понеделник, 2 август 2010 г.

Франсоа Брюн - "Мъртвите ни говорят" (откъси)

Картография на световете от отвъдното



Къде се разполагат тези светове, тези нива ?

Ето още една нова трудност. Нека и тук се опитаме да определим онова, което изглежда сигурно, като само споменаваме мимоходм вероятностите.



Едно друго пространство-време



В тези светове пространството със сигурност вече не е същото. Става въпрос преди всичко за нива на съзнанието. Всяко от тези “нива” съответства на дадено духовно ниво, на определена степен на вътрешното развитие. На Земята ние всички живеем в един и същи свят, подчинени на едни и същи физически условия и закони на земното притегляне, независимо от личното ни духовно ниво. Обратно, в световете, в които попадаме след преминаването към смъртта, всеки бързо намира съответното му ниво. На всяко ниво на развитие на съзнанието отговаря един свят, в който материята, времето, пространството, самото тяло са в хармония с това духовно ниво. От гледна точка на физиката всички описват тези различни състояния на материята с термина “вибрации”. Още на това ниво на Земята, всичко е вихър от сили. Днес физиците ни казват, че е погрешно да си представяме частиците като миниатюрни прашинки. Ние имаме вълнова структура. Всички пратеници на отвъдното, независимо от основните си грижи, независимо от нивото, което твърдят, че са достигнали, използват този език, било буквално точен или съответстващ на най-добрия възможен образ, за да говорят за нашите настоящи знания.

Те ни съобщават, че тези различни светове съответстват на специфични скорости на вибрация, съпоставими с различните радиовълни, които ние излъчваме и приемаме. Също както радиовълните могат да се смесват, без при това да се получава интерференция, и тези светове могат да се взаимопроникват, без никога да се срещат .

Ето защо повечето от тях ни уверяват, че тези светове се намират всред нас. Или пък едновременно на Земята, през и около нея. Наистина, други твърдят, че тези различни светове съответстват на различните планети от Слънчевата система. Ако ние не откриваме никакъв живот на тях, то е защото на всяка от тези планети има форми на живот и цивилизация, които остават неоткриваеми и невидими за нас.



Светът е следствие от нашето съзнание



За сметка на това трябва да се наблегне върху хармонията между онова, което сме ние, духовното ниво, до което сме достигнали, и света, който ни заобикаля, като започнем от своето тяло. Това е всеобщ закон с огромен обхват, чиито ефекти се откриват на всички нива : това е съзидателната мощ, с която разполагаме, често без да знаем това, благодарение на мисълта (мисълта в широкия смисъл на думата, чувствата, желанията, опасенията ни).

Тази фантастична мощ става очевидна веднага, щом се напусне този земен свят, посредством смъртта или временното напускане на тялото : проекция на славно тяло извън физическото. Тогава всеки може сам да се увери в реалността на съзидателната мощ на мисълта. Онова, което пречи да се оцени по време на земния живот е, че на първото ниво тази мощ се прилага колективно. Тя е следствие от мисълта на цялото човечество, което определя настоящото физическо състояние на света и нивото на вибрация, достигнато от материята, съставляваща този свят, като се започне от нашето физическо тяло. Хармонията между духовното ниво на съзнанието и света, в който живеем, не произтича от някаква божия намеса, която просто би ни поставила в света, който най-добре подхожда на стадия на духовното ни развитие. Духовното ни ниво също така не може автоматично да ни пренесе в света, който съответства на нашето ниво. Тази хармония се установява от причинно-следствена връзка. Нашето съзнание създава състоянието на този свят според духовното ниво, което е достигнало. Дори времето и пространството, такива, каквито ги изживяваме, са следствие от нашето колективно съзнание ; съвременната наука в най-напредналите си изследвания също стига до тази идея :

“Произходът на събитията (отвъд времето и пространството) обхваща също така и присъщата на нашия ум дейност, така че бъдещия ход на събитията зависи донякъде от тази духовна дейност.”

В същия труд Maри-Луиз фон Франц проучва Юнговото понятие за “синхронност” в неговата блажена перспектива, открити от съвременната физика, и достига до твърдението, че малко по малко :

“ ...Се налага идеята, че двата свята на материята и духа биха могли да бъдат нещо повече от две измерения със сходни закони и да образуват едно психофизично цяло. Това значи всъщност , че физикът и психологът наблюдават един и същи свят през два различни канала. Ако бъде гледан отвън, този свят ще се развива като материален, а ако се гледа посредством самовглъбяване – като психически. Сам по себе си той вероятно не е нито психически, нито материален , а изцяло трансцендентен.” .....

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.