събота, 31 юли 2010 г.

Д-р майкъл нютън : какво се случва с душите ?

Кой е доктор Майкъл Нютън ?

Докторът по философия Майкъл Нютън е дипломиран хипнотерапевт от Калифорния и член на Американската асоциация на психолозите-консултанти, практикуващ от 45 години. Той е посветил своята терапевтична практика на различни отклонения в поведението и на помощта на хора в разкриването на тяхното висше духовно "Аз". Разработвайки своя собствена техника за възрастова регресия, Нютън открил, че може да поставя пациентите си в промеждутъчни периоди между техни минали животи, като по този начин потвърди и демонстрира на практика примери за реалното, изпълнено със смисъл съществувание на безсмъртната душа между физическите въплъщения на Земята. С цел разширение на изследванията си ученият основал "Общество за духовно завръщане" и Институт за живот след живота. В момента д-р Нютън и съпругата му живеят в планината Сиера Невада, северно от Калифорния.

Резултатите от своите опити ученият изложил подробно в книгите "Пътешествие на душата" (1994), "Предназначение на душата" (2001) и "Живот между животите : минали животи и странствания на душата" (2004), в които ясно и последователно е описал хода на събитията след физическата смърт. Авторът представя материала като нагледно пътешествие във времето с използване на реални истории от практически сеанси с пациенти, които подробно описвали своите преживявания в промеждутъците между минали свои въплъщения. Книгите на Нютън станали по-скоро нов пробив в научните изследвания на духовните светове, които преди това не са изследвани с помощта на хипноза.

Трябва да се подчертае, че в изследванията си М. Нютън отишъл доста по-далече от Реймънд Мууди - автор на "Живот след живота" (1976). Ако Мууди подробно описвал видения и усещания на душата след клинична смърт (излизане от тялото и реенето над него, влизането в тъмен тунел, гледането на "филма" на отминалия живот, срещи и беседи със светещо същество), то Нютън в хода на своите опити по хипнотична регресия не само потвърдил резултатите, получени при неговия предшественик. Като добросъвестен и старателен изследовател той успял да надникне отвъд границата на биологическата смърт и да види следващите етапи от пътешествието на душата : среща и беседи с Наставник, както и с въплъщенията на енергиите на починали роднини ; отдих и възстановяване на силите ; учение в група родствени души ; овладяване умението за боравене с тънките енергии ; работа с файлове и архиви от паметта в библиотеките на Живота ; посещение на събрания на Съвета на Старейшините ; оглед в Огледалната зала на вариантите за бъдещия живот във въплъщение. Ученият не дава отговор в книгите си на въпроса от кого е бил създаден този удивителен и толкова различен от библейските Рай и Ад свят. Но може да се предположи, че той е бил създаден в дълбока древност от някоя високо развита цивилизация, овладяла развитието на тънките енергии.

Критиката на д-р Нютън ... не издържа критика

Напълно очевидно е, че сензационните резултати от опитите на Нютън срещнали не само възхитата на благодарните читатели, победили веднъж и завинаги след прочитането на трудовете му страха от смъртта, но и отчаяната съпротива на апологетите на господстващата все още научна парадигма, които дори не допускат мисълта за това, че човешкото подсъзнание е също толкова мощен инструмент на научното познание от прословутите телескопи и адронни колайдери.

Какви доводи използват съвременните критици на Майкъл Нютън ?

1 - Резултатите, получени от Нютън в хода на неговите опити са ненаучни и не могат да се разглеждат като доказателства за живота на човешката душа след физическата кончина.

Нека се обърнем към философията и методологията на науката. Кои резултати от експериментите са научни ? Първо, това са тези, получени чрез научни методи. Но нима методиката на потапяне на човека в хипнотично състояние, която с успех се прилага в психотерапията през последните 100 години, е ненаучна ? И къде е ненаучността на методиката на статистически подбор на резултатите, която използвал Нютън ?

Второ, критерий за научността на получените резултати е тяхната възпроизводимост в хода на аналогични изследвания. Нютън и неговите последователи по цял свят провели хиляди опити на хипнотично потапяне на хората в посмъртно състояние и всичките дали сходни резултати.

Трето, резултатите и ходът на експериментите трябвало да бъдат зафиксирани със съответните прибори и технически устройства. Правилно : всички сеанси на учения по хипнотично потапяне в постмъртния свят се записавали с аудиоапаратура, а след завършека им пациентите слушали собствените си разкази пред хипнотерапевта с описания на видяното с вътрешното зрение.

Така че тезисът за ненаучност на получените от Нютън резултати е меко казано некоректен.

2 – Майкъл Нютън е измислил и внушил на пациентите картини и образи от духовния свят.

Повечето от нас смятат, че човешкото въображение е всесилно и може да измисли всичко. Но в действителност това далеч не е така. Психолозите знаят, че всички фантазии, които се раждат в главата ни, са обусловени на първо място от конкретни културни, национални и религиозни традиции, съответстващи в рамките на даден социум. Това добре се вижда по примерите с фантазиите за задгробния свят, получени в рамките на мистичния опит на религиозно ориентирани мислители ( Е. Сведенборг ) и подвижници на различни религиозни конфесии. В случая с описанията на пътешествията на душата след физическата смърт в трудовете на Нютън имаме нещо съвършено различно. И е невъзможно то да се внуши на религиозно настроени хора.

Какво има отвъд ?

И така, какво конкретно е изследвал и открил Нютън ?

В момента на смъртта нашата душа излиза от физическото тяло. Ако е достатъчно стара (като брой прераждания , не физическа възраст), тя веднага разбира, че се е освободила и се отправя “у дома”. Тези усъвършенствани души не се нуждаят някой да ги посреща. Но по-голямата част от душите, с които е работил Нютън, били посрещани отвъд пределите на астралния план на Земята от Водачи.

Младата душа или душата на починало дете може да се чувства малко дезориентирана, докато не я посрещнат на ниво, близко до земното. Има души, които решават за известно време да останат на мястото на физическата си смърт, но повечето искат да го напуснат веднага.

Времето няма значение в Света на душите. Напусналите тялото души, но желаещи да успокоят тъгуващите близки или поради някакви други причини остават за известно време близо до мястото на смъртта, без да усещат хода на времето. То става просто настояще за тях – в противоположност на линейното време.

С отдалечаването си след смъртта от Земята душите забелязват все повече и повече усилващо се сияние светлина около себе си. Някои виждат за кратко сивкави оттенъци мъгла и го описват като преминаване през тунел или врата. Това зависи от скоростта на оставяне на тялото и придвижване на душата, което на свой ред е свързано с нейния опит. Усещането на увличащата сила, излизаща от Водачите, може да бъде меко или силно в зависимост от зрелостта на душата и способността й към бързи промени.

В първите моменти след излизането от тялото всички души попадат в зона на “тънка облачност”, която скоро се разсейва и душите могат да виждат на големи разстояния. Именно в този момент обикновената душа забелязва форма тънка материя – духовно същество, приближаващо се към нея. Това същество може да бъде неин любящ духовен приятел, но най-често е личния Водач. Ако ни посрещат съпруг (съпруга) или приятел, които са починали преди нас, Водачът се намира наблизо, за да може душата да осъществи този преход.

За 30 години изследвания Нютън така и не попаднал на нито един пациент, когото да посрещнат такива познати от религиите същества като Иисус или Буда. В същото време изследователят отбелязва, че духът на любовта на духовните Учители на Земята се излъчва от всеки личен Водач, който е отреден за душите .....

петък, 30 юли 2010 г.

Изцеление на егрегора - 3

Завръщане в храма :

Допреди двадесетина години хората живееха, уповавайки се на социализма и бъдещия комунизъм и в тази картина на хармоничен и непрекъснат растеж центърът на общественото внимание падаше върху фигурата на съзидателя - работника, механизатора, инженера, лекаря... Разбира се, предполагаше се и наличието на идеолози-жреци - полубоговете от Политбюро сияеха портретно във всяка детска градина, но все пак акцентите се изместиха.
Кой ли само не се нае с ролята на проводник на идеалите ! Но в определен час хикс и инженерът, и механизаторът изведнъж закрещяха : "Искам двеста вида колбаси !" - и тогава цялата предишна вселена приключи. А всъщност те не биха могли нищо друго да извикат, защото максимумът, на който са способни тези съсловия, са формулираните и ясни желания на физическото и астралното тяло.
Затова готвачката не може да управлява държавата, защото нейните желания, нейната система от идеали, нейната вселена в края на краищата напомнят именно на голяма кухня, а не на храм. И разбира се, в резултат от това управление ще се стигне само до търсенето на колбаси. Вселената на инженера е лаборатория, вселената на банкера - офиса ... Нито в кухнята, нито в лабораторията, нито в офиса има канали за връзка с Финия свят, има ги само в Храма.
Да уточним : в идеалния Храм
, а не в реалната съвременна църква. Всички съвременни религии представляват държава в държавата - с пълен "пакет" плюсове и минуси. Те са огледала, в които се отразяват държавите, а не Финият свят ...

Сила от друг свят :


Настъпва нова фаза - неопределеността на света сякаш преминава във фазата на определено очаквания апокалипсис, който може да се описва по различен начин : ту чрез "неминуема глобална криза", ту чрез "неизбежна ядрена война", ту чрез "неумолим вирус". Важното е, че във всяко от очакванията на новия свят звучи темата на съдбата, на неумолимите събития, над които човекът няма власт. И за това в обществото на новия етап е търсена духовната сила, която не е от този свят. Без такава сила нито един обществен организъм, нито един етнос няма да може да устои в настъпващите времена.
Днешното усещане за бъдещия и неизбежен край на света е свързано в частност с това, че епохата на разцвета на индустриалната цивилизация е преминала във фазата на гниенето. Следващата епоха, свързана със знака на Водолея и планетата Уран, неизбежно предполага дълбока трансформация на света.
И природата на тези промени не е в това, всички да се включат в Интернет и да имат мобилен телефон, не е във виртуализацията на човешкото битие. Подобни процеси са само зародишът на новия свят, едва започнало да се развива качество. Същността на новата астрологична ера е във възникването на нов тип мислене, в появата на принципно нов начин на осъзнаване на света и взаимодействие с него.
Ние живеем с предусещането за голям цивилизационен скок и на човечеството са нужни хора, способни да формулират глобалните идеи на този път. Очевидно привържениците на материалистичната наука и идеология не са подходящи за тази роля. Не подхожда и църковната ортодоксия, твърдите привърженици на традиционните религии : те са ориентирани към идеите на отминалата епоха на Рибите. Не особено търсени са също и носителите на по-ранна култура - на класическия шаманизъм. Тези древни традиции са от още по-ранна епоха - ерата на Овена. Носителите на този клон се отличават с откритост на прекия опит, има и интересна тенденция за завръщане към изворите на народните архетипи, но все пак идва ново време и опитът от последните 2 000 години не може да се пренебрегне. Но обществото няма да се върне назад.
Именно затова днес няма ефективна духовна власт. И нито една от традициите не може да даде такъв човек. Един след друг напускат този свят брахманите от епохата на социализма : писатели, учени, поети - тези, които по различен начин са поддържали у нас усета за съпричастност с вечността. Това са главно хора на изкуството, които са се нагърбили със задължението на брахмани. Но днес и този извор на жива вода е пресъхнал. Най-насъщният проблем на момента е да се напипат очертанията на мостика към новата епоха, към света от другата страна на прехода. Но са ни нужни събудени хора ...

В очакване на пробуждането :

Кои са хората, които могат да го донесат ? Те трябва да са способни да генерират и транслират новите принципи на битието, принципите на ерата на Водолея, значи те не могат напълно да принадлежат към някоя отминала традция. И в същото време нито една от духовните школи не е излишна. По принцип говорим за формирането на нов духовен светоглед.
И въпросът е - ще успеем ли да сформираме този нов духовен светоглед, без който е невъзможен поривът на възраждащия се етнос. Без него никакви заклинания за необходимостта от реформи, за модернизацията няма да имат сила : ако няма концепция за устройството на света, няма връзка с Висшия свят, с идеала, хората не знаят защо да живеят.
Едва ли трябва да се очаква единна концепция, която да устрои всички. Най-вероятно новата епоха ще се характеризира с лавинообразен ръст на различни модели и всеки от тях неизбежно ще се опира на предишните системи - дохристиянски, християнски и останалите религии, които естествено ще съществуват в единното символично поле на нашия етнос.
Има ли спасение за нашия егрегор, а от там - и за нас ? Има. Ако осъзнаем смисъла на преходния момент, ако успеем да насочим усилия не към миналото, към изворите на болестта, не към настоящето с неговите апокалиптични очаквания и разпадащите се връзки на всичко и всички, а към бъдещето. Това е и лекарството за егрегора.
Импулсът, излизащ от недрата на търсещата душа на етноса ще даде началото на новата вълна на търсенията. Само тя може да даде шанс за обновление на етноса. И това ще стане спасение за егрегора на целия свят, тъй като засега няма реална антитеза на технократския модел. А този модел няма бъдеще ...

Край
http://galatceq.blog.bg/hobi/2010/07/01/izcelenie-na-egregora-3.570311

Изцеление на егрегора - 2

История на болестта :
За да се отговори на този въпрос, трябва да се постави диагноза, но и да се осъзнае как и кога точно е започнало заболяването - на човека или на държавата - и как е протекло то.
Може би най-лесно това може да се изследва с примера на заболелия човек. Ако той дълги години се храни с мазни ястия и продукти, богати на консерванти, в края на краищата организмът му ще бъде напълно отровен. Ще се наруши обмяната на веществата, ще започнат проблеми с черния дроб, всички органи ще се окажат задръстени от шлаки и т.н. И колкото по-късно се осъзнае нещастникът, толкова по-малко надежди може да има да му помогнат лечебните диети. Дори най-здравословната и екологично чиста храна няма да се усвои, ако организмът вече няма с какво да я усвоява. По същия начин, ако години наред се лъже и лицемери, подсъзнанието ще усвои изкривената картина на света до такава степен, че реалността вече няма да може да бъде възприета. Ще сте заобиколени не от обикновени хора, а от предатели, злодеи и убийци. Ще се появят и болести : доказана е взаимовръзката между постоянната лъжа и нарушенията в обмяната на веществата, поражения в слуха и зрението ...
По същия начин боледува и етносът. Ако властта строи своите отношения с гражданите си на основата на укриване на фактите, тайни действия, отказ ототговорност и прочие манипулации, ще бъде изгубена ефективността на държавния организъм. Ако управляващият елит е ориентиран към получаването на блага и удоволствия, ако идеята за лично обогатяване доминира над идеята за служенето, в страната ще настъпи парализа на мускулите : ще изчезнат силите й .
А ако бъдат поразени носителите на духовното начало, обществото ще изгуби способността си към възпроизводство. На пръв поглед изглежда, че няма явна връзка между религията, философията, културата и раждаемостта в страната. Но от позицията на астролога всичко е пределно ясно, защото именно Юпитер - покровителят на държавността, осигурява в организма на човека самата възможност за зачеване. Поразяването на Юпитер води до безплодие или до нежелание за раждане на деца.
Изобщо, ситуацията е следната : при болния човек е изгубена връзката между съзнанието и тялото ; заповедите, давани от мозъка, не се възприемат от органите. А в болната държава, която е отровила своя егрегор, нито един - дори и най-благият и разумен импулс, изпратен от властта, не достига до изпълнителите.
Това особено ярко се вижда от примера с тоталния стремеж към обогатяване на чиновническия апарат. При това ще отбележим, че ситуацията изглежда безизходна не само на нас, "долу", но и за тях - "горе". Получава се своего рода омагьосан кръг : засилването на позициите на контролиращите органи по отношение на представителите на бизнеса води до неизбежен ръст на корупцията, а обратната ситуация - снижаването на натоварването на предприемачите, води до появата на безхаберие и прахосничество.
Централизираната власт осъзнава, че "вертикалът" притежава нулева проводимост на волята. Всъщност този вертикал е зает само с това да поддържа самия себе си - и именно в това вижда основната си задача.

Анатомия на чудото :
Впрочем, идеята не е въпросът да се сведе само до оплаквания от известните на всички проблеми на нашето общество. Става дума за друго : днес дори най-кадърният управленец не е в състояние да промени нищо по принцип. И колкото и да е чудно, управленецът ( или поне днешният ) като цяло не е виновен за това.
Проблемът не е само в него, всичко е много по-сложно. Земната , светската власт по принцип има такава природа, която не й позволява да формира ценностни идеи. Грубо казано, не е кармично обусловено. За това е писано и във Ведите, и в Платоновата "държава", и в много други източници : светът се управлява от "богове", а връзката с тях се осъществява от жреческото съсловие - брахмани, влъхви, свещеници, шамани ... С една дума, хора, чиито смисъл на битието е именно в осъществяването на тази теургически вертикална връзка.
Разбира се, можем да си мечтаем колкото искаме за православна страна, но реалността е такава, че обществото в момента не разполага с канали за връзка с духовния свят. У нас посещаващите редовно църква са може би 10%. Да добавим към тях и хората на изкуството, които осъзнават този път като форма на връзка на земния свят с Висшия... С една дума, има много сфери, където могат да се търсят хора от брахманичен тип - такива, които са способни да осъществят връзката между обществото и неговия егрегор.
Но самата култура на това съсловие е била унищожавана с години, в различно време с различни методи, но като цяло почти непрекъснато. Изгубени са знанията, традицията, самото разбиране за привързаността към такава мисия на живота. Положението може да поправи единствено самото общество : трябва да се появи правилното търсене, импулсът към оцеляване и креативност. Възможно ли е това по принцип ?

Мечти за Апокалипсиса :
Това свойство на настоящото време е крайно интересно : сам по себе си разговорът за необходимостта от оцеляване вече не учудва никого. И причината не е в някоя епидемия или техногенна катастрофа - работата е там, че хората ( съзнателно или не ) желаят настъпването на глобална катастрофа. Много нагледен е примерът с продукцията на Холивуд, която вече е изброила всички варианти за унищожение на света, които могат да бъдат измислени. И всеки път подобен сюжет предизвиква огромен интерес. На хората вече е втълпено как искат да гледат изчезването на света !
Поотделно всеки желае щастие на децата и на близките си, а и самият той не иска да умира. В същото време мечтите за апокалипсиса са най-търсени. Как се е стигнало до такъв живот ? И какво следва от това ?

Следва
http://galatceq.blog.bg/hobi/2010/06/26/izcelenie-na-egregora-2.567893

Изцеление на егрегора - 1

Понякога става така, че върху човека се стоварват поредица от нещастия. Неприятностите се множат. Едва ли не всяко движение причинява беди. Весело проведеният уикенд се превръща в болки в сърцето, обикновено толерантния началник започва изведнъж да се заяжда за нищо, в автобуса - скандал.... С една дума - всичко изведнъж се обърква. Какво е станало ? Може би планетата е обърнала посоката си на въртене ?
Да, случва се и планетата да се шегува. Например Сатурн се намира в не особено благоприятен аспект - затова търпете, не роптайте, защото можеше и да е по-зле. Но има и друг вариант - няма никакви определени и явни причини за несгодите и човек се държи не по-зле от другите, и в транзитната астрологическа карта не се отбелязва нищо тревожно, а в същото време бедите идват една след друга. Защо ?
Причината е в това, че е изчерпан лимитът от положителна карма, която човекът е имал. Завършил е, както е модерно напоследък, "фискалният резерв", позволяващ да се преживяват кризисните ситуации. Аналогията между човека и държавата не е случайна : някои механизми са общи и действат и на нивото на човека, и на нивото на обществото.
Връщаме се към положителната карма. Източниците на благоприятна карма са много - и добрите, жертвени постъпки, и нивото на съзнание на човека, и неговата способност да се грижи за други живи същества. Това е и в миналото му - както кармата от минали въплъщения, така и от родовата карма, историята на предците. Това е честността, цялостността на личността, осъзнаването на субличностните програми, предразположението към самоанализ. Също и способността да се води здравословен начин на живот, отказът от разрушаващи организма навици и т.н. Добрата карма помага да се постигне успех, да се защити човек от неприятностите, понякога предотвратява трагедии. Но ако човекът не поддържа с нищо положителната карма, не извършва добри дела, които да се натрупат в "касичката", рано или късно кармата се изтощава и ние оставаме без защита и подкрепа - насаме със собствената си неприветлива съдба.

Карма на рода и карма на народа :
Същият кармичен механизъм действа и в съдбите на съобществата, държавите, етносите. Мащабите и сроковете са различни, а в основните черти всичко е разпознаваемо : непрекъснатостта на историческото наследство, съхранението на традициите, способността за грижа към поддържане на балансиран обмен между органите, единство на системите като залог за силен имунитет, нравственост като залог за душевното здраве.
И тук лесно се откриват паралелите човек-общество като например силна лична честност - некорумпираност, физическа издръжливост - готовност за самоотбрана, раздразнителност - тирания ...
Да се върнем на ситуацията : човекът е преследван от поредица "безпричинни" нещастия. Както вече се изясни, това е резултат от системен разпад : изчерпана е положителната карма и обичайните мерки за справяне не помагат. Например човекът купува лекарство срещу настинка, а то е некачествено и води до аритмия например. Пострадалият решава да търси лечител, но попада на шарлатанин, губи последните си пари, изпада в продължителна депресия, става алкохолик, преминава през няколко етапа на деградация.
Може би той дори осъзнава някои свои грешки, но вече не може да събере силите си, за да промени живота си. Той бавно се плъзга по наклонената плоскост... Печална и уви - нерядко срещана картина.
Етносът, държавата са подложени на същите недъзи. Например се случват поредица от знакови смърти, убийства, катастрофи, епидемии, катаклизми - на пръв поглед различни събития, нямащи връзка помежду си. Въпреки това тези факти от обществения живот се оказват част от верига от нещастия. Облаците се сгъстяват - предвестници на нови кризи, расте напрежението в толкова различни сфери от живота, че нито системите за прогнозиране, нито науката, нито светите старци могат да предвидят къде именно ще гръмне. Ясно е едно : някакъв запас от устойчивост е изчерпан и това езотерически се трактува като слабост или тежко заболяване на егрегора на държавата.

Имунно нарушение :
В какво е същността на това заболяване ? В това, че егрегорът губи способността навреме да предотвратява цялото многообразие от нещастия, които заплашват неговия "подопечен" - обществото, държавата, етноса.
Поддържането на известен обществен имунитет, на здравето на етноса е именно смисълът на егрегоралната работа. На нивото на тънките пластове егрегорът пресича възможността за формацията на дадена катастрофа, той създава предупредителни сигнали за хората, дава шанс да се избегнат заплахите. Така действа здравият егрегор на държавността. Но тъй като тази енергоинформационна същност се подхранва от енергиите на хората и е сума от волевите усилия на всеки от нас, именно човешкото съзнание е в състояние окончателно да отрови дори и най-мощния егрегор. Когато здравият, разумен егоизъм, който представлява залог за оцеляване, се превръща в бясно, сляпо себелюбие, егрегорът също се променя : престава да се грижи за старците, децата, нуждаещите се. И именно това наблюдаваме в момента.
И така , егрегорът е тежко болен. Възможно ли е изцеляване или единствен изход е смъртта и раждане в ново въплъщение ? Има ли шанс да се изведе човекът или етносът от "комата", когато разрушенията са тотални, а не се вижда разумно решение ?
И тук не е важно, че не съществува разумно решение. Защото дори много силният съзнателен стремеж да се промени съдбата не води до нищо, ако съдбата вече не разполага с никакви ресурси. Ако си попаднал в задънена улица и вратата е хлопнала, колкото и да мислиш, колкото и да се блъскаш, събрал цялата си воля в юмрук, колкото и да се каеш за минали грешки, стените няма да се отместят ...
С една дума, надеждата е само чудо. А откъде ще се вземе то ?
Следва

http://galatceq.blog.bg/hobi/2010/06/22/izcelenie-na-egregora-1.565563

Пришълци помагали на Наполеон ?

За имплантанти с извънземен произход се говори отдавна. Така се наричат малки контролни устройства, които се въвеждат в организма на човека по време на похищение от пришълци.
Американският хирург Роджър Лейър провел няколко операции по извличането на извънземни имплантанти, за което разказал в книгата си "Космическите пришълци и скалпелът". Устройствата били старателно изучени, но съвременната наука се оказала безсилна да обясни тяхната конструкция и предназначение.
Но особено много шум вдигнала поразителната находка на френския изследовател Антоан Льофевр - той открил в черепа на Наполеон метална пластина с диаметър малко повече от снатиметър, която прилича на детайл от електронно устройство. Тази "резервна част" според него рязко повишила интелекта на императора.
Пластината била открита случайно, когато Льофевр се занимавал с изследване на ексхумирания скелет на Наполеон, опитвайки се да установи причините за неговия нисък ръст (императорът бил не по-висок от 160 см) . Като прокарал ръка по вътрешната повърхност на черепа, ученият напипал малка издутина. Опитвайки се да я разгледа по-добре, той взел силна лупа и видял някакъв предмет, наполовина вграден в костната тъкан. Той напомнял на микрочип, използван в електронните устройства. Изучаването на предмета показало, че той е миниатюрен предавател на електрически импулси в главния мозък и сърцето. Подобни импулси, подчертава Льофевр, рязко повишават способността на мозъка да решава сложни интелектуални задачи. Слоят костна тъкан, който се натрупал около метала, бил доста забележим - значи, когато приборът е бил имплантиран, Наполеон е бил още млад.
"Това е направено с цел да се повлияе на развитието на човечеството", подчертава Льофевр.
Според изчисленията на учения стимулаторът на интелекта е бил вграден в черепа на бъдещия гений през юли 1794 г. и този имплантант предизвикал рязко повишение на способностите на Бонапарт, като му донесъл славата на гениален пълководец. Мнозина военни смятат това, което Наполеон демонстрирал на полесраженията през 1794 г. за чудо. По време на италианската кампания през 1796 - 1799 г. той командвал малка армия от полуголи и гладни войници, отстъпваща на противника по численост и въоръжение. Но това воинство от мизерстващи печелело една след друга блестящи победи. След това пълководецът с лекота разбива многобройните и добре въоръжени армии на Австрия и Прусия. Но около 1810 г. военностратегическите способности на Наполеон започнали постепенно да отслабват. Може би обяснението е, че микрочипът в черепа му е излязъл от строя. Не е изключено също извънземните, които са изпращали в този прибор електромагнитни или някакви други импулси, да са решили, че Бонапарт е изпълнил своята мисия. След като изгубил паранормалните си способности, Наполеон започнал да понася поражения и нещата завършили с катастрофата в Русия. Антоан Льофевр смята за безспорно, че извънземните са оказвали по различен начин влияние върху развитието на човечеството през цялата му история и продължават да го правят и сега.

От Интернет
http://galatceq.blog.bg/hobi/2010/06/20/prishylci-pomagali-na-napoleon.564656

ЕНЕРГИЙНИТЕ ЦЕНТРОВЕ НА БЪЛГАРИЯ

Пътешествие по линиите на Дракона
Адриана Вотей

Коридорите на времето, паралелните пространства и светове – реалност ли са или фантастика? Невидимите енергийни линии влияят особено ефективно в местата на пресичането си.

Когато гледаме звездното небе, едва ли ще ни хрумне, че там горе има някакъв ред. Изследователите на далечните светове – астрономите, са достигнали до заключението, че разположението на галактиките в Космоса съвсем не е хаотично, а по-скоро напомня добре проектиран кошер, съставен от своеобразни килийки. Вътре във всяка клетка можем да видим скупчване на звезди и галактики. Космосът може да се сравни с гигантски интернет, където с невероятна скорост тече океан от информация. Милиарди провайдери – галактики, звезди и планети постоянно обменят информация, разпространявайки я с помощта на фотонни, квантови, лептонни потоци. Ако не ви е по душа такова кибернетическо описание на Космоса, може да дадем и друго.

Да си спомним за акупунктурата. Представете си, че съществува гигантско космическо тяло, съставено от безкрайно количество планети, звезди, галактики. Те съставят системата на акупунктурните точки на Вселената. Между тях по космическата система на линиите-канали тече енергия, сила, информация. И подобно на човешкото тяло, в тялото на нашата планета Земя има система от невидими, но действащи информационни енергетични канали или силови линии.Някои наричат тази система мрежата на Хартман. В зоните на пресичане на линиите или каналите, които можем да сравним с акупунктуринте точки на Земята, се наблюдава повишен радиоактивен фон, магнитни аномалии, проблеми с електрониката, отклонения в измервателните прибори. Понякога се появяват отклонения в генетичните програми на животните, засилен растеж на флората, мутации, редки природни явления.

Древните са използвали тези места.

На такива места, разположени върху планетата ни, са възниквали религиозни и култови центрове, издигани са храмове, пирамиди, по-късно – църкви. В древната история на Китай, а е любопитно, че и при келтите и индианците тези линии са назовавани „линиите на Дракона“. Там където линиите на Дракона се пресичат, се провеждали специални ритуали. Най-често те били свързани с астрономически явления като равноденствие, слънцестоене, пълнолуние, слънчеви или лунни затъмнения. По тези места жреците общували с боговете, отшелниците и посветените получавали просветление, откровения свише, пророците имали видения от бъдещето, шаманите изпадали в транс. Някои от тези места се използвали за изцеление на болни. Процесите са доказани.
В подобни райони ролята на акупунктурна игла или антена изпълнява някаква природна даденост като хълм, скала, дърво. Може и нещо създадено от човека като храм, сграда да подпомага процесите. Възможно е и отделна личност да въздейства. На такова място човек става мост между световете – космически и планетарни. В него се изменят съществено физическите и психическите параметри. Ето някои от симптомите, които могат да се почувстват – повишаване или понижаване на телесната температура, аритмия, промяна на пулса, рязко усещане за студ или горещина, треска. При някои хора се появява необяснимо чувство за тревога, страх, паника. Настроението може да се промени и в положителна посока, да почувства дълбоко успокоение или въодушевление. След посещение на подобни места по-чувствителните имат странни сънища, откриват нови или скрити таланти, пророчески или лечебни способности. При почти всички се променя светогледът и отношението към живота. Всичко зависи от индивидуалността, но никой не остава непроменен след пребиваване на място, където се пресичат линиите на Дракона. Когато сте на такова място, е важно с каква нагласа го посещавате, с какво настроение. Изпълнявайте две неписани правила – открийте сърцето, душата си и се изпълнете с благи мисли.

М А Д А Р А

Мадарският конник е уникален енергетичен център! Пътешествие назад във времето показва, че земята ни е орисана да бъде люлка на цивилизации. Планетата ни е покрита с енергийна мрежа. Там, където каналите й се пресичат, са възниквали цивилизации, изграждани били светилища. Тези места са се превръщали в поклоннически центрове за вярващите и знаещите. Древните са нарекли енергетичните канали „линии на Дракона“. България е един от центровете на пресичането им. Ако сравним земното кълбо с човешко тяло, то разположението на страната ни върху него можем да съпоставим с човешкото ухо. Не случайно на малко географско пространство са концентрирани много исторически и енергийни центрове. Един от тях е Мадара. Колко много древни цивилизации са оставили следи на малкия скалист участък! Тук има следи от първобитните хора. Пещерите пазят следи от представяните мистерии от тракийците. Голямата пещера, естествен амфитеатър, от древността до днес се използва за концерти заради мистичната си акустика. Някога мястото е наричано храм на трите нимфи, покровителки на природата и водата. Като сълзи на нимфите прокапва вода, която превръща пещерата в леден дворец през зимата. До нея има няколко култови камъка. Те излъчват силна енергия. На кръстопътя на цивилизациите тук са запазени древната скална църква „Св. Пантелеймон“. Светецът открай време е покровител на целителите и пророците. Централното място в това чудно място заема скалният барелеф на Мадарския конник. Изображението не е единствено в света
Същият конник с куче и лъв, изсечен върху скала, е открит в Тибет, в Латинска Америка и в Индия. Майтрейя – бъдещият спасител на човечеството, е названието на изображението в Тибет. В някои тибетски текстове това име звучи като майдар, доста близко до Мадара. В Тибет има планина Мардар, която е свещена за будистите. Там спи митичният змей Шеша, който е аналог на земната кундалини. В келтското руническо писмо има руна – знак Мадар, което означава конник или Слънчев бог. В протобългарското тангристко писмо също са били използвани рунически символи. Доказано е от множеството открити скални надписи. Руната Мадар също се използва за обозначение на висшето „Аз“ на човека.

Предположения

Мадарският конник може да не е конкретно изображение на някой български хан, както считат досега някои историци, основавайки се на очевидно по-късно направени надписи на барелефа. Нови изследвания на български, руски, китайски историци сочат, че това вероятно е образ на Слънчевия бог, а може да е и самият бог Тангра.

На няколко метра от конника в гората се намират руини на древен жречески храм и хоризонтална обсерватория. Там неотдавна археолози намериха съд с барелеф със зодиакалните знаци, който е на 6000 години, според изследванията. На Мадара е намерена плочка с изображение на жрец-колобър държащ знака на Тангра или руническия – „мадар“. Древните български жреци – колобрите, се славили със своите астрологически и астрономически познания. Един от най-древните календари, изобразяващ зодиакалния кръг с образите на животни, е български. По-късно е възприет от китайците. По мнение на историци той е създаден преди повече от 6000 години! И още тайнства…
Там се намира мистичен камък, заобиколен от всички страни с крепостна стена. За лечебната му сила са знаели даже средновековните европейци, което четем в хроники от Ватикана. Поклонници от цяла Европа още през XIII век са се събирали при камъка. Силата му е свързана с мястото и взаимните енергийни влияния. Той не бива да се руши, не бива да се отчупват парченца за спомен. Ако нощем се разходите в околностите на Мадара, ще видите мистично синкаво сияние, излъчвано от скалите.

П О Б И Т И К А М А Н И

Българският Стоунхендж очаква да бъде разгадан. Тайните на енергийните места в България предизвикват учените за нови хипотези и открития. Не е ли случайно, че върху изпълнената ни със силни места малка държава има най-много феномени в света?

Близо до Варна

Едно от енергийните и силни места се намира на по-малко от 20 километра от Варна в посока Шумен – Побити камъни. Феноменът на тази местност може да се сравни с известния Стоунхендж, но е къде-къде по-древно образование. Относно каменните колони, добре подредени като в древен храм и сякаш изникнали в пясъчната почва, толкова далеч от морето, има десетки хипотези. Въпросите, които предизвикват учените, са много. Защо има пясък на това място. Как са възникнали причудливите каменни „дървета“, всяко от които има дупка вътре? Дали са направени от природните сили, или оставени от незнайна цивилизация?

Разпространени хипотези

Едната гласи, че преди 50 милиона години под въздействие на налягането, температурата на горещите гейзери, изригнали от дъното на морето (смята се, че районът е бил под вода), се появили своеобразни колони от пресован пясък. Ветровете и климатичните промени са дооформили „каменната гора“. Според друга хипотеза това са били древни коралови рифове, а според трета – истински дървета, запазени през времената и потопени в морето, са обрасли с микроорганизми и пясък. Някои учени смятат, че тези камъни са образувани като сталактити и сталагмити в пещера. Наистина съставът на побитите камъни прилича по-скоро на своеобразен материал, най-близък до бетон, но и до съставките на сталактити и сталагмити. Въпросът обаче е Защо повечето от тези камъни при внимателно разглеждане и заснемане изглеждат подредени по определен ред, а не разхвърлени хаотично? Кой е направил кръг от камъни с три колони в центъра по средата на комплекса, който се простира на 800 метра? Повечето биоенерготерапевти, екстрасенси и по-чувствителни хора отбелязват изключително високо енергийно ниво на този кръг и лечителските му свойства. Някои, посетили мястото, казват, че електроника и мобилни телефони не работят в кръга. За чели Библията побитите камъни може би най-много ще заприличат на остатъците на Содом и Гомор след унищожаването им. На други – може би на остатъците от храма на Посейдон в древна Атлантида, описан Платон. Никой засега не е изследвал какво има под това тайнствено място. До каква дълбочина в пясъчника стигат „корените „на каменната гора. Интересно е, че в периметъра на 60 кв. км има още към 15 подобни каменни образувания, но значително по-малки. Ако допуснем, че това са остатъците на някаква древна цивилизация, която отстои във времето на 50 милиона години, каква е тогава възрастта на хомосапиенс? Загадките са много, отговорите също, но нито един засега не може да е единствен и верен. Можем да бъдем сигурни обаче в едно. Този феномен се нуждае от задълбочено проучване от специалисти историци, биолози, химици, океанолози и др. Мястото не оставя никого равнодушен. Особено чудна е гледката при изгрев и залез-слънце и в ясна пълнолунна нощ, когато имаш усещане, че си на някоя друга планета или в някое друго измерение.

П Е Р П Е Р И К О Н

Днес пътувайки по “линиите на дракона” ще спрем в едно уникално от историческа и енергийна гледна точка място – Перперикон , което се намира на около 20 километра от Кърджали в Източните Родопи. Преди хилядолетия тук са разигравали Орфическите и Дионисиеви мистерии, древните жреци следвайки пътищата на звездите, планетите, Слънцето и Луната грижовно ги отбелязвали в знаците върху камъните. За развитието на астрономията преди хилядолетия в Източните Родопи и специално в Перперикон свидетелстват откритите от археолозите следи на ранни прихоризонтални обсерватории. В свещеното място – храма, вероятно посветен на Хелиос /Слънцето/, който е построен с изглед на изток се намира специална дупка, в която попада първият слънчев лъч в деня на лятното слънцестоене. Тази мистерия символизира оплодотворение на Земята със Слънчевия логос. На територията на България има няколко сакрални места, където са съществували подобни святилища-обсерватории, например, на Мадара, в долината на царете в Казанлък… В храма Перперикон се намира специално изсеченият камък чийто релеф точно повтаря гледката на планините отсреща. С помоща на подобни стабилни мерни обекти древните астрономи отмервали значими астрономически събития. Енергиите на много цивилизации се преплитат на това уникално място, най високата точка на което се намира на 666 метра надморска височина.Това е орфическо число и число което се споменава, както и 6666 в книгите на Мулдашев описващ различни силноенергийни места на Земята. Група изследователи, посетили преди това и Тибет ,Лхаса, отбелязвали, че естественият радиоактивен фон на Перперикон и Тибет е почти еднакъв, особено в кръглата зала и до царският трон.
Според Дион Касий и Светоний Транквил, храмът на Дионисий, който се славил със своите пророци и питии се намирал в Източните Родопи. До предсказанията им се допитвали римски императори, самият Юлий Цезар, и дори Великият Александър Македонски. Посветените в Орфическите мистерии – “абии” гадаели с помощта на огъня. Древнотракийско племе беси обитавало Перперикон преди 5-6 хил.години. Разцвета на Перепикон, като икономически и културен център се отнася към 18-12 вв. преди н.е., а началото му – към епохата на крито-минойската цивилизация. Уникална керамика, открита през 2002 година свидетелства за търговски връзки с Мраморното море. Голямо значение Пеперикон играел през византийския исторически период, там се е намирала втората резиденция на епископите,неотдавна е открита христианска църква от !Х век в най-горната част на комплекса Перперикон .
Наистина археологическото чудо Перперикон може да се сравни с отркритието на Троя от Шлиман. За да усетите силата на това място в пълната и мощ най-добре да го посетите в дните на равноденствие –пролетно и есенно или в дните на лятно и зимно слънцестоение, нека и вас да ви докосне слънчевият лъч с целувката на Хелиос, преди да се слее със стените на храма…

Източник : horoscoprebg.com

Отново за паралелните светове около нас

Една история, разказана от авторитета в уфологията Жак Вале : една жена се връщала в парижката си къща. Когато се приближила до вратата, открила, че не върви по тротоара, а по непозната каменна крайбрежна улица, при това вместо къщи около нея се оказали полета, а отпред се виждала светлината на някаква постройка. Като изминала около миля, тя видяла в двора на къща, заобиколена с ограда, прегръщаща се двойка и злобно лаещо куче, което се нахвърлило към нея. Младежът извикал : “Джак ! При мен !” . Жената се огледала назад и видяла, че отново се е озовала в Париж, само че била подминала къщата си. Погледнала отново към двойката, но видението било изчезнало...

Друга интересна проява на паралелния свят са миражите, които често се наблюдават в пустини и морета. Случват се и в населени места, но обикновено там хората по-малко им обръщат внимание. Тъй като това явление не може да се определи като чиста халюцинация, понеже съществуват множество фотографии, потвърждаващи реалността на миражите, се правят опити то да се обясни с възникването на промените в плътността на въздуха, в резултат на което се появява интерферентна картина.

Знаменитият изследовател на непознатото Чарлз Форт и неговият последовател Персингер събрали множество наблюдения за това как по небето плуват морски кораби. В древността хората наричали това явление “Летящия холандец”.

Форт бил доброволен отшелник, предпочитал книгите, вестниците и списанията пред обществото на хората. Може би затова толкова го привличали необяснимите явления : червеният дъжд над Бранкенберг през 1819 г., дъждовете от различни предмети (месо, сладкиши, пшеница, пирони, жаби, змии, риби), снежните парцали с големина на чиния в Нешвил през 1891 г., както и самозапалването на хора, огнените кълба, загадъчните надписи, легендарните великани и т.н.

В своя труд “Книгата на прокълнатите : хиляда и едно забравени чудеса” той разказал, че ако се вярва на медицинските отчети от онова време, през 1846 г. кървави дъждове от истинска кръв валели в няколко района по света. Обяснението на тези дъждове с вихри, смерчове и други прояви на стихиите, които пренасят съдържанието на езера или складове от едно място на друго, където вали подобен дъжд, не издържат на критиката. Ако обяснението със склада изглежда възможно, за дъжда от животни то не става, тъй като тогава биха валели едновременно и водорасли, и цялото съдържимо езеро. А падат само еднородни индивиди, при това на еднаква възраст. Жак Вале в работата си “Паспорт за Магония” привежда съобщения на очевидци, наблюдаващи как намиращ се в небето кораб хвърлил котва, която се захванала за някакъв предмет на земята и не му позволила да отплува нататък. Тогава към котвата по въжето се спуснал човек в матроска униформа, при това у наблюдателите се създало впечатлението, че той сякаш плува във вода. Като видял хората, се изплашил и му се наложило да отреже въжето, за да освободи котвата, която и до днес се пази в Лондонския музей. Вале събрал много такива случаи,започвайки с 1211 и свършвайки с 1897 г. Отначало наблюдавали във въздуха платноходи, което свидетелствало за техническия прогрес и в паралелните светове.

Защо е възможно съществуването на паралелен свят, при това в същата точка на пространството, а ние не го усещаме и не преминаваме през него ? Преминаваме през въздуха и водата и това не ни учудва. Можем да си представим, че съществуват светове, състоящи се от атоми, които по отношение на атомите на нашия свят са въздух, т.е. плътността на атомите от техния свят е по-ниска от тази в нашия и затова за нас те са прозрачни.

Подобно нещо е възможно, ако вътреатомната температура на веществата от паралелния свят е по-висока от вътреатомната температура на веществата в нашия. Известното е, че увеличаването на температурата води до смяна на агрегатното състояние на веществото. Затова ако предположим съществуването на скала на вътреатомните температури, може да се говори най-малкото за 4 паралелни свята, чиито атоми по отношение един към друг се намират в твърдо, течно, газообразно и плазмено състояние. Но теоретично броят на световете може да е безкраен.

Пьотр Успенски – писател и философ, физик и математик, познавач на историята на магията и окултизма, през 1930 г. публикувал на Запад интересния труд “Новият модел на Вселената”. В него той обяснява, че светът е шестизмерен : три измерения са пространството и още три – времето. Успенски се доближава до идеята за множествеността на “паралелните светове” и дори се опитва зримо да опише разклоняващия се фрактал на шестизмерната Вселена.

“Фигурата на триизмерното време представлява сложна структура, която се състои от лъчи, излизащи от всеки миг на времето : всеки от тях съдържа в себе си собственото време и излъчва във всяка точка нови лъчи...”

В същото време на изследователите от НАСА, използващи компютърни модели, им хрумнала идеята за създаването на хиляди възможни паралелни вселени, свързани една с друга подобно на мехурчета въздух. Според експертите тези сфери (Вселени) могат да бъдат сходни или да съответстват на физически закони, съвършено различни от законите в нашата Вселена.

По този начин се допуска възможността всеки човек да има различни двойници в аналогични Вселени. Освен това учените смятат, че тези Вселени могат да са свързани помежду си, а между другите да има такива интервали, заради които пътешествието от една Вселена в друга да е невъзможно. Що се отнася до всички останали случаи, в НАСА смятат, че днес е трудно да се докажат на практика. И все пак – основанията за още търсения в тази област остават .

Накратко за кармата и прераждането

КАРМА :

"Каквото човек е посял , това и ще пожъне"

Думата е санскритска и в буквален превод означава дело. Карма е закон, отнасящ се до причините и следствията в нашия живот, понеже всички страдания и радости са резултат от минали дела, станали причина за настоящи и бъдещи последици.
В някои случаи кармата може да бъде "зряла", т.е. неизбежна, неотменима съдба. В други случаи тя може да се трансформира или предотврати чрез положителни дела и мисли. Има и карма, която се формира сега, за да се прояви в бъдеще.
Сложните човешки взаимоотношения, колкото и произволни да изглеждат, са обект на кармична регистрация и регулация. Всички наши мисли, желания и постъпки остават фиксирани в пространството на фините нива и носят своите причинно-следствени връзки. Ето защо всеки човек трябва да се стреми да разрешава всички противоречия около себе си било в семейството, било в околния свят. Неразрешимото остава за бъдещето. По този начин Великата Разумна действителност работи като абсолютно справедлив арбитър и няма защо да я упрекваме в некоректност. Истина е, че това , което причиним на другите, после трябва да изпитаме върху себе си, за да се запази баланса в нашата еволюция.
Съществува и така наречената колективна карма, отнасяща се до цели общества и народи. Например причина за падането на България под турско иго е избиването на богомилите. В този случай имаме колективна карма. Този, който е невинен, не би се родил точно в тази страна. Душите странстват и могат да приемат различни народности.
В общностите, където кармата и прераждането са всепризнати и общоприети, животът протича по-спокойно, хората приемат с разбиране своята съдба и се стараят да се самоусъвършенствуват.

ПРЕРАЖДАНЕ :

"Чети ме, о, читателю, ако ти прави удоволствие написаното от мен, защото не след много време аз отново ще се върна на тази земя."
Леонардо да Винчи

Прераждането е стара истина, която преоткриваме днес отново. Това са знаели в древна Европа, старите американски жители, както и старите евреи.
Последователите на Исус също са знаели за прераждането - чак до 4-ти век. Но църковните авторитети от онова време отрекли това схващане по разбираеми причини.
"Всички души са подчинени на прераждане, но човек не знае пътя на Всевишния. Да бъде благословен Той" - се казва в "Зохар.
"Бъдете съвършени както е съвършен и небесният ваш Отец". (Матея, 5:48). Тук "съвършен" предполага наличие на прераждане и еволюция.
Друг епизод от Библията (Йоана, 9:1-3) : минавайки с апостолите покрай сляп по рождение човек, те питат Исус : "Рави, кой е съгрешил, този или родителите му, за да се роди сляп". Наистина, кога би съгрешил слепия, ако не е живял преди ?
На друго място (Матея, 11:14) сам Исус казва за Йоан Кръстител : "Ако искате да приемете, той е Илия, който има да дойде". Следователно, ако не осъзнаем наличието на прераждането, действителността ще се окаже един хаос, в който царува неправда и велика несправедливост.
Никой не може да отговори (ако разсъждаваме без прераждането) защо едни деца се раждат здрави и способни, а други - не.
Ранните изблици на талант и дарования са друг необясним пример ( Моцарт ). Има писатели, които притежават повече впечатления, отколкото биха придобилиот един живот (Шекспир, Салгари).
Според окултната наука човек се преражда 777 пъти, докато завърши основната част от развитието си. Прераждането цели да събуди и развие спящите сили и качества в първичната Монада - най-малката форма на живота. След всяка физическа смърт, когато формата изчезва, опитността и придобитите качества се съхраняват в тази монада. Днес учените се приближиха до това понятие с откриването на гена.
След физическата смърт астралното и менталното тяло на човек продължават да съществуват. Новото прераждане е в ход, когато умствените зародиши започнат да сформират обновено ментално тяло. Паметта на човека за миналия живот остава в причинното тяло ( ниво ). Новата инкарнация не е произволна, а се ръководи от съответни духовни същества.
Новороденото дете запазва връзка с астралния свят до около 7-годишна възраст. Ето защо често детето говори необичайни неща, свързани с епизоди от минал живот . "Аз, когато бях голям...".Паметта за миналото може да бъде възстановена и със съзнателното оформяне на ментално, причинно и накрая будическо (интуитивно) тяло.

Коментар : Защо бе необходимо да напиша този постинг ? Наскоро една съседка започна да ми се оплаква от несгодите, които я съпътстват. Аз й обясних накратко за механизмите на кармата и прераждането. Интересното е, че тя се отнесе с разбиране и дори ме помоли да оформя това в писмен вид. Правейки го, реших да го споделя и тук. Естествено за тези, които отдавна са осъзнали тази информация, изнесеното от мен няма да е ново и дори ще е непълно. Обръщението ми е към всички, които не се страхуват да си задават въпроси извън рамките на общоприетото.
Бях споменал преди, че точно тези истини са покрити от манипулаторите. Целта е ясна - така човек става много по-лесно управляем. Оставям на всеки четящ да реши как да се отнесе към кармата и прераждането.
Ако ви е интересно да научите повече - предлагам ви книгата на американеца Майкъл Нютън - "Пътят на душите" . Едно пространно изследване в продължение на години и с много хора. С убеденост твърдя, че след прочитането и най-вече осмислянето на книгата възприятията ви няма да бъдат същите . Линк за книгата на Майкъл Нютън : http://duhovno-razvitie.com/niuton.htm

Поздрави за всички - Нео Нула

Д-р Йордан Панов за "Третото око" - част 2

Ако се погледне непредубедено отстрани и едновременно върху "трите му функции", може да се каже, че сферата на въздействие е в четвъртото измерение - времето. Какво е становището на съвременната хронобиология за начина на отчитане на времето от живите организми ? Какво се знае за епифизата ? Съществува пълно единство на мненията, че има срединни структури в мозъка, които имат роля на "биологичен часовник", отмерващ абсолютно време. Той е генетично заложен, но и синхронизиран от външни фактори - слънцето, луната и други определящи цикличността на протичане на процесите в живите организми. Такъв "уред" имат и едноклетъчните организми. Къде точно се намира ? Най-логично е да кажем : в ядрото. Многократните експерименти доказват обаче, че при отстраняване на ядрото ритъмът на протичане на процесите се запазва. В същото време, ако се трансплантира ядро от клетка с друг ритъм, то ритъмът на първата клетка се променя. Така интерпретацията става твърде трудна още на ниво едноклетъчни. За земноводни, влечуги и птици основна роля на такъв "часовник" има епифизата. Нещо повече - при изолирана епифиза на птица е доказана директната й светлочувстителност и синтез на мелатонин, чрез промяна на светлинната експонация. Механизмът е твърде подобен с този на ретината на окото. И още по-интересно - при 24 часово светлинно облъчване е наблюдавано редуване на продукцията на мелатонин от лявото око, дясното око и епифизата. При бозайниците в регулацията на биоритмите се включват много по-активно хипоталамусът, хипофизата и други структури, обединени в междинния мозък. При човека отношение има и мозъчната кора, поради сложността на процесите и възможността за частичното им волево повлияване. Епифизата има невронални връзки с хипоталамуса, слуховия, обонятелния и зрителния анализатор. През 2003 г. са открити такива и с няколко вътречерепни ганглии. Според авторите това налага цялостна промяна в невроанатомичните ни представи. Като жлеза с вътрешна секреция тя отделя вещества, които са антагонисти на хормоните на хипофизата. Епифизата участва във водната и електромагнитна обмяна. Чрез светлинната информация, която получава през деня, се усилва отделянето на серотонин, а през нощта на мелатонин. Доказана е връзката между нивото на секреция на мелатонина и склонността на еритроцитите към деформация, което има непосредствено отношение към мозъчния и сърдечния инфаркт. При нарушение на функцията и в детска възраст се появява ранен пубертет, но със значителни патологични отклонения. Напоследък е открита и контролната роля на епифизата при зарастване на раните. Чрез отделяните от нея пептиди - епиталамин и мелатонин, тя има отношение и към механизмите на остаряването и туморната трансформация на клетките. Явно, че епифизата е важно звено във фотоневроендокринната ос на регулация на биологичните ритми и отчитането на времето, но ще бъде ли пресилено да направим паралел с функциите на "третото око". А може би това предстои ? Все пак, до преди 40 години се е считало, че епифизата е закърнял орган. "Биологичният часовник", в по-широк аспект, определя и продължителността на живот на клетките, а това означава, че "фиксира" и момента на смъртта им. Програмираната смърт отключва програмирано делене и нов живот на нови клетки. И така до смъртта на целия организъм, която настъпва при "износване" на процесите на контрол върху подаваните сигнали към вътрешните органи. При определени условия, функцията им може да бъде и волево контролирана. До забавяне на сърдечната дейност и целия метаболизъм до 5-6 пъти под "нормата". И пак стигаме до упражненията на йогите. Докато тези за частично влияние върху тялото са по-достъпни, другите, чрез които се постига пълен контрол върху времето, са възможни за единици. Според учението на Йога има само едно състояние, при което "третото око" е отворено напълно при всички хора - по време на сън без сънища. Тогава, за съжаление, не можем да се възползваме от възможностите му, тъй като съзнанието ни е изключено. Но в състояние на хипноза съзнанието и волята на хипнотизатора могат да го контролират. И ставаме свидетели на отключване на неподозирани способности. Например при дълбока хипноза може да се възпроизведе точно определена възраст от хипнотизирания. Toва не са само спомените. Мозъкът започва да функционира изцяло, както в миналото на същата възраст, със съответното поведение, начин на писане, на рисуване и т.н. Сякаш времето е върнато назад с точно определен брой години. Тук свършват нашите познания. Според нагласата си можем да приемем, че написаното в старите книги и потвърдено от трима-четирима лами през последното столетие, до голяма степен е вярно или, че не е достатъчно, за да бъде доказано и да му се доверим. И все пак се знае, пък и част от нас са срещали хора, които имат телепатични способности, или по друг начин казано, имат "трето око, което е в различна степен отворено". Или че тяхното "трето око" възприема времето по-чувствително от останалите. Могат ли да се намерят такива категории хора, при които това се среща по-често ? Всеки би могъл да прехвърли спомените си и натрупания опит и да си отговори. Познавам хора, преживели клинична смърт. Може да се предположи, че при тях "биологичният часовник" спира в момента на смъртта при прекратяване на дишане и сърдечна дейност, но тръгва отново след смъртта, с помощ отвън, но вече с друг ритъм. Нарушава се ходът на времето и това може би отключва способностите на "третото око". А може би има и други начини ? Дали има и други външни "десинхронизатори" ? А може би хората, които "виждат времето" са много повече ? И все пак съществува ли "третото око" или това е само някакъв въображаем център, подпомагащ концентрирането на мисълта до нива, при които се отключват все още необясними за науката способности на целия мозък ? Така въпросите ни завладяват с безкрайността си, а отговорите ни изглеждат все по-нищожни със своята категоричност. И си казвам : "Може би така е по-добре" ... Остава един непреходен стремеж наблюденията все пак да бъдат споделени, макар и без помощта на статистиката. И надеждата, че непредубеденият читател ще открие истинноста на разказаното точно в неговата правдоподобност.

Край

- Д-р Йордан Панов за "Третото око" - част 1

" Денят умря, раждайки нощта, а аз продължавах да лежа на пода. В стаята влязоха трима лами от висок ранг и отстраниха билковия компрес от челото ми. Най-възрастният седна зад мен и притисна главата ми между коленете си. Вторият отвори една кутия и извади инструмент от блестяща стомана, подобен на кухо шило с форма на буквата U. Единият му край беше назъбен и той го подложи на пламъка на лампата. След това го постави в средата на челото ми и започна да го върти. Третият лама - моят учител, наблюдаваше напрегнато операцията. За минута имах чувството, че ме пробождат тръни. Сякаш времето спря. Върхът достигна до костта и болката престана да бъде така остра. Когато започна да стърже, усещах само натиск и лек тласък. Изведнъж чух изпукване - върхът беше проникнал през черепа. Монахът-хирург задържа инструмента, докато моят учител му подаде обработена с билки и огън дървена пръчица и я постави в отвора на металния инструмент. Много внимателно той започна да я въвежда в направеното отвърстие. Внезапно усетих някакво гъделичкане в основата на носа. Това усещане изчезна, но се появиха леки миризми, които не можех да определя. След това имах чувството, че ме обгръща някакъв воал. Изведнъж ослепях от блесналата в главата ми светкавица. Болката от светлината ме изгаряше. Хирургът спря манипулацията. Белият пламък постепенно намали интензивността си и се замени с цветни спирали и димни сфери. Моят учител даде знак и металният инструмент беше внимателно изтеглен. Дървената пръчка остана в главата ми в продължение на 17 дни, през което време лежах неподвижен. Даваха ми вода и храна, колкото да живея. "
Така Лобсанг Рампа описва собствените си преживявания при "отварянето на третото око". Тази операция се явява завършващ етап на десетгодишното му обучение в тибетски манастир, след което започва да вижда аурата на хората, да чете мислите им, да вижда бъдещето и миналото им и самият той да странства чрез духа си във времето и Вселената. Може да се каже - поредната странна история. Но тя интригува с няколко факта, които ни карат да се замислим. Книгата, от която е горният текст, е написана твърде по-рано от първата, така наречена стереотаксична операция, приложена на човек. Това е мозъчна интервенция под местна анестезия. През отвор на черепа се въвеждат тънки метални канюли, в които се поставят инструменти за въздействие върху набелязаните мозъчни структури. Само пациент, който е претърпял подобна операция може да разкаже така подробно и точно етапите и усещанията при трепанация на черепа и проникване в мозъка. Съществува метод на така наречените "вживени електроди". Тънки метални "игли " се въвеждат в дълбоки мозъчни структури и задържат там продължително време с цел отчитане на електрически потенциали. Тази техника също е разработена много по-късно от описаната в книгата. Да, това са факти, но въпросите ни на обременени от материалистични възгледи съвременни хора остават : Докъде е истината и откъде започва фантазията ? Точно там ли е границата, където са нашите знания в момента ? Има ли анатомична структура, която да съответства на "третото око" ? Какви функции изпълнява то ? Може ли да бъде "отворено" ? А щом по принцип е "затворено" - функционира ли в това си състояние ? Може ли да бъде нарушена дейността му ? В западната наука, към която се присъединяваме като начин на разсъждение, за да бъде приет един факт за абсолютна истина, той трябва да бъде многократно проверен, а достоверността на резултатите - доказана. Според тибетската философия, хилядолетните знания са в завършен вид, всеки опит за импровизация се наказва с провал, предават се непроменени от учителя, като само единици достигат до най-висшите нива на просветление. И "отварянето на третото око" е едно от тях. В текстове, преведени от санскритски, може да се открият допълнителни данни за това митично "око". Другите названия са : Окото на мъдростта, на Шива, на интуицията, на всезнанието, духовно око, хилядолистен лотос на светлината. "Отварянето" му е възможно и без операция чрез упорити дългогодишни занимания. Много са изискванията за това : търпение, постоянство, способност за концентрация, способност да се мисли ( в най-широкия смисъл на думата ). Освен това трябва да изчезне всякакво съмнение във възможността да се постигне резултат. Независимо от желанието и упоритостта, абсолютно задължителни са наставленията на Учителя. Древната китайска поговорка казва : "Намери си учител !" В случая, обратно, Учителят сам намира ученика си, преценявайки го предварително доколко е подготвен теоретично и практично. В какво се изразява подготовката ? В стремежа за постигане на високо ниво на медитация - така наречената "Духовна стрелба с лък". Най-грубо преразказано, това означава абсолютно съсредоточаване в себе си, пълно изключване на въздействието на петте сетива, насочване на мисълта и проследяването й до пълното сливане с Духовната нагласа, която е Непреходна и Вечна цел. Това става възможно чрез увеличаване на продължителността и степента на мисловна концентрация върху един въображаем център, намиращ се между веждите, а от там навътре в главата, над хипофизата, до епифизата и обратно. Медитацията е най-успешна след залез, в телесна поза "лотос" (седнал с кръстосани крака, с длани на коленете) и при изпълнение на дихателни упражнения. Така според качествата на практикуващия се постигат четири степени на "отваряне на третото око". На първото ниво се появява способност да се долавят странни и необясними образи и фрагменти от картини в особена, слаба светлина и цветови нюанси.При втората степен видените картини стават по-плътни и по-разбираеми. Могат да се откриват детайли в тях чрез допълнително насочване на мисълта. При третата степен картините се представят съвършено пълно и ясно, логично възприемани, с ярки цветове, сякаш възприети от очите. Характерно е, че това трае само миг, а след това образите бавно угасват. Четвъртата, най-висша степен, е достъпна само за избрани, способни да развият четирите добродетели - сила на различаване (добро-зло, истинско-фалшиво), безстрастие, добро поведение, стремеж към спасение. Според тези текстове анатомичната структура, която съответства на "третото око" е епифизата (жлеза с вътрешна секреция, част от главния мозък, но намираша се извън него, приблизително в геометричния център на главата). При пълно "отваряне" (четвърта степен) "третото око" изпълнява три функции : първо - вътрешно зрение, свързано с контрола върху ритъма на дейността на вътрепните органи, второ - контрол на духа, при което времето от миналото, настоящето и бъдещето се слива в едно, и трето - за телепатично възприемане и повлияване на мислите на другите. Може ли да се прехвърли все пак мост от тази далечна за българина философия към нашия начин за търсене на истината ? Всъщност такъв опит е направил още Хипократ (бащата на съвременната аналитична медицина) в 4-ти век пр. н. е. Той говори за "третото око", признавайки, че знанията си за него е придобил от древни папируси при "специализацията си в Египет......

Всемирната хармония - инж. Петьо Христов ( част 9 )

Послеслов

По сравнително най-достъпния и ясен начин се опитах да представя пред любознателния читател Цялостния модел за възникването на Всемира. Умишлено пропуснах множество важни подробности, както и математическия апарат, защото те крайно биха затруднили възприемането на и без това сложния текст. Познанието се постига с помощта на езика и най-важното, като неизвестното се сравнява с известното. Ограничеността на словесния език ме принуди да въведа понятия (Изначална идея, Първична сила, Кръст-промисъл, Огледала, “оглеждане” и т.н.), които освен да са верни, максимално точни, би трябвало да ни отвеждат, да ни “сближават” с кръга на познатото.

И тъй, в праначалото, в нищото съществува единствено и само Изначалната идея. Преминавайки последователно през рамената на Кръста-промисъл, тя се преобразува, “сгъстява” и така създава първото ниво на Всемира заедно с времето, световете, пространството и явленията. Това са изначалните, “утробните” време, светове, пространство и явления, те имат различни свойства и честота на трептене и нямат нищо общо с познатите от нас. В своето развитие (оглеждане, отразяване и пречупване) в рамената на Кръста-промисъл Първичната сила последователно се преобразува в силите – 1,2,3,4,5,6,7,8,9, а силата 10 естествено се “разпада” на 1 и огледалото 0, на една нова, умалена с 0.1 от стойността си Първична сила, която в своето последвало развитие сътворява второто ниво на Всемира. “Механиката” на този “утробен” и забележителен процес се повтаря девет пъти, до появата на деветото ниво, в което се завършва и окръгля Целостта на проявената вече Изначална идея, на Бог.

Явлението човек се намира в шестото ниво, и то е познаваемият за нас свят, онзи заобикалящ ни, вече материален и относително безкраен свят, който сме нарекли Вселена. Удивителното и крайно благоприятно за хората е, че единствено разумните същества от това шесто ниво и то само, когато “духът” им се намира в материален носител ( в тленното им тяло), са в състояние да променят своята карма, която не е нищо друго освен ъгъла, под който “духът” пресича рамената на Кръста-промисъл в неспирната поредица от раждане и смърт. Т.е. единствено разумните същества от шесто ниво с помощта на своя разум и воля са в състояние да напуснат самсара , страданието , причинено от несекващите прераждания и да получат просветление, да се приобщят и “разтворят” в светлината на четвърто ниво, в благодатта на това изумително явление.

В това изложение разгледах и първия физически закон, от който произлизат всички останали. Намирането на всеки следващ природен закон обогатява и дообяснява ИДЕЯТА за противоречивото, двойнствено развитие на Първичната сила. А в основата на това развитие стои Законът за Преобразуването. С помощта на Закона на Единството се помъчих да дам нов смисъл на основните физически величини и понятия, както и да определя тяхната последователност на създаване. Опитах се и да отговоря на основни въпроси като : Кое е първичното –кокошката или яйцето (проблемът за причинно-следствената връзка в Битието) ? Какво е преобразуване и какво е трансформиране ? Какво представляват числата ? Каква е тяхната структура ? Какво представлява пространството ? Начина на преобразуване на времето в пространството и обратното. Какво представлява пространствено-времевия континуум ? Какво представлява времето и има ли имагинерно време ? Как е възможно да се “пътува” във времето, пространството, световете и нивата на Всемира ? Какво представляват световете ? Колко и какви явления има ? Каква е тяхната последователност на създаване ? Какво представляваме ние, хората ? Кой е принципът на създаване на еврейската азбука, защо заложеното древно познание в И Дзин ( Книгата на промените ) и Фън Шуй е действащо и вярно ?

Законът на Единството разглежда създаването на Битието от гледна точка на Изначалната идея – от горе на долу. Той се основава на принципа “създател- създадено”и описва абсолютната цялост на Битието. Ако искаме да разглеждаме Битието от наша, Земна гледна точка – от долу на горе, от принципа “наблюдател – обект”, за тази цел трябва да се напише нова физическа теория, наречена “Обща теория на илюзията”, началото на която е поставено от Общата теория на относителността на Айнщайн. Тя ще се казва така, понеже където и да се намираме във Всемира, независимо на кое ниво, ние можем да възприемем само нищожна част от Цялото, а за тази наша недостатъчност са виновни и ограничените възможности на сетивата ни. Затова в източния мистицизъм се казва “всичко е илюзия”, и че нашият живот протича в Майя, в особена форма на “сънуване”, на постоянна промяна и изтичане на Битието.

Колкото и овладян, разумен да е животът ни, той ни се изплъзва, моделиран е от нашето съзнание и така наистина се явява форма на сънуване. Ние се потапяме в самсара, не сме в състояние да се задържим за нещо конкретно, защото сме затънали в постоянната промяна, “наказани” сме от нея и можем да наблюдаваме единствено кармата на нещата – причината и следствието. Всяка причина поражда следствие, което от своя страна се явява нова причина за последващо следствие. Така в личното си битие сме жертва на “ефекта на кокошката и яйцето”, на постоянно изменящата се като подвижни пясъци причинно-следствена връзка. За да удържим разума си, за да се себеосмислим, ние си създаваме привидно вечни ценности – материални и духовни, от които най-трайни са представите за Бога и изкуството. Особено ценно е словото, художествената литература, тази прекрасна дреха, с която обличаме Мирозданието, за да го спрем, за да го направим познаваемо, “вечно” и наше.

Човек винаги е бил любопитен да научи нещо повече за себе си. За това къде се намира в обкръжаващата го безкрайност, какво го очаква и коя е правилната, окриляща посока, по която трябва да се поеме, защото ние винаги, във всеки миг от краткия си живот в инкарнация сме на кръстопът. Много можем да научим от западния мистицизъм ( понятийно е по-близък до нас ), от тайните на египетската цивилизация, а най-вече от Кабала ( Библията е само малка част от Кабала ) . Смайващо дълбинни познания са заложени в източния мистицизъм – в индуизма, будизма и даоизма. Науката и източният мистицизъм все повече се сближават в идеите си за същностната природа на света. В забележителната си книга “Дао на физиката” световноизвестният физик Фритов Капта казва : “Теориите на атомната и субатомната физика правеха съществуването на елементарните частици все по-невероятно. Те разкриха базовата взаимовръзка на материята, като показаха, че енергията на движението може да бъде преобразувана в маса, и предположиха, че частиците са по-скоро процеси, отколкото обекти. “ . И още : “Същественото обаче е фактът, че и съвременната физика, и древната китайска мисъл смятат промяната и преобразуването за първичен аспект на природата и разглеждат като вторични структурите и симетриите, създадени чрез промените”. И в западния, и в източния мистицизъм, и в последните изследвания на модерната наука ще намерите ясни доказателства за Закона за Единството. Той е общовалиден и един. Защото и знанието е едно .

Край

Всемирната хармония - инж. Петьо Христов ( част 8 )

19 ключ - И Дзин

Ще се спра накратко на част от знанието, съхранено в източните учения през вековете. Целта е не да ги разяснявам, а да дам ключ за тяхното разбиране от гледна точка на Закона за Единството. Дао на И Дзин, или Книгата на Промените, се смята за най-древната в Китай и се използва за предсказване или получаване на полезна информация. Твърди се, че И Дзин е извлечена от природата по един привидно лесен начин и е разкрита чрез великата мъдрост и познание на древните китайски философи. Те изучавали и изследвали времето и цикъла на живота.

Известно е, че император Ци Ши Хуан (221 – 207 пр. Хр.), който е построил Великата китайска стена, създава тиранична обществена система в страната си. Той решава да премахне образованието с цел народът да бъде покорен. През 215 г. пр. Хр. нарежда учените да бъдат заровени живи и унищожени всички литературни и философски произведения. Той обаче запазил една книга – И Дзин, защото се нуждаел от нея за предсказване на управлението си.

Историята на И Дзин е далеч по-древна, еволюцията на триграмите започва още от първия император Фу Си (2953 – 2838 г. пр. Хр.). Той намерил триграми, които съответстват на природните сили. Така И Дзин се превръща в система, която ползва триграмите и се основава на двойнствеността. Тази двойнственост е изразена чрез Ин и Ян. Различните им комбинации във всяка триграма изразяват определен смисъл, а подреждането на триграмите конкретизира този смисъл. Всяка триграма се състои от три линии една над друга. Тук Ин (женското начало) се изобразява с прекъсната линия, а Ян (мъжкото начало) с непрекъсната линия. Фу Си образува серия от 8 триграми. Забележете, сборът от числата на 2 противоположни триграми винаги е равен на девет, а девет са нивата на Всемира.




Семантично триграмите се свързват с части от тялото, със сезоните, с времето и т.н. На всяка от тях е определено място в посоките на света и е обвързана със символ – небе, езеро, огън, гръмотевица, вятър, вода, планина и земя ; със свойство – жилавост, радост, великолепие, стимул за движение, проникване, улавяне в капан, спиране, покорност ; с животно – кон, овца, фазан, дракон, пиле, свиня, куче и вол.

Общото название на 8-те триграми е Тай Дзи, а тук е показан пътят на създаването им от двойнствената природа на Тай Дзи.

ЯН - ТАЙ ЯН и ШАО ИН ИН - ШАО ЯН И ТАЙ ИН

( Тай Ян – огън, Шао Ин – дърво, Шао Ян – метал, Тай Ин – вода )

ТАЙ ЯН - ЦЯН и ДУЙ ШАО ИН - ЛИ и ЧЖЪН

ШАО ЯН - СЮН и КАН ТАЙ ИН - ГЪН и КУН

По времето на династия Ся (2205 – 1766 г.пр. Хр.) триграмата била удвоена и превърната в серия от 64 хексаграми. Хексаграмата е шест линии една над друга и те са комбинация ит две триграми. Това подреждане е било направено по време на династия Шан (1766 – 1150 г. пр. Хр.) – любопитно е, че тогава Знанието се е записвало върху черупки от костенурка. Цар Уен ( 12-ти век пр. Хр. ) първи изяснява значението на всяка една от хексаграмите. Сами разбирате, че в тях вложеният смисъл значително се обогатява и по тях вече ние можем да предсказваме бъдещи събития и да ги тълкуваме.

Много поколения философи и мъдреци са посветили дните си в развитието на системата И Дзин. Най-известните от тях, с най-голям принос са : Фу Си, цар Уен, владетелят Джоу и Конфуций.

Изучаването на И Дзин може да отнеме цял живот. Познавайки Закона за Единството разбираме, че И Дзин се занимава с взаимоотношенията на нивата на Всемира, с времето в тях, а оттам и с настъпващите промени.

В И Дзин се използват хексаграми, защото ние се намираме на шесто ниво от Всемира и ни интересуват промените на това ниво. И Дзин е система, която работи безпогрешно за тези, които я познават. Ако се доверим на правилото “каквото е горе, това е и долу”, развитието на световете във времето е повтарящо се на всички нива. Това са разбрали тези, които са създали системата И Дзин. Тя е една стройна, извлечена от целостта на Мирозданието система и по нея може да се определи с точност, какво и кога ще се случи, независимо какъв период се разглежда – ден, година или век.

20 ключ – Фън Шуй

Някой си човек на име У (около 2000 г. пр. Хр.) срещнал вълшебна костенурка, а костенурката в Китай била традиционен символ на дълголетие и щастие. Върху черупката й той открил необикновена рисунка от черни и бели кръгчета, които можем да определим с числата от 1 до 9. У започнал да разработва универсална теория на живота, която трябвало да донесе процъфтяване на страната му и да дари поданиците й с дълголетие и щастие. Между особено подредените числа се открива идеално равновесие, тъй като сумата им във всяка посока е еднаква и равна на 15. Тази универсална карта представлява Всемира и всичко живо в него .



9

4 2

3 5 7

8 6

1


Учените от древен Китай доразвили теорията, според която Всемирът се състои от 5 основни елемента – Дърво, Огън, Земя, Метал и Вода. Смятало се, че всички природни явления и живи същества са комбинации и взаимодействие от тези 5 елемента. Те си влияят един на друг и са свързани в сложни взаимоотношения. Освен това всеки от елементите е подложен на влиянието на силите Ин и Ян.

Напоследък Фън Шуй получи голяма популярност у нас. Има Фън Шуй за дома, за душата, за ароматерапия, за свещи и т.н.

Ключът към системата Фън Шуй, от гледна точка на Закона за Единството е, че в нея се разглежда местонахождението, взаимодействието и взаимното влияние на Първичните сили от 1 до 9. Както тези Сили се развиват във всяко едно ниво на Всемира, така на принципа “kakвото е горе, това е и долу” те се проектират и във вашия дом. Смисълът на Фън Шуй е да даде възможност на всеки от нас да управлява и използва проекциите на тези сили в ежедневието си....


Всемирната хармония - инж. Петьо Христов (част 7)

16 ключ – Пространствено-времевия континуум

Пространствено-времеви континуум аз наричам броя на определящите части, които образува в своето развитие Първичната сила. Общо те са 310, а толкова са и измеренията в Мирозданието. Пространствено-времевия континуум е във всичко, което ни заобикаля, той е валиден не само за познатия от нас, зрим Космос, където физиците го търсят, но и за явленията и световете. Изразява се с число, което е получено от преброяването на основните троици в развитието на Първичната сила и броя на рамената на Кръстовете-промисъл.

Дотук разгледахме образуването на първите три троици при развитието на Първичната сила. Ако изразим всяка от тях с черта, ще получим триъгълник. Ако начертаем и огледалния им образ с триъгълник, се получава изображение, известно като Печата на Соломон. Нарича се печат, защото многократно се проектира в пространствено-времевия континуум, както ще видим по-нататък.

Троиците се разделят на подвижни и неподвижни. Неподвижни наричаме тези, които не изменят местоположението си в пространствено-времевия котинуум, а подвижни – тези, които го изменят.

Неподвижните са изначално създадените от пречупването на Първичната сила и са изразени с Печата на Соломон, който има шест троици. Тези 6 изначални троици се повтарят 9 пъти, по един път за всяко ниво на Всемира. 6 троици по 9 нива правят 54 неподвижни троици от пространствено-времевия континуум (6 х 9 = 54).

Подвижни троици се създават при отразяването на Първичната сила в огледалните рамена на Кръста-промисъл ( виж отново ключ 14 ). По този начин се получават 4 отражения с по един печат на Соломон в тях. Или 4 отражения по 6 троици са 24 троици. Тези 24 подвижни троици преминават през 9-те нива на Всемира и, умножени по тях, правят 226 подвижни троици. (24 х 9 = 216).

Общият брой на неподвижните и подвижните троици в пространствено-времевия континуум е 270 (54 + 216 = 270).

В пространствено-времевия континуум се намират също и рамената на Кръста-промисъл на непроявеното ( на Изначалната идея ), както и рамената на последвалите 9 начални Кръста-промисъл, получени от преобразуването на Първичната сила последователно в 9-те нива на Всемира. Всеки кръст има 4 рамена. Така броят на рамената в пространствено-времевия континуум са : ( 1+9) х 4 = 40, те също са неподвижни.

Общият брой на частите в пространствено-времевия континуум е (270 + 40 = 310). Тези части ние можем да ги наблюдаваме единствено в явленията и световете, които познаваме.



17 ключ – Ъгъл на движение ( свойства на огледалните рамена на Кръста-промисъл )

Подвижните Сили ( енергии ) се преобразуват, оглеждат и отразяват в полупрозрачните рамена на Кръста-промисъл и непрестанно изменят ъгъла си на “движение” – т.е. ъгъла, под който пресичат отделните му рамена. Всяко от рамената на Кръста-промисъл, в зависимост от мястото на създаването им имат свои собствени свойства и точно тези специфични свойства повлияват, изменят ъгъла, следователно и пътя, който изминава Силата между две съседни рамена. Така рамото време изменя пътя на силата хоризонтално на 90 градуса и вертикално на 90 градуса. Рамото светове променя пътя на силата хоризонтално на 180 градуса и вертикално на 90 градуса. Рамото пространство изменя пътя на силата хоризонтално на 90 градуса и вертикално на 180 градуса. Рамото явления променя пътя на силата хоризонтално на 180 градуса и вертикално на 180 градуса. Този ъгъл на пресичане на рамената на Кръста-промисъл е задължителен за всяка сила (енергия), за световете и явленията и е известен като карма. Следователно всичко, което съществува, на което и да било от нивата на Всемира има своята карма. Кармата е един от основните инструменти на Бог, с помощта на който Той управлява и предопределя Битието и най-важното, сътворява цялото невероятно многообразие, неповторимостта в него.

Ще повторя, духът ( душата ) на всеки от нас има своя индивидуален ъгъл, под който пресича рамената на Кръста-промисъл и той може да бъде променен единствено тук, в земния ни живот.

18 ключ – Къде се намираме сега в нашето развитие

Всеизвестно е, че човечеството навлиза в Ерата на Водолея. Началото на този процес се характеризира с това, че ние завършваме етапа на фино материално развитие и започва етапа на грубо материално развитие ( виж ключ Явления ). В своята същност финото материално развитие означава, че материалните ценности (цялото многообразие от технически средства като : самолет, хладилник, телевизор, джиесем) достигат до отделния човек. Всички сме свидетели на един особен процес в човешкото съзнание, тези чисто материални ценности се мултиплицират, заливат ни отвсякъде, стават все по-евтини, тиражирани и достъпни, но сякаш се “разпадат”, губят своята стойност у нас. Спомнете си какво щастие бе само допреди около 50 години да имаш телевизор и кола. Следващият етап, в който навлизаме, е на грубото духовно развитие и той се характеризира с духовното усъвършенстване вече на цялото общество. И днес познаваме множество високо просветени люде, но това се дължи на личния им избор и усилия, а духовността все още не е основна, приоритетна, задължителна ценност за обществото, за всички.

От знаците на И Дзин (книгата на промените) настоящата промяна ще настъпи от силата въздух. Това означава, че в периода, в който навлизаме, основните природни бедтсвия ще бъдат бури, урагани, циклони и т.н., свързани със силата Въздух. Не случайно широка известност е получил изразът “вятърът на промените”. Разбира се, никоя природна сила не се появява сама, тя винаги е свързана с останалите – вода, огън и земя.

От специфичните свойства на различните “огледала”, след пресичането на западното рамо на Кръста-промисъл, следва да изменят местата си Южният и Северният полюс на Земята, но заедно с това ще настъпи промяна и в местоположението на Изток и Запад. Изтокът ще се измести на 90 градуса на Запад. Ние определяме Изтока с духовното, а Запада се свързва с материалното развитие. При това преминаване в Ерата на Водолея районът около Черно море ще стане Изток, т.е. ще се превърне в средище на най-висока духовност и ще бъде водещ за развитието на цялото човечество.

Определящото явление за настоящия етап от развитието, в което се намираме, е звукът ...........