понеделник, 2 август 2010 г.

Франсоа Брюн - "Мъртвите ни говорят" ( откъси )

Фридрих Юргенсон и Константин Раудив - пионери в записа на гласовете на "мъртвите"

Фридрих Юргенсон на 12.06.1959 г. в покрайнините на Стокхолм. Той е роден през 1903 г. в Одеса, но от 1943 г.е в Стокхолм. Отначало изучава рисуване и пеене, по-късно се насочва към продукцията на художествени филми.
И така, на този 12.06.1959 г. Юргенсон се бил заел да записва птичи крясъци. Каква била изненадата му, когато прослушвал лентата и изведнъж чул соло на тромпет, което завършвало с нещо като фанфар. После един човешки глас на норвежки му говорил за нощните птичи крясъци. Накрая той бил сигурен, че е разпознал вик на щъркел.
В началото Юргенсон помислил, че апаратът му е повреден. Един месец по-късно, докато работел в радиото по едно предаване за княгиня Анастасия, един глас му говорил на немски за Русия, обръщайки се по име към него. Друг път на италиански "Федерико". Тези гласове му казвали също : "ти си наблюдаван, всяка вечер търси истината..." Всеки път тези гласове били недоловими по време на самия запис. При прослушване звучали като лек шепот. Юргенсон трябвало да тренира ухото си, за да ги различи.
Умората почнала да се трупа и той искал да прекрати опитите. Било есента на 1959 г. Освен това получавал все недовършени послания. По някое време мислел, че това са извънземни. И тогава, когато пръстът му бил на стопбутона, той доловил в слушалките : " моля те, да се чака, да се чака, слушай ни ! "
Тези няколко думи променили живота му. От този момент той повече не прекратил изследванията си в тази област. Скоро дори разпознал между гласовете този на майка си, починала 4 години преди това. Всички хипотези за друго обяснение отпадали една след друга. Малко по малко очевидното се налагало : Юргенсон получавал наистина послания от отвъдното.
Тъй като знаели, че той е полиглот, гласовете се смесвали в едно и също изречение с думи от всички езици, което не прави нито един радиоприемник. Те се стремели да бъдат разпознати, говорейки му за неговото семейство и работа, като се представяли за покойници от неговото обкръжение - роднини, приятели и познати.
"Това се повтаряше ежедневно и се уточняваше бавно, пише Юргенсон, то имаше силата на експлозия на чистата истина, която се опира на факти. Това бе истината, реалността, която щеше може би да разкъса на хиляди парченца завесата към отвъдния свят и същевременно да свърже този свят тук с другия, хвърляйки мост над бездната. Не ставаше въпрос изобщо за нещо сензационно. Просто аз бях натоварен със задача - голяма, но трудна : строежа на този мост между това тук и отвъдното. Ако се покажех на висота, тогава може би загадката на смъртта щеше да бъде разкрита чрез техниката и физиката.
Ето защо аз не можех вече да се върна назад ... "
Юргенсон веднага започва да се обгражда от дискретни и сигурни свидетели и сътрудници, за да продължи с опитите си. В началото това са шведския парапсихолог д-р Й. Бьоркхем и Ари Вайс от Шведското радио плюс още 5 наблюдателя. По-късно тази тази публична премиера е записана частично върху плочата към труда на Юргенсон. От 1963 г. Институтът по парапсихология към Фрибургския у-т , ръководен от Ханс Бендер, започва да получава от Юргенсон пълни записи .
През лятото на 1964 г. Фрибургският институт заедно с Юргенсон влиза във връзка с Deutshes Institute fur Feldphysik в Нортхайм и с института на Макс Планк в Мюнхен. И така, първите разработки са били в Нортхайм, после през октомври 1965г. - в Низунд , Швеция, и пак там в началото на май 1970 г. отново в присъствието на Ханс Бендер, но с нови сътрудници - един инженер от Групата за акустични изследвания към Централното бюро за телекомуникационна техника в Берлин. На този етап паранормалният произход на тези гласове е научно признат като много вероятен.
Всичко това е само начало. Редица нови изследователи по-късно ще се насочат към явлението, а много от тях ще му посветят значителна част от живота си.
Константин Родив, роден в Латвия през 1909 г., напуска родината си на 22-годишна възраст. След като учи в Париж, Саламанка и Лондон и престоява дълго в Испания, през 1946г. той се установява окончателно в Упсала. Полиглот, голям преводач на литература от испански на латвийски, то е също дълбоко спиритуалистичен романист и философ. В годините на войната Родив е обзет от драмата на хаоса, залял Европа.
Към края на 1964 г. той трябвало внезапно да излезе от къщи, когато се върнал, забелязал, че е оставил магнитофона включен. Поискал да прослуша началото на лентата ... и изведнъж чул с изумление : "Кости, Кости !... " Това бил гласът на майка му, която го зовяла, кактои майката на Юргенсон зовяла сина си с умалителното му име .
След като чул за опитите на Юргенсон от 1959 г. до този момент, Родив го поканил в Упсала, където те имали възможност да съпоставят резултатите си. От тогава до смъртта си през септември 1974 г. той не спрял да записва. Жан Прийор твърди, че така той доловил повече от 70000 гласа.
Но Родив винаги се стремял да усъвършенства методите си и да проверява резултатите от работата си. Той влязъл във връзка с швейцарския физик Алекс Шнайдер, католическия богослов Гебхард Фрай, прелат Пфлегер, радиотелевизионните техници Теодор Рудолф и Норберт Юнгер. През 1968 г. той публикува книга , озаглавена Unhorbares wird horbar ( Ухото долавя недоловимото ).
Инженер Франц Сайдъл от Висшето техническо училище във Виена получил наградата "Пол Гети" за трудовете си в областта на енергията. Изобретател на множество апарати и почетен член на евроамериканския изследователски център "Еврафок", той конструирал за Родив психофона, за да улесни записа на тези гласове. Сайдъл разработил също и пситрона, който позволява на покойниците да запечатват върху магнетофонната лента удари, които при записа не се чуват и според уговорката със живите могат да представляват отговори на зададени въпроси .........


За Юргенсон : http://www.barkodesign.com/index.php ( на руски )
За Раудив : http://rudata.ru/wiki/%D0%A0%D0%B0%D1%83%D0%B4%D0%B8%D0%B2,_%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.