Ефекти. Началото на периода бе отбелязано с лекия сърдечен удар. Нямаше доказателство за взаимна връзка между експериментирането и болестта. Въпреки това отсъствието на доказателство не можеше напълно да отхвърли тази възможност.
Вибрационното състояние се усъвършенства, докато накрая започна да се проявява само като усещане за горещина. Тази промяна бе резултат от постепенното „ускоряване“ на честотата, докато не започнаха да се усещат само единични пулсации. През този период феноменът на слуховото възприятие за „свистене на въздуха“ остана непроменен.
Отделянето от физическото стана по-малко процедурно и по-естествено. Имах съвсем редки проблеми с връщането. Вибрационното състояние бе преднамерено възбуждано през дневните часове и ставаше спонтанно през късна нощ.
Очевидните психологични ефекти останаха същите: никакви изнервяния или отклонения в резултат на някои стимулации. Те бяха разгледани по-внимателно от гледна точка на сърдечния удар.
Емоционални образци. В началото на периода съществуваше някаква тревога за възможно психологично въздействие. Невъзможността да контролирам преживяването напълно по свое желание, оказваше влияние на тези страхове. Но те намаляха значително към средата на периода, което се дължеше главно на липсата на потвърждаващо доказателство и нарастваща самоувереност. Все още съществуваха опасенията във връзка с контрола по връщането към физическото и възможностите от грешки от невежеството ми в непознати области.
Последователност на експериментирането. Удължени визити в Място I, които ставаха все по-чести. Понякога по невнимание бяха замествани от пътешествия до Място II. В късните части от периода бяха открити и посещения до Място III, като последователно бяха изучавани. Състоянието на безвремие бе открито късно през този период.
Методология. Техниката на „преброяването“ за релаксация бе приложена в тестовете през деня. В късните нощи граничното състояние на сън бе преобразувано в сега вече известното състояние на вибрации-горещина. Дишането с уста стана механично действие при някои по-нататъшни експерименти с „челюстно настройване“.
Заключения. 1. Потвърдено бе съществуването на Второто тяло. 2. Открито бе Място II, чиито качества се отличаваха от тези на Място I. 3. Съществуването на Място III влезе в обсега на хипотетичното. Неговите характеристики бяха свързани с тези на Място I, но на различни етапи от научно развитие. 4. Човешката личност преживяваше преходния период на смърт и продължаваше да съществува в Място II. 5. Комуникацията между човешките същества можеше да се извършва и извън равнището на говорене с уста, по време на ходене или в спящо състояние и/или във Второто състояние. 6. Някои (или повечето?) живи човешки физически създания се отделят от физическото си тяло по време на сън. Причината за това не е известна.
Робърт Монро
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.