неделя, 29 август 2010 г.

Аурата - по описание на Лобсанг Рампа

Вече видяхме в предходния урок, че тялото е обгърнато от етерик. След това идва аурата, която е подобна, т.е. има също магнитен произход, но нищо повече.
Аурата представлява светлината на Аза. Тя показва дали даден човек е първичен или духовен, дали е здрав или не. Всичко се отразява в аурата, която е като огледало на Аза или на душата. В аурата можем да видим болестта, здравето, загубата или успеха, любовта или омразата. От друга страна е добре, че не всеки може да вижда аурата, защото в наше време, за съжаление, обикновено хората търсят облаги за сметка на другите, а аурата показва хубавите и лошите мисли, като отразява цветовете и трептенията на Аза. Сигурно е и това, че когато човек е болен от смъртоносна болест, аурата му потъмнява, а в някои случаи изчезва преди смъртта му. От друга страна, в случай на внезапна насилствена смърт, когато жертвата е била в добро здраве, аурата се застоява след клиничната смърт.
Добре ще бъде да направя някои забележки върху смъртта, защото прекъсването на живота съвсем не прилича на някакъв жесток акт, а по-скоро на едно обикновено прекъсване на тока. Смъртта никога не бърза. Каквато и да е причината, даже и при обезглавяване, тя не настъпва никога внезапно. Мозъкът, както видяхме, е батерия, която произвежда електричество. Кръвта носи химическите продукти, влагата, металните следи, които се натрупват в мозъчните тъкани. Така мозъкът може да действа още от З до 5 минути след клиничната смърт!
Аурата е много по-фина от етерика. Аурата е за етерика онова, което е самият той за тялото. Етерикът следва тялото и го обгръща изцяло, а аурата се отделя, като образува яйцевидна черупка (вж.фиг.4). Тя може да достигне височина два метра и половина или повече и ширина - един метър от центъра. След това постепенно изтънява към краката. Аурата се образува от цветни лъчеви изпускания, излизащи от различни части на тялото. Китайската мъдрост гласи: "Една рисунка струва повече от хиляда думи". За да избегнем тия хиляда думи, ние прилагаме рисунката на жена в профил, а около нея посочваме силите на аурата и нейната форма.

Фиг.4. Очертания на аурата

Трябва да подчертаем, че аурата действително съществува, но вие не я виждате, както не виждате въздуха, който дишате - рибата също не вижда морето, в което плува. Аурата е истинска жизнена сила. Тя си съществува дори ако невежите не могат да я видят. За да успеете, трябва да се упражнявате, да се трудите. С вяра и малко помощ ще успеете да я различите. Най-трудното е разбира се да добиете тази вяра.
Както вече казахме, аурата е многоцветна. Трябва да отбележим също, че като говорим за "цветове", намекваме само за една част от слънчевия спектър. С други думи, вместо да използваме думата "цвят", можем да дадем честотата на това излъчване, което наричаме "синьо" или "червено". Червеното е един от цветовете, най-лесен за виждане. Синият цвят е по-фин. Някои хора не могат да видят червения цвят, а други - синия. Обикновено всяко същество притежава "хало", синкаво или жълтеникаво. Когато някой лъже, жълто-зелени лъчи пресичат халото му. Много е трудно да се опише, но веднъж видяно, не може да се забрави. И така, щом излъжете, веднага се издавате, защото жълто-зелени отблясъци изскачат от върха на аурата.
Аурата стига до очите, следва онова, което наричаме хало или сияние със жива синя или жълта светлина, а на самия връх бликва нещо като фонтан от светлина, който в Ориента наричат Цветето на Лотоса. Прилича на истинска дъга и с малко повече въображение ще видите как разцъфват седемте листенца на Лотоса.
Колкото човек е по-духовен, толкова халото му е по-жълто, с минзухареножълт цвят. Ако човек таи лоши мисли, съответната част на аурата става кафеникава, заобиколена с отровно жълто-зеленикав цвят, който подсказва лъжа. Ние сме убедени, че много хора виждат аурата, без да знаят. Често казват: еди-какъв си цвят ви привлича, а друг не. Инстинктивно си помисляте, че въпросният цвят не върви с аурата ви. Сигурно сте виждали приятелка, която е лошо облечена, в цветове, които ви шокират. Може би вие не виждате аурата й, но чувствате, че цветовете й ви влияят зле. И така, много хора чувстват аурата, отгатват я, но тъй като от детството им са били пазени от свръхестествени сили, отказват да вярват на онова, което виждат.
Доказано е, че определени цветове влияят на здравето ви. Ако носите дрехи с неподходящ за вашата аура цвят, ще се чувствате зле, в лошо настроение, докато не ги смените. Същото се отнася и за дома ви. Всеки знае, че зеленият цвят успокоява, а червеният дразни. Цветовете всъщност представляват трептения. Тъй както трептенията, които наричаме "звуци", могат да бъдат хармонични или не, така немите трептения, които наричаме цветове, могат да причинят истинска душевна какофония.
http://www.yosif.net/bg/duh/index4.htm

четвъртък, 19 август 2010 г.

Етерното тяло (етерник) - по описание на Лобсанг Рампа

Вече видяхме, че човешкият мозък произвежда електричество благодарение действието на химическите елементи, водата и металите, които го съставят. Това важи и за тялото, защото кръвта, която тече в артериите и вените, носи химични елементи, следи от метали и вода. Цялото тяло е наелектризирано. Разбира се, не става дума за електричеството, което осветява дома ви или с което готвите, а по-скоро за един магнитен ефект.
Ако вземем обикновен магнит и го сложим на масата, после го покрием с лист хартия и хвърлим отгоре метални стърготини, ще видим, че те се подреждат в определена схема. Струва си да опитате. Купете си един магнит или заемете от някого. Сложете лист хартия отгоре така, щото магнитът да бъде в центъра. Намерете железни стърготини и поръсете с тях хартията, но отвисоко. Ще видите как железният прах очертава магнитните сили, излизащи от магнита. Ще видите точната форма на магнитните сили. Направете опита, това ще ви помогне в учението. Магнитната сила прилича на етеричната сила на човешкото тяло и на аурата му.
Всеки знае, че около електрическата жица има магнитно поле. Ако токът се променя, това означава, че е променлив, а не постоянен, тогава магнитното поле се движи от импулсите и се мени със смяната на полюсите.
Човешкото тяло, което е източник на електричество, е заобиколено с променливо магнитно поле. Етерикът, както ние го наричаме, се колебае и трепти толкова бързо, че е невъзможно на практика да се различи движението. По същия начин, когато лампата гори, въпреки че токът се мени 50-60 пъти в секунда, ние не го виждаме. Обаче в някои изолирани селища или на борда на кораб колебанията са толкова бавни, щото с просто око могат да се видят трептенията на светлината.
Ако един човек се доближи много близо до друг, обикновено и двамата усещат някакво дразнение. Повечето хора прекрасно съзнават близостта на другия. Опитайте с някой приятел; застанете зад него, приближете с пръст тила му и леко го докоснете. Обикновено той не може да разграничи близостта от истинското докосване. Това е така, защото етерикът е също чувствителен към докосването. Етерикът това е магнитното поле, което обкръжава човешкото тяло (вж. фиг.З).Това е границата на аурата, нейното ядро, ако може така да се каже. Разбира се, етерикът покрива всяка част от тялото с около един милиметър, покрива всяко косъмче дори. При някои е по-дебел, като достига, но рядко, до 12 сантиметра.
Етерикът може да служи за измерване на жизнеността на хората. Обикновено мени силата си с промяната в здравословното състояние на човека. След тежка работа през деня етерикът се приближава до кожата, но след добра почивка се увеличава, очертавайки точните форми на тялото, на космите, брадавиците и дори пъпките.
Интересно е да се отбележи, че ако някой е подложен на голямо електрическо напрежение със слаб волтаж, етерикът се вижда понякога син, понякога розов. Някои атмосферни условия също дават възможност да се види етерикът. Моряците наричат това явление огънят на свети Елм. Случва се понякога мачтите, долната част на кораба да изглеждат странно осветени за онзи, който ги вижда за пръв път. Тази светлина може да се оприличи с етерика на кораба.
Много често на село или в полето, в тъмна и мъглива нощ, около жиците с високо напрежение може да се види синкава светлина. Електроинженерите наричат това явление "корона" и една от грижите им е да избегнат падането на короната върху изолаторите. В такъв случай може да се йонизира атмосферата и да се получи късо съединение, а оттам - тъмнина над цялата област. Короната на човешкото тяло е, разбира се, етерикът.
Почти всеки може да види етерика на едно тяло, при условие че се упражнява малко и има търпение. За нещастие често пъти човек си въобразява, че има лесен начин да се достигне до познанията и способностите, които за Учителите са траели години на учение. Нищо не може да се постигне без упражнения. Най-големите музиканти се упражняват всеки ден. Вие също трябва да се упражнявате. Помолете например някой приятел да протегне ръка и да разтвори пръсти на черен или неутрален фон. Вие ще се обърнете и ще гледате, но не пряко. Има един "трик", с който е добре да свикнете. С ъгъла на окото си ще видите нещо като сиво-син пушек, залепен за кожата. Както вече казахме, той може да достига няколко сантиметра. Често се случва онзи, който гледа ръката, да прави много усилия и да не вижда "гората, защото дърветата я закриват". Отпуснете се, с малко повече усилия ще видите нещо.



Можете и сам да се упражнявате. Седнете удобно във фотьойла. Гледайте да сте на около два метра от предметите в стаята. Дишайте бавно и спокойно, дълбоко. Протегнете ръце, като докосвате леко върховете на пръстите, а палците държите във въздуха. Ако в този момент отстраните леко ръце, ще видите "нещо". Може би ще изглежда като сива мъгла, която ще ви се стори осветена, но сигурно, като разтворите пръсти, ще различите нещо. Това нещо е етерикът. Ако загубите контакта и това бегливо "нещо" изчезне, започнете отново. Това е само въпрос на упражнения. Още веднъж ще кажа, че и най-големите музиканти на света упражняват непрестанно "скучните" гами и свирят великолепно. Вие също можете да получите прекрасни резултати в изучаването на метафизиката.
Наблюдавайте пак пръстите си, гледайте внимателно как лека мъглица минава от единия в другия. С малко повече практика ще видите, че тя минава от лявата в дясната ръка или обратно. Това зависи от вашия пол, от здравословното ви състояние и от проблемите ви в момента.
Ако имате възможност да получите помощта на човек, който се интересува от този опит, можете да се упражнявате с дланта на ръката си. Настанете другия, по възможност от противоположния пол, във фотьойла срещу вас. И двамата протегнете ръце. После доближете дланта си до тази на другия. Когато разстоянието стане 4 сантиметра, ще почувствате леко течение (студено или топло) от едната длан към другата, а по-силно се чувства в средата на дланта. Ако усетите топъл полъх, леко завъртете дланта по диагонал и усещането за топлина ще се усили. С упражненията тя ще се увеличава още повече. Щом достигнете този стадий, ако гледате внимателно пространството, което дели вашата длан от тази на другия, ясно ще видите етерика. Изглежда като синкав дим от цигара, която гори сама.
Необходимо е да повторим, че етерикът е външната изява на магнитните сили на тялото. Ние го наричаме "душата", защото, когато някой умре внезапно, а е бил в добро здраве, този етеричен товар остава известно време, после се отделя от тялото и се скита като "заблудена душа", но това няма нищо общо с астралната същност. За това обаче - по-късно.
Сигурно сте чували да се разправя как в старите гробища на село, където няма осветление, в безлунни нощи от прясно изкопани гробове се е виждало да проблясват слаби синкави светлини. Това е етеричният товар, който се разсейва и напуска мъртвеца, погребан същия ден. Можем да сравним това явление с топлината, излизаща от чайника, който току-що сме свалили от огъня. Просто загуба на топлина. Същото може да се каже и за смъртта (а не бива да се забравя, че съществуват няколко относителни стадия на смърт) - етеричната сила в умиращото тяло намалява все повече и повече.
Случва се понякога етерикът да се застои около тялото няколко дни след клиничната смърт, но това е въпрос на друг урок.
Упражнявайте се. Гледайте ръцете и тялото си, направете опита с близък приятел, защото само упражненията ще ви позволят да видите етерика, а докато не сте го видели, няма да можете да видите аурата, която е още по-трудно доловима.
Източник:
http://www.yosif.net/bg/duh/index3.htm

неделя, 15 август 2010 г.

Енергията Кундалини - част 2

Признаци на частичното издигане на кундалини. Кундалини като болест
Преди да започне издигането си, кундалини най–напред се възбужда. Токовете й правят ума неспокоен. Такива хора са много непостоянни – правят или говорят едно, после прескачат на друго и т.н. Когато частичното издигане е много слабо, такива хора като че ли живеят в сънища и фантазии. При по–значителна сила на издигането, може да се появи вдъхновение в науката, изкуството или друга област на живота, да се получат изблици на щастие и добра концентрация на ума или даже парапсихични способности (сидхи). Но ако надите не са достатъчно чисти, също така могат да се провокират умствени нарушения – като безсъние, натрапливи и маниакални импулси. По време на реакцията (свързана със спускане на частично издигнатата кундалини) се появява тежка депресия, някои дори правят опити за самоубийство. Посланията, които се получават от разблокираните впечатления в читта (складът от подсъзнателни впечатления), объркват разбирането на много хора или ги правят просто марионетки в ръцете на на скритите им и сега изплуващи желания. При частично издигане до Сахасрара, човек получава съответно и частични прозрения, но често ги обърква с Абсолютната Истина и чрез прокламирането им само още повече обърква света.
В самото начало на издигането си, токовете на кундалини могат да повредят нежните вени и нерви около ануса, при което се получават хемороиди; да предизвикат уринарни и полови нарушения, запек и т.н. Може да се усеща остра болка в основата на гръбначния стълб. Частично издигнатата кундалини, окупирала свидишхана чакра, става причина за необикновени по сила сексуални влечения. Ако това е мъж и загубата на семе продължи дълго, той отслабва и става податлив на много болестни прояви, като нервно изтощение, хемороиди, жълтеница, кашлица, загуба на памет и много други. (Това завихряне на енергията във втората чакра е често, тъй като издигането на кундалини от муладхара до свидишхана е много по–лесно, отколкото последващите й маршрути през сушумна или други основни нади до сърцето и по–нагоре). Ракът на половите органи понякога е във връзка с превъзбуждането или подтискането на сексуалната енергия (например, лекарите знаят, че ракът на маточната шийка се среща много по-често при проститутки, докато този на маточното тяло – при неомъжени и нераждали жени).
Токовете на кундалини могат да абсорбират студ или горещина, причинявайки, болки, тежест, тръпки, парене или схващане в различни части на тялото, особено в кръста (началото на шушумна нади), коремната област и лявата ръка (свързана с деликатната, неиздръжлива на студ сарасвати нади); дразнене в трахеята и бронхите, сухота в гърлото и т.н. Особено характерни са движещите се (мигриращи) болки, с които медицината не може да се справи.
Докато признаците при пълно издигане на кундалини са твърде сходни при различните хора, при частичното й издигане един може да усеща едно, а друг – друго.

Какво да се прави?
Когато има частично издигане на кундалини, бъдете искрен и усърден, не се поддавайте на коварните склонности на ума и сетивата. Особено важно е да не разпилявате половата си енергия, да избягвате разсейването на ума със светски хроники, клюки и безполезно бърборене. Умът не може да стои без обект, върху който да се съсредоточава, затова го заангажирайте с духовни практики. Определете си отделно място, най-добре цяла стая, само за целта.
Необходимо е да бъдете редовен и умерен в работата и почивката. Тези, които са развили систематичност в своите духовни упражнения, ще могат да преодолеят кризите. Останете по време на тях в усамотение, приемайте лека храна или гладувайте в продължение на няколко дни (но не се препоръчва пълен глад, ако пратикувате усилено пранаяма). Само напредналите обаче могат да живеят продължително в самота, като медитират и по време на реакциите. Иначе дългото усамотяване е толкова лошо, колкото и потопяването в света сред изкушаващите обекти на сетивата.
При горещи токове към ануса и половите органи е полезно носенето на стегната бедрена препаска, както и студените компреси, дори поставянето на лед върху споменатите области. Това може да е благотворно и при мозъчни разстройства вследствие на възбудената кундалини шакти.
Сменянето на центъра на кундалини при възбудена втора чакра (свидишхана) може да се постигне чрез редовно практикуване на следния метод. Седнете в поза с кръстосани крака и изправен гръбнак, с празен стомах и на чисто място, вдишайте бавно през двете ноздри. Издърпайте горната част на корема към гръбнака и нагоре, свийте здраво мускулатурата на ануса и много бавно и внимателно издърпайте енергията на кундалини от самия връх на половите органи към главата. Едновременно проследявайте умствено движението й по протежение на гръбначния стълб (по шушумна нади). После издишайте и отпуснете корема и ануса. После продължете този процес, без спиране. На ум произнасяйте „ОМ” през цялото време. Наистина си представяйте, че вземате цялата кундалини от свидишхана обратно в муладхара и оттам – през шушумна нагоре до сахасрара. Известно внимание и въображение са важни в началото; а по–късно човек би могъл и наистина да издигне кундалини. В края на практиката изпийте чаша чисто мляко. Започнете този процес с 5 минути сутрин и вечер, при подходящи условия практиката може да се увеличи до половин час два пъти дневно. При това избягвайте сексуално възбуждащи гледки (особено ако практикувате напреднала пранаяма със задържане на дъха, отправянето на кундалини в противоположни посоки може да навреди на здравето и дори да доведе до безумие!). Ако можете да преобразувате половата си енергия без подтискане, това би стабилизирало пребиваването на кундалини в по–високите чакри. Ако не, живейте един внимателно регулиран полов живот.
Всяко лекарство си има и добри, и лоши страни. Много духовни последователи чрез вземане на медикаменти са си съсипали живота. Тъй като, когато причината е в кундалини, а лекарят не знае това, то лекарствата, предписани от него, не могат да помогнат, а само да навредят. Кундалини обаче може да бъде прочистена чрез редовен начин на живот, чиста (безмесна) храна, бани (топли в студените и хладни в топлите климати), пранаяма (особено алтернативно дишане и едно друго упражнение), както и чрез искрени молитви, които вършат чудеса.
Мантрата може или да преобрази духовно човека, или да разруши живота му – ако се практикува неправилно. Внимавайте: славата на много псевдогуру от XX–я век се раздува от фалшивата пропаганда. Дори и древните велики адепти не са се хвалели, че са Божествени инкарнации.
За изчистването на кундалини много помага следната пранаяма. Заемете поза с изправен гръбнак, вдишайте бавно през двете ноздри. Приберете брадичката към гушата, приберете корема към гръбнака и нагоре. Дръжте дъха между сърцето и гърлото, колкото ви е приятно. После, затваряйки лявата ноздра чрез малкия и безименния пръст на дясната ръка, издишвайте бавно през дясната ноздра. След това вдишвайте отново през двете ноздри и след задържането, както го беше обяснено, издишвайте пак през дясната ноздра. Правете това в продължение на 5 минути. После продължете със същото вдишване през двете ноздри, същото задържане, но издишването да е само през лявата ноздра – така 5 минути. Правете тази пранаяма сутрин и вечер преди хранене. Ако спазвате принципите на духовния живот, можете постепенно да увеличите продължителността на всеки цикъл с по 1 минута, стигайки до половин час на ден за всяка ноздра. Чрез тази пранаяма може да се премахне мързелът и умората, да се изчисти гърлото от храчки и да се поддържа умът стабилен. Продължителната й практика помага за развитието на надите и издигането на кундалини. Тялото става неподатливо на най–суровите или горещи климати. Всичко това не е преувеличение, а жив опит.
Смъртта ще ви раздели от всички близки хора, но не и от вашата карма. Не бягайте от своите отговорности в живота: ние можем да откъснем лесно само един узрял плод, но ако е още зелен, ще го нараним. Когато човек има истински духовен растеж, много от неговите светски задължения отпадат от само себе си. Не пренебрегвайте и дребните наглед неща и работете в света, изпълвайки ума си с осъзнаване на Божественото. За каквото мисли човек, такъв той и реално става.
Както в светския живот, така и по духовния път, върховете и пропастите са нещо нормално. Помага само тази сила, която притежава знанието: „Стани, събуди се и не се спирай, докато не си постигнал Целта!” (духовен призив от времето на Ведите и Упанишадите). Това трябва да бъде мотото на всеки един човек.
Използвани са материали от Интернет и собствени записки

петък, 13 август 2010 г.

Луната - позната и непозната

От векове хората наблюдават на Луната странна активност. Там има процеси и явления, които са необясними : - изменения на външния вид и контраста на изображенията на детайли на лунния релеф ; - изменения на яркостта и необясними излъчвания ; - изменения на цвета на лунния обект ; - поява и изчезване на тъмни петна ; - движещи се обекти . През 1966 г. астрономи, наблюдавали дъното на лунен кратер са забелязали странни полюси, които от тъмни са станали зелено-кафяви, след това са се развивали по радиуса, променяли са формата и към средата на лунния ден са достигали максимални размери. Към лунната вечер са избледнявали и накрая са изчезвали. През септември 1967 г. канадски астрономи са фиксирали в Морето на спокойствието тъмно тяло с вилетов оттенък, което се е движело от запад на изток.
През 1968 г. американски изследователи забелязали в района на кратера Аристарх как 3 червени светли петна са се слели в едно. По същото време японски астрономи са наблюдавали розово петно, покриващо южната част на този кратер. Накрая в кратера са се появили 2 червени и 1 син пояс с ширина около 8 км и дължина около 50 км.
Американският космически кораб Рейнджър 3 изпрати 300 фотографии на кратери на Луната с куполи вътре в тях. Те бяха съобщени обаче още през 1962 г. от френски астрономи. Няколко фотоса на НАСА показаха дълъг цигарообразен обект, лежащ на повърхността на Луната, който по-късно липсваше на други фотографии. Видяхме и пирамиди от обратната страна на Луната. Тя е винаги скрита за поглед от Земята и би могла да е идеално място за строителството от други цивилизации на космопорт.
Появата на небесния дует Земя - Луна е доста странен. Химическият състав на земните и лунните породи показва, че Луната не само не е била част от Земята, но и не е могла да се появи до нея. Луната се е появила някъде отдалеч, даже извън Слънчевата система и е била закотвена до Земята, когато е прелитала покрай нея или нарочно е била докарана в тази част на вселената с определени функции спрямо Земята.
Сред многото въпроси е и "неестествения" произход на Луната. Както и защо формата й е като топка . Но и защо космически кораб да не е такъв ? Това е най-икономичната форма, позволяваща да се получи максимален обем от минимална повърхност. Разбира се, такъв космически кораб трябва да бъде много твърдо метално съоръжение. Вероятно дебелината на неговите стени е 20-30 км. Но металите имат голяма топлопроводимост. Това означава, че техните създатели са покрили повърността й с топлозащитна обвивка дебела няколко километра. Именно в тях метеоритите са образували множество кратери. Вътре в Луната под металния корпус би трябвало да има огромно свободно пространство, предназначено за обслужващите движението и ремонта на кораба и т.н. Възможно е 80% от масата на Луната да е намиращият се в нея полезен товар на кораба. Със сигурност предположенията за неговото съдържание и предназначение в момента са извън приетите тук научни рамки.
Укриването на дейността на извънземните става все по-трудно. Не е изключено те да са искали превръщането на Земята в свой резерват или естествен междугалактически парк за живи видове, които да експериментират в тези условия по пътя на еволюцията .

Използвани са материали от Интернет


А в този линк ще видите още интересни подробности - http://vbox7.com/play:9dfd57f9&al=1&vid=

вторник, 10 август 2010 г.

Енергията Кундалини - част 1

Цялото творение е проява на кундалини и тя е в основа на всички сили в човешкото тяло; самото то е физическо проявление на тази Божествена енергия. Коректно казано, кундалини никога не „спи”, благодарение на нея се извършват всички жизнени функции; само че в огромното мнозинство от хората тя се проявява само чрез едно нищожно малко количество пранични „токове”, захранващи телесните органи. Разкриването на великия й потенциал води до неподозирани за обикновения човек възможности и това е, което се има предвид, когато се говори за „събуждане на кундалини”. Тъй като енергиите на Епохата на Водолея се засилват, все повече и повече хора изпитват спонтанно освобождаване на Кундалини, което е невероятно мощно и понякога обезпокоително.
Съзнателното поле на ума при обикновения човек е центрирано в мозъка, подсъзнателното – в сърцето, несъзнателното – в читта (складът от умствени впечатления, включително от миналите животи), като самата кундалини шакти изпълнява функциите на читта в муладхара (първата чакра). Огромната част от човешкия опит и преживявания живеят в читта и много малка част са в подсъзнателното и несъзнателното поле на ума. При издигането на кундалини несъзнателното се превръща в осъзнато и след това – в свръхсъзнателно.
Степента, в която се издига кундалини, е зависима от чистотата на надите (свдръхсетивни проводници на енергията, съпоставими с меридианите в китайската медицина). Чакрите (центрове на енергия) са различни състояния на кундалини и оттам – средища на различните полета на осъзнаване. Умът и неговите състояния зависят изцяло от движенията на кундалини. Самото физическо тяло е повече проводимо за токовете на прана, когато е слабо, отколкото когато е пълно; обаче контролът над енергията и мисълта е много труден при твърде слабото тяло и това е честа причина за болести.
Докато кундалини остава в най–ниския център – муладхара, човек е напълно събуден за светския живот и е центриран главно около задоволяване потребностите на тялото – храна, сън и секс. При издигането на кундалини той се събужда за духовните си потребности. Когато основната сила в тялото се движи между първия и сърдечния център (анахата чакра), активността (раджас) започва да измества инерцията (тамас), човек започва да разбира необходимостта от дхарма (универсалната правда), но все още се привързва към светските обекти. Когато кундалини се движи между анахата и върха на главата (сахасрара), саттва гуна (чистотата) преобладава. Себеосъществяването тогава се възприема като естествена потребност; но, за да се достигне този стадий, е необходима тежка борба по духовния път в продължение на много животи.
Процесът на издигане на кундалини крие също и големи опасности. Без съответните познания и ръководство, експериментите приличат на игра на малко дете с остър бръснач. Това е инструмент, полезен за възрастния, но детето може единствено да се пореже с него.

Пълно и частично издигане на кундалини
За съвременния човек нанадолния поток от енергията на кундалини се е превърнал в нещо естествено. Той се осъществява чрез прекомерна загуба на телесна, умствена и сексуална енергия. Докато това е факт, кундалини не може да се издигне до по високи полета. Ако обаче този нанадолен поток се обърне нагоре, чрез процес на духовна дисциплина и техники като медитация, мантри (свещени звуци), пранаяма (енергийни и дихателни техники), физически пози като мудри, мъдростта на различаването (джнана йога) или безкористна дейност (карма йога), кундалини започва да се издига. Ако това издигане е пълно и се преодолее оставането задълго на кундалини във втората чакра (свaдишхана), където човек изпитва необикновено силни сексуални желания, човек стъпва на правия път и е освободен от опасности и клопки. Това обаче е възможно при много малко хора – това са родените почти съвършени. Обикновено кундалини се издига частично и тогава ще се появяват разнообразни премеждия.
Същотото е вярно и при хора, които не се занимават с духовни практики, а с интензивна дейност в науката или изкуството, изискваща съсредоточаване на ума и творчество, или са обзети от дълбока скръб. Защото всяко дълбоко съсредоточаване е атака върху кундалини резервоара, а и всяко състояние на безразличие към светските обекти може да породи такива ефекти. Но тъй като проводниците (надите) не са достатъчно чисти, то кундалини се издига само частично и върви по неправилни пътища. При такива хора често пъти се появяват неизлечими от медицината заболявания.
Частично издигнатата шакти не може да остане задълго в нито един от центровете над първия (муладхара). Духовните постижения са трайни само при пълно издигане на кундалини до петата чакра (вишудха) или по–нагоре. Едва тогава е възможно и истинско брахмачари (целомъдрие или пълна трансформация на половата енергия в духовна).......
Речник :

Прана - "дихание", от корена ppā "запълвам", сходно с латинската дума plenus "завършен, цялостен"
Шакти - от шак - "да бъдеш способен",означава свещена сила или упълномощение, първичната космическа енергия и представлява динамичните сили, които се движат през цялата вселена.
Пранаяма - Думите 'Прана' (жизнена сила) и 'Яма' (удължавам, регулирам) съставят . Пранаяма се опитва да удължи, контролира и регулара дишането. В една от вариациите, Rechak (издишания въздух), Poorak (вдишването) и Kumbhak (задържането при нормално вдишване и издишване) са 3-те части на дишането, които биват регулирани. Пранаяма се практикува с цел да развие умствената, физическата и духовната сила.
Чакра - http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D0%B0%D0%BA%D1%80%D0%B0

Използвани са материали от Интернет и собствени записки

събота, 7 август 2010 г.

Извънтелесно преживяване

Извънтелесно преживяване е преживяване, в което цялото съзнание изглежда разделено физически от тялото на преживяващия. По време на ИТП тялото на човека изглежда като още един неодушевен предмет в стаята и виртуално не съдържа чувство за съзнателно усещане. То е ярко преживяване,което е неподвластно на волята. Преживяващия реално вижда, чува и усеща всичко докато се намира на място различно от тялото си.

Извънтелесните преживявания обикновено представляват усещане на човек за свободно плаване в пространството извън собственото си тяло и в някои случаи наблюдаване на себе си – непосредствено без никакви апаратури (като огледала и т.н.). Около една десета от хората обясняват, че им се е случвало да имат подобни преживявания. Често този феномен възникна спонтанно в критични ситуации, по време на сън, или на преживявания на границата на смъртта. ИТП имат няколко наименования – Астрална проекция, опит извън тялото, напускане на физическото тяло и други подобни.

Спонтанни Извънтелесни Преживявания

Този термин се отнася за случаите, когато се напуска тялото умишлено, а дали вижда реалността остава спорно за голяма част от научната общност. Въпреки това има доказани факти в полза на това явление, на които не е възможно да бъде дадено физично обяснение, но има хора които го практикуват с научна цел. Съществуват съобщения за такива, които са имали подобни преживявания и са били на места, на които не са били никога преди. За да си докажат, че преживяването е било истинско, са предприемали пътувания натам. Някои казват, че са започнали да имат ИТП след травматични преживявания, например при автомобилна катастрофа. Тези хора често помнят катастрофата като че ли са я наблюдавали от място, различно от местоположението на тяхното тяло и извън превозното средство. Има хора, които са документирали своите преживявания.

Основно описание на ИТП

Човек се асоциира с тялото си и възприема единствено това, което идва от неговите сетива (зрение, обоняние, слух, допир, температура, болка, вкус, насоченост на гравитацията). Според по-голямата научна общност мозъкът е основното двигателно средство (източникът на мисли), което работи на базата на химични реакции и физични закономерности. Без очи човек не може да вижда, без уши да чува и т.н. Всичко това се обръща с хастара наопаки, когато човек се сблъска с преживяване, в което непосредствено си наблюдава тялото отстрани. Такива случаи има на хора оперирани по спешност, те са съобщили че са наблюдавали процеса на цялата операция. Една жена, съобщила такъв случай, е била на операционната маса под упойка и с кърпа на главата. Не е възможно да е наблюдавала от тялото какво са правели докторите по време на операцията и още повече какво са си говорили през една стая от там, където се е намирало тялото ѝ под упойка. Поради свойствата на ИТП, човек да се носи из пространството, се наблюдават събития на различно място от това, където се намира тялото му. Тези хора реално виждат собственото си тяло и пространството около мястото, където се намира съзнанието им. Имат възможност да преминават през стени или да преодолеят гравитацията. Нямат възможност да преместват предмети. В състояние са да наблюдават себе си отново като тяло, но по-различно, което може да си променя формата в едни случаи, а в други не наблюдават никакво тяло. Почти всички документирали проблема съобщават за нещо, което оприличават на сребърна нишка, която ги свързва с тялото им.

ИТП се нарича и астрална проекция, поради характера на феномена се получава все едно съзнанието се проектира на друго място в пространството различно от местоположението на тялото. Другото тяло в което се наблюдават при тези преживявания често се нарича астрално тяло. Астралното тяло не е материална или енергийна субстанция и също не се влияе от тях. Робърт Монро е писал че астралното тяло се влияе от магнитни и електро-магнитни полета. Тялото няма размери и определена форма и по този начин преживяващите са имали възможност да наблюдават както много малки обекти (клетки, микроорганизми), така и да наблюдават по общо (галактики и свръх купове от галактики). Някои от хората, които са си публикували преживяванията, описват начини как може да се постигне ИТП и предлагат всеки, който не вярва или е любопитен, да опита. Описанията и концепциите са относителни, тъй като са плод на разбиранията на всеки индивид имал извънтелесно преживяване. Наблюдават се доста сходни свойства на феномена. Всички обясняват, че са се чувствали напълно съзнателни и дори са усещали и чувствали по-добре, отколкото в тялото си. Всички обясняват, че няма как да се сбърка със сън, ако човек го преживее, определено ще е едно от най-големите му преживявания през живота. Описващите казват, че е толкова реално, че им е било трудно да повярват при първите случаи. При направените научни изследвания се оказва, че тялото е много отпуснато и няма никакви мисловни дейности, дори е по-отпуснато отколкото в състояние на сън. Преживелите ИТП обикновено са се подлагали на психологични тестове, за да установят, че са нормални.

Тъй като ИТП е нематериално преживяване не е възможно да се „доставят“ неща. Не е възможно да се преместват обекти или по някакъв начин да се влияе на материални и енергийни субстанции. Начинът на мислене по време на ИТП е по-общо виждане отколкото логично праволинейно мислене (но е възможно и логическо мислене). Психологически се обяснява с подобно на мислене с дясното полукълбо. Възможно е наблюдаващият да не разпознае обекта по време на ИТП и след преживяването да го скицира, и от скицата да разбере какво е видял.

Хора документирали ИТП

Робърт Монро

Робърт Монро (Robert Monroe) е един от първите, които подхождат научно към проблема, когато се сблъсква с това преживяване. Като скептичен американец и бизнесмен, когато му се явявало светещо същество казващо че е ангел, или мощно присъствие твърдящо, че е неговия бог и създател, той не вярвал, а се стараел да разбере с какво или кого наистина си има работа. Преживяванията са започнали не по негова воля, но впоследствие, след успокоителни съвети от приятел психоаналитик, Монро се е научил да ги постига умишлено. Впоследствие Монро описва в книгите си, че двата главни проблема пред него са били силният страх и силното сексуално желание. Пълното излизане от тялото ставало възможно само след преборване на силния страх, а рационалното проучване на другите измерения - само след преборването на сексуалното желание, което иначе го принуждавало да се съвокуплява с други енергийни същности и да забравя всичко друго. Впоследствие, когато успял да контролира и страха и нагона, той открил следните компоненти на невидимия свят:
Множество призраци на хора отказващи да осъзнаят че са умрели, които бродят из градовете
Непосредствено при напускането на човешкото измерение голям пласт от души отдаващи се на безкрайно съвокупляване. Монро нарича това явление "купчината".
Множество "райове" и "адове" съответстващи на различни религии
Наличието както на злонамерени, така и на добронамерени енергийни създания. Някои от добронамерените дори се опитвали да помогнат на току-що умрели хора да се ориентират.

Монро провежда множество експерименти както със собственото си тяло и дух, така и с хиляди хора от цял свят. Основата на осъзнаването и разбирането на явлението "извънтелесно преживяване" е системата за разделяне на двете полукълба, наречена Hemi-Sync. Това с специална технология, позволяваща на повече хора да преживеят подобни състояния - във всяко ухо на участника влиза различна звукова вибрация и така се променя синхронът на мозъчните полукълба.
Написва три книги - "Пътуване извън тялото", "Далечни пътувания" и "Безкрайно пътуване". Монро създава институт – Monroe Institute

Подобни на ИТП

Астрална проекция (Astral Projection)

Tова е друго наименование на ИТП. Окултисти, теософисти и спиритуалисти започват да използват този термин в края на 19 век и началото на 20 век. Обикновено описват преживяванията чрез религиозни интерпретации.

Полусънни представи (Hypnagogic/Hypnopompic Imagery)

Това е естествено състояние на сънливост преди заспиване (hypnagogic). Има подобно състояние на съзнанието преди пълно събуждане (hypnopompic). Възможно е да се видят ясни (често движещи се) картини (халюцинации) и чуване на ясни звуци по време на тези състояния.

Преживявания на границата на смъртта (Near-Death Experiences – NDE)

Това е преживяване, в което субектът е много близа до смъртта. Обикновено те имат ИТП като част от тяхното преживяване на границата на смъртта. За разлика от ИТП, тези преживявания включват черти, които не са нормални за ИТП. Един пример е панорамното преглеждане на целия живот на индивида заедно с това преживяване. Обикновено хората, които са го имали съобщават че са видели своя живот, като проблясък пред очите си и обясняват, че буквално са преживели целия си живот още веднъж, все едно че са го гледали на телевизор. Това нормално не се случва по време на ИТП.

Опити на Робърт Монро за фокус на различни нива (Robert Monroe's Focus Level Experiences)

В книгата си Journeys Out of the Body, Робърт Монро ясно обяснява за ИТП. неговите ИТП му позволяват за изучава променени състояния на съзнанието. С неговото напредване, поставя наименования на различните състояние на съзнание. Той ги нарича „Нива на фокусиране“ (Focus Levels). Например той дефинира Фокусиране 10 (или F-10) като „Тялото спящо, разум събуден“. Той е създал световноизвестна организация (The Monroe Institute в Faber, Virginia) посветена в обучаването на хора как да достигат различни нива на фокусиране и състояние на съзнание. За тези нива на фокусиране е писал и в две други книги – Far Journeys (Doubleday 1985) и Ultimate Journey (Doubleday 1994). Тези нива на фокусиране не могат да се определят като ИТП, а повече като преживявания в тялото. Нивата на фокусиране са реални както ИТП, но не са извън тялото. Повече са за например създаване на телепатичен контакт с друг човек, когато и двамата са на едно и също съзнателно ниво.

Визити по време на сън (Dream Visits)

Това е, когато индивида пътува до друго място „в съня“. Някои от тези сънища могат да бъдат забележителни в тяхната точност, водещи до заключението че нещо напуска тялото и пътува до отдалечено място (Dreamgates от Robert Moss, 1998). Това, което го разделя от ИТП е, че липсва пълно съзнание. Сънуващият разпознава това, като несъзнателен (или възможно съзнателен) сън а не ИТП.

Отдалечено наблюдение (Remote Viewing)

Тук хората с екстра-сензорни възможности могат да „изпратят“ тяхното съзнание на отдалечено място и да „видят“ какво има там. За разлика от ИТП, при това съзнанието на индивида е в тялото а преживяването му позволява единствено да „вижда“ изображения на неща, които се случват другаде

Обходно ясновидство (Traveling Clairvoyance

Медиуми и екстрасенси са карани мислено да посетят отдалечено място, понякога под хипноза. Отново съзнанието на индивида се намира в тялото. Възможно е това да е същото като отдалеченото наблюдение (Разликата е хипнозата).

Почти-там преживявания (Almost-There Experiences)

Това са преживявания, които е спорно да се определят като ИТП. Като ИТП се определят тези преживявания които индивида си спомня 100% и няма съмнения, че е било реално и напълно съзнателно

Двойно местоположение (Bilocation)
Това преживяване е по-често срещано при мистици, светци и свещени хора. Това е, когато индивида се намира физически на две места едновременно. Субектът може да бъде видян, пипан и да се разговаря с него. За свидетелите изглежда все едно, че човека е там физически, а не е някакъв вид привидение.

Сънна парализа/нереално събуждане (Sleep Paralysis/False Awakening)

Множество хора по целия свят са изпитвали състояние на събуденост, но с парализирано тяло, и дори усещане на чуждо присъствие. Някои хора усещат как с тях се съвокуплява друго създание, други хора - присъствие на много наблюдаващи ги създания в стаята им. В предмодерни времена, тези феномени са се тълкували като явяване на сескуални демони "сукуба" и "сукубус", а в модерни времена, от хора склонни да вярват в такива неща - присъствие на извънземни, създания от други измерения, чужди астрални тела и т.н. Сънната парализа е естествено състояние на тялото по време на сън. Нейната функция е да не позволява тялото да се движи по време на сън (за да не се движи тялото заедно с поведението в съня – да се рита и да се маха с ръце, ходене по време на сън, и др.). Понякога хората стават съзнателни докато тялото им е още в сънна парализа. Обикновено това преживяване се нарича фалшиво събуждане, защото изглежда сякаш че са се събудили, но тялото остава „спящо“ за определен кратък период от време. Тези преживявания обикновено са доста плашещи за хора, които не знаят какво се случва. Обикновено те обезумяло се опитват да помръднат или „да се събудят“, но изглежда, че нищо не помага. Понякога се получава, като че ли са се събудили, но след няколко минути разбират, че все още спят и сънуват и се опитват „да се събудят“ отново. Възможно е този цикъл на фалшиви събуждания да се повтори няколко пъти. В това състояние страховете са явни (за реалността в това състояние), често хората съобщават, че са видели същества или старици които се опитват да ги атакуват (по някакъв начин ги плашат). Дължи се на това, че страхът обзема съзнанието на индивида и той е създател на собствените си страхове. Когато човек знае какво се случва, може да управлява емоциите си и да има по позитивни преживявания.
Аутоскопия (Autoscopy

Това е клиничен синдром, където преживяващият вижда картини на себе си като двойник (Doppelganger). Когато се случва, съзнанието остава в тялото и индивида вижда картина или фантом на себе си. Окултистите казват, че се вижда астралното тяло в това състояние.

Обезличаване (Depersonalization])

Не е необходимо изпитващия да се чувства „извън тялото“. По-скоро те чувстват разделение между себе си и функциониращата личност. Жертвите на инциденти понякога съобщават, че чувстват, че това се е случило на някой друг. Има различни вариации, като чувството, че тялото е мъртво или вцепенено, чувство на разделение от собствената си представа или усещането, че индивида се наблюдава отстрани.

Шизофрения (Schizophrenia)

Някои се опитват да сравнят ИТП с нарушението на границите на тялото при шизофрения, но има главно две основни разлики. През десетилето на 1980, двама психолози Глен Габбард (Glen Gabbard) и Стюърд Туемлоу (Steward Twemlow) анализират ИТП от психологична перспектива. Те публикуват своите открития в „With the Eyes of the Mind: An Empirical Analysis of Out-of-Body States” (1984). Всеки, който се интересува от психологията на ИТП е хубаво да в прочете. Всяка глава сравнява ИТП с друг психологичен феномен. Според авторите шизофрениците имат загуба на реални способности (при проверка за реалност), често съпътствана с психоза, параноя, халюцинации, докато хората, които имат ИТП нямат проблеми с проверка за реалност и клонят към свобода от мислени болести (1984 стр. 89). Шизофрениците могат да не знаят къде им се намира тялото, докато хората имащи ИТП са наясно с това, но често се получава да не знаят къде им се намира съзнанието (когато се озоват на друго място извън тялото, често не знаят географски къде се намира).

Книги, касаещи ИТП

Къртни Браун - Пътешествия на съзнанието /за дистанционното наблюдение/
Петерсън, Робърт. Out of Body Experience – How to have them and what to expect (на английски), 1997. Авторът (Robert Peterson), програмист в RedHat, описва своите виждания преди и по време на преживяванията.
Петерсън, Робърт. Lessons Out of the Body (на английски), 2001.
Монро, Робърт. Journeys Out of the Body (на английски), 1971. Авторът (Robert Monroe) описва началните си ИТП и как е стигнал до тях. Това е първата му книга, може да се намери и на български език.
Монро, Робърт. Far Journeys (на английски и български), 1978.
Монро, Робърт. The Ultimate Journey (на английски и български), 1996.
Тихоплав, Виталий и др. Великият Преход (на български). НСМ Медия, 2005. Авторите (руски физици) описват множество факти за продължаване на съзнанието след смъртта на индивида, както и описват няколко научни тези и подробно характера на ИТП и направените експерименти в Русия (Център Ноосфера). Завършва с описание на ИТП на Робърт Монро.
Габард, Глен и др. With the Eyes of the Mind: An Empirical Analysis of Out-of-Body States (на английски), 1984. (Glen Gabbard и Steward Twemlow)
Радуга, Михаил. Извън тялото (на 2006). Гуторанов.

Източник : Уикипедия

петък, 6 август 2010 г.

"Пътят на душите" - "Избиране на ново тяло" (един пример за кармичните обвързаности)

ИЗБИРАНЕ НА НОВО ТЯЛО


В мястото за избор на живот нашите души правят преглед на живота на различни човешки същества по време на един и същ времеви цикъл. Когато си тръгнат от това пространство, повечето души вече са се спрели на един водещ кандидат, който им е бил предложен да заемат. Нашите духовни съветници обаче ни предоставят широки възможности да размислим върху всичко, което сме видели в бъдещето, преди да вземем окончателното решение. Тази глава е посветена на множеството елементи, които влияят на в това решение.
Нашите размишления върху алтернативите за избор на тяло всъщност започват преди отиването ни в мястото за избор на живот. Това се прави с цел душите да бъдат добре подготвени да се срещнат с определени хора в различни културни среди на Земята. Имам чувството, че онези души, които са създали прожекционната стая, знаят предварително какво да ни покажат поради мислите, които се въртят в главите ни. При избора на н ай-подходящото тяло, което да ни служи в бъдещия живот, трябва да бъдат полагани големи грижи. Както вече казах, водачите и равнопоставените членове на групата са част от този процес на преценяване преди и след посещението ни на мястото за избор на живот.
Когато слушам пациентите си да описват всички подготовки за избора на ново физическо тяло, постоянно се сещам за плавния ход на духовното време. В мястото за избор на живот нашите учители използват относително бъдеще време, за да дадат възможност на душите да преценят ползата за човека да работи върху недовършени планирани уроци. Подробните планове за следващия живот се различават по степента на трудност, която душата-разум определя за себе си. Ако току-що сме приключили някакъв лек живот, през който сме постигнали малък вътрешен прогрес, душата ни може да поиска да избере във следващия времеви цикъл човек, който ще бъде изправен пред душевна болка, а може би и пред трагедия. За мен не е необичайно да срещна някой, който се е плъзгал през живот без предизвикателства, в следващото прераждане да се пренатовари с всевъзможни вълнения, за да навакса с усвояването на поставените си цели,
Душата-разум съвсем не е безпогрешна, тъй като тя работи, свързвайки се с биологически мозък. Независимо от нивото на нашата душа, да бъдем хора означава всички ние да правим грешки и да изпитваме необходимостта да правим своевременни корекции по време на живота си. Това важи за всяко тяло, което бихме избрали.
Преди да се заема с по-сложните мисловни фактори, влияещи на решението на душата да се съедини с мозъка на дадено човешко бебе, ще започна с физическите аспекти на избора на тяло. Независимо от факта, че нашите души знаят предварително как ще изглеждат, едно национално проучване в САЩ показа, че 90% от мъжете и жените не са доволни от физическите характеристики на своите тела. Това е силата на съзнателната амнезия. Обществото, което създава определени шаблони за идеален външен вид, може да причини много нещастия. И все пак това също е част от плана за обучението на душата.
Колко пъти всеки от нас се е поглеждал в огледалото и си е казвал: "Аз ли съм наистина това? Защо изглеждам така? На това тяло ли принадлежа наистина?" Тези въпроси са особено уместни, когато типът тяло, което имаме, ни пречи да правим онези неща, които смятаме, че трябва да можем да правим в живота. Имал съм няколко пациенти, които са идвали при мен убедени, че телата им пречат да водят живот, който да ги задоволи.
Много хора с недъзи смятат, че ако не е била някаква генетична грешка или че ако не са били станали жертва на някаква случайна злополука, повредила тяхното тяло, животът им би бил по-пълноценен. Колкото и безсърдечно да звучи, случаите ми свидетелстват за малко действителни злополуки с увреждане на тялото, които да не са били свободно пожелани от душите. Като души ние избираме своето тяло пo някаква причина. Животът в повредено тяло не е задължително да включва кармичен дълг, който изплащаме поради отговорността, която носим от минал живот за това, че сме наранили някого. Както ще покаже следващият случай, когато една душа се намира в повредено тяло, този избор може да съдържа пътека, която да ни отведе до усвояването на друг тип урок.
Трудно е да се обясни на наскоро наранения човек, който се опитва да се справи с физическите недъзи, че той или тя има възможност да напредне по-бързо в сравнение с онези от нас, които имат здрави тела и умове. Това познание трябва да се достигне чрез откриването на себе си. Историите на проблемите на моите пациенти ме убеждават, че усилието, необходимо за превъзмогването на телесни пречки, наистина ускорява напредъка. Онези от нас, които обществото счита за не съвсем съвършени, страдат от различното отношение към тях и това прави бремето им още по-тежко. Преодоляването на препятствията, свързани с физическите заболявания и болки, ни прави по-силни по отношение на изпитанията.
Нашите тела са важна част от проверката, която правим за себе си в живота. Свободата на избора, която имаме в тези тела, се обуславя много повече от физиоло­гичните елементи, отколкото от приблизително 100 000 гена, наследени от всяко човешко същество. С първия случай от тази глава искам да покажа защо душите пожелават определени тела, базирайки се до голяма степен на физически причини, без да навлизам в дълбоки психологически размисли. След този случай ще изслед­ваме други причини, поради които душите избират своите тела.
Случай 26 беше висока, добре сложена жена, която обичаше да спортува, въпреки че през целия си живот беше страдала от често повтарящи се болки в краката. По време на предварителния си разговор с нея научих, че изпитвала тъпа болка в двата крака, някъде под средата на бедрената кост. В продължение на години тя посещавала различни лекари, които не могли да открият никакво медицинско доказателство, че на краката й има нещо. Тя очевидно беше смазана и беше готова да опита каквото и да е, за да облекчи болката.
Когато чух заключението на лекарите, че нейното неразположение вероятно е на психосоматична основа, предположих, че произходът на болката на тази жена лежи някъде в минал живот. Преди да пристъпя към търсене на източника на нейния проблем реших да преведа пациентката си през два минали живота, за да установя мотивите й за избор на тяло. Когато я помолих да ми разкаже за живот, през който е била най-щастлива в човешко тяло, тя ми каза, че към 800 г. сл. Хр. е била в тялото на един викинг на име Лет. Тя сподели, че Лет бил "дете на природата" и плавал из Балтийско море по пътя за западните части на Русия.
Лет носел дълга мантия, подплатена с кожа, и меки, плътно прилепващи панталони от животинска кожа, ботуши, завързани с въже, и шлем. В ръцете си носел секира и сабя с широко острие, която въртял с лекота в битките. Пациентката ми беше заинтригувана от картината, изникнала в ума й, и от възможността отново да се въплъти в този добре сложен войник с "мръсни кичури светлочервеникава коса, разпиляна по раменете му". Висок доста повече от шест фута, за времето си той би трябвало да изглежда като гигант, с огромна сила, широки гърди и силни крайници. Много издържлив, Лет, заедно с други викинги, изминавал с кораба си дълги разстояния, плавайки по реки, и скитал из гъсти, девствени гори, плячкосвайки селищата по пътя си. Лет бил убит по време на един набег, докато ограбвали някакво село.
Случай 26
Д-р Н: Кое беше най-важното за теб от този живот като Лет Викинга, който току-що си припомни?
П: Да усетя това великолепно тяло и да изпитам чувството за сурова физическа сила. През всичките си съществувания на Земята никога повече не съм имала друго такова тяло. Бях безстрашна, защото тялото ми не реагираше на болка, дори когато беше ранено. Беше безупречно във всяко едно отношение. Никога не боледувах.
Д-р Н: Беше ли душата на Лет обезпокоявана понякога от нещо? Откриваш ли някаква емоционална чувствителност в този живот?
П: (избухва в смях) Шегуваш ли се? Аз живеех просто ден за ден. Интересувах се само от битки, грабежи, храна, пиене и секс. Всичките ми чувства бяха канализирани в преследване на физически удоволствия. Какво тяло!
Д-р Н: Добре, нека анализираме решението ти, предшестващо живота като Лет, да избереш това страхотно тяло. По времето, когато си направила своя избор в духовния свят, ти помоли ли за това тяло с добри генетични данни или твоят водач направи избора вместо теб?
П: Съветниците не правят такива неща.
Д-р Н: Обясни ми тогава как стана така, че избра точно това тяло.
П: Исках един от най-добрите екземпляри по това време на Земята и Лет ми беше предложен като вариант.
Д-р Н: Имала си само една възможност за избор?
П: Не, можех да избирам измежду двама души, живеещи по това време.
Д-р Н: А какво щеше да стане, ако не беше харесала нито едно от телата, които са ти били предложени да заемеш през този отрязък от времето?
П: (замислено) Алтернативите за избор сякаш винаги подхождат на това, което искам да преживя в животите си.
Д-р Н: Имаш ли усещането, че съветниците знаят предварително кой е най-подходящият избор на тяло за теб или пък толкова много бързат, че наслуки грабват някоя торба с тела за избор?
П: Тук нищо не се върши небрежно. Съветниците уреждат всичко.
Д-р Н: Чудя се дали съветниците не се объркват понякога. С всички тези новородени бебета не е ли възможно да прикрепят две души към едно бебе или да оставят бебето без душа за известно време?
П: (смеейки се) Ние не сме на монтажна линия. Казах ти, те знаят какво правят. Те не правят такива грешки.
Д-р Н: Вярвам ти. Сега, що се отнася до изборите ти, любопитно ми е дали две тела са били достатъчни за твоето проучване в мястото за избор на живот.
П: Ние не се нуждаем от много възможности за избор на живот, след като съветниците се съвещават относно нашите желания. Аз вече имах някаква представа за точната големина, форма и пол на тялото, което исках, още преди да бъда изправена пред двата си избора.
Д-р Н: Какво беше тялото, което отхвърли в полза на Лет?
П: (пауза) На един войник от Рим... също със силно тяло, каквото исках за този живот.
Д-р Н: Какво не ти хареса в това да станеш римски войник?
П: Не исках.... държавата да има контрол над мен. (Пациентката поклаща глава от ляво надясно.).,, прекалено ограничаващо...
Д-р Н: Доколкото си спомням, към девети век голяма част от Европа вече е паднала под властта на Свещената Римска империя на Шарлеман.
П: Това беше проблемът с войнишкия живот. Като викинг не отговарях пред никого. Бях свободна. Можех да обикалям с бандата си из пущинаците без какъвто и да е контрол от страна на управниците.
Д-р Н: Следователно свободата също е изиграла роля за твоя избор?
П: Абсолютно. Свободата на движението... яростта на битката... използването на силата ми и действието без каквито и да е задръжки. Животът в морето и горите беше тежък и неизменен. Знаех също, че животът е жесток, но времето беше грубо. Не бях нито по-добра, нито по-лоша от другите.
Д-р Н: А какво ще кажеш за другите съображения, като индивидуалност, например?
П: Докато можех да давам пълен израз на физическите си възможности, нищо друго не ме интересуваше.
Д-р Н: Имаше ли жена, деца?
П: (свива рамене) Твърде ограничаващо. Непрекъснато бях в движение. Имал съм много жени - някои по собствено желание, други не - и тази наслада се добавяше към проявяването на физическата ми сила. Не исках да бъда обвързан по какъвто и да е начин.
Д-р Н: Значи предпочете тялото на Лет само заради чисто физическото продължение на сексуалното чувство?
П: Да, исках да изпитам най-пълно всички телесни удоволствия, нищо повече.
Почувствах, че пациентката ми е готова вече да започне да работи върху настоящия си проблем. След като я прехвърлих от състояние на свръхсъзнание в състояние на подсъзнание, я помолих да се насочи направо към живот, който може би е включвал болка в краката.
Почти веднага жената потъна в най-скорошния си минал живот и се превърна в шестгодишно момиче на име Ашли, което живееше в Нова Англия през 1871 г. Ашли пътувала в претъпкана карета, теглена от коне, когато внезапно отворила вратата и паднала под колата. Когато се ударила в калдаръмената улица, едно от тежките задни колела на каретата минало през краката й в областта над^ коленете, раздробявайки костите. Докато описваше падането, пациентката ми преживя отново острата болка в краката.
Въпреки усилията на местните лекари и продължителното носене на дървени шини, костите на краката на Ашли не зараснали правилно. Тя никога не успяла да се изправи и да проходи и нарушеното кръвообръщение довело до нови подувания на краката през остатъка от доста краткия й живот. Ашли умряла през 1912 г. след поредица от продуктивни години като писателка и възпитателка на бедни деца. Когато разказът за живота на Ашли свърши, аз върнах пациентката си обратно в духовния свят.
Д-р Н: В твоята история на избори на животи защо си чакала хиляда години, за да се превъплатиш от физически силен мъж в куца жена?
П: По време на животите между двете превъплащения аз, разбира се, развих по-добър усет за това коя съм. Избрах да бъда саката, за да постигна интелектуална концентрация,
Д-р Н: И затова си избрала омаломощено тяло?
П: Да, виждаш ли, това, че не можеш да вървя, ме накара да чета и да уча повече. Развих ума си... вслушвах се в ума си. Научих се да общувам свободно и да пиша добре, защото не се разсейвах. Непрекъснато бях на легло.
Д-р Н: Имаше ли някаква характерна черта на твоята душа, която беше особено ясно проявена у Ашли и Лет Викинга?
П: Тази част от мен, която пламенно жадува да намери израз, съществуваше и у двамата.
Д-р Н: Искам да стигнеш до момента, когато си в процеса на избор на живота на Ашли. Кажи ми как избра това силно повредено тяло.
П: Взех семейство в една добре уредена и заселена част от Америка. Исках място, където да има библиотеки и за мен да се грижат любящи родители, за да мога да се отдам на учението. Непрекъснато пишех на различни нещастни хора и станах добър учител.
Д-р Н: Като Ашли какво правеше ти за тези любящи родители, които се грижеха за теб?
П: Нещата винаги са двупосочни - облагите и задълженията. Избрах това семейство, защото имаха нужда да изпитват силна любов към някого, който ще зависи изцяло от тях през целия им живот. Ние бяхме много сплотено семейство, защото те са се чувствали самотни преди моето раждане. Родила съм се късно и бях единственото им дете. Те искали дъщеря, която няма да се омъжи и няма да ги остави отново самотни.
Д-р Н: Значи е било размяна?
П: Определено.
Д-р Н: Нека тогава проследим това решение обратно до мястото за избор на живот, когато душата ти за пръв път е видяла живота на Ашли. Тогава видя ли подробности от злополуката с каретата?
П: Разбира се, но това не беше злополука - очакваше се да се случи.
Д-р Н: След като дойде на Земята, кой беше отговорен за падането? Твоята душа-разум или биологическият ум на Ашли?
П: Ние работихме в хармония. Тя щеше да започне да си играе с дръжката на вратата на каретата и... аз извлякох полза от това...
Д-р Н: Кажи ми какво мина през ума на твоята душа в стаята за избор на живот, когато видя сцената с падането и нараняването на Ашли?
П: Помислих как може да бъде оползотворено това сакато тяло. Можех да избера някое друго наранено тяло, но предпочетох това, защото исках да не мога да се движа много.
Д-р Н: Искам да продължим да говорим за нещастния случай. Щеше ли Ашли пак да падне, ако имаше друга душа, а не твоята?
П: (отбранително) Ние бяхме подходящи една за друга...
Д-р Н: Това не е отговор на въпроса ми.
П: (дълга пауза) Съществуват сили, които са'извън моите познания като дух. Когато видях Ашли за пръв път... имах възможност да я видя без мен... здрава... по-възрастна... с други житейски възможности...
Д-р Н: Сега вече постигаме известен напредък. Казваш, че ако Ашли беше започнала живота си с друго духовно същество, тя можеше изобщо да не падне?
П: Да... има такава вероятност... една от многото... освен това тя можеше да се нарани по-леко, така че да може да върви с патерици.
Д-р Н: Добре, ти видя ли една физически здрава Ашли, която живее щастливо без твоята душа?
П: Видях... една зряла жена... с нормални крака... нещастна заради един мъж... неудовлетвореност от това, че е хваната в капана на един живот без отплата... опечалени родители... но по-лек, (гласът става по-уверен) Не! Тази линия нямаше да бъде удачна за никоя от нас - аз бях най-добрата душа за нея.
Д-р Н: Ти ли беше главният инициатор за падането, след като си избрала да се превърнеш в душа на Ашли?
П: ... И двете... в този момент ние бяхме едно... Тя беше непослушна, въртеше се из каретата, играеше си с дръжката на вратата, когато майка й й каза да спре. След това... аз бях готова и тя беше готова...
Д-р Н: Доколко непроменима е била съдбата ти? След като си станала душа на Ашли, имаше ли някакъв начин, по който да се измъкнеш здрава от този инцидент в каретата?
П: (пауза) Мога да ти кажа, че точно преди да падна, имах някакъв проблясък. Можех да се отдръпна и да не падна. Един глас вътре в мен ми каза: "Това е шанс, не чакай повече, приеми падането, това е, което искаш - това е най-добрата линия на поведение."
Д-р Н: Беше ли важен точно този момент?
П: Не исках Ашли да остарее твърде много.
Д-р Н: Но болката и страданието, през които е преминало това дете...?
П: Беше ужасно. Агонията на тези първи пет седмици беше невероятна. Аз почти умрях, но се поучих от това, че издържах всичко, и сега виждам, че спомените за способността на Лет да понася болка са ми помогнали.
Д-р Н: През онези мигове, когато болката е била най-жестока, изпитваше ли твоят вътрешен разум някакво съжаление?
П: Когато по време на най-страшните мъки изпадах в безсъзнание и след това идвах на себе си, разумът ми започна да набира сила. Пренебрегвайки увреденото си тяло, започнах по-добре да контролирам болката... лежейки в леглото... лекарите бяха безпомощни. Уменията да се справям с болката, които развих, бяха използвани по-късно, за да се концентрирам върху моите уроци и моите съветниците ми помагаха също по недоловими начини.
Д-р Н: Значи си получила много от този живот поради обстоятелството, че не си можела да ходиш?
П: Да, станах слушател и мислител. Кореспондирах си с много хора и се научих да пиша с вдъхновение. Придобих умения да обучавам младите и се чувствах ръководена от някаква вътрешна сила.
Д-р Н: Твоят съветник беше ли горд от твоите постижения след завръщането ти в духовния свят?
П: Много, въпреки че ми казаха, че малко съм се разглезила (смее се), но това беше чудесна размяна.
Д-р Н: По какъв начин опитът ти от силното тяло на Лет и слабото тяло на Ашли ти помага днес или той остава без последствия?
П: Извличам полза от всеки ден като приемам необходимостта от съюз между разума и тялото, за да бъдат усвоени определени уроци.
Докато пациентката ми преживяваше наново уличната сцена с прегазването на краката й, аз взех мерки за притьпяване на чувствителността. При приключване на съвместния ни сеанс препрограмирах изцяло предавания от живот на живот спомен за болка в краката. По-късно тази жена ми съобщи, че повече не чувствала болка и редовно се наслаждавала на играта на тенис.
Двата минали живота, които представих в този случай, до голяма степен бяха посветени на изборите на физически облик с цел реализиране на душата в две напълно различни обстановки. Душите се стремят към себеизразяване като развиват различни страни от своя характер. Независимо от това какви физически или умствени инструменти са използвани при употребата на многото тела, законите на кармата винаги ще имат надмощие. Ако душата избере една крайност, някъде надолу по линията тя ще бъде уравновесена от противоположния избор на гладкото развитие. Физическите животи на Лет и Ашли са пример за кармична компенсация. Индусите вярвали, че богатият рано или късно ще стане просяк, за да може душата му да се развива правилно.
Оцелявайки след различни предизвикателства, нашата духовна самоличност придобива по-голяма сила. Думата "сила" не бива да се разбира погрешно. Пациентите ми казват, че истинските уроци на живота се усвояват чрез признаването и примиряването с факта, че сме човешки същества. Дори като жертви, ние сме облагодетелствани, защото това как издържаме на неуспех и лишаване от свобода в действителност определя нашия прогрес в живота. Понякога един от най-важните уроци е да се научим просто да позволим на миналото да си отиде.
Докато душите внимателно разглеждат физическите качества на някое земно тяло в различни културни среди, те отделят много голямо внимание на физиологическите аспекти на човешкия живот. За душата това решение е най-важната част от целия процес на избор. Преди да влязат в мястото за избор на живот, душите имат преимуществото да премислят факторите наследственост и околна среда, които се отразяват върху начина, по който ще функционира биологическата форма на живот. Чувал съм, че духовната енергия на душата оказва променливо влияние върху това дали човешкият гостоприемник ще има екстравертен или интровертен характер, дали ще бъде рационалист или идеалист, дали у него ще доминира емоционалното или аналитичното. Поради тези променливи влияния душите трябва предварителна да помислят за типа тела, които ще им служат най-добре в бъдещия живот.
Доколкото мога да преценя, водачите и експертите, които са натоварени с управлението на станциите за избор на живот, са запознати с мислите и предпочита­нията на душата относно човешкото поведение в следващия живот. Струва ми се, че някои души приемат тази отговорност по-насериозно, отколкото други. И въпреки това във фазата преди избора на живот душата може най-много да мисли за това как ще пасне към определено тяло. Когато душите бъдат повикани в мястото за избор, на предположенията се слага край. Сега те трябва да противопоставят своята духовна самоличност на тленното съществуване. Причината, поради която една душа се присъединява по психологически причини към две човешки същества в продължение на хиляди години, е в основата на следващия ми случай.
Случай 27 е тексаски бизнесмен, собственик на голяма, преуспяваща фирма за дрехи. По време на почивката си в Калифорния Стийв дойде при мен да поиска съвет за свой приятел. Докато слушах историята му, забелязах, че е напрегнат и стои нащрек. Пръстите на Стийв си играеха с един ключодържател, а погледът му пробягваше с любопитство из кабинета ми. Попитах го дали е нервен, или се страхува от хипнозата като процедура и той отговори: "Не, повече ме е страх от онова, което ще откриете."
Този пациент ми каза, че служителите му имали големи претенции и били нелоялни и че повечето от оплакванията на персонала били станали нетърпими. Той решил да затегне дисциплината и да уволни някои хора. Научих, че е имал два неуспешни брака и че е гуляйджия и алкохолик. Каза, че наскоро е опитал някаква възстановителна програма, но се махнал, защото "станаха прекалено критични към мен".
Като продължихме да говорим, Стийв обясни, че майка му го изоставила една седмица след раждането на стъпалата на една църква в Тексас и изчезнала. След няколко самотни и тъжни години в приют една възрастна двойка го осиновила. Той добави, че тези хора били ужасно строги и сякаш през цялото време го осъждали. Напускайки дома си още съвсем млад, Стийв имал много неприятности със закона и веднъж направил опит за самоубийство.
Открих, че този пациент има доста агресивен характер и че не се доверява на властите. Неговият гняв се коренеше в неговото чувство за изолираност и изоставеност. Стийв каза, че имал чувството, не губи контрол над живота си и искаше да опита каквото и да е, "за да намеря истинското си Аз". Съгласих се да изследваме набързо подсъзнанието му, ако приеме по-нататък да се срещне с някой терапевт в своя град за продължителни консултации.
С напредването на този случай ще видим как душата на Стийв поддържа своята самоличност, докато реагира на физическия живот в човешко тяло. Интензивността на тази връзка се увеличава при хипноза, по време на която пациентите ми обсъждат своите мотиви за избор на тяло. Една от причините, поради които съм използвал този случай, е да представя една трудна бариера пред откриването на нашата самоличност - тази на травмата, получена в детството. Души, които се свързват с хора, получили рано личностни смущения, съзнателно се насочват към труден живот. Преди да въведа пациента си в духовния свят, за да научим защо душата му е избрала този живот, трябваше да възстановя спомените му от ранното детство. В краткия откъс, с който започва този случай, пациентът ще види отново истинската си майка. Това е една от най-мъчителните сцени, за чието появяване някога съм съдействал.
Случай 27
Д-р Н: Сега си бебе през първата седмица от своя живот и майка ти те вижда за последен път. Няма значение, че си бебе, тъй като твоят вътрешен зрял разум знае всичко, което се случва. Опиши ми точно какво става.
П: (Пациентът започва да трепери.) Аз... аз съм в едно кошче... загърнат съм в избеляло синьо одеало... оставят ме на някакви стъпала... студено е...
Д-р Н: Къде са тези стъпала?
П: ...Пред една църква... в Тексас.
Д-р Н: Кой те оставя на стъпалата на църквата?
П: (треперенето се засилва) Майка ми... навежда се над мен... казва ми довиждане... (започва да плаче)
Д-р Н: Какво можеш да ми кажеш за причината, поради която майка ти те оставя?
П: Тя... е млада... не е омъжена за баща ми..,той вече е женен. Тя... плаче... чувствам сълзите й, които падат върху лицето ми.
Д-р Н: Погледни към нея. Какво друго виждаш?
П: (задушава се) Развята черна коса... красива... протягам се и докосвам устата й... тя ме целува... леко, нежно... ужасно тежко й е да ме остави тук.
Д-р Н: Казва ли ти нещо преди да си тръгне?
П: (Сега пациентът едвам говори.) "Трябва да те оставя за твое добро. Нямам пари, за да се грижа за теб. Родителите ми няма да ни помогнат. Обичам те. Винаги ще те обичам и ще останеш завинаги в сърцето ми."
Д-р Н: Какво става след това?
П: Тя... хваща чукалото на някаква тежка врата... то е под формата на някакво животно... и удря силно по вратата... чуваме приближаващи се стъпки... отиде си.
Д-р Н: Какво ти казват вътрешните ти мисли за всичко, което видя?
П: (почти измъчен от силните чувства) О... въпреки всичко тя ме е искала... не е искала да ме изоставя... обичала ме е!
Д-р Н: (Поставям ръка върху челото на пациента и започвам да правя поредица от следхипнотични внушения, завършващи със следните инструкции.) Стийв, сега ще си в състояние да върнеш този подсъзнателен спомен в своя съзнателен ум. Ще запазиш в себе си образа на твоята майка за остатъка от живота си. Сега знаеш какво наистина е изпитвала към теб и че нейната енергия е все още с теб. Ясно ли е?
П: Да... ясно е.
Д-р Н: Сега, придвижи се напред във времето и ми кажи какво чувстваш към своите осиновители?
П: Никога не са доволни от мен... карат ме да се чувствам виновен за всичко... контролират ме и ме съдят... (Лицето на пациента се облива в сълзи и пот.) не знам кой се очаква да бъда... аз не съм истински...
Д-р Н: (повишавам глас) Кажи ми какво неистинско има в теб.
П: Преструвам се... (спира)
Д-р Н: Не спирай!
П: Не мога да се владея... постоянен гняв... отнасям се зле с хората, но... става още по-... безнадеждно...
Забележка: След допълнително привикване започвам да прехвърлям пациента ту в състояние на подсъзнание, те в състояние на свръхсъзнание.
Д-р Н: Добре, Стийв, нека сега се върнем към времето преди твоето раждане в този живот. Кажи ми, живял ли си някога друг живот заедно с душата на родната ти майка?
П: (дълга пауза) Да... живял съм.
Д-р Н: Има ли някакъв определен живот, който си живял с тази душа на Земята и който е включвал някаква физическа или емоционална болка между вас двамата?
П: (След миг пациентът стисва с ръце облегалките на стола.) О, по дяволите - това е - разбира се - това е тя!
Д-р Н: Опитай се да се отпуснеш и да не избързваш толкова много. Искам, когато отброя до три, да влезеш в живота, който виждаш в ума си, в най-критичния момент от взаимоотношенията ти с тази душал Едно, две, три!
П: (дълбока въздишка) О, Господи... това е същият човек... различно тяло... но и тогава тя е била моя майка...
Д-р Н: Остани съсредоточен върху сцената от Земята. Ден ли е, или нощ?
П: (пауза) Ярка дневна светлина. Горещо слънце на пясъка...
Д-р Н: Опиши какво става под горещото слънце и пясък.
П: (неуверено) Стоя пред моя храм„.пред голяма тълпа от хора... пазачите ми са зад мен.
Д-р Н: Как се казваш?
П: Харум.
Д-р Н: С какво си облечен, Харум?
П: Дълга, бяла роба и сандали. В ръката си държа жезъл, върху който са изобразени златни змии като символ на моята власт.
Д-р Н: Каква власт имаш, Харум?
П: (гордо) Аз съм върховният жрец.
Забележка: По-нататъшните сведения разкриха, че този мъж е бил вожд на племе, обитаващо Арабския полуостров близо до Червено море към 2000 г. пр. Хр. В древни времена тази област била известна като Кралството на Шеба (или Саба). Научих също, че храмът бил голям, с овална форма, от кирпич и камък и бил посветен на бога на луната.
Д-р Н: Какво правиш пред твоя храм?
П: Застанал съм на стъпалата и съдя една жена. Тя е моята майка. Тя е коленичила пред мен. Когато поглежда към мен, в очите й се чете състрадание и страх.
Д-р Н: Как може погледът и да изразява едновременно състрадание и страх?
П: В погледа й има състрадание заради многото сили, които съм пропилял... за да управлявам ежедневието на моя народ. Има също и страх заради това, което се каня да направя. Това ме смущава, но аз не трябва да показвам чувствата си.
Д-р Н: Защо майка ти е коленичила пред теб на стъпалата на храма?
П: Влязла е в склада и е откраднала храна, която раздала на хората. По това време на годината има много гладни, но само аз имам право да наредя да се раздаде храна. Храната трябва да се отмерва внимателно.
Д-р Н: Тя нарушила ли е някое от правилата за разпределянето на хранителните дажби? Това въпрос на оцеляване ли е било?
П: (рязко) Не е само това - с неподчинението си към мен тя подкопава авторитета ми. Аз използвам разпределението на храната като средство за... контрол на моя народ. Искам всички те да бъдат лоялни към мен.
Д-р Н: Какво ще направиш на майка си?
П: (убедено) Майка ми е престъпила закона. Мога да я спася, но тя трябва да бъде наказана за поука на другите. Решавам да умре.
Д-р Н: Как се чувстваш, обричайки собствената си майка на смърт, Харум?
П: Това трябва да бъде направено. Тя е постоянен трън в очите ми - причинявайки вълнения сред народа заради положението му. Не мога повече да управлявам свободно, ако тя е край мен. Дори сега тя се държи дръзко. Заповядвам да бъде убита като удрям силно с жезъла си в каменните стъпала.
Д-р Н: По-късно съжаляваш ли, че си наредил екзекуцията на майка си?
П: (гласът му става напрегнат) Аз... не трябва да мисля за такива неща, ако ще упражнявам властта си и занапред.
На този етап умът на Стийв беше възкресил две болезнени събития, включващи умишлена раздяла на майка и син. Въпреки че той беше създал кармичната връзка, беше важно изоставянето му като бебе да не остане изолирано като чисто историческо възмездие. За да започне лечението, трябваше да продължим по-нататък.
През следващия етап от нашия съвместен сеанс беше планирано да открием духовната самоличност на Стийв. За да направим това, аз го въведох в духовния свят. При всеки един от моите случаи аз се опитвам да върна пациента в най-подходящата духовна област, за да получим най-добри резултати. При Случай 13 използвах мястото за ориентиране. Със Случай 27 ще се върнем назад, за да възкресим духовното време точно след завръщането му от мястото за избор на живот. Искам в тази среда Стийв да открие причините за избор на настоящето си тяло и ролята на други души, участващи в този живот.
Д-р Н: Под какво име си познат в духовния свят?
П: Сумус.
Д-р Н: Добре, Сумус, след като сега отново сме в духовния свят, искам да се доближим до периода, който следва непосредствено след като си видял за пръв път мъжа Стийв. За какво мислиш?
П: Такъв сърдит мъж... той е толкова сърдит на майка си, изоставила го на някакъв праг... и тези упорити родители, които ще поемат контрола като негови родители... не знам дали изобщо искам да взема това тяло!
Д-р Н: Разбирам, но защо не оставим настрана това решение за малко, докато не си обясним някои други неща. Кажи ми какво всъщност правиш, след като напуснеш мястото за избор на живот.
П: Понякога искам да остана за малко насаме със себе си. Обикновено нямам търпение да видя какво е мнението на приятелите ми за животите, които съм прегледал, особено за такъв труден живот.
Д-р Н: Сигурно си имал възможност да избираш измежду повече от едно тела?
П: (поклаща глава отрицателно) Това е тялото, което трябваше да взема... това е трудно решение.
Д-р Н: Кажи ми, Сумус, когато си отново при твоята група от приятели, обсъждаш ли вероятността да имаш връзка с някой от тях в следващия живот?
П: Да, в повечето случаи тези близки приятели ще бъдат в бъдещия ми живот, точно както и аз ще бъда в техния. Някои от моята тайфа няма да бъдат в дадени животи. Това няма значение. Всички ние обсъждаме помежду си следващите си прераждания. Искам да добия пълна представа за това какво мислят. Виждаш ли, всички ние се познаваме толкова добре един друг - нашите силни и слаби страни -минали успехи и провали - за какво да си отваряме очите... такива неща.
Д-р Н: Обсъждаш ли с тях всеки детайл, засягащ човека, който трябва да бъдеш в следващия си живот, преди на практика да отидеш в мястото за избор на живот?
П: О, да, със заобикалки. Нищо конкретно. Сега, след като съм видял Стийв и кои други може би ще имат връзка с него в този живот, имам някои възражения. Затова разговарям с Джор.
Д-р Н: Джор твоят водач ли е?
П: Да, преди да бъда изпратен в мястото, където преглеждаме различни животи, той изслуша внимателно онова, което имам да му кажа за това кой мисля, че трябва да бъда.
Д-р Н: Окей, Сумус, ти току-що си се завърнал при своята основна група-грозд от мястото за избор на живот. Какво правиш най-напред?
П: Говоря за това момче Стийв, което е толкова нещастно... без истинска майка... и други подобни неща... какви хора ще има около него... за техните планове също... всичко трябва да пасва на всеки един от нас.
Д-р Н: Имаш предвид онези души, които ще заемат определени тела?
П: Точно така, ние трябва да затвърдим това.
Д-р Н: Подлежат ли на този етап предопределенията на душите на обсъждане или след напускане на мястото за избор на живот на всеки му е казано в какво тяло ще бъде?
П: Никой не е принуден насила да върши каквото и да е. Ние знаем какво трябва да бъде направено. Джор... и другите ни помагат да се приспособим... те са изпратени, за да допълнят картината... (Лицето на пациента се помрачава.)
Д-р Н: Тревожи ли те нещо в този момент, Сумус?
П: (мрачно) Ъъ... приятелите ми се отдалечават... идват други... о-о...
Д-р Н: Предполагам, че с другите души ще има някакви дебати. Опитай се да се отпуснеш доколкото можеш. При моята команда ясно ще ми обясниш всичко, което става. Разбираш ли?
П: (нервно) Да.
Д-р Н: Започни! Колко същества виждаш?
П: Четири... приближават се към мен... Джор е един от тях.
Д-р Н: Кой е начело?
П: (Пациентът сграбчва ръката ми.) Това е... Еон... тя иска... отново да бъде моя майка.
Д-р Н: Това душата на жената, която е майка на Харум и Стийв, ли е?
П: Да, тя е ...о-о... не искам да...
Д-р Н: Какво става?
П: Еон ми казва, че е време да... уредим нещата... отново да бъдем в един объркан живот като майка и син.
Д-р Н: Но, Сумус, ти не разбра ли това в мястото за избор на живот, когато гледаше как майката на Стийв оставя бебето си пред църквата?
П: Видях хората... възможностите... това все още беше само... абстрактно обсъждане... това всъщност все още не бях аз. Предполагам, че имам нужда от повече убеждаване, защото Еон е тук по някаква причина.
Д-р Н: Доколкото разбирам, нито едно от тези новопристигнали същества не е от собственото гнездо?
П: (въздъхва) Не, не са.
Д-р Н: Защо ти и Еон сте чакали 4000 земни години преди да обсъдите възможността да балансирате твоето отношение към нея в Арабия?
П: Земните години не означават нищо; можеше да се е случило и вчера. Просто не бях готов да компенсирам вредата, която й причиних като Харум. Тя казва, че сега обстоятелствата са подходящи за това.
Д-р Н: Ако твоята душа се присъедини към тялото на Стийв от Тексас, ще приеме ли Еон това като кармично изплащане на твоя дълг към нея?
П: (пауза) Животът ми като Стийв не се възприема като наказание.
Д-р Н: Радвам се, че разбираш това. Какъв е тогава урокът, който трябва да научиш?
П: Да... почувствам какво е изоставяне във семейните взаимоотношения... умишлено, сурово...
Д-р Н: Суровостта на майката и сина, обвързани от съзнателно действие?
П: Да... да оценя какво е да бъдеш захвърлен.
Д-р Н: Сумус, позволи на Еон да се отдалечи и другите същества да се присъединят към нас.
П: (отчаян) Еон се понася назад към... Джор... приближават се... О, по дяволите - това са Талу и Калиш. (Пациентът се свива в стола си и се опитва да отблъсне двата духа от уми си, сякаш избутва нещо с дланите си навън.)
Д-р Н: Кои са те?
П: (забързано) Талу и Калиш доброволно пожелаха да станат... на Стийв - мои родители-осиновители. Те отдавна работят съвместно.
Д-р Н: Какъв е проблемът тогава?
П: Просто не искам да ги виждам отново толкова скоро!
Д-р Н: Сумус, намали малко темпото, ако обичаш. Ти работил ли си с тези души и преди?
П: (все още мърмори на себе си) Да, да - но ми беше толкова трудно с тях - особено с Калиш. Прекалено рано е. По време на живота ми в Германия те бяха мои сватове.
Забележка: Отклоняваме се за няколко минути, през които Сумус накратко разяснява един предишен живот в Европа като военен с висок чин, който пренебрегнал семейството си и станал обект на презрение от страна на влиятелните родители на своята съпруга.
Д-р Н: Казваш, че на Талу и Калиш са им липсвали нужните способности за предопределението им да бъдат твои родител и-осиновител и в Тексас?
П: (клати глава примирено) Не, те знаят какво вършат. Просто с Калиш винаги е трудно и подтискащо. Тя избира да бъде хора, които са критични, с големи изисквания, студени...
Д-р Н: Тя винаги ли демонстрира такова поведение в човешките тела?
П: Ами, това е нейният подход към мен. Калиш не е душа, която се сработва лесно с другите. Тя е независима и много решителна.
Д-р Н: А какво ще кажеш за Талу като твой приемен баща?
П: Строг... позволява на Калиш да ръководи... може да бъде безпристрастен... да прикрива чувствата си... Този път наистина ще им се противопоставя.
Д-р Н: Добре, но те ще те научат ли на нещо?
П: Да, знам, че ще го направят, но все още съм против. Джор и Еон идват.
Д-р Н: Какво е следващото ти изказване на това съвещание?
П: Искам Еон да бъде моя приемна майка. Те всички ми се смеят. Джор няма да приема моите обяснения. Той знае, че съм близък с Еон.
Д-р Н: Присмиват ли ти се, Сумус?
П: О, не, нещата изобщо не стоят така. Талу и Калиш оспорват нежеланието ми да поправя грешките си заедно с тях.
Д-р Н: Оставам с впечатлението, че си мислел, че тези души ще се съюзят, за да те принудят да решиш да се слееш с тексаското бебе.
П: Тук не става така. Ние обсъждаме моите опасения за самия живот.
Д-р Н: Но аз помислих, че не харесваш Талу и Калиш?
П: Те знаят за мен... имам нужда от стриктни хора, в противен случай ще им се кача на главата. Всеки тук вижда, че съм склонен към разглезване. Те ме убеждават, че един лесен живот без тях ще ме накара да гледам леко на нещата. И двамата са много дисциплинирани.
Д-р Н: Звучиш така, като че ли си готов да отидеш с тях в живота в Тексас.
П: (замислено) Да... те ще изискват много от мен като дете... Калиш е саркастична... Талу е перфекци-онист... да загубя Еон... ще бъде сурово изпитание.
Д-р Н: Каква ще е ползата за Талу и Калиш от това, че играят ролята на твои родители?
П: Калищ и Талу са в различни... конфигурации от моята. Аз не би трябвало да се заплитам в техните истории. Има нещо общо с това, че са безкомпромисни и че трябва да преодолеят гордостта си.
Д-р Н: Когато си на Земята, твоята душа-разум винаги ли знае защо определени хора, които влияят върху теб положително или отрицателно, играят важна роля в живота ти?
П: Да, но това не означава, че човекът, който съм в този живот, разбира онова, което знае моят дух. (усмихва се) Това е, което трябва да разберем ние, които сме на Земята.
Д-р Н: Което е това, което правим ние сега?
П: Аха... и аз се възползвах малко нечестно от помощта ти, но всичко е наред, аз мога да я използвам.
Озадачаващо е защо за мнозина от нас е толкова трудно съзнателно да достигнат до познанието за това кои всъщност сме ние като души. Сигурен съм, че читателят вече е забелязал, че в състояние на свръхсъзнание ние придобиваме способността да се наблюдаваме с една част от критичния център на нашия съзнателен ум. Да помогна на пациентите да достигнат своето вътрешно Аз чрез свързване на всички страни на разума представлява най-важната част от моята работа в областта на терапията чрез хипноза.
Искам Стийв да проникне в мотивите за своето поведение като разбере своята душа. Диалогът, който следва, ще ни разкрие нови подробности за това защо Сумус се е интегрирал в тялото на Стийв. Духовното съвещание с Джор, Еон, Талу и Калиш е приключило и аз съм отвел Сумус в една спокойна обстановка в духовния свят, за да проведем тази дискусия.
Д-р Н: Кажи ми, Сумус, каква част от теб като духовна самоличност намира отражение в човешкото същество, което си заел?
П: Доста - но две еднакви тела не съществуват. (смее се) Както знаеш, между тялото и душата не винаги се получава пълно сливане. Спомням си, че за някои мои бивши тела съм се заблуждавал повече, отколкото за други.
Д-р Н: Би ли казал, че душата ти доминира или е подчинена на човешкия мозък?
П: Трудно ми е да отговоря, защото във връзка с мозъка на всяко тяло съществува едва доловима разлика, която се отразява върху това как... се представяме чрез това тяло. Без нас човекът би бил доста тъпичък... ние обаче се отнасяме с уважение към земните тела.
Д-р Н: Как мислиш, какви биха били хората, ако нямаха душа?
П: О, сетивата и емоциите щяха да доминират...
Д-р Н: И вярваш, че всеки човешки мозък те кара да реагираш по различен начин?
П: Ами, това, което съм аз,... може да използва някои тела по-пълноценно от други. Не винаги се чувствам напълно привързан към дадено човешко същество. Някои физически емоции взимат превес и тогава... не съм особено ефективен.
Д-р Н: Като високата степен на ярост, проявявана от темперамента на Стийв и предизвикана от централната нервна система на това тяло, ли?
П: Да, ние унаследяваме такива неща...
Д-р Н: Но ти си знаел какъв ще бъде Стийв още преди да избереш тялото му, нали?
П: (с възмущение) Така е и това е типичен пример как мога да направя една неприятна ситуация още по-лоша. Аз съм в състояние да тълкувам, само когато човешкият ум е в покой, и въпреки това предпочитам да се въплъщавам в избухливи хора.
Д-р Н: Какво имаш предвид под тълкувам?
П: Да тълкувам идеи... да разбирам реакциите на Стийв по отношение на вълненията.
Д-р Н: Честно казано, Сумус, звучиш така, като че ли си някой напълно непознат, влязъл в тялото на Стийв.
П: Съжалявам, че оставаш с такова впечатление. Ние не контролираме човешкия ум... ние се опитваме чрез нашето присъствие да... го възбудим, за да открие... смисъл в света и да стане възприемчив към нравствените норми... да породим разбиране.
Д-р Н: Всичко това е много хубаво, но вие използвате човешките тела и за целите на своето развитие, нали?
П: Разбира се, нещата... се преливат... ние даваме и получаваме чрез нашата енергия.
Д-р Н: О, значи ти приспособяваш своята енергия, така че да приляга на тялото-гостоприемник?
П: Аз по-скоро бих казал, че използвам различни начини на изразяване в зависимост от емоционалните импулси на всяко тяло.
Д-р Н: Нека разгледаме нещата по-детайлно, Сумус. Какво става между теб и мозъка на Стийв в този момент на Земята?
П: Понякога... чувствам, че... потъвам... понякога енергията ми се изморява и престава да реагира на целия този негативизъм.
Д-р Н: Ако погледнеш назад към предишните си избори на Харум, Стийв и всички други човешки тела между тях, притежават ли всички те някаква обща характерна черта, която те е привличала?
П: (дълга пауза) Аз съм контактно същество. Търся човешки същества, които имат... агресивно отношение към другите.
Д-р Н: Думата агресия поражда у мен асоциация с враждебност, за разлика от нападателен. Това ли искаше да кажеш?
П: (пауза) Ами, аз съм привличан от такива, които влияят върху други хора... а-а, непреодолимо - с всички сили.
Д-р Н: Да не би да си душа, която изпитва удоволствие от това да контролира други хора?
П: Не бих казал, че точната дума е контрол. Избягвам да ставам хора, които не са активно ангажирани в работите на другите около тях.
Д-р Н: Сумус, когато се опитваш да направляваш другите души в техния живот, това не е ли контрол? П: (няма отговор)
Д-р Н: Какво би казал Джор за твоите човешки взаимоотношения?
П: Хммм... че обичам властта като средство за влияние върху постъпките на хора, които взимат решения. Че жадувам за социални и политически групи, в които да стоя начело.
Д-р Н: Значи няма да ти е приятно да си в тяло на човек, който е тих и непретенциозен.
П: Определено, не.
Д-р Н: (притискам го по-силно) Сумус, не е ли истина, че си изпитвал удоволствие от това, че заедно с Харум в Арабия си участвал в злоупотреба с властта и че си получил удовлетворение като Стийв от лошото отношение към твоите служители в Тексас?
П: (високо) Не, това не е истина! Когато се опитваш да направляваш хората, нещата лесно се изплъзват от контрол. Условията на Земята объркват всичко. Вината изобщо не е моя.
Д-р Н: Възможно ли е Харум и Стийв да са станали по-крайни в своето поведение, защото твоята душа е с тях?
П: (с усилие) Не направих добре, знам това...
Д-р Н: Виж, Сумус, надявам се, знаеш, че не смятам, че си лоша душа. Но може би лесно се увличаш по външния блясък на човешката власт и сега си се превърнал в някой, който смята, че е в конфликт с обществото.
П: (обезпокоен) Започваш да звучиш като Джор!
Д-р Н: Не бих си позволил подобно нещо, Сумус. Може би Джор ни помага и на двамата да разберем какво става вътре в теб.
П: Вероятно.
Стийв и аз постигнахме един ползотворен контакт с неговата душа. Обръщам се към този пациент, все едно, че е двама души, като затягам примката между неговото съзнателно и подсъзнателно Аз. След като прилагам допълнителни техники за приспособяване, за да доближа тези две сили по-близо една до друга, аз приключвам нашия сеанс с последна поредица от въпроси. Важно е да не се позволи на ума му да се отвлече, тъй като в противен случай спомените му ще станат несвързани. За да накарам пациента си да откликва по-активно, аз му задавам бързи конфронтиращи въпроси, за да увелича темпото на отговорите.
Д-р Н: Сумус, обясни ми защо първоначално си приел тялото на Стийв.
П: За да... се издигна над влечението си да ръководя другите... над желанието си винаги да съм отговорен за нещо...
Д-р Н: Твоята духовна самоличност в конфликт ли е с насоката, която е взел животът на Стийв?
П: Не харесвам онази част от него, която се бори да бъде на върха и в същото време си мисли за бягство, като се самоунищожава.
Д-р Н: Ако за теб това е противоречие, защо то изобщо съществува?
П:... Детството... тъгата... (спира)
Д-р Н: Кого слушам сега? Сумус, защо не помагаш по-активно на себе си като Стийв да превъзмогнеш срама от това, че си бил изоставен от Еон и гнева си от детство без любов с Талу и Калиш?
П: ... Вече съм възрастен... и управлявам другите... няма да позволя на хората да ме наранят отново.
Д-р Н: Сумус, ако ти и Стийв сега ми говорите като един разум, искам да знам защо начинът ти на живот е толкова саморазрушителен.
П: (дълга пауза) Защото моята слабост е... използването на властта за моето собственото опазване на Земята.
Д-р Н: Имаш ли усещането, че ако като възрастен не контролираше дотолкова хората, животът щеше да повтори начина, по който си бил третиран като дете?
П: (гневно) Да!
Д-р Н: А когато не получаваш удовлетворение от тялото, което си избрал, какво правиш като душа?
П: Аз... изключвам...
Д-р Н: Разбирам, и как постигаш това, Сумус?
П: Като спирам... да съм толкова активен.
Д-р Н: Защото си заплашен от тяло, изпаднало в емоционална паника?
П: Ами... затварям се в черупка. Д-р Н: Значи избягваш да се занимаваш активно с основния урок, който си дошъл да научиш на Земята?
П: Аха.
Д-р Н: Стийв, твоите приемни родители бяха строги с теб, нали?
П: Да.
Д-р Н: Сега разбираш ли защо?
П: (пауза) За да науча какво е постоянно да бъдеш съден.
Д-р Н: Друго?
П: За да... преодолея... и да стана едно цяло. (с горчивина) Не знам...
Д-р Н: Мисля, че знаеш, Стийв. Разкажи ми за повреденото Аз, което разкриваш пред хората около теб.
П: (след известно забавяне) Преструвам се на щастлив - прикривам чувствата си като пия и се отнасям зле с хората.
Д-р Н: Искаш ли да сложиш край на това прикриване и да започнеш работа?
П: Да, искам.
Д-р Н: Определи кой наистина искаш да бъдеш.
П: (разплакан) Аз... ние не искаме да бъдем враждебни към хората... но не искаме да рискуваме да станем... никой... някой, който не е нито уважаван, нито признат.
Д-р Н: Значи не искаш да поемеш отговорност?
П: (тихо) Да, животът е толкова мъчителен.
Д-р Н: Мислиш ли, че това е случайно?
П: Не, виждам, че не е.
Д-р Н: Стийв и Сумус, повтаряйте след мен: "Ще върна болката на Еон, Талу и Калиш, която те са ми дали за мое собствено добро, и ще продължа с живота си като придобия самоличността, която наистина искам да имам." (Пациентът повтаря тези думи три пъти.)
П: (след няколко неуспешни опита) Ще се науча да бъда по-искрен.
Д-р Н: И да повярваш, че не си жертва на обществото?
П: Да.
Приключих този случай -като засилих разбирането на Стийв за това кой е той4в действителност и каква е неговата мисия в живота. Исках да му помогна да освободи разбирането за себе си като за личност, която има своята ценност и своя принос за обществото. Разговаряхме за избора му на любов и страх, а също и за необходимостта често да общува със себе си. Почувствах, че сме положили началото на неговото справяне с негодуванието и липсата на близост. Напомних на Стийв, че трябва да продължи с консултациите. Около година по-късно той ми писа, за да ми каже, че възстановяването му върви добре и че е намерил в себе си изгубеното дете. Стийв осъзна, че неговите минали грешки не са провали, а просто средства за усъвършенстване.
Случай 27 демонстрира как тежките задачи, които поставяме пред себе си, често започват още в детството. Именно затова душата отдава голямо значение на избора на семейство. Някои хора трудно възприемат идеята, че преди да дойдем в този живот всеки от нас доброволно се съгласява да стане дете на дадена двойка родители. Въпреки че обикновеният човек е получавал любов от своите родители, много от нас имат болезнени спомени за близки, които е трябвало да ни предложат закрила, а не са го направили. Ние израстваме, възприемайки се като жертви на биологическите родители и членове на семейството, които сме наследили без никакво право на избор. Такъв възглед е погрешен.
Когато пациентите ми казват колко много са страдали от постъпките на членове на семейството си, първият ми въпрос към техния съзнателен ум е: "Ако като дете не сте били подложени на въздействието на този човек, какво щеше да липсва сега на вашите разбирания?" Може да отнеме известно време, но отговорът е в нашите умове. Има духовни причини, поради които ние сме отглеждани сред определен тип хора, както и друг тип хора, определени да бъдат близо до нас като възрастни.
Да опознаем себе си духовно означава да разберем защо в живота сме заедно с душите на родители, братя и сестри, съпруги и съпрузи и близки приятели. Обикновено има някаква кармична причина, поради която получаваме болка или радост от някой наш близък. Запомнете, освен заради усвояването на нашите уроци, ние идваме на Земята и за да участваме в драмата на чуждите уроци.
Има хора, които се съмняват, че духовният свят е център на божественото състрадание, тъй като самите те живеят в ужасна среда. Най-голямото състрадание е, когато същества, духовно свързани едно с друго, предварително се споразумяват и идват в човешки животи, включващи взаимоотношения на любов и омраза. Пре­одоляването на нещастия в тези взаимоотношения може да означава, че в бъдещи животи ние няма да повторим определени изтощаващи връзки. Оцеляването след по­добни изпитания на Земята засилва възприемчивостта ни за всеки следващ живот и подчертава нашата самоличност като души.
Хората в състояние на транс могат да срещнат трудности при ясното разграничаване между самоличността на тяхната душа и човешкото его. Ако без душата структурата на човешката личност почти не надхвърля петте сетива и основните инстинкти за оцеляване, то тогава душата е нашата пълна самоличност. Това означава например, че човек не може да притежава човешко его, което е ревниво, и в същото време да притежава душа, която не е ревнива.
И все пак моите случаи свидетелстват, че са възможни едва доловими различия между тяхната духовна самоличност и всичко останало, което намира израз в човешката индивидуалност на множеството тела-гостоприемници. Случай 27 показа прилики и разлики между характерите на Харум и Стийв. Нашето постоянно духовно Аз изглежда е ръководещият фактор за човешкия темперамент, но ние можем да изразяваме себе си по различен начин във всяко тяло.
Душите на моите пациенти очевидно избират тела, които се опитват да съчетаят недостатъците на своя характер с човешкия темперамент за определена схема на растеж. В един живот някоя свръхпредпазлива, слабо енергична душа може да бъде предразположена към сливане с тих, доста потиснат човешки гостоприемник. Същата тази душа, окуражена да предприеме по-големи рискове в друг живот, може да избере да работи повече в насока, противоположна на естествените влечения на нейния характер, като се слее с темпераментен, лесно възбудим, агресивен тип тяло на Земята.
В живота душите дават и получават умствени дарове посредством симбиозата между клетките на човешкия мозък и разумната енергия. Дълбоките чувства, генерирани от едно безсмъртно съзнание, се съединяват с човешките емоции и намират израз в личността на отделния човек, както и трябва да бъде. Що се отнася до преживяванията в живота, няма нужда да променяме себе си, а само нашите негативни реакции към тези събития. Будистите от Азия казват, че просветлението е да видиш Аза на абсолютната душа, отразен в сродното човешко его и действащ посредством него през целия живот.
В главите за душите на начално, средно и напреднало ниво аз дадох примери за зрелостта на душата, базиращи се на конкретни случаи. Мисля, че в телата, които обитават, душите демонстрират свои собствени модели на его и оказват огромно влияние върху изявите на тялото. Бързото преценяване на зрелостта на душата, базиращо се единствено на отличителни белези на поведението, крие обаче някои капани. Проектът на душата може да предвижда в някои животи тя да държи част от енергията си в резерв. Понякога някоя иначе развита душа може да избере отрицателна черта, на която да обърне специално внимание в дадено тяло.
Видяхме как душата избира човека, с когото иска да се свърже в даден живот. Това не означава, че тя има абсолютен контрол върху това тяло. В крайни случаи -личност с фрактури, бореща се с конфликти от субективен характер - може да има дисоциативни реакции към реалността. Смятам, че това показва, че душата не винаги е в състояние да регулира и унифицира човешкия ум. Вече споменал, че душата може дотолкова да се задълбочи в човешките емоции в тела, които са лабилни, че до времето на смъртта да се е превърнала в замърсен дух. Ако нашите физически тела ни обсебят или ако се носим през живота, качени на влакчето на емоциите, душата може да бъде погубена от нейното външно Аз.
Много големи мислители от миналото са вярвали, че душата никога не може да бъде напълно хомогенна с човешкото тяло и че хората имат два интелекта. Аз мисля, че човешките идеи и въображение се раждат от душата, която се явява катализатор за човешкия мозък. Не може да се каже какви мисловни способности бихме имали, ако нямахме души, но смятам, че прикрепването на души към хората ни осигурява интуиция и абстрактен начин на мислене. Според мен душата предлага на човека една качествена реалност, подчинена на наследствеността и околната среда.
Ако е вярно, че мозъкът на всеки човек притежава множество биологични характеристики, включващи чистия разум и творческите способности, които са отде­лени от душата, то тогава избирането на нашето тяло повдига един важен въпрос. Дали душите избират тела, чиито интелектуални способности съответстват на тях­ното собствено развитие? Например, дали напредналите души са привличани от човешки мозъци с висока степен на интелигентност? Когато преглеждам постиженията на моите пациенти в училище и университета, откривам по-голяма корелация, отколкото при някоя незряла душа, предразположена към тела с по-слаби интелектуални способности.
Философът Кант е написал, че човешкият мозък е само функция на съзнанието, а не източник на истинско знание. Смятам, че независимо от избора на тяло, душите проявяват своята индивидуалност посредством човешкия разум. Човек може да бъде много интелигентен и в същото време да не умее добре да се приспособява към нови ситуации и да не проявява почти никакво любопитство към света. За мен това е свидетелство за начинаеща душа. Ако видя някой с уравновесено поведение, чийто интереси и способности са твърдо установени и насочени към подпомагане на човешкия прогрес, предполагам наличието на напреднала душа. Това са души, които търсят истината за себе си извън потребностите на егото.
Наистина е голямо бреме при всеки нов живот душата да трябва да изследва внимателно всичко отново, за да открие истинското си Аз в едно различно тяло. Духовните учители, които не са безразлични към тази наша беда, допускат през тъмнината на амнезата да проникне малко светлина. Когато се случи да откриеш духовен спътник на Земята и да си спомниш някои неща от животите, които сме видели в мястото за избор на живот, това се дължи на находчиво измислена форма на подготовка, давана на душите непосредствено преди следващия живот. В следващата глава ще видим как става това.

http://duhovno-razvitie.com/niuton13.htm