събота, 24 юни 2017 г.

Shifting & Lifting – начинът за трансформация - 8

10. „Обръщане” (завъртане) на прикривания. Тази транс­формация на енергийното тяло довежда до неочаквани, дра­матични, понякога неразбираеми резултати. На първо мя­сто самата работа на прикривача го принуждава все по-дълбоко и по-дълбоко да изучава оптимално стереотипите на обикновената силно рационализирана психика. Ре­зултатът е, че СТ постепенно започва да се фиксира на дясното полукълбо на ЕТ, без при това да потъва в пашкула.

Принципът на „следите", за който вече говорихме, не позволява на събирателната точка да се откъсне от първо­началната „вдлъбнатина" - „следата" се удължава, а СТ бавно се върти по повърхността на ЕТ, докато не се окаже на фронталната пластина. На предната част на пашкула събирателната точка по принцип се стре­ми да намери най-стабилната точка - позицията, диамет­рално противоположна на предишната й позиция.

В известен смисъл това е идеално положение за влиза­не в „сънуването наяве": общуването с недостъпните за възприятието същности и енергии става естествено и ре­довно. Прикривачът посещава светове на съня, които са трудно достижими за сънувачите, започва и да се телепортира по-лесно. Пространствено-времевият континуум се променя: про­странството се възприема огледално, а времето тече назад.

Понякога онези, които са преживели „обръщането на прикривача", намират свят на сънищата, който ги привлича, намират гуахо (съюзници), които могат да ги отведат там, и с тяхна помощ предприемат самотна и безвъзвратна телепортация.

Прикриваните, преживели „обръщането", рядко нами­рат нещо общо със сънуваните, които се движат от другата страна. Техният жребий най-често е самотата и странстванията из светове, недостъпни за повечето магове.

Тези магове открай време са смята­ни за „свръхсилни". Любимите им номера са: изчезването, телепортацията, призоваването на „съюзник", манипула­ции с двойник, темпоралните и пространствените дефор­мации. На практика всичките им спътници са неорганични същества и самите сталкери, изживели „обръщането", с времето все повече заприличват на тях. Този път е впечатляващ, но е за изключителни воини.

11. Измествания по повърхността. По повърхността на енергийното тяло различаваме три измествания на съби­рателната точка: встрани, нагоре и надолу. Всички тези пре­мествания на перцептивния център имат незначителен трансформативен ефект като основната после­дица от тях е нарушаването на перцепцията за външния възприемащ. Изместването встрани например води до промяна на възприятието по такъв начин, че магът се „превръ­ща" в светеща същност; чертите му се променят непред­сказуемо и непрекъснато, лицето и цялото му тяло сякаш стават „течни", неопределени, целият той започва да пул­сира с променяща се по сила и място светлина.

Изместването на събирателната точка нагоре по мери­диана предизвиква обща прекъснатост на възприемането му отвън; той може да предизвиква илюзии, свързани с промяна на външността Психоенергийно това е свързано с прекаленото акти­виране на горните полеви сегменти на енергийното тяло, т.е. на онези структури, където се формират мислоформите, въздействащи на перцепцията на неофита.

Накрая, изместването на СТ надолу по повърхността на пашкула може да породи страш­ните и впечатляващи видения. Практи­ката, водеща до подобни измествания, е много фина и спе­цифична, макар и да не изисква голям разход на енергия.

Понякога при преместването на СТ може да се чуе като рязък пукот /при повишено осъзнаване/ или грохот в ушите /при виждане на линиите/. Възможно е също така да се изолира едно специфично усещане за физическо преместване.

12. „Изместване към корена." Сливане със Земята. Това е една от най-древните техники на толтекската магия. Много нейни аспекти вече са изгубени. Днес са известни само два метода: „използването на тласъка на Земята" и “заравянето с цел натрупване на лична сила”. Непреклонното намерение, насочено към сливане със силите на Земята, ще възроди у практикуващия мълчали­вото знание за основните прийоми на този своеобразен праксис.

„Изместването към корена" е свързано с транс­формацията на дълбинните пластове на пашкула и съще­ствено разширява канала на енергообмена на мага с поле­то на Земята. Или иначе казано, „изместването към корена" е на първо място един от най-мощните методи за ускоряване натрупването на лична сила и за постигането на необходимата безупречност.

„тласъка на Земята" - с такива мощни енергии човек трябва да е особено вни­мателен.

Упражнение: Един от фрагментите на тази техника при толтеките е било дългото неподвижно седене на някой хълм или друго естествено високо място от здрач до изгрев слънце, като през това време маговете съсредоточавали цялото си внимание в основата на гръбна­ка и „разгаряли вътрешния огън", влизащ в тях от недрата на майката Земя.

13. „Стената от мъгла"или “успоредните линии”. Специфичен перцептивен ефект, възникващ в случаите, когато събирателната точка се оказва дълбоко в лявата периферия на „човешката ивица излъчва­ния". Своеобразен опит за интеграция на едновременно сглобяване на света на първото внимание и на излъчвания, които изобщо не подлежат на сглобяване. Вихрушкоподобните структури на лявата страна на пашкула теглят СТ навътре, към „оста"; същевременно фиксацията на „човешката ивица на излъчванията" пречи на по-нататъшното движение на перцептивния център.

Често възприемана като серножълта стена от мъгла, това е „бариера на възприятието", която отделя органичния свят, който познаваме, от фактическите други светове. Обикновено „стената от мъгла" се явява междинна област за преминаване при събиране на цялостни светове на второто внимание. Ко­гато СТ се измести близо до средата, е въз­можно човек да напусне органичната лента и да проникне в останалата част от светещото яйце.

14. „Към неорганичните същества."

Освен органичната лента там има още седем други лен­ти, които можем да направим достъпни за нашето възпри­ятие. Тези седем ленти принадлежат в същинския смисъл на думата на други живи същества, които съществуват на нашата Земя, но не са органични; т. е. тези същества нямат видими за нас тела. Толтеките ги наричат „неорганич­ни". Тези същества се наричат още „съюзници", понеже магьосниците често влизат с тях в контакти, които могат да са изгодни за двете страни.

Съюзниците живеят в седем паралелни светове, които съществуват тук, на нашата Земя, но са разделени един от друг посредством бариера на възприятието.

Пълните със съюз­ници светове стават достъпни за възприятието на мага, когато СТ се намира в среднното сечение на енергийното тяло, т.е. в равнината, минаваща през слънчевия сплит (или малко по-надолу) и областта на кръста на задната пластина на пашкула.

В случая, когато СТ се плъзга по повърхността и се фиксира в района на кръста, самият маг външно се възприема като подобие на неорга­нично същество. При това в областта на осъзнаването му попадат съюзници, които се намират наблизо, и компанията им може да му е доста неприятна.

Непосредственото проникване в света на неорганични­те същества е възможно, когато събирателната точка на толтека потъва доста надълбоко в пашкула и се фиксира в споменатото вече „срединно сечение". Тук енергообменът със съюзниците е плътен толкова, колкото е възможен и с обекти в света на първото внимание. Външно такова посе­щение на неорганични същества може да не се различава с нищо от обикновеното толтекско сънуване, но последици­те му са много по-сериозни.

От една страна, известна част от човешката енергия (особено мъжката) е устремена към области, населени със съюзници. В света на неорганичните същества обаче се затъва като в тресавище: рискувате да фиксирате осъзна­ването си там завинаги.

От друга страна, гуахо са пристрастени към човешката енергия и умело се „хранят" с нея през цялото време, дока­то сте сред тях.

Най-сигурният (и същевременно най-опасният) начин за изместване на събирателната точка в световете на съюзни­ците е „сънуването наяве". Нестабилността на тази позиция лесно може да доведе до „прехлъзване" на събира­телната точка във фиксирано положение на контакт със све­товете на неорганичните същества. Единственият начин да се задържиш “между световете”е високото равнище на безупречност или непосредствената помощ на по-опитен маг. Съюзниците помагат на маговете с достатъчно енергия, за да се съпротивляват на всмуква­щата им сила.

15. Световете на второто внимание – Когато СТ се придвижва извън пределите на сияйното яйце, яйцеобразната му форма се променя и става по-приплесната, вретенообразна. В такива положения възприятието излиза от човешките рамки и могат да се възприемат съвършено “чужди” светове.

16. Състо­яние на свободно странстване на събирателната точка из цялата „ивица на човешките излъчвания" с възможност за произволната й фиксация във всяка избрана позиция. Като цяло характеризира готовността на толтека за „окончате­лен полет" - влизането в третото внимание. Заключителен етап в практиката.

17. Ентазъм. Състоя­ние на неопределена перцепция. Изключване на всички ме­ханизми за идентифициране на тонала, придружавано от усе­щането за неописуемо блаженство и еуфория, свързано със спирането на работата на всички стереотипи на социализи­раното его „Сливане с Битието (Божеството, Нищото)", което за много мистични школи е висшето и последно по­стижение. Предизвиква се от фиксирането на събирателна­та точка в областта на „оста" на енергийното тяло. Огром­ното количество енергия и информация, което минава през този канал и свързва човека с цялата маса на външното поле, надвишава възможностите на тонала и не позволява на перцептивния център да „сглоби" картина на света. Оттук следва немотивираното блаженство (отказът от егото); чувството за сливане (unio mystica) и това, че виждаме бездънен океан от светлина с различни оттенъци. Тази позиция на събирателната точка няма трансформативна ценност.

18. Спиране на света – премахване фиксацията на СТ, последваща от непредсказуемо изместване. Промяна на цялата перцептивна картина на възприятие.

19. ДВОЙНИКА /ДРУГИЯ/ Същинският ефект от изместването на СТ в средата на светещото яйце - главно при сънуване - е обаче навлизането в двойното възприятие, което се нарича също „достигане до двойника". В този момент преживява­ме отцепването на една част от нашето Аз от нормално единната ни личност. Достигането и управлението на двойника се счита за висш пилотаж в магическата практика.

Как да местим СТ?

По какъв начин да картографираме местата на преместване?

Как да фиксираме /запомним/ позициите при преместване?

С помощта на произволното внимание и сталкинга. Има опит за обяснение на произволното внимание по-горе.

Основната идея е да екстрахираме и групираме, подобно на несъзнателните процеси в първо внимание, създавайки глоси от няколко маркера. Напр. “летлива светлина” за вас може да не означава нищо, а за мен да е маркер на цяла гама визии, придружени със съответните психо-физични усещания. Запомнянето /маркирането/ на съчетаването на няколко такива главни жалона позволява повторното и произволно връщане на позицията на СТ в тези фиксации. Връщането й в тези или позиционирането й в нови позиции създава т.нар. “енергийни магистрали” на придвижване на СТ, което й позволява както голяма скорост при достигане, така и достатъчна отдалеченост на новите позиции. Липсата на фиксация на СТ води до откъслечни, калейдоскопични видения. Целенасоченото преместване и фиксиране на СТ позволява цялостното поддържане на една или няколко различни позиции.

Обикновено отчитаме последствията от преместване /по-слабо при придвижване на СТ/. Водеща идея на целия материал е, че можем да разглеждаме и действаме обратно – чрез психо-енергийните фиксирания да местим СТ. Събирателната точка е енергетичен обект. Въпрос на възнамеряване е да излезем от описанията, предприемайки реални действия. Eдна от целите може да бъде и промяна на формата на ЕТ. Можем да преместим СТ си точка, възнамерявайки го. Опитвайте! Възнамерявайте! Намерението няма край!

Из: KKK program /Ксендзюк, Кастанеда и Класен/

Превод и компилация: aya

сряда, 21 юни 2017 г.

Лично събитие: Последните моменти от живота

Почти всеки е чувал, че накрая, точно преди физическата смърт, целият живот на човека минава пред погледа му.
Тъй като времето не съществува и илюзията, наречена „време” не е линейна, точно преди края, преди духа да излезе от тялото, енергийният поток се сгъстява. Духът вижда събитията от съответния инкарнационен живот от перспективата на своя Висш Аз, тъй като енергийният поток се измества към Висшия Аз. Фактът, че това се случва толкова бързо, ви дава представа за мощта и способностите на Висшия Аз – за миг виждате целия си инкарнационен живот до този момент. В моментите преди смъртта всичко, което сте направили в тази си инкарнация ще стане видимо за вас докато духът се придвижва отвъд границите на Играта и границите на измамата, наречена „линейно време”. Това се случва с всички преди смъртта им.
То се случва и при близко до смъртта изживяване. Това, че Висшият Аз на тази инкарнация е позволил тя да разкаже за него на своите познати и да прецени връзката между събитието и нейния път служи като ключ за много Напредналите, чрез който да открият своята истинска природа. Само че този ключ сам по себе си рядко е достатъчен, за да доведе до прекъсването на някоя от веригите от преживявания. Той оставя едно чувство, че „трябва-да-има-нещо-повече”. Но ако прибавите това познание към написаното в Матрицата 5, става съвсем друго нещо – така намирате още повече ключове, за да излезете от Играта.
Тази информация е от съществено значение за Висшите Аз тръгнали по едновременния път. До Матрицата 5 можете да стигнете и посредством библиотеката на ниво 27 по системата на Монро, или от Земята – чрез публикациите на издателството Лийдинг Едж.
 
Вал Валериан

понеделник, 19 юни 2017 г.

Знанията принадлежат на всички!

Нашата Земя е заобиколена от енерго-информационни полета, които в древни времена са били наричани "Хроники на Акаша". Тези полета в известна степен напомнят за интернет, от който можем да "почерпим" всякаква информация. Ето защо, по-голямата част от откритията се "вмъкват" в съзнанието на хората от енергийно-информационните полета. Това е едно добро обяснение на тези случаи, когато хора, разделени от хиляди километри, независимо един от друг почти едновременно правят едно и също откритие.
Но в действителност, те само разкриват информация, която е била скрита от нас в "Акашовите записи". И ако ние съзнателно се научим да "използваме" този "интернет", вече няма да е необходима защита на правото на интелектуална собственост. В крайна сметка, всеки ще може да получи всякаква информация самостоятелно и директно, а също така - без изкривяване. Всичко, което трябва да направите, е да позволите на съзнанието си да се "разшири". Тези знания се крият от нас, а точно те трябва да принадлежат на всички.
В разширено състояние на съзнанието е невъзможно да ни попречи каквато и да е цензура, прикриваща се зад закона за авторското право. В действителност, авторът в нашата Вселена е един - това е Бога. А всички ние сме само съавтори - ученици от училището по Създатели на реалността. Но Бог никога не е установявал забрана за достъп до знанията. Следователно - такива закони, базирани на скриването или цензурирането на информацията са всъщност незаконни по своята същност.
Въпреки това, на много хора чувството за собствена значимост не позволява да разберат тази проста истина. Ако безкористно споделяме знанията си с другите, вратите на училището за създателите на Реалността винаги ще бъдат отворени за нас.





По материали от Интернет

неделя, 18 юни 2017 г.

Shifting & Lifting – начинът за трансформация - 7

4. Траекторията на прегледа. Прегледът е просто повторно изживя­ване на собствения ни живот, което се интензифицира от ритмичното дишане. Важни са само два момента: 1) по­следователността на прегледа и 2) правилното използване на дишането.

Прегледът винаги се почва от настоящия момент и свършва с началото на живота, като събирателната точка винаги се движи покрай човешката ивица от началната си позиция към наталната и дори пренаталната област (т.е. приблизително под ъгъл 45 градуса надолу). Пo този начин събирателната точка отбелязва последователните фази на растежа на енергийното тяло. Всеки незавършен гещалт, психична травма или друг емоционален опит непроизволно фиксират движението на събирателната точка по този път, като довеждат до ярки и не винаги приятни спомени.

Перинаталната фаза се придружава от бурни соматични прояви - гърчове, почервеняване на кожата, неконтролирано уриниране, дефекация, пристъпи на задушаване, причинни страхове, немотивирана двигателна активност и т.н. Наталната фаза се характеризира с апатичност, често придружена от коматозно състояние. Пренаталната пък - с много парапсихологични прояви, защото СТ излиза от пашкула през фронталната пластина в областта на „пролуката"; може да се наблюдава психокинеза, астрална проекция, телепатия и пр.) С други думи прегледът е „биография наобратно” и събирателната точка се държи по съответния начин.

Холотропното дишане и/или ребърдинга спомага за директното преместване на СТ в тези позиции.

5. Сънуване наяве. Това е едно от най-загадъчните състо­яния. Особеното в него е в непрекъснатостта на осъзнава­нето при прехода от един режим на възприятие в друг. Интересно е съчетаването на устойчиви перцептивни еле­менти, характерни за състоянието на бодърстване, с цял спектър възприятия, достъпни само на различни равнища на сънуването.

В това състояние СТ непрекъснато се движи: систематично се връща в изходното положение на първото внимание, след което потъва по траекторията на сънуването на дълбочина, зависеща от количеството на­трупана енергия. Предизвикваният от подобно „сканира­не" ефект по нещо прилича на характерна стереоскопия - обикновените перцепции на първото внимание се наслаг­ват върху повтарящите се по определен начин конструкти от областта на второто внимание, при което това наслаг­ване е именно „стереоскопично" в точките, които са про­екции на едно и също енергийно снопче. С други думи, един и същ обект (структура, енергоформа, снопче излъчвания) се възприема като че ли от няколко перцептивни позиции едновременно.

Трябва да отбележим също и че сънуването наяве е не­стабилно състояние. Когато го изживява, човек е склонен да изпада в повече или по-малко дълбоко сънуване, като през това време „затваря", изключва изцяло съзнанието си от света на първото внимание.

Да сънуваш на­яве не става веднага. Обикновено е необходим мощен енер­гиен импулс, който стига до възприеманата в първото вни­мание картина. Това може да е неорганично същество.

Често пътешествията в сънуването наяве са много по-драматични. При високо равнище на личната сила те мо­гат да включват телепортация, непроизволно внушаване на собствения образ на друг, отдалечен субект, детайлно и ясно предвиждане на бъдещето, изключително странни и изискващи специално изследване перцептивни явления (на­пример когато много хора ви виждат не там, където сте реално; когато ви виждат на две или дори три места едно­временно; когато възприемането на образа ви е неустой­чиво - ту за момент изчезвате и пак се появявате, ту се променя външният ви вид: дрехите, прическата, дори ръстът ви и цветът на очите ви).

Според мен степента на външния ефект на сънуването наяве зависи от енергийния ресурс на колебателните дви­жения на събирателната точка. С други думи, ако натрупа­те достатъчно енергия, чрез сънуването наяве можете да се представите пред познатите си като „истински маг".

6. Точката на звяра. Тъй като „точката на звяра" е доста далече от обичайните траектории на движение на СТ, тя се достига трудно, с наистина мощно на­мерение. Енергията, нужна за това, е колосална, но и перцептивните ефекти, постигани в тази позиция, са наистина уникални. Първият (най-лесният) е изчезването от полето на възприятието на първото внимание. При което можете да предприемате каквито си искате магически (или физи­чески) действия, като оставате извън обсега на обикнове­ните хора (и извън обсега на повечето магове, които не са стигнали до тази „точка").

Вторият ефект (който изисква много повече усилия) е физическото превръщане в животното, което си изберете, като става дума не за перцептивния ефект на превръщане, а за физическо (тонално) превръщане, т.е. за та­кава промяна на конфигурацията на енергийните полета, съставящи пашкула ви, че за всички околни вие преставате да бъдете човек, а ставате например вълк. Някои смятат, че до „точката на звяра' се стига най-лесно при пълно­луние, други са на мнение, че „проходът" се намира по-лесно няколко дни преди това. Има и такива, които смя­тат, че най-подходящо е новолунието. Това не значи, че в тези неща няма никаква закономерност; просто връзката на човешката енергия с Луната е строго индивидуална.

„Точката на звяра" е в долната част на пашкула, в об­ластта на гениталиите. При такова изместване на събира­телната точка „пролуката" силно променя формата си - издължава се и се разширява, което води до много мощен енергообмен с външното поле. Дългото фиксиране върху „точката на звяра" е изключително опасно - то може да доведе до голямо енергийно изтощение (включително до колапс) и дори до смърт. Точно затова „върколаците" са необикновено силни. Те просто трябва да имат свръхвисоко равнище на енергия, за да „посещават" животинския свят по този начин.

Освен това качеството на осъзнаването в „точката на звяра" се различава до такава степен от всичко човешко и околочовешко, че понякога е трудно да се върнеш в изход­ното състояние. Субективното пребиваване в „точката на звяра" е много приятно: тук бушуват мощни потоци енер­гия, освобождава се „скритият" материал на несъзнател­ното, а спомените за човешката ти природа изчезват или са твърде неприятни. Има легенди за магове, избрали „точката на звяра" и останали там…

7. Повишеното осъзнаване

„Повишеното осъзнаване" може да се из­ползва като трамплин за състояния, изиск­ващи особено голяма подвижност на СТ: за сънуване наяве, за достигане на „точката на звяра", в прикриването и за общуване със съюзниците. Придобитият опит естествено не се е забравял - щом толтекът е мо­жел да използва даден прийом самостоятелно, без чужда помощ (като удара на дон Хуан по гърба), осъзнаването и съответно паметта са били неизличими.

За да се постигне на самостоятелно навлизане в „повишеното осъзнаване", усърдно се практикува неправенето и съответното намерение.

Безмълвното познание е една основна позиция на СТ, която преди векове била обичайната позиция при човека, но поради неопределими причини събирателната точка се е отдалечила от тази позиция и е заела нова, наречена разум.

изместването не толкова навътре, колкото по повърхността на пашкула, вля­во от нормалната позиция, с характерна фиксация, свойст­вена изключително на това състояние. Събирателната точка не „плува", както в много други случаи, а се държи така, сякаш това е второто й естествено положение. Самото изместване винаги е рязко, като взрив, и се придружава от бурна реакция на тялото: силно пукане в ушите, внезапно изостряне на възприятието, обща емоционална и физичес­ка възбуда.

Във всеки случай човек придобива ясното усе­щане, че на някакъв по-ранен етап на еволюцията това перцептивно състояние е било естествено и привично и необходимо за оцеляването му. Вътрешният диалог на практика спира, рефлексите стават светкавични безпогрешни. Интелектуалната дейност от по-късния тип е невъзможна: не можеш нито да четеш, нито да пишеш, много е трудно да излагаш идеите си последователно, макар че ги възприе­маш съвсем лесно и ясно. Речта става спонтанна, логични­те връзки се игнорират почти изцяло. Разговорите между хора, намиращи се в състояние на „повишено осъзнаване", според мен са ясни само за самите тях.

8. „Символичната смърт." Въпреки че достигането на тази позиция на СТ се придружава от изключително драматични изживявания, в енергиен план самото изместване изглежда доста скромно - това е про­сто влизане в малка вдлъбнатинка по същата траектория, както при обикновеното сънуване, т.е. към „оста" на паш­кула, с незначително повишаване или понижаване на събирателната точка в енергийното тяло. Особеното на това положение на събирателната точка е в това, че по самата си природа то е нестабилно - при всяко живо същество и на първо място при човека на това равнище на потапяне събирателната точка се стреми да се върне на повърхност­та. Полетата, които я изтласкват, са наистина силни. Хитростта е в това, че удържането на перцептивния център в това неестествено положение предизвиква верижна реакция за разширяване на светенето на осъзна­ването - именно там отива натискът на полевите сегмен­ти. В резултат осъзнаването става значително по-ярко и се разпространява последователно на голяма площ, независимо от това с какво се занимава войнът.

Запазването на позицията на “символичната смърт” автоматично довежда до непрекъснато засилване на съзнанието.

След изве­стно време енергообменът се променя така, че връщане­то на събирателната точка в началното й положение ста­ва изобщо невъзможно.Изтласкващите полета се оказват енергийно по-малко плътни от самия център на осъзна­ване.

От този момент събирателната точка започва непре­станния си „дрейф" навътре в пашкула и да се спре това движение е също толкова трудно, колкото и да я накараш отначало да се задържи в тази особена позиция. Това е не особено разработвана, смятана за “трудна” позиция.

В толтекския нагуализъм изкуството да се използва „символичната смърт" е било на специална почит, като последователите на това направление са се нари­чали „мъртвите воини". В края на краищата те най-често са ставали господари на намерението.

9. Мястото без жалост. Постигането на това положение на СТ - „мястото без жалост" - обикновено се постига автоматично чрез дългата безупречност и практикуването на „пътя на воина". Често срещано е е достигането на това състояние при изживяване на силни емоции /припомнете си психо-соматичното състояние след катастрофа или силен стрес напр./. Тук ясно се проявява феномена на преместения център на възприятие – може да наблюдавате физическото си тяло отгоре или отстрани.

Човешко­то енергийно тяло има цял пласт полеви структури, който генерира чувството на жалост към самия себе си; подобни пластове са намерени и в качеството на „генератори на страх" и „генератори на чувството за собствена значимост". Толтеките дори ги наричат „трите ремъка", удържащи съби­рателната точка в нормалната й позиция.

И „трите ремъка" се намират основно в плоскостта на „ивицата на човешките излъчвания":

1. чувството за жалост към самия себе си - в зона­та на слънчевия сплит, понякога и по-нагоре - на равнището на сърдечния център;

2. генераторът на страха - в зоната под пъпа, като излъчванията му отиват навътре, към кръста;

3. ге­нераторът на чувството за собствена значимост - енергийно е свързан с областта на полевите структури, насочени към основата на мозъка (особено към ретикуларната формация), т.е. покрай гръбначния стълб, като интензивно обхващат надбъбречните жлези, черния дроб и задстомашната жлеза.

Достигането на “мястото без жалост” е в частност установяването на такъв вид енергообмен, при който горепосочените зони (слънчевият сплит и сърдечния център), които се намират отдясно на “човешката ивица”, свободно изхвърлят дисхармонични елементи (блокове, незавършени модели, затворени конструкти, носещи невротична информация и пр.) през СТ и “пролуката”. В следствие на това областта на енергообмена около „човешката ивица" се уплътнява и нараства. Особено в зоните, близки до фронталната пластина, където вътрешните излъчвания по принцип са в неосъзнаваем, почти автоматичен режим. Психо-физическа индикация е студена вълна от от областта на центъра на гърлото и на слнчевия сплит, странно без­различие, мигновено рухване да цяла парадигма социални и комуникативни ценности. СТ не плува, а веднага се фиксира с тази позиция. Състоянието на енергийното тяло в зона на безжалостност е далеч от съзерцателността и спокойното уединение. Безжалостността означава трезвост. Един от методите за достигане на безупречност е да стигнеш до “мястото без жалост”.

Заедно с девалвацията на повечето социални мотиви обикновено се късат и централните емоционално-комуникативни връзки.

Именно тук воинът започва да изпитва „възвишената самота на мага"; общуването му с обикновените хора или значително намалява (сънуване), или се трансформира в своеобразна манипулативна „игра" - игра с един играч, защото само самият прикривач знае смисъла, правилата и крайния й резултат. При подобен тип комуникация обикновените хора винаги са статисти, макар нито за миг да не го подозират.

Макар и да е далече от нравствеността, намерението на “безжалостния войн” винаги е насочено към разширяване на осъзнаването на околните. Твърдостта, безразли­чието, дори от време на време жестокостта в психиката на „безжалостния" прикриван са само инструменти. Техните „партньори в игрите" са способни да се справят с такава безпристрастна атака и да не се обиждат, да не се озлобя­ват, да не изпитват отвращение (стандартните модели на реагиране в нашия свят) при едно-единствено условие: да приемат нещата леко, да са променливи, да не приемат нищо насериозно, включително увлечените в играта „безжалостни" прикривани. Хората, способни да участват в по­някога съвсем не безобидните игри на безжалостните вои­ни, дон Хуан нарича „добри тонали".

Той почти мигновено губи съвкупността съвкупността от личностни смисли („кой съм аз", „какъв искам да бъда”, „каква е ценността на уникалната ми лич­ност" и т.н.), които за обикновения човек цял живот са аб­солютно необходима психическа опора.

Известно време магът изобщо не знае за какво да говори с околните. Някои воини, предразположени в по-голяма степен към разгово­ри, започват да измислят „приказки". “Разказването на приказки” става един от любимите методи на прикривачите. При него истинската информация или изобщо не може да се схване или се предава в неузнаваем вид, но пък на съплеменниците им е било интересно.

Психоенергийното преместване на събирателната точка в „мястото без жалост", разбира се, е съвсем тривиалното потъване на перцептивния център от „вдлъбнатината" навъ­тре и надясно в енергийното тяло (ЕТ) на практика по същата траек­тория, характерна за толтекското сънуване.

Има известен риск СТ да попадне в енергоинформационната зона, запълнена с агресивни конструкти на безсъзнателното, и да се отклони към крайно десния край на „човешката ивица".

В такива случаи магът става все по-жесток и личното му намерение започва само да вреди на обикновените хора.

При трансформиране на базисните комплекси, СТ променя своята позиция, отклонявайки се нагоре, навътре и наляво, като се стреми към положението, типично за ранните етапи от еволюцията на човешката раса. Това положение на СТ е много подобно на позицията на повишено осъзнаване, която обаче е разположена по-дълбоко и точно по централния меридиан на ЕТ. Звучи изключително лесно или неясно при прочитане, но изисква сериозна задълбочена работаJ


 Из: KKK program /Ксендзюк, Кастанеда и Класен/

Превод и компилация: aya

събота, 17 юни 2017 г.

Shifting & Lifting – начинът за трансформация - 6

Разликата между придвижване и преместване на СТ. Преместването е цялостна промяна на позицията, толкова крайна, че СТ може дори да достигне до други снопове от енергия вътре в нашата всеобхватна сияйна маса от енергийни полета. всеки енергиен сноп представлява съвършено различна вселена за възприемане. Придвижването от своя страна представлява своеобразно малко преместване вътре в снопа от енергийни полета, който ние възприемаме като „света на ежедневието". Магьосниците гледат на непреклонното намерение като на катализатор, задействащ техните неизменни решения, или обратното - неизменните им решения са катализатор, тласкащ събирателната точка към нови позиции, които на свой ред предизвикват появата на непреклонно намерение. Магьосниците навлизат в този друг свят, за да черпят оттам енергия, мощ, разрешение на главни и второстепенни проблеми, или за да срещнат невъобразимото.

Може да се каже, че непреклонното намерение е лъка, волята – тетивата, а произволното внимание – стрелата.

СТ се дви­жи обикновено по определени траектории, като всяка траекто­рия има 1-2 или повече точки, в които перцептивният център най-лесно може да сглоби удобна за себе си мозайка от нови сензорни снопчета (снопчета излъчвания).

1. Траек­торията на „излизане от тялото". Този ефект не е първото следствие от последователната работа с толтекската ма­гия, но всеки практикуващ, минал началната степен (не-правенето, безупречността - поне в някаква степен, спира­нето на вътрешния диалог, прегледа, основите на прикри­ването и др.), ще потвърди, че „излизането от тялото" (out-of-the-body projection) е най-честият и убедителен феномен, с който се е сблъсквал като начинаещ маг. Някои са изва­дили късмет и именно благодарение на този метод за пръв път са получили „двойник".

Психофизически това е движение на събирателната точ­ка нагоре по повърхността на енергийното тяло или в под-повърхностните пластове. Приплъзването на събирателната точка не се забавя чак докато тя стигне до „оста" - енергий­ния „стожер", който пронизва целия „пашкул" и излиза навън в областта на темето. Формацията му устойчиво се запазва дори на разстояние 18-25 сантиметра от темето на физическото тяло. Все пак малко по-нагоре претърпява метаморфози и оста един вид се разтваря, „разцъфва" и прилича на центробежен водовъртеж, напомнящ с нещо колелото на чакрата.

При спазването на необходимите условия (пълна физи­ческа и психическа релаксация, когато сте легнали по гръб; при съсредоточаване на вниманието и на всички чувства – без ни най-малко телесно напрежение - върху точката, раз­положена на 10-15 сантиметра от темето; при спиране на вътрешния диалог; при съсредоточаване над шума, който възниква в ушите при пълна тишина) събирателната точка много бързо се издига в областта на „оста", без при това да прониква в самия „пашкул".

Пo-нататък всичко зависи главно от психоемоционалното ви състояние, от намерението ви и от равнището на­личната ви сила. Кришнаистите например, когато се озовават в „осевия" поток на мощните енергии, насочени обикновено към духовния търсач някъ­де „отгоре" в поток, впечатляващ не само със силата, но и с красотата си, с изживяването на „любовта" (тази емоция лесно влиза в екстатичното съзнание), искрено вярват, че са стигнали до целта на странстването си, т.е. че са се сле­ли с онова, което наричат „Вселенското съзнание на Кришна".

За да променим това положение, трябва да имаме, мъничко повече лична сила, безупречност (безпристрастие) и най-важното, намерение - намерението да направим още една крачка, да не си позволим заблудата, че с това вели­колепно сияние сме постигнали всичко

Днес точката на фиксация на „оста" привлича само на­ивно религиозните. Новата ера (new age) е полезна дори само с това, че усилва изследователския рефлекс, който и навремето е подтиквал напред ригидната маса на цивилизацията ни. Днешният „толтек" обикновено отминава „мълниите", „гръмотевиците", „озаренията", инсайта става фоново състояние.

При наличието на достатъчно лична сила СТ, като следва естествената си траектория, изли­за от енергийното тяло и е готова да „сглоби" друг перцептивен режим - нещо повече, да сглоби тотален свят-извън-себе си.

Възможно е под въздействието на емоционалните изживявания неговата събирателна точка непрестанно се люшка и затова перцептивният му неустойчив и е изложен на вътрешнопсихични атаки - на мислоформи, отразяващи страховете и опасенията му.

Природата благоразумно дава възможност да запа­зи психиката си: превъзбудата, страхът и отчаянието уравновесяват „биологичното махало", което успокоява опас­но възбудените дялове на мозъка с необходимата релакса­ция или със сън.

И така, СТ продължава да се движи по траекторията си, отминава „оста" и екраните и накрая стига в околофронталната зона, разположена в предната част на пашкула и близо до проекцията на центъра между веждите. Тук има още една област, подходяща за устойчи­вата й фиксация. Фронталните зони на мозъка най-добре концентрират човешкото внимание и намерение психо-енергийно. Освен това тук се наблюдава интересен перцептивен ефект - можете да се видите един вид преобърнат. Усещането е, че се виждате съвсем отблизо, например сед­нал - но така, сякаш някой е обърнал картинката. Това яв­ление се обяснява лесно и в него няма нищо опасно - като се обръща около „пашкула", самата събирателна точка също се обръща и известно време продължава да трупа впечатления, като използва предишната си ориентация за горе и долу, дясно и ляво.

Щом перцептивният ви механизъм свикне с новите ориентири (2-3 минути), вие отново ще почнете да възпри­емате нещата в перспективата, с която сте свикнали. Един­ствената разлика е, че ще усетите „второ тяло" (както го нарича Робърт Мънро): то е малко встрани от физичес­кото и е способно да преодолява всякакви прегради, миг­новено да преминава от една точка до друга и дори да оставя материални следи от присъствието си там. С две думи, вече можете да се наричате „летящ маг" - това е първото равнище на практиката, което наистина струва нещо.

Упражнение: Когато сте „излезли от тялото си", се помъче­те да съсредоточите вниманието си върху собственото си физическо лице, по-точно в точката между веждите. Може би не веднага, но ще изпитате едно двойствено усещане: че гледате точката между веждите си отвън и същевременно усещате студено петно на челото си на същото място. Щом постигнете това, значи сте се справили с по-важната част от упражнението. Почнете постепенно да измествате фо­куса на вниманието си върху студеното петно и съсредото­чено „изградете" студен лъч от точката между веждите навътре в главата на физическото тяло. Ако нещата се по­лучат, може да видите блясъци (обикновено бели или светлосини). Не им обръщайте внимание. На заключителния етап на упражнението би трябвало изцяло да изгубите усе­щане за тялото си. Тук вече няма значение дали очите ви са отворени, или затворени. Може да се почувствате като ня­каква „тръба", насочена към съзерцавания обект. Не се ра­зочаровайте, ако първия път видите само неясна светлина: успехът на „ясновидството" зависи от силата и яснотата на намерението, а те идват с практиката.

2. „Пазителят на тъмата (мрака)" („Черния Чикомосток"). Областта на мрака; физиологически областта от епифизата към тилната кост, обхващаща малкия мозък. В нея се съдържа негативната визуална информация - всичко, което е изтласкано, забравено и блокирано от защитните механизми на психиката. По-голямата част от тази инфор­мация представлява отрицателни халюцинации, които на езика на символите могат да предават на съзнанието не­приемливи и неприятни за него неща.

Пълният преглед непременно изисква и преход из „пе­щерите на Чикомосток", които според толтекската мито­логия са мрачната прародина на тези отблъскващи неща. Магът-ясновидец рано или късно е длъжен да по­сети „пазителя на мрака", иначе виденията му ще станат несвързани, безсмислени и глупаво възторжени.

Позицията на СТ, която поражда „ясновидството", активизира снопа излъчвания, стигащи до епифизата и до по-отдалечени области.

3. Траекторията на сънуването. „Толтекското сънува­не" обикновено предизвиква два типа изместване на съби­рателната точка.

Първия можем да наречем „прав", по­неже траекторията му е почти хоризонтална по отноше­ние на първоначалната позиция („вдлъбнатината"). В осъзнавания сън събирателната точка се измества към щитовидната жлеза или малко по-надолу, като обикновено не навлиза в областта на гръбнака; интерпретацията в рамките на тоналния механизъм е доста по-сложна, ако събирателната точка пресече сърцевината на „пашкула". Осъзнатото сънуване е най-просто в случаите, когато събирателната точка се движи отляво надясно и относително хоризонтално, т.е. към гърловия център. Тук, както свидетелстват практикуващите Тенсегрити, обикновено се натрупва голям запас психична енергия, която се използва за сънуване или за прикриване.

Основата на гърлото е естествен резервоар за интересуващата ни енер­гия, тъй като именно говоренето фиксира събирателната точка и ни лишава от перцептивна свобода. Ние сме привързани към света, за който непрекъснато говорим; когато млъкнем поне за няколко минути, получаваме глътка свеж въздух - натрапчивият „аз" млъква, собстве­ната ни значимост се оказва абсолютно ненужно бреме, а самосъжалението поражда неприязън.

Центърът на говоренето (гърловият център) е така здра­во свързан с мозъка механизъм, че да го спрем означава почти същото като да изключим безсмислено работещата половина на главата си. Цялата рационална дейност на психиката е изградена върху онова, което англичаните на­ричат self-talking: непрекъснатата психическа реверберация, потвърждаваща и затвърждаваща всеки външен сигнал, обсъждането, о-значаването, структурирането, преработ­ването на потока сигнали във функционални модели - конструкти, концепти, гещалти, които в цялата си съвкупност творят описанието на света - подредената целокупност, в която живеем, нещо повече, която се опитваме да преобра­зуваме по такъв начин, че ratio да не остави място за чуж­ди елементи, противоречиви фрагменти и неща, отричащи изградената система.

Зоната на Вернике - делът на мозъка, в който протича вербализацията и семантизацията на информацията - е не­врологично пряко свързана с гърловия център (центъра на речта). Когато се измества в гърловия център, събирател­ната точка активизира зоната на Вернике чрез артикулаци­онния център, зоната на Вернике на свой ред активизира онези области на мозъчната кора, които управляват осмис­лената, значеща реч, а чрез тях - и нервните структури, управляващи артикулацията.

Ще рече, имаме пред себе си затворен цикъл: събира­телната точка активира съответните дялове на мозъка (като с това провокира дискурсивния начин на мислене), а мозъчните центрове активират речта (вербализацията и артикулацията).

Оттук следва, че центърът на говоренето е едновремен­но и тригер, и начин на реализация на описанието на света.

Спирането на вътрешния диалог е естественият и най-ефек­тивен начин на „спирането на света", на проникването в променени режими на възприятие.

Когато СТ се движи почти хоризон­тално покрай „човешката ивица" (отдясно наляво) и тра­екторията й съвсем леко се понижава в областта на горна­та част на гръдния кош, основният център на психоенергийната активност е в гьрловия център (ЦВР – центъра за вземане на решения) и „обявяването на намерението" става конкретна магична практика.

Същевременно спирането на вътрешния диалог се превръща в невероятно силен магичен акт: често то означава или „спиране на света", или задължителен преход в друг режим на възприятие.



Традиционното „толтекско сънуване" не винаги непре­менно се придружава от спиране на вътрешния диалог. Ако гьрловият център е активиран, сънуването може да се съпровожда от вътрешен разговор и обширни коментари по повод на видяното; нещо повече, „гласът на пратеника", толкова често споменаван от Кастанеда и приписван на „безмълвното знание", по принцип е само проекция на безсъзнателния материал, приел вербална форма, върху визуално-аудиалния продукт на сънуването.

При хоризонтално изместване на събирателната точка психоенергийният пресинг влияе основно върху зоната на Вернике-Брок, ретикуларната формация, епифизата и, как­то се смята, върху кохлеарната част на слуховия лабиринт.

„Звукът" или неговата имитация се пораждат в по-дълбо­ките структури на мозъка - там, където протича сензорни­ят синтез и неговият последователен анализ в различните сензорни канали (аудиалния, визуалния, кинестетичния, обонятелния, полевия и др.). Ще рече, „гласът на пратеника" или е специфична халюциноза, или специално „разла­гане" на излишната интерпретация, идваща от необичай­ния режим на перцепция.

Колкото до визуалния канал при сънуването, той без съмнение не бива да се пренебрегва. Трябва да отчитаме нестабилността на визуалната перцепция, наличието на архетипи и мислоформи, пробудени за живот от миналия опит, подвижността и своеобразието на сънуваните фе­номени, съвсем не случайното им „съвпадане" с реални­те на първото внимание, и дори нещо повече - че проро­ческите им и загадъчно синхронни случаи и често лесно разшифруемият им символизъм пораждат очевидни подозрения.

Можем да предположим, че в дадения случай гърловият център се явява своего рода транслатор на невербализуемото знание на нагуала. Очевидно разговорът е един от начините да се влезе в контакт с тонала, символичен начин, който трудно се поддава на разкодиране, начин, демонстриращ принципно различен, недискурсивен тип мислене.

Едно друго изместване на СТ можем да наречем „косо", понеже се извършва от първоначална­та „вдлъбнатина" към долната част на гръдната кост.

Като пресича енергийното тяло на човека под този ъгъл, събирателната точка отначало се фиксира в пластовете близо до задната страна на пашкула. Тук се сьбират онези светове на възприятието, за които знаят поне две-три години практикуващите толтекска магия. По-близо до оста фиксираните позиции на събирателната точка по­раждат съновидения с все по-космически характер: други планети, незнайни същества и подобни. Обикновените сънувачи не могат да преодолеят „оста" на пашкула. Следва или „излизане от тялото" (по най-нео­чакван начин), или пропадане в така наречената „светеща пустота". (За някои мистици именно тя е целта на упражненията им.)

Сънувачът, който преодолее,,оста", полага с това на­чалото на тотална трансмутация на цялото си енергийно и физическо тяло.

Из: KKK program /Ксендзюк, Кастанеда и Класен/

Превод и компилация: aya

http://colorsofmagic.net/index.php/magicheski_materiali/index/%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B8%D0%BD%D1%8A%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F

четвъртък, 15 юни 2017 г.

ЛЕЧЕНИЕ

Влиянието на флуидния ефект върху болни е изключително разнообразно, в зависимост от обстоятелствата. Това въздействие понякога е бавно и изисква продължително лечение, както при обикновен магнетизъм; в други случаи действа бързо, като електрически ток. Има субекти, надарени с такава сила, че при някои болни те могат да правят мигновено лечение с полагане на ръце или дори с един-единствен акт на волята. Между двата полюса на тази способност има безкрайни нюанси. Всички изцеления от този вид са разновидности на магнетизма и се различават само по силата и бързината на действие. Основата е една и съща: това е флуида, който възпроизвежда терапевтичен ефект, в зависимост от качеството му и вариращ според обстоятелствата.
Магнетичното действие може да се извърши по различни начини:
1. Чрез флуидите на самия магнетизатор; това е магнетизъм в тесния смисъл на думата, или човешки магнетизъм, чиито ефект е подчинен на силата, и по-специално на качеството на флуида.
2. Чрез флуиди духовете действат пряко и без посредник върху въплътения, за да го излекуват или да успокоят страданието, или за да предизвикат произволен сомнамбулистичен сън; или да окажат на човека всякакви физически или морални влияния. Това е духовен магнетизъм, качеството на който зависи от качествата на духа.
3. Чрез флуидите, изливани от духовете върху магнетизатора, който им служи като проводник. Този магнетизъм е смесен, полудуховен, или ако щете - духовно-човешки. Духовните флуиди, смесени с човешките флуиди, осигуряват на последните липсващото им качество. Съдействието на духовете в такива случаи понякога е произволно, но в повечето случаи то се дължи на силата на магнетизатора.
Дарът на изцеление чрез флуидно влияние е често срещан и може да се развива чрез упражнения; но дарът на мигновено изцеление чрез полагане на ръце е по-рядко явление, но своя апогей може да се разглежда като изключително. Въпреки това, в различни времена и почти всички народи е имало хора, които са ги притежавали в най-висока степен. Напоследък са известни няколко прекрасни примера, чиято достоверност е безспорна. 


"Битие", Алън Kардек

вторник, 13 юни 2017 г.

ДУХОВЕТЕ И ПРЕСТЪПНОСТТА. САМОУБИЙСТВО

Лошите навици, страстите, неустоимото влечение към наркотици или алкохол се коренят в душата и остават във всяко човешко същество, дори и след като напусне смъртното си тяло - толкова дълго, докато с усилие на волята ги преодолее и изкорени.
Духовете на много екзекутирани престъпници и убийци, жадни за отмъщение, за неопределено време остават в земната сфера, обикновено не искащи нищо друго, освен да продължат своите престъпни дейности. Те обладават хора, които поради особено повишената си податливост е лесно да им въздействат и използват телата им като инструмент за изпълнение на злите си намерения.
В много случаи на нашумели убийства при по-близко вглеждане може да се намерят безспорни доказателства, че тези престъпления са били извършени под въздействието на безплътни духове от напълно невинни хора, които стават убийци само в състояние на обладаване, тоест принудени от нечия друга воля.
Причината за много неочаквани самоубийства без видима причина е манията на привързаните към Земята духове. На някои от тези духове просто им е удоволствие да измъчват жертвите си; други, които са се самоубили, смятат, че все още са живи; без да знаят нищо за духовния свят, те живеят в мрачна заблуда, че опитът им да вземат собствения си живот се е провалил, и отново и отново се опитват да се самоубият.
Ако тези духове влизат в тесен контакт с хора, предразположени към медиумизъм, те, погрешно приемащи тяхното тяло за собственото, внушават на тези хора мисли за непостоянството на живота и ги провокират към самоубийствени действия. Съдбата на самоубиеца по правило е много тъжна, защото преждевременното му отпътуване от живота го държи в земната сфера до момента на естествената смърт.
Случаят на самоубийство, с които се занимавахме, се отнасяше за г-жа Х., която, когато бях дете и живеех в Европа ни преподаваше в неделното училище. Жена ми не знаеше нищо за нея. Беше умна, бодра по дух жена. Тя беше щастливо омъжена и имаше няколко деца. Без да има плашещи предзнаменования, очевидно доволна от живота си и в добро здраве, тя изведнъж се обеси. Нито мъжът й, уплашен до смърт, нито децата могли да намерят обяснение за нейния злополучен акт.
Една зимна вечер, десет години по-късно, жена ми и аз бяхме сами в къщата ни в Чикаго, когато изведнъж някакво духовно същество облада жена ми, която веднага започна да се задушава като в примка. Този дух, както и много други не осъзнаваше, че е в тялото на някой друг и затова, отново влизайки в тесен контакт с телесната материя, пак и пак преживяваше последната си агония. След много мои въпроси, на които получих подробни отговори, за моя изненада стана ясно, че говоря с жена, която познавах преди много години. Тя наистина сама е приключила със своя живот. Все още останала в земната сфера, тя разказа за неописуемите угризения, които я измъчвали през всичките тези години.
"Веднага след като се оказах извън тялото си, видях причината за прибързаното ми действие. Злите духове, на които злонамерените мисли на враждебно настроени хора са насочили пътя към мен, стояха наоколо и с дяволско удовлетворение се радваха колко удачно ме завъртяха, за да се самоубия. Те въздействаха върху мен така, че аз се самоубих. Самата аз нямах и най-малката причина дори да мисля за такива глупости. Просто - без никаква причина - бях овладяна от непреодолимо желание да избягам от живота. Сложих си примка около шията и едва когато беше твърде късно, осъзнах какво съм направила. Бих дала всичко за възможността да върна тялото си назад. О, колко голямо беше отчаянието ми, как ме измъчваше угризението на съвестта! Семейното ни огнище замря, съпругът ми, разбит физически и психически, не намери утеха, а децата ми загубиха грижата на майка си! Те не ме забелязваха, когато идвах при тях, опитвайки се да ги утеша, и до ден днешен виждам наоколо само мрак и тъга".
Утешена и ободрена от разказа за духовния свят, тази починала изрази пълната готовност да се отиде с по-висшите духове и да се учи от тях с какво още да бъде полезна на своите близки на Земята.


Карл Уикланд - "30 години сред мъртвите"

неделя, 11 юни 2017 г.

Shifting & Lifting – начинът за трансформация - 5

ИЗМЕСТВАНЕТО НА СТ КАТО ОСНОВЕН МЕХАНИЗЪМ НА ТРАНСФОРМАЦИЯТА. ТРАЕКТОРИЯ НА ИЗМЕСТВАНЕ.

Когато се говори за „обработване и предаване на информация", става дума именно за начина на възприятие.

Концепцията за СТ свързва всички процеси, протичащи в човеш­кото тяло, с модуса на перцепция. Човекът е способен да промени на­чина на възприятието си под влиянието на получена ин­формация с абстрактен характер. Търсенето на сензорни сигнали, потвърждаващи приетата за сведение информация автоматично измества СТ в тази област, където е възможно да се синтезира съвкупност излъчвания, съдържащи търсения или близък до него по съдържание сигнал.

При незначително изместване на събирателната точка мо­гат да се наблюдават феномени като (от загадъчните изцеления и ходенето по жарава до появата на стигмати). Мащабните измествания на перцептивния център, възможни само в резултат на придържането към специална дисциплина, довеждат до мащабни метаморфо­зи на човешката природа.

Лесно е да се разбере, че търсенето на сензорна инфор­мация и следователно изместването на СТ се осъществява от страна на човека с помощта на про­изволното внимание, благодарение на практикуващият придобива реалната възможност съзнател­но да регулира цялата съвкупност на енергообменните про­цеси, протичащи в организма на субектите на възприятие­то.

Вниманието е ключът за промяната на режима на перцепция, тоест за специфичната промяна на енергообмена.

Из­вестно е, че главният регулативен център на вниманието е свързан основно с челните дялове на главния мозък и час­тично - с теменната област. Оттук следва, че концентрацията върху сахасрара-чакра и аджаня-чакра (центровете на темето и между веждите) неизбежно влияе върху качеството на произволното внимание на субекта. Един от ефектите на ширшасана (стойката на глава в класическата йога) също е подобряване на работата на вниманието поради усилване на притока на кръв в тези зони на мозъка. Техниката на разсейване на вниманието във визуалното поле например, която наглед няма пряко отношение към дадения обект, въпреки това поражда доста го­лямо напрежение именно в челните дялове (това е лесно забележимо дори без специални прибори: дългото „разфокусиране на погледа" може да доведе до усещане за тежест или известна болка в областта на челото). Ще рече, това упражнение има двойствен ефект: пренагласява визуалната перцепция и повишава качеството на вниманието. И едното и другото добре подготвят възприемащия апарат за непривичен режим на работа.

Произволно внимание: Основното при него е концентриране на вниманието върху произволно избрани обекти, точки. Изолира (и определя) избрана група сензорни сигнали, като подтиска и отслабва другите. Сталкингът, като изкуство за работа с вниманието, е насочен към фиксиране на всяка промяна на възприятие. Съчетан със съответното намерение, той е най-сигурният път за преместане на СТ. При трансформацията на големи обеми от енергийното поле, преместването на СТ е предимно усещане на енергийното тяло /ЕТ/ и това е свързано със специфично осъзнаване – чувствителност, водеща към реактивно поведение. Изчистеният тонал тук играе голяма роля.

Обикновено телесните кинестетични усещания са туширани пред водещата визуална перцепция. Чувството на прохлада в гърдите, определени трептения в тялото, повеи на вятър и др. са обикновено усещания, които дават странна дезориентация на привичното осъзнаване по отношение на пространство и/или време.

За постигането на цялостност във второ внимание е необходимо да се построи условен модел на възприятие, система от координати; да се структурира опитът от модела на първо внимание. Фиксиращите “котви” на възприятие карат изследователя да интерпретира външни за привичното осъзнаване сигнали, придавайки нов, вариабилен облик на съществуването. Фиксирането върху нетипичните за първо внимание процеси на ЕТ “изтласква” самоусещането и възприятието в неиизследвани области. Последващото им продължително енергийно ефективно отработване освобождава пътя на СТ към света на второто внимание и абстрактното намерение. Поддържането на активни социални взимоотношения и запазването на социално приемлива маска е доста труден, но и ефективен вариант на практиката. Не е лесно поддържането на нaмерение за променено възприятие, защото тонала има сконност за връщане към обичaйната си ригидност. Съхраняването на вътрешно съзерцание на фона на активната комуникация в стандартния тонал е истинско предизвикателство. Импринтните ядра са подвижни и са способни на безкрайни мутации. Сталкингът фиксира СТ в произволно избрано положение и обезпечава пълноценния енергообмен на тялото с външните полета, като поддържа състояние на безупречност, проследявайки първо внимание и отваря врати към ...

Произволното внимание лесно сменя своята посока и интензивност, като използва модели на възприятие, които не изискват потвърждения. Сложните семантични конструкции и работата със шаблони кара вътрешния диалог да повтаря законите на описанието, използвайки произволно внимание. Произволното внимание се проследява лесно, тъй като е свързано с усилие на осъзнаването – обхваща най-плътните области на описанието, предлагащи няколко /ограничен брой/ избора на поведение.

Про­изволното внимание може успешно да се конкурира с имприн­тите /базалните компоненти на общочовешкия тонал/ и - в резултат на правилно и последователно използване на точните технологии и да ги трансформира така, както и тези ус­ловности и конвенции, внушени на възприемащия в процеса на социалното научаване.

Не се замисляме над същността на извършваната работа, а нали всичко се свежда до СТ - даже тогава, когато произволно концентрираме вниманието си върху опаш­ната кост или дланите. Енергийният смисъл на актовете на със­редоточаване е в отделянето и усилването на снопа от емана­ции, събран от перцептивната матрица. И само оттам, от мат­рицата („СТ”), обратният сигнал на възбуде­ните от вниманието еманации „предава” активността към оп­ределена област на енергийното тяло.

По такъв начин вследствие на произволната концентрация на вниманието сигналът на активността („курсиращ” между из­брана точка или канал от енергийното тяло и събирателната точка) непрекъснато се усилва, създавайки нов (избран от нас) режим на енергообмен със средата.

Така че техническите навици за съсредоточаване и релакса­ция са съвършено необходими аз-ове в работата за самотрансформация.

При произволното внимание /възприятие съществува активност на съзнанието, насочена към възприятие на самото възприятие. Там обект на осъзнаването са не толкова външните обекти, колкото усещанията. Това състояние се нарича “гранично”, тъй като вниманието се колебае между лявата и дясна страна. Непривързаността дава свобода на осъзнаването и това не са само думи.

Произволното внимание е пряко свързано с намерението. Можеш да преместиш СТ, само възнамерявайки го. Понякога лудостта на човека се изразява в това, че усещайки, че е преместил своята СТ, той се опитва да я придвижи по-нататък, по-далече, да я фиксира към безкрайните линии на света и да се опита да издърпа осъзнаването си там. Какви смели опити...

Упражнения: Практически упражнения за произволно преместване фокуса на внимание биха могли да бъдат напр. “свалянето” или “издигането” на вниманието съответно под и над обичайно възпринимаемата зрителна област. Изключително лесно е преместване на вниманието /виждането/ на около 30-40 см зад теменната област. Физическите проявления са “дърпане” на цялата глава назад, всмукване назад и пр., а психоенергийните са подобни на тези при “походка на силата”.

Цяла поредица упраж­нения са насочени към усъвършенстване на произволното внимание и активизиране на несвойствени за нормалното съзнание начини на възприятие и задействането на различ­ни, необичайни интерпретационни схеми и всички те на първо място са средство за промяна на формата и на функционирането на енергийното тяло. Към този вид упражнения се отнасят: не-правенето, правенето, прегледа, прикриването и, разбира се, сънуването и др., а неизбежен резултат от тях е трансформацията на енергийното поле на субекта.

Всяка тра­ектория на изместване на СТ остава ви­дима (т.е. заобиколена от по-интензивно светене) още известно време след момента на самото изместване. Оне­зи снопчета нишки на „пашкула", които са били на пътя на движещия се перцептивен център, биват подложени на активиращото му въздействие и проявяват това с по-ярко светене на осъзнаването отколкото нишките извън траекторията на изместване на събирателната точка. СТ започва да “разпознава” необхванатите досега снопове.

Съществуват някои „зони" или „пластове", около които събирателната точка се премества най-лесно. Първо, те са разположени на диска в „пашкула", който дон Хуан нари­ча „човешка ивица на излъчванията". Второ, като цяло мо­жем да посочим две статистически усреднени траектории, по които обикновено се придвижва събирателната точка. Траекторията А води нагоре, към темето, и често изкарва перцептивния център извън енергийното поле на субекта, като предизвиква феномена на астрална проекция или „из­лизане от тялото/напускане на тялото". Траекторията Б е насочена навътре (към центъра или надолу), към фронтал­ната пластина на „пашкула", т.е. към гърловия център, гръдния център или по-надолу - към областта на генита­лиите. Тази траектория е характерна за събирателната точка по време на сън, а също и по време на сънуване наяве, т.е. по време на потапянето на перцепцията в световете на вто­рото внимание.

Трансформацията на енергийното тяло се изразява в това, че активираните области променят характера на енергообмена си с външното поле: енергообменът става много по-интензивен и във все по-голяма степен се контролира от полето на ясно осъзнаване. В резултат на тези процеси СТ придобива способността не само от­носително свободно да се движи в тези зони, но и лесно да се фиксира във всяка област, принадлежаща на съответни­те полета. Всяка волева или случайна фиксация видимо разширява „халото" около себе си. Психологически това се изразява в забележимо разширяване на осъзнаваното психическо пространство (както вътрешното, така и отнасящото се към външната перцепция). Енергетичният ефект са по-ярки “бразди” – пътища за преместване на СТ в човешката ивица.

Постепенно „следите” се сливат и се разпространяват вътре в енергийното тяло - от обвивката (обикновено откъм задната пластина) към оста. Така след дългогодишна прак­тика се подготвя своеобразен полигон за свободно пресича­не от събирателната точка на целия „пашкул" - от задната пластина към фронталната, в областта на „пролуката".

Според терминологията на дон Хуан този перцептивен „взрив" се нарича постигане на третото внимание. Цялото сияйно яйце става СТ. Толко­ва рязко разширяване на енергообмена вероятно води до верижна реакция и целият обем на енергийното тяло става достъпен за полето на ясното осъзнаване.

Когато СТ се движи хаотично - предимно по повърхността на „пашкула", понякога се потапя в близките до повърхността пластове, където често се върти като пумпал, вероятно в опит да извлече възможно повече потенциално информативни структури от все още неидентифицируемия сензориум - само на първите етапи на из­граждане на осъзнаването (преди пълноценното включва­не на социалните стереотипи на перцептивното научава­не). За съзнанието на едно бебе подобни моменти могат да бъдат наистина драматични, но те обикновено се изтласк­ват напълно от доминиращите перцептивни схеми - от све­та на възприятие на първия тип внимание. На възраст 4-5 години децата обикновено забравят „странните" си съни­ща, „чудните" си фантазии и т.н. Светът на тонала на възра­стните поема пълната власт.

И все пак СТ винаги запазва потен­цията си за движение и я проявява, стига стандартният (нормативен) сензориум да се отдръпне или да се промени. Дви­жението й обаче при наличието на обучен (социално ори­ентиран) тонал вече съвсем рядко бива хаотично.


 Из: KKK program /Ксендзюк, Кастанеда и Класен/

Превод и компилация: aya

http://colorsofmagic.net/index.php/magicheski_materiali/index/%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B8%D0%BD%D1%8A%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F

събота, 10 юни 2017 г.

Shifting & Lifting – начинът за трансформация - 4

Центърът на слънчевия сплит - в тази област е съсредоточена значителна част от еманациите, свързани с нашето психоемоционално състояние. Като канал за енергообмен с външното поле той е много слаб, но даже нищожен приток на свежа енергия тук може съществено да повлияе на еманациите, отговарящи за нашите емоции - мо­же да ги усили или отслаби, което незабавно ще се отрази на позицията на събирателната точка. Това се отнася особено за „напречните” й премествания, „оцветяващи” възприятието. Тук може по желание да се разгръща или „нагнетява” страх, жа­лост, чувство за собствена важност.

Твърди се,че именно от областта на слънчевия сплит излизат енергийните нишки, които ни привър­зват към другите хора и предизвикват любов или ненавист.

5. „Тимус - точката между веждите". От ди­намична гледна точка това е най-активната зона на пашку­ла и най-тясно свързана с психическите преживявания на личността. Долната част на сегмента е въвлечена в ин­тензивната „вихрушка" на гьрловия център. Тук протича енергийното проявление на речта и мисленето.

Тъй като речта е естественото средство за самоосъществяване на разума, дейността на гьрловия център при обикновено състояние не прекъсва дори за секунда -центърът продължава да работи дори насън.

Значението на тази активност е толкова голямо, че в курса си за „магическите пасове" Кастанеда нарича този център Център за взимане на решения (ЦВР).

Неуправляемата работа на психиката поддържа този център в режим на излъчване. През него ние губим по-го­лямата част от енергията, получавана от събирателната точка от външните излъчвания. Спирането на вътрешния диалог обаче може радикално да промени положението на нещата. Когато спрем „вътрешното дърдорене", ние прев­ключваме гърловия център от режим на излъчване в ре­жим на поглъщане. Това оказва непосредствено влияние върху поведението на събирателната точка като за броени се­кунди в тази област на пашкула се събира излишък от енер­гия, който кара събирателната точка да напусне обикнове­ното си място на фиксиране.

По време на това изместване осъзнаването активизира голям брой вътрешни излъчвания и за няколко мига влиза в контакт с намерението. Точно затова гьрловият канал се нарича ЦВР - като поглъща енер­гия, той осигурява възможност за реализиране на предва­рително формулираните намерения.

Частта на полевия сегмент, която е разположена пред лицето, проектира навън целия комплекс съзнателни и несъзнателни напрежения, които непрекъснато бушуват във вътрешния ни свят.

Горната част на сегмента образува центъра между веж­дите. Неговата работа е свързана със степента на концен­триране на вниманието. Ако човек е разсеян, този център може дори да не бъде забелязан. Но при всички, които ре­довно се занимават с работа, изискваща мисловна дисциплина, а също така у медитаторите от всички школи, у йоги­те, окултистите и т.н. този център е достатъчно активен. По неговото състояние може да се определи степента на организираност на психиката.

При обикновения интелектуалец например центърът между веждите забележимо пулсира, като периодично про­меня ритъма и амплитудата на пулсациите си. При доб­рия медитатор центърът работи стабилно почти не­прекъснато. Центърът може с еднакъв успех да излъчва и да поглъща енергия, като се подчинява на намерението на индивида.

6. „Център между веждите - връх на пашку­ла". Този сегмент е изключителен на първо място с това, че е полеви скелет на един много важен канал на енергообмена, който върви от темето към върха на пашкула.

Плътността на излъчванията тук не е висока. Енергий­ният поток, свързващ върха на пашкула с външните излъчвания, на пръв поглед изглежда като цялостно лъче­ние. Внимателното виждане обаче разкрива, че в самия център на излъчваното нагоре светене има няколко нишки, които притеглят енергия отвън.

Някои техники, за концентри­ране на вниманието върху темето, позволяват многократ­но да се усили способността на центъра да поглъща енер­гия. Страничен резултат на тези упражнения понякога е значително изместване на събирателната точка нагоре.В областта на върха на пашкула силата на фиксация на събирателната точка отслабва дотолкова, че тя лесно излиза навън. Именно тук за пръв път се формира сънува­ното тяло, което впоследствие може да се превърне в „двойник".

Ако СТ попадне в областта на излъчва­нията, по които пашкулът излъчва енергия навън, тя може с невъобразима скорост да се премести в най-отдалечени по­лета на възприятие.

Главните струк­тури за натрупване на енергия са разположени в центъра на пашкула - в областта на гръбначния стълб. Централната ос, има две точки на съприкоснове­ние с външното поле - зоната на перинеума и средата на темето (сахасрара чакра). Можем чувствително да повишим своя енер­гиен потенциал, ако усвоим методите за хармонично активизи­ране на двата канала. При това на първия етап от работата (както показва практиката) е по-добре да се отдели основно внимание на средата на темето. Има няколко причини за това: а) каналът в средата на темето е по-слаб; б) плътността на пашкула е по-ниска; в) зоната лежи на пътя на една от оптималните траекто­рии на преместване на събирателната точка при преход към сънуване и към второто внимание.

Много ефективен начин да се работи с центровете и ка­налите в първите няколко години от практиката е превключва­нето на вниманието върху енергийното тяло. Това е и забеле­жителен метод за неправене, а и реална възможност да се усети в някаква степен как работи нашето тяло - една от непостижимите тайни на нагуала. Уп­ражнението занижава фиксацията на събирателната точка и да­же води до нейното преместване.



Формата и състоянието на енергийното тяло на човека са до голяма степен резултат от разпределянето на неговото внимание. Именно вследствие на това, че основ­ният акцент в интерпретацията на сензорните сигнали е върху визуалния канал, предната част на пашкула е по-ак­тивна и съдържа по-плътни излъчвания. Много манипула­ции с невидимата част на пашкула се осъществяват с по­мощта на специална концентрация на произволното вни­мание пред лицето, гърдите и корема.

От друга страна, ние обикновено не обръщаме голямо внимание на краката, поради което долният сегмент на пашкула е разреден, аморфен и с него трудно се работи. А именно в него е разположен „коренът" - главната енергий­на магистрала, подхранваща тялото ни от планетарното поле. Ефектът на йогийските асани, ци-гун и други телесни техники е свързан не толкова с механичното развитие на едни или други групи мускули, колкото със специалното привличане на вниманието към различните зони на тяло­то. С тях може да се работи непосредствено, но затова е Необходимо да имаме много добре развити навици за произволна концентрация на вниманието.

И така, енергийното тяло изобщо не е нещо отвъдно, призрачно, ефимерно, съществуващо само в променените режими на възприятие и във виденията на екстрасенсите. То е съвсем реално и отчасти осезаемо дори в обикновено­то състояние на съзнанието. Просто ние никога не му обръщаме внимание. В резултат пашкулът расте стихийно, като от време на време се деформира, става вял и лесно излиза от хомеостатичното равновесие. Физическото тяло, което е неразривно свързано с тези невидими за обикновеното зрение полета, започва да страда от различни дисфункции, да боледува и чрез това издига понякога почти непреодо­лими прегради по пътя на трансформация на психиката. От друга страна, от правилното развитие на осъзнаването до голяма степен зависи и телесното здраве на индивида. Точно затова дон Хуан има здраво и силно тяло, което просто не иска да старее.

Из: KKK program /Ксендзюк, Кастанеда и Класен/

Превод и компилация: aya

http://colorsofmagic.net/index.php/magicheski_materiali/index/%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B8%D0%BD%D1%8A%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F

четвъртък, 8 юни 2017 г.

„Първичното възприятие” – тайният живот на живота

Интервю с Клив Бакстър и поглед върху творческия му труд над първичното възприятие
Съществува значително количество проучвания, предназначено да разбие съвременните ни парадигми – разкривайки съзнателност на места, които може да са неочаквани за нас, и връзки между формите на живот, които изглеждат стряскащи и невъзможни… Бакстър, сърдечен и ентусиазиран човек на 85-годишна възраст, е бивш специалист по детектора на лъжата към ЦРУ и е участвал усилено в научните изследвания в полиграфските среди, където е високо ценен. Той открива редица необикновени неща, като например, че растенията „имат чувства”, както и че клетките ни реагират на нашите емоции, когато са извън телата ни, дори отдалечени на над 160 км…


Прозорецът към първичното възприятие: Клив Бакстър започва експериментите си с растението драцена

Представете си, че влизате в лаборатория с приятел и експериментаторът ви казва просто да започнете разговор. След известно време той ви спира и ви показва запис на разговора ви. Звукозаписът е на казаното от двама ви, но видеозаписът е на крива, наподобяваща сеизмограф – като всъщност е измерване на електрическата активност на растение, стоящо в ъгъла на стаята.

Виждате, може би за ваше удивление, че с всеки емоционален момент между вас и вашия приятел растението проявява реакция, съответстваща на пораждането на изненада, отвращение или смущение например.

И реакцията изглежда много подобна на човешката реакция на същото събитие.

Съществуват множество експерименти, демонстриращи явлението на това, което бе наречено „първично възприятие” от Клив Бакстър, направил откритието през 1966 г. в серия от експерименти с растения и други форми на живот. Проучванията му предполагат, че между всички форми на живот – от бактериите и съставните клетки до по-големите организми – съществува една базова форма на комуникация, която следователно може да бъде „първична” в сравнение с общопризнатите форми на възприятие като зрението и допира.

Бакстър, сърдечен и ентусиазиран човек на 85-годишна възраст, е бивш специалист по детектора на лъжата към ЦРУ и е участвал усилено в научните изследвания в полиграфските среди, където е високо ценен. Той развива т. нар. зонова сравнителна техника на Бакстър в края на 50-те години – техника, която все още е основната използвана във военните и правителствените агенции за разчитане на полиграф, и е ръководител на Бакстър школата за полиграфисти в центъра на Сан Диего, Калифорния, за последните 30 години.

Бакстър популяризира труда си в книгата „Тайният живот на растенията” (The Secret Life of Plants), издадена през 1973 г., въпреки че първоначално публикува откритията си през 1968 г. След публикацията й Бакстър се появява в няколко ТВ-шоута и други медии, представяйки своите възприемащи растения. Изнася усилено и лекции по време на научни конференции. Неговото проучване кара хората да започнат да говорят на растенията си и поощрява явлението „домашно растение”.

Отвъд растенията

„Увлекателната страна на всичко това – каза ми той – [е че] може да е започнало с растения, но свърши с човешки клетки. Вземайки образец от човешки клетки в епруветка и извършвайки върху тях тестове от разстояние, тези клетки се нагаждат към донора и за мен това е удивително; имам предвид, че изводите от това са всевъзможни.”

Действително – Бакстър е открил, че клетките ни реагират на нашите емоции, когато са извън телата ни, дори отдалечени на над 160 км. Когато донорът преживява емоционална промяна е налице съответна реакция в клетките, която се проявява електрически.

„Растенията наистина бяха просто препятствие, което ми позволи да се препъна над явлението, и след това продължих да вървя по дирите на всичко, което изглеждаше, че причинява реакция у растенията, било то бактерии в киселото мляко, яйца и т.н.”

Бакстър открива, че чупенето на яйце или потапянето му във вряща вода предизвиква реакция у растенията – като че ли те са чувствителни към близко разположени организми, на които е нанесена вреда. Докато някой може и да не смята яйцата за притежаващи живот, те изглежда може да притежават някакъв вид биологична активност.

Любопитно е и откритието му, че растенията реагират, когато хората използват тоалетната в съседство с офиса му – което той проследява обратно до встъпването на урината в контакт с тоалетния дезинфектант.

„Казах, че ако то може да предизвика реакция, самото то би трябвало да реагира; оставете ме да измисля как да свържа нещата – казва той, смеейки се. – И така, ето какво ме накара да се заема.”

Бакстър продължава с наблюдения над бактерии, откривайки реакции, подобни на тези при растенията. Също така измерва електрическата активност в яйцата, установявайки, че и те изглежда да реагират на заобикалящата ги среда. Накрая той измерва активността в човешки клетки като белите кръвни телца.

През 2003 г. Клив Бакстър публикува книга със заглавие „Първичното възприятие: биокомуникация с растения, живи храни и човешки клетки” (“Primary Perception: Biocommunication with Plants, Living Foods, and Human Cells”). Това е първото изчерпателно описание на неговата работа. В книгата той детайлизира различните наблюдавани от него неща – от растения, бактерии и яйца, до животински клетки като кръв и говеждо месо, и накрая човешки клетки.


Клив Бакстър в лабораторията си в Сан Диего, където изследва първичното възприятие

„Съществуват толкова много изводи тук, направо ме изумява, че хората в научните среди не са запалени по това”, казва той през смях. Клив Бакстър е изправен пред десетилетия на студено отношение от страна на академичната общественост, въпреки представянето на своето доказателство с възпроизвеждане на резултатите си на много конференции и пред редица учени по цял свят. Неговият дух обаче е непреклонен – той е човек, убеден, че е открил нещо важно и няма да позволи да го сломи известната човешка слабохарактерност при приемането на нови идеи.

„Също така всичко, което казвам в книгата, е истина – казва той с лека усмивка. – Бях много внимателен всичко, което е в книгата, да бъде установено като факт. Не исках хората да намерят дори и малка подробност, която не е точна и после да кажат, ами и останалата част от работата ти не е вярна.”

Същия подход той следва и относно причините за съществуването на това явление. Без да навлиза в теоретизиране, което би могло да се окаже погрешно, той се надява да избегне сценарии, в които хората да отхвърлят данните му заедно с неговите хипотези.

Възможни обяснения от физиката

Въпреки че Бакстър не публикува хипотези, засягащи обяснение на първичното възприятие, една от най-обещаващите посоки за разбиране на първичното възприятие в рамките на съществуващите теории има общо с феномен в квантовата физика, известен като „нелокалност”.

Нелокалността е нещо, предсказано от квантовата физика, което Айнщайн нарича „призрачно действие от разстояние” – идеята за това, че частиците може да са някак си свързани в пространството една с друга.

С експерименти е доказано, че ако двойка фотони (пакети от светлина) се излъчи от атом във възбудено състояние и експериментаторите променят полярността на единия фотон (чрез прекарването му през филтър), полярността на другия също се засяга и изменението настъпва за по-малко време от това, което би отнело на светлината да пропътува от единия фотон до другия.

Когато фотони показват този вид връзка, се казва, че са „свързани”. Така човек може да се запита до къде стига тази нелокалност? Дали тя се отнася само за малките частици или и по-големи системи могат да бъдат свързани? Дали различните форми на живот могат да бъдат също свързани една с друга и как би изглеждало това?

Ако нелокалността се разшири до нивото на живота и съзнанието, тогава така нареченото първично възприятие е може би доказателство точно за нея: откритието на Бакстър показва наличието на сигнал, който изглежда остава незасегнат от разстоянието, нито от преграда, блокираща електромагнитните вълни.

Приемане

Въпреки големия обществен интерес към резултатите на Бакстър през 70-те години на миналия век, научната общественост все още не е въодушевена от тази идея. Явна причина за това е провалът за възпроизвеждане на първоначално публикувания експеримент на Бакстър от група учени, публикувано в известното списание Science през 1975 г.

Но според книгата на Бакстър учените (и други неуспели в тези опити) не са съблюдавали всички необходими научни контроли.

Една особено важна контрола, която Бакстър установява като необходима, е че човек не може да гледа в уреда (или в това, с което наблюдава растението), докато тече експериментът – такова наблюдение по време на експеримента блокира реакциите.

При такъв необичаен феномен, какъвто е първичното възприятие, ако не се спазват всички контроли, установени от първоначалния изследовател като необходимост да се наблюдава даден ефект, се брои за немарлива наука.

Но възможността наблюдаването на уредите (по време на експеримента) да повлияе на резултата не се приема като нещо смислено в модерната наука, затова повтарящите тези опити вероятно не смятат, че такива контроли ще доведат до разлика в крайните резултати.

Известно е, че растителните биолози могат да бъдат особено консервативни и че по онова време изтъкнати учени са отхвърляли възможността растенията да могат да проявяват каквато и да било електрическа активност, още по-малко да имат някакви възприятелни способности.

„Когато говорите с тези личности (скептиците), въпросите, които са въвлечени, са дълбоки и това наистина ги поставя на проверка, дали искат да бъдат истински учени и да го изследват, или по някакъв начин просто искат да стоят настрана от него – казва Бакстър. – Този проблем (твърдият скептицизъм) не съществува, когато става дума за човек, който не трябва да защитава обществото на научното знание.”

Днес обаче наличието на електрическа активност при растенията е все по-широко приемано. Учени в областта на растителната невробиология откриха, че растенията излъчват сигнали, които изглеждат много подобни на невронната активност при животните. Но това не са сигналите, които Бакстър изследва.

Въпреки че Бакстър няма докторска степен, неговите проучвания и отношение показват, че той работи повече в духа на истинската наука, отколкото онези, които отхвърлят работата му без да се замислят.

Откритията са повторени от други, включително руския учен Александър Дубров и Марсел Вогел, който е бил в IBM по време на обучението си, както е посочено в „Тайният живот на растенията”. Авторът на настоящата статия също завършва дипломната си работа на тази тема, показвайки значителни резултати относно чувствителността на растенията към човешко действие.

Въвличайки и други в изследването

През цялото време Бакстър има готовността да помага на хората да направят изследванията сами за себе си. И стига контролите да се спазват, тези сигнали наистина се наблюдават – авторът на настоящата статия ги е наблюдавал лично в лабораторията на Бакстър в Сан Диего, както и в свои собствени изследвания, а също така и в заснети на видео запис експерименти на Бакстър.

„Хората, които искат да участват или да се запознаят със съществуването на този феномен, трябва да го поддържат спонтанен”, обяснява той.

Бакстър препоръчва с една камера да се записва ставащото в стаята, а с друга - данните от измерващия уред.

„След това, когато ги гледат, ще останат удивени от синхронността на нещата, които стават – стига да се поддържа спонтанност.”

След като описва първичното възприятие, Бакстър се надява, че любопитството на хората ще ги накара да го изследват чистосърдечно.

„Това би трябвало да е силен знак, че там има нещо; след това от тях зависи да структурират някакъв повторяем експеримент – казва той. – Но съществува голям конфликт между спонтанността и повторяемостта.”

Науката обикновено потвърждава съществуването на нов феномен едва когато може да повтори многократно резултатите му при едни и същи условия. Но този подход не е приложим когато става дума за явления, свързани със съзнанието и ума. Така например, ако някои не се смеят на една шега четвъртия път когато я чуят, това не означава, че тази шега не е смешна. Просто това е феномен, който не се подчинява на такъв вид повторяемост.

„Така по един или друг начин те трябва да заобиколят това, а не да го използват като извинение, че става дума за нещо, което не може да бъде доказано”, казва той.

Бъдещето

В момента Бакстър търси някого, който да поеме щафетата на изследванията по първичното възприятие или поне да му помага в бъдещите изследвания.

„Искам да кажа, че аз поддържах условията за това изследване повече от 27 г. – казва той – но се е стигнало до момент, в който не мога да правя всичко сам.”

„Трябва да опитам да събера достатъчно финансиране, за да имам поне един служител, който да помага; защото да опитвам да мисля за тези неща, и да търся начини да ги финансирам, и да се провежда изследване, и да се занимавам с всичките последствия след това – просто е твърде много за един човек” – смее се той.

След 40 години и без много конкретна подкрепа за изследователските му усилия, Бакстър казва, че „понякога имаш усещането, че много от утвърдените научни кръгове просто се надяват, че ентусиазмът ти ще отмине, че ще се сломиш, ще ти свършат парите и ще си отидеш. Но аз не съм склонен да направя така”, продължава да се смее той.

„Аз не искам да си ходя. Просто се дразня от идеята, че нещо толкова очевидно и толкова лесно наблюдаемо би могло да бъде съзнателно пренебрегвано от хора, които предявяват претенции, че са учени – това просто не съответства на определението за учен.”

Бактър основава Изследователска фондация Бакстър (Backster Research Foundation Inc.) през 1965 г. като неправителствена изследователска фондация, която да му помага в намирането на финансиране за работата. Тя е в добро състояние и даренията са освободени от данъци. Но финансирането не е било твърде голямо през десетилетията.

„Конкуренцията е висока когато става дума за пари – обяснява той. – Изнасял съм лекции пред много научни групи; важността на това би трябвало да бъде така очевидна, че хората поне да попитат, дали се нуждаеш от някаква помощ!”

„Започвам да мисля, че това е доста наивно, защото ако човек не помоли сам за пари, няма да ги получи”, казва той. Бакстър и неговият издател са търсили възможности за получаване на субсидии, но това обикновено е трудно без връзки с академична институция.

Бакстър също се надява, че ще може да помогне за изработката на нескъпо, ръчно устройство, което да може да усилва тези сигнали, така че повече хора да могат да правят свои изследвания. По-специално той се надява, че студенти и млади хора ще могат да го ползват.

„Мисля, че много неща ще се разкрият и те ще ги намерят зашеметяващи”, казва той.

„Всички живи същества излъчват тези много леки сигнали, това са микроволтови сигнали. И с усилването им, след това сравняването им, графическото изобразяване, примерно или записването им на компютър, както и това което става наоколо, мисля че хората ще го намерят за много интересно.

Удивителното е, че ще има безброй неща, които ще са причината и следствието в тази ситуация; когато видите силните реакции и какво наистина ги причинява, ще бъдете изумени”.



Източник: http://www.epochtimes-bg.com/2010-02/2010-04-25_01_d.html 

вторник, 6 юни 2017 г.

Кои са вампирите на 21-ви век?!

Днешният ни живот е така устроен, че ние постоянно изпитваме негативни емоции и заради тях напразно изразходваме много от енергията си (жизнените ни сили). Това е нарочно направено, за да не се съпротивляваме на Системата...
Жизнената енергия на човека си има различни наименования в различните народи и религии още от древни времена - в индийските религии тя е наречена „прана", в християнството - „вятър", в Китай - „ци", а на Запад - „биоенергия". Всичко това са само различни наименования, но енергията е една и съща. И няма никакво съмнение, че тази енергия съществува. Ние не можем да я видим (освен хората на високо ниво на еволюционното развитие), но пък ние, обикновените хора, можем да видим резултатите от нейната работа.
Всеки ден, извършвайки всякакви действия, ние изразходваме енергия. Дори размишлявайки, пак губим от нея. Енергията и съзнанието на човека са взаимносвързани. Ако изразходваме прекалено много енергия, съзнанието ни отслабва и деградира; съзнанието на човека се превръща в съзнание на животно: интелектът се понижава, моралът деградира, отслабва силата на волята. А това е много добре известно на нашите непримирими врагове - „световното правителство", което напълно съзнателно ни манипулира, принуждавайки ни да губим колкото може повече енергия. Та нали хората със слаба енергия по-лесно се манипулират, тяхното поведение действително почти не се отличава от поведението на стадните животни.
Задачата на „световното правителство" е да ни принуди да изразходваме напразно нашата енергия. Затова постоянно ни изпращат на безсмислена работа, вкарват ни в безполезни спорове, в локални войни, предлагат ни нискокачествена храна, развлечения и прочее животински радости.
А задачата на всички умни хора е да съхранят своята енергия; максимално да я фокусират за решаване на реално важните задачи (а не на тези, които са ни натрапени от „световното правителство" с помощта на образованието, рекламите и средствата за масова информация); да не позволяват тази наша енергия да изтича напразно. Това е най-истинската война - войната за нашата биоенергия, за нашата жизнена сила. А чрез какви методи го постигат?

ЗА ПОВЕЧЕТО ХОРА РАБОТАТА Е ФОРМА НА РОБСТВО

Обществото е устроено по такъв начин, че реално полезна работа
например производството на храна и дрехи се изпълнява от 5 до 10 на сто от населението. Всички останали се занимават с безсмислена и вредна дейност. Седим си цял ден, без да вършим нищо полезно, а времето и енергията се унищожават. Освен това подчинените често влизат в конфликт с началството, ние се опитваме да направим кариера и да навредим на нашите колеги, да ги изритаме по-надолу и да заемем тяхното място. Постоянно ни заплашват с уволнение, а ние се страхуваме. И пак - много енергия отива напразно, а нашето съзнание се превръща в съзнание на животни. Началниците ни принуждават да извършваме множество глупави и безсмислени постъпки (това ни дразни). Ако няма работа, ни карат да убиваме времето - нищо да не правим (или да имитираме интензивна дейност) цели 8 часа на ден. И още 1-2 часа са нужни, за да идем и да се върнем от работа, стоим по спирките, блъскаме се в градския транспорт. Дразним се и се ненавиждаме един друг - изразходваме енергия.
Откровено казано, за повечето хора работата е форма на робство. Те не могат да я напуснат, защото без заплата не могат да живеят. Та нали нищо друго не умеят и не желаят да умеят, освен „имитация на бурна дейност". Условията в обществото практически не позволяват на човек да оцелее, ако не работи. Повечето хора просто не са в състояние да си създадат собствен бизнес, освен това активно им се пречи от властите. Остава им само да бъдат роби на своя началник.

БИЗНЕСЪТ Е КАТО ЗАКОНА НА ДЖУНГЛАТА, КОЙТО СЕГА НАРИЧАМЕ КОНКУРЕНЦИЯ

За откриване дори на малък бизнес ни заставят да харчим много пари, да губим много време, а също и прекалено много енергия. Но дори и да успеем (малко успяват), това е само началото на нашите проблеми. Редовно ни нападат бандити, конкуренти, полиция, данъчни, пожарникари и прочее „органи".
Вместо да развиваме своя бизнес, да подобряваме качеството на продукцията и услугите, ние изразходваме изключително огромна енергия и много време за т.нар. конкуренция. Всъщност конкуренцията не е нищо повече от това, което наричаме закона на джунглата или борба за оцеляване по принципа „силният изяжда слабия". Конкурентите взаимно се изтощават един друг. А ситуацията на пазара е такава, че печелят бизнесмените мошеници: тези, които са успели да излъжат хората и да им продадат некачествена продукция на висока цена. В резултат на това честните бизнесмени не издържат конкуренцията и се разоряват. Естествено, те се дразнят от това, ненавиждат опонентите си и губят много енергия.
Затова не можем да развиваме бизнес, не можем да произвеждаме качествено. Ние просто нямаме време. Ние изработваме някакъв боклук, закачваме му красив етикет и го продаваме за много пари. Или пък се разоряваме и ставаме роби - работим за някакъв мошеник, който е съумял да избута някого от пазара, продавайки красива вехтория, изработена от нископлатени роби в Азия.

ЯДЕМ ХРАНА, ОТ КОЯТО ЗАТЪПЯВАМЕ, ДЕГРАДИРАМЕ И ИЗРАЗХОДВАМЕ НАПРАЗНО ЕНЕРГИЯТА СИ

С помощта на промиване на мозъците чрез средствата за масова информация и рекламата (а всичко това е под контрола на „световното правителство") хората са принудени да купуват вредна и скъпа храна. Например газираните напитки, които не само ни правят дебели (заради голямото количество захар), но ни правят и тъпи. Те превръщат нашата енергия в топла вода, която ние веднага изхвърляме в тоалетната. Какъв е смисълът? - никакъв, само вреда за тялото! Заради загубата на топлото ние боледуваме много по-често, ставаме физически по-слаби. И на всичкото отгоре нашето тяло продължава да затлъстява.
Същото е и с другите популярни продукти, които често се рекламират. По принцип те съдържат голямо количество мазнини и химия (вкусови добавки, оцветители, консерванти) при пълна липса на полезни хранителни вещества. От такава храна бързо затъпяваме, деградираме, изразходваме напразно енергията си за преработване на боклука. А праната, така необходима на организма, изцяло отсъства там, нея я има само в пресните зеленчуци и плодове, които повечето граждани не могат да купят. Нали ги продават на високи цени (разбира се, при нулева себестойност) и това също не е случаино, а по указание на „световното правителство".

АЛКОХОЛЪТ, ТЮТЮНЪТ И НАРКОТИЦИТЕ СИЛНО ЗАМЪРСЯВАТ ЕНЕРГИЯТА НИ И Я УНИЩОЖАВАТ

Алкохолът е силен легален наркотик, с който са залети всички магазини. Населението всеки ден вижда тези наркотици и тъй като волята на простите хора е слаба, те не могат да не си купят. Същото е с цигарите, кафето, чая, какаото, захарта и другите „слаби", но вредни наркотици. Всички те силно замърсяват енергията ни и я унищожават.
А с помощта на т.нар. „борба с наркотиците" средствата за масова информация ежедневно в новините си рекламират такива наркотици като хероин, кокаин, екстази и други. Хората всеки ден четат за това, поради което рано или късно у тях възниква желанието да пробват. По този начин простият човек изразходва енергията си и деградира умствено. Разбира се, в резултат на това алкохолиците и наркоманите често боледуват, което е следствие от загубата и замърсяването на тяхната енергия.

Яна БОЯДЖИЕВА