неделя, 22 май 2016 г.

НЕОКОНЧАТЕЛЕН ЕТАП (Робърт Монро)

След всички тези години аз продължавам да не зная как и защо се случи това отклонение от „нормите“. Погледнато повърхностно, няма лесно определим случай. Медицината и психологията не предлагат сигурни отговори, което последователно ме възмути, натъжи, а накрая бях благодарен. Възмутен, защото моята съдба бе сериозно разтърсена в обсега и широтата на съвременните научни постижения. Тъжен, защото изглежда, че докато съм жив, познанието, имащо пряко отношение към моя случай, няма да получи широкомащабно развитие. И благодарен на малкото съвременни учени, които са достатъчно смели, за да разгледат обективно идеите. А това може да доведе до пълното отричане на учение, изграждано с години, както и дълго вкоренявани религии и етически правила.
Ето защо, ако никоя от съвременните научни теории не пасва без прекалено много дърпане, бутане, извиване и притискане, би било съвсем разумно да предложа за разглеждане едно предположение, което изглежда, че върши работа. Все пак някой може да докаже, че човек не е нищо повече от няколко галона заразена вода. Само изключително голямото налягане ще бъде необходимо, за да се свърже феноменът с теорията.
Следващата предпоставка, която сигурно е неприемлива за сегашното ни състояние на осведоменост, изисква решение. Никой друг не предлага повече обяснения и не оставя по-малко неизяснени неща. С това не искам да кажа, че е непременно валидна — това ще го определят бъдещите събития. Точно обратното, няма позната теория, доказваща грешката й. Основата за това предварително условие сигурно не е оригинална, но приложението й е.
Въпрос: Какво става с лабораторното животно, щом опитът приключи?
В една вселена, населена с чувствителни същества в голямо разнообразие, покълващият живот в планетарната среда следва един типичен път. Най-важното изискване е един дифузен и предпазен екран, който да увие цялата планета. Когато този щит се е образувал чрез нормално развитие на планетната материя, вече съществува основното изискване за живот. Екранът съдържа газове и течности с необходимата гъстота, за да: 1) отразява, филтрира и/или преобръща излъчването от най-близките звезди и да го насочва към точката на търпимост, необходима за живия живот; и 2) поддържа вътрешно генерираната планетарна топлина на необходимото средно равнище в границите, изисквани от биохимичните процеси.
След като вече се е образувал, екранът позволява само филтрирана светлина и намалена радиация да проникват до повърхността на планетата. Видимостта е ограничена стриктно до най-близките предмети на повърхността, а вертикално до по-малко от една десета от диаметъра на планетата. Не се виждат никакви далечни звезди, луни или други планети. В най-добрия случай понякога могат да се видят смътните отблясъци на слънцето, движещо се от хоризонт до хоризонт, докато се върти планетата.
В това обкръжение живият физически живот се възпроизвежда и развива в разширяващ се цикъл. Там, където такъв екран не се е образувал и задържал за значителен период, физически живот няма. А където екранът се е разрушил или се е оттекъл към космоса, животът се е влошил и загинал, освен ако интелектуалното познание е в състояние да създаде и монтира изкуствена среда.
Тогава възприетата предпоставка е, че всички планетарни тела се разпределят в две категории — екранирани и незащитени. На полузащитените планети живот би могъл да се развие. Неекранираните остават безплодни, обитавани единствено от неорганична материя. Само в изключително редки случаи има отклонения от това правило.
Развиващият се чувствен живот при тези условия започва да усеща и употребява за първи път тези естествени сили, които директно е почувствал. Такива сили в смисъла на усещането и приложението са: 1) псионика (съзидателна мисловна енергия), 2) биохимична, 3) ядрена и
4) гравитационна. Електромагнетизмът се използва като помощна сила и остава повече като вторичен продукт от приложението на друга сила, горе-долу като дим от полезен огън.
Най-важните нужди на развиващите се жизнени форми се посрещат по пътя на усъвършенстването на психосилата. Първата от тези нужди — общуването, е автоматично рождено право. Предаването и получаването на информация от индивид на индивид или от една на друга група, не познава понятието време-пространство. По пътя на опита и обучението се постига умение за други приложения на психосилата, такива като движение и разговор на веществото, насочване и контрол на най-малките видове и общуване и свързване с онези от царството на нефизическата материя.
С развитието на разумните жизнени форми в общества и цивилизации, разбирането и познанието на останалите действащи сили идва по напълно естествен път. Типично те са резултатът от желанието на личността (и обществото) да се освободи от досадата на постоянната и продължителна употреба на психосилата. По този начин са създадени механичните способи, за да произвеждат телесна прехрана, да ръководят и контролират планетарното обкръжение и дори да модулират и усилват психосилата.
Чрез нематериалната възприемчивост на силата „пси“ останалите сили биват бързо адаптирани към нуждите и впрегнати на работа. Възможно е в този етап обществото да установи и първите си разумни контакти с други общества извън пределите на родната си планета и дори с обитателите на нематериалните светове.
С тази последна стъпка към зрялост социалната организация се обединява с необятната цялост на междугалактическото общество. Не е случайно съвпадение на обстоятелствата, че неопровержимото познание на отношението на целостта към Създателя е най-важното постижение на този съюз. Обърканите фантазии и догадки са обречени на смърт. Стандартите, според които разумният живот може да се развива и разширява, са сложно вплетени в правилата и законите на енергията и се прилагат с равна взискателност.
В далечното минало много от тези социални организации започнали да долавят излъчванията от нисък порядък на пси-силата, идващи от външния край на мрачна галактика. Първоначално този феномен е възбудил само второстепенен интерес. И количествено, и качествено това не било нищо повече от неразумно животинско предаване. Въпреки това един безработен техник обработил суровината — входящите пси-шумове, с помощта на случаен подбор, без да прояви и най-слабо любопитство. За негова изненада на уреда му се появили редки светкавици от приложената пси-сила.
Заинтригуван от тази чудатост, той направил пси-измервания и на областта. И според очакванията, открито било раждането на ново общество. Радостно възбуден от откритието на такова необичайно събитие, техникът веднага предал стандартната пси-комуникация за нови общества.
Странно, отговор не се получил. Настойчивите предавания след това довели до същия резултат. Разбира се, това било необичайно събитие. Изпратен бил екологичен екип, който да изследва физически тази аномалия.
Изследователите разкрили, че източникът е третата планета от звездна система клас 10. Когато навлезли в орбита около тази същата планета, направили измервания и наблюдения, които показали, че тя не следва нормите за размножаване на разумния живот. Газовият защитен слой около планетата не притежавал обичайните качества за непропускаемост и силно филтриране. Това очевидно давало възможност на радиация с високи стойности да достига до повърхността, дори до мястото, където самото слънце можело ясно да се види, както и далечните планети и звезди, когато се наблюдават от сенчестата страна.
Още повече — във връзка с голямата скорост на въртене и другите фактори магнитно поле с голяма интензивност прониквало по цялата планета. То, заедно с необикновените радиационни елементи упражнява силно влияние върху младото общество.
В непосредствена близост пси-шумът става непоносим. Без необходимата защитна екипировка за групата било невъзможно да кацне на повърхността на планетата. Пси-впечатлението било за груба безпътна липса на разум, неконтролирана и необективна. Визуалните наблюдения обаче показали зачатието на социалните групи, предмети, изработени от човешка ръка, завладяване на природата.
За щастие един от членовете на изследователската група бил работил усилено върху изкуството на личната пси-защита. Именно той предложил да се установи физически контакт на самата планета. Това станало, докато другите търпеливо чакали в едно прикритие, намиращо се на крехък и безплоден сателит на планетата.
Пътуването само по себе си показало колко неадекватна е подготовката при екстремни условия на учени. Не след дълго той се върнал в състояние на умопомрачение. Въпреки това той успял да установи контакт на няколко места по повърхността на планетата. Истина било. Създавало се ново общество, но при невъобразими ограничения. Никъде не съществувало познанието, разбирането или употребата на пси-силата. Когато бил направен опит за пси-комуникация, обитателите или панически се разбягвали, или се просвали и излъчвали силни пси-реакции, за да покажат, че се намират в присъствието на Създателя. Парадоксалното е, че грижливите пси-измервания показали случайни проблясъци на законите на вселената в умовете на тези индивиди, което убедително е доказало, че семето наистина е било посято. Тези индивиди трябвало да се развият в една социална структура според плана, където и да е в природата.
Узнавайки това, изследователският екип се завърнал в своето общество, за да размисли върху проблема. В по-късни времена други по-добре екипирани изследователи посещавали и наблюдавали от време на време този борещ се разумен живот. Всички посещения били извършени в рамките на правилата, прилагани за младото общество. По този начин не било упражнено директно въздействие, което да подбуди господството на една култура над друга. Съвсем рядко били откривани разумни приложения на „леи“ на индивидуално равнище, а това било окуражаващо. Все още, независимо от всички предпазни мерки, било установено, че действителните посещения само засилват митовете и легендите, появили се в резултат на предишните контакти. Било изключение да се получи обективен отговор от някой индивид чрез пси-измерване. Никой от тези отговори не се разширил до общоприета практика.
В настоящето ситуацията забележително се е променила. Установената практика на пси-мониторинг и справочното известие от нематериални интелекти показват, че въпросното общество учудващо е навлязло в ядрения етап, докато все още е в биохимическия. Приложенията на ядрената сила несъмнено водят към притегляния, което предопределя исторически ранните перспективи на междуклетъчно движение. Без да са напълно изяснени полетата на пси-силата, контактът с други обществени форми през новото не пси-общество би бил катастрофален. Ако е постигнато междуклетъчно движение, такива контакти са сигурен факт.
С такива изгледи пред себе си изследователските групи разшириха усилията си за осъществяване на връзка без сериозно въздействие върху динамиката на новото общество. Трудно е, защото съществуват същите пречки. Непрекъснатото обяснение на божествено ориентиране настоява на своето. Същите тези, които са осъществили контакти чрез пси-измервания, все още губят способността си да разсъждават и биват изолирани като болни от неизвестно страдание. Всеки друг образец на пси-комуникация обикновено бива обявяван за нереален или за сън (термин, употребяван от обществото, за да обясни некоординираната пси-дейност през периодите на разтоварване, подобни на тези, открити сред децата в нормалните обществени култури.)
Най-разочароващи са опитите за общуване с интелектуалните лидери. Без изключение те всички са били неуспешни. Изследването предполага, че това е резултат от тоталната концентрация върху изучаването на въпроса — историческо отхвърляне на всички феномени, свързани с пси-силата, и невъзможност да се сравни някоя друга връзка, освен тази, която е усетена чрез сетивата за светлина, звук (вибриране на газовата обвивка) и разнообразието от електромагнитна радиация (механично генерирана и предадена).
Единственият минимален успех бе постигнат с индивиди, непритежаващи задържаща „научна“ подготовка. С мъничко отучване и без да се понесе загуба на престиж, бе постигнат полезен обмен на рационални мисли у няколко от тези сравнително необразовани обитатели. За съжаление, тълкуването на получените данни от такива неподготвени умове често е силно изопачено. И още нещо — водещите авторитети на това младо общество отхвърлят свидетелските показания, доказателства и твърдения на такива хора по причина на тяхното невежество.
Работата все още продължава. Използва се екипировка за излъчване на пси-силата, която е на много високо равнище, с надеждата да се направи пробив към членовете на обществото, докато те са в активно будно състояние. Всички индивиди, притежаващи някаква степен на интелект заедно с обективно любопитство, се приучват — понякога болезнено, към основите на техниките на пси-силата. Други временно са изведени от тяхното обкръжение или като плътни частици материя, или като пси-същества, за да бъдат изследвани и проучени като нишки към разрешаване на проблема.
Няма да бъде предприето никакво директно действие. Така ще се придържат към правилата за предпазване, както ги прилагат към всички по-нисши социални организации. Многократно доказан факт е, че такива подгрупи са напълно загубени, когато бъде осъществен контакт с по-напреднали общества.
Подробностите на тази хипотеза може би са грешни, а мотивациите различни. Но е напълно възможно основата да не е чак толкова далече от реалността. Фактически ние може би сме само едни интересни лабораторни животни за „тях“, полезни при различни опити, но нищо повече. Ако такова общуване и/или експериментиране е било опитвано или сега се прави, то би могло да даде отчет за много от нещата, останали неразгадани в нашата човешка история. Сигурно то изцяло ще бъде в разрез със сегашните религиозни убеждения, като събития, приписвани на Бог и неговите помощници, под каквато и да е форма ще придобият по-прозаичен статус.
Науките за живота, особено онези, свързани със съзнанието, личността и неврологичните функции, ще трябва да претърпят основно преразглеждане. И душевните, и физическите страдания ще бъдат напълно изяснени чрез точно познание, което ще измести смътните предположения, които сега преобладават.
Най-бързо ще се адаптират материалните науки. При тях експериментирането и екстраполацията ще бъдат относително прости с помощта на новата информация и теории, изградени върху наистина солидни открития.
На персонално равнище хипотезата, описана по-горе, може да предложи логичен отговор за много от собствените ми преживявания. Преразглеждането точка по точка ще бъде необходимо, за да изкристализира правилната връзка при всяко обстоятелство. Като философа, психиатъра и другите, прекарали много години в експериментиране, подготовка и усъвършенстване на точно определен идеен вектор, аз също нямам желание все още да променям курса.
Въпреки това експериментите, които следват по-долу, не трябва да бъдат игнорирани. Те се случиха в ранните периоди на експериментирането и са взети почти дума по дума от записките.
 
9. 9. 1960 г. Нощ.
 
Лежах в положение север-юг, когато изведнъж усетих, че ме облива и пронизва много силен лъч, който сякаш идваше от север, около 30 градуса над хоризонта. Бях абсолютно безсилен, без никаква собствена воля и почувствах, че сякаш се намирам в присъствието на много мощна сила — бях в персонален контакт с нея.
Притежаваше разум във форма извън моето познание и влизаше директно (по лъча?) в главата ми. Сякаш търсеше всеки спомен в съзнанието ми. Наистина бях изплашен, защото бях безсилен да направя нещо срещу това нахлуване.
Тази разумна сила влезе в главата ми точно над челото и не ми предложи никакви успокоителни мисли или думи. Сякаш не знаеше нищо за емоциите и усещанията ми. Търсеше безпристрастно, бързо и категорично нещо специфично в моето съзнание. След малко (може би миг) мисълта напусна, а аз се „свързах отново“, шокиран станах и излязох на чист въздух.
 
16. 9. 1960 г. Нощ.
 
Същото безпристрастно проучване, същата сила, под същия ъгъл. Въпреки това този път добих впечатлението, сложно заплетен от чувство за вярност към тази разумна сила и винаги съм бил в това положение. Разбрах, че имам да върша работа тук, на Земята. Не бе необходимо работата да е по вкуса ми, но на мен ми бе възложено да я свърша. Имах чувството, че работя на „помпена станция“. Това бе най-обикновена мръсна работа, но все пак беше моята работа. Бях здраво свързан с нея и нищо, ама абсолютно нищо не бе в състояние да промени ситуацията.
Представих си огромни тръби — толкова стари, че бяха покрити с ръжда и обрасли с храсти. По тях течеше нещо като нефт, но то притежаваше повече енергия от нефта. От него имаше очебийна нужда и то бе ценно гориво навсякъде. (Предположение: не на тази материална планета.) Това продължаваше от цяла вечност. Значи имаше и други енергийни фракции, от които се получаваше същият материал, на сравнително по-висока база. Материалът се преработваше на някакво далечно място или цивилизация в нещо много ценно за съществата, далече извън моите способности да разбера. И отново разумната сила излезе и се отдалечи бързо, а посещението свърши. След малко станах, чувствайки се депресиран. Влязох в банята на къщата ни и наистина усетих, че трябва да си измия ръцете, след като съм работил (макар че ръцете ми бяха чисти).
 
30. 9. 1960 г. Нощ.
 
Случи се същото като на 16. 9. Пак усетих, че съм работник в помпена станция. Появата на съществото в края на лъча (?), претърсването на мозъка ми, този път дори за да види какво точно контролира дихателния ми апарат. Долових, че съществото търсеше някакво вещество, за което по всяка вероятност то смяташе, че позволява да се движа в земната атмосфера. Появи се картина (в съзнанието ми) на торбичка, вероятно 5 по 8 см, дебела 2,5 см, закачена за колана на кръста, на която бе написано: „Ето така дишаме сега.“ Това ми даде кураж наистина да се опитам да общувам.
Наум (също и на глас?) ги попитах кои са. Получих отговор, който не съм в състояние нито да преведа, нито да разбера. После почувствах, че започват да напускат. Помолих за някакво доказателство, че са били там, но бях възнаграден само с покровителствена насмешка.
Тогава те сякаш се устремиха в небето, докато аз ги виках, направо им се молех. Вече бях сигурен, че умствените им възможности и интелектът им бяха далеч над моите представи. Това бе един безпристрастен, хладен интелект, без каквито и да е чувства на любов или симпатия, на които толкова се възхищаваме. А може би това бе всемогъществото, което ние наричаме Бог. Такива посещения в миналото на човечеството може би са били основата за всички наши религиозни убеждения, а нашето познание днес не може да намери по-добри отговори, отколкото преди хиляди години.
По това време започна да просветлява. Седнах и заплаках. Хълцах дълбоко, така както никога преди не бях плакал. Защото тогава вече знаех, без никакво определение или бъдещи надежди за промяна, че Бог от детството ми, от църквите, от религията по целия свят не бе това, на което се прекланяхме. Плачех, защото до края на живота си щях да „страдам“ от загубата на тази илюзия.
Е, тогава възможно ли е ние да сме остатък от лабораторни животни? А може би експериментът все още „продължава“?

Робърт Монро

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.