вторник, 31 май 2011 г.

Eфектът на пеперудата - "Гръмна гръм" (Рей Бредбъри)

Рекламата на стената трептеше, сякаш се намираше под течаща отгоре й топла вода. Екълс усети как примигва и надписът пламна в мига на мрак:
САФАРИ ВЪВ ВРЕМЕТО АД
САФАРИ ВЪВ ВСЯКА ГОДИНА ОТ МИНАЛОТО.
ИЗБИРАТЕ ПЛЯЧКАТА.
ОТКАРВАМЕ ВИ ТАМ.
УБИВАТЕ Я.
В гърлото на Екълс се събра топла слюнка; преглътна с усилие. Мускулите около устата му образуваха усмивка. Бавно вдигна ръка, в която се вееше чек за десет хиляди долара.
— Гарантирате ли, че ще се върна жив от сафарито? — попита той човека зад бюрото.
— Нищо не гарантираме — отвърна служителят. — Освен динозаври. — Той се обърна. — Това е господин Травис, вашият ловен водач в Миналото. Той ще ви казва какво, кога и къде да стреляте. Каже ли не стреляйте, не стреляте. Ако не се подчините на заповедите му, глобата е още десет хиляди долара, плюс евентуални проблеми с властите, когато се върнете.
Екълс хвърли поглед през огромния кабинет към гъстата плетеница извиващи се и бръмчащи проводници и метални кутии, към сиянието, което ставаше ту оранжево, ту сребристо, ту синьо. Чуваше се тътен, сякаш на гигантски лагерен огън изгаряше самото Време, всички години и листа от календарите, всички часове и дни — събрани накуп и подпалени.
Едно докосване, и горенето моментално щеше да тръгне в обратна посока. Екълс си спомняше дума по дума рекламата. От сгурия и пепел, от прах и въглени, подобно на златни саламандри ще скочат старите зелени години; рози ще изпълнят с аромата си въздуха, бялата коса ще стане катраненочерна, бръчките ще изчезнат; всичко ще полети назад до семето, ще избяга от смъртта, ще се втурне към началото си, слънцето ще изгрява на запад и ще залязва величествено на изток, луната ще изяжда себе си от другата страна и всичко ще се напъха едно в друго като в китайски кутии, като зайци в шапки, всичко ще се върне към новата смърт, смъртта на семето, зелената смърт, към времето преди началото. И всичко това — с едно-единствено докосване.
— По дяволите — ахна Екълс, а светлините от Машината заиграха по слабото му лице. — Истинска Машина на времето. — Поклати глава. — Кара те да се замислиш. Ако изборите вчера бяха минали зле, сигурно сега щях да съм тук и да бягам от резултатите. Слава Богу, че Кийт победи. Съединените щати ще имат чудесен президент.
— Да — каза мъжът зад бюрото. — Изкарахме късмет. Ако беше спечелил Дойчър, щяхме да имаме диктатура от най-лош вид. Този човек е против всичко — милитарист, против християнството, против човечността, против разума. Знаете ли, звъняха ни хора, уж на шега, ама не точно. Питаха дали не могат да се прехвърлят да живеят в хиляда четиристотин деветдесет и втора, ако Дойчър стане президент. Разбира се, работата ни не е да организираме бягства, а сафари. Както и да е, президентът е Кийт. Остава ви само една грижа…
— Как да убия динозавъра си — завърши вместо него Екълс.
— Tyrannosaurus Rex. Гръмовният гущер, най-ужасното чудовище в историята. Подпишете това. Случи ли се нещо с вас, вината не е наша. Онези животинки са гладни.
Екълс пламна.
— Опитвате се да ме изплашите!
— Честно казано, да. Не искаме да пращаме такива, които ще се паникьосат още при първия изстрел. Миналата година загинаха шестима водачи и дузина ловци. Ние сме тук, за да осигурим най-жестоката тръпка, за която би мечтал един истински ловец. Да ви отведем шейсет милиона години назад в миналото, за да приберете най-грамадната плячка на всички времена. Чекът ви е все още у вас. Скъсайте го.
Последва дълго мълчание, през което господин Екълс не откъсваше очи от чека. Пръстите му трепнаха.
— Е, късмет — каза мъжът зад бюрото. — Господин Травис, поемете го.
С оръжие в ръце тръгнаха мълчаливо през помещението към Машината, към сребърния метал и ревящата светлина.

Първо ден, после нощ, после пак ден и пак нощ, а след това — ден-нощ-ден-нощ-ден. Седмица, месец, година, десетилетие. 2055, 2019. 1999! 1957! Отлетяха! Машината ревеше.
Сложиха си кислородните шлемове и провериха радиостанциите.
Екълс се люлееше в мекото кресло, стиснал зъби и с пребледняло лице. Усети как треперят ръцете му, погледна надолу и видя, че е стиснал с всички сили новата карабина. В Машината имаше и четирима други. Ловният водач Травис, помощникът му Лесперънс и двама други ловци, Билингс и Крамър. Седяха и се гледаха, а годините профучаваха край тях.
Екълс усети как устните му се раздвижват.
— Тези пушки могат ли да свалят динозавър?
— Ако го улучиш на точното място — разнесе се гласът на Травис в шлема му. — Някои динозаври имат два мозъка, един в главата и един далеч назад в гръбначния мозък. Ще стоим настрана от тях. По-добре да не си играем с късмета. Пуснете първите два куршума в очите, стига да успеете. Ослепете ги, а след това се целете в мозъка.
Машината виеше. Времето бе като прожектиран назад филм. Слънца летяха в небето, преследвани от милиони луни.
— Мили Боже — промълви Екълс. — Всеки ловец, живял някога, би ни завидял. В сравнение с това Африка е като Илинойс.
Машината забави ход; писъкът й премина в мърморене. После спря.
Слънцето спря в небето.
Мъглата около Машината се разнесе и те се оказаха в миналото, в наистина далечното минало — трима ловци и двама водачи със сини метални пушки на коленете.
— Христос още не се е родил — каза Травис. — Мойсей не е изкачил планината, за да говори с Бог. Пирамидите са все още в земята, чакат да бъдат изсечени и изградени. Помнете това. Александър, Цезар, Наполеон, Хитлер — никой от тях не съществува.
Мъжете кимнаха.
— Това — показа господин Травис — е джунглата от шейсет милиона двеста петдесет и пет години преди президент Кийт.
Посочи им една метална пътека, която се губеше в зелената пустош над някакво димящо блато, сред огромни папрати и палми.
— А това е Пътеката, прокарана за вас от Сафари във времето АД. Рее се на петнайсет сантиметра над земята. Не докосва нито една тревичка, цвете или дърво. Изработена е от антигравитационен метал. Целта й е да не ви позволява по никакъв начин да докосвате света на миналото. Стойте на Пътеката. Не слизайте от нея. Повтарям. Не слизайте. Каквото и да става! Паднете ли, плащате глоба. И не стреляйте по нищо, без да сме разрешили.
— Защо? — попита Екълс.
Седяха в древната пустош. Вятърът довяваше далечни крясъци на птици, миризмата на смола и старо солено море, на влажни треви и кървавочервени цветя.
— Защото не искаме да променяме Бъдещето. Защото мястото ни не е тук. Властите не харесват, че сме тук. Налага се да плащаме тлъсти рушвети, за да можем да работим. Машината на времето е ужасно докачлив бизнес. Без сами да подозираме, можем да убием някое важно животно, малка птичка, бръмбар, дори цвете, и по този начин да унищожим важна брънка в развитието на видовете.
— Не ми е съвсем ясно — каза Екълс.
— Добре — продължи Травис. — Да кажем, че тук случайно убиваме една мишка. Това означава, че всички бъдещи поколения на конкретната мишка са унищожени, нали?
— Да.
— И поколенията на поколенията на поколенията на същата мишка! Само с една невнимателна стъпка унищожавате първо една, после десет, хиляда, милион и милиард възможни мишки!
— Добре, мъртви са — каза Екълс. — И какво от това?
— Какво от това? — Травис тихо изсумтя. — Е, какво ще стане с лисиците, които се нуждаят от тези мишки, за да оцелеят? Защото изчезнат ли десет мишки, една лисица ще загине. Изчезнат ли десет лисици, един лъв ще умре от глад. Няма ли го него, ще пострадат какви ли не насекоми и мършояди; безброй най-различни живи форми ще бъдат подложени на хаос и изтребление. И в крайна сметка може да се стигне до следното — петдесет и девет милиона години по-късно някой пещерен човек, един от дузината в целия свят, излиза на лов за диво прасе или саблезъб тигър. Но ти, приятелю, си настъпил всички тигри в района. Настъпвайки една-единствена мишка. И пещерният човек умира от глад. А той, забележете моля, не е просто който и да е, не! Той е цял бъдещ народ. От неговите слабини са щели да се появят десет синове. От техните — сто други, и така нататък, до появата на цивилизацията. Унищожиш ли един-единствен човек, унищожаваш една раса, един народ, цяла история. Все едно да убиеш някой от внуците на Адам. Настъпването на една мишка е като земетресение, последиците от което ще разтърсят Земята из основи и ще променят съдбите на всички и всичко. Със смъртта на един пещерен човек изчезват милиардите му все още неродени потомци. Рим може никога да не изникне на седемте си хълма. Европа може завинаги да си остане тъмна гора и само Азия да процъфти. Настъпете една мишка, и ще разрушите пирамидите. Настъпете мишка и ще оставите във Вечността отпечатък като Големия каньон. Кралица Елизабет може да не се роди, Вашингтон може да не прекоси Делауеър, може изобщо да няма никакви Съединени щати. Така че внимавайте. Следвайте Пътеката. Никога не слизайте от нея!
— Разбирам — каза Екълс. — Значи не бива да докосваме дори тревата?
— Точно така. Смачкването на едно растение може да доведе до неизвестно какви резултати. И най-малката грешка ще се умножи неимоверно за шейсет милиона години. Разбира се, възможно е теорията ни да е погрешна. Възможно е да не сме в състояние да променяме Времето. Или пък да го правим по съвсем неуловим начин. Мъртва мишка тук означава неравновесие в количеството насекоми там, по-късна диспропорция в популацията, лоша реколта, депресия, масов глад и в крайна сметка — социални промени в някакви далечни страни. А може пък резултатът да е още по-незначителен. Да кажем, лек полъх, шепот, косъм, тичинка във въздуха — някаква съвсем мъничка промяна, която спокойно би останала незабелязана. Кой знае? Кой може да каже със сигурност? Ние не знаем. А само предполагаме. И докато не разберем със сигурност дали нашата намеса във Времето може да предизвика страшен гръм или леко шумолене в Историята, трябва да сме ужасно внимателни. Както знаете, преди заминаването ви тази Машина, тази Пътека, облеклото и телата ви са стерилизирани. Ще носим кислородните шлемове, за да не пренесем наши бактерии в древната атмосфера.
— А как да разберем по кои животни да стреляме?
— Отбелязани са с червена боя — отвърна Травис. — Днес, преди това пътуване, пратихме в миналото Лесперънс. Той дойде точно в тази епоха и проследи някои животни.
— Значи ги е изучавал?
— Да — каза Лесперънс. — Проследявам целия им живот и отбелязвам кои живеят най-дълго. Не са особени дълголетници. Колко пъти се чифтосват. Не много често. Животът е кратък. Когато намеря някое, което ще умре затиснато от дърво или ще се удави в торфено блато, отбелязвам точния час, минута и секунда. После мятам граната с боя. Тя оставя червено петно на кожата. Не можем да го пропуснем. След това нагласям пристигането ни в Миналото така, че да срещнем Чудовището най-много две минути преди да умре от естествената си смърт. Така убиваме само животни без бъдеще — такива, които никога повече няма да се чифтосат. Виждате ли колко сме внимателни?
— Но ако сте били тук тази сутрин, би трябвало да сте се натъкнали на нас, на нашето сафари! — развълнувано рече Екълс. — Как премина то? Успешно ли беше? Всички ли останахме… живи?
Травис и Лесперънс се спогледаха.
— Би се получил парадокс — каза Лесперънс. — Времето не допуска такава бърканица, в която човек да срещне сам себе си. Появи ли се такава опасност, Времето отстъпва настрана. Като самолет във въздушна яма. Усетихте ли как Машината подскочи точно преди да спрем? Тогава се разминахме със самите себе си на връщане в Бъдещето. Не видяхме нищо. Няма начин да кажем дали експедицията е била успешна, дали сме убили своето Чудовище, или всички ние — имам предвид вас, господин Екълс, — сме се върнали живи.
Пребледнелият Екълс се усмихна слабо.
— Стига толкова — сряза го Травис. — Всички да стават!
Бяха готови да излязат от Машината.
Джунглата бе висока, джунглата бе широка, джунглата бе целият свят, завинаги. Звуци като музика и звуци като от летящи платна изпълниха въздуха, и това се оказаха птеродактили, реещи се на огромните си сиви криле — като гигантски прилепи, плод на делириум и среднощни кошмари. Застанал на тясната Пътека, Екълс се прицели на шега в тях.
— Прекратете! — заповяда Травис. — Спрете да си играете, дявол да го вземе! Ако пушката ви гръмне…
Екълс се изчерви.
— Къде е нашият тиранозавър?
Лесперънс си погледна часовника.
— Идва. Ще пресечем пътя му след шейсет секунди. Оглеждайте се за червената боя, за Бога. Не стреляйте, докато не ви кажем. Стойте на Пътеката. Стойте на Пътеката!
Тръгнаха напред в утринния ветрец.
— Странно — промърмори Екълс. — Предстоят шейсет милиона години, изборният ден е приключил. Кийт стана президент. Всички празнуват. А ето че ние сме тук, милиони години са изчезнали, не съществуват. Нещата, за които се тревожехме месеци наред, цял живот, все още не са се родили. Не са дори замислени.
— Всички да свалят предпазителите! — нареди Травис. — Екълс, стреляте пръв. Билингс е втори. Накрая Крамър.
— Ловувал съм тигър, диво прасе, бизон, слон, но Господи, това е истината — промълви Екълс. — Треперя като хлапе.
— А — каза Травис.
Всички спряха.
Травис вдигна ръка.
— Отпред — прошепна той. — В мъглата. Ето го. Ето го Негово кралско величество.

Джунглата бе обширна и пълна с цвърчене, шумолене, мърморене, въздишки.
Внезапно всичко това изчезна, сякаш някой бе затворил врата.
Тишина.
Гръмна гръм.
От мъглата, на стотина метра пред тях, се появи тиранозавърът.
— Мили Боже — прошепна Екълс.
— Ш-ш-ш!
Вървеше на огромни лъскави пружиниращи широко крачещи крака. Издигаше се девет метра, на половината височина на дърветата — огромен бог на злото, присвил деликатните си нокти на часовникар до лъскавите гърди на влечуго. Задните му крака бяха бутала, хиляди килограми бяла кост насред дебели въжета от мускули, покрити отгоре с бляскава люспеста кожа като бронята на страховит воин. Всяко бедро бе тон месо, слонова кост и стомана. А от огромния дишащ гръден кош стърчаха две крехки предни ръце — ръце с длани, които можеха да грабнат човек и да го разгледат като играчка. Змийската шия се извиваше, а главата — тон издялан камък — се издигаше с лекота към небето. Устата се отвори, разкривайки ограда от зъби като кинжали. Завъртяха се очи колкото щраусови яйца, изразяващи единствено глад. Затвори уста в убийствена усмивка. Затича се, тазовите му кости трошаха дървета и храсти, ноктите на краката се забиваха във влажната земя и оставяха дълбоки шест пръста следи. Тичаше с плъзгаща се балетна стъпка, невероятно балансирано и грациозно за десетте си тона. Излезе предпазливо на осветената от слънцето поляна, прекрасните му ръце на влечуго опипаха въздуха.
— Господи! — Устните на Екълс трепнаха. — Ако се пресегне, ще стигне Луната.
— Ш-ш-ш! — гневно прошепна Травис. — Още не ни е видял.
— Не може да бъде убит — спокойно постанови Екълс, сякаш не можеше да има никакви възражения. Беше претеглил наличните данни и това бе окончателното му мнение. Карабината в ръцете му бе като въздушна пушка. — Глупаво беше да дойдем тук. Невъзможно е.
— Млъкнете! — изсъска Травис.
— Кошмар.
— Обърнете се — нареди Травис. — Връщате се тихо в Машината. Ще ви върнем половината от сумата.
— Изобщо не предполагах, че ще е толкова голям — каза Екълс. — Грешна преценка, това е. И сега искам да изляза от играта.
— Вижда ни!
— Ето я червената боя на гърдите!
Гръмовният гущер се изправи. Бронираната му плът блестеше като хиляди зелени монети, покрити със слуз и изпускащи пара. В тази слуз се гърчеха мънички гадинки и цялото тяло сякаш трептеше и се вълнуваше дори когато Чудовището не помръдваше. Издиша. Вонята на сурово месо се понесе през пустошта.
— Махнете ме оттук — каза Екълс. — Никога досега не е било така. Винаги съм бил сигурен, че ще остана жив. Имах добри водачи, успешни експедиции, безопасност. Този път прецених погрешно. Срещам достоен противник и го признавам. Това е прекалено голям залък за мен.
— Не тичайте — каза Лесперънс. — Обърнете се. Скрийте се в Машината.
— Да. — Екълс като че ли се вцепени. Погледна краката си, сякаш за да ги накара да се раздвижат. Изстена безпомощно.
— Екълс!
Той направи няколко крачки, примигваше и се препъваше.
— Не натам!
Още при първото движение Чудовището се хвърли напред с ужасяващ рев. Взе стоте метра за четири секунди. Карабините рязко се вдигнаха и стреляха. Вихрушката от пастта на звяра ги потопи в миризма на слуз и стара кръв. Чудовището изрева и зъбите му проблеснаха на слънцето.
Без да поглежда назад, Екълс сляпо направи крачка към ръба на Пътеката, отпуснал безполезно карабината, слезе на земята и закрачи, без да го осъзнава, към джунглата. Краката му потънаха в зеления мъх. Краката му го движеха, чувстваше се сам и откъснат от ставащото зад гърба му.
Карабините изтрещяха отново. Гръмовният рев на гущера заглуши изстрелите. Огромният лост на опашката се завъртя и удари странично. Дървета експлодираха в облаци от листа и клони. Чудовището протегна надолу ръцете си на бижутер, за да сграбчи хората, да ги прекърши на две, да ги смачка като боровинки, да ги напъха между зъбите и в ревящото гърло. Огромните като канари очи се снижиха до нивото на хората. Те видяха отражението си в тях. Стреляха в металните клепачи и горящите черни зеници.
Тиранозавърът рухна като каменен идол, като огромна планинска лавина. С рев се вкопчваше в дървета и ги събаряше след себе си. Изтръгна и разкъса металната Пътека. Хората се хвърлиха назад. Тялото удари земята, десетки тонове студена плът и камък. Оръжията изгърмяха. Чудовището размаха бронираната си опашка, змийската му паст потръпна и замръзна неподвижно. От гърлото му бликна фонтан кръв. Някъде вътре се спука мехур с течности. Зловонни потоци обляха ловците. Те стояха неподвижно, целите червени и проблясващи на слънцето.
Гърмът утихна.
Джунглата бе тиха. След лавината — зелено спокойствие. След кошмара — утро.
Билингс и Крамър седнаха на пътеката и повърнаха. Травис и Лесперънс стояха с димящи пушки и псуваха люто.
Екълс лежеше по очи в Машината на времето и трепереше. По някакъв начин бе успял да се върне на Пътеката и да влезе в Машината.
Травис приближи, хвърли поглед на Екълс, взе марля от една метална кутия и се върна при седящите на Пътеката.
— Почистете.
Избърсаха кръвта от шлемовете си. И също започнаха да псуват. Чудовището лежеше като хълм от месо. От вътрешността му се чуваха въздишки и мърморене, докато отделните му части умираха, органите преставаха да работят, течностите се движеха за последен път от торбичка към вена и камера, всичко изключваше окончателно и завинаги. Беше като да стоиш до катастрофирал локомотив или парна копачка в края на работния ден — всички клапани са отпуснати или здраво стегнати. Изпукаха кости; тежестта на собствената плът, загубата на равновесие, мъртвото тегло строши тънките предни ръце, оказали се под туловището. Месото се отпусна с треперене.
Отново нещо изтрещя. Гигантски клон се отчупи от титаничния ствол на едно дърво и се стовари върху мъртвия звяр, сякаш за да го довърши окончателно.
— Ето. — Лесперънс си погледна часовника. — Точно навреме. Именно този клон трябваше да го убие. — Той погледна двамата ловци. — Искате ли снимка-трофей?
— Какво?
— Не можем да вземем трофей в Бъдещето. Тялото трябва да остане на мястото, където е умряло, за да нахрани насекоми, птици и бактерии, както би трябвало да си бъде. Всичко трябва да си остане в равновесие. Така че трупът остава. Можем обаче да ви снимаме застанали до него.
Двамата мъже се опитаха да помислят, но се предадоха, клатеха глави.
Оставиха се да бъдат поведени по металната Пътека. Отпуснаха се изтощени в меките кресла. Зяпаха поваленото Чудовище, неподвижната могила, върху чиято димяща броня вече се струпваха странни, подобни на влечуги птици и златисти насекоми.
Някакъв звук ги накара да замръзнат. Екълс седеше на пода на Машината на времето и трепереше.
— Съжалявам — каза най-сетне.
— Стани! — викна му Травис.
Екълс стана.
— Излез на Пътеката — каза Травис. Беше вдигнал карабината си. — Няма да се върнеш с Машината. Оставаш тук!
Лесперънс го хвана за ръката.
— Чакай…
— Ти не се бъркай! — озъби се Травис и се освободи. — Кучият му син едва не ни уби. Но и това не е всичко. По дяволите, не. Виж муобувките! Виж ги! Избяга от Пътеката. Господи, това направо ни съсипва! Бог знае какво ни грози! Десетки хиляди долари обезщетения! Ние гарантираме, че никой няма да напусне Пътеката. А той го направи. Проклет глупак! Ще трябва да докладвам на властите. Може да ни отнемат разрешителните. Бог знае какво е сторил на Времето, на Историята!
— Спокойно, само малко се е изкалял, това е.
— Откъде можем да сме сигурни? — викна Травис. — Та ние нищо не знаем! Всичко това е една проклета загадка! Излизай, Екълс!
Екълс зарови в джобовете на ризата си.
— Ще платя колкото искате. Сто хиляди долара!
Травис изгледа свирепо чековата му книжка и се изплю.
— Излизай. Чудовището е до Пътеката. Пъхни ръцете си до лакти в устата му. После може да се върнеш с нас.
— Това е безумно!
— Чудовището е мъртво, лигаво копеле такова. Куршумите! Не можем да ги оставим. Нямат място в Миналото; може да променят нещо. Ето ти нож. Изрежи ги!
Джунглата отново се бе изпълнила с живот, с древни шумове и птичи крясъци. Екълс бавно се обърна и загледа първобитната купчина мърша, хълма кошмари и ужас. Накрая се затътри по Пътеката като безумец.
Върна се след пет минути, трепереше; ръцете му бяха мокри и червени до лактите. Разтвори длани. И в двете имаше стоманени куршуми. После падна. Остана да лежи на място, без да помръдне.
— Не трябваше да го караш да го прави — каза Лесперънс.
— Мислиш ли? Още е прекалено рано да се каже. — Травис побутна неподвижното тяло. — Ще оживее. Следващия път няма да иска да ходи на такъв лов. Добре — каза той и уморено даде знак на Лесперънс. — Включвай. Да се връщаме у дома.

1492. 1776. 1812.
Почистиха ръцете и лицата си. Смениха мръсните ризи и панталони. Екълс бе дошъл на себе си, но не говореше. Травис го гледа свирепо цели десет минути.
— Не ме гледайте! — изплака Екълс. — Нищо не съм направил.
— Кой знае?
— Просто скочих от Пътеката, това е. Малко кал по обувките… какво искате, да се просна на пода и да се моля ли?
— Може и да имаме нужда. Предупреждавам те, Екълс, още мога да те убия. Пушката ми е заредена.
— Не съм виновен. Нищо не съм направил!
1999. 2000. 2055.
Машината спря.
— Излизайте — каза Травис.
Помещението бе същото, каквото го бяха оставили. Но и не съвсем същото. Същият човек седеше зад същото бюро. Но и не точно същият човек седеше зад не точно същото бюро.
Травис бързо се огледа.
— Всичко наред ли е тук? — рязко попита той.
— Идеално. Добре дошли у дома!
Тревогата обаче не напусна Травис. Сякаш се мъчеше да разгледа самите атоми на въздуха, начина, по който слънчевите лъчи проникваха през единствения висок прозорец.
— Добре, Екълс, махай се. И никога вече не се връщай.
Екълс не помръдна.
— Чу ме какво казах. Какво си зяпнал?
Екълс стоеше и душеше въздуха — в него имаше нещо, някаква следа от вещество, но толкова лека, така слаба, че единствено слабият вик на подсъзнанието му казваше, че съществува. Цветовете — бяло, сиво, синьо, оранжево, в стената, в мебелите, в небето зад прозореца, бяха… бяха… А и това усещане. Побиха го тръпки. Ръцете му трепнаха. Стоеше и всички пори на тялото му попиваха странното усещане. Някъде някой сигурно бе надул една от онези свирки, дето ги чуват единствено кучетата. Тялото му отвръщаше мълчаливо. Извън това помещение, отвъд тази стена, оттатък този човек, който не бе точно същият човек, седящ зад бюрото, което не бе точно същото бюро… се простираше цял свят от улици и хора. Що за свят бе той сега? Почти ги усещаше как се движат някъде там, отвъд стените, подобно на повлечени от сух вятър шахматни фигурки…
Веднага обаче се забелязваше рекламата върху стената — същата, която бе прочел по-рано през деня, когато бе влязъл.
Нещо в нея бе променено:
СЪФАРИ ВЪ ВРЕМИТУ АД
СЪФАРИ ВЪФ ФСЯКЪ ГУДИНА ОТ МИНАЛУТУ.
ИЗБИРЪТИ ПЛЯЧКЪТЪ.
УТКАРВЪМИ ВИ ТАМ.
УБИВЪТИ ЙЪ.
Екълс усети как се свлича в един стол. Започна трескаво да маха гъстата кал от обувките си. Вдигна с трепереща ръка буца пръст.
— Не, не може да бъде. Не и от толкова малко нещо. Не!
Набита в калта, блестяща в зелено, златно и черно, имаше пеперуда… много красива и много мъртва.
— Не и малко нещо като това! Не и пеперуда! — изкрещя Екълс.
Тя падна на пода — изящно създание, дребно създание, способно да наруши равновесието и да събори малките камъчета, после по-големи и по-големи камъни и канари, през всички години на Времето. На Екълс му се зави свят. Това не би могло да промени нещата. Убиването на една пеперуда не би могло да бъде толкова важно! Нали така?
Лицето му изстина. Гласът му трепереше:
— Кой… кой спечели президентските избори вчера?
Мъжът зад бюрото се изсмя.
— Шегувате ли се? Много добре знаете. Дойчър естествено! Кой друг? Не и онзи проклет женчо Кийт. Сега на власт е железен човек, на когото му стиска, за Бога! — Служителят замълча. — Какво има?
Екълс изстена. Падна на колене. Протегна треперещи пръсти към златната пеперуда.
— Не можем ли… — умолително се обърна той към света, към себе си, към служителите, към Машината, — не можем ли да я върнемобратно, не можем ли да я съживим? Не можем ли да започнем отново? Не можем ли…
Не помръдна. Зачака със стиснати очи, трепереше. Чу тежкото дишане на Травис; чу как Травис сваля карабината от рамо, сваля предпазителя, вдига оръжието.
Гръмна гръм.

четвъртък, 26 май 2011 г.

Мисли и предсказания от Беинса Дуно ( Петър Дънов )

  Има три вида хора : глупави, умни и мъдри. Глупавият непрекъснато се занимава с миналото, умният се стреми да прочете бъдещето, а мъдрият живее с настоящето.

  Забелязано е, че ако няколко души ви обичат, един непременно ще ви мрази. Ако девет души ви обичат, десетият ще ви мрази и по сила омразата му ще се равнява на любовта на деветимата.

  Насилието унищожава хората, но не ги променя. Чукът, след като няколко години е удрял камъка, се е изтъркал и унищожил. Такава е съдбата на всички насилници и тирани - те самите се унищожават.

  Според мене сегашното проповядване на Христа в сравнение с истинското проповядване е особен род разбойничество.

  Животът на Луната е под кората й. Тези кратери, които виждате, са изкуствено построени от жителите на Луната - те са кондензатори на слънчева енергия. Там живеят около 100-150 адепти.

  Айнщайн е от четвъртото измерение и няма да идва повече на Земята.

  Женитбата на Земята е два вола, свързани в един юлар. И двата орат и пъшкат. Сегашният брак е изобретение на черната ложа.

  Внимателни бъдете към цветята, към клоните, камъчетата, изворите. Така ще възпитате съзнанието си. Българинът в това отношение има още много да работи. У него деликатните чувства не са развити. Хване едно клонче, скърши го и го захвърли, откъсне цвете и го захвърли.

  Има светски хора, които са по-щедри и по-благородни от вярващите. Веруюто не определя характера на човека.

  Нашето пространство в сравнение с пространството, в което живеят духовете е като плоскост.

  Когато душите на убитите отидат в астралния свят, създават условия за нервни заболявания и разстройства у хората.

  И предсказаните, и определените неща могат да се променят. От човека зависи да подобри или влоши съдбата си.

  Който е работил съзнателно върху себе си и се е справял със земните си желания, той лесно се освобождава от тялото си.

  Всички жестоки хора днес са обсебени от лемурийците. Те са от третата раса. Много от бялата раса ще бъдат вързани и ще останат зад шестата раса, за да се изправят.

  За да отстоявате на нападението на астралните същества трябва да се групирате по няколко заедно, да създадете помежду си хармонична среда, в която да действа любовта. Тя е оръжие против всички външни и вътрешни нападения.

  Животът се проявява между полюси, т.е. между контрасти. Тази е причината, дето при гениалния всякога има един глупец. Колкото по-мъдър е човек, толкова по-големи глупаци го обикалят.

  Когато вълкът напада овцете, веднага му теглят куршума, когато човек убива подобния си, във време на война, не само не го съдят, но получава награда, кръст за храброст.

  Вие я имета, я нямате 100 прераждания и искате да ставате светии. Светията е минал 777 прераждания и е имал 12 кардинални прераждания и чак тогава е станал светия.

  Ще стане силен трус. Цяла Франция ще потъне. Част от Русия и Турция и част от Германия.

  След 100 години и помен няма да остане от сегашния ред и порядък на нещата. Друг ред, коренно различен от този, ще има на Земята.

  Животът ще се влошава все повече и повече. Той ще стане непоносим. За лошите хора настъпва черен период. Тъмната епоха изтича. Сега сме в епохата на Водолея, което значи чистота. Астралният свят вече е почистен. Бъдещата култура се отличава с три неща : повдигането на жената, повдигането на бедните и слабите и застъпване на правата на човека.

  Една кутия може да ви разправи всичко, което се върши вън от България. Не само ще чувате какво правят хората в далечни страни, но и в скоро време ще можете да виждате какво правят хората в най-отдалеченото кътче на Земята. Един ден ще дойдем до положение да виждаме какво се върши не само на този свят, но и на онзи свят.

  Всички пророци и мъдреци ще се въплътят в славянството до края на 20-ти век.

  Ще станат големи кръвопролития. В много държави ще има граждански войни, но която е по-близо до Бога, по-лесно ще мине. Тогава силите небесни ще се възмутят, ще дойдат големи земетресения - където е суша, ще стане море. Тия, които се спасят след тия страдания, ще влязат в царството Божие.

  Сега опасността не е от болшевишката или други революции, това са детински работи. Но иде едно раздвижване на Земята, при което бедни и богати ще хвръкнат из въздуха. Иде едно положение, при което и богати, и сиромаси ще бъдат засипани с пепел. Може след десет години да е, може след сто години да е, но ще дойде.

  Съвременната култура се нарича славянска, но няма нищо славянско в нея. И ако върви по този път, ще я постигне съдбата на миналите култури.

  Тези, които си заминат през 1943 година, ще дойдат през 1973 година, защото имат важна работа.

  София е втори Йерусалим - Вечния мир ще се сключи в София. В София ще се свика първият йерусалимски събор. Нова библия ще се напише на български език. Българските земи край няма да имат. Църквата "Св. София" в Цариград ще бъде християнска.

  7000 напреднали съшества, адепти, ще бъдат родени в славянските страни до края на 20-ти век и те ще образуват една голяма вълна на подем.

  В 22-ри век ще се възстанови царството Христово на Земята.

  В Европа иде едно земетресение, което ще започне от Север, ще разтърси цяла Европа, така, че ще се помни с хиляди години. Обяснява се и причината за него. В Стария Завет се казва : "Гледайте да не станат вашите дела и мисли толкова лоши, че да не може Земята да ви търпи вече."

  Не, материализмът няма да даде нищо в света. Когато културата изгуби своя идеализъм и стане материалистична, тя е осъдена на смърт. Когато една религия изгуби своя идеализъм и стане материалистична, тя е осъдена на смърт.

  Готовите души ще възкръснат, а онези, които не са готови, ще заспят и ще чакат още хиляда години, докато дойдат други нови условия в бъдеще.

  В България има много ясновидци. Това е добър признак. То показва, че Духът работи в България.

  Кое е същественото за българина ? Той е най-твърдият елемент, който съществува. Всеки човек, който слиза на Земята, трябва да мине през българите, за да добие твърдостта, да му ударят печата на твърдостта. Най-доброто семе, което най-добре расте, това е българинът !

  Съвременните хора са дошли до едно положение, по-горе от което не могат да се повдигнат. Защо ? Защото като им се изнесат известни истини, те започват да се подиграват. Тази черта особено се забелязва у българите, които не оценяват нещата и са готови винаги да се подиграват, да се надсмиват. Това се дължи на факта, че религиозното чувство у тях е слабо развито. Затова горната част на главата им, където се намира центърът на религиозността, е сплесната. Отвърстието на религиозното чувство им създава големи нещастия.

  Чрез славяните трябва да се внесе нещо ново -щедростта. Тя е качество на славяните. Славяните сега носят силите на душата - Любовта. Те са хора на човеколюбието. Те носят културата на братството. В ощославянския организъм България представлява волята.

  Ако не изхвърлим от ума си едни стари възгледи, не може да се роди нова мисъл.

четвъртък, 19 май 2011 г.

Кирлианова фотография (2)

Как се е родила кирилиановата фотография?
През 1939 година младият електроинженер Семьон Кирлиан бил повикан в изследователски център в родната му Русия, за да поправи уред за електротерапия. Доближавайки случайно ръката си до един електрод, той усетил лек електрически ток и видял искра във формата на светкавица. Изненадан, Кирлиан поставил фотографска плака между ръката си и електрода. На проявената плака пръстите се оказали заобиколени от силен светлинен ореол, осеян с точици и светкавици. При всеки следващ опит резултатът оставал неизменен. Експериментите с неодушевени предмети доказали, че при тях това явление не съществува.
Тогава Кирлиан създал високочестотни електрически полета и много скоро, подпомаган от съпругата си, се специализирал в областта на фотографията под високо напрежение. Устройството се състои просто от една бобина, съединена с метална плоча, изолирана от субекта. Между индивида и апарата се поставя свръхчувствителен лист хартия. От фотографиите става ясно, че аура с променлив интензитет се излъчва и от човешкото, и от животинското тяло, когато то е изцяло или отчасти изложено на въздействието на електрическо то поле.
Фотографията под високо напрежение позволила също да се улови и растителната аура. Според това дали листът е от здраво или болно дърво, светлинният ореол е съответно или много ясен и оцветен, или смътно очертан и мъгляв, а при смърт на растението изчезва въобще. Същата причинно-следствена връзка между здравословното състояние на организма и различната степен на оцветеност на етерния двойник се наблюдава при животнитe и човека.
Как се прилага кирилиановата фотография?
Когато парче от току-що откъснат лист от растение се фотографира по този начин, се получава аура като на цял лист със същите контури и светлинни полета. Този факт обяснява защо хората с ампутирани крайници имат усещането, че отрязаният крайник продължава да съществува, и дори изпитват болка в него. А може би в това е и разковничето за улавянето на аурата от медиумите. Ненапразно биофизици и биохимици я определят като "енергийно тяло", "тяло от биологична плазма", "елементарно поле от плазмен тип, образувано от йонизирани частици". А известно е, че плазмата е газ, чиито атоми са така силно йонизирани, че електроните им са се отделили от ядрото.
Във всеки случай изследванията на руските учени потвърждават, че аурата се засилва или отслабва в зависимост от настроението и здравословното състояние на човека, че интерференциите, появили се в полето под формата на смущения, позволяват да се открие и предскаже която и да е болест. Такъв е случаят с дете, което страдало от необясними болки в корема, а снимката на абдоминалната област показала аура, типична за скарлатината диагнозата се потвърдила от скорошната поява на характерните за болестта пъпки.
Какво се постига чрез кирилиановия ефект?
Кuрлuановuят ефект дава възможност да се разграничат различните неврози и степента на развитието им. Известно е, че на лявото полукълбо на главния мозък, седалище на логиката, съответства дясната ръка, докато лявата отговаря на дясното полукълбо, където е заложена творческата интуиция.
Снимката по метода на Кирлиан дава информация за равнището на тези две способности: ако ореолът на двете ръце е еднакъв, това ще означава, че у индивида логиката и интуицията взаимно се допълват.
Установено е, че ракът поражда една и съща структура на енергийните тела при хора, при плъхове и дори при растения, засегнати от подобна клетъчна пролиферация. Можем следователно да се надяваме, че изследването на аурата ще спомогне за предвиждането на болестта. Методът на Кирлиан вече "предсказва" например проблемите около покълването на пшеница, изложена на топлина или измръзване.
Изучаването на аурата е полезно и за акупунктурата и хомеопатията. Хирург посетил семейство Кирлиан и забелязал, че сиянието на ръцете му, фотографирани по техния метод, не отговаря на нито един от класическите типове нервна концентрация. След завръщането си той им изпратил акупунктурна карта със седемстотинте ключови зони на кожата, отговарящи приблизително на точките, които Кирлиан и съпругата му са отбелязали като най-­силно осветени.
Независимо от разнообразните тълкувания на аурата ясновидците виждат в това явление потвърждение за съществуването на "астралното тяло", което в своята цялост проектира всички компоненти на личността, както физически, така и психични, та дори и духовни.
Как се улавя аурата?
Намираме се в стая, където цари полумрак. Настаняваме индивида, с когото ще експериментираме, на четири метра разстояние от вас, така че да го виждаме на светлия фон на екран или стена, макар че и тъмният фон би могъл да бъде дори по-подходящ.
Насочваме погледа си, без да го напрягаме, към главата му и същевременно в безкрая. Избягваме да свеждаме клепачи и чакаме. След няколко секунди ще започнем да различаваме мъгляв, леко оцветен ореол, широк двайсет-трийсет сантиметра, който обвива силуета му, и може би още един слой, разположен по-плътно до него, но по-тесен и по-блестящ.
Как се тълкуване на аурата?
То остава нееднозначно, тъй като има разлика между това да виждаш просто мъгла около едно тяло и ясно да различиш някакъв цвят. Всяко наелектризирано тяло със сигурност притежава своя аура, която, ако
е активна, образува магнитно поле. Впрочем тя затова се нарича още магнетизъм. Но клетките, съставящи човешкото тяло, и самото човешко тяло са заобиколени от аура, която може да бъде или активна, излъчваща магнетична енергия, или пасивна, или рецептивна, та дори и отблъскваща. Действително човешката мисъл е тази, която, контролирайки електрическата енергия на тялото, я и възбужда, като насища аурата до максималния и потенциал, или я отслабва повече или по-малко. Оттук и различните степени на изява на етерния двойник според хората и според момента.
При това положение цветът и интензитетът на нашето електрическо или магнетично поле ще се определят от вибрационната честота на съдържащата се в него енергия. А тя зависи от психичната ни еволюция, в хода на която аурата се променя, като при най-извисените личности преминава от ярко виолетово в чисто бяло.
Сред примерите, илюстриращи влиянието, което жизнените сили на организма упражняват върху енергията, е и следният експеримент: един и същи пръст на ръката, фотографиран от Кирлиан в четири различни момента от деня (след закуска, преди обед, след оскъден обед и преди вечеря), разкрива прогресивно отслабваща аура.
Само ще спечелите, ако се научите да разпознавате различните аури и да разчитате максимално точно техните характеристики. Можете да изпробвате например валидността на следните прости тълкувания:
Тълкуването на цветовете при кирилиановия ефект
тъмночервено  - гняв, чувственост
тъмновиолетово - лабилна нервна система
светлосиньо       - умора, сенилитет
черно       - тъга, неврастения
сиво - депресия


бяло - сила, жизненост.

понеделник, 16 май 2011 г.

Известни медиуми - Д. Д. ХЮМ

Роден през 1833 година в Шотландия, Даниел Дънглас Хюм е отгледан от леля си в Америка, където дарбата му на медиум бързо се проявява и разцъфтява с утвърждаването на спирптуализма през петдесетте години на XIX век. Освен по-обикновените сеанси в стайни условия, включващи материализация на човешки ръце, и способността му да накара музикални инструменти да свирят без човешка помощ, Хюм се специализира в областта на левитацията — на предмети и на самия себе си.
Само няколко месеца след първата му публична левитация в Кънектпкът, Хюм е представен като знаменитост и от двете страни на Атлантика. Любимец на висшето общество, той прави демонстрации на своите способности в двора па Наполеон III, където принц Метерних планира да го разкрие като мошеник, но заговорът не успява, а славата на Хюм става по-голяма от всякога.
През 1855 година той вечеря с Елизабет и Робърт Браунинг, но демонстрациите след вечеря ласкаят твърде много домакинята и Робърт Браунинг започва да се държи враждебно с медиума. Години по-късно неговото сатирично стихотворение „Медиумът господин Кал", насочено явно срещу Хюм, нанася доста щети на спирптуализма. Далеч по-голяма вреда обаче нанася неговия неразумен опит да измъкне пари от госпожа Джейн Лайънс — попрезряла вдовица, която го съди за изнудване. Съдията осъжда госпожа Лайънс за лъжесвидетелстване, но нарежда на Хюм да възстанови парите, като му казва: „Тъй като смятам сппритуализма за измама, необходимо е да приема тъжителката за жертва на тази измама".
Като цяло кариерата на Хюм се развива стремително. Той извършва удивителните си подвизи в къщи, които никога преди това не е посещавал, понякога без никакво предупреждение, при това сам (без съучастници) и без каквато и да е апаратура. Още по-изумителна е способността му да прехвърля свои способности временно върху други.
Дори скептиците откриват, че в присъствието на Хюм могат да левитират и също като него стават устойчиви на огън. Хюм често пъха двете си ръце, а понякога и лицето си, в нажежена до бяло жарава, без да се изгори и дори без да остане белег. Той взема от огъня пламтящи въглени, слага ги в носна кърпа и ги подава на гостите, които ги държат по няколко минути всеки, без да получат изгаряне — нито те, нито носната кърпа. Понякога, по време на левитация, тялото на Хюм се удължава — според изследователите, които го държат за тялото, докато той се издига, удължаването достига до 20 сантиметра. Убеден спиритуалист, Хюм смята, че тези явления се предизвикват от духовете на умрелите, за да докажат, че продължават да съществуват. Той разказва как го повдигат, „въпреки че — добавя, — ако бях паднал от тавана на някои от стаите, в които бях издигнат, нямаше да ми се размине без сериозно нараняване".
В един от тези случаи,ако наистина бе паднал, той със сигурност би загинал. Това става през една зимна нощ в квартал „Виктория" в Лондон. Хюм излита от прозорец на третия етаж, понася се над улицата и влиза обратно през друг прозорец на същия етаж. Естествено, подобни деяния винаги пораждат съмнения, а тримата свидетели са капитан Чарлс Уин, неговия братовчед лорд Адер и собственикът на Линдси. И тримата са негови приятели и последователи. (Хюм, чиято сексуалност буди съмнения, е заподозрян в хомосексуална връзка с Адер). Възможно е те наистина да са излъгали за това събитие, но другите публични прояви на Хюм му осигуряват достатъчно много предани последователи. Скептиците намекват за хипноза на свидетелите, а някои дори смятат, че туберкулозният и слаб Хюм е използвал въже, за да се прехвърли от единия прозорец до другия.
Каквато и да е истината за тези случаи, най-малко двама са изтъкнатите учени, повярвали в неговите дарби на медиум. В Русия Александър фон Бутлеров провежда успешни експерименти върху психо-кинетичните му способности, а в Англия Уилям Крукс онделя няколко месеца за изследвания върху медиума. Хюм поощрява скептицизма на Крукс: „А сега, Уилям, от теб искам да действаш така, все едно че съм прочут заклинател и ще те измамя, като ти изиграя всички номера, които знам... Не се съобразявай с моите чувства. Аз няма да се обидя".
Крукс не вижда причина медиумните способности да се регистрират с научна измерителна апаратура. Експериментирайки, той конструира устройство, с което изпитва способността на Хюм да накара акордеона да свири без човешка помощ. Инструментът е закрепен в специално конструирана медна клетка, а на Хюм е позволено да го докосва само в противоположния на клавиатурата край. Въпреки това акордеонът,който предварително е проверен дали механически е съвсем обикновен, продължава да свири. След години Крукс пише, че тези експерименти „убедително представят доказателства за съществуването на една нова сила, по неизвестен начин свързана с човешкия организъм, която...може да се нарече „психична сила".
Хюм достига своя зенит между 1850 и 1860 година. След това неговото здраве и психични способности започват да угасват. Заедно с втората си съпруга — дъщерята на Александър фон Бутлеров, той отива да живее на юг в Европа заради по-топлия климат. Отвреме-навреме дава сеанси за приятели и пише автобиографията си — „Светлини и сенки на спиритуализма", в която с еднакво презрение напада и скептиците, и шарлатаните. Умира през 1886 година. Въпреки загадъчния си характер, Хюм не може да не буди уважение дори и днес. От многото свидетелски описания на неговите прояви става очевидно, че той наистина е необикновен медиум, макар че е възможно източникът на неговите способности да не са духовете, в които той вярва.

неделя, 15 май 2011 г.

Опитът с двата процепа - загадка от квантовата физика

  Със съдействието на добрия ми приятел zahariada днес представям един клип, където се разяснява опитът с двата процепа. Парадоксалният експеримент за двойнствената природа на светлината и ролята на "наблюдателя" .
http://www.newfresh.name/news/zagadka_kvantovoj_fiziki/2011-04-21-383

събота, 14 май 2011 г.

Холографската реалност

   Ако от лазерен лъч се насочат 2 лъча – към фотографирания обект и към огледало, а отразените от обекта и от огледалото вълни попаднат върху фотолента със светочувствителна повърхност, в резултат възниква холограма. Тя съдържа в себе си в зашифрован вид триизмерно и цветно изображение на обекта. Ако холограмата се освети с вълна от същото огледало, ще стане чудо : на известно разстояние от нас ще се появи мнимо изображение на обекта, което трудно може да се различи от оригинала – вид призрак, който можете да заобиколите от всички страни и дори да преминете през него.
   Холографията е приложима към всякакъв род вълни. А това означава, че могат да съществуват оптични, звукови, ментални холограми. И ако за окото или ухото е недостъпна честотата на колебание на тези вълни, то и холографския образ ще е невидим и нечут.
   Ако от снимка се отреже половината изображение, от нея ще остане само половината информация. А ако от холограмата липсва някаква част, то при осветяването й с лазерен лъч изображението ще е цяло, дори и да е останало от него съвсем малко парче.
   В пространството на Вселената се пресичат най-различни енерговълни-енергополета. Следователно тя представлява една огромна холограма, във всяка точка от която се съдържа информация за целия свят, но тя е закодирана в холографски микроструктури.
   Човекът и неговото съзнание представляват неотменна част на тази вселена. Човекът като макрообект също е вълнова структура и той сякаш е “размазан” из цялата Вселена. На основата на единството между човека и Вселената може да се твърди, че човекът е холограма на Вселената.
   На основата на много опити е направен изводът, че живото същество (душата) отначало се проектира във вид на холографски образ и на основата на този образ изгражда своето конкретно земно биохимическо тяло. Учените доказали, че такава холограма възниква още преди появата на бял свят на цялостния организъм.Грубо казано, информацията, идваща отвън по отношение на ембриона, кара неговите хромозоми да създават определен вълнов образ. Именно този образ-холограма диктува на делящите се клетки къде и кога да растат краката, ръцете, главата. Вълновият образ запълва материята, както леярската форма се запълва с материал.
   Не бива да се твърди, че светът е пълна илюзия и обектите в него липсват. Но ако все пак разгледаме Вселената като холографска система, можем да стигнем до съвършено различна реалност.
   Всички сме убедени, че нашите тела са обективно реални и ни е трудно да повярваме, че са само призрак, само сън. Но ако за това твърдение съществуват убедителни основания – като често фигуриращия в жизнеописанията на мистиците и светиите удивителен феномен, наричан биолокация – способността да бъдеш на две места едновременно. Такава способност например притежава съвременният индиец Саи Баба. Многобройни свидетели твърдят, че са виждали как той за миг изчезва и веднага се появява на място, отдалечено на стотици и повече метри.
   Подобни феномени свидетелстват, че нашите тела не са обекти, а холографски проекции, способни “да се изключват” в едно място и “да се включват” в друго със същата лекота, с която на екрана на телевизора при смяна на каналите се появяват и изчезват образите.
   Феноменът на смъртта също има отношение към холографския модел на вселената. Така твърди д-р Кенет Ринг – президент на Международната асоциация по изучаване на явлението клинична смърт, който смята, че подобен опит, а и самата смърт представляват преместване на съзнанието на човека от едно ниво на холографската реалност на друго. Затова, след като човек напусне този свят, понякога в сънищата си или в медитация продължаваме да общуваме с него и дори да получаваме известна информация.
   В заобикалящото ни пространство има огромен брой фантоми на хора (като радио- и други вълни), живи в момента и вече починали. Тези фантоми са своеобразни информационни образувания. Поради холографската структура на Вселената пълната информация за всеки фантом присъства във всяка нейна точка.
   Един фантом се отличава от друг по параметрите на образуващите го вълни. И ако например сензитив настрои мозъка си за приемане именно на това информационно образувание, той ще го възприема като обемен образ. За сравнение : завъртайки копчето на радиоприемник, можем да получим интересуващата ни информация, предавана на определена вълна, независимо от огромния брой радиовълни, пронизващи пространството. Трудността се състои само във възможността за настройка. Разбира се, добре е да се знае дължината на вълната на нужната радиостанция, за да я открием по-бързо. С тази цел сензитивът , който търси човек или диагностицира болен задочно използва някаква вещ, принадлежаща на този човек.
   Своеобразна версия на отговора на въпроса за това, как може едновременно да се предсказва бъдещето и в същото време то да бъде променяемо, предлага изследователят Терънс Лой. Той също смята, че реалността в действителност не  е нищо друго, освен колосална холограма, в която минало, настояще и бъдеще са фиксирани частично. Но въпросът е в това, че тази холограма не е единствена – съществуват много подобни холографски обекти.
   “Тези холографски обекти играят ролята на паралелни светове или паралелни вселени”, смята Лой.
   Това означава, че бъдещето на всяка зададена холографска вселена действително е детерминирано и когато у някого възникне предвиждане за бъдещето, той се настройва за бъдещето на конкретната холограма. Тези холограми обаче често се поглъщат една друга, сливат се и се рзклоняват като енергетични потоци протоплазма. Понякога тези сблъсъци ни засягат и нас, предизвиквайки предчувствията. Когато действаме според предчувствието си и се стремим да променим бъдещето, ние мигновено прескачаме от една холограма в друга. Лой нарича това “холоскоци”, смятайки, че именно благодарение на тях сме способни едновременно да предвидим хода на събитието и да оставаме в него свободни.


   Тогава как да не се съгласим с описанието на дон Хуан от произведенията на Карлос Кастанеда : “Ние не сме обекти, а чисто осъзнаване, което няма нито плътност, нито граници. Представата за плътния свят само облекчава нашето пътешествие на земята, то е описание, създадено от нас за удбство, но нищо повече. Нашият разум обаче забравя за това и ние сами се заключваме в омагьосан кръг, от който рядко се измъкваме в живота си” ...


По материали от Интернет






http://www.youtube.com/watch?v=0pEn1Ex5tsU&feature=player_embedded


http://www.youtube.com/watch?v=XUy8lELWhJg&feature=player_embedded
http://www.youtube.com/watch?v=OawD-t3s0PQ&feature=player_embedded

неделя, 8 май 2011 г.

ДА ВИЖДАШ ХОЛОГРАФСКИ

Ние, хората, се смятаме за направени от
„твърда, солидна материя". Всъщност
физическото тяло е крайният продукт, така
да се каже, на фините информационни
полета, които формират нашето физическо
тяло, както и цялата физическа материя. Тези
полета са холограми, които се променят в
хода на времето (и са) извън обсега на
нашите нормални сетива. Именно тях
ясновидците възприемат като цветни
яйцевидни ореоли или аури, обкръжаващи
нашите физически тела.
Ицхак Бентов
Залюляването
на побеснялото махало
Преди доста години се разхождах с един приятел, когато някакъв пътен знак
привлече вниманието ми. Беше си просто един знак „Паркирането забранено" и по
нищо не изглеждаше да е различен от който и да е от другите знаци от този тип, с
които са пълни градските улици. Но по някаква причина този ме накара да се спра и
да се втренча в него.
Дори не осъзнавах, че съм се вторачил в него, докато моят приятел внезапно
не възкликна: „Този знак е погрешно изписан". Неговото възклицание ме извади от
унеса и, когато погледнах, буквата и в думата „Паркирането" бързо се промени в е.
А се случи така, защото моят ум беше толкова привикнал да вижда този знак
правилно изписан, че моето подсъзнание го редактира и ме накара да виждам това,
което се очаква да бъде там. Моят приятел, както се оказа, също е виждал знака
изписан правилно отначало, което обяснява неговата шумна реакция, когато разбра,
че той е погрешно изписан. Ние продължихме разходката си, но случката ме
обезпокои. За първи път аз разбрах, че окото/мозъкът не е точна камера, но бърника
в света и го скърпва, преди да ни го даде.
Този факт е отдавна известен на неврофизиолозите. В своите ранни
изследвания на зрението Прибрам открива, че визуалната информация, която една
маймуна получава чрез своите оптични нерви, не попада пряко в зрителната й кора, а
първо е филтрирана от други области на нейния мозък. Многобройни изследвания са
показали, че същото е в сила и за човешкото зрение. Зрителната информация, която
навлиза в нашия мозък, е редактирана и видоизменена от нашите темпорални
лобове, преди тя да премине към зрителната ни кора. Някои изследвания показват,
че по-малко от 50% от това, което ние „виждаме", е действително основано върху
информацията, която влиза в очите ни. Останалите 50% и отгоре се добавят от
нашите очаквания за това, какъв би трябвало да бъде светът (и може би от други
източници, като например полетата реалност). Очите може и да са органи на
зрението, но мозъкът е този, който вижда.
Ето защо ние не винаги забелязваме, когато някой близък приятел си обръсне
мустаците, а пък нашият дом винаги ни изглежда странно различен, когато се върнем
от почивка през отпуската. И в двата случая ние сме така привикнали да реагираме
на това, което мислим, че е там, че не винаги виждаме какво в действителност е там.
Още по-драматични доказателства за ролята, която играе умът в създаването
на това, което виждаме, дава т. нар. сляпо петно на окото. В средата на ретината,
където оптичните нерви се свързват с окото, ние имаме едно сляпо петно, в което
няма фоторецептори.
Дори когато се вглеждаме в света около нас, ние напълно не осъзнаваме, че
има празни дупки в нашето зрение. Няма значение дали гледаме бял лист хартия,
или богато орнаментиран персийски килим. Мозъкът изкусно запълва дупките, както
един изкусен шивач закърпва дупка в плата. Най-забележителното е, че мозъкът
закърпва гоблена на нашата зрителна реалност така майсторски, че ние даже не
разбираме, че той го прави.
Това води до един объркващ въпрос. Ако ние виждаме по-малко от половината
от това, което е извън нас, какво е онова, което не виждаме? Колко сбъркано
изписани пътни знаци и слепи петна напълно са се изплъзнали от вниманието ни?
Нашите необикновени технологични умения дават няколко отговора. Например,
макар паяжините да изглеждат безцветни или бели за нас, ние днес знаем, че за
ултравиолетово чувствителните очи на насекомите, за които са предназначени, те в
действителност са ярко оцветени и затова подмамващи. Нашата технология ни казва
също, че флуоресцентните лампи не дават постоянна светлина, а в действителност
примигват със скорост, която е малко по-бърза от тази, която можем да различим. Но
този непостоянен стробоскопичен ефект е твърде видим за пчелите, които трябва да
са в състояние да летят в бръснещ полет над една ливада и да виждат всяко
цветенце, край което профучават.
Но има ли други важни аспекти на реалността, които не виждаме, аспекти,
които са дори отвъд нашите технологични възможности? Според холографския модел
отговорът е положителен. Да припомним, че според възгледа на Прибрам реалността
като цяло е реално едно царство на честоти, а нашият мозък е вид леща, която
преобразува тези честоти в обективния свят на явленията. Макар Прибрам да
започва с изследване на честотите на нашия нормален сетивен свят, като например
честотите на звука и светлината, той сега използва термина царство на честоти, за
да обозначи интерференчните картини, които изграждат имплицитния ред.

Прибрам смята, че може би всички видове неща са в царството на честотите,
което ние не виждаме, неща, които нашият мозък се е научил редовно да редактира в
наша зрима реалност. Той мисли, че когато мистиците имат трансцендентални
преживявания, това, което те реално правят е да улавят проблясъци от царството на
честотите. „Мистичното преживяване се проумява, когато можем да осигурим
математическите формули, които ни движат напред-назад между обикновения свят,
или царството на „образ-обекта", и „царството на честотите", казва той.
ЧОВЕШКОТО ЕНЕРГИЙНО ПОЛЕ
Един мистичен феномен, който изглежда включва способността да виждаме
честотните аспекти на реалността, е аурата, или човешкото енергийно поле.
Представата, че има едно фино поле от енергия около човешкото тяло, една подобна
на ореол обвивка от светлина, която съществува само отвъд нормалното човешко
възприятие, може да бъде открита в много древни традиции. В Индия свещените
писания, които датират от пет хиляди години, обозначават тази енергия като прана. В
Китай от третото хилядолетие преди новата ера тя се нарича чи и е смятана за
енергията, която протича през акупунктурната меридианна система. Кабала, една
еврейска мистична философия, която възниква през VI в., нарича този жизнен
принцип нефиш и учи, че един яйцевиден мехур от иридесценция обкръжава всяко
човешко тяло. В книгата си Бъдещата наука писателят Джон Уайт и парапсихологът
Стенли Крипнер изброяват 97 различни култури, които наричат аурата с 97 различни
имена.
Множество култури смятат аурата на необикновено духовния човек за толкова
ярка, че тя става видима дори за нормалното човешко възприятие. Ето защо толкова
много традиции, включително християнската, китайската, японската, тибетската и
египетската, изобразяват светците с ореоли или други кръгови символи около главите
им. В своята книга за чудесата Търстън посвещава цяла глава на разказите за
светещи феномени, свързвани с католически светци, а и за Нойман, и за Сай Баба
има съобщения, че от време на време е забелязвана видима светлинна аура около
тях. За големия суфийски мистик Назрат Инаят Хан, който умира през 1927 г.,
разказват, че понякога е излъчвал толкова много светлина, щото хората
действително можели да четат на нея.
При нормални условия обаче човешкото енергийно поле е видимо само за
хора, които имат специално развита способност да го виждат. Понякога хората се
раждат с тази способност. Понякога тя се развива спонтанно в определен момент от
живота на човека, както беше в моя случай, а друг път тя се развива в резултат на
някаква практика или дисциплина, често с духовна природа. Първия път, когато видях
отчетливо светлинна мъгла около ръката си, аз помислих, че това е дим и тръснах
ръката си, за да видя дали не ми се е подпалил ръкавът. Разбира се, че не беше и аз
бързо открих, че светлината заобикаля цялото ми тяло и образува една нимба и
около всеки друг човек.
Според някои философски школи човешкото енергийно поле има определен
брой отделни слоеве. Аз не съм виждал слоеве в полето и не мога от личен опит да
кажа вярно ли е това или не. За тези слоеве се казва, че са всъщност триизмерните
енергийни тела, които заемат същото пространство като физическото тяло, но са все
по-големи по размер, така че те само изглеждат като слоеве, или пластове, тъй като
се разпростират извън тялото.
Много екстрасенси твърдят, че има седем основни слоя, или тънки тела, всяко
от които е по-малко плътно от предишното и все по-трудно да бъде видяно.
Различните школи кръщават тези енергийни тела с различни имена. Обичайната
номенклатура включва четири тела: етеричното, астралното, или емоционалното,
мисловното и каузалното, или интуитивното тяло. Общоприето е, че етеричното тяло,
което е най-близо по размер до физическото тяло, е вид енергиен проект, план и
ръководи и оформя растежа на физическото тяло. Както показват техните имена,
следващите три тела са свързани с емоционалните, мисловните и интуитивните
процеси. Няма съгласие по въпроса как да бъдат наричани останалите три тела,
макар обикновено всички да приемат, че те са свързани с душата и висшата духовна
дейност.
Според индийската йогическа литература, както и по мнението на мнозина
екстрасенси, ние имаме и специални енергийни центрове в тялото. Тези средоточия
на фина енергия са свързани с жлезите с вътрешна секреция и главните нервните
центрове във физическото тяло, но също се разпростират и в енергийното поле. Тъй
като те наподобяват завихряния от енергия, когато се гледат отгоре, йогическата
литература ги обозначава като чакри, от санскритската дума за „колело", и този
термин продължава да бъде използван днес.
Теменната чакра, една важна чакра, чието начало е в най-горната част на
мозъка и се свързва с духовното пробуждане, често бива описвана от ясновидците
като малък циклон, завихрящ се в енергийното поле върху темето. Това е
единствената чакра, която съм виждал ясно. (Моите собствени способности изглежда
са в твърде зачатъчна форма, за да мога да видя останалите чакри.) Тя варира от
няколко инча до един фут или повече на височина. Когато хората са радостни, този
вихър от енергия става по-висок и по-ясен, а когато те танцуват, той се полюшва като
пламъка на свещ. Често съм се питал дали апостол Лука не е видял именно нея,
когато той описва „пламъкът на Петдесетница", езиците на огъня, които се появяват
върху главите на апостолите, когато Светия Дух възлиза върху тях.
Човешкото енергийно поле не винаги е синкаво бяло, а може да бъде в
различни цветове. Според талантливи екстрасенси тези цветове, тяхната замътеност
или яркост, както и местоположението им в аурата са свързани с мисловните нагласи,
емоционалното състояние на човека, активността му, здравето и разнообразни други
фактори. Аз мога да виждам цветове само от време на време и понякога мога да
тълкувам тяхното значение, но отново моите способности в тази област не са кой
знае колко развити.
Един човек с развити способности е терапевтът и лечителят Барбара Бренан.
Тя започва кариерата си като атмосферен физик, работещ за НАСА в центъра за
космически полети „Годард", а по-късно напуска, за да стане консултант. Първото
леко подозрение, че тя е екстрасенс, е от детските й години, когато тя открива, че
може да ходи с вързани очи между дърветата и да не се блъска в тях, тъй като просто
усеща техните енергийни полета с ръцете си. Няколко години след като става
консултант, тя започва да вижда ореоли от оцветена светлина около главите на
хората. След като преодолява първоначалния шок и скептицизъм, тя се заема да
развие тази способност и накрая открива, че има необикновен природен талант като
лечител.
Бренан не само вижда чакри, слоеве и други фини структури на човешкото
енергийно поле с изключителна яснота, но може да поставя удивително точни
медицински диагнози, основани на видяното от нея. След като се взира в енергийното
поле на една жена, Бренан й казва, че има нещо ненормално в нейната матка. Тогава
жената споделя, че нейният лекар й е открил същия проблем и това вече й е
причинило един спонтанен аборт. Всъщност няколко лекари са й препоръчали да си
направи хистеректомия (оперативно отстраняване на матката) и ето защо тя е
потърсила съвета на Бренан. От своя страна Бренан й казва, че ако си вземе месец
отпуска и положи грижи за себе си, нейният проблем ще бъде разрешен. Съветът на
Бренан се оказва правилен, а месец по-късно лекарят на жената потвърждава, че
нейната матка се е върнала в нормално състояние. Година по-късно жената ражда
здраво момче.
В друг случай Бренан била в състояние да види, че мъж има проблеми с
потентността си, защото си е счупил опашната кост, когато е бил дванадесетгодишен.
Все още изместената опашна кост упражнява нежелан натиск върху гръбначния
стълб и това на свой ред причинява неговата сексуална дисфункция.
Изглежда малко са нещата, за които Бренан не може да изтегли информация
чрез вглеждане в човешкото енергийно поле. Тя казва, че в ранните си стадии ракът
изглежда сиво-син в аурата, а когато се развие, става черен. Накрая в черното се
появяват бели петънца, а ако те искрят и изглежда като че ли из-ригват от вулкан,
това означава, че ракът е вече с разсейки. Наркотични вещества като алкохол,
марихуана и кокаин също са пагубни за ярките, здрави цветове на аурата и създават
това, което Бренан нарича „етерична слуз". В един случай тя била в състояние да
каже на смаяния си клиент с коя ноздра обикновено той смърка кокаин, защото
полето от тази страна на неговото лице било винаги сиво с лепкава етерична слуз.
Отпусканите с рецепта лекарства също често водят до образуване на тъмни
зони в енергийното поле над черния дроб. Мощни лекарства като използваните при
химиотерапията „задръстват" енергийното поле, а Бренан казва, че тя дори е
виждала аурични следи от предполагаемо безвредно контрастно вещество,
използвано за диагностициране на гръбначни травми, десет години, след като то е
вкарано в гръбнака на човека. Според Бренан психическото състояние на човека
също се отразява върху неговото енергийно поле. Човек с психопатични наклонности
има неустойчива аура. Енергийното поле на един мазохист е грубо и плътно, повече
сиво, отколкото синьо. Полето на човек със закостенели разбирания за живота е
също грубо и сивкаво, но с повече енергия, концентрирана върху външния ръб на
аурата и т. н.
Бренан казва, че болестта действително може да бъде причинена от
износвания, блокади и дисбаланси в аурата, а чрез управление на тези неправилно,
зле функциониращи области с ръцете си и с нейното собствено енергийно поле тя
може в значителна степен да подсили целебните процеси у човека. Нейният талант
не остава незабелязан. Швейцарският психиатър и танатолог Елизабет Кюблер-Рос
казва, че Бренан е „може би един от най-добрите духовни лечители в Западното
полукълбо". Бърни Сийгъл е също толкова хвалебствен: „Книгата на Барбара Бренан
отваря ума. Нейните идеи за ролята, която играе болестта и как се постига лечението
определено съвпадат с моя опит."
Като физик Бренан е живо заинтересована от описанието на човешкото
енергийно поле с научни термини и смята, че твърдението на Прибрам за наличието
на едно царство на честотите отвъд полето на нашите възприятия е най-добрият
научен модел, който сме имали досега за обясняване на феномена. „От гледна точка
на холографската вселена тези събития [аурата и лечебните сили, които се изискват
за управление на енергиите] възникват от честоти, които са отвъд времето и
пространството - те не трябва да бъдат предавани. Те са потенциално едновременни
и навсякъде", казва тя.
Че човешкото енергийно поле съществува навсякъде и е нелокално, докато
човешкото възприятие не го изскубне от царството на честотите се доказва от
откритието на Бренан, че тя може да чете аурата на човека, когато той е на много
километри от нея. Най-дългото разстояние, на което го е правила досега, е по време
на телефонен разговор между Ню Йорк и Италия. Тя обсъжда това, както и много
други аспекти на своите забележителни способности в наскоро публикуваната и
увлекателна книга Ръце от светлина.