вторник, 31 май 2016 г.

Още един поглед към феномена НЛО


Идеята, че много от така наречените "неидентифицирани летящи обекти" (или поне някои от тях) имат многоизмерна структура и са продукт на разума на други, по-висши измерения не е нова, и дори е изказвана от някои уфолози.

Въпреки това, тази информация е доста ценна, защото не е получена от уфолозите, а е резултат от контакт със същества от други светове по време на извънтелесни експерименти, проведени от Института Монро през втората половина на миналия век, и следователно дава възможност да разгледаме феномена НЛО от друга перспектива, друга гледна точка.

Така например, ето каква информация от тези същества получил Р.Монро по време на наблюдението на извънтелесен контакт на Р. Макнайт : "Искаме да обсъдим отношението към това, което на Земята се нарича "неидентифицирани обекти". Съществата от земно ниво могат да усетят тези обекти на различни нива на възприятие.

Някои от тези неземни енергийни системи се появяват на земно ниво в първо и второ енергийно измерение. Могат да ги забележат повечето хора, тъй като те са в диапазона на вибрациите на петте сетива.

Все пак на земно ниво външните енергийни системи се появяват от всички измерения и вибрации. Ако те се появяват от втората половина на третото емоционално ниво и по-нагоре, повечето от тези, които са в човешката обвивка не ги възприемат, защото те са извън физическата реалност на вибрациите.

Високоразвитите енергийни форми от външната страна могат да променят честотата на своята вибрация. Те могат да бъдат видими за първото и второто ниво, а след това да променят вибрациите и да станат недостъпни за човешкото възприятие.

Някои същества в човешка форма са били на борда на кораб, но не си спомнят нищо, понеже от съзнателното им ниво техните спомени са били изтрити. Това са случаи, когато извънземен кораб е пребивавал на нивото на вибрациите на земята. Иначе човешкото тяло не може да се вмести на по-високото ниво на енергийните вибрации: тези енергии не са свързани с вибрациите на земното тяло.

По-висшите енергийни форми се настройват към вибрациите на земното измерение, за да видят по-добре и да получат по-дълбочинно разбиране на тези нива, на които функционира човешкия разум. По този начин, те детайлно изучават енергиите на живеещите хора на планетата Земя. Тяхната основна цел - да се научат как на съзнателно ниво да си взаимодействат със съществата от планетата Земя.

Със земното съзнание те работят по различни начини. Понякога изпращат вибрационни мисловни форми на тези хора на земно ниво, които са развити достатъчно, за да поддържат комуникация. Такова известие на земното ниво получават доста хора. Много от тях не разбират какво се случва, но много и осъзнават. Мнозина просто игнорират тези послания. Да приемеш съобщение и да осъзнаеш какво означава - за това са готови малцина. Общуването поддържат онези, които са способни за това.

Втората важна стъпка - това е разбирането. Когато хората започнат да фиксират дължината на вълните на другите енергийни системи и се научат да разбират висшия смисъл, те ще могат да взаимодействат със земното измерение на по-съзнателно физическо ниво. С други думи, когато съзнанието на земното ниво достигне по-високи вибрации, то ще е готово за пряк достъп до такава комуникация".

Преминаването към друга вибрация обяснява многобройните мигновени появи и изчезвания на НЛО в нашите небеса. С многоизмерността на тези енергийни структури са свързани и различните трансформации на формите на обектите. Все пак тези обекти не трябва да бъдат бъркани с другите - явно техногенни, свързани с изцяло земна техника, въпреки че не се отнасят към нашата цивилизация.

Има сили на нашата планета, които не афишират явно присъствието си. И те са свързани с по-голямата част от отвличанията на хора, тяхното чипиране и генетични експерименти по отглеждането на хибридна раса.

 
По материали от Интернет

понеделник, 30 май 2016 г.

Забранени методи за манипулиране на хората


Агентите на специалните служби, психолози, политици, експерти от специфични бизнес структури, а понякога и обикновените хора използват тези методи за манипулиране на съзнанието, за да постигнат целите си.

Най-често жертвите дори не подозират, че са обект на въздействие. И най-упоритите се поддават лесно и правят всичко, което ви трябва.

Ние подготвихме за вас описание на тези методи, както и технологии за защита от всякакъв метод за манипулиране. Бъдете внимателни!

- Методи:

1. Манипулация с чувство за вина или обида

Използването на обида или чувство за вина е един от най-сигурните методи за манипулация на близък човек. Образът на нещастната жертва често дава на своя носител "дивиденти" под формата на негласни пълномощия и репарации. Случва се, човек да живее в ролята на жертва в продължение на години и вече да е свикнал с това, но в околните това повече да не предизвиква съчувствие и желание да помогнат, а напротив, провокира раздразнение и дори агресия.

Защото в действителност, колкото и странно да звучи, именно жертвата  винаги е на върха на пирамидата в семейната система. Такъв човек влияе на другите чрез тяхното чувство за вина. С течение на времето, хората, които участват в тази игра, започват пряко или полу-съзнателно да разбират тази манипулация и да отговорят на нея с агресия.

- Противоотрова

Най-добре е да се утвърди в семейството правило да се забравят обидите. И да не си припомнят един на друг минали грехове по време на семейни скандали. Да кажем метафорично: записвайте обидите върху пясъка, а радостите гравирайте върху мрамор и гранит. Направете го норма за семейството си и ще видите колко по-лесен и по-щастлив ще бъде вашия живот.

 

2. Манипулации с гняв

Има хора, които излизат от себе си, за да ви накарат да им се поддадете. Това са манипулатори, които използват т.нар тактически гняв.

- Противоотрова

Най-лошото нещо е да дадете повод на такъв човек. В крайна сметка, ако прийомът му сработи, той и за в бъдеще ще постъпи така с вас и с другите. За начало ви трябва решителност: вие не трябва да отстъпвате или да си позволявате да крещите. Ако манипулаторът продължава да крещи, вие си тръгнете. Продължете да се държите така при всички последващи сблъсъци, когато той е ядосан, докато разгневения опонент не се научи да се държи рационално с вас.

По отношение на собствения си гняв, чрез който също често ще ви провокират, трябва предварително да разработите съзнателно отношение и правила. Не забравяйте, че когато сте ядосани, може би ще сте в състояние да произнесете най-добрата си реч. Но е много вероятно, че по-късно ще съжалявате за това и ще съжалявате цял живот.

3. Манипулация с мълчание

Хората прибягват до многозначително мълчание, когато те искат да покажат, че са разстроени. Иначе, по тяхно мнение вие ще помислите, че проблемът не е от значение за тях. Хората често прибягват до мълчанието по незначителни поводи, създават една неприятна атмосфера, която може да развали работните взаимоотношения. Мълчанието е разчетено с цел да ви накара да се чувствате виновни, когато разберете колко е разстроен този човек.

- Противоотрова

Опитайте се да се въздържате от игра с "надуване", защото ако тя сработи веднъж, мълчаливеца ще прибегне до подобен прийом постоянно. Но не бъдете резки с него; дръжте се така, сякаш всичко е нормално. Изчакайте, нека той сам да наруши мълчанието. Ако имате някакви дискусии с мълчаливеца, изслушайте го непредубедено. Приятелски и разумно му обяснете върху какво се базира вашата гледна точка.

Дори и ако вашият събеседник продължи да се цупи и след вашия разказ, вие ще знаете, че сте направили всичко по силите си. Вие не сте се оттеглили, само за да се избегне мълчанието, чиято цел е да ви накара да се предадете.

4. Манипулация чрез любовта

"Ако ме обичаш, то ..." Тази манипулация е предназначена за близки приятели, които изпитват към манипулатора положително отношение. Страхът от отхвърляне и загуба на любовта е силна в хората от детството им. Много родители непреднамерено се опитвали да манипулират детето си, като казват: "Ако не слушаш / правиш това, което казвам, и така нататък, тогава аз няма да общувам с теб / да те обичам / да се грижа за теб, и така нататък".

- Противоотрова

Любовта не е предмет на търговия, а резултат на отношенията. Отбелязвайки експлоатация на своите чувства, помислете до колко това ви е необходимо.

5. Манипулация с надежда

Бляскавите обещания често крият желанието за краткосрочни ползи за техния автор. Невероятните обещания на котарака Базилио и лисицата Алиса са били мотивирани от желанието им бързо да получат жълтиците, звънящи в джоба на Буратино. Често тези "песни" довеждат и по-информираните граждани до положение да заровят пари в брой "в Полето на Чудесата в Страната на глупците".

- Противоотрова

Арабска поговорка казва: "Умният се надява на себе си, а глупакът разчита на надеждата". Доверете се на фактите, а не на мненията. В процеса на вземане на решения се базирайте на реален опит, а не на чужди истории или предположения.

6. Манипулация чрез суета

Малките куки, крепко закачили се за прекалено напомпано его, могат да изглеждат като един невинен коментар. Похвалата се използва в тактиката за постигане на целите си: "Вие отлично съставяте отчети! Несъмнено и с този, който аз искам да ви предложа, никой няма да се справи по-добре от вас", или напротив, предизвикателство с намек за некомпетентност:" Още малко .." "Най-вероятно няма да се получи ..."

- Противоотрова

Спомнете си дали сте планирали да направите предложеното до преди провокативните предложения? Проверете съответствието на планираното със своите интереси и способности.

7. Манипулиране чрез ирония или сарказъм

Манипулаторът избира първоначално ироничен тон, критични забележки и коментари, остроумни шеги или провокативни коментари.

- Противоотрова:
Да се направиш на обиден без собствено участие е невъзможно. Ако не вярвате - опитайте да се обидите просто така, без конкретен повод. Ако не се поддавате на провокациите на манипулатора, осъзнавайки и помнейки с кой и какво имате работа, то можете да съхраните яснотата на мисълта, точността на формулировките и емоционалния баланс.


По материали от Интернет

неделя, 29 май 2016 г.

II. ПРЕДПОСТАВКА: ИСТИНАТА ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ВТОРОТО СЪСТОЯНИЕ (Робърт Монро)

Много, ако не и всички живи човешки същества, имат Второ тяло. Поради неизвестни засега причини много, а може би и всички човешки същества временно се отделят от материалните си тела чрез Второто тяло по време на сън. Това се прави без какъвто и да е съзнателен спомен, с изключение на много редки случаи. Още по-редки са онези случаи, когато отделянето става с преднамереното участие на съзнанието.
Въпреки това последният случай поставя няколко начални статистики и вероятности. Немислимо е една експериментална „способност“ да е уникална. Ако един човек може да извършва това разделяне от физическото, трябва да има и други живи хора, които могат да правят същото, вероятно и по-добре. Но колко са тези другите? Може ли един на хиляда души да го прави? Или на десет хиляди? На сто хиляди? Може би един на милион? Нека приемем последната възможност — само един човек от един милион души може да действа съвсем съзнателно и съдържателно във Второто тяло. Това означава, че в настоящия момент повече от трийсет и пет хиляди живи хора могат да действат във Второто тяло, вероятно по-добре и от мен. Такава голяма група, ако бъде организирана, би могла да контролира съдбата на човечеството. Изниква въпросът: Дали някои от тях и сега не са организирани и дали не контролират нашата съдба?
Преди да отхвърлим това като абсурд, спомнете си, че аз бях в състояние да въздействам на друг жив човек във физическото в епизода с „щипането“. Щом един може да го прави, могат и останалите. Нищо повече от щипане в точния момент и на правилното място върху физическото тяло на друго човешко същество не би могло да промени света. Необходимо е малко въображение, за да видите прищипана церебрална артерия в мозъка, както в случая с инсулта на световен лидер. Или животоспасяващо щипване на кръвотечаща мозъчна артерия в друг. Всичко необходимо е способността и волята. Ако има някакви прегради или спирачки за такова възможно действие, те не са очевидни.
По-нататък — човек, действащ във Второто тяло, може да окаже влияние на други човешки същества умствено. До каква степен и по какъв начин все още не е сигурно. Въпреки това експериментите показват, че това може да се прави. Такива ефекти могат да се проявят при нарушен сън. Те биха могли да са резултат от необяснимо натрапчиви импулси, страхове, неврози или възпалителни процеси. Данните показват, че нищо друго не е необходимо, освен усъвършенствани техники за систематичното осъществяване на това състояние по собствено желание.
Вероятно то също вече е направено. Използването на Второто тяло по желание в такъв случай произвежда потенциално такава мощ, че останалите методи са безпомощни срещу нея. Хората, владеещи тази енергия, биха били в състояние да забраняват или да отклоняват всяко сериозно проучване в тази област на познанието. Ако историята е някакъв показател, нещо вече успя да забави развитието в тази посока. Първо беше стената на отхвърлянето. После се появи завесата на суеверието. Днес съществува двойна бариера: подозрението на организираната религия и подигравката на признатата наука.
От друга страна, използването на такава мощ може да бъде под контрола и посоката, избрана от живи, интелигентни или безпристрастни регулатори. Те могат да изключат неконструктивните сблъсъци. Съществуват някои показания, че може би това е случаят. Можем само да се надяваме, че е той.
Нека предположим тогава, че един изискан човек се е заел със сериозно изследване на Второто тяло. Един по един останалите ще научават техниката и реалността ще стане общоприета. После какво?
Първо, човек ще се освободи от цялата несигурност на взаимоотношението си с Бог. Положението му в природата и вселената ще бъде недвусмислено познание. Той повече ще знае, отколкото ще вярва, че смъртта е преход или завършек. С такова познание и разширен опит религиозният конфликт ще бъде невъзможен. Твърде вероятно. Католици, протестанти, евреи, будисти, православни християни и т. н. ще поддържат своята индивидуалност, знаейки, че всеки има своето кътче в Място II. Въпреки това най-накрая всеки ще разбере по какъв начин това е възможно. Ще му стане ясно, че в спектъра има безброй необхватни вариации. Всеки ще го осмисли, казвайки: „Ето това именно се опитвахме да ти кажем в края на краищата.“
Възможно е да се преоткрие техниката на молитвата. По-скоро знанието, отколкото вярата, би могло да промени старата процедура из основи. Човек тогава ще извършва систематично подготовка за живот в Място II, на стабилна основа, освободена от грешни тълкувания на изкривени гледки, субективно преживени и/или наблюдавани от неинформирани и относително необразовани фанатици преди много години. Правейки това, той може да се изправи пред факти, едновременно противни и неудобни. Традиционните теории за добро и лошо, правилно и неправилно несъмнено ще станат предмет на радикални преобразувания. За повече от едно поколение истината може би ще боли.
Медицинската практика ще бъде сериозно повлияна. Признаването на евентуалната връзка между физическото здраве и Второто тяло ще окаже огромно влияние върху чисто механичния метод на диагностициране и лечение. В момента не е известно точното отношение между Второто тяло и физическото, но можем да подозираме твърде много. Нарастващите резултати от практикуването на психоаналитичната медицина предлагат допълнителни решения. Предизвикателно е да мислим за научна прецизност в тези области.
Психологията и психиатрията съвсем скоро ще станат неузнаваеми под въздействието на данните от Второто състояние. Тази сфера на човешкото познание ще бъде повлияна още повече дори и от религията. Определенията за неврозите, психозите, подсъзнанието, супераза, инстинктивния импулс ще трябва да бъдат преосмислени или премахнати. Ранните показания са фактически съществуващите умствени заболявания, по-скоро разкрити, отколкото окончателно диагностицирани на базата на неподходяща теория. Възможно е много от така наречените шизофреници да страдат от някоя болест на Второто тяло.
От гледна точка на Второто състояние, физически съзнателно и будно човешко същество, което едновременно получава впечатления от Място II, поради някакво несъвършенство или причина, все още неизвестна за науката, би могло да не е в състояние да преосмисля цялата тази информация от двете реалности. „Гласовете“, които толкова много „кукувци“ съобщават, че чуват, може да са напълно истински. Кататонията може да е прост ефект от отделянето на Второто тяло върху някаква необикновена основа, както някой може да напусне някоя къща с цялото работещо оборудване и да забрави да се върне. Халюцинациите за преследване на параноиците може да са напълно реално въздействие от граничния слой на разновидностите преди човешкия род в Място II, резултат от някой невнимателен срив в бариерата на обикновения случай.
Дейностите на съзнанието сами по себе си, автоматичната система на действие, истинските мозъчни функции, съотношението на свръхсъзнанието, душата или духа — всичко това може да стане общо познание според новата теория. По-напредналите състояния на съзнанието, като тези, които бяха обявявани за мистици, философи и екскурзиантите, могат да се превърнат в ежедневен подвиг за онези, които това желаят или могат да ги манипулират.
Всички тези възможности са направо безобидни в сравнение с катаклизма, който ще настъпи в ежедневния живот на всяко човешко същество, ако теорията за Второто тяло стане признат факт.
Първо — едната трета сън от нашия двайсет и четири часов график на живот повече няма да бъде неразгадаема. Вероятно ние пак ще го наричаме спане, но най-малкото поне ще знаем какво правим. Според ограничените данни сънят е преди всичко разтоварващ процес. Това може да бъде представено чрез отделянето на Второто тяло съвсем автоматично и на различни разстояния. В един случай то може да се отдели само на два сантиметра. В други случаи тези разстояния могат да бъдат неограничени, според нашите физически стандарти за измерване. Как тогава е възможно такова отделяне да действа като възстановител, все още е неизвестно. Нито пък се знае как едни пътуват на далечни „пътешествия“, а други си остават затворени във физическото.
Изглежда има две обяснения за това, което наричаме сън. Първо, обикновеният сън може да е някакво действие от компютърен вид на подсъзнанието за разпределяне на получените напоследък от нас данни. Второ, има преживявания, които се припомнят много живо, сега наречени сънища, които наистина могат да са впечатления, получени чрез Второто тяло, докато сме пътували в освободено състояние. Сигурно има и много други варианти или подкласове, които все още не сме изучили. Единствено изследванията в това направление могат да определят това.
При всеки отделен случай нашият луксозен или страховит период, наречен спане, трябва да бъде разбран — такъв, какъвто е. Резултатът може да бъде регулиране на нуждата ни от сън. Възможно е само два от двадесет и четирите часа да са достатъчни според новото разбиране. Нови теории могат дори да покажат, че пет минути целенасочен сън през всеки час са много по-ефективен метод за разтоварване. Осемчасовият нощен цикъл може да се окаже само резултат от природен навик. Теориите на Второто тяло биха могли да разрешат такива проблеми.

Робърт Монро

събота, 28 май 2016 г.

ПРЕДПОСТАВКА: ОБХВАТЪТ НА СЕГАШНИЯ ЧОВЕК (Робърт Монро)

Отчасти поради нашето силно материалистично общество ние свикнахме и се поставихме в условията на теорията, че човешкото същество се простира изключително само в границите на физическото тяло. Ето защо периферията на живото човешко създание — рамката на тази област, в която то вирее и на която въздейства — се разширява извън физическото тяло и съзнанието. Съставът на тази област не е нито материален, нито двигателен. Тя се състои от мисли и чувства. Предаването и приемането на въздействащите данни е непрекъснато. Действа едновременно на съзнателно и несъзнателно равнище през всеки момент от живота — в будно състояние или по време на сън. Данните, получени от човешкото същество по този начин, могат да бъдат както полезни, така и разстройващи, в зависимост от тълкуването, което им се предава от несъзнателното. Реакцията на този непрекъснат поток от информационни данни може да бъде открита в различните умствени и физически състояния на индивида. Например периферията се разширява до мястото, където се намира приятел. Приятелят мисли за вас обективно или емоционално. Необяснимо как точно в същия момент той идва в съзнанието ви, без внушението на сроден асоциативен спомен. Това става толкова обикновено и така често, че ние не знаем колко е забележително. Съединете това с почти необятните заплетености и разнообразия от настоящи и минали човешки взаимоотношения на индивида. Само тогава всеки ще започне да чувства целия обем и разнообразие на получените данни.
Християнската етика изглежда е опит да се обясни този факт чрез необективна притча. Мислите за вас, внушени ви от съсед, приятел или враг, оказват забележително влияние върху съзнанието ви, а оттам рефлектират и върху физическото тяло. Става ясно също, че индивидът с широк, продължителен опит в човешките взаимоотношения, ще получи по-голямо количество въздействаща информация, в директна пропорция с този опит. За световните лидери, които са подложени да получават информация от милиони, натоварвани с емоции — добри или лоши, товарът е неизчислим. Имайте предвид също, че онова, което предизвиквате у другите, същото „ви се връща обратно“.
Опитайте да си представите невидимата нервна мрежа, простираща се от вас към всеки човек, когото сте срещнали. Сигналите (мислите) непрекъснато се движат по тази мрежа от и към вас. От тези, които често мислят за вас, съзнателно или по друг начин, се е разпростряла една здрава, добре циркулираща мрежа от връзки. В другия край на честотата са онези, които се сещат за вас може би веднъж годишно. Проучете целостта от хора, които сте срещнали или познавате, а също и тези, върху които може да сте оказали влияние, без да знаете за това. Това ще ви даде възможност да оцените вероятните източници на многото необективни сигнали, оказващи влияние върху вас в определен момент.
Качеството на сигналите очевидно е много разнообразно, което принципно се основава върху степента на емоционално присъствие по време на предаването. Колкото е по-интензивно чувството, толкова е по-силен сигналът. Въпросът „добро“ или „лошо“ не променя качеството на трансмисията.
Обратното действа по абсолютно същия начин. Вие предавате на тези, за които мислите, и по този начин им оказвате въздействие. „Мислите“ в случая се отнасят до онези умствени действия, които почти напълно са на несъзнателно равнище и са главно емоционални и субективни по природа. Когато се случат такива предавания и приемания — съзнателно и по желание, говорим за телепатия.
Много все още е неизвестно. Дали предаването и приемането не се увеличават десетократно по време на сън? Ефектът прекратява ли се, когато човешкото същество „умира“? Разширява ли своето действие и върху животни? Стотици въпроси очакват отговор. Въпреки че това е първата крачка към разширеното познание на преживяването на физическия живот.

Робърт Монро

петък, 27 май 2016 г.

Г. Сидоров за ортодоксалната наука и езотериката


Чии интереси защитава ортодоксалната наука? Кой има полза от фалшификацията на историята и укриването на артефакти от древни цивилизации? Защо езотеричните знания старателно се дискредитират в очите на обикновените хора? На тези и други въпроси дава своето обяснение писателят, историкът и член на Руското географско общество Г. Сидоров.

Ето какво пише той по този въпрос: "... В зората на историята станало разцепление на единното всеобхватно знание на две взаимно изключващи се части: на езотерично и академично познание. Езотеричното познание било само за избрани. Академичното - за нашата погрешна земна наука. От тук и всички неприятности за човечеството.

Светът на Земята, в резултат на разделеността на знанията е потопен в илюзорна виртуална реалност. На планетата тя е изкуствено създадена от неземни и нечовешки сили. Но за това знаят само единици. А е необходимо да се знае масово. Може би тогава хората ще имат надеждата да спрат дегенеративните процеси, протичащи в земното общество? ...

Идеологията и особено политиката не трябва да пречат на заключенията от науката. За съжаление, това се случва в световен мащаб. От това идват и всички злини съвременната цивилизация. Много научни открития са забранени или просто премълчани. Техните автори са изложени на различни видове клевета, а понякога биват елиминирани ...

За да се разбере това, което се случва не само в Русия, но и по света като цяло, ще се съсредоточим върху най-важните приоритети на управлението: окултното и психическото. Разбираемо е, че човекът от улицата трудно ще повярва в полевото информационно въздействие върху неговата психика. Защото през целия си живот той беше чувал, че не е имало "магии", че магията е плод на човешкото въображение и празни, безпочвени фантазии.

А тогава какви са тези тайни неземни сили, които могат да го карат да прави това, което той не иска? И изобщо не му минава мисълта, че никой няма да го застави насила. Просто така се случва, че той ще изяви сам желание и ще започне вярно да служи на нечия чужда, неизвестно чия воля.

За случайния човек е трудно да повярва в полевото въздействие върху психиката му и поради това, че той не може да разбере защо е нужен на някого? Както знаете, дяволът е опасен тогава, когато никой не знае нищо за него. С други думи, колкото по-скрито и замаскирано е въздействието, толкова е по-ефективно.

В допълнение, към здравото управление над милиони и дори милиарди души, отдавна им е било внушавано, че окултното познание е мит, че сериозни магьосници не са останали на планетата. А дори и да има нещо, то е от областта на фантазията и суеверията.

Едновременно с това, за да не могат обикновените хора да разберат нещо и стигнат до истината, деятелите на Светата инквизиция на Запад и на църковните съдилища на Изток в продължение на четири века успешно унищожавали тези, които биха могли да помогнат за това - хората, които имат окултни психически способности.

И така се случи, че съвременният човек от улицата разглежда езотеричното познание като измислена от някой неизвестен глупост. А тези, които се стремят да се утвърдят с помощта на тези знания в обществото, биват приемани за идиоти. Ние говорим за видимата страна на монетата. Невидимата страна винаги остава тази изключителна сила, която и до днес решава съдбата на човечеството.

Разбира се, четящият тези редове непосветен може да възрази: все пак, казаното е твърде пресилено, авторът отдава прекалено голямо значение на мистицизма и не вижда реалността. Какво да отговорим на това? Докато невежеството управлява съзнанието на човечеството, то винаги ще бъде в духовно робство. Представлява донор, доставчик на безвъзмездна психична енергия за силите, които го управляват".

Мисля, че всичко е казано много ясно. Всички, които работят за наложената на човечеството вампирска пирамида на властта са роби и съучастници на тъмните демоничните същества, които са в горната част на тази порочна "пирамида".

И точно тези слуги на тъмните сили фалшифицират историята, крият древни артефакти, обещаващи открития и разработки, дискредитират езотеричните знания и водят гонения над учени и независими изследователи, чиито дейности касаят знания "табу" за обикновените хора.

Неслучайно това предположение потвърждава и самия Г. Сидоров: "Кой ни внушава безкрайно, че езотеричните знания са плод на човешкото въображение, че няма никакви магьосници и не може да има и така нататък? Кой? Същите тези жреци, които не могат да направят и крачка без Кабала. Същите масонски пропагандатори, които знаят много добре за работата на тайните магически кланове и че всяка масонска ложа задължително има свой окултен отдел".

И така, отново има проявление на народната мъдрост, която ни казва, че "Дръжте крадеца!" винаги най-силно крещи самият крадец.

По материали от Интернет

сряда, 25 май 2016 г.

Лора Мeлик: психоенергийни причини за заболяванията


Не всички хора са наясно с факта, че болестта има психоенерийни корени, както и с това, че самата болест - това е един вид "сигнал", който идва от заобикалящата ни действителност и показващ, че нашите отрицателни енергии са достигнали определена "критична точка". И, следователно, за да се възстановим, ние трябва да преосмислим своя поглед към заобикалящата действителност и мислите си за нея и нейните обитатели. Ако коригираме енергийните деформации, създадени от нашите мисли, болестта си отива и нашето здраве се подобрява.


Добре известната лечителка и психотерапевт Лора Мелик го обяснява по следния начин: "Лошите мисли са източник на различни заболявания. За по-ефективно лечение опитайте да разберете произхода на заболяването. И тогава ще бъдете в състояние да определите диагнозата и да кажете: имам пристъп на алчност, или на клюкарене, или на омраза.

Науката не стои на едно място, и ако преди това са свързвали с лошите мисли само психичните заболявания, то е време да бъдат разгледани различните физически заболявания, породени от мислите. Не само сърдечно-съдовите заболявания, но по-голямата част от стомашните и кожни заболявания са следствие от деструктивни мисли. Дори и инфекциозните заболявания могат да се предават не само чрез физически контакт, но и чрез мисъл.

Причината за всяко заболяване може да се разглежда като отлив на психическата енергия от всякакъв орган или система в човешкото тяло, в резултат на неправилно боравене с неговия най-важен компонент на неговото същество - психичната енергия. Наред с негативните мисли, психичната енергия унищожават тютюна, алкохола, а за наркотиците дори и няма какво да се говори - самоунищожението на организма, причинено от тях е несравнимо с нищо по своите последици.

Психичната енергия, прониквайки във всички тъкани в организма създава баланс. При заболяване тази енергия намалява от даден център, отслабва  работата на сливиците и се насочва към тези центрове, които могат да поддържат баланс. Сливиците, този вид защитна бариера на организма, са силно зависими от обема на входящата психическа енергия. Колкото по-слаб е притока на психическа енергия, толкова повече те се подуват, защото физическото развитие протича без никакъв контрол.

Къде е спасението от загуба на психическа енергия? Отговорът е прост: в чиста мисъл и душевно равновесие. Унищожаването и неефективното използване на психическа енергия се предизвиква от всички лоши мисли и чувства, както и от неблагоприятни емоционални състояния - тревожност, гняв, тъга, недоволство.

А с лоши мисли и негативни емоционални състояния понякога е много трудно да се справим. Такива състояния като тревожност, страх, гняв, са често срещано явление дори и сред цивилизованите, добре владеещи се хора. Разбира се, има си причини в сегашния ни живот. Но каквито да са те, колкото и да е печално положението, последиците от подобни емоции винаги са негативни за проявилия ги".

Друга причина, поради която негативните мисли и емоции са разрушителни за здравето - това е фактът, че те са един вид "храна" за невидимите за физическото зрение същности-паразити, хранещи се с нашите "избухвания" на психическа енергия. Такива енергоинформационни "паразити" могат и сами да провокират у хората негативни мисли, ето защо е толкова важно да се научите как да трансформирате негатива в положителност. Ако се научите на този "трик", то "паразитите", оставени без периодично зареждане, ще загубят интерес към вас като източник на "храна". Това ще възстанови енергийния ви потенциал на психическата енергия, а така и ще се отървете от болестите, които ви преследват.

По материали от Интернет

понеделник, 23 май 2016 г.

Човечеството - "пчели" или "батерии"?


Съществува хипотеза, че нашата цивилизация се контролира от същества паразити, които използват човечеството като вид "батерии", т.е. за собствената си енергийна храна. И този енергиен вампиризъм, напълно невидим за по-голямата част от хората, продължава вече не едно хилядолетие.


Ето например какво казва за това изследователят на аномални явления Г. Белимов: "Това, че от нас се интересуват паразитни цивилизации, за мен е факт. Те се хранят с нашите фините енергии, изваждат енергиите на страха, сексуалното удоволствие, омразата, злобата. Това за тях е питателна среда, точно както и ние ядем растения и животни. Ето защо те се опитват да ни принизят да живеем живот на животни, да пълзим по Земята и да не се стремим към космоса".

Тези същности се стараят да не се проявяват в рамките на честотите на човешкото възприятие, за да продължим да игнорираме съществуването им. Именно убедждавайки ни (включително с помощта на слугите си) че не съществуват, те си осигуряват почти неограничен достъп до енергията ни, използвайки ни почти така, като ние използваме пчелите, като вземем от тях по-голямата част от събрания мед.

Поради това за тези същности-паразити не е изгодно ние да развиваме нашето съзнание и да разширим диапазона на своето възприятие. От това може да се заключи: чии верни служители са най-различните "борци срещу псевдонауката", явяващи се част от цялата възпираща система, организирана, за да ни попречи да се запознаем със забранените знания.
По материали от Интернет

неделя, 22 май 2016 г.

НЕОКОНЧАТЕЛЕН ЕТАП (Робърт Монро)

След всички тези години аз продължавам да не зная как и защо се случи това отклонение от „нормите“. Погледнато повърхностно, няма лесно определим случай. Медицината и психологията не предлагат сигурни отговори, което последователно ме възмути, натъжи, а накрая бях благодарен. Възмутен, защото моята съдба бе сериозно разтърсена в обсега и широтата на съвременните научни постижения. Тъжен, защото изглежда, че докато съм жив, познанието, имащо пряко отношение към моя случай, няма да получи широкомащабно развитие. И благодарен на малкото съвременни учени, които са достатъчно смели, за да разгледат обективно идеите. А това може да доведе до пълното отричане на учение, изграждано с години, както и дълго вкоренявани религии и етически правила.
Ето защо, ако никоя от съвременните научни теории не пасва без прекалено много дърпане, бутане, извиване и притискане, би било съвсем разумно да предложа за разглеждане едно предположение, което изглежда, че върши работа. Все пак някой може да докаже, че човек не е нищо повече от няколко галона заразена вода. Само изключително голямото налягане ще бъде необходимо, за да се свърже феноменът с теорията.
Следващата предпоставка, която сигурно е неприемлива за сегашното ни състояние на осведоменост, изисква решение. Никой друг не предлага повече обяснения и не оставя по-малко неизяснени неща. С това не искам да кажа, че е непременно валидна — това ще го определят бъдещите събития. Точно обратното, няма позната теория, доказваща грешката й. Основата за това предварително условие сигурно не е оригинална, но приложението й е.
Въпрос: Какво става с лабораторното животно, щом опитът приключи?
В една вселена, населена с чувствителни същества в голямо разнообразие, покълващият живот в планетарната среда следва един типичен път. Най-важното изискване е един дифузен и предпазен екран, който да увие цялата планета. Когато този щит се е образувал чрез нормално развитие на планетната материя, вече съществува основното изискване за живот. Екранът съдържа газове и течности с необходимата гъстота, за да: 1) отразява, филтрира и/или преобръща излъчването от най-близките звезди и да го насочва към точката на търпимост, необходима за живия живот; и 2) поддържа вътрешно генерираната планетарна топлина на необходимото средно равнище в границите, изисквани от биохимичните процеси.
След като вече се е образувал, екранът позволява само филтрирана светлина и намалена радиация да проникват до повърхността на планетата. Видимостта е ограничена стриктно до най-близките предмети на повърхността, а вертикално до по-малко от една десета от диаметъра на планетата. Не се виждат никакви далечни звезди, луни или други планети. В най-добрия случай понякога могат да се видят смътните отблясъци на слънцето, движещо се от хоризонт до хоризонт, докато се върти планетата.
В това обкръжение живият физически живот се възпроизвежда и развива в разширяващ се цикъл. Там, където такъв екран не се е образувал и задържал за значителен период, физически живот няма. А където екранът се е разрушил или се е оттекъл към космоса, животът се е влошил и загинал, освен ако интелектуалното познание е в състояние да създаде и монтира изкуствена среда.
Тогава възприетата предпоставка е, че всички планетарни тела се разпределят в две категории — екранирани и незащитени. На полузащитените планети живот би могъл да се развие. Неекранираните остават безплодни, обитавани единствено от неорганична материя. Само в изключително редки случаи има отклонения от това правило.
Развиващият се чувствен живот при тези условия започва да усеща и употребява за първи път тези естествени сили, които директно е почувствал. Такива сили в смисъла на усещането и приложението са: 1) псионика (съзидателна мисловна енергия), 2) биохимична, 3) ядрена и
4) гравитационна. Електромагнетизмът се използва като помощна сила и остава повече като вторичен продукт от приложението на друга сила, горе-долу като дим от полезен огън.
Най-важните нужди на развиващите се жизнени форми се посрещат по пътя на усъвършенстването на психосилата. Първата от тези нужди — общуването, е автоматично рождено право. Предаването и получаването на информация от индивид на индивид или от една на друга група, не познава понятието време-пространство. По пътя на опита и обучението се постига умение за други приложения на психосилата, такива като движение и разговор на веществото, насочване и контрол на най-малките видове и общуване и свързване с онези от царството на нефизическата материя.
С развитието на разумните жизнени форми в общества и цивилизации, разбирането и познанието на останалите действащи сили идва по напълно естествен път. Типично те са резултатът от желанието на личността (и обществото) да се освободи от досадата на постоянната и продължителна употреба на психосилата. По този начин са създадени механичните способи, за да произвеждат телесна прехрана, да ръководят и контролират планетарното обкръжение и дори да модулират и усилват психосилата.
Чрез нематериалната възприемчивост на силата „пси“ останалите сили биват бързо адаптирани към нуждите и впрегнати на работа. Възможно е в този етап обществото да установи и първите си разумни контакти с други общества извън пределите на родната си планета и дори с обитателите на нематериалните светове.
С тази последна стъпка към зрялост социалната организация се обединява с необятната цялост на междугалактическото общество. Не е случайно съвпадение на обстоятелствата, че неопровержимото познание на отношението на целостта към Създателя е най-важното постижение на този съюз. Обърканите фантазии и догадки са обречени на смърт. Стандартите, според които разумният живот може да се развива и разширява, са сложно вплетени в правилата и законите на енергията и се прилагат с равна взискателност.
В далечното минало много от тези социални организации започнали да долавят излъчванията от нисък порядък на пси-силата, идващи от външния край на мрачна галактика. Първоначално този феномен е възбудил само второстепенен интерес. И количествено, и качествено това не било нищо повече от неразумно животинско предаване. Въпреки това един безработен техник обработил суровината — входящите пси-шумове, с помощта на случаен подбор, без да прояви и най-слабо любопитство. За негова изненада на уреда му се появили редки светкавици от приложената пси-сила.
Заинтригуван от тази чудатост, той направил пси-измервания и на областта. И според очакванията, открито било раждането на ново общество. Радостно възбуден от откритието на такова необичайно събитие, техникът веднага предал стандартната пси-комуникация за нови общества.
Странно, отговор не се получил. Настойчивите предавания след това довели до същия резултат. Разбира се, това било необичайно събитие. Изпратен бил екологичен екип, който да изследва физически тази аномалия.
Изследователите разкрили, че източникът е третата планета от звездна система клас 10. Когато навлезли в орбита около тази същата планета, направили измервания и наблюдения, които показали, че тя не следва нормите за размножаване на разумния живот. Газовият защитен слой около планетата не притежавал обичайните качества за непропускаемост и силно филтриране. Това очевидно давало възможност на радиация с високи стойности да достига до повърхността, дори до мястото, където самото слънце можело ясно да се види, както и далечните планети и звезди, когато се наблюдават от сенчестата страна.
Още повече — във връзка с голямата скорост на въртене и другите фактори магнитно поле с голяма интензивност прониквало по цялата планета. То, заедно с необикновените радиационни елементи упражнява силно влияние върху младото общество.
В непосредствена близост пси-шумът става непоносим. Без необходимата защитна екипировка за групата било невъзможно да кацне на повърхността на планетата. Пси-впечатлението било за груба безпътна липса на разум, неконтролирана и необективна. Визуалните наблюдения обаче показали зачатието на социалните групи, предмети, изработени от човешка ръка, завладяване на природата.
За щастие един от членовете на изследователската група бил работил усилено върху изкуството на личната пси-защита. Именно той предложил да се установи физически контакт на самата планета. Това станало, докато другите търпеливо чакали в едно прикритие, намиращо се на крехък и безплоден сателит на планетата.
Пътуването само по себе си показало колко неадекватна е подготовката при екстремни условия на учени. Не след дълго той се върнал в състояние на умопомрачение. Въпреки това той успял да установи контакт на няколко места по повърхността на планетата. Истина било. Създавало се ново общество, но при невъобразими ограничения. Никъде не съществувало познанието, разбирането или употребата на пси-силата. Когато бил направен опит за пси-комуникация, обитателите или панически се разбягвали, или се просвали и излъчвали силни пси-реакции, за да покажат, че се намират в присъствието на Създателя. Парадоксалното е, че грижливите пси-измервания показали случайни проблясъци на законите на вселената в умовете на тези индивиди, което убедително е доказало, че семето наистина е било посято. Тези индивиди трябвало да се развият в една социална структура според плана, където и да е в природата.
Узнавайки това, изследователският екип се завърнал в своето общество, за да размисли върху проблема. В по-късни времена други по-добре екипирани изследователи посещавали и наблюдавали от време на време този борещ се разумен живот. Всички посещения били извършени в рамките на правилата, прилагани за младото общество. По този начин не било упражнено директно въздействие, което да подбуди господството на една култура над друга. Съвсем рядко били откривани разумни приложения на „леи“ на индивидуално равнище, а това било окуражаващо. Все още, независимо от всички предпазни мерки, било установено, че действителните посещения само засилват митовете и легендите, появили се в резултат на предишните контакти. Било изключение да се получи обективен отговор от някой индивид чрез пси-измерване. Никой от тези отговори не се разширил до общоприета практика.
В настоящето ситуацията забележително се е променила. Установената практика на пси-мониторинг и справочното известие от нематериални интелекти показват, че въпросното общество учудващо е навлязло в ядрения етап, докато все още е в биохимическия. Приложенията на ядрената сила несъмнено водят към притегляния, което предопределя исторически ранните перспективи на междуклетъчно движение. Без да са напълно изяснени полетата на пси-силата, контактът с други обществени форми през новото не пси-общество би бил катастрофален. Ако е постигнато междуклетъчно движение, такива контакти са сигурен факт.
С такива изгледи пред себе си изследователските групи разшириха усилията си за осъществяване на връзка без сериозно въздействие върху динамиката на новото общество. Трудно е, защото съществуват същите пречки. Непрекъснатото обяснение на божествено ориентиране настоява на своето. Същите тези, които са осъществили контакти чрез пси-измервания, все още губят способността си да разсъждават и биват изолирани като болни от неизвестно страдание. Всеки друг образец на пси-комуникация обикновено бива обявяван за нереален или за сън (термин, употребяван от обществото, за да обясни некоординираната пси-дейност през периодите на разтоварване, подобни на тези, открити сред децата в нормалните обществени култури.)
Най-разочароващи са опитите за общуване с интелектуалните лидери. Без изключение те всички са били неуспешни. Изследването предполага, че това е резултат от тоталната концентрация върху изучаването на въпроса — историческо отхвърляне на всички феномени, свързани с пси-силата, и невъзможност да се сравни някоя друга връзка, освен тази, която е усетена чрез сетивата за светлина, звук (вибриране на газовата обвивка) и разнообразието от електромагнитна радиация (механично генерирана и предадена).
Единственият минимален успех бе постигнат с индивиди, непритежаващи задържаща „научна“ подготовка. С мъничко отучване и без да се понесе загуба на престиж, бе постигнат полезен обмен на рационални мисли у няколко от тези сравнително необразовани обитатели. За съжаление, тълкуването на получените данни от такива неподготвени умове често е силно изопачено. И още нещо — водещите авторитети на това младо общество отхвърлят свидетелските показания, доказателства и твърдения на такива хора по причина на тяхното невежество.
Работата все още продължава. Използва се екипировка за излъчване на пси-силата, която е на много високо равнище, с надеждата да се направи пробив към членовете на обществото, докато те са в активно будно състояние. Всички индивиди, притежаващи някаква степен на интелект заедно с обективно любопитство, се приучват — понякога болезнено, към основите на техниките на пси-силата. Други временно са изведени от тяхното обкръжение или като плътни частици материя, или като пси-същества, за да бъдат изследвани и проучени като нишки към разрешаване на проблема.
Няма да бъде предприето никакво директно действие. Така ще се придържат към правилата за предпазване, както ги прилагат към всички по-нисши социални организации. Многократно доказан факт е, че такива подгрупи са напълно загубени, когато бъде осъществен контакт с по-напреднали общества.
Подробностите на тази хипотеза може би са грешни, а мотивациите различни. Но е напълно възможно основата да не е чак толкова далече от реалността. Фактически ние може би сме само едни интересни лабораторни животни за „тях“, полезни при различни опити, но нищо повече. Ако такова общуване и/или експериментиране е било опитвано или сега се прави, то би могло да даде отчет за много от нещата, останали неразгадани в нашата човешка история. Сигурно то изцяло ще бъде в разрез със сегашните религиозни убеждения, като събития, приписвани на Бог и неговите помощници, под каквато и да е форма ще придобият по-прозаичен статус.
Науките за живота, особено онези, свързани със съзнанието, личността и неврологичните функции, ще трябва да претърпят основно преразглеждане. И душевните, и физическите страдания ще бъдат напълно изяснени чрез точно познание, което ще измести смътните предположения, които сега преобладават.
Най-бързо ще се адаптират материалните науки. При тях експериментирането и екстраполацията ще бъдат относително прости с помощта на новата информация и теории, изградени върху наистина солидни открития.
На персонално равнище хипотезата, описана по-горе, може да предложи логичен отговор за много от собствените ми преживявания. Преразглеждането точка по точка ще бъде необходимо, за да изкристализира правилната връзка при всяко обстоятелство. Като философа, психиатъра и другите, прекарали много години в експериментиране, подготовка и усъвършенстване на точно определен идеен вектор, аз също нямам желание все още да променям курса.
Въпреки това експериментите, които следват по-долу, не трябва да бъдат игнорирани. Те се случиха в ранните периоди на експериментирането и са взети почти дума по дума от записките.
 
9. 9. 1960 г. Нощ.
 
Лежах в положение север-юг, когато изведнъж усетих, че ме облива и пронизва много силен лъч, който сякаш идваше от север, около 30 градуса над хоризонта. Бях абсолютно безсилен, без никаква собствена воля и почувствах, че сякаш се намирам в присъствието на много мощна сила — бях в персонален контакт с нея.
Притежаваше разум във форма извън моето познание и влизаше директно (по лъча?) в главата ми. Сякаш търсеше всеки спомен в съзнанието ми. Наистина бях изплашен, защото бях безсилен да направя нещо срещу това нахлуване.
Тази разумна сила влезе в главата ми точно над челото и не ми предложи никакви успокоителни мисли или думи. Сякаш не знаеше нищо за емоциите и усещанията ми. Търсеше безпристрастно, бързо и категорично нещо специфично в моето съзнание. След малко (може би миг) мисълта напусна, а аз се „свързах отново“, шокиран станах и излязох на чист въздух.
 
16. 9. 1960 г. Нощ.
 
Същото безпристрастно проучване, същата сила, под същия ъгъл. Въпреки това този път добих впечатлението, сложно заплетен от чувство за вярност към тази разумна сила и винаги съм бил в това положение. Разбрах, че имам да върша работа тук, на Земята. Не бе необходимо работата да е по вкуса ми, но на мен ми бе възложено да я свърша. Имах чувството, че работя на „помпена станция“. Това бе най-обикновена мръсна работа, но все пак беше моята работа. Бях здраво свързан с нея и нищо, ама абсолютно нищо не бе в състояние да промени ситуацията.
Представих си огромни тръби — толкова стари, че бяха покрити с ръжда и обрасли с храсти. По тях течеше нещо като нефт, но то притежаваше повече енергия от нефта. От него имаше очебийна нужда и то бе ценно гориво навсякъде. (Предположение: не на тази материална планета.) Това продължаваше от цяла вечност. Значи имаше и други енергийни фракции, от които се получаваше същият материал, на сравнително по-висока база. Материалът се преработваше на някакво далечно място или цивилизация в нещо много ценно за съществата, далече извън моите способности да разбера. И отново разумната сила излезе и се отдалечи бързо, а посещението свърши. След малко станах, чувствайки се депресиран. Влязох в банята на къщата ни и наистина усетих, че трябва да си измия ръцете, след като съм работил (макар че ръцете ми бяха чисти).
 
30. 9. 1960 г. Нощ.
 
Случи се същото като на 16. 9. Пак усетих, че съм работник в помпена станция. Появата на съществото в края на лъча (?), претърсването на мозъка ми, този път дори за да види какво точно контролира дихателния ми апарат. Долових, че съществото търсеше някакво вещество, за което по всяка вероятност то смяташе, че позволява да се движа в земната атмосфера. Появи се картина (в съзнанието ми) на торбичка, вероятно 5 по 8 см, дебела 2,5 см, закачена за колана на кръста, на която бе написано: „Ето така дишаме сега.“ Това ми даде кураж наистина да се опитам да общувам.
Наум (също и на глас?) ги попитах кои са. Получих отговор, който не съм в състояние нито да преведа, нито да разбера. После почувствах, че започват да напускат. Помолих за някакво доказателство, че са били там, но бях възнаграден само с покровителствена насмешка.
Тогава те сякаш се устремиха в небето, докато аз ги виках, направо им се молех. Вече бях сигурен, че умствените им възможности и интелектът им бяха далеч над моите представи. Това бе един безпристрастен, хладен интелект, без каквито и да е чувства на любов или симпатия, на които толкова се възхищаваме. А може би това бе всемогъществото, което ние наричаме Бог. Такива посещения в миналото на човечеството може би са били основата за всички наши религиозни убеждения, а нашето познание днес не може да намери по-добри отговори, отколкото преди хиляди години.
По това време започна да просветлява. Седнах и заплаках. Хълцах дълбоко, така както никога преди не бях плакал. Защото тогава вече знаех, без никакво определение или бъдещи надежди за промяна, че Бог от детството ми, от църквите, от религията по целия свят не бе това, на което се прекланяхме. Плачех, защото до края на живота си щях да „страдам“ от загубата на тази илюзия.
Е, тогава възможно ли е ние да сме остатък от лабораторни животни? А може би експериментът все още „продължава“?

Робърт Монро

събота, 21 май 2016 г.

УСЕЩАНЕ И ТЪЛКУВАНЕ (Робърт Монро)

Точността им се приема за вярна в рамките на ограниченията на същите фактори, произвеждащи грешки, както тези, които се намират в нормално будно физическо състояние. Тези фактори зависят от средата на възпитанието и преживяването, интелектуалния коефициент и емоционалната нагласа. Трябва да се допусне, че сетивните възприятия във второто състояние, макар и очевидно да са от различно естество, са обект на същото обмисляне и разумен тълковен процес. Обективният анализ на идентификацията на структурата и формата, а също и на определянето, класифицирането и работата, става в равно съотношение с преживяването и възпитанието на индивида, точно както и в нормалното физическо будно състояние. Още повече че при възприемането на данните извън такова преживяване и възпитание умът във Второто състояние действа под строгата команда да разпознава. Работейки под тази недвусмислена команда, той ще идентифицира в границите на преживяване повече, отколкото да възприеме съществуването или факта на непознатото.
С други думи, вие трябва да допуснете, че експериментаторът ви информира съвсем вярно. Трябва да допуснете още, че онова, което се случва, докато той е във Второто тяло, е действително, ако отговаря на условията на реалността във физическия, буден свят. Трябва да приемете, че съзнанието работи по подобен начин и във Второто тяло, използвайки различни способи за виждане, чувстване и усещане, така както и някои нови сетива. Трябва да приемете, че умът отказва да възприеме непознатите елементи във Второто състояние, дори се стига до неправилно разпознаване. Трябва да разберете, че същите качества на човешка грешка при усещането и тълкуването се срещат и тук.
При тези предпоставки сортирането и класификацията на около 589 опита за период от дванадесет години става малко по-лесно. Ето и някои по-нататъшни заключения.
При сънуването отсъства осмисленият интелектуален процес. Съзнанието в смисъла, който ние влагаме в това понятие, е неефективно. Участието му в събитията е на едно противодействащо или неконтролируемо равнище. Или пък то въобще не участва, като един неподвижен наблюдател, неспособен да предприеме преднамерено действие. Възприемането е ограничено до едно „чувство“ или в най-добрия случай — до две. Няма мигновена аналитична способност, нито се употребява. Асоциативно неразпознаване се случва с всички възприятия и се запазва като такова и в съзнателната памет.
Второто състояние е антитеза на сънуването, точно като будното състояние. Съществува разпознаването на чувството за „собственото Аз“. Умът се опитва да борави с възприятието точно по същия начин, както го прави и в пълно физическо съзнание. Взимат се решения и се предприемат действия, базирани на възприятия и размисъл. Утвърждаване на възприятието може да се постигне чрез преднамерено и систематично повтаряно действие. Участието е точно толкова фундаментално, както и при напълно физически будно състояние. Сетивните възприятия не са ограничени до един или два източника. Съществуват емоционални образци, които са по-всеобхватни, отколкото при материалното съзнание, но могат да бъдат насочвани и контролирани до същата степен.
Ако някое експериментално преживяване не съдържа болшинството от условията, изброени в категорията на Второто състояние, то трябва да бъде прието като сън. Останалите преживявания също бяха класифицирани. Околната среда бе анализирана веднага след проучването на причините. Ако съществува нещо, което създава състоянието, то бе доста неразбираемо, както е показано в таблицата.
ТАБЛИЦА 1.
ФИЗИЧЕСКИ УСЛОВИЯПРОЦЕНТ ОТ ОБЩОТО
(При успешни опити)(Присъствие на състоянието)
Ден42,2
Нощ57,8
Горещина96,2
Студ3,8
Влажност(недоловимо влияние)
Барометрично налягане(недоловимо влияние)
Легнал100
Прав
Север-юг (главата на север)62,4
Изток-запад (главата на изток)19,2
Неизвестна поза18,4
Положение на Луната и планетите(недоловимо влияние)
Принципно бяха получени положителни резултати при условията на горещина, легнало положение, посока север-юг. Нямаше забележимо влияние от слънчевата светлина, влажността, промените в барометричното налягане, местоположението на физическото тяло или силите на лунната гравитация. По-прецизни проучвания на околната среда също са възможни, но до днес не са правени.
Оценката на психологическото състояние бе някак си по-лесна, тъй като повечето данни се отнасяха до него.
ТАБЛИЦА 2.
ПСИХОЛОГИЧЕСКО СЪСТОЯНИЕ ! ПРОЦЕНТ ОТ ОБЩОТО
(При успешни опити)(Състоянието присъства)
Нормално здраве78,4
Отрицателни отклонения21,12
Болест или нараняване0,4
Умора46,5
Отпочинал18,8
Средно положение34,7
Преди ядене17,5
След ядене35,5
Междинно положение47
Евентуален каталитичен фактор (Наркотици, други вещества)12,4
Тази таблица определя, че физическата болест, която доста често присъства при спонтанното отделяне към Второто състояние, няма забележително влияние. Най-често срещаното състояние е това на леката умора веднага след хранене, медицинските или химически стимуланти и успокоителни средства не играят съществена роля.
ТАБЛИЦА 3.
ПСИХОЛОГИЧЕСКО СЪСТОЯНИЕПРОЦЕНТ ОТ ОБЩОТО
(В началото на успешните опити)(Състоянието присъства)
Спокоен3,2
Потиснат8,9
Замислен64
Изпълнен с очакване11,9
Неспокоен3,7
Емоционално стимулиран9
Интелектуално стимулиран6,5
Раздразнен0,7
Уплашен2,7
В неизвестност30
При определянето на психологическото състояние, ако обикновената човешка „лаборатория“ е стартовата точка, изглежда че общото спокойствие е предварително необходимата предпоставка с някои оттенъци на емоция и самонаблюдение. Трябва да се посочи, че в категорията „уплашен“ има различни степени на треперене, повечето от които са отбелязани в ранните етапи на експериментирането, преобладаващи преди експериментите, които довеждаха до принудителни или прекъснати преживявания. Чувството за познато очакване в различни степени много често се получаваше едновременно със състоянието „Спокоен“.
Следват анализите на контролните елементи.
ТАБЛИЦА 4.
ПРОИЗХОД НА СЪСТОЯНИЕТОПРОЦЕНТ ОТ ОБЩОТО
(При успешни опити)
Индуциране по желание40,2
Спонтанно34,9
Междинно положение44,9
ПРЕДНАМЕРЕНО ИНДУЦИРАНИ ОПИТИПРОЦЕНТ ОТ ВСИЧКИ ОПИТИ
Успешни резултати58,7
Заспиване13,6
Неуспешни27,7
ИЗПОЛЗУВАНИ МЕТОДИУспешни резултатиЗаспиванеНеефективни
Магнетофонен запис17,15,74,5
Броене за релаксация24,04,512,9
Техника на възпроизвеждане3,71,74,7
Смесена13,91,65,7
СИМПТОМАТИЧНИ ДОКАЗАТЕЛСТВАПРОЦЕНТ ОТ ОБЩОТО
(В успешните опити)(Състоянието присъства)
Звук от свистене на въздух45,2
Физическа каталепсия11,4
Вибрационен ефект30,2
Усещане за горещина66,9
Многостранни усещания33,8
В графата „Спонтанни“ трябва да се отбележи, че експериментите станаха „по желание“ при активирането на условията на Второто състояние, тоест условието започна да се проявява по време на състояние на нормална релаксация и разбира се, аз се възползвах от тази възможност. „Междинни“ бяха случаите, когато имаше само явна склонност, но развитието на състоянието бе извършвано преднамерено.
„Успешни резултати“ включва тези случаи, когато са се проявили два или повече от симптомите и в резултат част или цялото Второ тяло е било налице. „Заспиване“ включва онези случаи, когато просто аз заспивах. „Неуспешни“ се отнасят към примерите, когато никакви явни резултати не бяха получени, нито пък се проявиха някакви симптоми.
„Използвани методи“ означава ефективността на разнообразните техники при експериментирането. Техниките вече бяха описани и представени в развитие, базирано на простата процедура за тестуване „опит и грешка“. Магнетофонният запис например доказа своята ефективност, но имаше присъщите ограничения и ги наложи при самоопределянето. Това именно бе и причината най-често използваната техника да бъде „Броене за релаксация“.
„Симптомите“ трябва да бъдат проучени от гледна точка на развитието. Физическата каталепсия бе наблюдавана единствено в ранните етапи. Същото е вярно и за вибрационния ефект, който забележително еволюира в чувство за горещина и само от време на време бе усещан при средния и последния етап. Звукът от свистенето на въздух се появи при най-ранните опити и продължи периодично.
При всеки успешен опит източниците на наблюдаваните данни бяха разделени в следните категории:
ТАБЛИЦА 5.
НАЧИНИ НА УСЕЩАНЕПРОЦЕНТ ОТ ОБЩОТО

(Състоянието присъства)
Виждане67,2
Чуване82,7
Допир69,8
Вкус0,7
Мирис0,3
Движение94,2
Други73
Трябва да се изтъкне, че съотношенията на сетивните възприятия, отбелязани по-горе, превеждаха приблизително всяка от категориите. Това не означава, че при възприемането са били използвани идентични нематериални еквиваленти на нервната система. В настоящия етап няма доказателства, които да потвърждават или отхвърлят една подобна структура на Второто състояние. Нито има някакво явно обяснение на ниската степен на усещането за вкус и мирис в таблицата, освен че те и двете зависят от физическия контакт със самия предмет или частици от него. Същите ограничения би трябвало да се отнасят и до усещането за допир, но се оказва главен източник за възприятия. Отговорът може би е в това, че последното действа под някаква форма на равнище излъчване-възприемане или в моя случай е по-развито от вкуса и мириса.
Движението е поставено в таблицата, защото включва повече действие, отколкото възприятие, и е сетивен източник извън традиционните пет сетива. Прилича много на равновесния механизъм на физическото тяло, който предава сигнали на мозъка независимо от поддържащите и противодействащи импулси от другите сетива. Във физическото тяло този механизъм може би се основава на действието на гравитационните и инерционните сили, а това може да се окаже напълно вярно и за Второто състояние.
В графата „Други“ има видове, които нямат физически двойник. Способите за възприятие във Второто състояние са извън обсега на сегашното познаване или теория. Най-изследваното предположение е, че всички възприятия във Второто състояние се постигат с помощта на някаква сила от електромагнитния спектър — чрез насочени магнитни полета или получени и индуцирани, или пък чрез някаква сила или поле, които тепърва трябва да бъдат идентифицирани. И това е много по-вероятно, отколкото чрез някакви двойници на физическите механизми. Само по пътя на емпиричните изследвания на широкомащабния източник за тестуване това би могло да бъде определено.

Робърт Монро

понеделник, 16 май 2016 г.

Дарвинизъм - зараждането на хибриди от маймунски гени


Въпреки многото противоречия и съвсем очевидната за адекватните хора несъстоятелност, теорията на Дарвин за еволюцията продължава да бъде за най-ортодоксалните учени безспорна истина, в която те сляпо вярват. Все пак всичко може да се опише много по-лесно. Възможно е от маймуните да са произлезли само всички тези, които приемат на едната вяра тази абсолютно недоказана теория.


И тази сляпа и напълно нелогична вяра в нейната вярност - това е един вид генетичната памет на маймунските хибриди - представители на тези раси и народи, които са били създадени от генетични експерименти на нехуманоиден разум по кръстосване на архантропи с хора. За щастие, не всички народи на земята имат такъв произход и най-малкото някои от тях са произлезли от звездни пришълци, за което има директни препратки в епоса и митологията на различните народи.

За пълния провал на по-голямата част от теорията на Дарвин изтъква и биологът, антропологът, изследователят Г. Сидоров. Така например, в книгата си "Тайната хронология и психофизика на руския народ", той пише той: "Просто нашата наука е доказала склонност да пренебрегва факти, които тя не е в състояние да обясни. През 70-те години научният свят бе потресен от сензационно откритие на Майкъл Кремо: в пустинята Гоби и северната част на Китай - на места, където има добре запазени отпечатъци от лапи на мезозойските динозаври - с изненада учените откриват следи от боси крака на човек.

По този повод са публикувани няколко статии, били измислени различни версии за това, че тези следи не са оставени от човек, а от някакъв непознат вид динозаври. Въпросът обаче веднага възниква: как може еволюцията да "подари" на примитивните гущери съвършен човешки крак или да обясни намерените камъни от Ика? На това науката не дава отговор.

Тя предпочита да запази мълчание и по други въпроси, предявени от времето. Как например, да се обясни присъствието на няколко десетки пирони в парче варовик или изваяни стоманени части в блок от швейцарски въглища? Подобни примери има много. Проблемът е, че всички тези открития не могат да окажат влияние върху отношението на съвременната наука към миналото. За нея отдавна е ясно: Дарвиновата теория е обяснила произхода на всички живи видове, включително и човека. А това, което не се вписва в тази теория, просто не е достойно за внимание.

Еволюционистите-дарвинисти не се опитват поне за себе си да обяснят защо в историята на съвременното човечество на Земята не са възникнали никакви нови видове. Какво, еволюцията е спряла? Или е спряла борбата за съществуване? Някои биолози заради това започнаха да виждат в борбата за съществуване само механизъм за съхранение на вида.

Може би те са прави. В края на краищата, модерните генетични изследвания на човекоподобни маймуни, които са извършени от американски учени показват, че всички човекоподобни маймуни от Африка и Азия са по-млади от човека. Ако следваме еволюционното становище, то не човекът е произлязъл от общ прародител с маймуните, а този генетичен общ прародител на маймуните е от човека.

Но тогава може да възникне естествен въпрос: как да се обясни еволюционната верига на маймуноподобните предци на човека, от които по-късно се е развил Хомо сапиенс? Защо непременно всичко трябва да обясни от гледна точка на еволюцията? Може би е по-лесно да се обясни от гледна точка на инволюцията?

В края на краищата, ако направим поправка с факта, че човечеството е дошло от космоса, а не е възникнало на Земята, както се опитват да ни убедят еволюционистите, всичко си идва на мястото. И за да имаме моралното право да направим такова изменение, е необходимо да се обърнем към свещените зороастрийски, ведически, будистки и шинтоистки текстове. Тези текстове разказват, че на Земята много пъти са възниквали и загивали древни, неизвестни за съвременното човечество цивилизации ...

Учените дарвинисти, подреждайки в стройна верига маймуночовеците, започвайки от австралопитеките и завършвайки с разумния човек, с този ход се опитват да докажат еволюцията на Хомо сапиенс, да го приземят, да го направят земно творение. И те не се съобразяват с данните на генетиката, която поставя на първо място във веригата Хомо сапиенс, а не австралопитека, понеже по нейните констатации човекът е по-стар от всички земни примати.

Официалната наука не отчита и факта за човешки следи в мезозоя. Тя не се опитва да обясни и уникалните знания на древните, които пряко посочват факта, че човечеството многократно е основавало на Земята високо развита цивилизация. Разбира се, съвременната наука не признава факта за периодичната инволюция на човека, както е показано от маймуноподобните "роднини", като се започне с австралопитеците.

Съвременната наука следва да признае, че преди нашата технократична цивилизация на Земята са процъфтявали - неведнъж - други цивилизации, също с много високо ниво. Не непременно технократски, а по-скоро магични, както е посочено от впечатляващите езотерични знания ...

Нашата наука е длъжна най-накрая да се освободи от абсолютизацията  на закона на еволюцията, дойде време да се признае, че има и обратен закон. И част от древното човечеството, по правило най-назадничавият му в духовно отношение пласт, след унищожаването на някоя от горепосочените цивилизации, подчинявайки се на законите на природата нерядко е инволюирал почти до нивото на животно.

И ако отчетем, че човечеството пребивава на Земята от периода Креда, а може би дори от по-рано, както е указано от отпечатъците от човешки крака в близост до отпечатъците от лапи на юрски динозаври и други находки за бита, "консервирани" в пясъчник или варовик, то времето за инволюция на човека е повече от достатъчно".

Освен това винаги е по-лесно да се деградира, отколкото да се развива. Това може да бъде напълно потвърдено и от съвременното човечество, което, заедно с развитието на интелекта силно деградира в духовно отношение. Оттук и хищническата култура на масовото потребление, насочена към унищожаване на собствената си естествена среда, както и заплахата от самоунищожение, в резултат на нова световна война и възраждането на култовете към "златния телец", насилието и материалните удоволствия, превръщащи човек в говорещо и най-жестоко животно. Но само хибридите между хора и архантропи, напълно загубили своята "искра от Бога", могат да вярват в животинската си природа - за произхода си от маймуни или някакво друго животно.

По материали от Интернет