понеделник, 2 август 2010 г.

Франсоа Брюн - "Мъртвите ни говорят" (откъси)

Хроновизорът и образите от миналото



Отец Ернети допринася за може би още по-фантастични проучвания, тъй като тук става въпрос за улавяне с помощта на хроновизора на образи и гласове на покойници, но в момента на техния живот на Земята. Ернети преподава във Венецианския университет архаична музика ( предполифонична) , датираща около 1000 г. пр . Хр.: един от проблемите, които го занимавали бил ритмиката на тази музика. Той се насочил към съвместна работа с отец Жьомели тогава, когато последният бил вече получил през 1952 г. гласове от отвъдното. Назначен във Венеция през 1952 г. за това ново обучение, той успял да събере дузина учени – специалисти от цял свят. Така бавно , в пълна тайна бил разработен един нов апарат.

Към средата на 70-те години били уловени звук и образ на една антична трагедия, играна в Рим през 169 г. пр. Хр. – “Тиест” на Квинтий Ений, днес почти напълно изгубена трагедия. “Хроновизорът” възстановил текста заедно с неговия музикален съпровод : рецитация в дорийски лад . Най-куриозното било, когато един ден Ернети получил на апарата си наскоро разработен план за въоръжен грабеж; той успял да предупреди полицията и да предотврати грабежа.

Лесно можем да си представим всички военни, търговски или политически последици от този апарат. Добре разбираеми са колебанията на изобретателите да дадат в ръцете на всички подобни средства.

Очевидно да се признае автентичността на тези опити означава да се направи голяма крачка. Дали този път това са пълни фантазии ? Бъдещето ще покаже. Самият Ернети за момента се барикадира зад бариера от условности.... С разрешение от Ватикана той прави едно изложение в Трент , на брега на Гардското езеро през октомври 1986 г. Сп. “Оджи” споменава за това в брой 44 от 29.10.1986 г. , стр. 111-112 : професор Сенковски, с пълното съзнание за важността на мисията преведе тази статия на немски, като прибави към нея и свои коментари.

Следващото свидетелство ще ви представи твърденията на този “хроновизор” като не толкова абсурдни.



Пиер Моние и образите от миналото



Пиер Моние, загиналият през 1915 г. млад френски офицер, за когото аз често ще говоря, осъществявал тази връзка чрез интуитивно писане със своята майка. От 1919 г. той ни разкрива от отвъдния свят явление, което би могло добре, макар и отчасти да обясни функционирането на този фантастичен апарат.

Майката пожелала заедно с приятел на своя син да направи поклонение на местата, където Моние загинал. Тя имала странното впечатление, че вижда и чува нещо от тази битка. Пиер й обяснил, че това не е било илюзия, а едно естествено явление, твърде всеобщо, макар че още малко хора го забелязват :

“Остава винаги един незаличим образ от минали картини – това, което наричате вие психометрия – тоест, ако вие знаехте как да го видите, един вид “отпечатък” от нашето пребиваване остава видим за очите на духа. Понякога вие сте имали примери за това, мислите, че са халюцинации, но те са абсолютно реални и разкрити по изключение пред вашите погледи... Мъничка майчице, нашите сенки обитават полесраженията ! Все още звучи музиката на ярсотните атаки и на Марсилезата ; потрепва знамето ... но това са продължени образи, а не обективна реалност. Тези явления си остават все още непознати за вашата наука ; при все това те са били установени от ясновидците, съществата, чиято духовна структура притежава непознато за другите развитие ; всичко това, което задвижва различните вълни, с които вие сте обградени, остава незаличим образ : фотография... Вие ще разберете този процес в съвсем близко бъдеще.”

Пиер се връща често на тази тема, обяснява, че измежду хилядите отпечатъци, записани на едно и също място, именно задвижването, предизвикано от едно излъчване на вълни от наша страна, ще побере също като в паметта желаната или страховитата картина и ще я задвижи :

“Става въпрос за една разновидност на телепатията, ще я нарека материалия, между вълни и вълни, която отпуска също като пружина донякъде стабилизираната картина ; тя преминава към движение, стимулирано от вълни, подобни на онези, които са я обливали, когато се е създала...”

Точно определени, редовни, периодични или изключителни атмосферни условия изглежда също могат да влияят благоприятно на явлението. Това вероятно би обяснило някои от случаите на поява на призраци. Ние винаги сме склонни да опростяваме, дори без да искаме и да свеждаме към едно единствено обяснение явленията, които самото ни незнание ни кара да приемаме като еднакви. Но безброй категорично констатирани видения на армии от призраци, продължаващи вечно една и съща битка, най-накрая биха намерили обяснение чрез същия този механизъм, описан от Моние.

Както например пехотинското шествие, което се забелязва редовно през пролетта, при зазоряване и свечеряване, близо до Франго Кастели – стара разрушена венецианска крепост на юг от Крит. Жителите тук наричат тази армия от сенки “Дрозулитите”, т.е. “хората на росата”. Свидетелите са многобройни, напълно достоверни. Не един скептик бе принуден да признае очевидното. Разказите съвпадат и се допълват. Знае се, че можеш да преминеш през тази армия, без да бъдеш засегнат, нито да й попречиш. Понякога тя може да се види само ако човек се сниши и приклекне съвсем близо до земята. Тя изчезва винаги постепенно и също не само чрез избледняване на образа, но и на пластовете – първо изчезват краката на войниците, а след това и телата им. Тогава се виждат само шлемовете и копията.

Луис Поуелс, от когото заемам всички тези детайли, съобщава, че един библиотекар от Националната библиотека – Жан-Пиер Сьоген, заявил (в статия в “Монд”), че разполага с около 100 публикации относно появата на войски, човешки фигури, животни, различни ужасяващи предмети, които понякога се проектират в небето. Нашият автор цитира битката между 2 армии на 11.09.1857 г. сред небето над Сарлатската енория......

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.