вторник, 28 февруари 2017 г.

Смъртта е най-голямата измама

Благодарение на тази измама елита е успял да държи човечеството в шах. Ако помислите, всяка диктатура винаги е разчитала на смъртта и най-вече на страха от смъртта. Смъртта не съществува! Ако човек знае, че е безсмъртен, той не се прекланя пред никоя диктатура. Религия и научен режим са двете страни на една и съща монета… едната казва, че ако не си добър роб ще идеш в ада, другата че сме тук случайно и ще изчезнем в нищото без каквато и да било причина. И че целият този свят толкова сложен и овързан е само резултат от хаоса, увеличавайки по този начин страха от смъртта когато човек се убеди, че това е единствения живот, който има на разположение. Следват някои признания на властни хора, доктори и учени, които противоречат на тази абсурдна теза: Елизабет Кюблер-Рос Швейцарска психиатърка, която е посветила живота си на лечението на неизлечимо болни пациенти. Тя казвала: “След като работих в продължение на много години с умиращи пациенти и след като научих от тях какво наистина е живота, за какво се съжалява, когато е прекалено късно, започнах да се питам какво всъщност е смъртта. Така започнах да събирам сведения за OBE (ИТП – извънтелесни преживявания), за които ми споделяха пациентите ми. Оказа се, че всички тези преживявания имаха еднакви характеристики и бяха сходни с други подобни доклади, на други лекари, в други части на света. От Австралия до Калифорния всички тези преживявания са имали един общ знаменател: перфектното осъзнаване на тези хора, че напускат физическото си тяло, оставайки в пълно съзнание. Всичко това ме води до извода, че смъртта, така както я разбираме ние на научен език, не съществува. Следователно умирането означава да изгубим само физическото си тяло, както пеперудата когато излиза от пашкула си. Става дума за преход към по-високо ниво на съзнание, където продължаваме да възприемаме, да се смеем, да разбираме, да се развиваме и където единственото нещо, което губим е това, от което нямаме вече нужда – физическото тяло. Никой от пациентите, които са имали този вид опит не се е боял от смъртта. Нито един. Освен това, много от тях са изпитвали отново усещане за цялостност на собственото тяло, като когато са били здрави. Например някой който е бил блъснат от кола и е загубил крака си, излизайки от физическото тяло е имал крака си на мястото му. Друга пациентка, която изгубила зрението си по време на експлозия в една лаборатория, с излизането от тялото си била в състояние да види и опише случката със злополуката и хората, които; се притекли на помощ в лабораторията. Но когато се върнала към живота, разбира се била напълно сляпа. Следователно е ясно, защо много от хората, които са имали преживявания от този тип, не искали повече да се връщат, защото имали начин да познават едно място, много по-красиво и перфектно от това на земята. Не трябва да се страхуваме от смъртта. И един от начините е като знаем, че тя не съществува и че всичко, което преживяваме в живота има положителна цел. Трябва да се освободим от негативизма и започнем да виждаме живота като предизвикателство, като тест да подобрим собствените си вътрешни ресурси и сила. Това, което научихме от нашите отишли си приятели, от тези, които са се върнали за да ни разкажат техния опит, е че всяко човешко същество след преминаването вижда целия си живот като на филм, като по този начин има възможността да преразгледа всяко свое действие , всяка дума, всяка мисъл и да съди за себе си. Следователно няма никакво съдене освен нашето, и няма осъдителен Бог, готов да ни накаже.“ Робърт Ланза Е бил избран от New York Times като трети най-добър жив учен и той потвърждава: “Животът и съзнанието са от ключово значение за Вселената и на практика самото съзнание е това, което създава материалната вселена, в която живеем, а не обратното. Взимайки структурата на Вселената, нейните закони, сили и константи, те изглеждат оптимизирани за живота, което предполага, че разума е съществувал преди материята.“ Ланза също така твърди, че пространството и времето не са предмети или неща, а по-скоро инструменти на нашето разбиране, “носим пространството и времето с нас наоколо, както костенурките носят черуките си.“ В смисъл, че когато черупката се отдели (пространство и време), ние продължаваме да съществуваме. Теорията предполага, че смъртта на съзнанието просто не съществува. Съществува само под формата на мисъл, защото хората се идентифицират с тялото си, вярвайки, че то рано или късно ще умре и че съзнанието на свой ред ще изчезне. Ако тялото генерира съзнанието значи то умира заедно с тялото, но ако тялото получава съзнанието по същия начин както декодер получава сателитни сигнали, означава, че съзнанието няма да приключи с физическата смърт. В действителност, съзнанието съществува извън ограниченията на времето и пространството. В състояние е да бъде навсякъде – в човешкото тяло и извън него. В допълнение, мега-вселени могат да съществуват едновременно. В една вселена тялото може да е мъртво до като в друга продължава да съществува, поглъщайки съзнанието, което мигрира в тази вселена. Това означава, че мъртвия човек посредством тунела не отива в рая или в ада, а в един подобен на нашия свят. И така до безкрайност. Без да прибягва до религиозни идеологии, ученият се опитва да обясни квантовото съзнание с предсмъртни преживявания, астрални проекции, извънтелесни преживявания и дори прераждането. Енергията на съзнанието в един момент бива рециклирана в друго тяло и през това време съществува извън физическото тяло, в друго ниво на реалността, дори в друга вселена. Ебен Александър Той е неврохирург в Харвард с важен опит в учебен план. Бил е винаги скептичен във връзка със задгробния живот и разказите за извънтелесни преживявания, на неговите пациенти. Но от както през 2008 изпаднал в кома за 7 дни, поради рядка форма на менингит, неговите възгледи се променили. Неговата история излязла и на корицата на Newsweek, но също така и в една книга със значителното заглавие “Proof of Heaven” (Доказателство за Рая), която разказва преживяването, при което 58-годишния лекар посетил мястото, което самият той наричал “неизмеримо по-високо от облаците, изпълнено с прозрачни и искрящи същества.“ Между живота и смъртта: една ессенна утрин на 2008 Александър се събудил със зверски главобол и малко по-късно бил приет спешно в една от болниците, в които работил – Lynchburg General Hospital във Вирджиния. Там му диагностицирали бактериален менингит от Escherichia Coli, типична детска патология, която в рамките на няколко часа го довела до кома. В продължение на 7 дни американския неврохирург остава между живота и смъртта и честите Компютърни томографии и прецизните неврологични посещения, показвали пълно бездействие на неокортекса (който при човека представлява 90% от повърхността на мозъка и е съставена от сивата част от клетъчното тяло на невроните и осигурява способността на организма, и най-вече човека, да възприема околната среда, да общува, помни и извършва преценка). Доказателството за измеренията: До като Ебен Александър лежал неподвижен в безсъзнание, преживявал също едно невероятно пътуване, което по-нататък щяло да промени живота му. Всичко започнало “в един свят с бели и розови облаци, открояващи се на фона на едно небе, тъмно синьо като нощта, и стада от светещи същества, които оставяли след себе си ярка следа“. Според Александър, описвайки ги като птици или светлинни същества не е най-подходящо, тези същества той ги описва като по-висша форма на живот. В това измерение, обогатено със славно пеене, слуха и зрението се превръщат в едно. “Чувах красотата на тези необикновени същества и заедно с това виждах съвършенството и радостта на това, което пееха.“ Милиони пеперуди: В голяма част от своето пътуване Александър е бил придружен от едно мистериозно русо момиче със сини очи. Разказва, че я срещнал за пръв път до като вървял върху килим, оформен от милиони ярко оцветени пеперуди. Лекаря си спомня погледа;, който изразявал абсолютна чиста любов, много над това, което може да се изпита в реалния живот. Говорела с него без да използва думи, изпращайки съобщения, които “влизали в него като нежен вятър“. Той си спомня по особен начин 3 от тях. “Ти си обичан и обгрижван“, “Няма от какво да се боиш“ и “Няма какво да сгрешиш“. Но спътницата на лекаря добавила също: “Ще ти покажем много неща тук, но накрая ще се върнеш назад“. Космическа утроба: Продължавайки пътуването си пристигнал в една огромна празнота, напълно тъмна, безкрайно широка и комфортна, осветена само от една ярка сфера, “Нещо като преводач между мен и огромното присъствие, което ме заобикаляше. Беше като че се раждах в един по-голям свят и като че самата вселена беше една гигантска космическа утроба. Сферата ме водеше през това безкрайно пространство.“ Той определено не е първият случай, за това което англосаксонците наричат Near Death Experience (Преживяване, близко до смъртта), но със сигурност смущава факта, че е разказано от един добре известен професор по неврохирургия, който винаги се е обявявал за скептик. 

Източник: disclosebg.altervista.org

понеделник, 27 февруари 2017 г.

П Р И С Т И Г А Д Ъ Н К А Н

През ноември 1984 г., на вратата на моята лаборатория се появи друг човек. Неговото име беше Дънкан Камерън. Имаше радиооборудване и искаше да знае дали мога да му помогна с него. Той бързо беше погълнат от групата екстрасенси, с които работех по това време. Това беше продължение на моята линия на изследвания. Дънкан прояви изключителна склонност към подобен тип работа. Мислех си че това е прекалено хубаво, за да е истина и се изпълних с подозрения към него. Моят помощник Браян имаше същото чувство. Не одобряваше внезапното включване на Дънкан и реши да тръгне по своя собствен път.
В един момент изненадах Дънкан като му казах, че ще го заведа на едно място, за да видя дали ще го разпознае. Закарах го в Монтоук. Той не само позна въздушната база, но ми каза, какво беше предназначението на всяка една от отделните сгради. Той знаеше къде точно е таблото за бележки в разхвърляната зала и редица други малки детайли. Очевидно беше бил там и преди. Познаваше мястото като дланта си. Даде ми нова информация за базата, за това каква е била неговата функция в нея и всичко пасваше напълно с информацията, която бях събрал аз.
Когато Дънкан влезе в сградата с предавателя, той внезапно изпадна в транс и започна да дава информация. Това беше странно, наложи се да го разтърся няколко пъти, за да се осъзнае. Когато го заведох в лабораторията, приложих техниките, които бях научил, за да помогна на Дънкан да отблокира своите спомени. От него излизаха слоеве програмиране. Голяма част от информацията се отнасяше за проекта Монтоук.
Разкрити бяха много различни неща, докато накрая една шокираща програма внезапно беше осъзната от съзнателния аз на Дънкан. Изтърси, че е бил програмиран да дойде на моето място, да се сприятели с мен, после да ме убие и да взриви цялата ми лаборатория. Целият ми труд щеше да бъде напълно унищожен. Дънкан изглеждаше по-шокиран отколкото мен във връзка с това. Закле се, че няма повече да помага на онези, които са го програмирали и оттогава той работи с мен.
По-нататъшната работа с Дънкан разкри още постранна информация. Той беше включен и в експеримента „Филаделфия“! Каза, че той и брат му Едуард са служили на борда на Елдридж като членове на екипажа.*
 Много неща изплуваха на повърхността в резултат от моята работа с Дънкан. Започнах да си спомням неща за проекта Монтоук и вече бях сигурен, че съм участвал в него. Просто не знаех как и защо. Пъзелът бавно се нареждаше. Установих, че Дънкан беше изключително ефективен екстрасенс и чрез него успях да потвърдя нова информация.

* Разказът за ролята на Дънкан в експеримента „Филаделфия“ е даден в книгата „Експериментът „Филаделфия“ и други НЛО конспирации“ (The Philadelphia Experiment & Other UFO Conspiracies) от Брад Стайгър, Ал Биелек и Шери Хенсън Стайгър.


От "Проектът Монтоук: Експерименти във Времето"
Престън Б. Никълс и Питър Муун

неделя, 26 февруари 2017 г.

П О С Е Щ Е Н И Е В М О Н Т О У К

Отидох в базата след седмица. Там се срещнах с пазача, г-н Андерсън. Той ми помогна много. Каза ми да внимавам и ми показа къде са нещата, за да не пропадна в някоя дупка на пода или нещо подобно. Каза, че този път мога да взема каквото си поискам, но ако ме види тук отново, ще трябва да ме изрита. В крайна сметка, работата му беше да държи хората извън базата. Той осъзнаваше, че в най-добрия случай разрешението ми беше полу-официално. Беше и достатъчно любезен да ми каже, че излиза да пие всяка вечер в седем.
Бях ходил до Монтоук с един познат на име Браян. Той имаше пси-способности и ми беше помагал в изследването. Докато се ровехме из базата, тръгнахме в две различни посоки. Влязох в сградата и видях човек, който приличаше на бездомник. Той ми каза, че живее в базата откакто е изоставена. Каза също, че е имало голям експеримент преди година и всичко било излязло от контрол. Очевидно и той самият не го беше преодолял.
Всъщност, човекът ме позна, но аз нямах представа кой беше той и за какво говореше. Наистина изслушах историята му. Каза, че е бил техник в базата и че е напуснал без официално разрешение. Напуснал проекта точно преди базата да бъде изоставена. Говореше за огромен звяр, който се появил и принудил всички да избягат от страх. Разказа ми доста за техническите подробности на машините и за това как работят нещата. Каза и нещо, което беше много странно. Каза ми, че ме помни добре. Всъщност, аз съм бил неговият ръководител в проекта. Разбира се помислих това за пълна глупост.
Тогава не знаех, че в неговата история е имало нещо вярно. Това беше началото на откритието ми, че проектът Монтоук е нещо реално.
Оставих човека и намерих Браян. Той се оплакваше, че нещата не са наред и усеща някакви много странни вибрации. Реших да го помоля да направи пси-сеанс още там. Това, което той ми каза, странно приличаше на онова, което бездомникът ми беше разказал. Говореше за неестествени промени на климата, за контрол над съзнанието и за някакъв зъл звяр. Говореше за засегнати животни, които нахлуваха през прозорците. Основната точка на средоточие в сеанса на Браян беше контролът над съзнанието.
Сеансът беше интересен, но ние бяхме там, за да отнесем оборудването. Голяма част от него беше тежко, а не ни беше позволено да вкараме превозно средство в базата. Трябваше да го опаковаме. Така успях да се сдобия с голяма част от оборудването, изоставено в базата след проекта Монтоук.
За мое учудване, след няколко седмици някакъв човек нахлу в лабораторията ми. Дойде направо в лабораторията, която беше зад къщата. Нито звънна на вратата, нито нищо. Твърдеше, че ме познава и че съм бил негов шеф. Обясни ми много технически подробности за проекта Монтоук. Неговата история съответстваше на разказа на Браян и на бездомника. Не го познавах, но изслушах всичко, което имаше да ми каже.


Бях убеден, че в базата в Монтоук се е случило нещо, но не знаех какво. Личното ми участие беше очевидно, но все още не го считах за много сериозно. Озадачен бях обаче от това, че различни хора ме разпознаваха. Трябваше да разследвам в Монтоук. И така – установих се на брега за около седмица. Разпитвах местните за разни истории свързани с базата. Говорех с хора на брега, по улиците – навсякъде. Разпитвах ги за всички странни дейности, които са се случили там.
Шест различни човека ми казаха, че е валял сняг в средата на август. Имало ветрове със силата на ураган, които се появили от нищото. Докладвано било и за гръмотевични бури, светкавици и градушки при необичайни обстоятелства. Всички те се появявали без никакви метеорологични предпоставки за нещо подобно.
Освен времето имало и други необичайни неща. Например масово пристигане на животни, които нахлували през прозорците. По това време бях водил различни хора с пси-способности в базата. Разказите на местните хора потвърдиха онова, което екстрасенсите бяха усетили със своята сензитивност.
Накрая ми хрумна да говоря с шефа на полицията, който също ме информира за странности. Например престъпленията ставали през период от два часа. След това изведнъж – нищо. Не забравяйте, че Монтоук е много малък град. След това затишие – отново двучасов период на престъпления. Тинейджърите се събирали на групи в течение на часове и след това мистериозно се разотивали. Този човек не го осъзнаваше, но неговият разказ съвпадаше идеално с онова, което екстрасенсите ми бяха говорили за експериментите за контрол над съзнанието в базата.
Бях събрал наистина странна информация, но нямах никакви отговори. При все това вече бях изпълнен с подозрения. Често ходех на панаири на радиолюбителите, където подобна апаратура се купува и продава и там ме познаваха много хора. Не знаех кои са те, но ги разпитвах за Монтоук. Докато го правех повече информация се появи, но всичко все още си оставаше една голяма загадка.



От "Проектът Монтоук: Експерименти във Времето"
Престън Б. Никълс и Питър Муун


петък, 24 февруари 2017 г.

Аварията в атомната електроцентрала в Чернобил и АЕЦ "Фукушима-1" са били изкуствени?



Много независими изследователи и учени смятат, че американският комплекс HAARР, разположен в Аляска, както и останалата част от компонентите му - на други места на нашата планета, не се използва за научни изследвания на йоносферата, а за съвършено други цели. Предполага се, че възможностите на HAARP позволяват използването му не само за унищожаване на ракети и самолети, блокиране на комуникацията, но и като времево и климатично оръжие, както и да влияе върху съзнанието на хората и да провокира земетресения.
Именно последното качество на комплекса, според някои учени е било използвано, за да се провокира земетресението и цунамито в Япония, което е довело до аварията в АЕЦ "Фукушима-1". Смята се, че по този начин световният "eлит" изнудва японското правителство да се откаже от плановете си за внедряване в производството на нови перспективни технологии с безплатно гориво. И както можем да видим, вече никой не помни за нашумелия малко преди тази ръкотворна трагедия японски мотоциклет с магнитен задвижващ двигател, чието производство се предвиждаше да започне в Япония.
Разбира се хората, които работят за световния "eлит" саркастично ще се смеят спрямо "теорията на конспирацията" и ще говорят с гръмки и умни фрази, че да се провокира земетресение с HAARP системата е невъзможно. Това е разбираемо, защото господарските "30 сребърника", получени за предателството на интересите на цялото човечество, тези "слуги" на глобалния "eлит" трябва усърдно да си ги заработят.
Е, за да не останем голословни по този въпрос, ние се обръщаме към мнението на кандидата на физическите и математическите науки, професор С. Сал, който по този повод каза: "Установките на HAARP позволяват да се засили звука на инфраниските честоти в атмосферата, и по-специално - в озоносферата. Енергията, натрупана от озона се превръща в акустични трептения. Така с помощта на тези акустични трептения може постепенно да се "подготвят" зони за бъдещи земетресения. И в момента, в който искате да предизвикате земетресение, HAARP изпраща импулсен свръхмощен сигнал и земетресението се случва. Именно този метод на подготовка е направен за земетресението в Япония".
Л. Мърей, експерт по въздействие на радиацията, също заяви в края на март 2011 г., че събитията в Япония са в резултат на атака, извършена с HAARP инсталация с подкрепата на ЦРУ, Министерството на енергетиката на САЩ и British Petroleum - в интерес на клана Ротшилд. И не е учудващо, че почти всички компоненти на системата HAARP се намират недалеч от мащабни добивни компании, собственост на британски поданици на този клан.
Л. Мърей отбеляза също, че в периода от 8 до 10 март 2011 г. е било открито точково (във вид на кръг) облъчване на Япония, зафиксирано в инфрачервения диапазон, включително и на територията на атомната електроцентрала Фукушима. А два дни преди земетресението магнитометрите на HAARP също записват лъчение с честота 2,5 Hz. Тя също така се позовава на изявление на един от служителите на НАСА, че в навечерието на земетресението в сградата на НАСА в Maунтин Вю масово се събрали много видни израелци, включително двамата собственика на Гугъл.
Сега някои сили се опитват да прехвърлят отговорността за това, което се е случило на извънземните. Но това се прави явно, за да ни отведе далеч от истинските виновници за тази трагедия. И ако някакви "извънземни" все пак са замесени, това са само гущероподобните господари на световния "eлит". Също така, има всички основания да се смята, че аварията в Чернобил също е изкуствена.
Ето например мнението на полковника в оставка В. Баранов, който е ръководил отдела за набиране на личния състав на специалните части на територията на атомната електроцентрала в Чернобил: "Аварията в Чернобил беше провокирана! Министерството на атомната енергетика, Академията на науките със своите изследования и проектантските институти не са били подготвени за аварийна ситуация. Ядрената катастрофа в Чернобил не е нещастен случай. Ядрените реактори имат високо ниво на надеждност, което се потвърждава от редица тестове. Помпите и резервната охладителна система не могат да излязат от строя едновременно. В допълнение, снимки на експлозията на реактора са направени от американски спътник, който подозрително своевременно и "случайно" се появил на нужната орбита над 4-ти блок в точния момент.
Анализирайки фактите и хронологията на "студената война", ние заключихме, че катастрофата в Чернобил не е нещастен случай. Това беше в пълния смисъл на думата диверсия на века, което доведе до унищожаване на икономическата основа на Съветския съюз и на "съветската" социалистическа система като цяло. Противниците на Съветския съюз се възползваха от невежеството и некомпетентността на правителството на Горбачов, както и от липсата на контрол върху важните обекти".
Характерно е, че проблемите, които възникват в централата в Чернобил са подобни на тези. които се появиха след три десетилетия в АЕЦ "Фукушима-1", с изключение на цунамито. Но точно преди аварията в Чернобил е отбелязано странно земетресение, което очевидно е имало изкуствен характер и е продължило само няколко секунди. Но именно то допринася за създаването на авариен режим на работа за четвъртия реактор на атомната централа.
Убеден в изкуствената природа на аварията е и  бившия шеф на азиатско-тихоокеанския отдел на списание "Форбс"  Б. Фулфорд. Още през 2007 г. министърът на финансите на Япония му казал в интервю, че "групата на американските олигарси" заплашила страната му с изкуствени земетресения, принуждавайки Япония да им даде контрол върху тяхната финансова система. Фулфорд отбеляза също: "Епицентърът на това земетресение в Япония е директно под АЕЦ "Фукушима-1". Събитията повтарят точно това, което бе разказано от очевидци на случилото се в Чернобил. В момента преди катастрофата  земята под Чернобил се разтреперила".
Вярвате ли в "случайности" като тези? Аз - не. И не само аз. Ето - президентът на Академията за геополитически проблеми, генерал-полковник Леонид Ивашов заявява следното: "HAARP е в състояние да повлияе на атмосферните процеси до възбуждане на природни бедствия: мощни бури, земетресения, наводнения и урагани. Според някои доклади,  американците дори успяват да получат нещо като гигантски кълбовидни мълнии с дължина километри. Всичко това предполага възможността за създаване на интегрирани системи от геофизични оръжия".
Съвсем ясно е какви сили използват тези геофизични оръжия, за да изнудват правителствата на различните страни и към кои кланове на "американските олигарси" принадлежат изнудвачите, бързащи да завземат властта над целия свят и да установят "нов световен ред". Трябва да се разбере, че много от бедствията, маскирани като естествено природни, всъщност тежат на съвестта на паразитните представители на световния "eлит", или така нареченото "Световно правителство".


По материали от Интернет

понеделник, 20 февруари 2017 г.

Католически епископ обявява, че радиото е "гласът на дявола"

Роберто Лендел де Моура е роден на 21-ви Януари 1861 г. в Порто Алегре, Бразилия. Образование получил в йезуитски училища, при което Ландел показал отрано способности в областта на науката и техниката, и влязъл в Политехническия институт през 1879 г. Брат му го убедил да дойде в Рим, за да проведе проучвания за свещеничеството и да напусне мястото в Грегорианския Университет, където преподавателите, лабораториите и академичната база са най-добрите в Бразилия.
Лендел завършил своите изследвания и се връща в Бразилия, където е ръкоположен за свещеник през 1886 г. В ранните етапи на кариерата му църквата прехвърля новия свещеник от един град на друг седем пъти, докато той в крайна сметка става свещеник в Сао Паоло. Младият падре Лендел останал жаден изследовател и не се отклонява от наличната научна литература. Той е имал две цели. Той искал да се увеличи базата на техническите и научни познания в Бразилия и да докаже, че познанието за физическата вселена е изцяло в съответствие с учението на католическата църква.
По време на изследванията си в Европа Лендел се сблъсква с работата на много изобретатели, които са усъвършенствали радио устройството. Най-добър сред тях бил Фототелефона на Александър Греъм Бел - безжичен телефон, който използва звук за модулиране на лъч от отразена слънчева светлина, насочена към фотоелемента, който след това преобразува светлината в електрически телефонен сигнал. През 1881 г. Бел публично демонстрира своя Фототелефон и започва изграждането на лаборатория във Франция, за да се създаде по-съвършен модел. Американецът Амос Долбер, професор в Тъфтския колеж, през 1882 г. донесъл различни видове безжични телефони в Европа. В същото време Томас Едисон и Луциус Фелпс в Съединените щати, а в Англия Уилоуби Смит изобретили системата за безжичен телеграф за комуникация с движещи се влакове. Падре Лендел също прочел за експериментите на Хайнрих Херц с радиовълни и кохерера на Едуард Бранли, който става първия практически приемник за тези вълни. Предполагайки, че има достатъчно опит, за да изгради иновативна безжична телефонна система, падре Лендел започнал работа над модел в лабораторията си през 1893 и го тествал в Сан Паоло в началото на 1894 година.
Изобретението му е комбинация от три различни безжични телефонни системи. Първата, която той нарича Esophone, била акустичен телефон с мегафони на всеки край и чифт телескопи, за да се улесни прецизното изравняване. Втората система била версия на Фототелефона на Бел, и тя отново използва телескопи, за да изравни отражателя и приемника. Третата система, наречена Radiographone, била несвършено приемо-предавателно радио-устройство. Той твърдял, че системата работи като телеграф с няколко прости модификации и може да достигне разстояние за пренос до 15 мили. В стремежа си да покаже своите постижения на старшите по ранг, падре Лендел организира демонстрация за епископа на Сан Паоло. За удивление на Лендел, безжичния телефон причинила ужас на този човек. Епископът го нарича "дяволски глас", обвинил Лендел в магьосничество и му наредил да спре експериментите си веднага.
През 1895 г. фанатици нахлули в лабораторията на Лендел, оборудването му било унищожено, а сградата изгорена до основи. На Лендел били нужни пет години за да поправи щетите, и в крайна сметка той построява нов модел и организира публична демонстрация, на която предал и приел сигнал на разстояние пет мили. Един от поканените гости бил С.Р. Луптън, британският консул в Сао Паоло. Луптън убедил Лендел да вземе своето изобретение в Англия, където радиотелеграфа вече се е използвал. Лендел иска и получава бразилски патент 3279 за своята система през 1901 г., но не успял да получи разрешение от правителството за търговска употреба.
Падре Лендел решава да отиде в САЩ и да се опита да получи патент там. Благодарение на църквата е имал добри контакти там, а процеса по получаване на патент бил по-лесен, отколкото в Англия. Той намерил един човек, който заплаща неговото пътуване и настаняване. През октомври 1901 Лендел подава първата си заявка за патент в САЩ. Той прекарва 3 години в доказване на новостта на идеите си пред патентната комисия. През този период той уволнил първия си патентен адвокат и наел друг, разделя първото си заявление на две, а след това на три отделни части, хваща пневмония, прекарва няколко месеца за възстановяване в Куба, и така никога не е демонстрирал работещ модел пред комисията. Въпреки това, в края на 1904 Лендел получил три патента в САЩ. По това време компанията Маркони прекосила Атлантическия океан и се прицелва към монополизиране на младата безжична индустрия.
През 1894 г. изобретението на Лендел може да е било уникално, но 10 години по-късно вече е старомоден анахронизъм, който не е търсен. Неговият спонсор вече няма нито средства, нито склонността да подкрепя още усилията му. Лендел се върнал в Бразилия, където продължава научната си работа до смъртта си през 1928 г.
През 1981 г. бразилски радиолюбители обявили Падре Лендел за свой патрон. Няколко години по-късно, католическият епископ на Санта Мария учредява годишна награда на името на Лендел де Моура с цел използването на комуникационни технологии в полза на човечеството.


Литература

Landell de Moura. By Hamilton Almeida. Tche Comunicaoes. Porto Alegre, Brazil, 1984.

The Incredible Father Landell de Moura, or the sad History of a Brazilian Inventor - By Ernani Fornari. Editoria Globo, Porto Alegre, Brazil, 1960.

http://www.rait.airclima.ru/

неделя, 19 февруари 2017 г.

О Т К Р И В А Н Е Т О Н А М О Н Т О У К

През 1971 г. започнах работа за BJM (измислено име на компанията, за която работех) – известен доставчик на отбранителни оръжия в Лонг Айлънд. През годините получих дипломa за електроинженер и станах специалист по електромагнитни явления. Тогава нямах представа за експеримента „Филаделфия“ или за съпътстващите го феномени.
Въпреки че по това време не се интересувах дотолкова от паранормалното, бях получил субсидия да изучавам ментална телепатия и да определя дали тя съществува или не. Стараех се да я опровергая, но с изненада открих, че тя всъщност съществуваше.
Започнах своето изследване и открих, че телепатичното общуване работеше на принципи твърде сходни с радиовълните. Бях открил вълна, която може да се нарече „телепатична вълна“ и която в някои отношения се държеше като радиовълна. Поставих си за цел да разбера характеристиките на „телепатичната вълна“. Изучавах техните дължини и други свързани с тях факти. Установих, че макар да се държеше като радиовълна, тя всъщност не беше точно такава. Макар че нейното разпространение се извършва подобно на електромагнитните вълни и притежава сходни свойства, не всички от тези свойства пасват напълно на нормалните вълнови функции.
Намирах всичко това за много вълнуващо. Бях открил изцяло нова електромагнитна функция, която не фигурираше в учебниците, които бях виждал. Исках да науча колкото може повече и изучих всички дейности, които можеха да използват този тип функция. Моят интерес към метафизиката беше започнал.
Продължих да проучвам в свободното си време и си сътрудничих с различни екстрасенси, за да тествам и наблюдавам техните различни отговори. През 1974 г. забелязах странно явление, което беше общо за всички екстрасенси, с които работех. Всеки ден, в един и същи час, съзнанията им биваха заглушавани. Те не можеха да мислят ефективно. Подозирайки, че намесата се осъществява чрез електронен сигнал, използвах моето радиооборудване и съпоставих онова, което се появяваше в радиовълните по времето когато екстрасенсите не можеха да работят. Винаги, когато в ефира се появеше един 410-420 МHz цикъл, те биваха заглушавани. Когато цикълът спираше, след около 20 минути, екстрасенсите се възстановяваха. Очевидно беше, че този сигнал силно възпрепятстваше способностите им.
Реших да проследя сигнала. Поставих една модифицирана ТВ антена на покрива на колата си, взех УКВ приемник и тръгнах да търся източника му. Проследих го до Монтоук. Идваше директно от една червено-бяла радарна антена от базата на военновъздушните сили.
В началото мислех, че този сигнал може да е бил генериран случайно. Проверих и открих, че базата беше все още активна. За нещастие, сигурността беше сериозна и пазачите не даваха никаква полезна информация. Те казаха, че радарът е за проект, провеждан от FAA(Federal Aviation Administration – Федерална Авиационна Администрация. – бел. ред). Не можех да ги накарам да ми кажат повече от това. Всъщност, техните изявления не бяха особено смислени. Това беше радар от отбранителна система от Втората световна война известен като „SAGE радар“ ( Semi-Automatic Ground Environment. Най-адекватният небуквален превод на български е „Полуавтоматична Наземна Локализираща Система“. Представлява компютърен софтуер на американската аерокосмическа отбранителна система за проследяване и прихващане на вражески обекти, който за годините си е бил революционен със своя мащаб. Въпросният радар е бил част от тази система. – бел. ред.). Беше много старомоден и нямаше логична причина, поради която FAA да има нужда от подобна система. Не им повярвах, но не можех да не се заинтригувам. За съжаление, бях стигнал до задънена улица.
Продължих своите психични проучвания, но не стигнах доникъде с изследването на антената от Монтоук до 1984 г., когато ми се обади мой приятел. Той ми каза, че сега мястото е изоставено и трябва да отида там за да поразгледам. Направих го. Наистина беше изоставено, навсякъде се търкаляха останки. Видях пожарогасител, оставен сред множество разхвърляни документи. Вратата беше отворена, както и прозорците и вратите на сградите. Това не е начинът, по който обикновено военните оставят една база.
Разходих се наоколо. Първото нещо, което привлече вниманието ми, беше оборудването за високо напрежение. Поинтересувах се много, тъй като това е нещо, което представлява голям интерес за радиоинженерите. Аз съм колекционер на любителски радиостанции и радиооборудване и исках да го купя. Предполагах, че ще е евтино, ако уредя нещата чрез агенцията за отпадъци в Мичиган.
След като проверих оборудването, се свързах с агенцията по отпадъците и говорих с една приятелски настроена дама. Казах й какво искам, а тя ми каза, че ще види какво може да се направи. Материалът изглеждаше изоставен и имаше вид на отпадъчен. Ако бе такъв, щях да успея да получа това, което исках. За съжаление, тя не ми се обади и затова позвъних след три седмици. Тя ме информира, че не е успяла да проследи оборудването. Не можели да разберат на кого е. И военните, и GSA(General Services Administration – Главна Административна Служба. – бел. ред.) твърдяха, че не знаят каквото и да е било по въпроса. За щастие, от агенцията по отпадъците заявиха, че ще се опитат да проследят нещата по-нататък. След още седмица-две отново £ се обадих. Каза, че ще ме прехвърли на Джон Смит (името е измислено), който се намира в един терминал в Бейон, Ню Джърси.
„Говорете с него, той ще уреди нещо“, каза ми тя. „Искаме клиентите ни да са доволни.“
Срещнах се с Джон Смит. Не искаше да обсъжда нищо по телефона. Каза, че официално никой не признава да е собственик на оборудването. Доколкото знаели, то било изоставено и затова съм можел да отида и да взема каквото искам. Даде ми документ, който изглеждаше официален и каза да го покажа на всеки, който започне да ми задава въпроси за моето присъствие в зоната. Всъщност документът не беше издаден официално и не беше регистриран, но той ме увери, че с него ще мога да държа полицията настрани. Насочи ме към пазача на военновъздушната база в Монтоук, който да ме разведе наоколо.


От "Проектът Монтоук: Експерименти във Времето"
Престън Б. Никълс и Питър Муун

събота, 18 февруари 2017 г.

Е К С П Е Р И М Е Н Т Ъ Т „ Ф И Л А Д Е Л Ф И Я “

Проектът Монтоук датира от 1943 г., когато на борда на кораба Елдридж били правени експерименти за достигане на радарна невидимост. Тъй като Елдридж бил в пристанището на Филаделфия, събитията свързани с този кораб са известни под името експериментът „Филаделфия“. Тъй като е бил предмет на различни книги и на един филм, тук ще му се направи само кратко резюме.
Този експеримент е познат като проект Дъга на онези, които го провеждали. Бил замислен като строго секретен проект, който да помогне за приключването на Втората световна война. Предшественикът на днешната стелт-технология, проект Дъга експериментирал с техника, която да направи кораба невидим за вражеските радари. Това било направено посредством създаването на „електромагнитна бутилка“, която на практика отклонявала радарните вълни от кораба. Подобна „електромагнитна бутилка“ променя цялото електромагнитно поле на дадена област – в настоящия случай, полето обгръщащо кораба Елдридж.
Докато целта била просто корабът да бъде направен невидим за радар, експериментът имал напълно неочакван и драстичен страничен ефект върху кораба. Той направил кораба невидим за невъоръжено око и го отстранил от време-пространствения континуум. Корабът внезапно се появил отново в Норфолк, Вирджиния – на стотици мили разстояние.
Проектът бил успех от материална гледна точка, но драстична катастрофа за хората участвали в експеримента. Докато корабът се „изместил“ от филаделфийското пристанище до Норфолк и обратно, екипажът бил напълно дезориентиран. Те били напуснали физическата вселена и наоколо нямало познато обкръжение, с което да я свържат. При тяхното връщане във филаделфийското пристанище, някои заседнали в преградните стени на самия кораб. Онези, които оцелели, били ментално дезориентирани и обзети от пълен ужас.
Впоследствие екипажът бил освободен като „умствено негоден“, след като хората прекарали значително време в рехабилитация. Състоянието „умствено негоден“ се оказало много удобно, за да могат да бъдат дискредитирани техните истории.
Това довело до замразяване на проект Дъга.
Макар че бил направен основен пробив, нямало гаранция, че човешките същества могат да оцелеят при по-нататъшно експериментиране. Било твърде рисковано. Д-р Джон фон Нюман, който ръководел проекта, бил призован да работи по проекта „Манхатън“. Той бил свързан с атомната бомба, която станала оръжието, избрано за приключване на Втората световна война.
Макар че това не е общоизвестно, обширното изследване, което започнало с проект Дъга, било възстановено в края на 40-те години. То продължило, кулминирайки през 1983 г. в Монтоук с дупка, отворена във време-пространствения континуум. Целта на настоящата книга е да ви даде принципно разбиране за изследванията и събитията, последвали експеримента „Филаделфия“ стигнали и до 1983 г. в Монтоук. Ще започна като най-напред ви разкажа как аз, Престън Никълс, се натъкнах на него.


От "Проектът Монтоук: Експерименти във Времето"
Престън Б. Никълс и Питър Муун

четвъртък, 16 февруари 2017 г.

Дийн Радин за реалността на парапсихичните феномени

Ученият парапсихолог Дийн Радин успял въз основа на строги експериментални методи, приети в традиционната наука, да докаже реалността на "психичните феномени" - телепатия, психокинеза, ясновидство и полето на съзнанието.
Идентифицираните в хода на опитите закономерности имат статистически характер, но тъй като те действително съществуват, са в състояние да променят сегашния ни научен мироглед. Д. Радин успя да обобщи хиляди експерименти в областта на пси-феномените и в повечето експерименти той самият е бил изследовател и участник.

Ето какво пише той за това в книгата си "Съзнателната Вселена": "Идеята е, че вълнуващите, изненадващи и понякога трудни за разбиране човешки преживявания, известни като "психични феномени" съществуват в действителност. Това заключение не е изненада за повечето хора, защото повечето вече вярват в психичните феномени. Но в последните няколко години редица нови данни ни придвижиха отвъд обикновената лична вяра.
Реалността на психичните феномени сега се основава не само на вяра, размисли, случаи или резултатите от няколко научни експеримента. Вместо това, вследствие новите оценки на огромно количество данни, събрани от много изследователи за повече от един век, ние знаем, че тези феномени съществуват в природата. Психическите или «пси» феномени се делят на две основни категории. Първата категория - възприемането на обекти или събития извън обхвата на нормалните чувства. Втората - психично действие на разстояние. И в двете категории се оказва, че намерението, волята могат да правят неща, които - според сегашните научни теории - са невъзможни или невероятни.
Желаем, например, да знаем какво се случва с нашите скъпи хора и понякога нужната информация е достъпна за нас, дори на големи разстояния. Ние искаме да ускорим възстановяването на своите близки и понякога те оздравяват по-бързо. Оказва се, че волята може да направи възможни много невероятни неща.
Разбирането на такива експерименти изисква по-широк поглед на човешкото съзнание. Наистина ли мозъкът е просто механична връзка на невроните за обработка на информация? Дали мозъка е "компютър, направен от месо", както считат някои учени и специалисти? Или - това е нещо повече? Има доказателства, които предполагат, че има още нещо, нещо мистериозно, в допълнение към много други аспекти на мозъчната дейност, несъмнено свързани само с неговата структура и неговата електрохимична активност ...
При обсъждането на действителността на пси-феномените, особено в научната общност, винаги се разбира един въпрос: сериозно ли мислите, че пси съществува? Наистина ли пси е реалност в този конгломерат от безсмислици и изключителна глупост, която проповядват тълпите от магьосници и вещици от името на психическите феномени с използването на понятието парапсихология?

Краткият отговор е - да.
По-категоричен отговор - пси съществува в хиляди експерименти. Има разногласия относно тълкуването на доказателствата, но почти всички от учените, които са запознати с доказателствата за реалността на пси, включително заклети скептици сега осъзнават, че в тези експерименти има нещо интересно, което заслужава сериозно научно внимание".

В тази книга Радин опровергава дезинформацията и предразсъдъците, които пречат на разбирането на учените и непрофесионалистите, и свидетелства за истинността на психичните явления, комбинирайки мистични учения с теорията на квантовата физика и резултатите от последните високотехнологични експерименти. При това Радин залага на собствената си работа в Принстън, Станфордския изследователски институт, както и изследванията си за правителството на САЩ, за да демонстрира истинността на своите твърдения.

По материали от Интернет

понеделник, 13 февруари 2017 г.

10 шокиращи факта за обществото, които сме приели за нормални

  1. За нас парите и икономиката са с по-голям приоритет, отколкото неща, като въздуха, водата, качеството на храната, обществото и околната среда.
  2. Използваме икономическа система, която спомага за смъртта на милиони хора всяка година.
  3. Разделяме Земята на парчета, а после водим войни кой да ги притежава.
  4. Наричаме някои хора „войници“, което означава, че приемаме за нормално факта, че те убиват други човешки същества.
  5. Всеки ден изтезаваме и убиваме милиони животни за храна, дрехи и експерименти.
  6. Пращаме децата си на училище, за да прекарат цялото си детство в запомняне на факти, по-голямата част от които рядко ще използват.
  7. Налагаме финансов натиск върху всички родители, пречейки им да бъдат с децата си във важни моменти от живота им.
  8. Съществуват хиляди религии, всяка от които вярва, че нейният бог е единственият.
  9. Любовта и съпричастността, които поддържат живота, се смятат за повърхностни, докато войната, която ни вреди, се смята за признак за благородство, достойнство и почтеност.
  10. Всеки, който е създал полезно изобретение, може насила да попречи на останалите да го използват или променят  

събота, 11 февруари 2017 г.

Класификация на психокинетичните явления

Известният немски изследовател в областта на парапсихологията E.Meкелбург в своя труд "Психокинеза. Връзка на съзнанието с материята" предлага следната класификация на психокинетичните явления:
1. Ефект на безконтактно огъване и придвижване. Това е деформиране на обекти (лъжици, вилици, ключове и т.н.), без физическо въздействие, както и безконтактно придвижване на метални и неметални предмети на разстояние.
2. Телепортация. Безконтактно и често мигновено преместване на обекти от една точка в пространството (и времето) в друга.
3. Апорт. Неочакваното възникване (материализация) на обекти от нищото.
4. Пенетрация. Проникването на обекти през твърди предмети (стени, затворени стени на съдове), без да бъдат повредени.
5. Левитация. Необяснимо свободно кръжене във въздуха на предмети или хора.
6. Пирокинеза. Възпламеняване на обекти на разстояние без физически и химически въздействия.
7. Материализация \ дематериализация. Внезапна поява и изчезване на предмети.
8. Трансмутация. Преобразуването на материята, превръщането на един елемент в друг.
Всички тези способности могат да бъдат както осъзнати, така и спонтанни, т.е. неуправляеми. Във втория случай те могат да бъдат опасни едновременно за носителя на тази дарба и за другите. Поради това е особено важно да се изследват тези явления и тяхното осъзнато развитие. И сега много учени се доближават до сериозни изследвания в тази област.




По материали от Интернет

четвъртък, 9 февруари 2017 г.

О.Четверикова за окултното управление на световния "елит" и плановете на трансхуманистите


Процесите на глобализация, протичащи на нашата планета все повече разкриват и наднационалните сили, които са най-заинтересовани от тези процеси. В този случай, всяка налична информация за съществуването на наднационални структури на "световното правителство" внимателно се осмива и дискредитира в контролираните от световния "eлит" медии и различни организации с псевдонаучни направления, създаващи псевдоскептични отношения към т.нар "Теория на конспирацията".
В конкретния случай, за все повече независими изследователи самото съществуване на паразитната световна пирамида на властта на планетата вече е извън съмнение. За пример, ето какво мнение за това изказа доцентът от МГИМО, кандидат на историческите науки О. Четверикова: "... ясно е, че всичките тези "сенчести" организации, за които се говори и пише понастоящем, че те не са тези " мозъчни тръстове", които вземат всички решения. Това е само "предавателно звено". Не е случайно, че в изследвания, посветени на опита да се проследи тази "тайна власт", има ясно разграничени понятия като "авторитет" и "власт".
"Aвторитет" - това е най-висшата власт, а това, което те наричат "власт" - всъщност е изпълнителната, политическата власт. И ако вземем ето тази "пирамида", трябва да се каже, че в този горен ешелон, който те наричат "авторитет", има такива окултни организации, които никога не се "осветяват", за които никога не научаваме нищо, а ако узнаем, то е само от съответната литература. Като пример мога да кажа за две такива организации: това са - масонската ложа "Бней Брит" и "Lucis Trust" - организация, която е мозъчен център на окултното движение "Ню Ейдж".
А после идва изпълнителната структура - това са "Билдерберг Груп", "Съвета за международни отношения", "Кръглата маса", "Тристранната комисия", и т.н .. "Върхушката" - най-високопоставените членове на тези групи са включени в съответните окултни структури. Но това не е предела, защото в крайна сметка всичко това е "вързано" за най-големите банки, за "висшия слой" на финансовите институции, които също се намират в тази структура. И тук, както вече разбирате, механизмите на тяхното взаимодействие е изключително трудно да се разгледа.
Що се отнася до прословутата "теория на конспирацията", то просто "теория" няма, а има конспирация. Тъй като сега почти целия заговор вече е лъснал. Сега няма нищо скрито. Аз просто исках да подчертая, че "новия световен ред" сега показва вече напълно открито своята адска природа. По-рано, през всичките тези години световният "елит" се прикриваше за изпълнението на своите цели под маската на хуманизма. Това беше основно направление на системата от ценности. Днес, когато хуманизмът е преминал в своята саморазрушителна фаза на трансхуманизъм, но за фаза на трансхуманизма по някаква причина никой не говори у нас. На Запад това е ключово и стратегическо направление на научните изследвания.
Трансхуманизъм - това е система от възгледи, която има за цел да се преодолее човека, преодоляване на човешката природа и създаването на постчовек чрез преходна фаза на трансхуманизъм. Постчовекът е човек, който ще има нови възможности чрез новите технологии. Това са различни импланти и т.н. Това ще бъде безполово същество, което ще се възпроизвежда изкуствено. Това е човек, който ще има "безсмъртие" поради това, че ще достигне способността да премества съзнанието си в нова "цифрова" форма.
Това би могло да се разглежда като вид маргинално направление на изследвания, ако с него не се бяха ангажирали от най-високо ниво държавни ведомства, предимно от западните страни и разбира се - Съединените щати, ако за целта не отиваха огромни ресурси от частни фирми, от частния бизнес, които се занимават с това.
Целта на всичко това е да се създаде постчовек с помощта на НБИК технологии. Какво представляват тези технологии? Това е Нано- Био- Информационни- Когнитивни технологии. И то не просто НБИК технологии, това е конвергенция на НБИК технологии. Това е нещо ново. Конвергенцията на НБИК технологии говори за това, че основната задача е  върху промяна на човешката природа, както и промяна на облика на човешката мисъл, самосъзнанието на човека.
Защо казвам, че това се прави на високо ниво? Защото за първи път терминът "НБИК технологии" е въведен в САЩ през 2002 г., след като Националната научна фондация на САЩ, занимаваща се със субсидиране на научни изследвания в страната, поръча на група от 50 американски учени да създаде проект за бъдещето. Този проект е съставен и публикуван през 2003 г. Освен това, при разработването на проекта присъстваха и представители на най-новите тенденции в областта на науката и технологиите, включително и представители на направлението за трансхуманизъм ....
Тези мисли и идеи присъстват в такъв документ като "Стратегия за развитие до 2030 г.". Този документ е разработен от Националния съвет по разузнаването на САЩ, и там е написано много ясно, че задачата на елита е - използване на нови технологии, за да се създаде двустепенно общество: тези, които могат да се превърнат в постчовек и тези, които не ще могат ... Първите - това са хората, които имат необходимите знания и съответните финансови ресурси. Това означава, че те съвсем ясно са намерили такава брилянтна форма, за да обосноват своята "избраност". Създава се постчовек със свръхразум, а тези, които не се вписват в този "свръхразум", както казваше един от представителите на трансхуманизма, ще бъдат третирани като "неуспешен експеримент" ... "
Нещо наистина всичко започва да прилича на фантастичното произведение на Хърбърт Уелс "Машината на времето", където главният герой посети бъдещето на човечеството, в което има две класи: управляващата, която живее за своето удоволствие на земната повърхност, и така наречените "обслужващ персонал", който работи в полза на управляващия "eлит" под земята. Но изглежда, че именно тази фантастика световния "eлит" с помощта на новите технологии и трансхуманизма иска да превърне в реалност.
Налице са истина и някои от новите моменти на това бъдеще, което ни подготвят трансхуманистите, които не са включени в произведението на английския автор на научна фантастика - това всъщност е превръщането на управляващата класа от живи хора в киборги, у които дори мозъците са съставени от чипове и микросхеми. Освен това ще бъдат сменени със синтетични и различни части и органи на тялото. Планира се въвеждане на чипове и за "обслужващия персонал", но не и за псевдоразвитието на техните способности за сметка на електронните "патерици" и "мозъци", а за тотален контрол върху дейността им, която ще бъде напълно регламентирана и контролирана именно от този  глобален "изкуствен интелект", създаването на който през 2030 г. вече усилено се ПиАри в контролираните от световния "eлит" медии и информационни портали като "добро" за човечеството.
Но наистина ли имаме нужда от такова "бъдеще"? Дали някой може да се заинтересува от съществуване в качеството на напълно контролирани био-роботи, които служат на интересите на псевдоразумни киборги? И не забравяйте, че дори в броя на тези био-роботи ще попаднат, според плановете на световния "eлит" само 500 млн. хора, чиято робска психология напълно ще задоволява "господарите". Всички други трябва да бъдат унищожени с помощта на войни, революции, бунтове, тероризъм, изкуствено създадени епидемии, изкуствени и природни бедствия, с разпространението на ГМО, пропагандата на хомосексуализма, злоупотребата с наркотици и т.н. Но дали вие лично сте съгласни на такова бъдеще за себе си?


По материали от Интернет

вторник, 7 февруари 2017 г.

Филмът като средство за манипулиране на съзнанието

Влиянието на киното и телевизията върху съзнанието на хората е огромно. Но до колко силно в деградивен план за нашето съзнание може да бъде огромното влияние на негативния информационен поток, попадащ върху нас под формата на нискокачествени филми и телевизионни предавания? Какъв информационно-енергиен заряд носи това "изкуство" и как това се отразява върху психиката и вътрешния свят на обикновените хора? Кому и защо е нужно да превръща хората в безмозъчни животни?
Да отговори на тези въпроси се опита руският пътешественик, биолог, антрополог Г. Сидоров в книгата си "Тайната хронология и психофизика на руския народ". Ето какво пише той: "Както ви е известно, всяко изкуство в известна степен има и окултно влияние. Точно това, колкото е възможно повече и използват тъмните сили - и за да контролират човешките маси, и за понижаване на тяхното духовно ниво ..
Музиката, изобразителното изкуство и киното - за сатанистите те имат една обща кауза: всичките три основни вида изкуство са впрегнати в един хамут и са заети с изпълнение на обща програма. Нека накратко да разгледаме какви филми са широко разпространени в нашите кина и по телевизията. Демократите още не бяха успели да завземат върховната власт, а руските видеосалони бяха залети от холивудски евтини продукции, рекламиращи насилие, див, непобиращ се в нито една рамка на разбиране секс и т.н. Фактът, че от екраните на видеоклубовете, телевизията и по-късно на руското кино срещу нашия народ започна жестока психическа агресия, се осъзнава от малцина. По-голямата част от руските граждани както винаги се подлъга от фалшивата пропаганда, че "Западът споделя с нас зашеметяващите си постижения в областта на киното, и ние имаме да научим много от него".
На Русия и трябват добри, призоваващи към светлината, доброто и полета на човешкия дух филми. За това, че посредством киното западът разрушава и снижава до нивото на животно душите на руските граждани, нашият народ разбра едва, когато се появиха последствия от този чудовищен и безчовечен процес в Русия. Първата реакция на натиска на западното кино дойде от нервната система на руските деца. Учителите от училищата и родителите започнаха да забелязват, че учениците са станали твърде раздразнителни и много агресивни. Но най-важното е, че те в голямата си част започнаха да гледат на нормалния човешки труд като на сериозно наказание, и това не е чудно, тъй като западните филми не учат да се трудиш и да се насладиш на плодовете на труда си, те учат на насилие и секс, основно само на това.
Много рядко на руските екрани се появяват стойностни западни филми. Но те са толкова малко, че можете да ги преброите на едната ръка. По принцип по нашите екрани процъфтява евтиното: безкрайна стрелба, преследване, мъчения, изнасилване. Рядко положителният герой наистина е положителен, по-често не е  по-различен с поведението си от отрицателните герои, и тази линия е съставена специално, за да не може човешката психика да се захване за положителното. Перверзното е, че западните филми учат човека да не чувства болката на ближния, научават го на хладнокръвно убийство, и в същото време набиват в главата му, че човек живее на земята само веднъж и в света няма нищо по-ценно от парите. Парите - това е Бога на Запада, единствената реална ценност, която струва нещо. В западните филми всичко се върти около парите, заради тях хората преследват, убиват, измъчват, насилват; и тези псевдоценности ден и нощ завладяват душите на нашия народ.
Какво правят oт нас, налагайки ни своите филми задокеанските "благодетели"? Жестоки, безчувствени и глупави хора-роботи, концентрирани върху богатството и признаващи само култа на силата. А ако се каже по-просто, те отнемат на руснаците не само душата, но в същото време и бъдещето ...
Ние имаме в предвид ефекта върху човешката душа на филмите, наблягащи на откровен животински секс и различни сексуални извращения. И двете не само снижават психиката на човека, което я прави уязвима за различни форми на сексуален тормоз, но и унищожават естествената нетърпимост към хора с извратена сексуална ориентация - към тези, които имат болна, разстроена психика. Но това не е най-лошото. Истинският проблем е, че порнокинопродукцията фокусира върху сексуалните проблеми незрелите души на децата, като ги тласка към ранен сексуален опит и по този начин води по-младото поколение към сексуални извращения ...
Бих искал да се спра на западните "сапунени опери" тип Санта-Барбара. Те също така затягат в своето блато, но не затягат по-младото поколение, като например приключенските филми или порнографията, а поколението на възрастните, които познават живота не от филми, а от своя опит. Именно за това поколение се създават многосерийните потискащи и тъпи филми. С каква цел? Все една и съща - да се снижат колкото е възможно  душите на онези, които гледат тези "сапунени опери". В крайна сметка, западните сериали са абсолютно безидейни. Всичко, което се случва в тях, се върти около парите, секса и човешкия примитивен егоизъм. Те не дават абсолютно нищо. Начинът на живот и на запад, и на изток е нищо друго, освен целенасочено действие върху поддържането на тялото си - нищо повече. В крайна сметка ежедневното битово ниво е просто на нивото на роби, а не на герои.
Наред с другите неща, "сапунените опери" привличат (поради липса на по-добро) пред екраните и телевизорите масата обикновени хора, което е много удобно да бъдат кодирани, докато гледат сапунени опери. И, разбира се, специалното кодиране, както у нас, така и в САЩ или Европа се прилага в пълна степен. Това е известния на всички 25-ти кадър, точкова, вълнова и аудио обработка на подсъзнанието и много други. Плюс това, надеждното отклоняване на умовете на хората от неотложните проблеми на живота чрез превключването им към илюзия, виртуална реалност, води до нищото".
По този начин, киното и телевизията се използват активно от слугите на тъмните сили за манипулиране съзнанието на хората в интерес на световната сатанинска паразитна система. И дойде време, в което трябва да се научим да отделяме реалното изкуство от примитивните, нискокачествени продукции на "Dream Factory" и да започнем да се борим за това, на нашите кино и телевизионни екрани цялата тази продукция за духовни деградета и хора с очевидно деформирана психика, повече да не се появява.




По материали от Интернет

събота, 4 февруари 2017 г.

Число. Кръговрат на циклите - по Крис Минев

Число

Числото е отношение (пропорция) и представлява част от цялото – подсистема, свързана във верига с други подсистеми (числа) в едно цяло – цялостна числова система в пространството на обект и средство, абстрактен качествен (внимание, това е ново) и количествен израз на част от цялото, на множеството елементи или на част от тях.
Числото08 едно написано по този начин ±1 със знак плюс/минус в долна степен пред цифра едно в енергиен поглед носи специално качество Ин (“минус”) и Ян (“плюс”) вътре в себе си. Дуализъм от две неща-числа -1 и +1. В същото време, от друг поглед, цифрата ±1 в разширен запис спрямо долна граница нула е триализъм от три неща: -1, ±0, +1.

Кръговрат на циклите

Кръговратът на цикли (Цикъловратът) е термин, с който се представя съвкупност от процеси за множество цикли осъществяващи се като скрита перфектност в Дипол (а) Енергия.
Eдиният кръговрат от цикли е ±9 степенен за енергийните нива19, 25.
Bторият ±8 степенен е за скокове нагоре, или надолу между нивата.
Третият ±7 степенен е за обвързани в едно цяло Диполи Енергия, в пространствена организация в локално пространство.
Чeтвъртият кръговрат от цикли е ±5 степенен29 между фундаментални качества в Дипол (а) Енергия, в ±5 степенна организация и т., н.


 http://forum.tisitova.com/viewtopic.php?f=18&t=129&sid=c71f2be04ccf4881af984d6a39b4da3e

сряда, 1 февруари 2017 г.

ГМО - Страстта към генома

Някои учени предлагат да се разнообрази детското меню не само с продове и зеленчуци, а и с биологически активни добавки и генно модифицирани натурални продукти. Страстта към генома Някога ни се струваше наивен разказа на Рей Бредбъри “Гръмна гръм”. Учен, пътуващ в миналото неволно убива пеперуда, но това става началото на верига от несъстояли се събития и след милиони години дава чудовищен резултат. Връщайки се в своето време ученият вижда, че е настъпил фашизъм. Но в наше време започват доста по-опасни събития. В апарата на наследствеността на картофите учените внедрили гени против колорадския бръмбар – този деликатес предизвиквал разтваряне на хитина – твърдите части на тялото стават меки и бръмбарите умират от мъчителна смърт. Но господата учени кой знае защо не помислили за останалите насекоми, които кацат на картофите. И били силно удивени, когато на картофите започват да загиват и пеперудки и божи кравички, а накрая – и пчели. След тях измират птиците, за които започва да не достига храна. Започват да се разкъсват биологичните вериги, които природата е създала преди милиарди години. Някои си мислят, че тази верижна реакция няма да стигне скоро до хората. Грешите, господа: ние вече сме въвлечени в кръговрата на смъртта. Световните пазари са залети с генно модифицирани храни в огромно количество. И изведнъж се изяснява, че опитните мишки, които са се хранили с такава храна, дават потомство, което много боледува и мисли зле, тоест потомство, което се изражда¹. След обнародването на тези и други неугледни факти на Запад се разрази грандиозен скандал. “Зелените” се сдобиха със забрана на генномодифицираните продукти в САЩ и Канада. В такъв случай, къде да ги дянат? Както винаги – в Русия². И ето, на нас радостно ни съобщиха, че на опаковките с такива продукти ще има специални предупреждения. Но тази информация премина тихо и малцина схванаха нейния смисъл. Болшинството купувачи както преди вземат наред, без да избират. Хората в днешна Русия са като опитни мишки. А след това учените наивно се чудят защо страната измира. Докторът на биологичните науки Любов Александровна Калашникова много години е работила в Словения и е създавала трансгенни модификации сред домашните животни. И когатосе връща в Русия тя разказва ужасни неща. Животните, в които са въвели чужд, но привидно полезен ген, зловещо боледуват и 98% от тях загиват. А достигналите до полова възраст не могат да се съешават и потентността им е почти нула. Тогава матката се осеменява изкуствено – и се получава потомство още по-уродливо, отколкото съответните родители. При генетичните уроди са увеличени органите, възникват вътрешни кръвотечения, развиват се ракови патологии. Но на нас не ни показват трансгенните инвалиди, а тихичко ги унищожават, за да не плашат обществеността. Иначе тя ще се сдобие със забрана на тези изследвания и генетиците ще престанат да получават парички. Със сериозен вид на нас ни внушават, че млякото на трансгенните крави съдържа нови полезни вещества и е необичайно вкусно. Ако искате – в него ще има лекарствата, които са ви нужни. Платете половин милион долара и кравичката е ваша /именно толкова струва трансгенна крава/. На човек лошо му става при мисълта какви изменения може да предизвика в нас млякото или месото на такава болна крава. И страшно е да си помисли човек в какво ще се превърнем, ако ни присадят орган от трансгенна свиня. Та нали прасетата, които носят човешки или бичи ген на хормона на растежа страдат от безплодие, артрити, язви на стомаха, летаргия (!) и други нарушения. Какво е това, ако не генетично оръжие? Наистина, засега само за свинете. - Реалните успехи в тази област са малки, каза ми докторът на биологическите науки професор Пьотр Гаряев – Не вярвайте на сензационните съобщения. В действителност трансгенните растения и животни са страх Божий, реализация на фантазиите на Хърбърт Уелс от романа “Островът на доктор Моро”. Но ето, задъхвайки се от възторг, световните средства за масова информация ни съобщават нова сензация: скоро ще започнат подобни експерименти над хора. Разшифрована е структурата на човешкия геном: в каква последователност вървят една след друга милиардите “букви” в молекулата на наследственосттта. Премествайки ги от място на място, ние като че ли ще излекуваме рака и СПИНа и всички ще станем гениални, ще победим старостта и ще придобием безсмъртие... За фантазиите няма предел. А какво е положението в действителност? Генетиците лукаво казват: “Вижте как скочиха акциите на нашите фирми, когато съставихме картата на човешкия геном. А финансистите чуват, че това откритие скоро ще започне да дава огромни приходи. Извинете, но за него на банкерите разказват самите генетици. Ами ако са преувеличили своите постижения? - Това е грандиозна заблуда, подобна на приказките на физиците за това, че скоро ще получат управляема термоотрова – твърди Пьотр Гаряев. - В двете афери бяха натъпкани колосални пари, а резултатът – практически нулев. Затова ни проглушават ушите с “великите постижения на генетиците”, за да развържем отново кесиите си за техните изследвания. Виждате ли, за създаването на рай на Земята са нужни още само няколко десетки милиарда долара. Даже Клинтън и Блеър се хванаха на тази въдица. - Но на нас ни казват: отделяйки гена на стареенето, ще станем безсмъртни, а влагайки гена на гениалността, ще надминем Лев Толстой и Менделеев... - Всичко това са пропагандни глупости. Значи генът е като бутон: натискаш го и получаваш ефект. А какво става при това в апарата на наследствеността, на генетиците, като правило, не им е понятно. Те работят на сляпо, като с черна кутия. И получават резултати, които, меко казано, са не винаги приятни. Съществува така нареченият ефект на транспозицията: ако фрагмент от ДНК прескочи от едно място на друго, то той променя своя генетичен смисъл. Например, на своето място онкогенът е крайно полезен: той помага за нарастването на клетките. Но ако го преместите на друго място, той ще стане много вреден – ще започне да формира раков тумор. Манипулирайки наследствения апарат, генетиците получиха много подобни изненади. Затова трансгенните растения и животни мрат като мухи. Но мутантите, които устояха на тези изпитания, придобиват необикновена жизненост и плодовитост. В резултат, техните популации растат подобно на метастазите на раков тумор, като поглъщат всичко наоколо. Действително: искали както е по-добре, а се получило, както винаги. - Защо се случват такива пробиви? – попитах аз. - Да допуснем, че не знаете английске език, - отговори той, - но самонадеяно отидете в Британската библиотека, за да прочетете в нея всички книги. Но вместо да четете, изведнъж започвате да номерирате в тях буквите. След няколко години титаничен труд установявате просто последователността на буквите в библиотечните книги. Но тази механична работе на дава нужния ви резултат – практически, вие не сте прочели нищо. Не сте научили езика. Нещо подобно направиха учените по програмата “Човешкият геном” и установиха зоните на отговорността на 50 хиляди гена и последователността на 3 милиарда нуклеотидни двойки, тоест тези букви, но само в наследствените програми. Похарчени са милиарди долари. А знания за генетичния език не дадоха. Генетиците работят на сляпо и затова не могат да излекуват рак и СПИН, не могат даже да изпълнят своите обещания. Добрите прибори автоматично определят последователността на нуклеотидите. Генетиците дават вид, че установявайки цялата последователност постигат тайната на хромозома. Но това е все едно да разбереш усмивката на Джокондата, изучавайки състава на боите, които е използвал Леонардо. - Искате да кажете, че тези знания не носят никаква полза? - Ползата е нищожна в сравнение с гигантските загуби за изследвания. Това е суперотмиване на пари. Мисля, че моят събеседник има правото да говори така, защото самият той получава мизерна заплата в един от московските институти на Русийската академия на науките. Неговата лаборатория се намира в малка стаичка без прозорци и вентилация. Но в нея са получени резултати, които не са сънували цели институти. Сътрудниците на лабораторията развили теорията за вълновите гени, появили се в Русия още през 20-те години и я потвърдили на практика. Какво става при опитите с пшеницата: нейните зърна били убити с чудовищна доза радиация, но оживели под действието на принципно нов лазер, който е създал Пьотр гараев заедно с кандидата на техническите науки Георги Тертишни. Или експериментите с картофи, при които грудките започнали да се образуват по стеблата, както при доматите: изглежда излъчването на лазера е пробудило в кореноплодите генетичната памет на своите картофени предци. Или опитите с лазерни огледала, на които записвали наследствената информация и я запазвали колкото дълго искат, тоест открили нови носители на паметта за следващите поколения компютри. Вълновите генетици разшифроват не последователността от буквите, а механизмът на генетичния код, изучават езика и образите на наследствеността. Те сякаш казват на тези, които са работили по програмата “Човешкият геном”. - Момчета, вие свършихте полезна работа – преброихте и номерирахте едва ли не всички нуклеотиди. А ние можем да ви подскажем как да четете тези последователности. Те образуват в триизмерни структури, излъчващи свелина, подобна на лазерната и радиовълни, които нашата апаратура улавя. Нуклеотидите в хромозомите образуват холографски решетки, с които клетките сверяват наследствената информация. Ние овладяхме логиката, която позволява да се разбере какво правят късчетата ДНК, които вие, колеги, номерирахте... Откритията на Пьотр Гараев и Георги Тертишни обясняват защо при другите генетици всичко става както винаги макар, че те са искали да стане както е по-добре. Гените, в привичното разбиране на тази дума, кодират само мизерна /белтъчна/ част от наследствената информация, а лъвският дял от нея се записва на вълното ниво в ДНК-програмите и в ДНК-тестовете, подобни на човешката реч. И ако експериментаторът въведе в молекулата на ДНК чужд фрагмент, то неговите физически полета ще изкривят цялата програма за наследствеността. С други думи, извършва се прекодиране на по-високо равнище, за което класическата генетика нищо не знае. В резултат неочаквано възниква друга генетична програма. И нещастният фрагмент на ДНК, който са поставили не на място, започва да играе роля на съдбовната запетая във фразата “Да се обеси не да се помилва”. Генетиците мислели, че всеки фрагмент на ДНК играе само една роля. А това не е така. Гаряев доказал, че в генетичните тестове съществува омонимия: една и съща дума придобива няколко значения и това зависи от контекста. Да вземем онкогена: на едно място от хромозомата той се чете например, като коса – като тази, която краси девойките, а в друга – като косата в ръцете на смъртта. Тоест този ген /фрагмент от ДНК/ чудовищно изкривява смисъла на генетичния текст: украшението на красавицата се превръща в оръдие за мъчения, с което си служи небезизвестната героиня от страшните приказки. Казано на научен език, въвеждането на чужди гени може да измени течнокристалическата структура на хромозомите, нейната холографска решетка. В резултат тя кодира нещо ново, неочаквано, или надига глас. Хромозомата започва да звучи по друг начин и да подава вълнови команди. Дължината на вълните, които излзат от нея се менят непредсказуемо и въвеждат клетките в заблуждение. Вместо същества с чудесни свойства, учените получават генетичен урод. И го пускат в околната среда. - Такива уродства не са задължително смъртоносни за новото същество, - казва Гараев, но те могат да се окажат смъртоносни за нас. Създадени са огромно количество трансгенни растения и животни и те вече започнаха да изтласкват естествените си събратя. Трансгенните уроди се държат като престъпници в човешкото общестно, които считат себе си за прекрасни хора и желаят да се размножават, като унищожават окръжаващите. Милиарди години природата е създавала хармония сред живите същества, а ние нахално въвеждаме чужди гени, като изменяме естествените програми. Това предизвиква разбалансиране на цялата биосфера на Земята. - Тоест, по своята същност, учените са започнали генетическа война ... против самите себе си? - Против всичко живо на Земята. - Извинете, но вие самите правите нещо подобно – например, като карате картофът да расте като домат. Та нали и на вас не ви е известен механичма на такива превръщания и това до какво могат да доведат? - Да, но ние не ги внедряваме в широката практика. А нашите колеги искат веднага да прилагат своите постижения без да знаят какво правят. Ние им казваме – дайте да разберем механизмите, а след това ще манипулираме гените или полетата. Та нали, ако не овладеете нашата логика, вие все едно няма да проумеете как да лекувате рак или СПИН, а само ще надробите попара. Но коллегите не искат да чуят – та нали щедрите клиенти изискват от тях практически резултати. И започва генетичен апокалипсис. Уви, това е трагедия не само на генетиците, но и на науката като цяло. Излизайки от опеката на религията, тя започна да прави каквото си иска. Тя няма нравствени спирачки. И когато финансистите, които искат набързо да заработят пари, изискват от нея практически резултати, тя послушно се поддава – даже ако така заплашва с гибел всичко живо. Така се разрази екологична катастрофа в резултат от чудовищното замърсяване на окръжаващата среда с промишлени отпадъци. Така се появи ядрената бомба и вече половин век светът балансира на ръба на атомното самоубийство. Така се създават генетични чудовища, способни да унищожават естествените си събратя и самите себе си. Искам все пак да успокоя читателите. Колкото и да е странно това, нас ни очакват светли перспективи. Вълновата генетика на Гаряев и Тертишной е неизмеримо по-ефективна от механичното манипулиране на фрагменти от ДНК. Рано или късно, финансистите ще започнат да влагат пари в това направление, а от старата генетика ще се откажат, защото тя консумира пари, а не дава резултати. По същността си тя изпълни своята задача, натрупа частни факти и сега трябва да установи общи закони. А тях е способна да ги установи само вълновата генетика. Тя ще осъществи същите тези чудеса, които така щедро ни обещават. В тази история ни утешава това, че много по-рано от науката за вълновите закони наследствеността беше овладяна от религията. Вижте какво става в храма: звънът на камбани и пеенето на молитви, светлината на иконите и мъждукането на свещите, невидимото присъствие на ангелите и самия Бог, създават същите тези вълнови структури, които изменят наследствените програми на приходящите. Изменят ги само в добра посока, като им дават чудодейни изцеления, удивителни откровения, огромна радост и висш смисъл на живота. Ако измолим от Бога опрощение на нашите грехове, науката ще тръгне по спасителния път, указан от религията, и в края на краищата ще се върне в лоното. Тогава ние наистина ще възкресим мъртвите и ще станем ангели жи`и в рая. А на грешната Земя ще останат кентаврите, русалките, рогатите хора и други нечисти същества, създадени от генетиците /явно не за първи път/. И ще започне новият век предсказан от пророците.

 Михаил Дмитрук - copyright (c) от списание "Чудеса и приключения", февруари 2001 г. Превод от руски: Еми Манолова