Изцеление на егрегора - 1

Понякога става така, че върху човека се стоварват поредица от нещастия. Неприятностите се множат. Едва ли не всяко движение причинява беди. Весело проведеният уикенд се превръща в болки в сърцето, обикновено толерантния началник започва изведнъж да се заяжда за нищо, в автобуса - скандал.... С една дума - всичко изведнъж се обърква. Какво е станало ? Може би планетата е обърнала посоката си на въртене ?
Да, случва се и планетата да се шегува. Например Сатурн се намира в не особено благоприятен аспект - затова търпете, не роптайте, защото можеше и да е по-зле. Но има и друг вариант - няма никакви определени и явни причини за несгодите и човек се държи не по-зле от другите, и в транзитната астрологическа карта не се отбелязва нищо тревожно, а в същото време бедите идват една след друга. Защо ?
Причината е в това, че е изчерпан лимитът от положителна карма, която човекът е имал. Завършил е, както е модерно напоследък, "фискалният резерв", позволяващ да се преживяват кризисните ситуации. Аналогията между човека и държавата не е случайна : някои механизми са общи и действат и на нивото на човека, и на нивото на обществото.
Връщаме се към положителната карма. Източниците на благоприятна карма са много - и добрите, жертвени постъпки, и нивото на съзнание на човека, и неговата способност да се грижи за други живи същества. Това е и в миналото му - както кармата от минали въплъщения, така и от родовата карма, историята на предците. Това е честността, цялостността на личността, осъзнаването на субличностните програми, предразположението към самоанализ. Също и способността да се води здравословен начин на живот, отказът от разрушаващи организма навици и т.н. Добрата карма помага да се постигне успех, да се защити човек от неприятностите, понякога предотвратява трагедии. Но ако човекът не поддържа с нищо положителната карма, не извършва добри дела, които да се натрупат в "касичката", рано или късно кармата се изтощава и ние оставаме без защита и подкрепа - насаме със собствената си неприветлива съдба.

Карма на рода и карма на народа :
Същият кармичен механизъм действа и в съдбите на съобществата, държавите, етносите. Мащабите и сроковете са различни, а в основните черти всичко е разпознаваемо : непрекъснатостта на историческото наследство, съхранението на традициите, способността за грижа към поддържане на балансиран обмен между органите, единство на системите като залог за силен имунитет, нравственост като залог за душевното здраве.
И тук лесно се откриват паралелите човек-общество като например силна лична честност - некорумпираност, физическа издръжливост - готовност за самоотбрана, раздразнителност - тирания ...
Да се върнем на ситуацията : човекът е преследван от поредица "безпричинни" нещастия. Както вече се изясни, това е резултат от системен разпад : изчерпана е положителната карма и обичайните мерки за справяне не помагат. Например човекът купува лекарство срещу настинка, а то е некачествено и води до аритмия например. Пострадалият решава да търси лечител, но попада на шарлатанин, губи последните си пари, изпада в продължителна депресия, става алкохолик, преминава през няколко етапа на деградация.
Може би той дори осъзнава някои свои грешки, но вече не може да събере силите си, за да промени живота си. Той бавно се плъзга по наклонената плоскост... Печална и уви - нерядко срещана картина.
Етносът, държавата са подложени на същите недъзи. Например се случват поредица от знакови смърти, убийства, катастрофи, епидемии, катаклизми - на пръв поглед различни събития, нямащи връзка помежду си. Въпреки това тези факти от обществения живот се оказват част от верига от нещастия. Облаците се сгъстяват - предвестници на нови кризи, расте напрежението в толкова различни сфери от живота, че нито системите за прогнозиране, нито науката, нито светите старци могат да предвидят къде именно ще гръмне. Ясно е едно : някакъв запас от устойчивост е изчерпан и това езотерически се трактува като слабост или тежко заболяване на егрегора на държавата.

Имунно нарушение :
В какво е същността на това заболяване ? В това, че егрегорът губи способността навреме да предотвратява цялото многообразие от нещастия, които заплашват неговия "подопечен" - обществото, държавата, етноса.
Поддържането на известен обществен имунитет, на здравето на етноса е именно смисълът на егрегоралната работа. На нивото на тънките пластове егрегорът пресича възможността за формацията на дадена катастрофа, той създава предупредителни сигнали за хората, дава шанс да се избегнат заплахите. Така действа здравият егрегор на държавността. Но тъй като тази енергоинформационна същност се подхранва от енергиите на хората и е сума от волевите усилия на всеки от нас, именно човешкото съзнание е в състояние окончателно да отрови дори и най-мощния егрегор. Когато здравият, разумен егоизъм, който представлява залог за оцеляване, се превръща в бясно, сляпо себелюбие, егрегорът също се променя : престава да се грижи за старците, децата, нуждаещите се. И именно това наблюдаваме в момента.
И така , егрегорът е тежко болен. Възможно ли е изцеляване или единствен изход е смъртта и раждане в ново въплъщение ? Има ли шанс да се изведе човекът или етносът от "комата", когато разрушенията са тотални, а не се вижда разумно решение ?
И тук не е важно, че не съществува разумно решение. Защото дори много силният съзнателен стремеж да се промени съдбата не води до нищо, ако съдбата вече не разполага с никакви ресурси. Ако си попаднал в задънена улица и вратата е хлопнала, колкото и да мислиш, колкото и да се блъскаш, събрал цялата си воля в юмрук, колкото и да се каеш за минали грешки, стените няма да се отместят ...
С една дума, надеждата е само чудо. А откъде ще се вземе то ?
Следва

http://galatceq.blog.bg/hobi/2010/06/22/izcelenie-na-egregora-1.565563