понеделник, 2 август 2010 г.

Франсоа Брюн - "Мъртвите ни говорят" (откъси)

Първите нива на отвъдното



Вече видяхме, че често онези, които сме обичали на Земята и които са починали преди нас, идват да ни потърсят дори преди самите ние да сме извършили големия преход.

Но това не винаги е така. Уилям Стед след корабокрушението на “Титаник” е бил отведен заедно с всичките си другари върху нещо като гигантски асансьор към една вълшебна страна, която самият той нарича синия остров и която всъщност е просто нещо като орбитална станция за посрещане на новодошлите. Там те наистина се срещат със своите близки и приятели.

В последната си книга Харолд Шърман ни разказва, че А. Плимптън след смъртта на жена си се заинтересувал от паранормалните явления и получил записи с нейния глас, а в крайна сметка стигнал до пряко общуване с нея и с други починали чрез телепатия.

Така те го уверили, че Земята наистина е обкръжена от цяла верига орбитални станции за посрещане на покойниците от различни части на света. Но това били само транзитни обекти.

Съществували дори нещо като Центрове за информация, с чиято помощ може веднага да се открие местонахождението на някой покойник, чиито следи са изгубени.

Не е съвсем сигурно дали всички починали автоматично преминават през тези места за посрещане, които са в известен смисъл нещо като разпределителен център. А може би всеки достига до отделен център според направлението, в което трябва да се отправи после.

И наистина, на един съвсем начален етап някои от тях не отиват далеч.Те просто остават в нашия свят. За това свидетелства Жорж Морание, младежът, който след дълги години на интелектуални и духовни търсения се заел самостоятелно с кралска йога и накрая се самоубил:

“Разбери добре, че ние не живеем “там горе” в някакво неопределено място, а обитаваме сред вас, там, където живеете и вие.”

Той обяснява още, че с новото им, много по-леко тяло, това не е толкова лесно:

“Отначало трябва да се научим да стоим изправени, а после и да ходим, също като земните деца. В началото се движим с подскоци, като че ли сме в безтегловност, също като космонавтите на Луната... а после се научаваме да сядаме на вашите столове, тъй като ние нямаме такива. Тогава си умираме от смях, защото, както добре разбираш, падаме на задниците си. Начинаещият бързо се научава на всичко това, особено когато е умен.”

“Бих искал да ти обясня нещо, което земните жители не разбират – че ние живеем с вас. Вие така сте свикнали да отговаряте на децата си, които се тревожат за някой покойник, че той е на небето, близо до Бога, че смятате, че ние се носим във въздуха, сред облаците. Това схващане трябва да се преразгледа. Ние живеем тук – долу, а не там – горе. Ние живеем във вашите апартаменти и вашите къщи, изтягаме се върху леглата ви, когато ни се иска и когато вие не сте в тях...Ние сядаме във вашите кресла или на вашите столове и весело разговаряме, особено когато вие спите, защото тогава разполагаме с пълна свобода на действие... Ние ви слушаме как разговаряте, ние ви наблюдаваме как живеете с огромна радост...помагаме ви мислено, а понякога дори с незабелязана от вас, но резултатна намеса. Това е нашата задача, но това е също така и истинска радост за нас...”

Неговото описание на славното или по-точно на духовното тяло, което той притежава в този момент, съответства в общи линии на всичко, което досега сме казвали за него, освен в две неща. Първо, в общуването между покойниците на този стадий от тяхното развитие все още се осъществява посредством гласа :

“Тези личности, които ни помагат...ни говорят точно като че ли сме все още на Земята. Ние ги чуваме, тъй като те имат много ясни гласове, а освен това самите ние бързо установяваме, че също така имаме глас.”

На по-високи нива, които все пак са достижими, или поне за миг, посредством обикновена ОИТ (опитност извън тялото), общуването се извършва пряко между мислите.

И после, той отбелязва една много интересна подробност : все така на неговото ниво на развитие, макар че духовното тяло

“...преминава през стените, вратите и всички предмети от земния свят и това е много любопитно, то не преминава през живите същества на Земята. Когато някой от вас му се случи да седне на коленете ни, ние веднага се отдръпваме. Това не ни харесва кой знае колко ! ...Трябва да се свикне с него. Впрочем , ние често сядаме на земята , а това улеснява нещата. По-ексцентричните от нас обичат да сядат по вашите бюфети или телевизорите ви : там са по-рядко обезпокоявани.”

Именно този детайл не се открива при свидетелствата, дори и при обикновените ОИТ и ОГС (опитности на границите на смъртта). Така при една от своите контролни опитности, когато той все още се съмнявал в реалността на явлението и се стремял да събере повече доказателства, Робърт Монро бил седнал – в духовното си тяло – в дома на няколко дами, които били в течение на неговите опитности, и чието жилище, дрехи и дори отчасти разговори той трябвало после да опише. А в един момент една от дамите по невнимание седнала на неговото кресло, тоест на коленете му, или по-точно на коленете на духовното му тяло. В записките от посещението си той отбелязва : “Не усетих тежестта й.” Едва когато една нейна приятелка се провикнала : “Не сядай върху Боб !”, тя рязко се надигнала. И тук той просто отбелязва : “Дочух смехове, но умът ми бе зает с други мисли”.

И все пак Жорж Морание добре познава възможното съществуване на други форми на живот. Така на него му е добре известна невероятната съзидателна сила на мисълта. Той понякога дори си служи с нея, но за твърде второстепенни неща. В отвъдното успял да си пусне само чрез силата на мисълта козята брадичка, за която винаги си бил мечтал на Земята, но която така и не успял да оформи според вкуса си ! Също така някои дни той се обличал в бяло : “Мисълта е тази, която ни облича. В астралното всичко е мисъл, това е много важно да се разбере.” .................

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.