понеделник, 2 август 2010 г.

Франсоа Брюн - "Мъртвите ни говорят" (откъси)

В тази съзидателна сила на мисълта Морание вижда само илюзия и следователно , в края на краищата – изкушение. И все пак струва ми се това негово отрицателно отношение се дължи отчасти на това, че всъщност нашият несъвършен свят, такъв, какъвто той го вижда, вече му е достатъчен и той не изпитва желание да го напусне !

“Тази освободена от материята мисъл ни играе твърде лоши шеги. Тя си представя всякакви романи и трагедии. Достатъчно е да си помислим за ядене, за да видим пред нас богата трапеза. Достатъчно е да си помислим за болест, за да изпитаме усещането, че лежим в болнична стая. Всъщност в това няма нищо реално, но мисълта става толкова силна, че създава илюзията. Ето защо много от напусналите земното си тяло описват чудни къщи, дворци и пейзажи.”

По-нататък ще видим, че тези създания на мисълта не са чак толкова илюзорни. Покойниците могат наистина да ядат и да пият от храните, които си представят. Те наистина живеят в дворците, които си създават. Тези реалности просто съответстват на тялото, което притежават в този момент. Също като козята брадичка и белите дрехи, които Жорж си е създал.

Жорж Морание се задоволява с нашия свят, усетен в неговата дълбочина, както дори някои медиуми могат да правят това: “Наистина, пейзажите са омайни, но това са вашите пейзажи, над които грее ореолът от техните многоцветни духовни вълни... Нашите тела са изградени от вълни ; вашите, тези на растенията и животните имат светъл ореол, който понякога искри...”

Същото твърдение се среща и в шестте вече публикувани тома :

“В невидимото нашата мисъл може да създава форми, които ни изглеждат реални. Именно затова някои от безтелесните описват пейзажи, които смятат, че наистина виждат, просто защото са ги създали в мисълта си. Това са живи образи без обективна реалност. Те не са част от нашия свят, а нереални създания на мисълта на тези безтелесни, зле запознати с отвъдното.”

В хода на проучването на следващите етапи ние добре ще видим, че тези творения на мисълта са напълно реални, реални за всеки един от онези, които ги създават. Именно в това се заключава великият закон на духовното развитие. Струва ми се, че нито Жорж Морание, нито всички онези, които живеят в ареал с него не са успели да разберат именно това. Те са много далеч от близкото завършване на своето духовно развитие, въпреки онова, което си мислят. Те смятат, че са в петата сфера на системата, която са си измислили, т.е. на предпоследния етап на тази система. Струва ми се, че напротив, те са едва в началото на едно бавно развитие, което дори още не са приели. И обратното, смятам, че един ден те ще могат да се развиват, без да трябва да понесат изпитанието на един нов живот на Земята.

Всеки остава на този първи етап, тоест продължава да живее всред нас толкова дълго, колкото пожелае. Обикновено след известно време той би трябвало да се поблазни да използва по-често съзидателната сила на мисълта за по-важни неща от създаването на хубава брадичка или прекрасни бели дрехи. Това ще бъде началото на неговото развитие. Всеки ще създаде коло себе си света, който е в хармония с онова, което е той самият. Той ще направи това почти неволно, поне докато не се научи да контролира мислите си.

Робърт Монро, без да е починал, е изпитвал много често това единствено по време на своите ОИТ. Той много прозорливо отбелязва, че при нас действието следва мисълта. Извън физическото тяло това вече не е вярно.

“Във физическото тяло действието следва мисълта, тук те образуват едно цяло. Няма механично превръщане на мисълта в действие... Мисълта за движението поражда действие.”

Текстът, който следва, разкрива много неща. Той ни позволява да преразгледаме схващанията си за начините на придвижване в отвъдното, като в същото време ни обяснява какво става на този етап от развитието. Самият автор е подчертал някои думи в него. Става дума за Албер Пошар, който предава на своите холандски приятели едно послание за сестра си :

“Странно, но не те виждам добре в новия ти апартамент. Когато съм с теб, това става винаги на улица К... Потърсих причината за това и установих, че аз не се премествам, за да бъда с теб, а използвам някаква телепатия, по-дълбока от обикновената. Сякаш ставам едно цяло с твоите чувства и мисли.

Но за мен твоят образ все още е обкръжен от познатия декор. Така все още аз имам нашата къща на улица К... тук – и в някои моменти тя все още е моето жилище. Защото в моментите на пасивност нашето старо обкръжение автоматично се образува около нас. В това няма нищо странно и това наистина е реално жилище. Тук, където се намирам, ние сме все още толкова близо до Земята, че имаме нужда от обективен свят.

Ако нашата собствена положителна воля не го създаде и ако нашата любознателност не ни отведе в световете, създадени от други, тогава ние обикновено се връщаме в света, създаден от нашите навици.”

Нека не се заблуждаваме. Албер Пошар не се връща като призрак на Земята в тази къща. Впрочем, той вероятно би срещнал там други хора, а не сестра си, която вече живее на друго място.

Но преди да станат готови за един по-духовен свят, много от покойниците първо възпроизвеждат около себе си един свят, подобен на нашия. Първо те пресъздават своята къща, като може би правят и корекции по нея... Нещата се образуват около тях и запазват формата, зададена от мисълта, през цялото време, докато им се отдава някакво значение. Нещата, от които те се откъсват, изгубват формата си и се изличават. В този нов свят всичко онова, което тук ние често сме смятали за “субективно”, става обективно в отвъдното. Нашите чувства, дори повече от нашите разумни мисли непрестанно се обективират. Впрочем , на това се дължи и затруднението да се опишат тези нови светове.

Пиер Моние (споменах за него в предни откъси) обяснява това на майка си :

“Аз съм ти говорил много за условията на живот на Небето : те са безкрайни и трудни за описване, тъй като се променят за всеки дух. Заниманията ни (както развлечението, така и познанието), нещата, които ни заобикалят, всичко е станало духовно и се премества или преобразява под влиянието на мисълта ни...Именно затова, когато разпитвате приятелите си за нивата, които следват Земята, те понякога ви отговарят по твърде различен начин... ние сме заобиколени от “нереални реалности”, ако мога така да се изразя, които съответстват на нашето ниво на развитие. Духът, достигнал до много високи нива ще има само прекрасни и възвишени мисли, така че всичко, което го заобикаля и което е създадено от излъчванията на духовния му Аз , ще приеме чисти форми, съответстващи на самия него.” ...........

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.