераздирателни викове се разбягало цялото домочадие. Срещите със съпланетянката били преместени в сферата на сънища-полети. И това били знаменити мигове на общуване !
   А в реалния земен живот тя се сблъскала с големи трудности.
   За 2-те години болестно състояние Горшунова фактически загубила работата си, а в малък град е трудно да намериш отново. Понякога заедно с децата просто гладували.

   - Временно ме взеха като строителен работник. Работата ми носеше непоносима умора и неголям доход, който отиваше изцяло за прехрана и дрехи за децата. Растяха дълговете за ток , газ и вода. Тогава в цялост опознах какво е нужда. Веднъж 2 седмици бяхме само на едно просо, сварено в солена вода. Децата разбираха всичко. А аз се покривах с възглавницата , за да не чува никой и виех , заключила се в стаята си. Някак си се насилих да отида за помощ , чувайки за благотворителна организация. А и какво да правя ? Затворих очи за всичко. Там ми дадоха кило грах , 3 килограма ечемик и бутилка бензин . Ечемикът оттогава ми е противен...

               Имаше и инциденти ...

   - На първо време ми идваха на гости някакви жени, говореха с мен като със стара позната, а аз ... не ги познавах – спомня си някои детайли от новия си живот Валентина-Кайна. – Съгласявам се , но не знам нищичко за нашето общо минало. Те виждат , че не съм в час или не искам да разговарям и замазват разговора. Такива случаи имаше много. И мъже идваха... А не са ми познати. Понякога наистина си спомням , но само като информация , не и с чувство. Други, виждайки в мен силна и млада жена, ми предлагаха едва ли не ръката и сърцето си, но животът, който водеха не ми носеше удоволствие.
   А след това майка й починала. В зимна вечер паднала на улицата и я намерили замръзнала, докато се опитвала да изпълзи до дома. Нямаше кой да я погребе. Новите “приятели” , появили се при Валентина и се наричали “учители”, казали : “ В дома ти лежи покойник, там има вихрушка от отрицателна енергия и сега няма какво да правим в твойта квартира.” Помогнали й съседи и същите тези алкохолици, към които тя изпитвала отвращение. Те се оказали по-отзивчиви от хората, които говорели за душата и нейното очистване. 
   Предателството след това нееднократно ще съпровожда дошлата на нашата грешна Земя. Заради нейната непредсказуемост и прямост в разсъжденията често й се присмивали . Виждали, че тя е готова веднага да се отзове при зов за помощ и се възплозвали от нейната отзивчивост дори без нужда, а още повече – без благодарност. Неразбирайки логиката на мисленето й я наричали шизофреничка, заплашвали да я пратят в лудницата ...
   На моменти изглеждаше, че остава само едно – въжето – изтиска от себе си Валентина. – Безработна с три деца ... Няма да забравя този момент, когато стоях на колене, отчаяно ридаех, а дечицата изплашено се гушеха около мен едно в друго.
   Все пак в земния живот имало и светли страни.
   Едва не умряла и родена отновo, тя страстно искала да живее. Влюбила се в земната природа, светлите брезови горички и сенчестите борови гори, зимното плуване в ледени дупки, творчеството. Тя започнала да рисува и картините й били необичайни, а цветовете ярки, но най-важното – те лекували ! 
   После дошли и стихове, които били съвместими и с музика към тях. Песните били доста , възникнало и желание да бъдат чути от други хора, и тогава към районния дом на културата Валентина организирала творчески клуб “Необятният свят на Душата”. Започнали да изнасят представления по празници и да ходят по други населени места. Клубът нямал финансиране, всичко било на един ентусиазъм. Дошло и признание – на областните конкурси техни песни заемали призови места, местни радиостанции ги включвали в програмите си. Неотдавна зет й ( московчанин ) подарил толкова желания от Валентина синтезатор и тя, за удивление на всички бързо овладяла сложната техника. Местните поети й предлагат свои стихове, за да композира музика към тях. 
   Животът придобил нови, светли окраски , макар и до момента Валентина да е безработна, и за да преживее някак, се захваща с временни занимания – боядисване, измазване, шиене ...
   А в края на 90-те г. съдбата я насочила да стане част от експедицията “Космопоиск” на Синята планина ... Изследователи на аномалното, хора с открити сърца и жажда за знания я увлекли , в тях тя намерила приятели и съратници. Като безработна е имала възможност с месеци да бъде в експедиционния лагер, още повече, че една от земните й професии е готвач – важно обстоятелство за участие.
   А още на Синята планина тя имала още по-добри сънища-полети в другия, предишен живот – на Прозерпина ...

                      Различен живот 

   В разказите й тези впечатления за другата планета и извънземните са най-странното и загадъчно, с което съм се сблъсквал , общувайки с Валентина Горшунова. Както и да се убеждаваш, че прераждането на душата е възможно, все пак разумът го приема трудно. Но тя разказа такива неща, спомняше си такива детайли от предишния си живот и от редките полети-пътешествия, че те не изглеждат измислени. Те са достоверни, макар и на моменти откъслечни поради блокираната памет. И за какво й е да си измисля нещо с риск да си заработи репутация на шизофреничка ? В крайна сметка нейното готварско образование не способства особено за осветяване на въпроси от космически характер. А тя го прави доста успешно.
   “ Сега Земята преминава трудни времена – пише тя в ръкописа си. – Приближава преход в друго измерение. Влизането във вашето 3-то измерение е затруднен от плътната енергия. За да се мине в честотната земна зона е нужна голяма загуба на енергия и другите цивилизации го правят в краен случай. Тези НЛО, които вие наблюдавате основно са със земен произход : те идват от паралелните светове”. 
   Валентина-Кайна не разбрала веднага, че странните и удивително наситени сънища са пътешествия на съзнанието й в светове , които съществуват едновременно със земния.
   - Хората не са си тръгвали оттук – уверява тя. – Всичко е илюзия. В земните тела се спуска някъде около 1/10 от съзнанието ( кой повече, кой по-малко), в зависимост от нивото на развитие, от същността си , която остава в своя свят. След смъртта, когато нашата душа е натрупала опит и впечатления, завършвайки курса на обучение на Земята, тази част от съзнанието се връща назад. Физическото тяло се разпада – този процес наричаме смърт...
   А понякога в сънищата си тя попадала на кораб, който управлявала – бивайки прозерпианка... И тогава отново виждала планети и галактики които проблясвали, спираловидни образувания се въртели в различни посоки, звездите се сгъвали в линии, а корабът виртуозно преминавал през теснините на астероиди-гиганти. И изведнъж – светкавица при прехода .. Инхибиране. На екрана свети със синьо-зелен цвят планета-кристал, изградена от разноцветни лъчи ...
   Това е само един от епизодите... Разбира се , имало е и срещи с роднини и съратници по работа на нейната бивша планета...
   Една мисъл от ръкописа на Валентинa ми се иска да споделя : “В резултат на разделение межди цивилизациите агресивна част от инопланетяните се разселила като плъхове по всички светове и пространства. И на Земята е лесно да ги познаеш. Те самите не са наркомани, но ръководят наркотърговците; не са бандити, но управляват престъпността; не са във властта , но управляват властимащите...” 
Какво пък , може и да е , може и да е така ...
   - Вие разказахте, че неотдавна сте били на кораба на дядо си както разбрах. Той материален ли е ?
   - Аз бях там , но в ефирно тяло. Това е огромен материален кораб. Когато той висеше, заемаше площ колкото Тополки и Слънчево – райони около Жирновск. Още не е известно на какво разстояние се намираше от Земята. Да , корабът е материален, но от материята на техния план, и затова за нас тук ще се струва прозрачен. Молекулите на тяхната материя са разположени по-далеч една от друга, отколкото молекулите в нашия сват. И такъв кораб , намирайки се в нашето пространство, спокойно ще мине през всякакви стени. Нашата материя е по-сгъстена и плътна.
   - Възможно ли е на земни кораби да се лети в различни измерения на други Вселени ?
   - Не ! на земните кораби е невъзможно да се лети в други измерения даже в нашата Вселена. Кажете , може ли да се лети на тези “парчета желязо” във Вселена, която се намира например в пеперуда-еднодневка, живееща на Земята ?
   - И все пак, нима са възможни подобни въплъшения, както с вас ?
   - Начините за въплъщение са много. И това е естествен процес, макар че самият живот може да се нарече Велико Чудо ! Опитайте да погледнете в себе си и да разберете как това е станало. Банката с памет е у всеки, но трябва да умеете да я използвате. Чисти помисли, смисъл за използване на интересуващата ви информация – ето ключ за подсъзнанието, откъдето може да се почерпи много. Вярвайте и дерзайте !...

   ... Отидох си от Жирновск, знаейки, че нашето общуване с Валентина-Кайна ще продължи. Някакъв вид експеримент бе стартиран на Волгоградска земя, а как ще се развият по-нататък събитията и каква роля е отредена в тях на Кайна – всичко това предизвиква невероятен интерес. Вече има обстоятелства, по които може да се съди – продължение ще има. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.