вторник, 19 февруари 2013 г.

Kaкво значение има зодиакалния цикъл


La Très Sainte Trinosophie е разделена на дванадесет части. Всяка има съответното оформяне.Първите части явно черпят вдъхновение от нео-египетски ритуал, наречен Ритуала Мемфис, а изпитанията на кандидата са директно свързани с четирите елемента – земя, вода, огън и въздух. Цялостният модел на документа е зодиакът, на чиито знаци отговарят дванадесетте части. Зодиакът е великият цикъл на душата. Древните възприемали първия знак за началото, а последния – за края на всички земни дейности. По подобен начин Овен символизирал началото на обновлението, или навлизането на душата в светлината на пролетното равноденствие на философския цикъл, докато знакът Риби олицетворявал завършека на свещеното пътуване и постигането на Великото дело. В тази книга за Тройната мъдрост Сен Жермен използва главно алхимични символи. Това по никакъв начин не означава, че той всъщност пише за химични процеси, защото, както твърдят повечето от великите алхимици, производството на материално злато е най-незначителната част от тяхната наука.За да стане ясен смисълът, вложен от Сен Жермен, и явни връзките между зодиакалните знаци и алхимичните процеси, може да помогне следната таблица.

Овен - Обезводняване Изпъждане на животинската душа посредством силна топлина. (Пречистване чрез огъня на аспирацията)
Телец - Съсирване Обединение на частите; постигане на целенасоченост.
Близнаци - Сгъстяване Състояние на втвърдяване; влагане на волята.
Рак - Разтваряне Разтваряне, оставяне в течно състояние; личността става универсална.
Лъв - Усвояване Омекване посредством топлина и влага; усъвършенстване на ума в мъдрост (топлина) и въображение (влажност)
Дева - Дестилация Отделяне на непостоянния принцип от същността; освобождаване на душата от връзката й с ограничението на тялото.
Везни - Сублимация Пречистване на елементалните тела; увеличаване на вибрационните хармонии на тялото.
Скорпион - Разлагане или гниене Философската смърт; изкуствено разлагане, чрез което духовните и материалните елементи биват разделени едни от други.
Стрелец - Изгаряне Изгаряне на отпадъците; огънят на душата поглъща външното тяло.
Козирог - Ферментация Превръщане на органичното вещество в нови съединения чрез фермент; изграждане на Златния човек.
Водолей - Умножение Процес на увеличаване; адептство.
Риби - Проекция (в алхимията този термин обозначава поръсването с прах от Философския камък за получаването на злато или сребро – бел.прев.) Процесът на превръщане на грубата същност в Злато; довеждане до съвършенство на Делото;безсмъртие; в Източната традиция – състоянието на Буда.

Подредбата на тези символи и процеси варира незначително при различните автори, но принципът е винаги един и същ – превръщането на не-Аз-а в Аз-а; пропиването на външния живот с вътрешно изящество; проекцията на душата върху нейното физическо обкръжение; сублимацията на лошото в добро; умножаването на красотата, любовта и истината, докато прахът на проекцията(мъдростта) накрая пропие целия свят.

 откъс от книгата "Пресвета Тринософия"

неделя, 17 февруари 2013 г.

ТРАНСКОМУНИКАЦИЯ С ОТВЪДНОТО И "МОСТЪТ НА БАРТЪН"

  За читателите, които се сблъскват за пръв път с информация за изследванията на отвъдния свят ще поясним, че с помощта на обикновен магнетофон може да се свържат с мъртвите. И не само с магнетофон. Например президентът на Люксембургската група от изследователи на транскомуникацията Меги Харш-Фишбах през април 1986 г., следвайки указанията от “отвъд”, получени при радиовръзка, успешно използвала в своите опити стар телевизор, който бил свързан с два радиоапарата. Дебел и дълбок глас от високоговорителя се представил като Константин Раудив. Беседите с него постепенно се превърнали в доклади. Но всички контакти започвали със синхронизиран от компютър “детски” глас : “Контакт за радиомост” – наричащ себе си “техник”. Съпрузите Фишбах отначало помислили, че това е някакъв починал техник. Но неговия глас почти не приличал на човешки.

   Към края на ноември 1987 г. изключеният компютър внезапно предал на съпрузите Фишбах мистериозен текст, който бил подписан от Ричард Франсис Бъртън. А няколко седмици по-късно, с помощта на стар радиоприемник те провели диалог с Фридрих Юргенсон. Той казал : “Имам възможност да ви предам, че засега мостовете между нас и вас са отворени, връзката е гарантирана. Опасност от страна на негативни сили няма. Ние създаваме нов мост на гласова връзка, който ще се нарича “ Мост на Бартън”.



Фотография на Константин Раудив от тв екран по време на връзка



Отново от тв екран при връзка - Мария Якубовски ( снимката е показана на съпрузите Якубовски, които познали своята починала дъщеря )


   През 1988г. започнала редовно да се свързва покойната представителка на научния свят Свен Салтер. Тя се представила за един от ръководителите на групата “Потокът на времето” и задачата й била да подготвя по-нататъшни сеанси на транскомуникация заедно с колегата си Ричард Бартън. От време на време контактите ръководел Константин Раудив.

   По този начин германските изследователи са успели да осъществят контакт чрез магнетофон, телефон, компютър и телевизор. Между другото, това не е само наше постижение , а и на учените от ”другия свят”, които използват своя апаратура за връзката. Искаме отговорно да заявим, че вие лесно можете да си представите материалния свят на духовете. И когато се окажем в “другия свят”, там ще възприемаме нормално къщите, природата и другите хора. Ще можем да почувстваме, да видиме, да вкусиме...

                   ДУХОВНИЯТ СВЯТ НА ТРЕТО НИВО

   “Човекът след своята физическа кончина продължава да живее на трето ниво” – съобщава Фридрих Майерс в неговото “Голямо послание от другия свят”.

   Ето списък на нашите събеседници от групата “Поток на времето” :

“Техник” – същество, което никога не е живяло на Земята. Той наблюдава за осъществяването на контактите в сътрудничество с Висшия Разум. Вижда развитието на транскомуникациите като инициатива на Висша власт.

Доктор Свен Салтер е била изследователка на транскомуникацията в паралелен свят, наречен “ВАРИД”. Тя е живяла в материално въплъщение през 1949-1987 г. “Техникът” й предал ръководството на опитите на групата “Поток на времето”. До сега Свен е нашия най-добър партньор при контактите, понеже тя много добре познава всички опасности, дебнещи човек по време на транскомуникация.

Доктор Константин Раудив – починал през 1974 г. Неговата “част” - изборът на етични, морални и философски теми за контакти. Той се опитва да обясни вътрешната същност на човека.

Сър Ричард Франсис Бартън – по своето време е бил изследовател-пътешественик, първооткривател на езерото Танганайка. Живял е между 1821 и 1891 г. В енциклопедиите се споменава като всестранно надарен човек. В началото на 1988 г. той се представя с дълбок и нисък глас и съобщава за “Моста на Бартън”, след което призовава никога да не прекъсват връзката. По-често Бартън говори на немски, но с английски акцент. Той изследва областите , съседни на третото ниво. В описанията си за красотата на тези места Бартън се опитва да се адаптира към нашите земни понятия. Заедно с приятелката си Свен той е открил, казано по земному “Мястото за преход към четвъртото ниво на този свят”.

Останалите участници в контактите : Е. Джейн, Р. Вики, Хели Шефер, Франк Блел, Едит Щайн, Маргарет Макс, Анди и Мария Якубовски, Миш Фишбах, Ж. П. Шерер и много други.

   Сливането на знания, опит и хармонично съгласие на тези хора правят сеансите с тях зашеметяващи по своето съдържание. “Мостът на Бартън” включва вербален контакт с помощта на радиостанции, компютри, телевизия, разговори по телефона. Настоящият доклад е компилация на информация от “Моста на Бартън” :


   Човек след смъртта си продължава да живее на третото ниво, което е толкова реално, колкото Земята. Ние, както и вие , имаме тяло, но то е изградено на друга основа, която се подчинява на други природни и космически закони. Тела, осакатени на Земята , в нашия свят биват възстановявани. Слепи проглеждат отново. Въпреки това, ръстът, цветът на кожата и косата остават същите, каквито са били в живота на Земята. Средната възраст тук е от 25 - 30 години. Ние живеем в добре обзаведени домове, много от които са изградени от дървени трупи. Имаме прекрасна природа и температурата на околната среда е много приятна. Хора, умряли на Земята в преклонна възраст, “се събуждат” тук в пълно съзнание след възстановителен сън. По земни времеви мерки той продължава около шест седмици, а за някои от тях може да бъде по-кратък. Децата приемат с любов намиращите се тук роднини, които се грижат за тях. Децата растат и се развиват до 25 - 30-годишна възраст.

   Личността и характера на хората, които идват тук не се променят. Те могат да продължат образованието си. Хората, чиито становища и мнения са едни и същи, се обединяват в групи и така образуват Единство. Единството е първата стъпка по пътя към четвъртото измерение.

   Ние живеем тук, заедно с други форми на живот, като човешки същества, които са живели до смъртта си на други планети, джуджета-гиганти, гноми и безплътни създания. Тук се намират около 60 млрд. хуманоиди от всички светове. В същото време не можем да кажем, че всички физически проблеми и конфликти са решени. Между другото, сексуалността не е отречена, понеже тя е част от човешката природа. Основното е партньорите да са в хармония един с друг и да има взаимно привличане.

   Ние ядем и да пием, както го правите, но нашата храна се произвежда по синтетичен път, това означава, че можем да материализираме земна храна. Животните също продължават да живеят на трето ниво след земната си смърт. Хората се грижат за тях. Тук има и неизвестни на Земята видове като райски птици , пъстри пеперуди.

   Третото ниво е на планетата, която ние наричаме Мардук. Тя е отделена от Земята в пространството и времето и не може да се намери в Слънчевата система. Мардук има три слънца и се върти около едно от тях, а другите две я осветяват. Тук никога не е тъмно. Има своя Луна, която е по-голяма от земната. Планетата е пресечена от многото завои на една голяма река, наречена Река на Вечността.

   След като премине в четвъртото измерение, човек се освобождава от законите на прераждането. За да се направи този контакт с вас, ние трябваше да се доближим до вашия свят и да се адаптираме към него. Членовете на групата “Поток на времето” вече са в близост до границите на по-високо ниво на съзнание. Ние имаме поглед върху четвъртото ниво на съществуване. Само желанието да се завърши проучването на транскомуникацията ни насочи да се върнем на трето ниво. Нашите постижения могат да бъдат полезни.

   Източник : www.rait.airclima.ru 

неделя, 10 февруари 2013 г.

Tайните на джеспилитите


Джеспилитите са кварцовожелезни скали, които се намират в докамбрийските образувания. Навсякъде по света изглеждат еднакво – редуващи се ивици от бял кварцит и рудни прослойки от тъмни железосъдържащи минерали.
Наподобяват слоестата структура на полускъпоценния камък яспис, от който получават името си. Дебелината на ивиците е от 0,5 до 3 см. Съдържанието на желязо е малко – 25-30 %, но залежите, открити досега, са огромни. Общото количество на желязото в тях се преценява на 1 квадрилион тона.
Появили са се преди 2 млрд. и 500 млн. години. Причините за образуването им са неизвестни.

Джеспилитите са навсякъде – около Курск и Кривой рог в Русия, край Горното езеро в Северна Америка, в железнорудния басейн Хемерсли в Австралия, в Бразилия, Китай, Индия. Въпреки наличието на толкова материал за изследване засега учените не могат да отговорят на много въпроси – как да се обясни ивичестия строеж на рудата и неговата строга ритмичност ? Откъде са дошли желязото и кварцитът ? Каква е причината за грамадното и разпространение ? Какво се крие зад удивителната прилика между джеспилитите от различните райони на земята ?
Много учени са предложили свои хипотези, но в тях винаги липсва нещо. Оригинална е хипотезата на руския учен М. Калганов, който смята, че джеспилитите имат космически произход. Според него Земята многократно и ритмично – през десетки и стотици милиони години, е минавала през тъмни мъглявини от гигантски количества железен прах. Като железен дъжд той е покривал цялата Земя. Астрономите не отричат подобна възможност. Но тази хипотеза не може да изясни произхода на кварцитите, появили се между периодите на “космическите валежи”.
С джеспилитите,макар и косвено, са свързани и други тайни, които дълго време са занимавали учените. От 1455 до 1424 г. пр.н.е.древен Египет бил управляван от Аменхотеп III – фараонът архитект, строител на величествения Луксорски храм, както и на още много великолепни постройки. Между другото, следвайки традицията, фараонът още приживе построил погребалния си храм, разположен на 2,5 км от левия бряг на Нил. Точно срещу него на десния бряг на реката шумяла Тива, столицата на Египет. Грандиозният погребален ансамбъл съществувал 6 века. През 9-ти век пр.н.е. фараонът Мернептах превърнал храма в своя каменоломна. За няколко века от погребалния храм останали само единични блокове. Но сред тези развалини останали да стърчат два каменни колоса, недостъпни дори за всепоглъщащите пустинни пясъци. Това били скулптури, изобразяващи Аменхотеп III, седящ на трон. Те съществуват и до днес и са разположени близо една до друга.
Еднаквите статуи са високи по 21 метра. Очите им се намират на височината на 7-етажна сграда. Китките на ръцете им са толкова големи, че по тях могат да се разхождат хора. Величественият вид на статуите смаял воините на Александър Македонски, които през 332 г.пр.н.е. завоювали Египет. Векове по-късно скулптурите получили името “колоси на Мемнон” – митичен древногръцки цар, син на богинята на зората Еос и троянския цар Титон.
През пролетта на 27 г.пр.н.е. Нилската долина била разтърсена от голямо земетресение. Северният колос не издържал. След 15-вековно съществуване част от главата му се отчупила. Още на следващата сутрин се случило нещо необичайно. Пет римски войници преди изгрев слънце напуснали лагера си и тръгнали на запад с надежда да добият дивеч. И без това оскъдната им войнишка храна била на привършване. Когато римляните минавали край колосите на Мемнон, слънцето тъкмо изгрявало и пурпурната му светлина правела статуите още по-зловещи. Изведнъж всички войници се заковали на място и усетили, че косите им настръхват. Да не забравяме, че това са били смели, калени в много сражения бойци. Колосите на Мемнон внезапно заговорили на смутените ловци на непознат, но ясен човешки език ! Поне така разправяли на другарите си запъхтените римляни, които дотичали едва ли не на един дъх обратно в лагера.
За изясняване на случката още следобед цяла центурия, начело с центурион, пристигнала при колосите. Разположени около тях, воините зачакали какво ще се случи. Денят и нощта минали спокойно. Но мигове след изгряването на слънцето, още сънени, римляните чули, че северният от колосите започнал да пее тъжно, а след това да говори нещо неразбираемо. Вестта за чудото достигнала скоро Рим, откъдето били изпратени цели експедиции, пред които всяка сутрин северният колос изпълнявал по различен начин своя “репертоар”. Век и половина по-късно колосите на Мемнон били посетени от император Адриан, а в края на 2-ри век – и от император Септимий Север. Той решил да възстанови липсващата част от главата на северния колос, надявайки се, че така той ще говори разбираемо и ще може да му предсказва важни събития. Но императорът бил горчиво разочарован. Статуята, “говорила” повече от два века, замлъкнала завинаги. Факт, който останал неразбираем за хората от древния свят.
В наше време учените установили на какво се дължало “пеенето” и “говоренето” на северния колос. Причината била в колебанията на въздуха, който с голяма скорост минавал през надлъжните пукнатини на статуята, образувани при земетресението от 27 г.пр.н.е. А колосите на Мемнон били направени от скалата джеспилит, която има естественото свойство да се разпуква по дължина, по протежение на естествените си слоеве. Неслучайно северният колос “пеел” и “говорел” само рано сутрин, когато изгряващото горещо, почти тропично слънце рязко променяло температурата на въздуха, който ствайки по-лек, се издигал през пукнатините. Поставеният по заповед на Септимий нов каменен блок запушил каналите, по които се движел въздухът, и северният колос естествено “онемял”.
Загадката била решена, но каменните гиганти крият още една тайна. Всеки от колосите на Мемнон тежи от 720 до 1000 тона. Джеспилитът, от който те са изваяни, в древен Египет се е вадел от 8 кариери, отдалечени от Тива на 97 км (кариерата “Е-1”) до 676 км (кариерата “Джебер ел-Ахмар). Дълго време логично се е смятало, че джеспилит за колосите е отсичан от някоя от близките до Тива кариери ( “Е-1” или “Е-2” или пък “Силсилех”). Само двама геолози оспорвали това разпространено мнение, като на око оприличили тънките слоеве в структурата на джеспилита от монолитите на Мемнон с тези от кариерата “Джебер ел-Ахмар”. Споровете продължили от 1914 до 1972 г., когато учени от Калифорнийския университет направили неутронно-активационен анализ на образци от джеспилит от осемте кариери и от двете статуи. Резултатът бил категоричен : само джеспилитът от “Джебел ел-Ахмар” има толкова понижено съдържание (една стохилядна от процента) на радиоизотопа европий колкото и скалата, от която са изваяни колосите на Мемнон . В джеспилитите на останалите 7 кариери съдържанието на европий достига една десетохилядна от процента – толкова, колкото и камъкът, употребен за поправката на северния колос, донесен, разбира се, от една от близките кариери.
Човек не може да не бъде смаян от резултата от направения през 1972 г. анализ. Защо древните египтяни, с техниката си отпреди 3500 години, въпреки грамадните загуби на труд и време, въпреки неописуемите трудности по пренасянето, са пренебрегнали материала от седемкратно по-близките си кариери и са предпочели за статуите скала от най-далечната си кариера ? При това, поради разположението на кариерата “Джебел ел-Ахмар” в близост до днешния град Кайро, транспортирането е трябвало да става с платформи, теглени на ръка с въжета срещу течението на водата на Нил, изобилстващо с плитчини, острови и речни прагове. Изчислено е, че за превозването на 1000-тонен обелиск от “Е-1” до Тива са били необходими 25 часа и 1000 работници. При това, транспортирането е ставало по посока на течението на Нил, което помагало много на робите със своята скорост от 4 км/час.
Защо са били необходими тези титанични усилия ?
Загадка ли е, че е предпочетен точно този джеспилит, съдържащ 10 пъти по-малко европий, отколкото в останалите кариери ? Изборът на материал е направен от архитекта на фараона, а е отбелязано, че той най-често е използвал за другите строежи камък от най-близката кариера “Е-1”, разработвана далеч по-рано от “Джебел ел-Ахмар”.
Дали изборът не е бил продиктуван от удивителната прилика между джеспилита и ясписа – любим полускъпоценен камък на египтяните, от който те са ваели фигурките на свещените скарабеи ? Какъв по-подходящ материал за статуи на фараон ! А за тези, които издигнали величествените пирамиди, техническите пречки не са били от значение.

По материали от Интернет

неделя, 3 февруари 2013 г.

Същността в кръговрата на живота и смъртта

Новият филм на Александр Атакин е на тема, която, без да преувеличаваме, вълнува всеки жив човек на планетата ни! Това е разказ за реалния кръговрат на живота и смъртта, в който ние (Същностите ни) се въртим милиони години. Този филм съдържа премълчавана от дълго време информация, която ще позволи на всеки от нас да узнае истината за себе си и да се освободи от страха за смъртта, защото в действителност ние живеем в продължение на много милиони години... 


събота, 2 февруари 2013 г.

Подземна база на дъното на кладенец


 В порутена църква, която се намира в една от "мечите части " на Естония, е налице фреска, която изобразява "летяща чиния". И местните жители отдавна знаят за легенда, която казва, че до това тъмно място не е добре да се приближаваш на повече от половин километър и още повече - да се изгради дом в близост до него...



   Историята започва преди повече от десет години на естонския остров Сааремаа. Момчето, което живее там настоявало, че през нощта говори с извънземни и дори скицирало част от това, което е видяло: необичайни пултове за контрол на въздухоплавателни средства, изглеждащи като космически кораби и обслужващи ги био-роботи. Всичко това можеше да се дължи на въображението на детето, ако не беше една рисунка:  обикновена селска къща с дворни постройки и под къщата - предмет, контурите на който вече са много сходни с въздухоплавателните средства - "чиниите" - на извънземните . Ервин Клаас, 11 -годишният контактьор, заяви: "Това е междупланетен космически кораб .Той е тук, недалеч, в Естония ...!"

   И мястото, за което съобщил Ервин било намерено от уфолозите !

   По това време в дома на един от жителите на едно селце до Талин – Вирго Мит – не за пръв път ставали странни неща : сами се движели тиганите, чували се стъпки и странни почуквания, в мазето сама се запалвала крушката. Неговото семейство доста време се чудело какво причинява тези странни явления, докато накрая не се усъмнило в ... кладенеца. Обикновен кладенец, който Мит решил да изкопае в двора си.

   Отначало всичко минало добре. Но изведнъж лопатата разтресла метал . "Съкровище!" - помислил Вирго в началото, но опитите да откопае ценното откритие не успяват. Това е била плоча, която не свършва ...

   Часове и дни се борел упорития селянин с неочакваното препятствие, но без успех. Едва след една седмица на него му се удало с голяма трудност да пробие в плочата достатъчно за отвора на кладенеца. Водата се издигала. С това историята щяла да приключи, ако Вирго не бе прибрал за спомен половин дузина парчета от злополучната плоча.

   Той веднъж заявил пред един приятел, който му идвал на гости, химик по професия,  за интересната история с кладенеца. Гостът взима няколко фрагмента от плочата и ги дава в Талинския политехнически институт. След няколко години веднъж до фрагмента се докоснал един от персонала на Института. За миг последвал удар, като мощен електрически заряд и пострадалият инженер, който загубил съзнание и oтлетял на няколко метра разстояние е трябвало да бъде хоспитализиран. От този ден започва серия от експерименти.

   Хората реагирали на парчето метал по различни начини: някои не чувствали нищо, някои мощно били удряни от ток , други почувствали вибрации и няколко души получили дълбоки изгаряния ...

   Най-новите методи за химично изследване върху неизвестния на науката метал показали, че съдържа 38 елемента от периодичната таблица, много от които в природата никога не се срещат в съединение. И най-важното, на сегашното ниво на развитие на науката и технологиите, тази сплав засега в нито една лаборатория в света не може да бъде получена !

   Между другото, водата от "аномалния кладенец" се оказва с изключително лош вкус, предизвиквала гадене и кладенеца се наложило да бъде засипан. И тогава започва да се случва нещо странно. От всички страни на селото до мястото, където е бил изкопан кладенеца започнали да се събират ... котки! Те дошли от всякъде и лежали в продължение на часове по тази "кръпка" (и в действителност за котките патогенната зона - все едно, че е валериан). С хората, поне за няколко минути постояли в "епицентъра", също така се случвало нещо необяснимо : започнали да им падат зъбите и косата, влошавало се зрението, възпалявал се максиларния синус …

   Но най-много от това страшно откритие пострадал стопанина на дома. Краката му не можели да ходят, той прекарал няколко години в неподвижност, след което умрял.

   Въпреки това, историята на това тъмно място не е приключила. Първо направили експериментален тест за въздействието на D-полето (под това кодово име се провеждали проучванията) от групата към института за изследване към Министерство на отбраната. На дълбочина от шест метра в земята намерили два метални предмета с формата на елипса и други предмети, подробности за които не са оповестени (теглото им е определено на около 200 тона). Но изследванията на аномалната зона скоро завършили, участниците в разкопките започнали да получават удари в стомаха от странен "зелен триъгълник", който се появявал от стените на кладенеца. Ударите са били толкова тежки, че хората загубвали съзнание за няколко часа, но най-важното е, че по телата им оставали ужасни клейма - внимателно прогорени през дрехите ромбове!

   ... През следващите три години умряли много от тези, които били част от тайното изследване на на D-полето (7 души от общо 12), безследно изчезнали всички документи, свързани с този случай , както и пробите от метала.

   В крайна сметка, "чинията" или "сондата" (учените не са се споразумели какво може да е това?) била оставена на мира. В края на краищата, обектът е попаднал под земята (това според тях е станало около X-XI в.) и как той може да отговори на нашето нахлуване никой не знае. В разпадащата се църква, която се намира в затънтен край на Естония е открита фреска, която много ясно показва "летяща чиния". И местните жители от дълго време си предават легенда, която казва, че не е добре да се приближавате на повече от половин километър до това “тъмно място” , също и да не строите там жилище. А ако “чинията” бъде измъкната на “белия” свят, може да се разрази невиждана катастрофа...

   Уфолозите в това отношение имат свои версии. Една от тях е тази: обектът, както и подобни на него, но все още неоткрити обекти, затаени доста дълбоко под земята, не са единствени и са предвидени в случай на ядрена война (т.е. - експлозия) да неутрализират наоколо всички последици. Има и друго предположение: много наблюдения на НЛО и бързо движещи се НПО (неидентифицирани подводни обекти) показват, че плътната среда за тях не е пречка. Някак си те свободно могат да преминават през плътни структури, и дори притежават свойствата да се появяват и изчезват.

   Друга версия предполага, че извънземната сонда също играе ролята на генератор, който настройва наред с други, пси-полето на Земята.

   Известният естонски медиум и лечител Витолд Ан след извършването на всички "експерименти" с намерените предмети, също препоръчва да засипят добре кладенеца и дори указал конкретните дати. И те го направили. По времето, когато първата кофа пясък паднала в ямата, се чула оглушителна експлозия. Усилията на правителството да разследва причината са се провалили ; в областта не са имали каквато и да е повреда или необичайни прояви. Военните също озадачени свили рамене.

   В края на 90-те години аномалната зона се опитали да проучат група японски учени, но всички кладенци, които са били пробити, след това незабавно се напълвали с тъмна вода с остър мирис. А след това става ясен много любопитен факт : разрешение за изследвания естонското правителство не им е давало, и изследователите отвъд океана е трябвало да се махнат.
   През последните години истерията около необичайните открития утихна до известна степен, но да се сложи край на този въпрос все още е рано. Всяка година "тъмното" място събира своята смъртоносна пътна такса. Така че тази история е все още недовършена ..

По материали от Интернет