неделя, 15 май 2016 г.

КЪСЕН ЕТАП (Робърт Монро)

(Октомври 1962 — октомври 1970 г.)
 
Експериментирането през този период бе ограничено поради принципната липса на възможност. Предимство имаха заниманията ми с материални дела и усъвършенстване на предишна работа като вторично усилие.
Въздействия. По време на този период чувството за вибрации напълно изчезна, преминавайки в усещане за горещина, а после в неопределено „съществуване“.
Отделянето от физическото бе възможно само в тази форма на „съществуване“, и то с минимално усилие. Единственият физически ефект, който бе отбелязан, бе слабото чувство за неориентираност, замайване и лек дискомфорт за около девет часа след обичайното експериментиране. Никакви специални опити не бяха осъществени, но причината за това не е известна.
В средата на периода се разболях от възпаление на хемороид. Приписах го на преживяване по време на опит, който проведох около четири дни преди появата на симптома. Преди това не бях страдал никога от такъв медицински проблем. Намаляха и потребностите ми за сън. Въпреки това, когато се появеше нужда от сън, бе абсолютно наложително да я задоволя. Ако не го направех, получавах физическо и умствено неразположение. Не повече от пет минути сън обаче ме възстановяваха из основи. Единственият друг забележителен ефект, който съм записал, бе двукратната поява на цялостното усещане за „близка билокация“[1].
Това бе състояние на пълно съзнание на равнище, където цялата сетивна чувствителност към материалното обкръжение бе активна, макар че собственото „аз“ бе „на една степен по-далече“. И в двата случая то изискваше обмислено решение за пълно интегриране с материалното обкръжение. Ефектът от оставането с „една степен по-далече“ в друга околна среда бе и остава неизвестен. Продължаваше звукът от „свистенето на въздуха“.
Емоционални образци. Страховете, които все още се срещаха през миналия период, бяха напълно разсеяни. Най-важната причина бе пълното доверие в методите, които довеждаха до мигновено връщане към физическото, и то по собствено желание. Нещо повече, оценката на предишните данни допринесе за възприемане на състоянието в условия на развитие повече, отколкото на израждане.
В същото време започнаха да се изявяват лошите страни на продължителното съществувание във физическото тяло. В резултат значително отслабна и пренебрежението към физическите опасности. Причината за това не е известна.
Последователност на експериментирането. През целия период не въведох никаква определена последователност, което се дължеше на неотложността на други въпроси. По този начин експериментирането бе спорадично и ставаше само когато ми се откриеше възможност. Бяха направени няколко силно доказателствени посещения в Място I и в Място II. Повечето пътешествия бяха до Място II. Резултатите от тях по отношение на материалния свят (Място I) бяха неточно упоменати. Експериментирането на стриктна научна почва започна по-късно през периода под контрола на лабораторни условия.
Методология. На тази област бе обърнато малко внимание, тъй като два принципни въпроса останаха неразрешени. Първият проблем бе развитието на техниката за дълбока релаксация, която се придобиваше с нарастваща трудност. Вторият бе хроничният проблем с контролирането на набелязаната посока. Приложени бяха разнообразни техники, но резултатите не бяха значителни. Сърцевината на трудността се състоеше в противоположните желания на съзнанието и свръхсъзнанието, когато и двете действаха с пълен капацитет. Във Второто състояние свръхсъзнанието е по-силно определящият елемент.
Заключения. 1. Докато сме във Второто тяло, е възможно да се окаже физическо влияние върху физически живо човешко създание, когато последното е в будно състояние. 2. Има неразкрити сфери на познанието и науката извън обхвата на съзнанието на настоящия експериментатор.

[1] Билокация — едновременно присъствие на две места. — Бел. прев.

Робърт Монро

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.