четвъртък, 10 юни 2010 г.

Всемирната хармония - инж. Петьо Христов (част 5)

9 ключ – Явления
Явленията и световете се развиват във времето последователно. Явленията са преобразувани светове спрямо пространството. Явленията имат двуначална, или линейна конфигурация и се образуват последни в Кръста-промисъл, т.е. те са неговото последно четвърто рамо. Явленията са толкова, колкото са нивата на Всемира.
Ние възприемаме Явленията с тяхната специфична честота, например светлината има по-голяма честота от звука. Всъщност отношението пространство/време дава честотата на явлението. С появата на всяко ново явление в по-вътрешно ниво от Всемира неговата честота на проявление се увеличава. Това е така, защото стойността на пространството винаги е равна на единица, а времето намалява.
Например : 1:0,5 = 2 ; 1:0,05 = 20 ; 1:0,005 = 200, последните числа от тези равенства 2, 20 и 200 изразяват честотата на проявление.
Всяко ниво от Всемира е характерно с явлението, което се създава в него. Или обратното – всяко явление се създава в строго определено ниво от Всемира. В полупрозрачните рамене на Кръста-промисъл явленията се пречупват и отразяват, те се смесват в различните нива на Всемира и така се получава цялото безкрайно разнообразие на Битието. В различните нива на Всемира всяко от вече сътворените явления се проявява с различна честота.
Редът, по който са създадени явленията в различните нива на Всемира е : 1. Звук, 2. Миризма, 3. Вкус, 4. Светлина, 5. Растение, 6. Животно, 7. Разумно същество (човек), 8. Ангели, 9. Архангели.
Да, Човек е явление както Звука и Светлината. Но ние не познаваме явлението Човек в неговата пълнота – а единствено човека като негов материален носител. Човекът като явление е създаден на седмо ниво от Всемира. Впоследствие (вторично) със своето ефирно тяло хора от седмо ниво преминават в шесто. Така преди милиони години на Земята се появява първата човешка раса, а нейните представители са известни като ангелоподобни създания. Техният ръст е бил около 60 метра. В последвалото си развитие тези почти нематериални създания се превръщат в призракоподобните хора, които се смятат за втората раса. Следват лемурийската, атлантската раса до нашата поява. Това познание е било известно на будисткия мистицизъм и е описано от Е. Блаватская. То е използвано и от учения Е. Мулдашев за доказване на неговите тези в знаменитата му книга “От кого сме произлезли ?”.Читателят навярно е забелязал привидното противоречие, че сега, хората на Земята, живеят в света на животните. Защо е било необходимо на високо разумните, ангелоподобни същества от седмо ниво да се качат обратно на шесто ? Основната причина, както ще разберете е, че единствено от пето и шесто ниво на Всемира може да се достигне до просветление. Навярно Земята не е единственото място в обозримата ни Вселена, където е станало подобно “преселение”, но точно защото живеем в света на животните, учените трудно ще открият друг високоразвит разум. Така можем да приемем, че Земята е наистина уникално, одухотворено място в познатата ни Вселена.
Навярно ви удивлява мястото, отредено на Ангелите и Архангелите. Общата престава за тях е, че те са някъде по-нависоко от нас, “в небето”, а в реда на създаване те се оказват в по-вътрешните нива на Всемира от явлението Човек. Но забележете, колкото по-навътре в нивата на Всемира се създава едно явление, толкова е по-съвършено. Най-вътрешното, девето ниво се намира във всичко и управлява по-външните нива.
Явленията Звук, Миризма и Вкус са създадени в духовната част на Кръста-промисъл и носителят на тези явления е духовен, а другите шест явления имат материален носител

ГРУБО * ФИНО
*
* ДУХОВНО
*************************************************************
* МАТЕРИАЛНО
*
ФИНО * ГРУБО

Законът на Единството допуска преминаване от едно ниво на Всемира в друго през хармоничната точка на пространството. При такова преминаване към по-вътрешно или към по-външно ниво отношенията в размерите между явленията се изменят. Ако човек попадне в следващото по-външно ниво на Всемира той ще стане великан, или десет пъти по-голям, ако прескочи през едно ниво, ще стане сто пъти по-голям или гигант. И обратното – при преминаване от външно във вътрешно ниво на Всемира, той ще стане джудже, или десет пъти по-малък. Древните са знаели за хармоничата точка в пространството, не случайно приказките и преданията са населени с джуджета и великани.

10 ключ – Време
Знанието за Времето отдавна бе разпиляно сред пясъците и мокрите крака на Жадните го отнесоха в неизвестни посоки. Само Сънуващите виждаха блясъка му, но не можеха да го докоснат.
Рама Прасад – “Фините неща в природата”

Времето е първото рамо на Кръста-промисъл и то е първопричина за създаването на световете, пространството и явленията.
И до днес времето се определя като следствие на движението, което не е вярно. Колкото и да звучи парадоксално, движението е следствие на времето. Движението и статиката са двете противоречиви форми на проявление на материята. Всъщност няма абсолютно статичен материален обект, той просто е в относителна неподвижност спрямо друг. Като статична можем да приемем структурата на кристалната решетка, но и тя се изменя с времето. Доказано е преминаването на диаманта в графит, което показва, че пространството е преобразувано време.
Във всяко ниво на Всемира се създава ново време и то е конкретно, специфично за дадено ниво. Така ние възприемаме винаги само едно време.
Световете и явленията, създадени в определеното ниво на Всемира, зависят от спецификата на времето, в което са възникнали.
Времето има едноначална или кръгова конфигурация. То съдържа две противоречиви части на развитие, които “текат” паралелно. Във формалните си изчисления често физиците въвеждат т. нар. Имагинерно време, без да дават никакво обяснение за него. Всъщност то е реално съществуващо и се явява втория паралелен клон от познатото на нас време. Ние обаче живеем и осъзнаваме само едно, нашето време.

11 ключ – Летоброенето в различните нива на Всемира
На 01.01.46 г. пр. Хр. в Рим Юлий Цезар въвежда календара, който използваме до днес и е основан на движението на Слънцето. В него годината има 365 дни, а на всеки 4 години към тях се прибавя един – преходен ден. Така според Юлианския календар средно една година се състои от 365.25 дни. Слънчевата година обаче е 365.2422 дни. Разликата от 11 минути и 14 секунди на пръв поглед е незначителна. Всяка година астрономическото начало на пролетта се премества с 11 минути в посока към зимата. След 128 години това прави цял ден.
Папа Григорий XIII си дава сметка, че трябва да се предприеме нещо и това става на 4.10.1582 г. Той нарежда дните от 5 до 14 октомври да бъдат прескочени едникратно. Въвеждането на този календар има своята история и сега повечето страни от света са възприели Григорианския календар. В Израел обаче използват календар, според който сега сме в 5770 година от сътворението на света, а арабските страни използват Ислямския календар, започнал през 622 г, с преселването на Мохамед от Мека в Медина.
Посочените съпоставки показват колко ‘неуловимо” и относително е времето. За да го представим асоциативно от гледна точка на всяко ниво на Всемира, ще използваме пример с часовник, който има 9 стрелки. Девет, защото всяка от тях измерва времето в отделните нива от Всемира. Първата се движи най-бавно и отчита времето на първото ниво. Ще пресметнем колко години изминават на нашето шесто ниво, докато на първото е протекла една година (условно приемаме, че една година има 365 дни) :
За първата стрелка – 1 година
Втората стрелка е преминала 365 години
Третата стрелка – 133225 години
Четвъртата стрелка – 48627125 години
Петата стрелка – 17748900000 години
Шестата стрелка – 6478348700000 години
Когато на първо ниво от Всемира е изтекла една година, то на нашето шесто ниво са изминали 6478348700000 години.

12 ключ – Летоброенето във втората троица( в която живеем ) от нивата на Всемира
Сега да разгледаме часовник с три стрелки, който отчита времето във втората троица или това са 4-то, 5-от и 6-то ниво от Всемира. Той измерва времето от развитието на явленията и световете. Ние се намираме на 6-то ниво. Да приемем, че всяка от стрелките на този часовник изминава един час за 100 години, тогава 12 часа ще бъдат равни на 12000 години или 12 века.
За първа стрелка – 12 века = 12000 години
За втора стрелка – 120 века = 144000 години
За трета стрелка – 1440 века = 1728000 години
Това летоброене (или календар) не е случайно и ни е оставено от източния мистицизъм, от индуизма. Според него изчислените 1728000 години се разделят на 4 периода, подобно на 4-те наши сезона, които са по 432000 години. Така при изминаване на 432000 години, достигаме до характерни хармонични точки от нашето развитие тук на Земята. А “Ерата на Водолея” за човечеството ще продължи 144000 г

Всемирната хармония - инж. Петьо Христов (част 4)

5 ключ – Двойнственост ( или символът Ин и Ян )

Символът Ин и Ян е известен от древни времена и в него се съдържа значимо знание за развитието. В много текстове се описва мистичното значение на числата 3 и 7. Петият ключ дава основните връзки между числата 1, 2, 3, 4 и 7.
Символът Ин и Ян е съставен от две равни части, при които разделителната линия не е права, а вълнообразна. Някои го наричат двете риби, защото има две “очички”, или точки във всяка от половинките, които са оцветени с противоположния цвят на основния. Това ни подсказва, че древните са знаели за количествените и качествените характеристики при преобразуването, а също и че количествените натрупвания водят до качествени изменения.
Символът Ин и Ян илюстрира Първичната сила 1 и нейната същност (двойнствената природа на всичко), а това означава, че проявява и единството на противоречията, т.е. числото 1. Но по двойнствената си природа Ин и Ян изразява и 2. Двете “очички” са два нови символа Ин и Ян, които в развитието на Първичната сила 1 бяха разгледани като силите 2 и 3. Тези нови символа Ин и Ян също имат “очички”, които проявяват двойнствената им природа. Трите символа, получени досега, се свързват с числото 3 Всеки един от двата “вторично” получени символа Ин и Ян се разделя отново на по две части. Така на третия етап се явяват още четири Ин и Ян, които обаче вече нямат “очички” или числото 4. Общият брой на символите е седем и се свързва с числото 7, а нивата на тяхното развитие навътре в дълбочина са три.
Този основен ключ е заложен в създаването на еврейската азбука. В Кабала се казва, че е съставена от 22 букви : 1. три матрици (майки); 2. седем двойни (наречени така, защото всяка от тях има две произношения и изразява два смисъла : единият – положителен, твърд, а другият – отрицателен, мек ); 3. дванадесет прости. Така всяка еврейска буква изразява три понятия : 1. буква , или йероглиф ; 2. число, според местоположението си ; 3. идея .
Комбинирането на отделните букви е всъщност комбиниране на идеи, а съставянето на думи и по-големи словесни пасажи изразява изказа на нови основополагащи идеи. Това е една от основните тайни на Кабала. И не забравяйте, че Библията е част от Кабала, че в нея, освен познатия, “видим” разказ за Битието, е включено познанието и за Закона на Единството.

6 ключ – Начин на преобразуване

Всяко преобразуване в Битието се извършва в рамената на Кръста-промисъл. Този кръст е съставен от 4 пресичащи се под прав ъгъл полупрозрачни огледала.
Пример за полупрозрачно огледало е стъкло на прозорец. Когато застанем от страната на слънцето, ние виждаме своя образ, отразен в стъклото, но също така се виждаме и огледани зад него. Така двата образа са преобразувани един спрямо друг и изразяват “ефекта на кокошката и яйцето”. Ние отъждествяваме “идеята”, а отразените ни пред и зад стъклото образи са “кокошката” и “яйцето”. По същия начин при преминаването на всяка сила през полупрозрачното огледало се получават два противоречиви “образа” – единият отразен пред рамото на Кръста-промисъл и другият – огледан зад него.
Всяко от четирите полупрозрачни рамена на Кръста-промисъл има различни свойства на отразяване и оглеждане в зависимост от мястото : горе-долу или ляво-дясно. Тези полупрозрачни рамена могат да оглеждат както обекти, така и сили, и идеи.
Сега, надявам се, по-ясно ще разберете как Изначалната идея се “сгъстява” до получаване на Първична сила 1, която в своето движение в раменете на Кръста-промисъл се мултиплицира до времето, световете, пространството и явленията.

7 ключ – Числата, формата на силите и тяхната двойнственост

Разделението на силите се изобразява с арабските цифри. Познатата на всеки десетична система и числата 0, 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 са известни като арабско творение. Те са били взаимствани от Индия, където са ги използвали само за философски цели. Арабите са ги приложили за практически нужди. Произходът на цифрите е санскритски и те се пишели със знаците “деванагари”.
8 ключ – Светове

Всемирът беше определен с яйцевидна форма и обхваща постоянното преобразуване на Първичната сила 1 от първия й етап на развитие. Както вече знаем, създавайки от себе си последователно силите от 1 до 9, в силата 10 тя вече се трансформира, преосъществява, “разпада” се в нова Първична сила 1 (единица) и 0, която се явява първото рамо-огледало на новия Кръст-промисъл. Така изначалната Първична сила се трансформира девет пъти, като на всеки етап от своето развитие губи по 0,1 от стойността си и последователно образува деветте нива на Всемира.
Светове е второто рамо от Кръста-промисъл. Като физическа величина то зависи единствено от времето, защото само времето е създадено преди него. До огледалното рамо светове времето намалява и затова световете зависят от намаляващото време.
Световете ние ги познаваме в два аспекта и те са : слънчевите системи и химическите елементи. Химическите елементи са изследвани и подредени в Менделеевата таблица. Ако от тази гледна точка погледнем на слънчевите системи, то вероятно ще бъде съставена същата таблица като Менделеевата и според броя на планетите тя ще определя типа слънчеви системи.
Както е известно, химическите елементи се свързват, реагират един с друг, това важи и за слънчевите системи. Химическите елементи образуват стабилни и нестабилни съединения – слънчевите системи също. Има съединения, които при определени условия “избухват” – това се случва и със слънчевите съединения. Твърдението на съвременните физици, че някога, преди милиарди години е имало Голям взрив – е напълно възможно от гледна точка на Закона за Единството.
Световете трябва да се възприемат като система с динамични характеристики. Пространството трябва да го разглеждаме като структура със статични характеристики.
По начина на своето създаване световете имат едноначална кръгова конфигурация. Това означава, че двете противоречиви части на рамото светове започват да се развиват от една точка в две протвоположни посоки. Това, което ние познаваме и наричаме химически елемент, или слънчева система, е създадено от развитието на единият “клон” на световете. Едновременно се развива и другия “клон” на огледалото светове. Физиците го наричат антиматерия.
Ще се опитам да дам обяснение и на един друг феномен във видимата, материална Вселена – Черните дупки. Под Черни дупки разбираме сведени до възможно най-малки размери материални обекти с огромна маса, които имат толкова мощно гравитационно поле, че поглъщат, “засмукват”всичко от околното пространство и нищо, дори светлината не е в състояние да се излъчи от тях. По Закона на Единството това означава, че тази Черна дупка е отразен или огледан “образ” на “бяла дупка”, която представлява област на свръхразредено пространство с гигантски размери и минимална гравитация.
В първите три нива от Всемира силите, които ги образуват, все още не са се сгъстили до материя. Затова и световете там са нематериални. В следващите шест нива силите се сгъстяват до енергии в рамената на Кръста-промисъл и световете са материални, такива, каквито ги познаваме .............

вторник, 1 юни 2010 г.

Всемирната хармония - инж. Петьо Христов (част 3)

Раздел 2 - Ключове

От книгата Изход е известно, че Мойсей поверил на Исус Навин Ключовете на устното предание, но те “ръждясали” от ужаса на войните и гражданските междуособици, които бушували в Израел по времето на Ездра. Въпреки това били запазени, но не в светилището на храма, а в средите на светското общество, на ясновидците и пророците, от които най-известен е Есей. В Средните векове в тази тайна, или поне отчасти в нея били посветени алхимиците и астролозите, богомилите, розенкройцерите, тамплиерите и т.н.
Ключовете, оставени от Мойсей, едва ли са били формулирани по същия начин като изложените по-долу от мен. Навярно тогава понятията са били облечени в друга словесна форма. Но Законът на Единството – който е всеобщ закон на съзиданието, действа винаги и неизменно, независимо от конкретния момент на обществено развитие. От тази гледна точка Ключовете, оставени от Мойсей, са универсални и отварят вратите на Познанието. При решаването на всеки философски, физически, природонаучен въпрос обикновено се ползват няколко ключа. Интересното е, че с тях се открехва определена “врата” и достигнатото решение се явява “ключ” за отварянето на нова врата. Ключовете непрекъснато се допълват и взаимно изясняват, защото всичко в Битието е неразривно свързано и произтича едно от друго.
Номерацията им не е съобразена с тяхната значимост. Всеки ключ има своето значение.

1 ключ - Непроявеното
Непроявеното, Изначалната идея е определено в Кабала със своите три етапа, които са : 1. Айн ; 2. Айн Соф ; 3. Айн Соф Аур.
И непроявеното има свой кръст. Знанието за непроявеното е недостижимо за нас, но ние ще се опитаме да прозрем в него, доколкото това е възможно. Възникването на непроявеното е равнозначно на “сгъстяване” на Изначалната идея, на нейното трансформиране през рамената на Кръста-промисъл до Първичната сила – 1.
АЙН е първият воал на непроявеното и той съставлява първата троица, като началото се символизира от А, първата буква от тази троица. “Ефектът на кокошката и яйцето” важи и тук. А е идеята, Й и Н са кокошката и яйцето. Следва вътрешното развитие и преобразуване на тзи троица, при което Изначалната идея се “сгъстява” до АЙН СОФ или втория непроявен воал. При продължаващото уплътняване на идеята се появява и третия воал АЙН СОФ АУР. “Ефектът на кокошката и яйцето в този скрит воал се проявява по следния начин – АЙН е идеята, а СОФ и АУР са кокошката и яйцето.
Най-интересното е , че в АЙН СОФ АУР единствената буква, която се повтаря е А, тя се явява на първо и седмо място, а много по-късно, на седмо ниво навътре във Всемира се появява явлението Човек. Така се създава уникалната възможност на Човека да съзидава, да твори, дори да достигне до просветление и по това той се отличава от всички други явления. Точно по тази причина будизмът определя прераждането в Човек за най-успешно, за по-добро дори от прераждане в света на ангели и архангели.

2 ключ – Каквото е горе, това е и долу
За този ключ споменавахме многократно. Изначалната идея се проектира в цялото Битие. Дълбинният й смисъл е вложен във всичко видимо и невидимо, лесно е да се убедим, че цялата небесна “конструкция”, съдържащите я физически закони се проектират и тук, на Земята, дори във всеки от нас. Този ключ служи за проверка дали направените от нас изводи за каквото и да било са верни, като се търсят примери от природата, която ни заобикаля.

3 ключ – Кръстът-промисъл (знакът на знаците)
Анх (кръст с ухо, с прикачения отгоре символ на времето – 0 ) е известен от изображенията на египетските богове, които го държат в ръката си и така показват, че носят познанието. Техните имена и духовни характеристики изразяват скритата същност на първичните сили и сложните им взаимоотношения.
Всяко нещо, което е създадено, има своя кръст. В първата част на това изложение разгледахме същността на процеса, който го образува, а оттам и абсолютната му всевалидност в развитието на Всемира. Интуитивно в себе си ние познаваме и носим тези всеобемащи свойства на кръста. Не случайно той е възприет като религиозен знак в християнството.
Кръстът-промисъл е с реално съществуващи рамена, които са - време, светове, пространство, явления. Ще повторя, ние нямаме сетива за Силите, които се развиват между рамената на Кръста-промисъл. За нас реални са само проявленията, възникващи в тях.