петък, 29 октомври 2010 г.

Д-р Майкъл Нютън - изследвания по въпросите за душите ( част 2 )

ЕНЕРГИЯТА НА ДУШИТЕ



Доста хора усещат липса на енергия в живота, без да разбират защо. Мотивът им е бил да оставят голяма част от енергията си в духовния свят, за да продължат по-интензивно тамошната си работа. Тази останала енергия е много ярка. Има хора, постигащи твърде малко на Земята именно заради това си решение. Душата обикновено взима 50-70 % от енергията си в прераждането. Този % е различен за всеки живот и зависи от степента на напредък и избора на тяло. Твърде многото енергия в прераждането, например 90 % ще претовари мозъка и го прави нефункционален, а 100 % просто ще го взриви. Докато е в материално тяло, душата не може да черпи от енергията си, която е оставила в духовния свят и да я задържи ( с изключение при молитва или медитация ). Ние живеем с последиците от решенията, които сме взели както в отвъдното, така и в преражданията. Понякога душата се нуждае от повечето си енергия за някое особено трудно прераждане – например 80 % , така че светлината, останала от нея в духовния свят е съвсем слаба. Слабата светлина ( да не се бърка с тази при младите души) е особено очевидна при души, избрали да водят живот едновременно в две тела.



ТИПОВЕ ХАРАКТЕРИ В ГРУПИТЕ НА ДУШИТЕ



Членовете на повечето групи действително имат по някое общо предразположение, което ги свързва, можете да сте убедени, че не са обединени случайно. Еднороден аспект за всички членове могат да са общи интереси или познавателни способности. Повечето души в една група израстват с почти еднакво темпо, но има и по-бавни, напускащи последни групата. Все пак да не се забравя, че повечето групи са построени така, че в тях да има различни характери. Например – куражлии, винаги оцеляващи инати, кротки и пасивни души, пресметливци и веселяци. Системата е нагласена така, че всяка от душите помага на другите от групата през земния живот. Всеки от тях има силни страни, компенсиращи недостатъците на другите. Всяка душа дава своя принос и всички са в процес на развитие. Има души, които искат всичките им прераждания да са трудни, а други предпочитат повече лесни животи. Редът и посоката в духовния свят, в който постиженията са на почит не означава, че това е йерархично място със строги бюрократични правила. Това са клопките на земните ни обшества. Преди всеки живот се дава избор и душата няма усещането, че й се оказва натиск да постигне успех в рамките на ограничено земно време. Желанието за развитие и израстване идва от нас самите.



КАТЕГОРИИ ДУШИ В БЕЗСМЪРТНИЯ НИ ЖИВОТ



ГЛАВНИ СРОДНИ ДУШИ : често ( но не винаги ) тази душа е партньор, с когото имаме дълбоки връзки ( например брак) . Тази душа може да е и брат, сестра, най-добър приятел и в редки случаи – родител

ДУШИ – ДРУГАРИ : това са души от групата, които съставляват духовното ни семейство. В психодрамата на материалния живот те са ни братя, сестри, деца или добри приятели

СВЪРЗАНИ ДУШИ : това са всички, които съставляват вторичните групи, скупчени около нашата главна. Често в преражданията са родители или главни фигури в живота ни, за да ни предадат някои кармични уроци. Но най-често са ни познати, свързани с нас по някаква причина. Все пак много от душите в близките групи са ни непознати и в живота, и в духовния свят.

петък, 22 октомври 2010 г.

Д-р Mайкъл Нютън - изследвания по въпросите за душите ( част 1 )

ВРЪЗКИ МЕЖДУ ТЯЛОТО И ДУШАТА



Сливането на душата с човешкия мозък е един от най-сложните елементи на духовната регресия. Общо взето, повечето хора се чувстват съвсем удобно с двойнствеността, породена от наличието на душа и мозък в телата им. Има обаче и такива, които са умерено или силно разстроени от тази връзка. Но това не трябва да се обърква с “раздвоението на личността”. Въпросното раздвоение по-скоро е потискане на единствената настояща личност, травматизирана от ранни събития в този й живот. Човекът, страдащ от такива психични заболявания, желае да се дистанцира от болезнени спомени, често свързани с насилие в детството.

Душата е с безсмъртен характер, който съчетан с човешкия мозък и централната нервна система създава определен емоционален темперамент. Сливането между душата и мозъка оформя една личност, която ще просъществува само в този живот. Наричам това Принцип на егото. Тази самоличност включва в себе си и съзнателните, и несъзнателните спомени, така че откриването на истинската ни същност е доста илюзорна възможност. Формирайки представата за себе си, хората твърде много разчитат на своята сетивна и емоционална реакция на информация, идваща от мозъка. Физическият ум може да ни подведе да вярваме, че сме такива, каквито мислим , че сме, основавайки се на влиянията от околната среда на планетата и емоционалните ни реакции към тях.

Егото най-общо може да се определи като мислите, спомените и възприемането на живота от безсмъртното съзнание, нашата душа. Поглеждайки се в огледалото и се питаме : “Защо аз съм аз ?”. За да засили това объркване, нашата личност ( душевно аз и биологично аз ) се развива и променя неравномерно през целия ни живот – докато биологичният аз се изменя рязко, еволюцията на душата е много по-дълга. Истинският “аз” дава основата на истинската ни същност, която влияе върху емоционалния характер и темперамента. Всички тези елементи са свързани в едно човешко същество и когато тази деликатна връзка се наруши, това води например до психични заболявания и може би престъпно поведение.

Когато стигнем аза на душата си, ние сме в състояние да схванем вътрешните белези на безсмъртния си характер. Това е дълбоко усещане за истинската ни индивидуалност и цялостната ни личност. Душата може да се окаже подобна или съвсем различна от емоционалния темперамент на тялото-приемник. Изборът на дадено тяло има за цел да комбинира слабите и силните страни в характера на душата с даден човешки темперамент, така че да си бъдат от взаимна полза. Биологичното съзнание на човешкото същество се свързва с душа, даваща му интуиция, въображение, прозрения и съвест. С това обединение ставаме една личност, която цял физически живот се справя с двата аза в себе си. Именно тази комбинация причинява двойнствеността между ума и духа в телата ни. Двата аза може да се слеят напълно или да показват степен на конфликт, водещ до прояви на невротична тревожност. В някои случаи са в опозиция, в други – в съюз. Това, че двата ви аза са в опозиция, не означава задължително липса на хармония и равновесие. Обичаен пример е, че нискоенергийната, пасивна душа може да е искала съчетание с неспокоен, агресивен мозък, за да преодолее естествената си нерешителност. От друга страна, ако силната, властна душа, контролираща другите влезе в агресивно тяло, комбинацията може да се окаже взривоопасна.

петък, 8 октомври 2010 г.

Арнолд Мостович - "Ние от космоса" (откъси)

ФАНТАСТИЧНАТА ИСТОРИЯ ЗА ФИГУРКИТЕ ОТ АКАМВАРО И ЗА КАМЪНИТЕ ОТ ИКА



Няколко съществени причини ме накараха да обединя в едно разказите за две необикновени, противоречащи на логиката и здравия разум археологически открития. Тези открития са били направени в Акамбаро (Централно Мексико) и в Ика (Перу). Смятам, че читателят сам ще се досети кои са те и какви са били намеренията на автора ... Ще си позволя да разкажа историята за фигурките или статуетките в Акамбаро, като използувам обширната статия на Робърт Дж. Уилис, поместена в не по-малко странното от самото събитие американско списание „Инфо". „Инфо" е началото на думата информация, но едновременно с това и съкращение на името „Информация на Форт", което пък, на свой ред, се нуждае от обяснение. Чарлс Форт е американец, починал през 1932 година. Негово хоби било събирането и записването на информация за необикновени, неизяс­нени факти и сведения, които той старателно проверявал. Той посветил четири книги на тези необикновени факти. След смъртта му в САЩ било създадено „Дружество на Чарлс Форт" и един от основателите бил Теодор Драйзер. Дружеството издавало до 1950 година месечното списание „Даут", а няколко години по-късно се появило списанието „Инфо", което през 1969 година публикува статията, на която се позоваваме. Въпросът за статуетките от Акамбаро е повдиган в много книги. За тях писа Жак Бержие. Робер Шару им е посветил обширно описание в книгата си, за която след малко ще стане дума. А Ика е местност в Перу, която се намира недалеч от Маска. В Полша се писа много за откритото в Ика голямо количество черни камъни, покрити с фантастични рисунки - главен източник на информацията беше статията на Робер Шару в „Пари Мач" от декември 1974 година. Няколко месеца по-късно издателство Робер Лафон пусна на пазара книгата на този автор („Тайната ла Андмте"), в която историята на камъните от Ика е разказана много подробно. В книгата си „Доказателства" Ерих фон Деникен също е посветил много място на камъните от Ика. Добре би било да споменем, че тази книга, издадена през 1978 година, в продължение на 53 седмици се намираше в списъка па бестселърите във ФРГ. Името на Робер Шару доста често се мярка в нашия разказ, затова следва да го представим по-подробно. Toй, както и Фон Депиксп е публицист, репортьор, пътешественик. Един от тези, които смятат, че истинската история на пашата цивилизация още не е написана. Шару е дълбоко убеден, че миналото на цивилизования човек достига стотици хиляди (ако не и милиони) години назад в глъбините на историята. Той също смята, че в нашата история са се намесили представители на извънземна цивилизация и че немалка роля в тази намеса е изиграла вероятно Атлантида. „Тайната на Андите" е седмата книга на Робер Шару.





БЛАГОСЛОВЕНИТЕ ПОСЛЕДСТВИЯ ОТ ДЪЖДА





През 1945 година някой си Валдемар Хулсруд, търговец от Акамбаро, както яздел по пътя, забелязал на известно разстояние от града разкрити от проливния дъжд отломки и парчета на глинени изделия. Той бил колекционер и не искал да пропусне може би интересна находка, затова взел един от намерените предмети, а когато дъждът престанал, изпратил на мястото грънчаря Одилон Тинахеро, който трябвало да каже дали си струват по-нататъшните търсения. Оказало се, че са попаднали на необикновено богата находка от глинени статуетки, по всяка вероятност доста стари. До 1952 година Хулсруд събрал повече от 30 000. Какви са тези статуетки? Всички били обработени от обикновена глина, изпечена (както твърдят специалистите) на открито (по-малко от 500°С). Фигурите достигали 98 см височина, а плочките до 150 см дължина. Изображенията били на хора и животни. Но най-странното е, че повечето от тях представляват животни, за които се знае, че са измрели преди много години, напълно непознати на науката. Срещат се и живописни групи от хора и животни, които представляват някакви сцени. Въображението на художника (най-сигурно художници) е наистина удивително, още повече че в цялата колекция няма нито едни дубликат. Сред всичките 30 000 екземпляра не се повтаря нито една сцена, нито едно животно, нито една група. Уилис разделя уникалните фигури от колекцията на 21 типа. Освен статуетките, там се срещат и обикновени глинени съдове от тераскански тип. Преди векове в Акамбаро са живели тараските - тайнствен народ, чийто език останалите жители на Мексико не разбирали. Произхождали вероятно от Перу, което може би има известно значение за намирането на ключа към разрешаването на тази загадка. Най-голямата сензация в тази колекция предизвикват животните от „преди потопа - динозаври, плезиозаври или бронтозаври. При това фигурките представят много от тях в изключително дружески отношения с хората! От всякаква гледна точка това е нещо невероятно. Та нали големите гущери, както се знае, са изчезнали от земната повърхност преди около 70 000 години. Следователно първо, не е възможно индианците, живели преди няколко хиляди години, да са знаели как изглеждат тези животни; второ, напълно невероят­но изглежда съжителството на хората с динозаврите, след като, както твърди науката, нашият непосредствен предшественик се е появил едва преди няколко десетки хиляди години. Днес художникът би могъл да си позволи подобна фантазия, тъй като видът на тези отдавна измрели жи­вотни е достатъчно познат от съответната литература, от филмите и телевизията. Но преди няколко хиляди години? Впрочем сред статуетките има и такива, които представят животни, измрели значително по-късно - 12 000 г. пр. н. е. Но и те по никакъв начин не са могли да бъдат известни на създателите им. Останалите глинени изделия, намерени в Акамбаро, както вече казахме, са съдове, а освен тях лули, маски, мумии (!) и някакви други предмети, чието предназначение все още остава неизвестно. Всеки път, когато се правят подобни открития, когато пред очите ни се разкрива нещо, което противоречи на научните постановки, се говори за фалшификация. Естествено невероятен е фактът, че индианците преди няколко десетки (а може и повече) векове са знаели как изглеждат животни, измрели преди десетки милиони години. Невероятно е свързването на хората и тези животни в свободно играещи си групи. Накрая подозрителен е и фактът, че тези предмети, про­лежали в земята толкова дълъг период, не са се покрили с патина.

Най-лесно обяснимо е последното съмнение. Многократно е отбелязано, че римски, гръцки или египетски глинени съдове, както и забележителната керамика от Маска или от Паракас — всички тези великолепни находки са запазили първичните си цветове, защото, както е случаят в Акамбаро, са пролежали в сухо място, в земя без влага. Но който обвинява във фалшифициране, трябва да каже с каква цел е било извършено. Това е основният принцип при всяко следствие. Кой би бил заинтересуван от подобно масово фалшифициране, което изисква къртовска, дългогодишна работа на много специалисти? Нали всеки разбира, че финансовата полза би била много по-голяма, ако тези фигурки бяха десетина — е, да речем, няколко десетки или дори няколко стотици. Но десетки хиляди? Хулсруд заплатил на споменатия грънчар и синове те му, които изравяли фигурите, около 30 долара за седем години. Кой би имал сметка от това? Дали самият той, след като не е продал нито една фигурка и дори не е възнамерявал да продава? Впрочем и най-повърхностната експертиза позволява да се пресметне, че фалшифицирането на такова количество статуетки би изисквало от трима души триста годишен труд, да не говорим, че за изпичането на глината е трябвало да се докарат цели тонове дърва, тъй като Акамбаро е почти лишен от дърва. И накрая - членовете на семейство Тинахеро би трябвало да се отличават с необикновени познания в областта на зоологията, археологията или палеонтологията, за да сътворят цял музей от такива фалшификати. А бащата Тинахеро и синовете му едва умеят да четат и пишат.

Подобни фигурки са намирани по-късно не само иа това място, където за първи път ги е видял Хулсруд. Професор Хепгуд, географ, е бил свидетел иа проучвания в самия град. По-късно той писал, че под разрушената къща иа местния шеф иа полицията били намерени 44 глинени статуетки, идентични с тези от колекцията на Хулсруд. (Интересно е, че всички статуетки иа Хулсруд били намерени, разделени в няколко отделни скривалища, върху площ, която не превиша­ва половин хектар. Във всяко скривалище имало около 40 статуетки.) Споменатата къща била обитаема до 1930 година и никой до момента, в който започват търсенията, не е имал възможност да закопае каквото и да е под основите й.

неделя, 3 октомври 2010 г.

Полезно за първи стъпки в астрологията

Астрологията работи със символен език. Всеки символ има определено значение и описва фундаменталната енергия или принцип, които, ако се използват правилно, биха могли да отключат заложения потенциал.

Хороскопът, или както също може да се срещне, натална карта, е изображение - двуизмерно - на моментното състояние на небето в момента на раждане. Наталната карта представлява кръг, разделен на хоризонтална и вертикална ос, които са основните ъглови точки в него. В двата края на хоризонталната ос се намират двете точки на хоризонта Изток - Запад. Най-източната точка е мястото на изгрева на Слънцето. В астрологията се нарича Асцендент (ascensus - изкачване), и най-западната точка, в която Слънцето залязва - в астрологията това е Десцендентът (descensus - слизане). По вертикалната ос се намират също две точки - едната от които е най-високата над хоризонта, наричана в наталната карта Медиум Цели (MC - Medium Coeli) и най-ниската по хоризонта Имум Цели (IC - Imum Coeli). Всеки от така формираните четири квадранта се разделя на още три равни части, които в наталната карта се наричат домове. Асцендентът отбелязва началото на домовата система и изгражда върха на първи дом.

Друг елемент в хороскопа са зодиакалните знаци, които обаче не съвпадат със съзвездията. Зодиакалният знак е сектор от еклиптиката (видимият годишен път на слънцето по небесната сфера) с фиксирано начало и край, докато съзвездията имат различни величини. По този начин зодиакалните знаци разделят наталната карта на дванайсет сектора, всеки от които е равен на 30°, за разлика от астрологичните домове, които според мястото на раждане имат и различна големина, т.е. заемат повече или по-малко от 30°.

Знак Влияние Символ Планета -управител
Овен 20 март - 20 април Марс / Плутон
Телец 21 април - 21 май Венера
Близнаци 21 май - 22 юни Меркурий
Рак 22 юни - 23 юли Луна
Лъв 23 юли - 23 август Слънце
Дева 23 август - 23 септември Меркурий
Везни 23 септември - 23 октомври Венера
Скорпион 23 октомври - 22 ноември Плутон/ Марс
Стрелец 22 ноември - 22 декември Юпитер/ Нептун
Козирог 22 декември - 20 януари Сатурн/ Уран
Водолей 20 януари - 1 февруари Уран/ Сатурн

Риби
19 февруари - 20 март Нептун/ Юпитер

В западната астрология се работи с т.н. тропически зодиак. Какво означава това? Представете си кръг от 360º разделен на 12 равни части, всяка от която е равна на 30º. Този кръг отразява видимото движение на Слънцето по еклиптиката. Всеки от тези сектори съответства на един зодиакален знак. Началото или отброяването им започва от деня на пролетното равноденствие, т.е от точката на зодиакалния знак Овен. Съгласно астрологическият закон за подобието, принципите, които формират устройството на слънчевата система и управляват движението на планетите, влияят по същия начин във формирането на човешката душа тук на Земята. Тези космически ритми са в основата както на митологичните , така и на астрологичните архетипи, които присъстват в нашия живот като дълбоко вродени митиви.

Зодиакалните знаци представляват унаследен образец на поведение. Всяка планета разположена в някой от тези знаци бива модифицирана или придобива съотвената характеристика на знака. Така, когато Слънцето навлезе в знака на Овена, ние описваме характера на всеки роден под този слънчев знак, навлизайки в следващия зодиакален знак, свойствата на характера се променят.

Традиционно дванайсетте знака се делят на четири групи по стихии или т.н тригони: оген, въздушен, земен и воден,
и три групи по качества (кръст): кардинален, фиксиран и мутабелен, както и на полярности мъжки /Ян/ и женски /Ин/ знаци. Групата на стихиите може да се определи като психологически тип и темперамент, а качествата като типа мотивация.

Разделение по стихии, качества и полярност:

Кардинален Фиксиран /неподвижен Мутабелен /подвижен

Психологически тип и Темперамент
Полярност
Огън Овен Лъв Стрелец Холеричен темперамент Мъжки
Земя Козирог Телец Дева Флегматично/Меланхолочен Женски
Въздух Везни Водолей Близнаци Сангвиничен Мъжки
Вода Рак Скорпион Риби Меланхолично/Флегматичен Женски
Воля и Инициатива Сигурност и Стабилност Контакт и Гъвкавост

Холерикът (огън) е жизнен, енергичен и активен. Той е решителен и сигурен в себе си. Лидерските му качества са безпорен талант, както и творческите му способности. Действията и реакциите са му импулсивни - първо действа, после мисли (ако изобщо се замисли). Подвластен на този импулс иска нещата да станат веднага, ако ли не бързо "прегаря" и изпада в апатично настроение, от където идва и неговата предразположеност към цикличност както в поведението, така и в настроенията. Трудно се приспособява към обстоятелствата. По-скоро адаптира същите към своите желания и представи.

Флегматикът (земя) е спокоен, устойчив и търпелив. Практичен и реалист, стабилно стъпил на земята. Притежава устойчива психика, дори и в критична ситуация. Трудно се присбособява към новите ситуации и изисквания, особено там където е необходимо да промени навиците си. Енергичени работоспособен. Бавно и търпеливо постига целите си, като често обаче му липсва въображение и находчивост.

Сангвиникът (въздух) е общителен, подвижен и работоспособен. Реагира на всичко ново. Има много интереси, което му разширява непрекъснато кръга от познати. Леко се приспособява към всяка промяна, дори непрекъснато търси такива промени. Общителен е и за разлика от холерикът, не налага, а се съобразява със средата, в която се намира. Умее да съхранява енергичността и работоспособността си за дълго време.

Меланхоликът (вода) е пасивен и наблюдателен. Характерна за него е високата чувствителност и поради това, много често реагира неадекватно и на най-малката забележка. Поради голямата му впечатлителност, психиката му е неустойчива. Характерно за него е постоянното чувство на безпокойство и тревожност. Лесно се предава пред трудностите. Пасивността му и страха му от всяка промяна, ограничава кръга му от контакти. В критична ситуация предпочита да се затвори в себе си. Изобщо за него динамиката протича повече на вътрешен план, отколкото на външен.

Мотивацията:

Кардиналните знаци - Силен начален импулс и воля да постигнат набелязаната цел. Инициативни и решителни. Винаги намират изход от ситуацията.

Фиксираните /неподвижни знаци - Концентрацията на енергията, зададена от кардиналните знаци. Натрупване и стремеж към стабилност и поддържане на равновесието.

Мутабелните/подвижни знаци - Разпределят концентрираната от кардиналните знаци енергия. Лесно се приспособяват към обстоятелствата.

Психологически тип

За да опишем стихиите във връзка с психологическото им проявление можем да се обърнем към типологичния модел създаден от д-р К. Г. Юнг. Той диференцира осем типологични групи:

- две личностни нагласи - интроверсия и екстраверсия

- и четири функции: мислене, усещане, интуиция и чувство

Стихия Функция Личностна нагласа
Огън Интуиция - ирационална Екстраверт
Земя Усещане - ирационална Интроверт
Въздух Мислене - рационална Екстраверт
Вода Чувство - рационална Интроверт

За да се определи, коя от четирите функции е доминантна, е важен броя на планетите и Асцендента в коя от четирите стихии попадат. Трансатурновите планети - Уран, Нептун и Плутон не играят толкова голяма роля за определянето на тази доминанта, тъй като те носят по-скоро колективен характер. Особено важно е положението на Слънцето, Луната и Асцедента в хороскопа. Те са фундаменталната основа, която поддържа всичко друго в наталната карта. Най-диференцираната психологическа функция (наречена от Юнг - висша), е тази, кояето е изцяло под наш контрол. Обикновено я използваме автоматично, понеже ни е най-естествена. Така от друга страна в опозиция застава нисшата функция - обикновено тя се свързва с тъмната страна на човешката личност. Двете противополжни функции са от едно естество - рационални или ирационални - мислене - чувстване и интуиция - усещане. Ако в хороскопът на човекът доминира интуицията, то тогава сетивната функция ще се проявява в повечето случаи неадекватно.

Екстравертната нагласа се съотнася към мъжкото Ян начало, а в астрологията със мъжките (активни знаци). При екстравертният тип посоката на енергията е насочена навън - към обекта.

Интровертната нагласа се съотнася към женското Ин начало, а в астрологията с женските (пасивни знаци). При този тип нагласа, посоката на енергията е насочена към самия субект.

Разбира се, няма чист екстраверт или интровертен тип. Във всеки човек са заложени и двата типа нагласи, но едната от тях е диференцирана (осъзната), докато другата действа скрито или подмолно.

Знаците от огнения тригон - Овен, Лъв, Стрелец - се свързват с интуитивната функция. Хора, в чийто хороскоп преобладава огненият елемент са вечно търсещи предизвикателства и промени. Там, където има установени норми трудно ще се задържат. Копнежът им към търсене на нови възможности е провокиран от тънкият им усет към всичко новозараждащо се. Спонтанните им вдъхновения носят изключително голям творчески заряд идващ от най-дълбоките слоеве на душата им. Сетивната функция при тях е най-слабо развита, за това много често са упреквани, че им липсва практичност и стабилност.

Знаците от въздушния тригон - Близнаци, Везни, Водолей - се свързват с мисловната функция. Хора, в чийто хороскоп преобладава въздушната стихия, подчиняват цялостната си дейност на интелектуални умозаключения. Взаимодействието със заобикалящата среда за тях е приоритет. Всичките им важни действия и постъпки са продиктувани от интелектуални мотиви. Мисленето е каналът, по който тече жизнената им енергия. Обикновено имат трудности в изразяването на емоциите (чувствената функция), които често се проявяват под формата на капризно настроение и прищявки.

Знаците от земния тригон - Телец, Дева, Козирог - се свързват със сетивната функция. Хора, в чийто хороскоп преобладава земния елемент са изключително практични. Усетът им за обективната реалност е изключително развит. Критерий за тяхната ценност и опит е силата на усещанията, които пораждат обектите. При тях интуитивната функция е най-малко развита, от където идва и тяхната инертност и нежелание за промяна. Всичко, което не може да се докосне им се струва твърде съмнително.

Знаците от водния тригон - Рак, Скорпион, Риби - се свързват с чувствената функция. Хора, в чийто хороскоп преобладава водния елемент се ръководят изключително от своите чувства и емоции. Нещо, което не отключва емоционалната им ангажираност се отхвърля. Много пъти се чувстват неразбрани поради невъзможноста им да вербализират това, което преживяват. Мисловната функция при тях е недиференцирана. Те изразяват това, което са не с думи, а с емоция и настроения.

Архетиповете

12-те Зодиакални знака могат да се асоциират с дванайсет архетипа или модели на поведение. Ако планетните функции съответстват на архетипния образ (форма) - баща, майка, сестра и т. н, то зодиакалните знаци ще ни покажат как (поведенчески) ще се прояви този образ. Луната винаги е свързана с образа (имагото) на майката или това, което търсим, но тя ще е различна във всеки зодиакален знак.

Овен Воинът-Защитник, Лидерът, Героят-Спасител, Авантюристът, Предприемачът, Приматът
Телец Строителят, Архитектът, Земният Дух, Майката-Природа, Любовникът, Музикантът
Близнаци Учителят, Писателят, Разказвачът, Вечният студент, Измамникът-Шутът, Интелектуалецът
Рак Божествената Майка, Майката, Богинята, Императрицата, Лечителката, Психиката
Лъв Богът като баща, Бащата, Крал-Кралица, Изпълнителят, Комикът, Творецът, Детето
Дева Анализаторът, Перфекционистът, Слугата, Работникът, Лечителят-билкар, Експертът
Везни Дипломатът, Миротворецът, Домакинът, Любовникът, Артистът
Скорпион Детективът, Изследователят, Алхимикът, Магьосникът, Палачът, Жертвата-Убиецът, Отмъстителят
Стрелец Студентът, Философът, Професорът, Мисионерът, Оракулът, Фантазьорът, Мечтателят
Козирог Отшелникът, Мъдрецът, Императорът, Авторитетът, Стратегът, Победителят
Водолей Революционерът, Анархистът, Хуманистът, Ученият, Ексцентрикът, Геният
Риби Мистикът, Поетът, Мечтателят, Медиумът, Духовният водач, Мъченикът



Планетите

Планетите представляват един от най-важните елементи при интерпретацията на наталната карта. В астрологията се работи с десет планети - Слънце, Луна, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун и Плутон. Тъй като в астрологията се изследва влиянието на космоса върху Земята, астролозите използват геоцентричната система, т.е ние наблюдаваме останалите небесни тела откъм Земята, включително Слънцето и Луната, поради това двете светила също се разглеждат като планети. Положението им в различните домове и зодиакални знаци, както и ъгловите им отношения (аспекти) показват общата архетипна конфигурация, която ни изгражда като уникални личности с всички положителни и "отрицателни" потенциали. Планетите в астрологията описват различни страни от нашата психика. Те са движещите сили или главните изпълнители на голямата сцена на живота. Аспектите между тях (ъгловото отношение) показва архетипната динамика в хороскопа - кои сме ние и какво очакаваме от другите.

Лични планети – Слънце, Луна, Меркурий, Венера и Марс са т.н. лични планети. Те заедно с Асцендента са фундамента на това, което сме и върху, всичко друго се надгражда.

Слънцето – Слънцето в хороскопа сомволизира главният принцип на жизнената енергия, то е Духът, нашето усещане за това, кои сме и каква е мисията ни в живота. Слънцето е свързано с мъжкият принцип или Ян енергията. Всички планети, които имат аспект със Слънцето в хороскопа, ще играят много важна роля както в живота на човека, така и за формирането на неговия характер.
Архетипът на Бащата/Героят

Луната – тя е другото важно светило в хороскопа, което символизира нашата емоционалност и инстинкти, чувството ни за принадлежност към другите. Ако Слънцето символизира съзнателното АЗ, то Луната е тази, която управлява нашето несъзнавано, или всички онези процеси, скрити за нашето съзнание. Луната е символ на материята, за това тя управлява всички психосоматични процеси. Тя е свързана с женския принцип – Ин енергията. Луната показва връзката ни с нашата майка и представата ни за женския образ.
Архетипът на Майка/Дете

Меркурий – Меркурий символизира нашият интелект и мисъл. Той отговаря за умствените способности на човек, как се учи, как възприема, как се изразяваме за нещата, които мислим. За това неговото положение в хороскопа ще ни покаже как общуваме с останалите, как обменяме информация и идеи. В митологията Меркурий е свързан с гръцкия бог Хермес.
Архетипът на Пратеникът

Венера управлява нашата емоционална и интимна сфера. Тя е свързана с принципът на любовта или Ерос. Венера е тази която ни провокира към близки и романтични връзки. Положението й в хороскопа показва, какво правим за да бъдем обичани и как ние обичаме. Венера също така управлява естетическите ни чувства и вкус. Тя ни дава възможност да харесваме или не определени неща, критериите по които сравняваме. В митологията Венера е свързана с богинята Афродита.
Архетипът на Музата/Любовницата

Марс символизира движещия или динамичен принцип. Той е този благодарение, на когото можем да действаме и да постигаме целите си. За разлика от Венера той изразява мъжкият принцип на сксуалността. В отрицателните си проявления Марс е свързан с гневът и агресията, с инцидентите, травмите и конфликтите. В митологията е свързан с бога на войната Арес.
Архетипът на Воинът

Юпитер за разлика от личните планети спада към т.н. социални планети. Той символизира принципът на ръстта, разширението и желанието ни да успеем и да сме щастливи. Той ни дарява с оптимизъм и щедрост, както към себе си, така и към останалите. Юпитер е планетата, която е свързана с нашата ценностна система, както и с нравствените норми, които за разлика от Венера са формирани под въздействието на социалното ни обкръжение. Той ни провокира да разширяваме кръгозора си, както и житейският си мироглед. В митологията Юпитер е свързан с бога Зевс.
Архетипът на Наставникът/Филантропът

Сатурн е планетата, която е в пълна противоположност на архетипа и принципите на Юпитер. Той символизира ограниченията, препятствията, трудностите, блокажите и депресията, но само ако енергията му се използва негативно или ако му се противопоставим. В положителните си проявления той ни дарява с твърдост и устойчивост. Учи ни на дисциплина и търпение, качества, които най-трудно се усвояват. Сатурн поставя границите и материализира идеите. В митологията Сатурн е свързан с бога Кронос и поради тази причина той управлява, старостта, смърта и каря на всички неща.
Архетипът на Учителят/Организаторът

Уран е планетатата, която символизира всичко неочаквано и ново, бунтът срещу старото и консервативното. Той е провокатор и експериментатор. Уран е свързан с революцията и освобождението. Благодарение на него в живота ни влизат нови и вълнуващи хора и събития. Той ни пробужда духовно и емоционално, когато започнем да тъпчем дълго на едно място. В отрицателните си проявления Уран може да бъде безмилостен и разрушителен, егоцентричен и елитарен. Когато човек не е настроен на неговите вибрации, животът му може да рухне внезапно. В митологията Уран е свързан с бога Прометей.
Архетипът на Революционерът

Нептун в хороскопа символизира божествената любов и мистиката. Той олицетворява праматерията и началото. Нептун ни потапя в онези блаженни състояния, които след напускането на майчината утроба трудно можем отново да изживеем. Той премахва границите на нашето АЗ и ни прави съпричастни и емпатични към проблемите на другите. Нептун ни провокира към духовно търсене, когато засяга лична планета в хороскопа, изостря нашата интуиция, прави ни много по-сензитивни за нещата около нас. В отрицателните си проявления Нептун може да откъсне човек от реалността, да му създаде един нереалистичен и откъснат от реалния живот свят. Поради това, той се свързва и с повечето психотични заболявания и състояния. Използвайки негативно нептуновите вибрации, човек се изправя пред заплетени и неясни – илюзорни ситуации. В митологията Нептун е свързан с бога на водните стихии Посейдон.
Архетипът на Мечтателят/Мистикът

Плутон е една от най-малко познатите планети. Той се свързва с вселенската жизнена енергия, която движи еволюцията както в природата, така и в човешките общества, но също така управлява всички разрушителни енергии. Плутон управлява основните биологически процеси като раждане, полово съзряване и смърт. Той е свързан с дълбоките несъзнавани колективни слоеве на психиката, които движат обществото като цяло. Плутон управлява трансформациите както и всички хтонични (подземни) сили. В митологията Плутон е свързан с бога Хадес – гръцкият бог на подземния свят.
Архетипът на Магьосникът/Сянката

Домовете в астрологията

Домовете в астрологията описват арената, на която планетите влагат своята енергия. 12-те дома символизират различни сфери от живота на човек. Те са свързани повече с външната среда и обстоятелства, отколкото с вътрешното ни състояние.

Кратко описание на домовете:

Асцендентът е една от най-важните точки в хороскопа. Той символизира нашето отношение както към самите нас, така и към света. Асцендентът показва как изразяваме нашата индивидуалност. Той служи като маска, която ни предпазва от предизвикателствата на външния свят. Това е нашата персона или лицето, което показваме на другите, преди да разкрием истинската си същност.
1 дом - Същност - описва външния вид, поведението, темперамента, физическото здраве на човек. Първите години след раждането.

2 дом - Притежания - описва личните ни ресурси и потенциал, както и таланти (материални, физически и психически). Притежанията, сигурността и загубите.

3 дом - Общуване/Роднини - описва начинът ни на общуване и учене, началното обучение, близкото обкръжение, братя, сестри. Близките пътувания.

4 дом (IC)- Дом/Корени - описва домашното обкръжение в детските години, родителят от противоположния пол и връзката ни с него, семейните традиции, миналото, домът, в който живеем, края на живота.

5 дом - Творчество/Деца - описва по какъв начин изразяваме истинският си "АЗ". Творчеството, сърдечните и любовни връзки, децата и отношението ни към тях. Играта и забавленията.

6 дом - Служенето/Здравето - описва всекидневието, работата, здравето и как човек се грижи за себе си и за другите. Хигиена, хранене и диети.

7 дом (Dsc) - Брак/Партньорство - описва брачните и бизнес партньорства, близките и интимни връзки, откритите врагове, публиката.

8 дом - Смърт/Прераждане/Чуждите ресурси - описва критичните и близки до смъртта преживявания, смъртта, прераждането и трансформациите, секса и зачеването. Окултните занимания. Инвестициите, застраховките, наследствата. Хирургическите интервенции.

9 дом - Дългите пътувания/Експанзията - описва чуждите държави и култура, висшето образование, философията, рекигията, пътешествията.

10 дом (MC) - Кариерата - описва кариерата, професионалните цели, социалния статус, обществения живот, постиженията, родителя от противоположния пол.

11 дом - Приятелите/Надеждите - описва колективната работа, приятелите, дългосрочните цели и планове, съмишлениците, организациите, идеалите.

12 дом - Кармата/Духовния път - описва трансцендентното, духовния живот, несъзнаваното, страховете, самотата, болниците, затворите, тайните, бягството.

Аспекти

Аспектите (ъгловите отношения) между планетите, особено тези към личните планети показват как си взаимодействат различните планетарни принципи. Основните аспекти, с които се работи в астрологията са т.н. мажорни аспекти - съвпад, опозиция, квадратура, тригон, секстил и квинконс. Останалите минорни аспекти добавят само нюанси към общата картина.

Съвпад 0º - когато две или повече планети са много близко една до друга. Този аспект е един от най-силните в астрологията. Съвпадът може да бъде добър или напрегнат в зависимост от енергиите на планетите, положението им по знак и дом.

Опозиция 180º - когато две планети се намират една срещу друга. Опзицията винаги създава напрежение между планетарния принцип на планетите. Аспекта се свързва с противоречията, разногласията, втрешен конфликт.

Квадратура 90º - е аспект, който също носи голямо напрежение. Той се свързва с предизвикателствата, кризисните ситуации и конфликтите.

Тригон 120º - това е един от най-благоприятните аспекти. Той носи хармония, баланс, енергиите протичат без никакво съпротивление. Той се свързва с талантите и скритите заложби на човек.

Секстил 60º - този аспект също носи възможност планетарните принципи да се изразят хармонично. Тук обаче от човек се изисква да приложи повече усилие за разлика от тригона.

Квинконс 150º - това е аспект, който е свързан с напрежение. За да бъде решен проблема, човек трябва да има кураж и търпение. Квинконсът по-скоро е свързан с приспособяването и адаптацията към някаква ситуация или обстоятелства.

събота, 2 октомври 2010 г.

Арнолд Мостович - "Ние от космоса" (откъси)

Но езерото Титикака е инте­ресно с още нещо, което ще спомена към края на на­стоящата глава. През 1965 г. бяха проведени изследвания, за да се изясни до каква степен легендите, разказващи за пото­пен във водите на езерото град, са оправдани. Първите подводни изследвания са дело на професио­налния американски леководолаз Уйлям Мардоф. За съжаление по време на работата Мардоф не направил никакви снимки. Но от разказите му следвало, че при гмуркането е попаднал иа подводни руини. В следващите десет години любители-леководолази се опитвали да изследват дъното на езерото, но без резултат. Към края на шестдесетте години с това се заел Рамон Авелянда, млад аржентински дипломат, супершампион по подводен риболов. Експедицията била финансирана от боливийското правителство и от едно аржентинско списание. Авеляида извършил няколко опита. Едва четвърти­ят дал резултат, който надминал всички очаквания. На езерното дъно била открита облицована с плочи алея с дължина няколкостотин метра, успоредна на бреговете на езерото. Освен това леководолазите (те били няколко) се натъкнали на стени с човешки ръст. Стени с необикновено разположение. Те били отдале­чени една от друга на пет метра. Авеляида преброил тридесет (!) стени, които били свързани с основи с формата на полумесец, построен от големи обли камъ­ни. Всичко било свързано на дъното на езерото по дъл­жина един километър в една цялост. Нито един археолог не се е натъквал на подобна на­ходка в Южна Америка. Съответните фотографии естествено били представе­ни на учените и те трябвало да признаят, че руините, открити от аржентинския дипломат, представляват ед­но от най-необикновените открития на континента. През 1968 година френският археолог Дюма потвър­дил наблюденията на Авелянда и вече с поглед на спе­циалист се наслаждавал на залетите от водата стени. „Тези камъни са свързани така установил той, че и днес между тях не може да се пъхне ножче за бръс­нене." И така всичко сочи, че околностите на езерото ня­кога са били сполетени от голямо водно бедствие, за което споменават и индианските легенди. Какви са би­ли причините за този потоп днес е трудно да се каже. Във всеки случай в резултат на това бедствие ниско разположените части на пристанището (?) Тиауанако били залети. Залети или от езерни води, или от води­те на бързотопящ се ледник, или от океанските во­ди. Това трябва да се е случило преди много, много хиляди години. Не казах как се е появил край бреговете на езеро­то Титикака френският археолог Дюма. Той бил член на екипа на супершампиона по подводни експедиции коменданта Кусто, който пристигнал тук заедно с цял щаб сътрудници и две известни под името „чинии" — миниатюрни подводници на разположение. Може би не всеки ще се ориентира колко струва ед­на такава експедиция. Екипът на Кусто се състоял от 14 души. Към тях се присъединили много американски специалисти. Да прибавим още стойността на транс­порта на двете „джобни подводници (впрочем не чак толкова „джобни: три метра на метър и осемдесет, 80 тона всяка от тях) и на американската апаратура. Експедицията имала специален транспорт, който ча­кал в пристанището Молендо и превозил всичко до езе­рото Титикака. Но след продължителни изследвания в дълбините на езерото Кусто изразил само задоволството си от съ­вършеното качество на съоръженията, които позволили да се достигне дълбочината до 320 метра. Също така той установил, че налягането на водата на височината на езерото Титикака е много по-малко, отколкото на морското равнище (което отново не било никаква сен­зация). И това е всичко! Да кажем, почти всичко, като изключим споменатия по-горе разказ на професор Дюма. И така само с тази цел ли е била организирана тази скъпоструваща експедиция? Кой ще повярва в това? Та нали за да се установи всичко, което със „задовол­ство” установил Кусто, ме са били необходими такива огромни разходи. Същият резултат би могъл да се по­стигне с много по-малко разходи и при лабораторни условия. На 21 ноември 1968 година обаче във вестниците на Лима се появил кратък коментар, посветен на експе­дицията на коменданта Кусто. Ето какво пише в него: „Френската мисия не отиде до Копекабан само за да намери на дъното на езерото Титикака потвърждение на няколко биологични истини, а за да търси там кос­мически кораби (дословно: извънпланетни) заедно с тяхното митично звездно послание.” Местните вестници не се върнаха повече към тази теми. Сякаш си глътнаха езика. Преди това споменах, че езерото Титикака има още едно свойство. Водата му има високо съдържание на сол. Моля да сравните тази информация с цитираната към края на втората глава хипотеза на френския учен Ж. Р. Пти. Тази хипотеза изтъква между другото, че летящите чинии или НЛО намират особено благоприятни условия в солената вода, която е добър проводник на електричеството. Френският учен (който не е нито маниак, нито неве­жа, нито човек, гонещ сензациите) отчетливо спомена­ва, че често са сигнализирани факти за НЛО, които изплуват от морските вълни или изчезват в техните дълбини. Не е задължително това да бъдат морски вълни. Мо­гат да бъдат и води на солено езеро ... Впрочем солената вода на езерото Титикака потвър­ждава в известен смисъл старите индиански легенди, които разказват, че преди хиляди години това езеро е било част от морски залив. Би било добре, ако уче­ните пожелаеха да се вслушат с по-голямо внимание в този „глас народен" отпреди стотици векове...

петък, 1 октомври 2010 г.

ИНТУИЦИЯТА : ПРОБИВ В ПАРАЛЕЛЕН СВЯТ

ДВЕ В ЕДНО



В продължение на столетия се смятало, че човешкият мозък функционира като единно цяло, което губи своите способности в случай на нарушения в неговите структури. По-късно се оказало, че ако се наложи, някои фрагменти от мозъка поемат върху себе си функциите на увредените участъци. Но истински шок за учените в света станало откритието, че човек може да живее дори при атрофия и отстраняване на епифизата ( жлеза с вътрешна секреция в основата на мозъка ), смятана за жизнено важен орган. Мозъкът поднесъл и друга изненада на учените, когато било доказано експериментално, че прекъсването на връзката между ляво и дясно полукълбо практически не влияе върху умствените и функционални способности на човека, а в някои случаи дори лекува епилепсия ?!

Не оставало нищо друго, освен специалистите да предположат, че в нашия мозък е налице т. нар. Мозък в мозъка, благодарение на който той всъщност функционира. В това, че този “вътрешен мозък” съществува действително, не се съмнява никой от неврофизиолозите днес, но всички опити той да бъде открит засега са неуспешни.



ПОЛУКЪЛБАТА КАТО ОТДЕЛНИ ЛИЧНОСТИ



Психотерапевтите Роджър Спери и Майкъл Хацаниг изучавали реакцията на хора, при които за лечение на епилепсия била изкуствено нарушена връзката между 2-те полукълба. Тези изследвания ги завели на мисълта да изучат отделно реакцията на всяко полукълбо върху зрителния образ.

Известно е, че нервните влакна, свързващи очите с мозъка, са устроени така, че сигналът от дясното око отива в лявото полукълбо, а от лявото око – в дясното. На участниците в експеримента били демонстрирани образи на екран : първо от лявата страна, след това от дясната. В един момент вместо кадър с изображението се появявала картинка с надпис : “Кой си ти ?”. Дясната половина реагирала : “Питър Симпсън”. Лявата го потвърждавала, когато надписът се показвал от дясната страна. Следващият въпрос “звучал” така : “Какъв искаш да бъдеш ?”. Дясното полукълбо формулирало отговора : “Автомобилен състезател”. А лявото отговаряло : “Чертожник”. Учените били потресени ...

По-нататъшните изследвания показали, че всяко от полукълбата представлява отделна личност, която има собствени мечти, спомени, знания и емоции. И цялостното функциониране на човешкия мозък се изгражда от взаимодействието на тези личности ...



ИЗВЪНРАЦИОНАЛНО ПОЗНАНИЕ



Неврофизиологът Робърт Спенсър, който от години се занимава с този проблем, смята, че тук става дума не за две различни личности, а за една, но съществуваща едновременно ... в различни светове ! Едната част на човека се намира тук , в реалния свят, а другата – в паралелен, засега все още недостъпен за нашето разбиране.

Потвърждение за подобно едновременно присъствие на човека в два ( и повече ? ) свята, според него е отдавна известната, но неразрешима загадка досега на човешкия мозък, свързана с възможността за извънрационално познание – интуицията.

Понякога интуицията подсказва на човека, че трябва да постъпи по определен начин, но той, след като обмисли всичко старателно, решава според логиката. След известно време, когато всичко е отминало, той разбира, че е трябвало все пак да се довери на първоначалната си подбуда. Практически всеки от нас е изпитвал нещо подобно : не сме послушали вътрешния си глас, доверили сме се на трезвата оценка и ... сме сгрешили.

Интуитивното познание няма нищо общо със законите на логиката. Логиеският извод е основан на сбор от информация, на анализ на факти и установяване на причинно-следствени връзки. Интуицията веднага ни подсказва готовия отговор. Първата мисъл е най-важната. Това положение отдавна се е превърнало в народна мъдрост и е станало пословично.

Но откъде се взема този готов отговор ? Д-р Спенсър смята, че той идва от паралелното пространство, в което се намира част от нашия мозък и по-точно част от човешката личност.



СПОСОБНОСТ ЗА ЯСНОВИДСТВО



Интуитивното мислене се свързва с дейността на дясното полукълбо, което отговаря за творческата дейност, създаването на абстрактни конструкции, асоциации и ирационализъм, докато лявото е за логическото мислене. Изучаването на тази странна особеност на мозъка продължава от години и вече са направени някои любопитни открития.

Английски учени изследвали дейността на индийски йоги по време на медитация. Във всички случаи приборите показвали интензивна работа на дясното полукълбо, докато лявото се намирало практически в спящо състояние.

Още поразителни резултати били получени при изследване на мозъка на тибетски монах по време на сън. Той твърдял, че в това състояние пренася астралното си тяло в други светове. Приборите установили кардинална разлика в работата на мозъка от тази, която се осъществява при обикновен или летаргичен сън. Дясното полукълбо показвало такава висока активност, каквато не се наблюдава дори в бодърстващо състояние.

Някои изследователи смятат, че именно дясното полукълбо отговаря за връзката на човека с паралелния свят. В състояние на медитация, в моменти на озарение човекът ( или част от него) сякаш се пренася там, придобивайки интуитивно усещане и увеличена способност за ясновидство.



ПО НЯКОЛКО ЧАСА



Наскоро било установено, че различните личности, затворени в човека ( или според Спенсър една личност, но “размножена” ), живеят всяка по свое собствено време. Неврофизиологът Пол Маклийн експериментално доказал, че човешкият мозък се състои най-малко от три ( могат да са и повече ) независими области, “вложени” една в друга като “матрьошки”, всяка от които живее по свой часовник. Ролята на този часовник играе група нервни клетки, разположени дълбоко в мозъка, които се наричат ядро на кръстосване. Електрическите импулси в това място демонстрират удивително постоянство.

Професорът от Калифорнийския университет Колин Блекмор смята, че те действително му напомнят тиктакането на часовник. Но как и защо функционира тези часовници, без да си пречат един на друг, в собствен ритъм ? Уви, Маклийн, Блекмор и други изследователи, занимаващи се с този проблем, със смущение признават, че не могат да обяснят.

“Няма да се учудя – пише Блекмор – ако бъде установено, че всеки от тези “часовникови механизми” ръководи свое самостоятелно тяло – едно от тези, които съществуват паралелно в нашия организъм. При това не е важно дали то е физическо или психическо, безплътно ... “



ВСЕЛЕНАТА Е ХОЛОГРАМА ?



Проблемът на взаимовръзката между човешкия мозък и Вселената засяга американският философ и учен Майкъл Толбът в своята книга “Холографската вселена” ( холография – запис, изображение на вълнови полета или обекти ). Отричайки съществуването на паралелни светове, той издига друга версия : целият материален свят – от електроните до галактиките няма собствена реалност, а е проекция на някакво “дълбочинно ниво на мирозданието”. Вселената е гигантска холограма, чиято дори и най-микроскопична част носи в себе си информация за общата картина на битието и където всичко е взаимосвързано и взаимозависимо.

Толбът смята, че неговата теория обяснява много загадки, свързани с дейността на човешкия мозък – например телепатията, ясновидството, мистичното чувство за единство с Вселената и дори телекинезата ( способността с психическо усилие да се преместят предмети ) . Така феноменът на смъртта според Талбът представлява преместване на съзнанието на човека от едно ниво на холографската реалност на друго ...

“Холографската “ версия е доста спорна, но въпреки това има немалко привърженици в научния свят, които смятат, че в момента тя дава най-адекватна картина на реалността.



БЪДЕЩЕТО Е НА ИНТУИЦИЯТА !



Днес вече е очевидно, че третото хилядолетие многократно ще усложни задачите, стоящи пред човечеството и ще изисква привличането на нови възможности за тяхното преодоляване. Тези задачи не могат да бъдат решени само с рационализъм. Затова трябва да се очаква, че с времето на преден план при усвояването на света ще излезе интуицията, само че не във вид на случайни и мимолетни озарения, а като метод на познание, способен да постигне това, пред което се оказват безсилни логиката и рационалното мислене. Вековната работа по изгнанието на духовното начало от живота на човечеството е довела, уви, до това, че рационализмът е завладял общественото съзнание и е станал единственият официален метод на познание. Затова човешката цивилизация се е оказала в задънена улица.

За щастие обаче в последно време започна да се признава фактът, че бъдещето ни е невъзможно без хармоничното развитие на всички заложени у човека творчески възможности. В това число и духовните .....

Източник : в-к "Феномен"