вторник, 28 август 2012 г.

Лечение с жива и мъртва вода

 Ако човек вземе вода от планински ручей и вода от чешмата в апартамента си, външно няма да забележи никаква разлика. Но ако се сложи една капка от планинския ручей и от водопроводната вода върху чиста стъклена пластинка, ще забележи, че структурата и формата на едната и другата капка са съвършено различни. Около капката от планинския ручей се вижда, че нейният кант има правилен строеж и по вид наподобява бисер. Капката от чешмата има неравен, начупен кант. Ако се изчака капките да изсъхнат, а след това да се изследват под микроскоп, то там, където е била капката от планинския ручей се наблюдава ясна решетъчна структура, докато на мястото на другата изсъхнала капка се виждат само малки прашинки. Този прост опит показва, че има принципна разлика между водата от планинския ручей и тя е жива вода, и водата от водопроводната мрежа – мъртва.
Последствията за организма от употребата на жива и мъртва вода са големи.

Живата вода е енергийно заредена и, изпита от човека, тя го зарежда с енергия, докато изпитата мъртва вода му отнема енергия. /Жизнената сила на водата се измерва с Бовиси. Енергията на човека е равна на 6,5 хил. Бовиса. Водата от планинския поток има 8,5 хил. Бовиса. Пиенето на такава вода зарежда всяка клетка с допълнителна енергия, нужна за нормалната й функция, извеждането на токсините от нея./ Здравата вода, подходящо енергийно заредена, участва във всички химически реакции в организма. Всеки орган, който е обезпечен със здрава, енергийно заредена вода, може да изпълнява възложените му функции ефективно и леко. Токсичните вещества, отпадъците изцяло се отстраняват, а хранителните вещества, витамините и минералите се усвояват по най-добрия начин. Такава вода действа и като антиоксидант.

Водата, която е била подложена на някакъв вид замърсяване, е енергийно мъртва. Такава е водата в градските водопроводи – там водата минава през прави и ръждясали тръби, подлагана е на хлориране. Дори и да бъде очистена по най-съвършения начин, тя ще си остане мъртва вода.

Виктор Шауберг /1885-1958 г./, австриец, лесничей, много години е отдал върху изучаването на природната вода. И установил, че
вихровото движение на водата в планинския ручей и реките,

които никога не се движат по права линия, а постоянно изменят посоката на течението си, енергийно я зарежда. Именно такава вода дава жизнена енергия на растенията, дърветата, животните и човека. Особено буйна растителност, сочи той, се наблюдава в местата на водовъртежите – където водата допълнително се завихря и енергитизира. Постепенно в резултат само на своите наблюдения Виктор стига до извода, че водата – това е жива енергия и ние трябва непрекъснато да се учим от природата и нейната безкрайна мъдрост. И най-малкото – никога да не изменяме естественото течение на природните води.

Едва в наши дни учените напълно се съгласяват с изводите, направени от талантливия самоук Виктор Шауберг, навремето осмиван от учените мъже. Косвено потвърждение за чудесата на живата вода се наблюдава сред компактните групи население с най-много дълголетници – народите, обитаващи Кавказ, Андите, Хималаите, Каракорум – тъкмо те пият жива вода от планинските ручеи. Сега учените са установили, че даже мъртвата вода от водопроводната градска мрежа може да бъде „съживена“, ако й се придаде някакъв вид вихрово движение. На този принцип са създадени различни устройства за зареждане на водата с енергия: бимер и оживител на водата „Нордик“ в САЩ, енергостимулатор ADR, Аква-вихър, система за жива вода на Грандер, енергетическа чаша на Манфред Бауер и др. Живителни свойства има и намагнитената вода.




От http://aura-1.net

петък, 24 август 2012 г.

Силата на интуицията

  Няма да намерите нито един човек, който да не е изпитал на себе си силата на интуицията. Това е моментално прозрение, мигновен проблясък от знание и озарение, който ни предлага еднозначни решения. И колкото и странно да изглежда, даже незнаейки откъде е дошло решението, ние вярваме в него, разчитайки на своите вътрешни усещания за Истината.



   Именно – вътрешните. И това не е случайно. Интуицията е способ, който изхожда от нашето разбиране за света , от нашето възприятие на обкръжаващата действителност.

   Според Юнг интуицията е една от 4-те психични функции. Последователите му Къртши и Бейтс са считали, че хората, притежаващи активна интуиция принадлежат към авангарда на културата. Те се стремят към компетентност, ефективност във всичко, и въпреки това възприемат всяка работа като игра. 

   Хора, владеещи активно интуицията, решават нови и сложни проблеми, прекарвайки ги през своето вътрешно виждане за реалността. Те се отъждествяват с проблема, одушевявайки го, “впръсквайки” в него от своята жизнена сила, създавайки по този начин живо същество, което живее по свои закони самостоятелно. И наблюдавайки развитието на събитията на одушевения процес в имагинерната реалност, ние можем да отбелязваме знаците, които ако бъдат осъзнати и пренесени в реалния свят, могат да ни укажат нови решения и възможности. Но как да ги уловим ? Как да разберем какво иска да ни подскаже интуицията ?

   За да работим ефективно с интуицията е нужно да осъзнаем, че интуитивното мислене не може да е самоцелно. Това е само инструмент за достигане на всякаква цел, която сме си поставили. Формулата “ Само да овладея интуицията и всичко ще е наред” тук не работи. Нали ние владеем интуицията от самото си рождение. Тя работи винаги и при всички. Нужно е просто да се научим как да я използваме по предназначение, и тогава тя ще е най-добър помощник в живота ни. 

   Така че какво е това интуиция и как да я използваме ?

   За да отговорим на този въпрос е добре да си припомним, че ние притежаваме два метода за възприятие на реалността – интуитивен и логически. Доста често те се конфронтират помежду си. Логиката отхърля интуицията, интуицията мачка логиката. Но може да ги научим и да работят съвместно , в един впряг. За да не става както в приказката “орел, рак и щука”. 

   Много често логиката не се доверява на интуицията, понеже много хора се боят от внезапно дошлите знания. Но достатъчно е да повярват как се появяват нови възможности и нестандартни решения, помагащи за достигане на поставената цел.

   За да няма конфронтация между логиката и интуицията е нужно поотделно да им се оформи поле на дейност, в което те ще работят. Смисълът от работата на интуицията е в това да обобщи информацията, събрана от нас по всякакви начини. Ние дори не си представяме какъв обем информация получаваме всяка секунда ! Но осъзнаваме много малко. Ето например – сега четете този текст. А кой от вас осъзнава допира на дрехата до тялото си ? Или изобщо какво осъзнавате в този момент ? Където е насочено вниманието ви – това и осъзнавате. Интуицията работи едновременно с целия обем информация, постъпваща у нас от външния и вътрешния свят. Тя е способна за нула време да обработи и обобщи огромно количествo информация и да ни даде решения, неизискващи доказателства. Изведнъж ние знаем какво и как да направим и сме уверени , че това е правилно. 

   И тук към действие пристъпва логиката. Тя проверява решението на интуицията и ако крайният резултат не е от съзнателна опитност, то тази част от личността ни ( ако не е достатъчно тренирана ) най-често отхвърля решението, предложено от интуицията. 

  Да се върнем към полето на дейност за всяка част от нашето мислене. В този смисъл интуицията е стратег , а логиката – тактик. 

   Интуицията е генерализатор, а логиката – специалист . Интуицията – главнокомандващ , логиката – войник. Интуицията – директор на предприятие , логиката – технолог. Интуицията посочва линия за действие , логиката решава как и кога да се осъществи. Представете си какво би било ако изведнъж технологът се възпротиви да изпълни зададената задача. Всичко ще полети в ада и нищо няма да осъществим. Именно във взаимодействието на логиката ( като линеен фактор на мисълта ) и на интуицията ( като обобщаващ фактор ) се крие възможно най-ефективния резултат.

   За интуицията е важна всичката информация. Както положителна, така и отрицателна. От целия обем на информация тя е способна да отсее главните положителни моменти, които водят до оптимален резултат. И недейте се намесва в работата й със свои мисли и разсъждения ! Просто се отпуснете и наблюдавайте какво става. Наблюдавайте знаците, картините и образите.

   Поради това при работа с интуицията сме длъжни да се опрем на нейната мъдрост и умение да обработва паралелно огромни масиви информация, отделяйки от тях най-същественото, което отговаря за поставената задача. И ако при вашата заявка за най-ефективно иползване и разпределение на силите относно вашето начинание възникне образ на банан – не се смущавайте, то е нужно за интуицията, макар за логиката да изглежда несмислено. Просто позволете на стратега си да обобщи и сортира информацията , след което да избере оптимално решение. 

   От друга страна ние сме длъжни при работа с интуицията да се научим как да разшифроваме тези предложени ни от нея образи. Понякога те са конкретни , а друг път – неясни и мъгливи. Но независимо от това, всички образи и знаци имат голямо значение за успешното решение. И опитвайки се да ги разшифроваме с помощта на логиката , често пъти не успяваме.

   Поради това, при търсене на значението на някой образ слeдва да се обърнем към своите вътрешни усещания. И тогава всичко идва по местата си. Естествено идва озарението и ние за пореден път се пляскаме по челото с възгласа “Как не съм го обмислил по-рано !” Забележете, че тук думата “обмислил” има своен смисъл. Какво правим, когато мислим ? – Отговорът е прост : избираме с помощта на логичната част способи за анализ на информацията. И правим това линейно с помощта на формулата “ ако – тогава “. Логичното мислене от гледна точка на енерго-информационния обмен представлява двойнствен модел за търсене на възможности. Приблизително може да се изобрази като верига от логически блокове ДА – НE. 

   Но интуицията – това не е способ за мислене , а за търсене на оптимален резултат по формулата на паралелна обработка на огромен обем информация.

   Ако в първия случай процесът “обмисляне” е линеен , то във втория е многоизмерен по сбор и обобщение на информация според определени признаци. А най-интересното е, че тази информация , която не е взела участие в този момент, бива използвана от интуицията в бъдеще. Т.е., не се изхвърля като ненужна , а се складира в безсъзнателното до “по-добри времена”.


   Интуицията работи със символи, които играят ролята на подсказка. Те ни помагат при вземане на точно решение. Тези подсказки изглеждат по-скоро като алегория. Все пак на малцина ще им дойде в главата , че розовият цвят, който поливате и той изведнъж разцъфва може да означава ваш бъдещ успех с полагане на малко усилия. И само от вас зависи какво ще вложите в символа на розата .

   И така – интуицията е най-мощния инструмент, който може и е нужно да ползваме. На това можем да се научим. Или просто да си спомним как сме го правели в детството, когато логиката е била недостъпна за нас. Децата са интуитивни по рождение. И нищо не ни пречи да обединим у себе си мъдростта на интуицията ( заложена ни изначално ) и силата на логическото мислене ( което сме научили ) . Всички козове са в нашите ръце, понеже сега, като възрастни хора осъзнаваме много повече, отколкото преди. И съзнателно обединявайки тези 2 мощни инструмента – да достигнем нови успехи в живота и самореализацията. 

       По материали от Интернет

вторник, 21 август 2012 г.

Алекс Кулиър за Андромеданците и Луната


Забранената история на Луната

Бих желал да споделя с вас информация относно Луната и Слънчевата система. Тази информация ми беше дадена от Андромедански космонавти.

Моя надежда е, че мога да добавя нещо към общата информация и скритите откровения.Както ми беше напомнено от моите приятели от Андромеда, ние всички имаме част от пъзела. Аз ви предлагам тази перспектива като част от този пъзел. Нямам желание да злословя или да доказвам че някой бърка. Аз самият приемам тази информация с разбирането че тя е само малка част от една по-голяма драма, която се разиграва в задния двор на нашия дом – Земята. Тази информация е дадена по време на различни контакти, както физически, така и телепатични. Следното е Андромеданската гледна точка за нашата Луна.
Нашата Луна има атмосфера която може да се сравни с много места на Земята. В много от големите кратери както на видимата, така и на скритата част, се казва че атмосферата е по-плътна от тази на морското равнище на Земята. Луната има малък изход на своя северен полюс, а кората е леко обелена на места. На някои места е само 21 мили дебела, а на други е 35 мили.
Казано ни е че Луната е суха. Милион пъти по-суха от пустинята Гоби. Според Андромеданците всичко зависи от това къде се намирате. Те казват че скритата страна има много подводни езера с огромни размери. Напояването и тераформирането се извършва на повърхността на скритата страна, но се случва и под земята на видимата страна, за да се прикрият плановете. Аполо 15 открива и снима водни облаци, които изглежда идват от скритата страна. Това би било доста странно и необичайно ако луната наистина няма атмосфера както ни е казано. Защото облаците биха били невъзможни.
Възрастта на лунната почва е 6.2 милиарда години и има съединения и химикали, които не се намират на Земята. Всъщност има много химически съединения, които са били открити, но скрити от публиката. Има и много които тепърва трябва да се открият, защото нашата наука не е много напреднала. Лунната почва не идва от скалите, които образуват планините и кратерите. Това се знае от някои лунни учени. Въпреки всичко за това не се говори открито. Та откъде идва почвата?
Андромеданците казват че почвата и много от камъните идват от Малката Мечка. Дестинацията е слънчева система, която на Орионски език се казва „ЧОВТА”. Това е двойна звездна система. Има много подобни неща между нашата и тази система. „ЧОВТА” е много голяма система с 21 планети и 47 луни. Нашата луна е била направена около 17-тата планета на тази система.
Части от лунната кора са радиоактивни. Аполо 15 е открило това. Особено близо до планините Апенини. Защо са такива показателите? Андромеданците казват че е така заради ядрени отпадъци, които са били донесени и използвани отново като гориво за космически кораби построени от световното правителство. Обаче много от тези кораби които използват ядрено гориво в момента са морално остарели. Та как е била докарана Луната тук? Според Андромеданците тя е била поставена в опашката на астероид, който я довежда до нашата слънчева система. Този същият астероид обикаля нашата част от галактиката на всеки 21 156 земни години. Андромеданците казват че нашата Луна периодично е населявана в своята история в продължение на 1.8 милиона години.

 

НАС: Черните Монаси, Алфа 1 и 2 и MJ-12

Нашата луна е колонизирана. Беше ми казано от Моренае, че има работещо постоянно население на луната от 35 000 души и че те са Арийци по рождение. Няма чернокожи, китайци, латиноамерикаци, корейци, японци, италианци... те всички са Арийци по рождение. В НЛО-литературата което излезе напоследък се казва, че има различни групи. От гледна точка на Андромеданците вътре в Националната Агенция по Сигурност има група наречена Черните Монаси. Това са човешки същества, но те са напълно обвързани с извънземните. Тези хора са толкова много имплантирани с извънземни системи от вярвания, че не могат вече да се считат за хора. Под Черните Монаси има група наречена Синя Луна. Сега разбирам че от време на време това име се променя, но Синята Луна главно се занимава с лунните бази. Тази група е съставена от американци, руснаци, британци и французи. Над НАС стоят банкерите. Всичко което трябва да направят, за да създадат това, са парите. Тези от вас които са разследвали Федералния резерв, знаят колко лесно е да се създават пари.
 
Проект Синя Луна

Синя Луна се занимава с технологичното развитие и това е свързано със ставащото в планините Манзано и особено тези проекти свързани с Енергийния Департамент се използват на Луната. Под Синя Луна има група наречена Алфа 1 и Алфа 2. Не ми е съвсем ясно с какво се занимава Алфа 1, но моето разбиране е че има общо с глобалното събиране на материали и да осигури спокойствие за лунното население от външни дразнители. Алфа 2 се занимава с личния състав. Тяхна работа е да осигурят това 35 000 души на Луната да имат системата от вярвания, която е необходима – това се отнася и за колонистите на Марс. Според Моренае, Алфа 2 е MJ-12. Така че това, което ние мислим че е върха на стълбата, е фактически долно стъпало. Така казва Моренае, аз няма как да го потвърдя.
Луната е куха. Съдържа огромни подземни съоръжения, построени от извънземни и по-късно от хора от Земята. Има 7 отвора в лунната кора и подземните бази. Консервативните учени винаги са се чудели защо много кратери изглеждат толкова плитки въпреки техния размер. Андромеданците казват че това е така, защото по-голямата част от повърхността е построена отгоре върху металната черупка на сферичен космически кораб или Боен Кораб както го описват Андромеданците. Пример за плитък, но голям кратер, е кратера Гагарин. Този кратер е грубо 185 мили в диаметър, но е само 4.5 до 5 мили дълбок. На базата на удара и диаметъра дупката на кратера в дълбочина трябва да е между 4 и 6 пъти по-дълбока. На практика всички кратери си приличат и са прекалено плитки. Това не се подчинява на познатата наука.
Много от кратерите са изкуствено създадени. Андромеданците казват, че много от кратерите на скритата страна, са фактически куполни градове в миналото и са били унищожени по време на война преди 113 000 години. Много от кратерите са били използвани като куполни градове, а други по-големи кратери са използвани като хангари за космически кораби с възможност да поберат 200 кораба.
Базите на повърхността се състоят от 9 куполни града, които се равняват на малък град. Малки езерца или блата са пръснати по повърхността. Останките от тези куполни градове са били намерени от астронавти на Националната Агенция по Сигурност, руски астронавти и астронавти от Аполо. Истинския военен комплекс на луната е под земята. Входове към тази извънземна и човешка база има на двата полюса, планините Телец, кратера Жул Верн и далечната страна на Архимед. Това са оригиналните входове. Черното правителство е създало и други входове и в момента разширява подземния комплекс. Разширението е за да могат да действат частни научни и военни планове на Световния Ред. Андромеданците казват, че Луната е била военен преден пост, докато не е била нужна в нашата част на галактиката за да спре бунта, който се е разиграл.Персонала се е състоял от рептилии, полу-хора, полу-влечуги и такива на които казваме хора.
Според Андромеданците има раси които могат да променят орбитите на планетите, което предизвиква смяна на полюсите. Технологията съществува. Драконианците могат буквално да създадат слънчева система. Те могат да местят планети и да поставят луни там където поискат. Има и други раси, които притежават технологията. Андромеданците казват че има 100 трилиона галактики във вселената.
Много от оригиналните сгради на повърхността на Луната са били унищожени по време на това, което Андромеданците наричат „Конфликта на Черната Лига”. Това е битка, която се е водила между хора от различни звездни системи, които формирали таен съюз и се биели против тиранията на Империята Орион. Допълнително разрушение настъпило на едната страна на луната и тя била транспортирана тук като космическа руина. Страната която е понесла най-голяма щета, е тази която и днес можем да видим на небето. Разрушенията се получили от честотно лъчеви оръжия, когато луната била позиционирана в орбитата на Малдек, която е вече унищожена планета. Сегашната наша Луна е била една от двете луни които са обикаляли Малдек. Втората луна е била Фобос. Тя също има руини върху себе си, както и Венера, която пък е била луна на Уран. На Уран има растителен и бозайнически живот. Стъклото което е изобилно разпръснато по повърхността на луните, идва от куполните градове които са били някога на този боен кораб.
Венера е била луна на Уран, а Меркурий е бил луна на Сатурн. Какъв е бил големия план и дизайн на всичко това – не знам. Когато питах за Земята ми казаха, че тя е била ледена планета с различна орбита от която е сега. Когато попитах кой я е преместил – отговорът беше „това ще трябва да отговорят Плеядианците”. Плеядианците не са всичките лоши, но не и не казват всичко. Те са част от войната в нашата слънчева система преди 117 000 години. Част от нея е по вина на Плеядианците, които просто напуснали. Някои от тях се върнали. Атлантида е била извънземна колония. Плеядианците не поели отговорност за това което са сторили и сега се връщат за да оправят нещата. Проблемът е че когато се връщат, миналото ги удря четворно в лицето. Ние сме отражение на това което те са били преди и те имат голям проблем с това.
Искам в този момент да обясня как се предполага луната да има гравитация. Това е Андромеданска наука и се различава доста от земната. Ето как Андромеданците обясняват причината за гравитацията.
Нашето слънце произвежда високо проникваща радиация в електромагнитния спектър. Тази честота е приблизително трилион цикъла в секунда. Тази честота се намира между ниската част на инфрачервената и радарната честота. Тази радиация от слънцето причинява гравитацията, а не въртенето на планетите. Ще обясня повече за това, когато стане въпрос за Кухата Земя. Андромеданската наука твърди, че всяко планетарно тяло което има 29.3 мили размер и е изложено на слънце, има възможността да има гравитационно поле. Дори ако не се върти по своята ос.
Андромеданците ми предадоха следните серии от събития. Те казаха че тези събития са били записани. Аз не съм ги виждал, така че предавам тази информация на читателите с вяра за нейната достоверност.
По време на пристигането на повърхността на Луната, астронавтите от Националната Агенция по Сигурност заедно с техните „екскурзоводи” сивите, били отведени до подземните съоръжения, където имало останки от скелети на рептилоподобни същества, както и на хора. Била открита също и стара Орионска технология. Тази дестинация е идентифицирана от Андромеданците, според които се намира под кратера Жул Верн. Андромеданците казват че размера на съоръжението скрито на обратната страна на Луната, е приблизително с размера на щата Ню Йорк.
Тези огромни подземни съоръжения съдържат езера, растителен живот от Земята, извънземни технологични работилници, съоръжения за складиране на храна и хангари за космически кораби. Също извънземни текстове са били видени на стените на входовете. На астронавтите на НАС  им е било показано 8 гробници (складове) които били запечатани, но информация за това какво е имало в тях не ми беше дадена. Изкуствени земни условия се създават по всяко време, за да приютят и да поддържат живота на избрания персонал от Световното Правителство.
Луната сега приютява приблизително 36 719 човека от Земята – малка колония, само арийци по рождение. Според работата, която е извършена над и под Луната, за да се разширят съоръженията, Андромеданците предричат население от 600 000 в много близко бъдеще. Има много контакти на Луната между негативно настроени извънземни и хора от Световния Ред.
В момента Световния Ред има 53 земно построени космически кораба тип „НЛО” на Луната. Също са построени и други оръжия на луната като честотно лъчеви оръжия, лазери, сателити с ядрени бомби и оръжейни системи на базата на антиматерия. Антигравитационните аномалии на Земята са използвани да се изпраща оборудване и хардуер на Луната. Пайн Гап Австралия и острова Диего Гарсия в Индийския океан са основни места за изстрелване. Също и Сибир в Русия.
Има атмосфера на далечната страна на Луната, която се създава на повърхността с цел да се увеличи възможността за живот. Има също вода, езера и растителност. Те буквално я превръщат обитаема колония. Оттам Световния Ред решава да отиде на Марс през март, 1959 г. Тази ултра тайна космическа програма била разработена и изпълнена главно от Съветския Съюз, просто защото има огромни ресурси и размер. Фактически те могат да правят всичко в тайна. При пристигането си на луната, астронавтите на Световния Ред с помощта на сивите, отворили наново древното подземно съоръжение. Имаме работеща колония на Луната от 1961 г. според андромеданците.
Когато астронавтите от Аполо кацат на луната, Световният Ред е вече там от известно време. Това познание и технология били спестени на по-ниските нива на НАСА и военните. НАСА била използвана като капак, за да се скрие истината от хората какво се случва там. Астронавтите били накарани да си мълчат със заплахи и така си остава и до днес.
Искам да споделя и малко стара история или събития, които андромеданците казват че са важни. Не можах да намеря информация за тези събития от други места, но понеже андромеданците специално ми я предоставиха, ще я споделя с вас. През 1953 г. земните сателити и радари показали огромни обекти идващи към Земята. Това били кораби майки на сивите. Тези пътуващи във времето космически кораби са били същите, които са видени близо до Венера през 1787, 1788 и 1789 г. През 1645 г., била видяна голяма луна близо до Венера, била видяна да идва и да си отива 4 пъти. Това бил кораб майка от Сириус-Б. През ноември 1844 г., големият кораб видян да осветлява част от Марс бил Орионски кораб майка. Същият кораб осветил Меркурий през 1799 г. Същият кораб който бил сферичен преминал Слънцето през март 1859 г. По време на затъмнението на 29 юли 1878 г., двете големи светещи тела видени между Меркурий и Венера били плеядиански и андромедански кораби майки, минавайки през нашата част на галактиката.

 

Още за ранната Лунна история

Ще говорим за луната и ще фокусираме на далечната й страна която не се вижда. Както съм казвал и в предишни лекции, луната оригинално идва от Малката Мечка и е на 6.2 милиарда години. Била е една от четирите луни около 17-тата планета на система, която на Орионски език се казва „ЧОВТА”. Била е преден пост за членове на Орионската група и по едно време е била населявана от 5 милиона военни от Орионската Група.
Луната е била умишлено поставена в опашката на астероид, който я доставя през галактиката в нашата слънчева система. Произхода на Луната не е от Земята, което се явява теорията преподавана в училищата. Луната е по-стара от Земята. Същият астероид който довежда луната, обикаля нашата галактика на всеки 25 156 земни години. Луната е периодично обитавана в своята история за период от 1.8 милиона години. Сега отново се обитава и много от оригиналните й структури на повърхността са унищожени по време на войните на Черната Лига, които се явяват битки между хора и Империята Орион.
Истинският военен комплекс е под земята. Входове има на двата полюса – Планините Телец и кратера Жул Верн (далечната страна) и Архимед (близката страна), са оригиналните входове когато Орионската група е била там. Тайното правителство обаче е създало още отвори и в момента разширява подземния комплекс. Експанзията е поради частни интереси за научни и военни планове на Новия Световен Ред.
Много от кратерите на Луната са били използвани като хангари за кораби. Големите кратери били с възможност да поберат 200 или повече кораба. Някои кратери са 170 мили широки.Персонала се състоял от полу-хора – полу-сиви и полу-хора – полу-рептилии. Базите на повърхността били съставени от 9 куполни града. Вътре е била отглеждана растителност. Малки езера били пръснати на повърхността. Останки от тези куполни структури са открити от астронавти на НАС, руснаците и астронавти на Аполо.
 
Националната Агенция по Сигурност отива на Луната
Астронавтите на НАС са били там през 1958 г. И оттогава стоят там като тайна част на руското правителство наречена „Черен Пазач”. ПО време на пристигането на луната, астронавтите на НАС (заедно с техните сиви „ексурзоводи”) били заведени до подземни съоръжения където имало останки от скелети на влечугоподобни същества и хора както и Орионска технология.
Тази дестинация е идентифицирана от андромеданците че се намира под кратера Жул Верн на далечната страна на Луната, в южното полукълбо и това подземно съоръжение е с размера на щата Ню Йорк. Тези подземни съоръжения съдържат огромни езера, трансплантиран живот от Земята и извънземни фабрики за оборудване, които били изоставени и оставени от предишните обитатели преди много време. Има също складове за храна и хангари за космически кораби, които се използват и ръководят от хора от Зевмята. Има извънземни текстове и скриптове на стените на коридорите, които свързват различните места на съоръжението. Открити са също 8 запечатани гробници (складове). Тяхното съдържание все още не ми е известно.
Изкуствена околна среда се създава през цялото време за да се настани персонала на световното правителство. Андромеданците считат че може да се побере население на луната от около 600 000 души на базата на разширителните работи които се извършват. Има контакти между фракции на Световния Ред и неприятелски извънземни групи на Луната. Управлението на тези съоръжения се извършва от НАС и Руския Черен Пазач (1947 г). Въпреки че британците по-късно са въвлечени в тази операция главно заради финансиране от тяхна страна. Както казахме и преди, НАС има 53 земно построени гравитационни кораба стационирани на луната постоянно.

Оръжия за планетарна защита построени на луната
Оръжия се правят на Луната като сателити с ядрени бомби и плазмено лъчеви оръжия. Причината тези оръжия да бъдат изработвани там, е че при инвазия на Земята, луната се счита първа линия на отбрана.
Как всичко се озовава на Луната? Освен използването на антигравитационна технология, която сивите дават на НАС, се използват места с антигравитационни аномалии. Извънземна технология се използва за създаване на атмосфера на луната, която да позволи разширяване на обитаемостта и този процес изисква много години за да бъде осъществен. А в това време се отглежда храна под земята. Има и военна база на далечната страна на Луната.
Първата мисия с хора приземили се на луната била през 1958 г. от руснаци и НАС, а официална колония става през 1961 г. Структурите които били построени на повърхността, били проектирани от JPL (лаборатория на на НАСА за производство на ракети и космически кораби). Тези куполни структури били първо построени на луната, за да се тестват там и после и на Марс.
Една от другите корпорации, която била много важна за това усилие и която в действителност извършила конструкцията, била корпорацията Бечтел, която има таен строителен екип, който работи с НАС.
Причината поради която ние виждаме само едната страна на луната, е по дизайн. „Тъмната страна” на луната наистина представлява тъмна тайна на това колко дълго извънземните наблюдават Земята. Големи масивни структури, функциониращи като тежести, са били проектирани в структурата на луната за да я спрат да се върти по нормален начин и те се намират на двата полюса. Те са магнитни по естество.
Когато астронавтите от Аполо кацат на Луната, ние вече сме били там от известно време. НАС вече е установила колония там 8 години преди това и технологията не е била споделена по нисшите ешелони на НАСА и дори с военните. НАСА се използва като „капак на кон” за да държи хората на САЩ невежи за това което наистина става в космоса и досега изпълнява тази своя функция.
Някои от най-великите научни умове на нашата планета които изчезват безследно, са заведени на луната и Марс в опит да се започне чисто ново общество, инженери, архитекти и хора от всяка сфера на живота са пращани там.

От Алекс Кулиър
Превод:Alien


събота, 11 август 2012 г.

Загадките на Тибет : Портали за други измерения ?

   Участниците в последната научна експедиция през 1999 г. разкрили, че ако се прекара ос от основната планина на Тибет – Кайлас към противоположния край на земното кълбо, то тя ще се озове право на остров Пасха, където се намират каменните статуи с неизвестен произход. Когато съединим чрез въображаема линия този остров с мексиканските пирамиди и я продължим по-нататък , ще се озовем точно в планината Кайлас.


   А ако с подобен меридиан съединим Кайлас с египетските пирамиди, отново ще излезем на остров Пасха ! Разстоянието от тибетските до египетските пирамиди , както и от остров Пасха до мексиканските са абсолютно еднакви. В наши дни няма съмнение, че световната система от пирамиди е била отдавна построена с цел връзка на планетата ни с космоса.

                      Тибет – място на боговете

   Тибетската група пирамиди е най-голямата на Земята. Представете си стотици пирамиди, които са разположени равномерно, в строга математическа зависимост от 4-те посоки на света, около основната пирамида – свещената планина Кайлас. Височината на тази планина – 6714 м.

   Всичките останали тибетски пирамиди учудват с разнообразието във формите си, височината им варира между 100 и 1800 метра. За сравнение височината на Хеопсовата пирамида е “само” 146 метра. Всички пирамиди на Земята си приличат, но само в Тибет между пирамидите има интересни каменни конструкции, които заради плоските или вдлъбнати повърхности биват наричани огледала. Стара тибетска легенда разказва, че някога на Земята от Небето дошли Божии синове. Това било много отдавна. Те владеели удивителната сила на петте елемента, с чиято помощ построили гигантски град. Именно там , както утвърждават в източните религии, се намирал Северния полюс допреди Всемирния потоп.



   В много източни страни Кайлас се смята за свещена планина. Тя и околните планини били построени с помощта на могъщите сили от петте елемента : въздух, вода, земя, вятър и огън. В Тибет считат тази сила за психична енергия на Вселената, нещо недостъпно и недостижимо за осмисляне от човешкия ум ! А пак тук, на височина 5680 м се намира и знаменитата “Долина на Смъртта”, като през нея може да се мине само по свещена пътека. Ако кривнеш от пътеката – попадаш в зона, където действат тантрически сили. А каменните огледала така изменят хода на времето за хората, попаднали тук, че за броени години те се превръщали в старци.

                                 Каменните огледала

   Тези уникални каменни конструкции имат гладка или вдлъбната повърхност. Най-голямата загадка за науката е способността им да изменят времето. “Времето” – това е енергия, спосбна да се концентрира и разпространява. Пример за времевото действие на тибетските огледала е загадъчната смърт на 4 алпиниста, които по време на експедицията кривнали от свещената пътека, а след завръщането си в разстояние на една година се състарили и починали. Медицината не успяла да установи причина за тяхната смърт.



   Всичките каменни огледала имат различна форма и размери. Едно от тях, с височина 800 м се нарича “Каменен дворец на щастието”. Счита се, че то е място за преход в други, паралелни светове. Най-големите огледала са склоновете откъм запад и север на главната пирамида на Кайлас, те имат ясно изразена вдлъбната форма. Височината на всяко от тях е 1800 м. Учените твърдят, че такива големи повърхности имат способност да предават енергия, която се натрупва в самите пирамиди и се съединява с потоците на други енергийни вселенски сили.

                                   Загадъчни строители

    Творците на пирамидите без съмнение са познавали законите на ефирните енергии и са умеели да ги управляват. Но кои са били те ? Хипотези има много . Едни смятат, че пирамидите са построени от обикновени хора. Други пък – че са резултат от намесата на извънземни. На някои конструкции са останали следи от рисунки, приличащи на човешки лица. Така излиза, че пирамидите са построени от представители на високоразвита цивилизация. От известните на човечеството най-развита цивилизация е лемурийската – тя е владеела енергиите на Духа. Но те са имали според сведенията големи очи и малки носове, докато лицата от рисунките приличат повече на наши съвременници. А на един от камъните са изсечени 4 фигури. Редом с тях има овал с два процепа, който напомня за летателен апарат на атлантите. Атлантите , както са описани в тибетските документи, в определен период от своето съществуване получили достъп до знанията на лемурийците, записани на специални златни плочи.

   На един от тибетските върхове като доказателство седи човек – не е жив разбира се, а каменен. На височина е като приблизително 16 етажна сграда. Човекът седи в позата на Буда, държейки на коленете голяма плочка. Главата му е наведена, все едно чете. Обърната е на югоизток, там , където на територията на Тихия океан някога е била легендарната Лемурия. С този монумент се символизира предаването на знанията от лемурийците на атлантите. Но сега никой не може да достигне до четящата фигура, понеже тя “седи” в зоната на действие на едно от тибетските огледала. Навярно хората от настоящата цивилизация трябва да имат много търпение и голям запас от духовна чистота, за да се доберат към тези тайни познания, които е възможно да изменят за добро целия бъдещ живот.

   По материали от Интернет 

четвъртък, 9 август 2012 г.

Граф Сен Жермен

Тайнствен и привлекателен, с кожа, на която времето като да не оставя отпечатък, графът се мести от едно място на друго, носейки със себе си дълбоката тайнственост на своята личност – еднакво очарователна и загадъчна.




Кой всъщност е граф Сен Жермен, талантливата и обаятелна личност от 18-ти век, която има късмета да попадне – а често и да помогне – в създаването на редица значими исторически моменти? И което е още по-важно – дали той е истинска личност, или просто измислен герой, който успява да се впише изкусно в реалността?

Датата и мястото на раждане на Сен Жермен не са съвсем ясни, но изтънчената му личност неизменно пленява придворното общество на безбройните места, които посещава. Възхваляват го както за бисерите му мъдрост, така и за тайнствеността, с която е обграден.

Тъй като отказва да обсъжда такива дреболии като произход, богатство и обществено положение, те остават неизвестни за граф Сен Жермен. Първите сведения за него са от 1758 г във Франция, където според слуховете той се завръща от дипломатически мисии в Холандия, Англия и Германия. Отличното му владеене на множество езици (френски, английски, китайски, арабски, санскрит, италиански и други) и познанията му по политика, история, изкуства, поезия, медицина, химия, живопис и различни науки, му носят възхищението (или завистта) на голяма част от аристокрацията. 

При пристигането си в Париж, графът е отведен при крал Луи XV (твърди се, че той прави графа свой таен агент) и мадам дьо Помпадур, предизвиквайки завистта на френската аристокрация. Неговите образованост и елегантност биват възхвалявани безспир от бележити личности на епохата, като Казанова, Калиостро и херцог Шоазьол. 

Граф Сен Жермен е известен със своето състояние на вечна младост, въпреки сам често да подхвърля шеговито, че е на повече от сто години. Но независимо от младежката си външност, той е виртуозен пианист, цигулар и композитор на музика. Графът е и сред основоположниците на алхимичното изкуство, като твърди, че може да прави злато. 

Името на Сен Жермен е трайно свързано с окултизъм и тайни общества. И до ден днешен той си остава гарант за легендарни умения, на който се приписва растящ куп от постижения и исторически невероятни истории. 

Ненадминат пътешественик, Сен Жермен прекарва по-голямата част от живота си на път и посещава далечни земи като Турция, Тибет, Мексико и африканския континент. Цяла Европа е считана за негов дом.

Друга особеност в характера на графа е навикът му да приема нова самоличност във всяка страна. В Холандия той е известен под името граф Сюрмон, в Белгия е маркиз Монсерат, в Русия, където се движи в обкръжението на Екатерина II и е назначен за съветник на граф Алексей Орлов, е познат като генерал Уелдън, в Германия се нарича принц Ракоцки. Но зад всяка от тези личности бива откриван Сен Жермен, а това неизбежно ускорява заминаването му от съответното място.

Други имена, използвани от графа, са маркиз Емар, граф Белмар, граф Салтиков, майор Фрейзър, граф Уендъм, граф Монте Кристо, кавалер Шьонинг и Зонони.

Някои смятат, че името на графа има тайнствено значение, тъй като “Сен Жермен” не е задължително име на място. Други изказват предположението, че е прякор, заимстван от латинската фраза "Sanctus Germanus," която означава “свят брат.” 

И смъртта, подобно на живота му, е загадка

След приказен живот в общества на лидери и величия от цял свят, през 1779 г тайнственият граф пристига в Екенфьорд, Германия, където негов настойник е принц Карлос Хесе-Касел. Официални сведения сочат, че той умира в дома си там през 1784 г, но в града няма гробница с неговото име.

По време на престоя си в Екенфьорд, Сен Жермен приема компанията само на няколко души и мнозина смятат, че той просто използва този германски град за афиширане на смъртта си. Според някои сведения по това време той е на почти 100 години, въпреки че изглежда сякаш е преполовил четиридесетте. Още по-странно е, че съществува смъртен акт, според който графът всъщност умира и е погребан в Силезия, днешна Полша. 

Към многобройните постижения на графа приписват и участието му в основаването на Съединените американски щати и разкриването на тайните на хипнотизма пред Антон Месмер. Обаче неговите загадъчни постижения продължават много след предполагаемата му смърт. Граф Сен Жермен (вероятно все още недоволен от объркаността на биографията си) се завръща отново във Франция през 1789 г, лъчезарен и бодър, и се представя пред кралица Мария Антоанета. 

От тази среща нататък историята на Сен Жермен става отново заплетена. Случаи, претендиращи да описват смъртта му и последвалите след това негови постижения, се разказват от толкова много хора и при така различни обстоятелства, че е невъзможно да се разграничи истината от сензацията. 

Както неговото раждането и много от главните моменти в живота му, смъртта на графа си остава тайнствена неизвестност. Дори мнозина твърдят, че той въобще не е умирал! Днес има изобилие от истории за това как графът (вероятно откривайки тайната на безсмъртието) е живял в древен Египет, Римската империя, Средновековието и в различни региони на съвременна Европа.

Солидни доказателства за тези твърдения почти не съществуват (казват, че графът е позирал за снимка с мадам Блаватска от Теософското дружество), но историческите фантазии, създадени за него, са стотици.

Казват, че той вдъхновява и помага на Ехнатон да основе монотеизъм. Приписват му строителството на храма на Соломон и основаването на франкмасонството векове по-късно. Някои настояват, че е роден през 1969 г като син на Ференц Ракоци II, последният крал на Трансилвания; други вярват, че той е Кристиан Розенкройц, основател на Ордена на розенкройцерите; трети – че е философът и учен Франсис Бейкън. Дори се смята, че е предоставил тайни карти, които са помогнали на Христофор Колумб да открие Америка. А съвсем скоро, през 1972 г, парижанинът Ришар Шанфре заявява, че е Сен Жермен и демонстрира алхимичните си способности по френската телевизия. Той се самоубива 11 години по-късно. 

Със сигурност определени моменти от биографията на графа са силно подозрителни, но кой може да разграничи точно реалното от измисленото? И в двата случая този “безсмъртен” благородник успява да поддържа жива поне легендата за себе си.  

събота, 4 август 2012 г.

Атлантида - цивилизация на телепати и екстрасенси ?

 От какво е загинала великата извънземна цивилизация от телепати и екстрасенси ?
  Съвременните хора са петата цивилизация на Земята !
Атлантите свободно са преодолявали земното притегляне и са имали четириизмерни ефирни тела, вселени в земни същности.
На дъното на Саргасово море са намерени високоенергийни кристали от неизвестен произход. Със своите излъчвания те са способни да дематериализират хора и кораби... 

   Ние сме свикнали да изчисляваме живота на нашата планета с милиони години, а фантастите, кинематографистите и учените ни приучиха да боравим леко с огромни отрязъци от време, както и с идеята за разнообразие на цивилизициите и видовете битие във Вселената. Добро или лошо е това ? Главното е да се различават космическите “приключения” от реалната земна история, която е по-удивителна от всяка фантастика. 

   Между другото една от школите на съвременната наука се приддържа към т. нар. “кратка хронология” на Земята. В нея са 130-те века, отделящи нашата ера от загиналата Атлантска цивилизация. Периодът е толкова значим, че обликът на Земята в този поток от времето се е изменил до неузнаваемост. Ако можехме да се окажем в онова време, ние щяхме да решим, че сме на друга планета. Нашата “синя планета” е била огнена, а светът бил в алени тонове. Тогава планетата се е въртяла по друга орбита, въздухът бил по-гъст, а гравитацията – по-слаба ( водата се изпарявала лесно и атмосферата била наситена с нея ). Чудовищни влечуги се разхождали по сушата. Но най-интересното било друго.

                     Четвърта земна цивилизация

   В далечния 13-ти век пр. Н.е. на територията на Атлантическия океан съществувала велика земна цивилизация, след която останали легенди за Атлантида, за което свидетелства и древногръцкия философ Платон. За палеоконтактите напоследък започна да се говори като за реални факти – за културата на шумерите, съществувала в района на древна Месопотамия около 6-ти век пр. н. е. и контактувала с представители на Нибиру , догоните – племе в Централна Африка, съхранило свидетелства отпреди 6000 г. за контакт с цивилизация от третата планета на системата Сириус, и други източници говорят за древните контакти на земляните с гости от други планети. Между другото цивилизацията на атлантите е четвърта и може би най-загадъчната от земните . Атлантите били другопланетна цивилизация от телепати и екстрасенси !



   Така че атлантите могат да бъдат наречени “наши предци” само условно. Кои са били те ? През 30-те години на 20-ти век завесата на мистерията за Атлантида започнал да повдига морският изследовател Едуард Кейс, открил следи от загиналата цивилизация между Мексиканския залив и Средиземноморието. Свидетелства за Атлантида има разпръснати по цял свят : Пиренеите, Мароко, Британски Хондурас, Юкатан, Америка. Основната част на потъналия континент се намирала в мястото, където сега е разположен Бермудският триъгълник, центърът на който се явява Саргасово море, а граници – Бермудите, Пуерто-Рико и полуостров Флорида. По мнението на Кейс за нас, хората от 5-та земна цивилизация, тръгнали по погрешен път на прекомерно увлечение по наука и техника ще ни е трудно да си представим колко по-развити били те от нас ! Тази цивилизация се развивала по друг принцип . Те се разбирали помежду си телепатично, свободно можели да се отделят от земята , ‘губейки тегло” (левитирали) , да управляват биополето. Вътрешната им енергия била такава , че със силата на мисълта те премествали многотонни плочи, които плували сами из въздуха...

   Тайната на Саргасово море или къде изчезвали корабите ?

   След почти 60 години, през 1995 г. изследователят от университета в Минесота Марк Хамънс и колегата му Джефри Кейт получили допълнителни данни. По мнението на Хамънс, атлантите били извънземни с четириизмерни ефирни тела, вселили се в човешки същности. Телепатията и левитацията за тях били единствен начин за общуване и придвижване. Имали високо развита технология на базата на високоенергийни кристали. Отломки от тях все още почиват на дъното на Бермудския триъгълник. И до сега те изпускат лъчения, способни да дематериализират ( или унищожат ) предмети. Така намират обяснение изчезванията на кораби в този район. При подобен процес живите хора се освобождават от телата и преминават в ефирните нива. По-слабите излъчвания обаче не дематериализират , а само изменят психиката на хората. Освен това може да настъпи разрив на връзката с действителността, хората да чуят гласове или да получат халюцинации. Безсмъртни в ефирното ниво, във физическите си тела атлантите живели около хиляда години. Те умеели да управляват и климата .

      Загивайки, атлантите оставили закодирана в кристалите информация за себе си 

   Съществуването в човешки тела не преминало без отражения. В преследването на развлечения те все повече ставали хора, устройвайки като забава бури и цунамита. Подобни развлечния били гибелни за материка, под който се намирали огромни газови кухини. Това довело и до потъването му на морското дъно. Предвиждайки това, атлантите оставили информация за тях в кристали, един от които се намира в Египет, в подземния град Гиза. Настройвайки се на честотата на неговите вълни, Марк Хамънс получил телепатично информация за Атлантида.

   Започвайки с 40-те години на 20-ти век, американското военно-морско ведомство контролира информацията за проявленията от древните знания на атлантите. По техни сеизмографски наблюдения се потвърдило наличието на руини от древни градове в областта на Бермудския триъгълник.

   Ще приведем само един достатъчно красноречив случай на находка с “отломки” от четвъртата цивилизация. През 1970 г. някой си Рей Браун – лекар - природолечител – тръгнал за почивка на остров Бари , намиращ се близо до Бахамите. Отделяйки се от приятелите , той отишъл да се гмурка. Какво било изумлението му, когато на голяма дълбочина видял добре съхранила се пирамида, снабдена с непозната техника. Сред другите неща с неясно предназначение той намерил и кристал, приличащ на описаните от Марк Хамънс. Когато Браун се опитал да го вземе ( кристалът бил единствения предмет, който се “отвинтил” ), той “чул” предупредителни гласове. И все пак той взел кристала, който му внушавал глас и изображения. В течение на 5 години Браун криел находката си от очите на обществеността. Но през 1975 г. все пак се решил да го покаже на един конгрес на психиатрите във Финикс, САЩ. При погледа върху този кристал психиатърът от Ню Йорк Елизабет Бейкън получил съобщение, че въпросният кристал принадлежи на египетския бог на смъртта Тот, организатор на подземното хранилище за тайни знания близо до трите големи пирамиди в Гиза.



                               Последици от катастрофата 

   Пребиваването на атлантите в човешко тяло (между другото техния почти 3-метров ръст напълно се покрива с древногръцките митове за боговете ) довело към частична загуба на екстрасензорните способности, ръст на агресията, увлеченост по плътски забавления, жажда за власт. Гибелта на Атлантида била ужасна. Катастрофата станала на два етапа. Колапсът бил толкова опустошителен, че довел до промяна в оста на въртене на Земята...

   Сега , на предела на хилядолетието ние отново сме на подобен етап с неправилно развитие на цивилизацията. Глобалните изменения в климата , наводненията , продължителните застудявания в топли преди това райони се отразяват тревожно върху човечеството, което на всичко отгоре отново изрови планетата си – метро, разни шахти и подземни бункери я правят да изглежда като торта на пластове. 

                       Колосите от остров Пасха и египетските пирамиди са били придвижвани с помощта на ... биополе !



   Съществуването на атлантите не е останало без следа за човечеството. Техните способности и знания били наследени частично от египтяните, жителите на остров Пасха и други древни народи. Помните ли загадъчните исполини от остров Пасха, които сякаш замислено гледат към сините океански простори ? И до сега науката не знае как тези 20-метрови колоси са доставени от дълбоката вътрешност на острова ( където са били направени ) на брега . На всичките въпроси местните жители отговаряли, че “те отивали сами”. Да , колосите действително отивали под действието на мощно човешко биополе ! Сегашните островни жители отдавна са загубили тази способност, но споменът за нея живее над 10 хиляди години !

   А египетските пирамиди ? Те също може да са построени по този способ ! Все пак атлантските умения се съхранили частично и след трагичния край на великата цивилизация преди 12 000 години.

                                   Наследници на Атлантида

   Постепенно способностите угасвали, съхранявайки се в редки случаи като атавизъм. Нострадамус, Ванга, Мирослава и подобни на тях се явяват наследници на Атлантида ! И неслучайно ние често пъти , особено в детските си години летим по време на сън, пренасяме се в паралелни вселени докато спим. Това е от генетичната памет, нашите далечни предци са го умеели. Те пътували по морето с високоскоростни плавателни съдове, летели на безшумни летателни апарати, полирали камъни така, че да не може между тях да се сложи бръснарско ножче или игла . Сега това е възможно само с висок клас технологии...
По материали от Интернет