понеделник, 2 август 2010 г.

Франсоа Брюн - "Мъртвите ни говорят" ( откъси )

Люксембургският експеримент



Всичко се промени, когато през 1984 г. радио Люксембург покани в едно тв предаване на немски език проф. Ханс Ото Кьониг да направи директно пред публиката демонстрация на неговия известен вече генератор. Апаратът, пренесен до самите студия, бе монтиран под зоркото око на техниците от станцията, за да се убедят, че няма никакъв трик. Голямата новост на апарата бе не само в това, че получените гласове бяха много по-ясни при записа, но особено, че се чуваха директно от един високоговорител в същото време, докато се записваха. И така хората най-после разполагаха с един истински пряк диалог, без лентата да се превърта назад след всеки отговор. Апаратът бе достатъчно надежден, за да може опитът да бъде повторен по желание. Всеки можеше да задава въпроси. Отговорите идваха след кратко изчакване, много ясни, като че ли гласът ехтеше направо в залата. Успехът бе значителен. 2 милиона слушатели уважиха предаването. Кьониг се върна множество пъти в същите студия. След една от неговите демонстрации радиостанцията получи около 3000 писма за една седмица. Стената на мълчанието бе рухнала.

Въпреки това отговорите бяха все още твърде кратки и изобщо не позволяваха дълго обяснение. Оттогава обаче проучванията още повече напреднаха. Имах възможност да се убедя в това при новите ми приятели Х.- Ф. в Люксембург.

С тях ме свърза г-жа Шефер. Преди да приемат, те първо се консултираха с обичайните си кореспонденти в отвъдното, а именно : Константин Раудив. Днес, от другата страна старата страст не го е напуснала. Той продължава търпеливо същия труд, със същата духовна цел, мислейки, че тази връзка с отвъдното най-накрая ще промени малко нашите сърца и следователно нашия живот тук – долу. Той поддържа проучванията на много групи в целия свят, както и тази люксембургска двойка и нейния приятел Ж П С, инженер в Люксембург.

Така често се намесва и един друг събеседник : Някой, който уверява, че никога не е живял на тази планета, никога не се е въплътявал. След като приятелите ми един ден го поканили да се представи, той отказал да съобщи име, но се представил много поетично : “Аз съм като един от тези невидими, които следват мъничките деца, когато преминават по мост.” . Той добавил : “Може да ме наречете “техника”, “библиотекаря”, “архиваря”. Аз съм по малко от всичко това на планетата Земя.”

В действителност той даде на моите приятели необходимите съвети, за да усъвършенстват връзката. Малко по малко те се сдобиха с апарати, способни да долавят вълни на всички честоти. Той ги направлява също и относно местоположението на тези апарати. Днес помещението за комуникации е като истинска малка лаборатория : с ултравиолетови лампи като на филателистите, мигаща лампа, апарат, излъчващ вълни на всички честоти, черно-бял телевизор, скачен с бял екран с фонов шум, малък радиоприемник. Този приемник е много важен, защото чрез него ние ще чуваме директно гласовете от отвъдното.

И така, те се бяха посъветвали с Раудив и “техника” относно моето желание да участвам в един от тези сеанси. Бяха получили разрешение и четиримата вече бяхме в лабораторията. Всички апарати функционираха, излъчвайки светлини, странни звуци и доста силен фонов шум.

Започна младата жена, с помощта на вградения в магнетофона микрофон :

“Скъпи техник, скъпи Константин Раудив, молим ви да ни отговорите, ако е възможно, 20 часа и 16 минути, 22 юни 1987 г, понеделник вечер, поздравяваме цялата група...” ( Тишина, нарушавана само от шумовете на отделни апарати ) ... 20 часа , 18 минути, 22 юни 1987 г.... (странни шумове, светлини). Накрая от фоновия шум бавно изплува плътен, много звучен глас. Този на Константин Раудив, който в моя чест говори на френски :

“... нематериален субстрат, каквото и име да му дадете : “първоначало”, “душа”, “дух”, една частица от вечността е спасена от разрухата (шумове от апаратите)... Лошото днес е, че хората се страхуват от смъртта . А от смъртта не бива да се страхуваме, единствено от болестта и от това, което предхожда смъртта.... Смъртта, скъпи приятели, води до едно сияйно безсмъртие, едно освобождаване,което слага край на вашите трагедии. Смъртта е един друг живот. “

После се намесва гласът на техника. Първо на немски : по-остър, по-бърз, накъсан, групиращ думите. Разбирам по-късно текста едва след като забавя скоростта на лентата. Накрая следва дълъг цитат от апостол Павел, един от големите текстове на Светото Писание за възкресението. “Първото послание към Коринтяните”, съобщава техникът , глава 15, стихове 35-45 , които завършват “ ... Ако има одушевено тяло, то има и духовно тяло...”

После техникът добавя цитат от посланието на св. Яков :

“ Блажен онзи човек, който издържа изпита : защото като бъде одобрен, ще приеме за венец живота, който Господ е обещал на ония, които го любят ... “

Накрая плътният и бавен глас на Раудив подхваща : “Скъпи приятели, какво доказателство бихме могли да ви дадем за това, че не целим да ви мамим ? Никакво, освен интимната, абсолютната увереност, убедеността на едно сближение, на една обмяна, на едно докосване на душата. Скъпи приятели, на мен самия бяха нужни дълги, дори върховни борби, за да успея да заживея в съзвучие с това присъствие, което чувствах, че граничи със самия мен, когато слушах този глас, който целеше да проникне до самото ми съзнание. Тогава аз повиках и той отговори. Скъпи приятели, вие чувате гласове. Направете това, което сметнете за необходимо...”

Моите приятели от Люксембург ми поднесоха и друга изненада. Бях чел, че понякога се получавали фотографии от мъртви. Жан Прийор разказва, че един човек снимал гроба на кучето си, за да запази от него последен спомен. Каква била изненадата му, когато видял върху проявената снимка да се появява образът на семейното животно, отлично различим !

В САЩ, по време на един сеанс на запис на гласове на починали, където се появили 23 различни гласа, били направени снимки, съвсем напосоки, без да се виждало когото и да било. При проявяване 6 от тях съдържали изображенията на тези починали. От дълго време обаче се знаеше, че някои медиуми имат тази странна способност да зафиксират върху лентата с прост апарат образа на тези, които дарбата им позволява да видят. Тези снимки носят едно име – extra ………

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.