неделя, 18 юни 2017 г.

Shifting & Lifting – начинът за трансформация - 7

4. Траекторията на прегледа. Прегледът е просто повторно изживя­ване на собствения ни живот, което се интензифицира от ритмичното дишане. Важни са само два момента: 1) по­следователността на прегледа и 2) правилното използване на дишането.

Прегледът винаги се почва от настоящия момент и свършва с началото на живота, като събирателната точка винаги се движи покрай човешката ивица от началната си позиция към наталната и дори пренаталната област (т.е. приблизително под ъгъл 45 градуса надолу). Пo този начин събирателната точка отбелязва последователните фази на растежа на енергийното тяло. Всеки незавършен гещалт, психична травма или друг емоционален опит непроизволно фиксират движението на събирателната точка по този път, като довеждат до ярки и не винаги приятни спомени.

Перинаталната фаза се придружава от бурни соматични прояви - гърчове, почервеняване на кожата, неконтролирано уриниране, дефекация, пристъпи на задушаване, причинни страхове, немотивирана двигателна активност и т.н. Наталната фаза се характеризира с апатичност, често придружена от коматозно състояние. Пренаталната пък - с много парапсихологични прояви, защото СТ излиза от пашкула през фронталната пластина в областта на „пролуката"; може да се наблюдава психокинеза, астрална проекция, телепатия и пр.) С други думи прегледът е „биография наобратно” и събирателната точка се държи по съответния начин.

Холотропното дишане и/или ребърдинга спомага за директното преместване на СТ в тези позиции.

5. Сънуване наяве. Това е едно от най-загадъчните състо­яния. Особеното в него е в непрекъснатостта на осъзнава­нето при прехода от един режим на възприятие в друг. Интересно е съчетаването на устойчиви перцептивни еле­менти, характерни за състоянието на бодърстване, с цял спектър възприятия, достъпни само на различни равнища на сънуването.

В това състояние СТ непрекъснато се движи: систематично се връща в изходното положение на първото внимание, след което потъва по траекторията на сънуването на дълбочина, зависеща от количеството на­трупана енергия. Предизвикваният от подобно „сканира­не" ефект по нещо прилича на характерна стереоскопия - обикновените перцепции на първото внимание се наслаг­ват върху повтарящите се по определен начин конструкти от областта на второто внимание, при което това наслаг­ване е именно „стереоскопично" в точките, които са про­екции на едно и също енергийно снопче. С други думи, един и същ обект (структура, енергоформа, снопче излъчвания) се възприема като че ли от няколко перцептивни позиции едновременно.

Трябва да отбележим също и че сънуването наяве е не­стабилно състояние. Когато го изживява, човек е склонен да изпада в повече или по-малко дълбоко сънуване, като през това време „затваря", изключва изцяло съзнанието си от света на първото внимание.

Да сънуваш на­яве не става веднага. Обикновено е необходим мощен енер­гиен импулс, който стига до възприеманата в първото вни­мание картина. Това може да е неорганично същество.

Често пътешествията в сънуването наяве са много по-драматични. При високо равнище на личната сила те мо­гат да включват телепортация, непроизволно внушаване на собствения образ на друг, отдалечен субект, детайлно и ясно предвиждане на бъдещето, изключително странни и изискващи специално изследване перцептивни явления (на­пример когато много хора ви виждат не там, където сте реално; когато ви виждат на две или дори три места едно­временно; когато възприемането на образа ви е неустой­чиво - ту за момент изчезвате и пак се появявате, ту се променя външният ви вид: дрехите, прическата, дори ръстът ви и цветът на очите ви).

Според мен степента на външния ефект на сънуването наяве зависи от енергийния ресурс на колебателните дви­жения на събирателната точка. С други думи, ако натрупа­те достатъчно енергия, чрез сънуването наяве можете да се представите пред познатите си като „истински маг".

6. Точката на звяра. Тъй като „точката на звяра" е доста далече от обичайните траектории на движение на СТ, тя се достига трудно, с наистина мощно на­мерение. Енергията, нужна за това, е колосална, но и перцептивните ефекти, постигани в тази позиция, са наистина уникални. Първият (най-лесният) е изчезването от полето на възприятието на първото внимание. При което можете да предприемате каквито си искате магически (или физи­чески) действия, като оставате извън обсега на обикнове­ните хора (и извън обсега на повечето магове, които не са стигнали до тази „точка").

Вторият ефект (който изисква много повече усилия) е физическото превръщане в животното, което си изберете, като става дума не за перцептивния ефект на превръщане, а за физическо (тонално) превръщане, т.е. за та­кава промяна на конфигурацията на енергийните полета, съставящи пашкула ви, че за всички околни вие преставате да бъдете човек, а ставате например вълк. Някои смятат, че до „точката на звяра' се стига най-лесно при пълно­луние, други са на мнение, че „проходът" се намира по-лесно няколко дни преди това. Има и такива, които смя­тат, че най-подходящо е новолунието. Това не значи, че в тези неща няма никаква закономерност; просто връзката на човешката енергия с Луната е строго индивидуална.

„Точката на звяра" е в долната част на пашкула, в об­ластта на гениталиите. При такова изместване на събира­телната точка „пролуката" силно променя формата си - издължава се и се разширява, което води до много мощен енергообмен с външното поле. Дългото фиксиране върху „точката на звяра" е изключително опасно - то може да доведе до голямо енергийно изтощение (включително до колапс) и дори до смърт. Точно затова „върколаците" са необикновено силни. Те просто трябва да имат свръхвисоко равнище на енергия, за да „посещават" животинския свят по този начин.

Освен това качеството на осъзнаването в „точката на звяра" се различава до такава степен от всичко човешко и околочовешко, че понякога е трудно да се върнеш в изход­ното състояние. Субективното пребиваване в „точката на звяра" е много приятно: тук бушуват мощни потоци енер­гия, освобождава се „скритият" материал на несъзнател­ното, а спомените за човешката ти природа изчезват или са твърде неприятни. Има легенди за магове, избрали „точката на звяра" и останали там…

7. Повишеното осъзнаване

„Повишеното осъзнаване" може да се из­ползва като трамплин за състояния, изиск­ващи особено голяма подвижност на СТ: за сънуване наяве, за достигане на „точката на звяра", в прикриването и за общуване със съюзниците. Придобитият опит естествено не се е забравял - щом толтекът е мо­жел да използва даден прийом самостоятелно, без чужда помощ (като удара на дон Хуан по гърба), осъзнаването и съответно паметта са били неизличими.

За да се постигне на самостоятелно навлизане в „повишеното осъзнаване", усърдно се практикува неправенето и съответното намерение.

Безмълвното познание е една основна позиция на СТ, която преди векове била обичайната позиция при човека, но поради неопределими причини събирателната точка се е отдалечила от тази позиция и е заела нова, наречена разум.

изместването не толкова навътре, колкото по повърхността на пашкула, вля­во от нормалната позиция, с характерна фиксация, свойст­вена изключително на това състояние. Събирателната точка не „плува", както в много други случаи, а се държи така, сякаш това е второто й естествено положение. Самото изместване винаги е рязко, като взрив, и се придружава от бурна реакция на тялото: силно пукане в ушите, внезапно изостряне на възприятието, обща емоционална и физичес­ка възбуда.

Във всеки случай човек придобива ясното усе­щане, че на някакъв по-ранен етап на еволюцията това перцептивно състояние е било естествено и привично и необходимо за оцеляването му. Вътрешният диалог на практика спира, рефлексите стават светкавични безпогрешни. Интелектуалната дейност от по-късния тип е невъзможна: не можеш нито да четеш, нито да пишеш, много е трудно да излагаш идеите си последователно, макар че ги възприе­маш съвсем лесно и ясно. Речта става спонтанна, логични­те връзки се игнорират почти изцяло. Разговорите между хора, намиращи се в състояние на „повишено осъзнаване", според мен са ясни само за самите тях.

8. „Символичната смърт." Въпреки че достигането на тази позиция на СТ се придружава от изключително драматични изживявания, в енергиен план самото изместване изглежда доста скромно - това е про­сто влизане в малка вдлъбнатинка по същата траектория, както при обикновеното сънуване, т.е. към „оста" на паш­кула, с незначително повишаване или понижаване на събирателната точка в енергийното тяло. Особеното на това положение на събирателната точка е в това, че по самата си природа то е нестабилно - при всяко живо същество и на първо място при човека на това равнище на потапяне събирателната точка се стреми да се върне на повърхност­та. Полетата, които я изтласкват, са наистина силни. Хитростта е в това, че удържането на перцептивния център в това неестествено положение предизвиква верижна реакция за разширяване на светенето на осъзна­ването - именно там отива натискът на полевите сегмен­ти. В резултат осъзнаването става значително по-ярко и се разпространява последователно на голяма площ, независимо от това с какво се занимава войнът.

Запазването на позицията на “символичната смърт” автоматично довежда до непрекъснато засилване на съзнанието.

След изве­стно време енергообменът се променя така, че връщане­то на събирателната точка в началното й положение ста­ва изобщо невъзможно.Изтласкващите полета се оказват енергийно по-малко плътни от самия център на осъзна­ване.

От този момент събирателната точка започва непре­станния си „дрейф" навътре в пашкула и да се спре това движение е също толкова трудно, колкото и да я накараш отначало да се задържи в тази особена позиция. Това е не особено разработвана, смятана за “трудна” позиция.

В толтекския нагуализъм изкуството да се използва „символичната смърт" е било на специална почит, като последователите на това направление са се нари­чали „мъртвите воини". В края на краищата те най-често са ставали господари на намерението.

9. Мястото без жалост. Постигането на това положение на СТ - „мястото без жалост" - обикновено се постига автоматично чрез дългата безупречност и практикуването на „пътя на воина". Често срещано е е достигането на това състояние при изживяване на силни емоции /припомнете си психо-соматичното състояние след катастрофа или силен стрес напр./. Тук ясно се проявява феномена на преместения център на възприятие – може да наблюдавате физическото си тяло отгоре или отстрани.

Човешко­то енергийно тяло има цял пласт полеви структури, който генерира чувството на жалост към самия себе си; подобни пластове са намерени и в качеството на „генератори на страх" и „генератори на чувството за собствена значимост". Толтеките дори ги наричат „трите ремъка", удържащи съби­рателната точка в нормалната й позиция.

И „трите ремъка" се намират основно в плоскостта на „ивицата на човешките излъчвания":

1. чувството за жалост към самия себе си - в зона­та на слънчевия сплит, понякога и по-нагоре - на равнището на сърдечния център;

2. генераторът на страха - в зоната под пъпа, като излъчванията му отиват навътре, към кръста;

3. ге­нераторът на чувството за собствена значимост - енергийно е свързан с областта на полевите структури, насочени към основата на мозъка (особено към ретикуларната формация), т.е. покрай гръбначния стълб, като интензивно обхващат надбъбречните жлези, черния дроб и задстомашната жлеза.

Достигането на “мястото без жалост” е в частност установяването на такъв вид енергообмен, при който горепосочените зони (слънчевият сплит и сърдечния център), които се намират отдясно на “човешката ивица”, свободно изхвърлят дисхармонични елементи (блокове, незавършени модели, затворени конструкти, носещи невротична информация и пр.) през СТ и “пролуката”. В следствие на това областта на енергообмена около „човешката ивица" се уплътнява и нараства. Особено в зоните, близки до фронталната пластина, където вътрешните излъчвания по принцип са в неосъзнаваем, почти автоматичен режим. Психо-физическа индикация е студена вълна от от областта на центъра на гърлото и на слнчевия сплит, странно без­различие, мигновено рухване да цяла парадигма социални и комуникативни ценности. СТ не плува, а веднага се фиксира с тази позиция. Състоянието на енергийното тяло в зона на безжалостност е далеч от съзерцателността и спокойното уединение. Безжалостността означава трезвост. Един от методите за достигане на безупречност е да стигнеш до “мястото без жалост”.

Заедно с девалвацията на повечето социални мотиви обикновено се късат и централните емоционално-комуникативни връзки.

Именно тук воинът започва да изпитва „възвишената самота на мага"; общуването му с обикновените хора или значително намалява (сънуване), или се трансформира в своеобразна манипулативна „игра" - игра с един играч, защото само самият прикривач знае смисъла, правилата и крайния й резултат. При подобен тип комуникация обикновените хора винаги са статисти, макар нито за миг да не го подозират.

Макар и да е далече от нравствеността, намерението на “безжалостния войн” винаги е насочено към разширяване на осъзнаването на околните. Твърдостта, безразли­чието, дори от време на време жестокостта в психиката на „безжалостния" прикриван са само инструменти. Техните „партньори в игрите" са способни да се справят с такава безпристрастна атака и да не се обиждат, да не се озлобя­ват, да не изпитват отвращение (стандартните модели на реагиране в нашия свят) при едно-единствено условие: да приемат нещата леко, да са променливи, да не приемат нищо насериозно, включително увлечените в играта „безжалостни" прикривани. Хората, способни да участват в по­някога съвсем не безобидните игри на безжалостните вои­ни, дон Хуан нарича „добри тонали".

Той почти мигновено губи съвкупността съвкупността от личностни смисли („кой съм аз", „какъв искам да бъда”, „каква е ценността на уникалната ми лич­ност" и т.н.), които за обикновения човек цял живот са аб­солютно необходима психическа опора.

Известно време магът изобщо не знае за какво да говори с околните. Някои воини, предразположени в по-голяма степен към разгово­ри, започват да измислят „приказки". “Разказването на приказки” става един от любимите методи на прикривачите. При него истинската информация или изобщо не може да се схване или се предава в неузнаваем вид, но пък на съплеменниците им е било интересно.

Психоенергийното преместване на събирателната точка в „мястото без жалост", разбира се, е съвсем тривиалното потъване на перцептивния център от „вдлъбнатината" навъ­тре и надясно в енергийното тяло (ЕТ) на практика по същата траек­тория, характерна за толтекското сънуване.

Има известен риск СТ да попадне в енергоинформационната зона, запълнена с агресивни конструкти на безсъзнателното, и да се отклони към крайно десния край на „човешката ивица".

В такива случаи магът става все по-жесток и личното му намерение започва само да вреди на обикновените хора.

При трансформиране на базисните комплекси, СТ променя своята позиция, отклонявайки се нагоре, навътре и наляво, като се стреми към положението, типично за ранните етапи от еволюцията на човешката раса. Това положение на СТ е много подобно на позицията на повишено осъзнаване, която обаче е разположена по-дълбоко и точно по централния меридиан на ЕТ. Звучи изключително лесно или неясно при прочитане, но изисква сериозна задълбочена работаJ


 Из: KKK program /Ксендзюк, Кастанеда и Класен/

Превод и компилация: aya

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.