вторник, 28 февруари 2017 г.

Смъртта е най-голямата измама

Благодарение на тази измама елита е успял да държи човечеството в шах. Ако помислите, всяка диктатура винаги е разчитала на смъртта и най-вече на страха от смъртта. Смъртта не съществува! Ако човек знае, че е безсмъртен, той не се прекланя пред никоя диктатура. Религия и научен режим са двете страни на една и съща монета… едната казва, че ако не си добър роб ще идеш в ада, другата че сме тук случайно и ще изчезнем в нищото без каквато и да било причина. И че целият този свят толкова сложен и овързан е само резултат от хаоса, увеличавайки по този начин страха от смъртта когато човек се убеди, че това е единствения живот, който има на разположение. Следват някои признания на властни хора, доктори и учени, които противоречат на тази абсурдна теза: Елизабет Кюблер-Рос Швейцарска психиатърка, която е посветила живота си на лечението на неизлечимо болни пациенти. Тя казвала: “След като работих в продължение на много години с умиращи пациенти и след като научих от тях какво наистина е живота, за какво се съжалява, когато е прекалено късно, започнах да се питам какво всъщност е смъртта. Така започнах да събирам сведения за OBE (ИТП – извънтелесни преживявания), за които ми споделяха пациентите ми. Оказа се, че всички тези преживявания имаха еднакви характеристики и бяха сходни с други подобни доклади, на други лекари, в други части на света. От Австралия до Калифорния всички тези преживявания са имали един общ знаменател: перфектното осъзнаване на тези хора, че напускат физическото си тяло, оставайки в пълно съзнание. Всичко това ме води до извода, че смъртта, така както я разбираме ние на научен език, не съществува. Следователно умирането означава да изгубим само физическото си тяло, както пеперудата когато излиза от пашкула си. Става дума за преход към по-високо ниво на съзнание, където продължаваме да възприемаме, да се смеем, да разбираме, да се развиваме и където единственото нещо, което губим е това, от което нямаме вече нужда – физическото тяло. Никой от пациентите, които са имали този вид опит не се е боял от смъртта. Нито един. Освен това, много от тях са изпитвали отново усещане за цялостност на собственото тяло, като когато са били здрави. Например някой който е бил блъснат от кола и е загубил крака си, излизайки от физическото тяло е имал крака си на мястото му. Друга пациентка, която изгубила зрението си по време на експлозия в една лаборатория, с излизането от тялото си била в състояние да види и опише случката със злополуката и хората, които; се притекли на помощ в лабораторията. Но когато се върнала към живота, разбира се била напълно сляпа. Следователно е ясно, защо много от хората, които са имали преживявания от този тип, не искали повече да се връщат, защото имали начин да познават едно място, много по-красиво и перфектно от това на земята. Не трябва да се страхуваме от смъртта. И един от начините е като знаем, че тя не съществува и че всичко, което преживяваме в живота има положителна цел. Трябва да се освободим от негативизма и започнем да виждаме живота като предизвикателство, като тест да подобрим собствените си вътрешни ресурси и сила. Това, което научихме от нашите отишли си приятели, от тези, които са се върнали за да ни разкажат техния опит, е че всяко човешко същество след преминаването вижда целия си живот като на филм, като по този начин има възможността да преразгледа всяко свое действие , всяка дума, всяка мисъл и да съди за себе си. Следователно няма никакво съдене освен нашето, и няма осъдителен Бог, готов да ни накаже.“ Робърт Ланза Е бил избран от New York Times като трети най-добър жив учен и той потвърждава: “Животът и съзнанието са от ключово значение за Вселената и на практика самото съзнание е това, което създава материалната вселена, в която живеем, а не обратното. Взимайки структурата на Вселената, нейните закони, сили и константи, те изглеждат оптимизирани за живота, което предполага, че разума е съществувал преди материята.“ Ланза също така твърди, че пространството и времето не са предмети или неща, а по-скоро инструменти на нашето разбиране, “носим пространството и времето с нас наоколо, както костенурките носят черуките си.“ В смисъл, че когато черупката се отдели (пространство и време), ние продължаваме да съществуваме. Теорията предполага, че смъртта на съзнанието просто не съществува. Съществува само под формата на мисъл, защото хората се идентифицират с тялото си, вярвайки, че то рано или късно ще умре и че съзнанието на свой ред ще изчезне. Ако тялото генерира съзнанието значи то умира заедно с тялото, но ако тялото получава съзнанието по същия начин както декодер получава сателитни сигнали, означава, че съзнанието няма да приключи с физическата смърт. В действителност, съзнанието съществува извън ограниченията на времето и пространството. В състояние е да бъде навсякъде – в човешкото тяло и извън него. В допълнение, мега-вселени могат да съществуват едновременно. В една вселена тялото може да е мъртво до като в друга продължава да съществува, поглъщайки съзнанието, което мигрира в тази вселена. Това означава, че мъртвия човек посредством тунела не отива в рая или в ада, а в един подобен на нашия свят. И така до безкрайност. Без да прибягва до религиозни идеологии, ученият се опитва да обясни квантовото съзнание с предсмъртни преживявания, астрални проекции, извънтелесни преживявания и дори прераждането. Енергията на съзнанието в един момент бива рециклирана в друго тяло и през това време съществува извън физическото тяло, в друго ниво на реалността, дори в друга вселена. Ебен Александър Той е неврохирург в Харвард с важен опит в учебен план. Бил е винаги скептичен във връзка със задгробния живот и разказите за извънтелесни преживявания, на неговите пациенти. Но от както през 2008 изпаднал в кома за 7 дни, поради рядка форма на менингит, неговите възгледи се променили. Неговата история излязла и на корицата на Newsweek, но също така и в една книга със значителното заглавие “Proof of Heaven” (Доказателство за Рая), която разказва преживяването, при което 58-годишния лекар посетил мястото, което самият той наричал “неизмеримо по-високо от облаците, изпълнено с прозрачни и искрящи същества.“ Между живота и смъртта: една ессенна утрин на 2008 Александър се събудил със зверски главобол и малко по-късно бил приет спешно в една от болниците, в които работил – Lynchburg General Hospital във Вирджиния. Там му диагностицирали бактериален менингит от Escherichia Coli, типична детска патология, която в рамките на няколко часа го довела до кома. В продължение на 7 дни американския неврохирург остава между живота и смъртта и честите Компютърни томографии и прецизните неврологични посещения, показвали пълно бездействие на неокортекса (който при човека представлява 90% от повърхността на мозъка и е съставена от сивата част от клетъчното тяло на невроните и осигурява способността на организма, и най-вече човека, да възприема околната среда, да общува, помни и извършва преценка). Доказателството за измеренията: До като Ебен Александър лежал неподвижен в безсъзнание, преживявал също едно невероятно пътуване, което по-нататък щяло да промени живота му. Всичко започнало “в един свят с бели и розови облаци, открояващи се на фона на едно небе, тъмно синьо като нощта, и стада от светещи същества, които оставяли след себе си ярка следа“. Според Александър, описвайки ги като птици или светлинни същества не е най-подходящо, тези същества той ги описва като по-висша форма на живот. В това измерение, обогатено със славно пеене, слуха и зрението се превръщат в едно. “Чувах красотата на тези необикновени същества и заедно с това виждах съвършенството и радостта на това, което пееха.“ Милиони пеперуди: В голяма част от своето пътуване Александър е бил придружен от едно мистериозно русо момиче със сини очи. Разказва, че я срещнал за пръв път до като вървял върху килим, оформен от милиони ярко оцветени пеперуди. Лекаря си спомня погледа;, който изразявал абсолютна чиста любов, много над това, което може да се изпита в реалния живот. Говорела с него без да използва думи, изпращайки съобщения, които “влизали в него като нежен вятър“. Той си спомня по особен начин 3 от тях. “Ти си обичан и обгрижван“, “Няма от какво да се боиш“ и “Няма какво да сгрешиш“. Но спътницата на лекаря добавила също: “Ще ти покажем много неща тук, но накрая ще се върнеш назад“. Космическа утроба: Продължавайки пътуването си пристигнал в една огромна празнота, напълно тъмна, безкрайно широка и комфортна, осветена само от една ярка сфера, “Нещо като преводач между мен и огромното присъствие, което ме заобикаляше. Беше като че се раждах в един по-голям свят и като че самата вселена беше една гигантска космическа утроба. Сферата ме водеше през това безкрайно пространство.“ Той определено не е първият случай, за това което англосаксонците наричат Near Death Experience (Преживяване, близко до смъртта), но със сигурност смущава факта, че е разказано от един добре известен професор по неврохирургия, който винаги се е обявявал за скептик. 

Източник: disclosebg.altervista.org

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.